13.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 264/25

—

като взе предвид Конвенцията за премахване на дискриминацията по отношение на жените (CEDAW) и Факултативния протокол към нея, които съставляват част от международното право и по които Турция е страна съответно от 1985 г. и 2002 г., и като взе предвид член 90 от Конституцията на Турция, който гласи, че международното право има предимство пред турското национално право,

—

като взе предвид конвенциите на Съвета на Европа, като Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие, които Турция подписа като първа държава,

—

като взе предвид Документ 11372 и Препоръка 1817(2007) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, озаглавени „Парламенти, обединени в борбата с домашното насилие срещу жените – средносрочна оценка на кампанията“,

—

като взе предвид достиженията на общностното право в областта на правата на жените и равенството между половете,

—

като взе предвид решението на Европейския съвет от 17 декември 2004 г. за откриване на преговори с Турция за присъединяване към Европейския съюз,

—

като взе предвид докладите на Комисията за напредъка на Турция през 2010 г. (SEC(2010)1327) и 2011 г. (SEC(2011)1201),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2010-2011 г.“ (COM(2010)0660),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010) 2020),

—

като взе предвид своите резолюции от 6 юли 2005 (1) г. и от 13 февруари 2007 г. (2) относно ролята на жените в обществения, икономическия и политическия живот в Турция,

—

като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно доклада за напредъка на Турция за 2010 г. (3) и резолюцията си от 29 март 2012 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2011 г. (4),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (А7-0138/2012),

А.

като има предвид, че Турция, страна кандидатка, е задължена да спазва достиженията на правото на ЕС и да зачита правата на човека, включително правата на жените и равенството между половете, като има предвид, че Турция е приканена да продължи да изпълнява и контролира изпълнението на законодателната реформа, както и да организира дейности за повишаване на осведомеността с цел борба с насилието срещу жените, включително домашното насилие;

Б.

като има предвид, че политиката на равенство между половете има голям потенциал за постигане на целите на „Европа 2020“ чрез принос за растежа и пълната трудова заетост;

В.

като има предвид, че Турция отбелязва ограничен напредък в подобряването и прилагането на законодателната рамка с цел гарантиране на равно участие на жените в социалния, икономическия и политическия живот;

Г.

като има предвид, че Комисията подчерта в своите доклади относно напредъка на Турция за 2010 и 2011 г., че е необходимо усилията за превръщане на съществуващата законодателна рамка в политическа, социална и икономическа действителност да продължат и занапред; като има предвид, че освен това Комисията заяви, че равенството между половете, борбата с насилието срещу жени, включително убийствата на честта, ранните и принудителните бракове, продължават да бъдат основни предизвикателства за Турция; като има предвид, че равенството между половете, правата на жените и интегрирането на принципа на равенство между половете следва да бъдат закрепени в новата конституция на Турция, която предстои да бъде изготвена;

Д.

като има предвид, че има особена необходимост от съгласувани и координирани действия в областите на насилието срещу жените, образованието, заетостта и представителството на национално и местно равнище;

1.

Призовава турското правителство към спазване и засилване на принципите на равенство и правата на жените при приемането и изменението на законодателната рамка, включително планирания процес за приемане на нова конституция;

2.

Като има предвид, че икономическата и социалната изостаналост на регионите в неравностойно положение в Турция, както и проблемите, произтичащи от имиграцията, бедността и преобладаващите патриархални социални структури, задълбочават проблемите на жените и подкопават тяхната позиция; призовава да се наблегне повече на необходимостта от отчитане на регионалните различия, когато се предприемат мерки по отношение на правата на жените, и от съответно формиране на политиките, като същевременно се признават, че проблемите и неравенствата, пред които са изправени жените от кюрдски произход, като цяло са още по-големи; призовава турското правителство да се ангажира във всички необходими реформи и да сътрудничи с местните съвети, за да гарантира, че всички жени, включително тези от кюрдски произход, се ползват с равни права;

3.

Приветства назначаването на новия министър на семейната и социалната политика и създаването на комисия за равни възможности на жените и мъжете в турския парламент, която полага успешни усилия да провежда разследвания, да изготвя доклади и да провежда консултации с кръг от организации, включително с неправителствени организации (НПО), във връзка с важни въпроси, като например насилието срещу жени и браковете между деца;

4.

Подчертава значението на ефективната координация за осигуряването на интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете; във връзка с това приветства усилията, които полага турското правителство за засилване на сътрудничеството между държавните институции по отношение на интегрирането на принципа на равенство между половете; насърчава турското правителство да приеме по-нататъшни стратегии – с активното и недискриминационно участие на гражданското общество, имащи за цел да се гарантира и ефективно да се наблюдава прилагането на пълно равенство, включително заличаването на разликата в заплащането на жените и мъжете, и да приложи на практика резултатите от това сътрудничество;

5.

Подчертава необходимостта от прилагане на практика в цялата страна на съществуващото законодателството, имащо отношение към равенството между половете, като се отделят достатъчни финансови и човешки ресурси и се осигури последователност и като се разработят механизми за наблюдение, основаващи се на ясни и измерими цели;

6.

Призовава турското правителство да признае важността на участието на гражданското общество в разработването и прилагането на политики за равенство между половете и да гарантира участието на НПО на централно и местно равнище с оглед постигането на най-благоприятни политики за жените;

7.

Приветства напредъка на Турция в регистрирането на всяко дете при раждането му, като процентът на тази регистрация понастоящем е 93 %; подчертава необходимостта от последователно и систематично събиране на статистически данни, свързани с пола, с цел наблюдение на напредъка в сферата на прилагането на законодателството или на празнотите в националното законодателство;

8.

Желае да узнае какъв напредък е постигнало турското правителство в признаването на правата на лесбийките, хомосексуалистите, бисексуалните и транссексуалните лица в обществения живот;

9.

Подчертава, че съгласно официалните данни на Турския статистически институт 39 % от турските жени са били подложени на физическо насилие в някакъв момент от живота си; изразява дълбоката си загриженост относно редовността и жестокостта на насилието срещу жени, включително убийствата на честта, ранните и принудителните бракове, и неефективността на съществуващите средства за правна защита, както и относно снизходителността на турските органи по отношение на наказанията за извършителите на престъпления, основаващи се на пола;

10.

Призовава турското правителство да предприеме по-ефективни действия за борба с убийствата на честта под формата на законодателни, правни и финансови мерки с цел да се предотвратят такива убийства и да се накажат извършителите, както и всички членове на семейството, които мълчаливо одобряват насилието срещу жените, по-специално в случаите на убийства на честта, и да се окаже помощ на жертвите; отправя въпрос към турското правителство дали броят на жертвите е намалял през годините след изменението в Наказателния кодекс на Турция, с което „убийството на честта“ се класифицира като отегчаващо вината обстоятелство в случай на убийство; отправя също така въпрос колко често съдии са се произнасяли по дела, свързани с „убийства на честта“, и какви са били съответните наказания;

11.

Призовава правителството да извърши проучване относно рязкото нарастване на случаите на самоубийства сред жени в източна Турция и да предприеме задълбочено разследване на явлението „самоубийство на честта“, както и да предостави помощ и подкрепа на жени, върху които се оказва натиск от семействата и близките им, с оглед предотвратяване на ситуации, в които вместо извършване на убийства на честта семействата подтикват жените към извършване на самоубийство;

12.

Счита, че всяко насилие срещу жени е неприемливо; призовава турското правителство да приеме и прилага политика на нулева толерантност към насилието срещу жени чрез приемане, контрол и прилагане на подходящо законодателство за защита на жертвите, за наказване на извършителите и за предотвратяване на насилието;

13.

Приветства замяната от 8 март 2012 г. на закон № 4320 относно защитата на семейството със закон 6284 относно защитата на семейството и предотвратяването на насилието срещу жени; подчертава значението на осигуряването на широко приложно поле, независимо от естеството на връзката между жертвата и извършителя и независимо от половата идентичност, на ефективни средства за правна защита и защитни механизми, както и строго и незабавно прилагане на правната рамка, без отстъпки, с цел да се изкорени насилието срещу жени чрез възпиращи и строги наказания срещу извършителите на насилие срещу жени; подчертава необходимостта от приемане на необходимите разпоредби за отстраняване на склонни към насилие съпрузи или партньори и от гарантиране на жертвите на ефективен достъп до съдилищата и мерките за защита;

14.

Изисква от турското правителство да разработи система за наблюдение със сравнителни критерии и срокове за изпълнението на Националния план за действие за борба с насилието срещу жени, както и да поеме сериозен ангажимент, благодарение на който планът да бъде финансиран в достатъчна степен;

15.

Застъпва се за напреднало обучение на полицейски служители, здравен персонал, съдии, прокурори, религиозни служители и други лица на официални постове по предотвратяване на домашно насилие; с цел да бъдат допълнени тези усилия още веднъж отбелязва необходимостта от механизъм за идентифициране и разследване на лицата, които не защитават и не подпомагат жертвите, както и за отпускане на достатъчно бюджетни средства за мерките за защита;

16.

Приветства създаването на специализирано бюро по домашното насилие в рамките на Главната прокуратура в Анкара; подчертава, че чрез гарантирането на това, че целият правен процес в случаите на насилие срещу жени се води от прокурори, които са експерти по домашно насилие, и чрез предоставянето на това бюро на правомощието да издава на полицията преки заповеди с незабавно действие за задържане на извършителите и защита на жертвата, включително незабавно изпълнение на заповедите за осигуряване на защита и прехвърляне в домове за жени, това бюро постигна значителна стъпка напред в борбата с насилието срещу жени, защитата на жертвите и наказването на извършителите; с цел да се разшири прилагането на това равнище на защита, така че да обхване цялата страна, призовава турското правителство да създаде във всички провинции в страната специализирани бюра в прокуратурите, които да се занимават с домашното насилие;

17.

Призовава турското правителство да гарантира ефективен достъп на жертвите до подходяща правна информация, правна помощ и подходящи съдебни производства, чрез които те да могат да получат справедливост по такъв начин, че да организират защитата на правата си без заплаха от по-нататъшно насилие;

18.

Подкрепя становището, че механизмите за защита следва да бъдат еднакво достъпни за жените от имигрантски произход, които са изправени пред допълнителни проблеми (като езикови бариери, изолация в рамките на семейството и др.);

19.

Приветства инициативите на турското правителство за реорганизиране на системата от домове за жени в консултация с всички заинтересовани страни; отбелязва, че по данни на генералната дирекция, отговаряща за положението на жените, официалният брой на съществуващите домове за жени, жертви на насилие, е 81, като тази цифра е все още много ниска и не отговаря на нуждите на население от около 70 милиона; призовава турското правителство да създаде достатъчен брой домове за жени, разпределени равномерно в цялата страна, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие от 11 май 2011 г., като по този начин изпълни целите, които то самото си е поставило със Закона за общините, и да създаде дом за жени във всяка община с най-малко 50 000 жители; отбелязва, че домовете трябва да бъдат разпределени в цялата страна, с подходящ баланс между селските и градските региони; подчертава значението на въвеждането на механизми за повишаване на сигурността, капацитета и наблюдението в съществуващите домове, на налагането на наказание в случай на неспазване, на наемането на добре обучени и добре платени социални работници и на гарантирането, чрез курсове за професионално обучение и други услуги, че жените в домовете придобиват подходящи умения, за да изградят нов живот за себе си и своите деца; подчертава важността на неразкриването на местоположението на тези домове за безопасността на жертвите;

20.

Подчертава значението на лечението на мъже, склонни към насилие; във връзка с това предлага мъжете, срещу които е издадена ограничителна заповед, да бъдат ресоциализирани от бюра за пробация;

21.

Приветства откриването на телефонни линии за помощ и създаването на центрове за предотвратяване и мониторинг на насилието, в които жертвите на насилие, основаващо се на пола, получават медицинска помощ и психологически консултации по време на съдебните процеси с цел да се предотврати повторното преследване на жертвите;

22.

Призовава турското правителство да криминализира принудителните бракове и да привлече чрез информационни кампании вниманието на жените и мъжете към правото на свободен избор на партньор; подчертава значението на повишаването на информираността в училищата и сред родителите относно незаконния характер на принудителните бракове;

23.

Изразява дълбока загриженост относно по-ниския правен статус на неомъжените жени, разведените жени, жените, които сключват брак само с религиозна церемония, което означава, че бракът им е незаконен, и жените от малцинствени групи;

24.

Изтъква значението на поощряването на уважението към жените, участващи в религиозни малцинства, и на насърчаването на диалога между различните вероизповедания;

25.

Подчертава значението на образованието за засилване на правата и ролята на жените и за гарантиране на интегрирането на принципа на равенство между половете на всички равнища на образованието;

26.

Отбелязва, че правото на образование е право на човека съгласно член 26 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 10 декември 1948 г.;

27.

Приветства факта, че участието на момичетата в началното образование (1-8 клас) се е увеличило и че различията между половете в началното образование вече са почти заличени; изразява съжаление обаче, че различията между половете в средното образование леко са се увеличили и настоятелно призовава турското правителство да предприеме всички необходими действия за намаляване на тези различия и да въведе допълнителни мерки, за да се гарантира посещението на училище от всички деца;

28.

Призовава в рамките на образователната система да се насърчават училищата за професионално обучение, които дават на жените възможността да изучат занаят или да се обучат за упражняване на професии в сектора на услугите;

29.

Призовава турското правителство да се бори срещу сексуалната експлоатация, сексуалната злоупотреба, домашното насилие, бедността, неграмотността и експлоатацията на момичета и да предостави равни възможности за достъп до образование, без да се правят разграничения въз основа единствено на възрастта, езика, етническата принадлежност или пола;

30.

Изразява своята загриженост за това, че делът на децата във възрастовата група от 0 до 5 години, посещаващи предучилищни занимания, е все още много нисък, както и поради липсата на напредък по отношение на осигуряването на грижи за децата и на институции за предучилищно образование; настоятелно призовава турското правителство да разпредели достатъчно средства за разширяване на услуги на достъпни цени, свързани с грижи за децата, за тази възрастова група; освен това го призовава да измени своята уредба относно центровете за грижи за деца, която задължава работните места, на които работят над 150 жени, да предоставят безплатни грижи за деца, тъй като тази разпоредба отразява дискриминационното отношение, което предполага, че отглеждането на децата е отговорност единствено на жените и оказва отрицателно влияние върху решенията на предприятията по отношение на наемането на повече жени;

31.

Призовава турското правителство да увеличи усилията си и кампаниите за повишаване на информираността с оглед изкореняване на неграмотността и бедността сред милионите жени, по-специално сред жените от кюрдски произход, жените от имигрантски и ромски общности, и да обърне специално внимание на жените, живеещи в селските райони;

32.

Приветства инициативите на турското правителство, например Проекта за намаляване на социалния риск (обвързан с условия трансфер на средства в брой), който включва изплащане на нуждаещи се семейства на определена сума за всяко дете, което посещава начално и основно училище; отбелязва, че сумата, която се предоставя на семействата, е по-висока за момичетата, отколкото за момчетата, и че тази сума се дава на майките; приветства факта, че тази мярка е насочена едновременно към преодоляването на проблемите, свързани с училищното образование на момичетата, и към овластяването на жените в рамките на семейната структура; отбелязва въпреки това, че преждевременното напускане на училище продължава да бъде повод за загриженост, особено при семействата на сезонните работници мигранти и децата от ромски произход, и призовава турското правителство да подкрепя и използва пълноценно системата за ранно предупреждение по отношение на децата, изложени на риск от преждевременно напускане на училище, и да премахне регионалните различия в рамките както на началното и основното, така и на средното образование;

33.

Подчертава, че проблемът, свързан със стереотипните представи за половете, може да се преодолее най-успешно в рамките на образователната система; поради това приветства създаването на комисия по равенството между половете в рамките на Министерството на образованието; признава неговите усилия за премахване на сексисткия език, изображения и изрази от учебните материали; отбелязва обаче, че премахването на неравното третиране на половете в учебниците във всички нива на образованието и обучението изисква допълнителни усилия и поради това отправя искане към турското правителство да извърши преглед на постигнатия напредък по отношение на премахването на неравното третиране на половете в учебните материали;

34.

Призовава всички институции за висше образование да направят задължителни курсовете за равенство между половете в учебната програма за бъдещи учители и турското правителство да включи тази тема в програмите за обучение на работното място на учители;

35.

Подчертава, че с цел да се гарантира участието на момичетата в задължителната степен на основно образование и за да се предотврати лишаването им от шанс да следват или принуждаването им да сключват ранни бракове, от съществено значение е, цялостната официална система на задължително основно образование да се състои от блок, който да не допуска пропуски в образователната система, които да позволяват момичетата да напускат преждевременно училището, най-вече в селските райони;

36.

Подчертава твърде слабото участие на жените в работната сила в Турция, което е много под целевите стойности, предвидени в стратегията „Европа 2020“, и призовава турското правителство да изготви национален план за действие за осигуряване на по-голямото участие на жените на пазара на труда;

37.

Призовава за предприемане на допълнителни действия в рамките на схемата „Активни мерки за пазара на труда“, която има за цел да ограничи безработицата сред жените и младите хора; призовава турското правителство да отпусне допълнително финансиране от своя бюджет за подпомагане на безработните жени да намерят работа;

38.

Призовава турското правителство да изразходва финансирането от ЕС за проектите, осъществявани в Турция, по възможно най-ефективен начин; призовава Комисията да извърши финансов и правен анализ на ефективността на изразходването на средствата;

39.

Настоятелно призовава за прилагане на циркулярно писмо 2010/14 на министър-председателя относно увеличаването на заетостта сред жените и постигането на равни възможности; във връзка с това привлича вниманието към стратегиите и мерките на ЕС, насочени към постигане на балансирано и справедливо представителство на жените на ръководни длъжности;

40.

Призовава турското правителство да поощри активното участие на жените на пазара на труда чрез насърчаване, наред с другото, на мерки за гарантиране на по-добри условия на труд, равно заплащане за равен труд, учене през целия живот, гъвкаво работно време и справедливи съвместяване на семейния и професионалния живот;

41.

Отбелязва, че Турция наскоро подобри законодателството си относно отпуска по майчинство (като го увеличи от 12 на 16 седмици), като отпуск по бащинство съществува само за държавните служители, но не и за останалите работници и служители, и че широко приложима система за отпуск за гледане на дете е от съществено значение, за да се гарантира, че родителите споделят правата и отговорностите по отношение на отглеждането на децата и за да се намали неравенството между половете на пазара на труда; призовава турското правителство да създаде система за отпуск за гледане на дете за всички работници и служители, който да позволи на бащите да изпълняват своите равни отговорности за отглеждането на децата;

42.

Насърчава жените да създадат свои собствени предприятия, като използват финансирането, предоставено в рамките на схеми за отпускане на заеми като Програмата за отпускане на заеми за малките предприятия, и да се възползват от програмите за обучение в рамките на KOSGEB (организация на развитие на МСП);

43.

Подчертава значението на борбата срещу всички форми на дискриминация на работното място, включително срещу дискриминацията, основана на пола, в сферата на наемането на работа, професионалното развитие и паричните стимули; отново отправя своето искане към турското правителство да събира актуални и точни статистически данни;

44.

Подчертава значението на предоставянето на специални курсове за обучение, финансиране и техническа помощ на безработните жени служители и жени предприемачи, за да се гарантира наличието на равни възможности за достъп до пазара на труда;

45.

Подчертава, че неотдавнашното разширяване на обхвата на законодателството за отпуска по майчинство (който се удължава от дванадесет на шестнадесет седмици) следва да бъде последвано от повишаване на заплащането, с цел да се предоставят по-добри гаранции, че семействата и жените не са ощетявани финансово поради това, че имат деца;

46.

Настоятелно призовава турското правителство да разпредели средства за създаване на широко достъпни заведения за грижи за децата, възрастните и лицата с увреждания на достъпни цени, за да се увеличи заетостта сред жените;

47.

Отбелязва ниския процент на участие на жените в синдикалните организации и особено в техните управителни съвети; подчертава значението на увеличаването на достъпността на синдикалните дейности, за да се постигне по-голямо участие сред жените;

48.

Подчертава факта, че жените в много случаи работят при лоши условия, в семейни предприятия без регистрация и без заплащане и че поради това те се превръщат в жертви и са експлоатирани; призовава турското правителство да предприеме всички необходими действия за борба срещу сивата икономика;

49.

Приветства увеличаването на броя на жените членове на турския парламент от 9,1 % след изборите през 2007 г. на 14,3 % след изборите през 2011 г.; при все това отбелязва, че този процент все още е нисък и призовава за нов закон за политическите партии и изборите, който да въведе задължителна система на квоти, гарантираща справедливо представителство на жените в избирателните списъци; изразява загриженост във връзка с като цяло ограниченото представителство на турските жени в политиката, на ръководните позиции в държавната администрация и в политическите партии;

50.

Подчертава необходимостта от преразглеждане от турското правителство и политически партии на действащия закон за изборите с оглед на равното и демократично участие на мъжете и жените в политиката, включително за по-балансирано представителство на жените на избираеми позиции в изборните бюлетини;

51.

Насърчава всички турски политически партии да приемат всеобхватни стратегии за равенство между половете и вътрешни правила, гарантиращи присъствието на жените на всички равнища;

52.

Изразява загриженост относно много ниския процент на политическо участие на жените на местно равнище и приканва всички политически партии да гарантират, че това положение ще се промени на местните избори през 2014 г.; с оглед на факта, че в едва 1 % от турските общини кметовете са жени, и с оглед на произтичащата от това необходимост да се насърчи участието на жените в политиката, не на последно място на местно равнище, призовава да се въведе система с квоти за жените по отношение на избирателните списъци;

53.

Приканва Турция, като страна кандидатка за членство в ЕС, да подкрепи целите на стратегията „ЕС 2020“ и да създаде условията за по-активното участие на жените на пазара на труда;

54.

Призовава Комисията да постави на централно място въпроса за правата на жените при преговорите с Турция; подчертава значението на изпълнението от Турция на нейните правни и политически задължения, произтичащи от достиженията на правото на ЕС и съответните решения на ЕС и ЕСПЧ, с цел да се улесни отварянето на глава 23 от преговорите за присъединяване относно съдебната система и основните права, в подкрепа на реформите в Турция относно правата на жените съгласно въпросната глава;

55.

Призовава Турция да изпълни задълженията си, произтичащи от Споразумението за асоцииране ЕО-Турция и от допълнителния протокол, който Турция за шеста поредна година все още не е приложила, за да докаже действителния си ангажимент да се превърне в пълноценна плуралистична демокрация, в основата на която са заложени зачитането и защитата на правата на човека и основните свободи както на мъжете, така и на жените;

56.

Подчертава, че един от критериите за отварянето на глава 19 от преговорите за членство относно социалната политика и заетостта, която е от голямо значение за подобряването на социалното и икономическото положение на жените и за увеличаването на присъствието им на пазара на труда, е Турция да представи на Комисията план за действие за изпълнение на достиженията на правото в областта, попадаща в обхвата на глава 19, включително приемането на подход за интегриране на принципа на равенство между половете; предлага генералната дирекция отговаряща за положението на жените, да участва активно в този процес;

57.

Подчертава, че положителната програма, въведена от Комисията с цел допълване на преговорите за присъединяване с Турция, следва да бъде използвана като водещ форум за насърчаване на правата на жените и равенството между половете в Турция; призовава Комисията да гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете във всички работни групи в рамките на положителната програма;

58.

Подчертава значението на извършването на нова оценка на съществуващите строги ценности по отношение на ролята на жените в социалната структура и подчертава, че в крайна сметка е необходима промяна в манталитета, за да се приложи на практика законодателната рамка;

59.

Призовава за организирането на кампании за повишаване на информираността, насочени към цялото общество и фокусиращи се върху правата на жените и равенството между половете, предотвратяването на насилието, основано на пола, осъждането на убийствата на честта и неравното третиране на половете в медиите;

60.

Призовава социалните партньори да участват активно в насърчаването на правата и ролята на жените в рамките на стопанския, обществения и политическия живот, както и във включването на жените в диалога между социалните партньори;

61.

Призовава турското правителство да въведе на всички равнища на образование задължителни програми за равенство и толерантност между половете;

62.

Предлага стартирането на национален проект, който да обединява жени и мъже като модели за подражание и млади жени и мъже в дебат относно бъдещето на Турция, така че жените и мъжете от всички възрастови групи и политически убеждения да могат да работят съвместно относно стратегия за успешното трансформиране на обществото, което е с патриархална структура, в общество, в което участието на жените в политическия, икономическия и обществения живот е справедливо и се приема от обществото;

63.

Признава, че промяна в манталитета никога не може да бъде извършена без участието и ангажираността на мъжете, и поради това призовава турското правителство да организира публични дебати за размяна на мнения между жените и мъжете от всички прослойки на турското общество като средство за справяне с причините за насилието, основано на пола, и в крайна сметка за постигане на истинско равенство между половете;

64.

Изразява убеждението си, че следва да се обърне специално внимание на овластяването на жените в по-слабо развитите региони на Турция; във връзка с това приветства проектите на турското правителство като например тези, които предлагат курсове за професионално обучение в рамките на CATOM (многоцелеви обществени центрове) в югоизточната част на Турция, но подчертава също така необходимостта от повече инициативи за зачитане и насърчаване на правата на всички жени, като акцентът се поставя по-специално върху социалното приобщаване и овластяване на жените в селските райони, безработните жени и жените, живеещи в бедност;

65.

Изразява убеждението си, че ако Турция желае да изпълнява ролята на еталон за държавите, участвали в „Арабската пролет“, тя следва да продължи с решителност да осъществява своите реформи и да гарантира прилагането на гласуваното законодателство; припомня, че Турция трябва да постигне осезаеми и конкретни резултати при прилагането на принципа на равенство и зачитане на правата на жените;

66.

Подчертава изключително важната роля на медиите за утвърждаване на правата на жените и насърчава включването на равенството между половете в обучението на работното място на медийните организации; подчертава значението на представянето на образ на жените в медиите, който избягва стереотипите, свързани с пола;

67.

Подчертава значението на бюджетирането, съобразено с фактора пол, тъй като без подходящи средства не могат да се приложат никакви реформи;

68.

Призовава Турция да увеличи своите усилия, насочени към провеждане на всеобхватни реформи, да изпълни критериите от Копенхаген в името на собственото си модернизиране и да създаде атмосфера на взаимно разбирателство и уважение с всички 27 държави-членки на ЕС, като по този начин създаде възможност за обмен на най-добри практики в областта на равенството между половете с всички, който да принесе ползи на жените в Турция;

69.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, генералния секретар на Съвета на Европа, ООН Жени, генералния директор на Международната организация на труда и на правителството и парламента на Турция.