11.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/153

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства съобщението на Комисията, като се надява, че то ще накара отговорните органи да вземат оперативни решения, да предоставят финансиране и да изготвят политики, съгласувани със съдържащите се в него предложения и насоки.

1.2

ЕИСК винаги е изразявал подкрепа за предложенията на Комисията в областта на космическата политика – един от технологичните приоритети, които трябва да се развиват по-интензивно. Отговорното и устойчиво използване на космоса за граждански и мирни цели е отличен инструмент за развитие.

1.3

Космическите изследвания като цяло и ГМОСС в частност с пълно основание заемат своето място в „новата зелена икономика“. Разработването на приложения за селското стопанство, управлението на изменението на климата, точността на метеорологичните прогнози и управлението на територията е в основата на един нов модел, при който устойчивото развитие се разглежда като приоритетна ос на иновациите и технологичните изследвания.

1.4

ЕИСК споделя безпокойството на Комисията, свързано с липсата на информация относно времевата рамка за изпълнение на програмата. ЕИСК счита, че тази програма би трябвало да бъде планирана поне до 2030 г., като се предвиди също продължаване на основните функции през следващите години.

1.5

ЕИСК счита, че финансовите ресурси са недостатъчни както поради факта, че не са отчетени промените в цените на технологичните компоненти на спътниците Sentinel, така и поради недостига на средства за НИРД, по-специално във връзка с изискването за събиране на данни относно борбата с изменението на климата и сигурността. За да се задоволят нуждите, за периода 2014-2020 г. ще бъдат необходими най-малко още 700-800 милиона EUR. Разходите за изстрелване на спътниците нараснаха значително, както и разходите за електронно оборудване.

1.6

„Космическата мечта“, която увлече цели поколения, би трябвало да се възроди с амбициозни програми. Необходимо е младите хора отново да се привлекат към космическите науки, да се предложат стабилни проекти за заетост, като се подчертае голямата социална стойност на проекти като ГМОСС, които могат да допринесат за намаляване на отрицателните последствия от изменението на климата и за подпомагане на човешките дейности, спомагайки за прогнозирането на екстремни явления като наводнения и дълги периоди на суша. Мониторингът на вредните емисии в атмосферата ще даде възможност, например, да се провери ефикасността на действията, предприети за намаляване на CO2, или да се вземат правилните мерки в случай на нарушаване на законите относно трафика на хора, в координация с дейностите на Frontex.

1.7

ГМОСС може да даде решаващ принос към политиката за управление на отпадъците, като посочи незаконните депа за отпадъци и токсични вещества. Космическата програма ГМОСС трябва да се заеме и с „космическите“ отпадъци, т.е. с прибирането на станциите, които не се използват, и на спътниците, които вече не предават данни. Програмата на ЕКА за наблюдение на космоса в сътрудничество с германската система TIRA може да допринесе за контролирането на огромния брой космически отпадъци. От 1957 г. насам са изстреляни повече от 5 000 спътници и понастоящем се изстрелва средно по едни на всеки два дни.

1.8

Според ЕИСК положителното въздействие на една програма, разчетена за подходящ период от време, може да даде тласък за прякото участие на публичните и частните предприятия в сектора, като им предостави възможност да планират своите инвестиции в разработването на технологии за производство на системи за сондиране, които да бъдат все по-ефективни от гледна точка на съотношението между цена и качество. Способността за привличане на частни инвестиции и за създаване на пазар на услугите ще бъде от основно значение за успеха на цялата операция.

1.9

Държавите-членки, които не са активни в космическата политика и все още са далеч от нея, биха могли да възприемат сигурното продължаване на общностните програми като гаранция при предприемането на собствени инициативи. В този смисъл и с оглед на възстановяването на баланса на знанията и ангажираността по отношение на космическата политика ЕИСК оценява положително решението от февруари 2010 г. за създаване на „Съвет на партньорите в инициативата ГМОСС“ с активното участие на 27-те държави-членки. Този орган би трябвало да бъде отворен за представители на гражданското общество.

1.10

Освен това наличието на дългосрочна програма би дало възможност на ЕС да засили своите позиции и да получи по-голяма политическа тежест спрямо други световни сили, които понастоящем работят в космическия сектор, и може да бъде положителен фактор в преговорите за осигуряване на финансиране, които могат да се окажат необходими предвид достъпа до неконтролираните от ЕС програми и резултати от мисиите.

1.11

ГМОСС може да даде изключително голям принос в различни жизненоважни сектори като океанографията, контрола на качеството на въздуха, осигуряването на точни карти за използването на Земята, своевременното осигуряване на карти на зоните, засегнати от природни бедствия, като по този начин оказва незаменима помощ на гражданската защита.

1.12

Според ЕИСК в този период на дълбока икономическа криза необходимостта от съществени финансови средства не може да представлява фактор за забавянето на подобни инвестиции, а напротив, мобилизирайки в максимална степен наличните ресурси и ползвайки се с подкрепата на информираното за всички възможности обществено мнение, програмата ГМОСС може да допринесе за по-бързото излизане от кризата, като предложи отличен научен и производствен потенциал, който би оказал съответните положителни въздействия, способни да възвърнат на ЕС водещата позиция в сектора, която той губи в момента.

2.1

Решението на ЕС да се снабди с европейска интегрирана система за наблюдение на Земята с цел предоставяне на информация и услуги в областта на околната среда и сигурността, известна като Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС), представлява стратегически избор, който дава възможност на ЕС да запази и укрепи своята водеща позиция в областта на гражданските авиокосмически дейности.

2.2

Според общите насоки, определени в плана за действие на Европейската комисия от 2001 г., целта на инициативата ГМОСС е да обедини нуждите на обществото в областта на околната среда и сигурността с усъвършенстваните технически и оперативни възможности на наземните и спътниковите системи за наблюдение. Това е отговор с цел своевременно гарантиране на достъпа до информация за околната среда на световно, регионално и местно равнище, без да се излага на риск независимостта в следните сектори: устойчиво развитие, изменение на климата в световен мащаб, обща политика за сигурност и отбрана, европейско научноизследователско пространство, европейска стратегия за космоса.

2.3

Системата се основава на анализ на данни относно наблюдението на Земята от спътници и „in situ“ (наземни) мрежи за мониторинг. След като бъдат анализирани и координирани, тези данни ще бъдат предоставени на разположение на крайните потребители: национални, регионални и местни власти и агенции, екологични организации, органи на гражданска защита и др. ГМОСС е съвместна инициатива на Европейския съюз (ЕС) и Европейската космическа агенция (ЕКА). В рамките на тази инициатива ЕКА има решаващ принос за развитието на космическия компонент, а ЕС насърчава и обединява търсенето.

2.4

Програмата ГМОСС се състои от три части: космически компонент, компонент „in situ“ и компонент, свързан с услугите, който е предмет на изготвено от Комисията предложение за регламент, по което ЕИСК вече се произнесе (1).

2.5

Измежду трите компонента космическият е много по-скъп от другите и именно той определя качеството и количеството на услугите, които могат да бъдат предложени. Той включва 6 серии от мисии Sentinel за наблюдение на Земята, които би трябвало да започнат от 2012 г. нататък, като 5 от тях са финансирани. Всичко свързано с космическия аспект се контролира, координира и изпълнява от ЕКА, а това включва договорите с промишлеността за разработване на спътниците и необходимите инфраструктури, както и управлението на започнатите на този етап пилотни проекти, които ще бъдат оценени с оглед на бъдещите им приложния.

3.1

В своето съобщение Комисията отчита извършеното досега в областта на услугите и по отношение на компонента „in situ“, което вече е дало добри резултати посредством използването на съществуващата космическа инфраструктура, по-специално мисиите на Eumetsat, ЕКА и националните мисии.

3.2

През 2008 г. бяха положени основите на архитектурата на системата, по-специално в областта на финансовите потребности и свързаните с тях бюджетни политики. За да се осъществи проекта, следва да бъдат отпуснати необходимите ресурси в рамките на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. За периода 2014-2020 г. ЕКА предвижда, че разходите ще бъдат около 4,23 милиарда EUR (2).

3.3

В документа се анализират някои жизненоважни аспекти на европейската космическа политика, в която ГМОСС и европейските програми за Глобална навигационна спътникова система – ГНСС (EGNOS и Галилео) представляват основен елемент.

3.4

Комисията посочва приоритетния характер на финансирането, предназначено за осъществяване и развитие на мисиите Sentinel 1, 2 и 3, непрекъснатото предоставяне на данни и достъпа до тях и в крайна сметка необходимостта държавите-членки да оттеглят своите резерви по отношение на продължителността на проекта, който понастоящем е предвиден до 2020 г.

3.5

Според Комисията е необходимо регламентиране на собствеността върху данните с оглед на политика за пълен и гарантиран достъп. Разглежда се и въпросът за собствеността върху инфраструктурата и нейното управление.

3.6

Важна част от документа се отнася до политиката в областта на възлагането на поръчки, които следва да се характеризират с разходоефективност и непрекъснатост на достъпа до данни.

3.7

Международното сътрудничество е важен елемент от цялата програма ГМОСС. В този смисъл тя представлява приносът на Общността към програмата GEOSS за глобално наблюдение на Земята. В рамките на космическия комитет CEOS, който има особени отговорности в областта на мониторинга на въздействието на изменението на климата, Комисията ще развие нови обмени и партньорства.

3.8

В заключенията Комисията обобщава съдържанието на документа и се ангажира да следи отблизо довършването на програмата и нейното постоянно актуализиране, свързано с исканията на потребителите.

4.1

Тъй като счита космическата политика за технологичен приоритет, който трябва да се развива интензивно, Комитетът приветства съобщението на Комисията, като се надява, че то ще накара отговорните органи да вземат оперативни решения, да предоставят финансиране и да изготвят политики, водещи към конкретно развитие на съдържащите се в него предложения и указания.

4.2

Давайки положителна оценка, Комитетът споделя безпокойството на Комисията във връзка с факта, че държавите-членки не дават яснота относно времевия хоризонт на програмата ГМОСС, и счита, че те трябва недвусмислено да се произнесат в полза на програма, която понастоящем трябва да бъде планирана поне до 2030 г., но със сигурност трябва да има възможност основните ѝ функции да продължат да се изпълняват и в годините след 2030 г.

4.3

Предприятията също се нуждаят от възможност да планират инвестициите за достатъчно дълъг период от време и да разработват технологии с цел създаване на все по-разходоефективни и качествени системи за сондиране.

4.4

Комитетът счита, че сумата от 4 милиарда EUR, определена въз основа на предвижданията, съдържащи се в дългосрочния анализ на ЕКА, е недостатъчна. В действителност при определянето на средствата (около 600 милиона EUR годишно) не са отчетени промените в цените на технологичните компоненти на съзвездието спътници Sentinel. Квотата за НИРД също изглежда недостатъчна, по-специално с оглед на нуждите от събиране на съществени данни в областта на борбата с изменението на климата и сигурността.

4.5

Като одобрява напълно предложенията на Комисията, Комитетът отправя искане за предприемане на още по-убедителни стъпки в посока към: получаване на необходимите финансови ресурси, като за периода 2014-2020 г. ще бъдат необходими поне още 700-800 милиона евро; разширяване на времевия хоризонт на проекта най-малко до 2030 г.; отваряне на космическия пазар за МСП от всички държави-членки; ясно и открито регламентиране на всичко, свързано с политиката за достъп до данните; добра координация на всички участници, ангажирани в проекта; и накрая укрепване на международното измерение на проекта.

4.6

Комисията сама подчертава необходимостта от по-големи инвестиции в областта на сигурността и в едно свое неотдавнашно съобщение (3) припомня, че в рамките на Седмата рамкова програма (тема „Космос“) е публикувана покана за представяне на предложения за развитие на предоперативните сервизни възможности на ГМОСС за морско наблюдение. За да се опази околната среда, за да се защитят нашите морета и брегове от незаконния трафик и за да се спаси животът на тези, които се доверяват на безскрупулни криминални организации, е необходимо да се възприеме цялостен подход, при който да се използват всички налични инструменти.

4.7

В тази ситуация са необходими допълнителни ресурси, за да се поддържат както програмите за продължаващо обучение на операторите в сектора, така и проектите за стимулиране, които насочват младите поколения към изучаване на космоса и възможните приложения. През последните години, отчасти поради по-слабото внимание, което общественото мнение обръща на тази тема, интересът към авиокосмическото инженерство намаля и силно спадна броят на студентите, които записват и завършват тази специалност. Започва да се наблюдава също недостиг на технически персонал и е необходима конкретна политика, която да насочва интересуващите се към тази специалност. Един от мотивите, с които най-често се обяснява липсата на студенти по тази специалност, е свързан с перспективите за работа, които не изглеждат сигурни и трайни.

4.8

Комитетът подкрепя предложението на Комисията да поеме пряко собствеността върху системата и следователно отговорността за нейното управление. Изборът на непрекъснат, свободен и открит достъп изглежда своевременен и обмислен, при условие че се дадат гаранции за сигурност посредством приемането на специфичен регламент. Гарантираният достъп може да създаде условия за привличане на интереса на частните инвеститори към предлагането на услуги. Освен че представлява икономическа възможност и обществена услуга, възникването на пазар, свързан със системата ГМОСС, би могло да позволи да се поемат част от разходите, свързани с управлението на наземните услуги.

4.9

Изборът на архитектура на системата е от основно значение за правилното управление на данните. Търговското използване би трябвало винаги да бъде съпроводено от участие в разходите след подходящ период на адаптиране на пазара, какъвто е случаят с някои електронни услуги, които досега бяха безплатни, но постепенно започват да изискват абонамент от потребителите. По принцип данните за публичната администрация би трябвало да бъдат безплатни и достъпни чрез различни платформи в зависимост от изискванията за поверителност и сигурност.

Неотдавна бяха демонстрирани важни приложения на спътниковото наблюдение. Алтиметричните спътници по програмата My Ocean показаха повторение на явлението El Niño през 2009 г.; програмата MACC (Monitoring Atmosphere Composition and Climate), неразделна част от услугите на ГМОСС, предостави насоки за създаване на симулации на възможното разпространение на исландския вулканичен облак; друга услуга на програмата ГМОСС е SAFER (Services and Applications For Emergency Responses), чиято цел е в срок от 6 часа след бедствието (земетресение, наводнение или свличане) да предоставя подробни карти, които могат да бъдат изключително ценни с оглед намесата на гражданска защита; системата G-Mosaic (Pilot services for security) ще наблюдава територията с цел гарантиране на сигурността, наблюдение на ядрените електроцентрали, на нелегалната имиграция, на границите, както и анализ на военните данни и на потребностите.

4.10

Особено внимание ще трябва да се обърне на политиката в областта на обществените поръчки. Принципите на Small Business Act би следвало да се прилагат винаги, когато става въпрос за обществени поръчки, особено за тези на равнище Общност. Необходима е сериозна политика за подкрепа на МСП, по-специално на МСП от онези страни, които все още не разполагат със силен производствен апарат и които би трябвало също да се възползват от значителните инвестиции, които предстоят да бъдат направени в сектора. Космическият компонент на ГМОСС се нуждае не само от големите специализирани предприятия в областта на авиокосмическата електроника, но и от малките предприятия, тъй като и те могат да осигурят иновационни решения. Комисията би следвало да насърчи създаването на консорциуми на транснационални предприятия с оглед на европейския характер на проекта.

4.11

Комитетът препоръчва все по-тясно сътрудничество между различните органи, ангажирани с реализацията на проекта – Комисията, държавите-членки, ЕКА и Eumetsat, и подкрепя предложението на Комисията за разпределяне на отговорностите между тези различни участници съгласно това, което е предвидено в съобщението.

4.12

Комитетът счита, че ЕКА разполага с всички необходими компетенции, за да може да се кандидатира за главен управител на космическата инфраструктура, като си сътрудничи с националните агенции по въпросите, свързани с поддръжката, развитието и замяната на съзвездието спътници. ЕИСК препоръчва настойчиво да се опитат всички законосъобразни инициативи, за да може да се осъществи този естествен избор.

4.13

Според Комитета ще бъде необходимо да продължат да се развиват действията за укрепване на международното сътрудничество. Борбата с изменението на климата неизбежно ще се води в световен мащаб и обменът на данни ще бъде от основно значение за установяване в реално време на промените във въздействието на парниковите газове и свързаното с тях изменение на климата. Комисията правилно оцени този аспект и Комитетът препоръчва да бъдат привлечени и други партньори от съседни райони, които могат евентуално да бъдат включени в европейската стратегия за сигурност и отбрана на територията и моретата. Съюзът за Средиземноморието, например, би могъл да бъде чудесна платформа за развитието на това сътрудничество в рамките на настоящите приоритетни програми за гражданска защита, за възстановяване на Средиземноморието, за борба с изменението на климата, а положителен принос може да донесе и способността за обединяване на специфичните характеристики, които се наблюдават в други конкретни райони като например дейностите, които вече се провеждат в Балтийския и в Дунавския регион.

4.14

ЕИСК подкрепя създаването на „Съвет на партньорите в инициативата ГМОСС“, съставен от 27 членове, който освен това предвижда участието на Швейцария и Норвегия като членове на ЕКА. На този орган, ръководен от Комисията, се възлага задачата да установи сътрудничество между органите на всички държави-членки, да помага на Комисията да контролира съгласуваното изпълнение на програмата, да изготвя стратегическа рамка и да осъществява обмен на опит и добри практики във връзка с ГМОСС и наблюдението на Земята. Този представителен орган може да спомогне за преодоляване на съществуващия понастоящем дисбаланс в знанията и дейностите, свързани с космоса, между старите и новите държави-членки. Създаването на Форум на частните потребители би било изключително полезно с оглед на своевременния анализ на перспективите на системата и сътрудничеството със Съвета.

4.15

Необходимо е специално внимание към краткосрочните програмни нужди, по-специално към работата на спътниците Sentinel от серия A, изстрелването на спътниците от серия B и осигуряването на най-важните компоненти за спътниците от серия C.

4.16

Испанското председателство, ангажирано с регламента за услугите на ГМОСС, и белгийското председателство споделят необходимостта от съживяване на европейската космическа политика. Парламентът е много склонен да ги подкрепи. Следователно са налице условията за определяне на аспектите, които все още се нуждаят от изясняване: намиране и разпределяне на ресурсите, необходими за проекта, оттегляне на резервите във връзка с времевия хоризонт на ГМОСС, като по този начин още отсега се дава възможност за развитието на съзвездията Sentinel според определената програма, укрепване на международното сътрудничество, по-големи инвестиции в НИРД.