15.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/133

1.1

ЕИСК приветства съобщението, което поставя началото на необходим дебат относно преразглеждане на политиката в областта на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и съпътстващите политики.

1.2

Комитетът е сериозно обезпокоен от нарастващите цени за потребителите на енергия, включително от високите разходи на много национални схеми за подпомагане. Тази тенденция среща все по-голяма съпротива. Комитетът призовава Комисията да изготви съобщение относно настоящите и бъдещите тенденции в развитието на разходите в областта на енергетиката като цяло. Комитетът подкрепя целта да се намалят разходите или да се запазят на възможно най-ниско равнище и да се гарантира, че технологиите в областта на ВЕИ ще станат конкурентоспособни и в крайна сметка - пазарноориентирани.

1.3

Според Комитета най-добрият начин да се покрият изискванията за ефективност и изискванията на вътрешния пазар е да се въведе система от общи за ЕС схеми за подпомагане, пригодени за всички технологии. Схемите следва да действат дотогава, докогато технологиите не изчерпат своята конкурентоспособност. Освен това те не трябва да позволяват свръхкомпенсация и трябва да осигуряват индивидуализирана подкрепа за осъществяването на решения от малък мащаб на местно равнище. Въпреки това, докато вътрешният пазар не започне да функционира правилно, схемите за подпомагане следва да продължат да се моделират съобразно отделните електроенергийни тарифни зони или държави членки.

1.4

Вместо основните усилия да се съсредоточават върху създаването на централизиран модел, би следвало да се насърчава повече разработването на децентрализирани местни решения. Тези решения могат и трябва да имат за цел полза по места. Разпоредбите, мерките за подпомагане и достъпът до мрежите трябва да бъдат ясни, прости и надеждни, за да улесняват участието на малките производители (включително тези, произвеждащи за собствени нужди).

1.5

Технологиите в областта на ВЕИ предлагат големи възможности, подобно на други технологии за намаляване на емисиите на парникови газове: чисти въглища, съхраняване на електроенергия, отговор на търсенето, използване на въглерод, ядрен разпад и ядрен синтез или намаляване на емисиите на други парникови газове, като например метана и др. В много от случаите напредъкът е повече от обещаващ и трябва да бъде насърчаван по подходящ начин. По-конкретно следва да се подкрепят демонстрационните дейности и ранното внедряване на нови технологии.

1.6

ЕИСК препоръчва Комисията да насочи своята бъдеща работа след 2020 г. към разработване на политика за декарбонизация. Тази политика би могла в крайна сметка да загърби целта за енергия от възобновяеми източници и вместо това да се основава на ясна цел за намаляване на емисиите на парникови газове, в съответствие с необходимостта от намаляването им в дългосрочен план. Тя трябва да се основава и на цена на въглеродните емисии, която е достатъчно висока, за да стимулира прилагане на по-добри мерки за енергийна ефективност, и да допринася за научноизследователската и развойната дейност и инвестирането от съответните участници, без да бъде прекалено висока за потребителите или за конкурентоспособността на промишлеността. Освен това са необходими целенасочени мерки за стимулиране на развитието на технологии в областта на енергията от възобновяеми източници и инвестициите в тях, тъй като в крайна сметка те ще доведат до реална промяна. В идеалния случай тези мерки следва да бъдат общи за целия ЕС и съобразени с всяка отделна технология.

1.7

Комитетът приветства намеренията на Комисията в близко бъдеще да се предприемат стъпки за подобряване на сегашната рамка за енергията от възобновяеми източници. Следва незабавно да бъдат предприети действия за интегриране на енергията от възобновяеми източници в енергийните пазари, включително да бъдат разгледани, без ненужно забавяне, въпросите относно свързването към мрежата, балансирането и таксите за мрежите.

2.1

Увеличаването на използването на възобновяеми енергийни източници заема централно място в настоящата енергийна политика на ЕС и се очаква то да допринесе както за намаляване на емисиите на парниковите газове и сигурността на енергоснабдяването, така и за създаване на нови работни места. В съответствие с това целта на ЕС за постигане до 2020 г. на дял от 20 % на енергията от възобновяеми източници е водеща цел в стратегията „Европа 2020“.

2.2

В продължение на повече от десетилетие в редица свои становища ЕИСК подкрепя целта за увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници и отправя коментари и препоръки относно предложените политики, като изхожда от практическия опит в рамките на гражданското общество (1).

2.3

Използването на енергия от възобновяеми източници бележи положително развитие и според Комисията понастоящем надхвърля целта от 20 %. С оглед на Пътната карта за енергетиката до 2050 г., е необходимо да се гарантира бъдещото положително развитие. Силното нарастване на използването на ВЕИ е един от аспектите на пътната карта, който удовлетворява всички участници. През юли 2012 г. ЕИСК представи своето становище относно пътната карта, в което изрази подкрепа за това общо заключение във връзка с ВЕИ (2).

2.4

Бързият растеж в областта на ВЕИ повдига въпроси във връзка с разходите, влиянието върху енергийния пазар и нуждите от инфраструктура. Следователно моментът е подходящ да се разгледат бъдещи варианти на политики. Инвеститорите вече са отправили поглед отвъд 2020 г. и имат нужда от ясни сигнали за бъдещите политики, за да могат да предоставят значителните инвестиции, необходими в тази област.

3.1

Комисията има за цел да продължи да развива енергията от възобновяеми източници и да насърчава иновативните решения. Според комисаря по въпросите на енергетиката да се прави това по икономически ефикасен начин означава, накратко казано, да се произвежда вятърна и слънчева енергия там, където това е икономически целесъобразно и да се търгува с нея в рамките на Европа.

3.2

Комисията призовава за по-координиран европейски подход на схемите за подпомагане и за увеличаване на търговията с енергия от възобновяеми източници между държавите членки.

3.3

В съобщението се обсъждат настоящите предизвикателства и възможните варианти на политиката за:

3.4

Комисията ще направи предложения за режим на политиката в областта на ВЕИ за периода след 2020 г. За да започне процесът на обмисляне на варианти, в придружаващата оценка на въздействието Комисията разглежда три варианта на политиката за периода след 2020 г.:

Сравнението между вариантите най-общо показва, че варианти 1 и 2 са малко по-добри от вариант 3, с оглед на постигане на установените от Комисията критерии. Нито един от вариантите не е безпроблемен по отношение на тези критерии.

3.5

Накрая в съобщението се посочват четири основни области, в които усилията следва да бъдат засилени до 2020 г.: енергийният пазар, схемите за подпомагане, механизмите за сътрудничество и енергийното сътрудничество в Средиземноморския регион.

4.1

ЕИСК приветства съобщението, което поставя началото на необходим дебат относно преразглеждане на политиката в областта на ВЕИ и съпътстващите политики. Комитетът също така в общи линии изразява съгласие с направения от Комисията анализ на текущата ситуация, предизвикателствата и вариантите. В допълнение Комитетът отбелязва следното:

4.2

Комитетът със задоволство установява, че Комисията отбелязва бързо увеличилите се разходи и цена на възобновяемите енергийни източници – въпреки спадащите разходи за единица продукция – както и очакваните инвестиционни разходи за производство, инфраструктура/мрежи и балансираща електроенергия. Комитетът е сериозно обезпокоен от нарастващите цени за потребителите на енергия, които могат да окажат непропорционално въздействие върху онези от тях с ниски доходи, включително от високите разходи на много национални схеми за подпомагане. Това развитие среща все по-голяма опозиция. Възможно е дори разходите за единица продукция да не продължат да спадат при сегашните темпове, дори и след като по-голяма част от икономически ефективните варианти бъдат използвани. Комитетът призовава Комисията да изготви съобщение относно настоящите и бъдещите тенденции в развитието на разходите в областта на енергетиката като цяло и подкрепя целта разходите да бъдат намалени и съответно да се запазят на възможно най-ниско равнище, както и да се гарантира, че технологиите в областта на ВЕИ ще са конкурентоспособни и в крайна сметка - пазарноориентирани.

4.3

Относно схемите за подпомагане, Комитетът е съгласен, че направените промени в някои действащи национални схеми създадоха сериозни проблеми. Освен това краткосрочните политики, които не успяват да покрият реалните допълнителни разходи за инвеститорите, не са задоволителни. Необходимо е да се гарантира предсказуемост, а също и ефективност на схемите, както и да се насърчава конкурентоспособността на технологиите. Поради това е правилно настояването те да се излагат на пазарните цени. Необходимо е Комисията да даде тласък за реформа на схемите за подпомагане, което ще спомогне и за избягване на фрагментирането на вътрешния пазар и в крайна сметка за постепенно премахване на субсидиите.

4.4

Малка е вероятността една единствена европейска система, която обхваща всички технологии в областта на ВЕИ, да бъде ефективна. По-скоро са необходими гъвкави системи, адаптирани към степента на развитие на всяка отделна технология и различните обстоятелства. Според Комитета една система от общи за ЕС схеми, пригодени за всяка технология, най-добре ще покрие изискванията за ефективност и тези на вътрешния пазар. Схемите следва да действат дотогава, докогато технологиите не изчерпат своята конкурентоспособност, и да не позволяват свръхкомпенсация. Необходими са схеми, съобразени с решенията от малък мащаб на местно равнище (вж. параграф 4.11).

4.5

Въпреки това, докато вътрешният пазар не започне да функционира правилно и равнището на цените продължи да варира в резултат на неприлагане на действащото законодателство на ЕС и намалената пропускателна способност на преносната инфраструктура, схемите за подпомагане следва да продължат да се моделират съобразно с отделните електроенергийни тарифни зони/държави членки, за да се постигне ефективност и да се избегне свръхкомпенсацията по възможно най-добър начин.

4.6

По отношение на насърчаване на сътрудничеството и търговията, Комитетът силно се застъпва за по-тясно сътрудничество между държавите членки в областта на енергетиката и дори за истинска обща енергийна политика на ЕС, за Европейска енергийна общност (ЕЕО). Комитетът също така изразява подкрепа за предложенията в този раздел на съобщението.

4.7

Комитетът изразява съгласие с бележките на Комисията относно необходимостта и предизвикателствата, свързани с интегриране на ВЕИ на вътрешния пазар на електроенергия. Пазарните ценови сигнали, включително тези на пазара за въглеродни емисии в рамките на схемата за търговия с емисии, трябва да бъдат последователни с оглед на правилното насочване на инвестициите. Комитетът подкрепя принципа, че всички производители на енергия, в това число производителите на енергия от възобновяеми източници, поемат еднакви отговорности, включително по отношение на балансирането.

4.8

„Плащанията за капацитет“, които се базират на определените от правителствата необходими нива на резервен капацитет, са проблемни, тъй като са оправдани само дотолкова, доколкото пазарните сигнали не гарантират ефективност на разходите на въпросните съоръжения. Ако се налага създаването на пазар за капацитет, то той следва да е общоевропейски, като в първоначалната фаза би могъл да бъде регионален или поне координиран със съседните страни пазар в рамките на ЕС.

4.9

Проблемът, свързан с цените на едро на електроенергията, които са подложени на натиск към намаляване поради нарастващия дял на вятърната и слънчевата енергия с почти нулеви пределни разходи, трябва да бъде по-задълбочено изучен и да получи по-точно количествено изражение. Следва да бъде отчетен обратният ефект на търговията с емисии. По-голям дял електроенергия от възобновяеми източници най-вероятно би означавало значително по-голяма нестабилност на цените на едро на електроенергията, което ще доведе до други проблеми. При всички положения ниските пределни разходи за енергията не означават непременно ниски цени за потребителите на електроенергия, защото те по един или друг начин ще платят за всички инвестиции и за производството, включително за преноса, балансирането и подпомагането.

4.10

ЕИСК приветства пакета за енергийната инфраструктура и изрази своето становище по този въпрос (COM(2011) 658) (3), а сега поставя акцент върху необходимостта от неговото приемане и прилагане. Ако обаче определената цел е „производство на вятърна и слънчева енергия там, където е икономически изгодно, и търговия с нея в рамките на Европа“, разходите за инвестиции в необходимата инфраструктура могат да се окажат неприемливо високи. Освен това недоброто приемане от страна на обществеността би могло да доведе до по-високи разходи и политически рискове.

4.11

Необходимо е да се насърчава в по-голяма степен разработването на децентрализирани местни решения. Тези решения могат и трябва да имат за цел ползите по места и да обхващат различни технологии, използващи не само вятърна и слънчева енергия, но и енергия от геотермални източници и биомаса (включително остатъчни вещества), в зависимост от местните особености. Разпоредбите, мерките за подпомагане и достъпът до мрежите трябва да бъдат ясни, прости и надеждни, за да улесняват участието на малките производители (за собствени нужди). Създаването на местни хибридни енергийни системи, свързани с интелигентни мрежи и управление, ще позволи да бъде постигната енергийна самостоятелност на местно равнище. Този подход, обаче, също има своите граници, тъй като докато не се намери реално и достъпно решение за съхраняване на електроенергия, ще бъде необходима предимно балансираща енергия, основаваща се на изкопаеми горива (за справка: Friedrich Wagner, Max-Planck-Institut für Plasmaphysik: „Features of an electricity supply system based on variable input“ („Елементи на система за доставка на електроенергия въз основа на променяеми суровини“).

4.12

Без съмнение интересите на потребителите са основни, съгласно вижданията на ЕИСК по въпросите на енергетиката, и това е посочено в много предходни становища (4). Един от проблемите е компромисът между високите цени на електроенергията като стимул за пестене и рискът от енергийна бедност. Комитетът подкрепя подхода на Комисията за предоставяне на права на потребителите: без активното участие на потребителите не могат да се постигнат добри резултати. Един от аспектите, който заслужава по-голямо внимание, е осигуряването на практика на свобода на избор на потребителите.

4.12.1

Комитетът многократно е подчертавал, че повишаването на осведомеността и обучението са от ключово значение за предоставяне на права на потребителите. Във връзка с това те трябва да разполагат с ясна и лесно достъпна информация относно тяхното участие в подкрепата за ВЕИ, която обикновено се изразява като общи национални разходи за подпомагане на производството на енергия от възобновяеми източници на глава от населението. Тази информация може в идеалния случай да бъде включена във фактурите за консумирана енергия.

4.13

Технологиите в областта на възобновяемите енергийни източници предлагат големи възможности, подобно на други технологии за намаляване на емисиите на парникови газове: чисти въглища, съхраняване на електроенергия, отговор на търсенето, използване на въглерод, ядрен разпад и ядрен синтез или намаляване на емисиите на други парникови газове, като например метана и др. В много от случаите напредъкът е повече от обещаващ и трябва да бъде насърчаван по подходящ начин. Както ЕИСК е отбелязвал много пъти досега, е важно финансовите инструменти да се проектират и насочват правилно в зависимост от степента на развитие на технологиите. По-конкретно следва да се оказва подкрепа на демонстрационните дейности и ранното внедряване на нови технологии. За тази цел трябва да бъдат осигурени средства по Европейския стратегически план за енергийните технологии (SET). Необходими са неотложни действия – изглежда корпоративният сектор в САЩ наскоро е увеличил цялостните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в областта на енергетиката, което може да има последствия за европейската конкурентоспособност.

4.14

Според Комисията достатъчните общи финансови и обвързващи цели изглеждат като подходящи стимули за иновации, а оттам и за създаване на работни места. Въпреки това сами по себе си те не гарантират ефективни резултати. Необходими са също така отворен пазар и функционираща конкуренция, тъй като конкуренцията подтиква предприятията към иновации и обновление.

4.15

Устойчивостта на цялата енергийна система е необходима цел. Това се отнася за всички елементи, не само за биоенергията. Екологичното и териториалното въздействие във връзка с използването на различни ВЕИ варират. Необходими са критерии за устойчивост за ВЕИ и съответно предоставянето на финансова подкрепа от фондовете на ЕС следва да зависи от получаването на енергия от ВЕИ, които отговарят на тези критерии. Комитетът подкрепя посланията на съобщението относно устойчивостта на биоенергията, като допълва, че нито едно ново предложение не трябва да създава допълнителна административна тежест за производителите и потребителите. Изискванията следва във възможно най-голяма степен да се опират на съществуващи и подходящи системи за наблюдение и докладване, каквито са например системите за устойчивото горско стопанство, които се прилагат в много държави членки.

4.16

Както е посочено в параграф 2.4, ЕИСК счита за необходимо да започне подготовка на политика в областта на енергията от възобновяеми източници след 2020 г.

4.17

В своята оценка на въздействието (която не е безупречна сама по себе си, тъй като липсват таблици и др.) Комисията на първо място представя сценарий на запазване на статуквото, който Комитетът отхвърля. Относно останалите три варианта за бъдеща политическа рамка, понастоящем Комитетът е загрижен за следното:

4.17.1

Вариантът за декарбонизация без цели, свързани с използването на енергия от възобновяеми източници след 2020 г., не изглежда да предлага гаранции за определено увеличение на използването на ВЕИ. Въпреки това този вариант е най-подходящ за един отворен енергиен пазар и би осигурил най-голяма рентабилност. Той би могъл също така да укрепи схемата за търговия с емисии. Положителното развитие на използването на ВЕИ изглежда сигурно при този вариант, като се имат предвид силното развитие на ВЕИ до момента, съществуващите и нарастващите бъдещи инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и други области, както и обвързващите цели по отношение на климата и бъдещите политики, очертани от Комисията.

4.17.2

Да се продължи сегашната система с национални обвързващи цели ще бъде ефективно и от полза поне за част от стопанския сектор на ВЕИ. Това обаче няма да гарантира ефективност на разходите, свързани с декарбонизацията. Фиксираните цени при този вариант също така ще представляват сериозна заплаха за схемата за търговия с емисии. Държавите членки ще трябва отново да разработват свои собствени политики, за да постигнат съответствие, което ще възпрепятства функционирането на вътрешния енергиен пазар въпреки всички усилия за увеличаване на сътрудничеството и търговията. Обвързващите цели успяха да помогнат за даване на тласък на развитията в областта на ВЕИ в рамките на ЕС, но това може да отпадне като силен аргумент.

4.17.3

Според ЕИСК вариантът за унифицирано управление и амбициозни европейски цели би могъл да има много силни предимства, които са съобразени с концепцията за Европейска енергийна общност (5). Докато не бъдат установени цели за намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с потребностите от намаляването им в дългосрочен план, този вариант следва да има приоритет. Въпреки това посочените от Комисията рискове за по-високи разходи и по-трудно приемане от обществеността изглеждат уместни. Освен това най-вероятно ще се наложи създаването на голяма нова административна структура.

4.18

ЕИСК препоръчва Комисията да съсредоточи бъдещите си усилия върху политически курс за периода след 2020 г., който се базира основно на първия вариант. Тази политика за декарбонизация няма да се основава на цели, свързани с енергията от възобновяеми източници, а на ясна цел за намаляване на емисиите на парникови газове и на цената на въглеродните емисии, която е достатъчно висока, за да стимулира прилагане на по-добри мерки за енергийна ефективност, и да допринася за научноизследователска и развойна дейност и инвестиране от съответните участници, без да бъде прекалено висока за потребителите или за конкурентоспособността на промишлеността. Освен това са необходими целенасочени мерки за стимулиране на развитието на технологии в областта на енергията от възобновяеми източници и инвестициите в тях, тъй като в крайна сметка те ще доведат до реална промяна. В идеалния случай тези мерки следва да бъдат общи за целия ЕС и съобразени с всяка отделна технология.

4.19

Необходимо е съвсем скоро да се предприемат стъпки, за да се подобри функционирането на съществуващата рамка за ВЕИ. Комитетът приветства намеренията на Комисията. Следва незабавно да се предприемат действия за интегриране на енергията от възобновяеми източници на енергийния пазар, включително да бъдат разгледани въпросите за свързването с мрежата, балансирането и таксите за мрежите.