4.10.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/103

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Правосъдие“ за периода 2014—2020 година“

COM(2011) 759 final — 2011/0369 (COD)

2012/C 299/19

Докладчик: г-н DE LAMAZE

На 9 февруари 2012 г. Съветът реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Правосъдие“ за периода 2014-2020 г.“

COM(2011) 759 окончателен — 2011/0369 (COD).

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 28 юни 2012 г.

На 482-ата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли (заседание от 11 юли 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 126 гласа „за“, 1 глас „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Като приветства целта за опростяване и рационализация на настоящото предложение за регламент, ЕИСК подкрепя избора на Комисията в полза на вариант Б. Сливането на програмите „Гражданско правосъдие“ и „Наказателно правосъдие“ е оправдано поради близостта на целите, участниците и видовете мероприятия, които трябва да бъдат финансирани.

1.2   За сметка на това, в рамките на тази нова програма „Правосъдие“ за периода 2014-2020 г. и въпреки правните основания, изтъкнати в настоящото предложение, ЕИСК продължава да си задава въпроса дали е целесъобразно към първите две „специфични“ цели — правилното прилагане на законодателството на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси и улеснения достъп до правосъдие — да се добави и трета цел, свързана с предотвратяването и намаляването на търсенето и предлагането на наркотици. Освен че тази цел изглежда само като разклонение на първата, ЕИСК обръща внимание на последствията от обявяването на вписването на подобна цел в текст със законодателен характер, т.е. имащ мощно, незабавно и пряко действие за правните субекти, сдруженията, НПО и други потенциални получатели на безвъзмездни средства: това би могло да създаде впечатлението, че Комисията не проявява същата загриженост към други също толкова съществени предизвикателства, като например борбата с трафика на хора.

1.3   По-конкретно, ЕИСК е обезпокоен от посланието, което Комисията отправя — Комитетът отново потвърждава многократно изразяваната си позиция, че що се отнася до борбата с наркотиците, акцентът трябва да бъде поставен по-скоро върху образователния, здравния и социалния подход, отколкото върху репресивния (1).

1.4   ЕИСК споделя загрижеността на Комисията да предостави възможно най-голяма гъвкавост при управлението на средствата по настоящата програма, с цел да се приспособи възможно най-добре към нуждите на гражданското общество и да предостави възможно най-голяма свобода на потенциалните кандидати, да насърчи творческия подход при проектите и да вземе под внимание бъдещите политически насоки.

1.5   Въпреки това, ако не може да се определи първоначална сума за различните приоритети, ЕИСК изтъква колко е важно предварително да се разполага с разпределение на бюджета по цели, пък било то и само ориентировъчно.

1.6   ЕИСК отбелязва намерението на Комисията да не предоставя на конкретната цел, свързана с наркотиците, повече средства от бюджета, който ѝ се полага. Той призовава последната твърдо да спазва ангажиментите си и в този смисъл предлага със средствата, които бъдат получени благодарение на обезпечаването и конфискацията на облагите от трафика на наркотици, да може да се финансира част от тази цел, както това ще бъде позволено от бъдещата директива относно обезпечаването и конфискацията на облагите от престъпна дейност.

1.7   Въпреки сложността на действащия финансов регламент, ЕИСК подчертава значението на това, всички заинтересовани граждани ясно и методично да бъдат запознавани с условията на достъпа до финансиране и това да се извършва на всички езици на Съюза. Това несъмнено би било благоприятно за проектите, които по този начин биха били насърчени, включително в държавите членки, които до този момент, изглеждат слабо представени в избраните програми. ЕИСК подчертава необходимостта от насърчаването на равен достъп до тези програми за всички граждани на ЕС.

1.8   Освен това понятието за европейска добавена стойност, която е първостепенен критерий за избор на програмите, заслужава, според Комитета, да бъде по-добре очертано. Като има предвид ограничената по своето естество сума — макар и увеличена, за което ЕИСК изразява своето задоволство — на финансовия пакет, определен за програмата, ЕИСК изтъква колко е важно безвъзмездните средства да се насочват по-стриктно към проекти, чиято европейска добавена стойност е ясно установена. Транснационалните проекти трябва да бъдат насърчавани.

1.9   Като се има предвид, че с годишните работни програми трябва да се уточнят някои основни аспекти от изпълнението на програмата (по-конкретно разпределянето на бюджета), ЕИСК счита, че тяхното приемане от страна на Комисията под формата на актове за изпълнение изисква процедура по разглеждане, а не процедура по консултиране, както е предвидено в настоящото предложение. Така ще може да се гарантира, че тези програми няма да бъдат приети от Комисията, ако не съответстват на становището на комитета, създаден съгласно Регламент (ЕС) № 182/2011 (комитет, съставен от представители на държавите членки).

1.10   Като отбелязва необходимостта да се очертаят по-добре приоритетните дейности сред тези, които биха могли да бъдат финансирани (член 6), ЕИСК счита, по-специално, че акцентът би трябвало да бъде поставен по-ясно най-вече върху електронното правосъдие — една област, в която има още много да се желае, за да се осигури по-лесен достъп до нея.

1.11   ЕИСК приветства новата насока, която се долавя в настоящото предложение, чиято цел е да включи всички служители на правосъдието, и, по-специално адвокатите, в мероприятията по европейското съдебно обучение — също както съдиите и магистратите, последните допринасят за правилното прилагане на правото на Съюза. Освен това за правните субекти те представляват първи пункт за достъп до правото. Те са тези, които започват съдебното производство.

1.12   Също така ЕИСК подчертава, че е неотложно различните практикуващи юристи да бъдат включени в мрежите за трансгранично съдебно сътрудничество, като се предостави необходимата финансова подкрепа. С цел постигане на съгласуваност с неотдавнашния политически тласък в полза на укрепване на правото на защита, ЕИСК призовава, по-специално, за възможно най-бързото отстраняване на ситуация, която счита за неприемлива — изключването, фактически или по право, на адвокатите от по-голямата част от мрежите за трансгранично съдебно сътрудничество.

1.13   От гледна точка на общото пространство на правата и най-вече по отношение на семейните права, ЕИСК подчертава необходимостта от позоваване на Хартата на основните права като на „компас за хармонизиране“. В един контекст, все още белязан от твърде различни правни култури и концепции, ЕИСК многократно, а и напоследък във връзка с имуществените режими и последици (2), има възможността да подчертае и интереса от насърчаване на използването на допълнителен и факултативен европейски режим (т.нар. „28-и режим“).

2.   Съдържание на предложението

2.1   С цел опростяване и рационализация Комисията реши да намали броя на програмите за финансиране, предназначени да конкретизират европейското пространство на правата и правосъдието, като направи така, че всеки човек, бил той гражданин, партньор или практикуващ юрист, да има възможност да се запознае с правата си и да знае как да ги упражнява или прилага. Освен програмата „Права и гражданство“ (3), програмата „Правосъдие“ за периода 2014–2020 г. обединява програмите „Гражданско правосъдие“, „Наказателно правосъдие“ и „Превенция на наркотиците и информация за тях“.

2.2   Настоящото предложение за регламент осигурява на тази програма финансов пакет от 472 млн. евро, който трябва да позволи финансирането на мероприятия, при които участието на Съюза носи добавена стойност в сравнение с единичните действия на държавите членки. Главната цел е приносът към европейското пространство на правосъдие, като се насърчава съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси. Тази цел се дели на няколко специфични цели: насърчаване на правилното прилагане на законодателството на Съюза в тази област (на основание на членове 81 и 82 от ДФЕС), улесняване на достъпа до правосъдие, превенция и намаляване на търсенето на наркотици, като последният аспект се разглежда вече не от здравната му страна, а от гледна точка на борбата с престъпността (на основание на член 84 от ДФЕС).

2.3   Тези цели оправдават по-конкретно подкрепата за обучителни дейности, предназначени за магистрати и съдебни служители, включително адвокати и нотариуси, за мероприятия по сътрудничество под формата на мрежи, които спомагат за взаимното опознаване и доверие, както и за дейности за повишаване на обществената осведоменост.

2.4   Освен това финансовият пакет ще послужи за финансиране на определена аналитична основа, чрез която да бъдат подкрепени и разработени политиките на Съюза. С цел по-голяма гъвкавост, предложението не предвижда определени суми по сфери на действие.

2.5   Годишните приоритети на програмата се приемат от Комисията под формата на актове за изпълнение в рамките на процедурата по консултиране.

2.6   Предложението предвижда задължения за наблюдение и оценка (в това число и „междинни“ такива).

3.   Общи бележки

3.1   Създаването на европейско пространство на правосъдие е обществено благо за ЕС, чиито предимства всеки човек, независимо дали е гражданин или партньор, е призован да оцени. Това пространство обхваща основни аспекти на живота и ежедневни практики (развод, право на приемане у дома и на посещаване на децата, наследство, настойничество, търговски спорове, потребителски спорове и т.н., но също и зачитане на правата в областта на наказателното право) и допринася за засилване на сигурността в европейското пространство, като насърчава сътрудничеството при борбата с престъпността.

3.2   Като припомня функционалната допълняемост на програмата „Правосъдие“ и програмата „Права и гражданство“, ЕИСК смята, че европейско пространство на правосъдие и свобода ще добие смисъл само по отношение на правата, които всеки гражданин на ЕС, където и да се намира, ще може конкретно да придобие, и, вследствие на това, настоящата програма трябва да бъде оценявана с оглед на тях.

3.3   От гледна точка на общото пространство на правата и най-вече по отношение на семейните права, ЕИСК подчертава необходимостта от позоваване на Хартата на основните права като на „компас за хармонизиране“. В контекст, белязан от различни правни култури и концепции, ЕИСК многократно, а и напоследък във връзка с имуществените режими и последици (4), има възможността да подчертае също така интереса от насърчаване на използването на допълнителен и факултативен европейски режим (т.нар. „28-и режим“). Въвеждането на такъв режим позволява да се отбележи напредък в признаването на правата на гражданите на ЕС, като се води ефикасна борба срещу случаите на дискриминация, на която гражданите могат да станат жертва, когато законодателството на държавата членка, към която принадлежат, им предоставя по-малко права, отколкото биха имали в други държави членки.

3.4   Зачитането на правата, и по-специално на основните права, в рамките на ЕС, за което трябва да съдейства съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси, е само по себе си цел. Последващият ефект за единния пазар по отношение на растежа и заетостта може при все това да бъде значителен и следва да бъде оценен, особено като се подкрепя усилието за обучение на юристите (5). ЕИСК припомня, че едно по-добро сътрудничество в областта на гражданските дела, и следващото от това по-бързо решаване на трансграничните съдебни спорове, би се отразило съществено на динамиката на трансграничната дейност на предприятията.

3.5   Ако извършените оценки доказаха ефективността на предишните програми („Гражданско правосъдие“, „Наказателно правосъдие“ и „Превенция на наркотиците и информация за тях“ за периода 2007-2013 година), то намаляването на броя им и оттам на начините на управление само по себе си е положително. Благодарение на това ще бъде улеснено осъществяването на различните цели. Освен хармонизирането на производствата, ЕИСК подчертава колко е важно да се намали присъщата им сложност.

3.6   По-специално ЕИСК приветства горещо мярката за опростяване и рационализиране, каквато е сливането на програмите „Гражданско правосъдие“ и „Наказателно правосъдие“, което се оправдава от отпадането на третия стълб в Договора от Лисабон, а също и от близостта на целите, участниците и видовете мероприятия за финансиране в тези две области на правото (и най-вече в областта на електронното правосъдие и обучението).

3.7   ЕИСК препоръчва да се насърчават проектите в областта на наказателното право, и най-вече в държавите членки, които до този момент слабо са се възползвали от наличните безвъзмездни средства. Тъй като този компонент е сравнително нов, европейският подход в тази област все още не е достатъчно очевиден и заслужава да бъде развит.

3.8   По отношение обаче на програмата „Превенция на наркотиците и информация за тях“, чието правно основание е свързано с общественото здраве, ЕИСК е по-резервиран. Като изразява загриженост, че продължават да бъдат покривани приоритетно аспекти, свързани с общественото здраве, той насочва освен това вниманието към дублирането, до което несъмнено ще доведе подход, насочен открито към санкциониране посредством дейностите, финансирани в рамките на бъдещия Фонд за вътрешна сигурност. Повтаря посланието си, че е важно в сферата на борбата срещу наркотиците да се разработи подход, който на първо място да е превантивен, и да предлага на пристрастените към наркотиците възможност да им бъде оказана помощ и да се лекуват. В тази област е необходимо да се повиши осведомеността на съдиите и адвокатите.

3.9   С оглед и на това, конкретната цел, свързана с наркотиците, да не поглъща несъразмерен дял от общата сума, ЕИСК предлага тази цел да може да бъде частично финансирана от средствата, получени от обезпечаване и конфискация на приходите от трафика на наркотици, по предложената директива за обезпечаване и конфискация на облагите от престъпления (6).

3.10   Въпреки че продължава да си задава въпроса за точния обхват на мероприятията, които ще бъдат финансирани в областта на превенцията на престъпността, свързана с незаконния трафик на наркотици, ЕИСК отбелязва със задоволство, че финансовият пакет от 472 млн. евро, предвиден за осъществяването на настоящата програма, като че ли бележи значително нарастване на подкрепата от страна на Комисията.

3.11   С оглед на това бюджетът на ЕС да бъде действително използван за финансиране на „обществените блага на ЕС“, а така също и на „дейности (…), в областите, в които бюджетът на ЕС може да постигне по-добри резултати“ (7), ЕИСК припомня необходимостта от по-добро насочване на ресурсите към проекти, които могат да се похвалят с европейска добавена стойност (член 3), и то най-вече в областта на наказателното право — област, в която държавите членки все още показват известни колебания по отношение на прилагането на правото на Общността.

3.12   С цел ефективно разпределение на средствата от европейския бюджет, ЕИСК изтъква освен това колко е важно да се осигурят съгласуваността, взаимното допълване и взаимодействието между различните програми за финансиране, и по-конкретно с програмата „Права и гражданство“ за периода 2014–2020 година. Обратно, рискът от дублиране следва да бъде предмет на повишена бдителност.

3.13   ЕИСК отбелязва със задоволство, че макар и избирани в рамките на годишните работни програми, проектите могат да обхващат няколко години, което им дава достатъчно време, за да се разгърнат и да постигнат своите цели. Ако Комитетът намира принципа на съфинансиране за добър, то той си задава въпроса доколко би било оправдано евентуалното му модулиране (8).

3.14   Въпреки сложността на действащия финансов регламент, ЕИСК подчертава значението на това, всички заинтересовани граждани ясно и методично да бъдат запознавани с условията на достъпа до финансиране, и това да се извършва на всички езици на Съюза. ЕИСК счита, че понятието за европейска добавена стойност би спечелило най-вече като получи едно по-точно определение. Това несъмнено би било благоприятно за проектите, които по този начин биха били насърчени, включително в държавите членки, които до този момент, изглеждат слабо представени в избраните програми. ЕИСК подчертава необходимостта от насърчаването на равен достъп до тези програми за всички граждани на ЕС.

3.15   Освен това ЕИСК изразява своето учудване, че в законодателната финансова обосновка отсъства каквото и да било, дори ориентировъчно, разпределение на бюджета по специфични цели. Без да поставя под въпрос справедливата необходимост от гъвкавост при управлението на средствата, Комитетът подчертава необходимостта от предварителни ориентировъчни цифри в тази насока.

4.   Специфични бележки

4.1   Относно европейското съдебно обучение

4.1.1   Тъй като истински напредък е невъзможен при липсата на взаимно доверие, ЕИСК насърчава подкрепата за действия, които целят да изградят една обща европейска култура, насочена решително към практиката и упражняването на правото, и подкрепена с познаване и разбиране на националните съдебни системи. За да функционира взаимопомощта в ЕС, от изключителна важност е да може да се гарантира по-специално защитата на процесуалните права на лицата, срещу които е заведено дело в другите национални системи.

4.1.2   ЕИСК счита, че европейското съдебно обучение на практикуващите юристи е основен аспект от новата програма, който заслужава повече внимание. Европейското право страда от все още твърде разнородното си прилагане в зависимост от държавите членки, често поради отсъствието на интерес и осведоменост на юристите по отношение на него. Това е особено очевидно в областта на митниците. По този повод ЕИСК припомня необходимостта от последователност при увеличаване на подкрепата за европейското съдебно обучение. Това е от още по-голямо значение предвид поставената от Комисията цел — до 2020 година да се организира обучение на 20 хиляди практикуващи юристи годишно, или общо 700 хиляди (9). Както тя с право подчертава, езиковото обучение е необходимо предварително условие за по-добро трансгранично общуване между практикуващите юристи в рамките на европейското пространство на правосъдие и свобода.

4.1.3   ЕИСК счита за изключително важно към тези обучителни мероприятия да се включат по-конкретно адвокатите и това изглежда дотолкова по-оправдано, доколкото в някои държави членки тяхното обучение се извършва съвместно с това на магистратите. Адвокатите осигуряват първия контакт с правото. От техните съвети зависи впоследствие достъпът на обвиняемите до съдията. Също както съдиите и прокурорите, адвокатите трябва да могат да се възползват от инициативите за финансиране на ЕС. От това зависи качеството на достъпа до правосъдие в европейското правно пространство. Също така тяхното участие е от съществено значение с оглед на едно по-добро равновесие в полза на правото на защита.

4.1.4   Като изразява дълбоко съжаление заради объркването, което създава терминът „съдебни служители“ (10), ЕИСК изказва признателност на Комисията за уточнението в настоящото предложение за регламент, че този термин обхваща всички юристи, в това число и адвокатите, и нотариусите, които наистина съдействат съществено за правилното прилагане на правото на Съюза. ЕИСК приветства факта, че Комисията показва решителност в желанието да следва този подход в рамките на пилотния проект за европейското съдебно обучение, на който през тази година ще бъде дадено начало.

4.1.5   ЕИСК счита, че е желателно да се даде определение на някои обективни критерии, на които програмите за съдебно обучение следва да отговарят, за да бъдат допустими. Сред тях, в рамките на обучението, следва задължително да присъства позоваване на Хартата на основните права. Съгласуваността на програмите с критериите, които ще бъдат определени, следва да бъде предмет на редовно и задълбочено наблюдение и контрол. ЕИСК настоява отпускането на тези субсидии да се обвърже с условието за качеството на самите програми, които трябва да бъдат предмет на строга оценка.

4.1.6   Според ЕИСК е особено важно в програмите за правно обучение, предназначени за съдии и адвокати, да се разглеждат специфичните аспекти, свързани с наркоманията, и да се даде възможност за разработване на правен подход, който да е свързан със здравен и социален подход и да е насочен към превенцията на рецидивите.

4.2   Относно трансграничното съдебно сътрудничество

4.2.1   ЕИСК призовава във възможно най-кратък срок да се отстрани ситуацията, която счита за недопустима, а именно изключването на адвокатите от мрежите за съдебно сътрудничество. Въпреки че съдебната мрежа по наказателноправни дела зависи от Европейското звено за съдебно сътрудничество (Eurojust) и не влиза в рамките на настоящата програма, все пак фактът, че адвокатите нямат достъп до нея е от значение. Финансовите ограничения не могат да са основание за настоящото неравновесие в полза на обвинението. Дори и да са ограничени, средствата следва да позволят да се зачита равнопоставеността на страните при трансгранични дела.

4.2.2   Това изискване предполага, по-конкретно в рамките на въвеждането на европейската заповед за задържане, адвокатите да имат възможност да намерят бързо компетентен адвокат в друга държава членка, който да може да получи достъп до досието и да дава съвети относно аспектите на националното процесуално право в тази държава членка, и в по-общ план относно местните аспекти на делото. Новите разпоредби, които се въвеждат с предложението за директива относно правото на достъп до адвокат в рамките на наказателните производства и които установяват в рамките на европейската заповед за задържане принципа на достъп до двама адвокати (единия в издаващата държава членка, другия в изпълняващата държава членка), представляват допълнителен аргумент, ако се наложи, да оправдаят пълноценното участие на адвокатите в европейските мрежи за съдебно сътрудничество. С оглед на това ЕИСК приветства със задоволство подкрепата, която бъдещата трансгранична адвокатска мрежа може да окаже в работата на все по-големия брой адвокати, ангажирани в трансгранични дела. С цел постигането на съгласуваност и ефективност Комитетът призовава Комисията да се ангажира финансово в зависимост от нуждите, за да укрепи тази мрежа.

4.2.3   Освен това, що се отнася до съдебната мрежа в областта на гражданското и търговското право, ЕИСК изразява съжаление, че адвокатите и нотариусите на практика са маргинализирани, въпреки че самите текстове предвиждат от 1 януари 2011 г. нейното отваряне за тези професии, а така също и за съдия-изпълнителите — професии, които пряко участват в прилагането на актовете на Общността и на международните инструменти. Тук отново доброто функциониране на мрежата предполага наличието на достатъчна финансова подкрепа.

4.2.4   Срещу изобилието от инициативи от страна на голям брой професии в областта на правото под формата на малки, често скъпоструващи структури, ЕИСК препоръчва да се подобри съгласуването и координацията на тези мрежи, за да се създадат „кръгове на съгласуваност“ (11), на които да се опре истинското европейско съдебно устройство.

4.3   Електронно правосъдие

4.3.1   Дематериализирането на правосъдието е основен аспект, на който според ЕИСК не е обърнато достатъчно внимание в настоящото предложение. Неговото въздействие по отношение на достъпа до правосъдие, включително за граждани в затруднено социално положение или с увреждания, заслужава да бъде цялостно анализирано. В общия интерес както на правните субекти, така и на практикуващите юристи, все още има какво да се желае в тази област.

4.3.2   По този повод ЕИСК очаква от Комисията ясна насока — насърчаването на наличните инструменти в областта на електронното правосъдие изглежда за момента по-скоро ориентирано към широката общественост, отколкото към специалистите. За да се гарантира качеството на съдебните решения и тяхното съответствие с европейското право, от съществено значение е все пак да се улесни и насърчи достъпът до тези инструменти на практикуващите юристи, които за целта трябва да бъдат обучени.

4.3.3   ЕИСК отбелязва със задоволство, че финансовият пакет, предвиден в настоящото предложение, може да спомогне за усъвършенстването на информационните мрежи в тази област (член 8, параграф 2). По-специално Комитетът има предвид проекта за търсачка на адвокати в портала e-Justice за електронно правосъдие и проекта e-CODEX, целящ да направи националните системи за електронно правосъдие оперативно съвместими. Той насочва вниманието към факта, че за да се гарантира сигурността и ефективността на тези мрежи, професионалната самоличност на адвокатите трябва да може да бъде удостоверена от адвокатските съсловия.

4.4   Показатели

4.4.1   Очевидно е, че за показателите трябва да бъде проведено по-задълбочено обсъждане. ЕИСК приветства факта, че оттогава Комисията предприе това обсъждане както по отношение на ежегодния мониторинг, така и във връзка с междинната и крайната оценка. По-специално, по отношение на достъпа до правосъдие, чисто субективният критерий (начинът, по който този достъп се възприема в Европа) следва да бъде допълнен. В областта на обучението изглежда целесъобразно да се изтъкнат публично-частните партньорства, които да включват университетите, институтите за съдебно обучение и адвокатските съсловия. Въпреки че ще намаляват в хода на осъществяване на програмата, ЕИСК счита, че трябва да бъде определен таван за разходите, отделени за дейностите по упражняване на контрол (в най-широкия смисъл), оценени в рамките на законодателната финансова обосновка между 3 и 6 % от общия бюджет.

4.5   Ред и условия за приемане на годишните работни програми

4.5.1   По отношение на годишните работни програми, които Комисията приема под формата на актове за изпълнение, ЕИСК си задава въпроса как точно се извършва изборът на процедура по консултиране. Комитетът счита за по-подходяща процедурата по разглеждане, която гарантира, че тези програми няма да бъдат приети от Комисията, ако не съответстват на становището на комитета, създаден съгласно Регламент (ЕС) № 182/2011 (комитет, съставен от представители на държавите членки).

---

(1)  Вж. становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета — „Към по решителен европейски отговор на наркотиците“, прието на 24.5.2012 г. (ОВ C 229 от 31.07.2012 г., стp. 85).

(2)  ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 87—91.

(3)  ОВ C 191, 29.6.2012 г., стp. 108-110.

(4)  Виж бележка под линия 2.

(5)  В доклада си „Нова стратегия за единния пазар“ (9 май 2010 г.) Mario Monti подчертава значението на правилното прилагане на правото на Съюза и на обучението на магистратите в тази област, за да се подобри ефективността на единния пазар.

(6)  Вж. становище на ЕИСК, прието на 11.7.2012 г. (вж. стр. от настоящия ОВ).

(7)  COM(2010) 700 final.

(8)  Понастоящем е необходимо участие в размер на 20 %, за да бъдат получени станалите 80 % под формата на безвъзмездни средства.

(9)  COM(2011) 551 final.

(10)  В съответствие с член 81, параграф 2, буква з) и член 1, буква в) от ДФЕС, отнасящи се съответно до съдебното сътрудничество по гражданскоправните и наказателноправните въпроси, в които се споменават термините „магистрати и съдебни служители“.

(11)  Вж. Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2012 г. относно съдебното обучение (2012/2575(RSP).

---