15.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/83

1.1

Всяка година Европейският икономически и социален комитет оценява доклада на Комисията относно политиката в областта на конкуренцията и във връзка с това би искал да се възползва от възможността да представи някои бележки и предложения. ЕИСК приветства новата функционална структура на доклада на Комисията, съобразена с препоръките, които е отправил в предходни становища.

1.2

Въпреки това изразява съжаление, че в този доклад не са отчетени редица въпроси, за които е предупреждавал в миналото, а се разглеждат само традиционните теми, с които се занимава ГД „Конкуренция“. Това свидетелства за стеснена и ограничена визия за най-съществените елементи от политиката в областта на конкуренцията. Проблемите, на които следва да се обърне внимание, далеч надхвърлят обичайните теми, засегнати в този доклад, а именно проблематиката, свързана със сливанията и концентрациите, с монополните позиции, с държавните помощи и с механизмите за насърчаване на конкуренцията с оглед на потребителите.

1.3

Важен приоритет е да се преследва нелоялната конкуренция, внесена от външни търговски партньори, които използват неизпълнението на основни социални и екологични принципи и права, за да навлязат на пазара на ЕС.

1.4

Ренационализацията на политиката заради кризата и възможните конфликти между интересите на държавите членки, заедно с протекционистките мерки от страна на правителствата, представляват потенциална заплаха с оглед на това, че биха могли да имат сериозни последствия за единния пазар и политиката в областта на конкуренцията. Особено при сегашната икономическа ситуация трябва да се гарантира, че пазарът функционира и бизнес средата създава условия за възобновяване на икономическия растеж. Политиката в областта на конкуренцията трябва да бъде съгласувана с другите политики и включена в тях, какъвто е случаят с външната търговска политика и политиката за вътрешния пазар, като по този начин се формира единно цяло, което да защитава ефективно интересите на европейските потребители и производители в рамките на социалната пазарна икономика, и се преследват резултати в областта на икономическия растеж и заетостта. Политиката в областта на конкуренцията, търговската политика, индустриалната политика и политиката в областта на единния пазар трябва да балансират интересите на потребителите и предприятията, като винаги осигуряват справедливи пазарни условия за всички заинтересовани страни.

1.5

Политиката в областта на конкуренцията следва да отразява интегрираната индустриална политика на ЕС, тъй като устойчив растеж и благоденствие на гражданите на ЕС може да се гарантират, единствено ако Европа има силна, разнообразна, конкурентоспособна и създаваща заетост индустриална база.

1.6

Тазгодишният доклад е 41-ви в поредицата; в него се представят ключовите етапи в развитието на политиката в областта на конкуренцията и тяхното значение за целите на ЕС.

1.7

Комитетът е съгласен с Комисията, че защитата и зачитането на правилата на конкуренцията допринасят за постигане на по-широки цели в дългосрочен план, като например подобряване на благосъстоянието на потребителите и подкрепа за растежа, заетостта и конкурентоспособността в ЕС в съответствие със стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

1.8

Сътрудничеството между Комисията и националните органи за защита на конкуренцията е от първостепенно значение, както с оглед на осъществяването на надзор върху държавните помощи, така и във връзка с въздействието на прилагането на ограничения върху конкуренцията и надеждността на цялата система на политиката в областта на конкуренцията. Сътрудничеството между властите трябва да бъде гъвкаво и да включва активна комуникация.

1.9

ЕИСК приканва Комисията да си сътрудничи активно с органите за защита на конкуренцията извън ЕС, за да защити отворените и справедливи пазари. ЕИСК подкрепя текущата дискусия относно осъвременяването на режима за държавните помощи, тъй като ЕС би трябвало да се стреми да гарантира, че условията на конкуренцията са уеднаквени във възможно най-голяма степен в световен мащаб, така че неговите предприятия да не бъдат поставени в неблагоприятно положение по отношение на конкуренцията спрямо техните съперници от трети страни, които не са задължени да следват стриктни спецификации и да спазват строги разпоредби и ограничения (напр. във връзка с пазара на храни и енергоемката индустрия), но продължават да имат свободен достъп до пазара на ЕС и световния пазар.

1.10

Комитетът неведнъж е обръщал внимание на необходимостта да се подобрят системите за защита на правата на потребителите. Следователно той изразява съжаление, че през 2011 г. не е прието законодателното предложение относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила.

1.11

Важно е антитръстовите действия на Комисията и регулаторните мерки взаимно да се допълват и да са насочени към осигуряване на сигурни, стабилни и ефикасни финансови пазари, по-специално за Единната зона за плащания в евро (SEPA), в сектора на данните за финансови услуги и агенциите за кредитен рейтинг.

2.1

2011 г. беше бурна година. В някои части от еврозоната финансовата криза се превърна в криза на държавния дълг, заплашвайки банковия сектор и фискалната устойчивост на много европейски правителства. Тя също така силно намали кредитните потоци към реалната икономика.

2.2

Докладът на Комисията се състои от три раздела: политиката в областта на конкуренцията в настоящия икономически контекст, политиката в областта на конкуренцията в по-широк контекст и диалогът с другите институции по въпросите на конкуренцията. В него по-специално е поставен акцент върху сектора на финансовите услуги, сектора на храните и въздушните превози. Новата структура има за цел да обясни по-добре как Комисията прилага политиката в областта на конкуренцията и как тази политика допринася за европейската икономика и за увеличаването на благоденствието на гражданите на ЕС.

2.3

Новата структура на доклада на Комисията, съгласно препоръки, които Комитетът е отправил в предходни становища, работи добре. Докладът е фокусиран, като поставя акцент върху ключови проблеми и тенденции в развитието. В него се прави отличен преглед на основните елементи на политиката в областта на конкуренцията с множество описателни примери. Той може да бъде разширен с количествени данни, така че да може да бъде по-добре оценена относителната важност на различните действия и въпроси. Полезно е, че много допълнителна информация към доклада може да бъде намерена на интернет страниците на Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия.

2.4

В съобщението е представено как през 2011 г. Комисията е използвала политиката в областта на конкуренцията като инструмент за справяне с финансовата криза и кризата на държавните дългове и как по принцип политиката в областта на конкуренцията и действията за прилагането ѝ, предприети през годината, са допринесли за постигането на по-широките цели на политиката във връзка със стратегията „Европа 2020“.

3.1.1

Във времена като днешните може да се отправят призиви за създаване на протекционистични линии на защита и тези призиви са разбираеми предвид многобройните несправедливости, установени от общественото мнение, и най-вече предвид факта, че Европа продължава да не предприема действия в тази област, както правят някои от нейните международни партньори. Въпреки че историята потвърждава, че защитата и зачитането на правилата в областта на конкуренцията не трябва да отслабват в периоди на икономическа криза, наивното и едностранно отношение на Европа, при което в тази важна област се спазват принципи, които другите не следват, би предизвикало отслабване на конкурентната рамка и би забавило допълнително тенденцията за растеж в средносрочен и дългосрочен план.

3.1.2

Политиката в областта на конкуренцията може да играе важна роля в рамките на една успешна стратегия за излизане от кризата и за оформяне на следкризисна среда, в която се предотвратяват евентуални нарушения на конкуренцията.

3.1.3

Финансовата криза оказа драматично въздействие върху реалната икономика чрез намаляване на кредитирането на домакинствата и предприятията, със сериозен вторичен ефект от този спад върху инвестициите и заетостта. Няколко държави членки трябваше да въведат строги мерки за икономии и намаляване на публичните си разходи, вместо да продължат да инвестират в мерки, насочени към възстановяване на икономиката. В крайна сметка кризата оказа – и продължава да оказва – въздействие върху всички граждани, потребители и служители, както и върху предприятията и условията, в които те оперират. Добрата, ефективна и балансирана политика в областта на конкуренцията има значително отражение върху благоденствието на всички групи.

3.2.1

От началото на кризата до 31 декември 2011 г. са похарчени 1,6 трилиона евро държавна помощ за спасяване и преструктуриране на европейските банки. Комисията прие 39 решения относно преструктурирането, съгласно които наблюдава ефективното изпълнение на плановете за преструктуриране. Въпреки масираните усилия за подпомагане, кризата постепенно се задълбочи.

3.2.2

От гледна точка на всички социални и икономически заинтересовани страни е важно да се гарантира, че пазарите ще продължат да функционират в ситуация, в която държавите и банковите им системи (т.е. банките) получават масирана подкрепа. Освен това е в интерес на широката общественост подкрепата за банките да бъде подобаващо наблюдавана.

3.2.3

Функционирането на Единната зона за плащания в евро (SEPA) е тясно свързано със степента на развитие на банковата система в различните страни, а разликите са значителни. В много страни предизвикателството се състои в това да се развият системите за плащане, за да могат да се използват предимствата на SEPA. Това изисква банковият сектор да е ориентиран към клиентите и да проявява желание да оказва помощ, по-конкретно на малките предприятия при подготвителните работи. В много страни, например във Финландия, въвеждането на SEPA протече почти напълно гладко. Един от проблемите, който получи голяма публичност, беше, че разходите за банковите сделки се увеличиха, защото картите, които функционираха единствено като дебитни карти, бяха извадени от употреба.

3.2.4

Една от темите, изтъквани от Комисията, е тази за стандартизацията на електронните плащания. При услугите за електронни плащания се наблюдават значителни икономии от мащаба, което означава, че концентрацията на пазара е присъща на естеството на сектора. Една ефективна система за парични преводи очевидно е от полза за цялата икономика и следователно е важно Комисията да обръща внимание на услугите за електронни плащания като икономически сектор. Основният принцип следва да бъде гарантиране на справедливи условия на конкуренция. Струва си да се отбележи, че пазарът на паричните преводи и на кредитните и разплащателните карти е доминиран само от няколко оператора.

3.2.5

Финансовите пазари предоставят по-ефективни услуги, когато са прозрачни, отворени, конкурентоспособни и регулирани по начин, който им позволява да изпълняват функцията си за финансиране на реалната икономика. Комисията се стреми да постигне точно това чрез своите антитръстови разследвания на пазара на извънборсови деривати, в сектора на платежните услуги, както и на предоставянето на търговски данни и финансова информация на пазара. В доклада биха могли да бъдат включени някои данни, които показват мащабите на проблема на извънборсовите деривати. Съществуват основания за по-стриктно регулиране и надзор на пазара на деривати.

3.2.6

Освен това затягането на уредбата за банковия сектор в момента и в близкото бъдеще не би трябвало да води до намаляване на банковото кредитиране, което би ограничило инвестициите на предприятията и би затруднило достъпа до оперативен капитал.

3.2.7

ЕИСК приканва Комисията да продължи да следи конкуренцията на пазара на агенциите за кредитен рейтинг, тъй като техният „modus operandi“ и евентуалните конфликти на интереси с техните клиенти биха могли да доведат до нарушения на конкуренцията.

4.1.1

Основната част от действията на Комисията относно политиката в областта на конкуренцията бяха насочени към последиците от кризата на финансовите пазари. Прилагането на политиката в областта на конкуренцията и застъпничеството за нея служат за постигане и на други по-широкообхватни цели, като например подобряване на благоденствието на потребителите, подкрепа на растежа, заетостта и конкурентоспособността в ЕС в съответствие със стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

4.1.2

Комисията има за цел да повишава благоденствието на потребителите и да съдейства за равните възможности на икономическите оператори чрез прилагането на своята политика за сливанията, постигайки баланс между икономическите ползи от сливането и други параметри като цени, избор, качество или иновации. Този подход доказа, че се отличава с известна ефективност в сектора на телекомуникациите, и трябва да бъде приложен към възможно по-голям брой сектори. Трябва обаче да бъдем реалисти и да признаем, че през последните десетилетия се появяваха все по-големи конгломерати, като в някои сектори това намаляваше пространството за МСП и по този начин явно ограничаваше възможностите за поява на нови оператори с потенциал, а това естествено ограничава динамиката и иновациите и най-вече творческия потенциал, които като цяло носят различни ползи на обществото.

4.1.3

Комитетът подчертава, че политиката в областта на конкуренцията е тясно свързана с други области на политиката, по-конкретно мерките за по-добро регулиране, индустриалната политика и политиката за МСП. Законодателството, което отчита нуждите на по-малките предприятия и условията, в които те оперират, е гаранция за функционирането на пазарите.

4.1.4

Публикуването тази година от Комисията на „Оперативни насоки за оценка на въздействията върху секторната конкурентоспособност в рамките на системата за оценка на въздействието на Комисията“ беше положителна стъпка. Този инструментариум трябва да бъде приветстван, не на последно място от гледна точка на политиката в областта на конкуренцията.

4.1.5

ЕИСК отбелязва колко важно е за Комисията да си сътрудничи активно с органите за защита на конкуренцията извън ЕС. Това е основна предпоставка за ефективното изпълнение на политиката в областта на конкуренцията и освен това тя гарантира, че условията на конкуренцията са уеднаквени във възможно най-голяма степен в световен мащаб.

4.1.6

ЕИСК приканва Комисията да продължи да работи за по-добри правила за компенсациите за задължения за обществени услуги, покриващи услугите, които отговарят на социалните нужди, какъвто е понастоящем случаят със здравните и дългосрочните грижи, грижите за деца, достъпа до пазара на труда или повторната интеграция, социалното жилищно настаняване, грижите за уязвими групи и социалното им приобщаване.

4.1.7

ЕИСК отправя призив политиката в областта на конкуренцията да включва сътрудничество с другите генерални дирекции, чиято дейност се отразява в много голяма степен на състоянието на конкуренцията на равнище ЕС. Това ще допринесе за реалистичното модернизиране на СТО. Необходими са механизми за установяване на равновесие между различните реалности и изпълнение на социалните и екологичните стандарти и стандартите за безопасност на продуктите и другите стандарти и действия за ефективна борба (а не само на теория) срещу злоупотребата с господстващо положение на големите дистрибуторски вериги, които бавно унищожават своите най-малки конкуренти и своите по-малки доставчици, и за надзор на преговорите, които често пъти са равнозначни на налагане на условия; създаване на механизми за прекратяване (и санкциониране) на злоупотребата с господстващо положение, независимо от това за кой сектор става въпрос, и създаване на механизми за преодоляване на липсата на конкуренция между операторите, намиращи се в големите центрове на потребление и онези в периферията, чиито допълнителни разходи не могат да бъдат пренебрегвани.

4.2.1

ЕИСК се надява, че единният европейски патент ще стане реалност и вярва, че инициативите на Комисията ще намалят значително разходите по сделките, особено за патентите (1). Европейският патент ще замести сегашната система, при която патентите трябва да се подават отделно във всяка държава членка на ЕС. Според изчисления на Комисията разходите за патентоване могат лесно да достигнат 32 000 евро, докато в САЩ те възлизат само на 1 850 евро.

4.2.2

ЕИСК смята, че европейският процес на стандартизация следва да бъде ускорен, опростен, модернизиран и да стане по-приобщаващ (2). Ще бъде необходимо по-редовно да се прави оценка на това дали европейската система за стандартизация е способна в достатъчна степен да се приспособява към бързо променящата се среда и да допринася за стратегическите вътрешни и външни цели на Европа, по-конкретно в областта на индустриалната политика, иновациите и технологичното развитие.

4.2.3

Храната е един от най-осезаемите разходи, с които потребителите се сблъскват ежедневно, и поради това е много важно в сектора на храните да има реална конкуренция. Въпреки това не трябва да се забравя, че цените на храните могат да се повлияят от много фактори, повечето от които попадат извън обхвата на политиката в областта на конкуренцията, а основният фактор са растящите цени на суровините.

4.2.4

Освен това следва да се обърне внимание и на дисбаланса на възможностите за договаряне в рамките на веригата на предлагането на храни, където първичните производители и малките оператори са в най-неизгодно положение. Поради това ЕИСК очаква с интерес резултатите от работата на Форума на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата на предлагането на храни, който беше създаден през 2010 г.

4.2.4.1

Би било от полза също, ако с оглед на единния пазар е възможно на равнище ЕС да се въведе по-хармонизиран подход за прилагането на законодателството в областта на конкуренцията и определянето на съответните пазари.

4.2.5

Европейските производители са длъжни да спазват относително стриктни спецификации, докато конкуренти от други континенти, които имат свободен достъп до пазара на ЕС, попадат в обхвата на далеч не толкова строга законодателна рамка. Резултатът по същество е нарушаване на конкуренцията, тъй като разходите за производство в трети страни са по-ниски. Това се отнася и за европейските енергоемки индустриални сектори, които трябва да се придържат към строги разпоредби по отношение на околната среда и цели за енергийна ефективност, изискващи крупни инвестиции, докато техните конкуренти, които действат в рамките на същия глобален пазар, не са задължени да понасят същата тежест на разходите. Следователно е необходимо да се осъвремени режима за държавните помощи с цел да се създаде равнопоставеност („level playing field“) в световен мащаб, като тази реформа бъде координирана с действията на Комисията на равнището на инструментите на търговската политика (3).

4.2.6

Конкурентните пазари създават най-добри условия за предприятията, които са подготвени за успех в дългосрочен план. Силната политика в областта на конкуренцията е ключов елемент на последователна и интегрирана политика за насърчаване на конкурентоспособността на европейската индустрия. Едно от предизвикателствата на глобалната конкуренция е конкуренцията със страни, в които законодателната рамка не е толкова стриктна, и разходите, условията на труд и законодателството в областта на социалното осигуряване са различни. В своето становище CESE 1176/2011 (4) ЕИСК посочи, че някои форми на държавните помощи за корабостроенето са обосновани и че зелените технологии, например, следва да бъдат включени в рамката. ЕИСК счита, че настоящата инициатива за предоставяне на държавна помощ е важна стъпка към нова динамика в индустриалната политика, в съответствие със стратегията „Европа 2020“. Що се отнася до намаляването на емисиите на парникови газове, което фигурира сред петте основни цели на тази стратегия, ЕИСК подкрепя приетите от Европейската комисия насоки относно националните помощи, отпускани на индустриите, които са големи потребители на електроенергия, като например производителите на стомана, алуминий, химически продукти или хартия (5). С тези държавни помощи, предназначени да избегнат прехвърлянето на въглеродни емисии от едни държави към други, се цели да се компенсира нарастването на цените на електроенергията в резултат на въвеждането на Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (СТЕ) през 2013 г. и да се насърчи инвестирането във високоефективни електроцентрали.

4.2.7

Секторът на книгоиздаването е в процес на модернизация, благодарение най-вече на цифровизацията. Този сектор е ключов не само за процъфтяването на европейската култура, но и за иновациите. Понастоящем той прави преход към цифровите информационни носители – процес със значителни последствия. Гамата на наличните електронни книги се увеличава и следователно е напълно целесъобразно Комисията да отговори на опитите за ограничаване на конкуренцията и развитието.

4.2.8

Нараства търсенето на енергия от устойчиви източници за задоволяване на енергийните потребности. ЕИСК подкрепя предложенията на Комисията за модернизиране и разработване на европейска енергийна инфраструктура като предпоставка за сигурност, стабилност и устойчивост на енергийните доставки за ЕС.

4.2.9

В бъдеще енергията ще трябва да се транспортира на големи разстояния по-често и в по-големи обеми, отколкото сега. Всички държави членки на ЕС ще могат да използват своите географски предимства по отношение на националните енергоизточници само при наличието на трансевропейска енергийна инфраструктура. Това се отнася за възобновяемите енергийни източници, като например водноелектрическите централи, слънчевата и вятърната енергия. С помощта на подобна инфраструктура би могло да се оптимизира и използването на изкопаеми енергоизточници, например нефт, газ и въглища (6).

4.2.10

ЕИСК се застъпва за стандартизирана правна рамка на ЕС за целия сектор на въздухоплаването, която да предотвратява практиките на безконтролно предоставяне на субсидии и да гарантира равни условия за всички участници на пазара, включително на местно равнище (7). ЕИСК препоръчва отпускането на държавни помощи за инвестиции в летищната инфраструктура и на първоначални помощи за авиолинии да бъде възможно само в строго определени случаи и да бъде ограничено в зависимост от времевия период и интензивността. Комитетът призовава и за изработването на дългосрочна политика за развитие на регионалните летища и счита, че насоките за въздухоплаването могат да бъдат прилагани успешно само ако се постигне споразумение относно ясни политически приоритети за развитието на регионалните летища. Поддръжката на регионалните летища е основен въпрос на политиката за предприятията. Комитетът насочва вниманието към становището относно „Пакетът за по-добри летища“, отнасящ се за разпределянето на слотове и наземното обслужване на летищата в ЕС.

4.2.11

Комитетът вече предупреди няколко пъти за необходимостта от подобряване по надежден начин на системите за защита на правата на потребителите в този контекст. Ето защо Комитетът изразява съжаление, че законодателното предложение относно исковете за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на ЕО не беше прието през 2011 г., като дори не се очаква това да стане до края на 2012 г.

4.2.12

ЕИСК приветства консолидирането на институционалната рамка за прилагане на конкурентното право, благодарение на което административен орган, какъвто е Комисията, приема решения, които подлежат на пълен съдебен контрол, за да се осигури адекватна защита на основните права на лицата, засегнати от тези решения.

5.1

Въпреки че Комисията има пълни компетенции за прилагане на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, което подлежи на контрол от европейските съдилища, комисарят, отговарящ за конкуренцията, и неговите служби участват в постоянен структуриран диалог по въпросите на конкуренцията с Европейския парламент. Комисията информира редовно Европейския икономически и социален комитет за важните инициативи в областта на политиката и участва в заседания на неговите проучвателни групи и специализирани секции. ЕИСК приветства изричното споменаване в доклада на сътрудничеството с Комитета.