22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/130

1.1

Докато първоначално главната цел на акцизите върху тютюна е чисто фискална, в днешно време тяхното предназначение се променя и те все повече се превръщат в инструмент на политиката, свързана с общественото здраве, както и на социалната политика. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя усилията на Европейската комисия да взема под внимание в политиката си в областта на акцизите и други, освен чисто фискалните въздействия от тютюневите изделия. Новият политически подход е насочен по-специално към постигането на целите на здравната политика, заложени в Рамковата конвенция на Световната здравна организация (СЗО) за контрол на тютюна, приета официално от Европейския съюз през 2005 г., като по този начин тези цели станаха задължителни при разработването на бъдещата ѝ политика.

1.2

От друга страна, трябва да се отбележи, че не следва да се забравят, нито отхвърлят други политически цели на прегледа на акцизите върху тютюна, включително основната от тях – правилното функциониране на вътрешния пазар, както е посочено в член 4 от директивата за акцизите върху тютюна. Ето защо ЕИСК смята, че най-трудната задача на политиците в тази област е да се намери оптималният баланс между интересите на различните икономически, социални и данъчни политики, както и политиката за сигурност. Следва да се вземат под внимание различните аспекти и различните ценности.

1.3

Похвално е предложението на Европейската комисия минималните ставки за фино нарязания тютюн постепенно да се приведат в съответствие със ставката за цигари и да се въведе по-точно определение за цигарите, пурите и тютюна за лула, за да се предотвратят злоупотребите с наименованието на тютюневото изделие, които целят прилагането на най-нисък акциз.

1.4

ЕИСК подкрепя подхода на Европейската комисия, който предоставя повече свобода на държавите-членки да приемат решения в съответствие с техните политически цели, като например по-широк обхват за специфичната част от данъчната тежест върху цигарите или не толкова строги правила за определяне на минимален данъчен праг за цигарите.

1.5

ЕИСК препоръчва предложената минимална ставка на акциза от 90 евро да бъде намалена или четиригодишният период да бъде удължен до осем години (1 януари 2018 г.). Като се имат предвид различните традиции и социалните различия сред държавите-членки, следва да се отбележи, че в някои страни, особено в неотдавна присъединилите се към ЕС, увеличаването на минималната ставка на акциза от 64 евро на 90 евро за 1 000 къса може да има редица отрицателни последици. В някои от тези страни все още не е достигнато дори минималното равнище на акциза, както се изисква от действащите директиви. Минимална ставка на акциза в размер на 90 евро за всички цени на дребно представлява увеличение от 41 % за период от четири години и е най-малко с 300 % повече от очакваното увеличение на потребителските цени в ЕС. Има вероятност подобна радикална мярка да доведе до незначително намаляване на потреблението, намаляване на потенциалните приходи в бюджета, намаляване на покупателната способност на потребителите, засилване на контрабандата и незаконните дейности и увеличаване на инфлацията.

1.6

Следва да се отбележи, че няколко от предложените действия ще доведат до по-пълна хармонизация на данъчните ставки в Европейския съюз. Много е вероятно предложените действия да не могат да заличат разликите в абсолютно и относително изражение в данъчното облагане в държавите-членки.

1.7

Например, в исторически план причината за съществуването на пропорционалното изискване е хармонизирането на акциза в ЕС, но то не доведе до хармонизация в миналото, а може дори да доведе до обратни резултати. Предложеното увеличение на минималната данъчна тежест на акцизите от 57 % на 63 % би увеличило още повече различията между акцизите в абсолютно изражение и би могло да има сериозно инфлационно въздействие, както се посочва в Доклада на Комисията за оценка на въздействието. Предвид тези неясни последици от изискването за пропорционален минимум следва отново задълбочено да се анализира и преразгледа не само предложеното му увеличение, но и основанията за самото му съществуване.

1.8

Замяната на най-търсена ценова категория (НТЦК) със среднопретеглена цена като основа за изискването за пропорционален минимум едва ли би довела до по-голяма прозрачност на пазара, нито до по-добро прогнозиране на приходите за държавата или по-пълна хармонизация на пазара на цигари. Поради това възниква въпросът дали не би могло да се опрости още повече предложението на Комисията.

1.9

Все още остава открит въпросът за най-подходящия вид данък, налаган върху тютюневите изделия. Поставянето на ударение върху пропорционалната данъчна ставка може да има положително въздействие за премахване на пазара на черно, но този резултат зависи от множество фактори и поради това не е еднозначен. Отдаването на предпочитание на чисто специфична данъчна ставка може да допринесе за постигане на по-високи данъчни приходи и да доведе до по-висок минимален данъчен праг, с цел да се постигнат целите на здравната политика и сближаването на данъците на вътрешния пазар.

1.10

Изискването за задължителна минимална данъчна тежест на акцизите (съответно 38 % и 42 %) за всички видове фино нарязан тютюн вместо настоящия минимален данък, определен като процент от продажната цена на дребно или като фиксирана ставка на килограм, би довело до структура със задължителен пропорционален акциз и премахване на съществуващата свобода по отношение на структурата за фино нарязания тютюн и поради това не може да се препоръча.

1.11

Връзката между данъчната и здравната политика се обуславя до голяма степен от свързването на приходите от акцизите върху тютюна с дейности, насочени към премахване на отрицателните последици от потреблението на тютюн. Въпреки това, като се има предвид общият размер на средствата, отделяни за подобни дейности днес, съвсем ясно е, че по-голямата част от приходите от акцизи върху тютюна се изразходват за дейности и политики, която нямат връзка с целите на здравната политика. Поради това е очевидно, че данъчните цели остават приоритетни по отношение на акцизите върху тютюневите изделия.

2.1

Съгласно директивите за акцизите върху тютюна от Европейската комисия се изисква на всеки четири години да извършва преглед на доброто функциониране на единния пазар, реалната стойност на ставките на акцизите и по-широките цели на Договора. Правилата на ЕС, отнасящи се до тютюна, трябва да гарантират доброто функциониране на вътрешния пазар, като в същото време са в съответствие с целта на ЕС за намаляване на потреблението на тютюн.

2.2

Настоящият преглед е четвъртият и отново предлага редица значителни изменения в съществуващото законодателство на Общността, за да се модернизират съществуващите правила и да се гарантира равнопоставеност на операторите. Реформата включва няколко предложения:

2.3

Въпреки че акцизът е преди всичко инструмент за генериране на приходи на национално равнище, при изготвянето на политиките в тази област следва да се вземат под внимание по-широките цели на Договора (1). Освен това, в този преглед защитата на общественото здраве е изключително важен въпрос, като се има предвид, че на 30 юни 2005 г. Европейската общност стана страна по Рамковата конвенция на Световната здравна организация (СЗО) за контрол на тютюна и че няколко държави-членки изискват по-висока степен на защита на човешкото здраве и следователно по-висок европейски минимум за акцизите върху тютюна.

2.4

В предложението на Комисията се посочва определянето на парично минимално мито и установяването на данъчен „праг“ за всички цигари, продавани в Европейския съюз, което позволява да се вземат под внимание здравните съображения за всички категории цигари. Минималните изисквания се увеличават с цел да се намали потреблението на тютюн през следващите пет години, най-вече като не се допуска политиките за контрол на тютюна в държавите-членки да бъдат възпрепятствани от значително по-ниски равнища в други държави-членки. Освен това, с предложението на държавите-членки се предоставя по-голяма гъвкавост при прилагането на специфични мита и налагането на минимални акцизи върху цигарите за постигане на здравните цели. На последно място, минималните ставки и структурата за фино нарязания тютюн, предназначен за свиване на цигари, се привеждат в съответствие със ставката и структурата за цигарите, за да се спре заместването на цигарите с фино нарязания тютюн.

3.1

Да се замени най-търсена ценова категория (НТЦК) със среднопретеглена цена като основа за изискването за пропорционален минимум. Комисията твърди, че най-търсената ценова категория, като основа за минимални ставки, не е в съответствие с целите на вътрешния пазар, тъй като тя води до самостоятелно отделяне на пазарите на тютюн на държавите-членки.

3.2

Да се увеличи минималният акциз върху цигарите в съответствие с хармонизирането на цените на вътрешния пазар и здравните съображения. Предлага се от 1 януари 2014 г. да се повиши минималният акциз от 64 евро на 90 евро за 1 000 къса, както и пропорционалният минимум от 57 % на 63 % от среднопретеглената цена. Въпреки това не е необходимо държавите-членки, които налагат акциз най-малко в размер на 122 евро за 1 000 къса въз основа на среднопретеглената продажна цена на дребно, да спазват изискването за 63 %. Освен това страните с преходни периоди за постигане на действащите минимални равнища на данъчно облагане на цигарите биха могли да приложат едногодишни или двугодишни преходни периоди с цел да достигнат и новите по-високи изисквания.

3.3

Да се прилага изискването за минимална ставка на акциза, определена в директивата на Европейския съюз не само за цигарите от НТЦК (както понастоящем се предвижда), но и за всички продавани в съответната страна цигари. Според Комисията това би довело и до установяването на „данъчен праг“ за продаваните в ЕС цигари, което би се отразило върху вътрешния пазар и здравните съображения за всички категории цигари.

3.4

Да се разреши на държавите-членки да разширят диапазона на дела на специфичния акциз от общата данъчна тежест от 5 %-55 % на 10 %-75 %, за да стане по-гъвкава структурата на акциза.

3.5

Да се приведат постепенно минималните ставки за фино нарязания тютюн, предназначен за свиване на цигари, в съответствие със ставките за цигарите. Избраното съотношение на данъчно облагане между фино нарязания тютюн и цигарите е 2/3. По този начин минималният акциз за фино нарязания тютюн следва да бъде 43 евро на килограм, а изискването за пропорционален минимум – 38 % от среднопретеглената цена. В резултат на прилагането на гореспоменатото съотношение към предложените увеличения на акциза от 1 януари 2014 г., акцизът върху фино нарязания тютюн ще се увеличи съответно на 60 евро и 42 %. С това предложение ще бъде премахнато съществуващото незадължително прилагане на пропорционално изискване или на минимален специфичен данък за фино нарязания тютюн, което ще доведе до структура със задължителен пропорционален акциз за този вид тютюнево изделие.

3.6

Да се коригират за инфлация минималните изисквания за пури, пурети и тютюн за пушене. Това е необходимо с цел да се вземе предвид инфлацията за периода от 2003 г. до 2007 г., която е 8 % според данните на Евростат за годишната норма на промяна на хармонизирания индекс на потребителските цени. Предлага се да се увеличи минималното изискване на 12 евро за пури и пурети и на 22 евро за друг тютюн за пушене.

3.7.

Да се измени и въведе по-точно определение за цигарите, пурите и тютюна за лула, за да се предотвратят злоупотреби с наименованието на тютюневото изделие с цел прилагане на най-ниския акциз.

3.8

Според Комисията, от гледна точка на вътрешния пазар, както и от бюджетна и здравна гледна точка, специфичните и минималните мита имат очевидни предимства. Поради това Комисията предлага да бъде осигурена по-голяма гъвкавост за тези държави-членки, които разчитат в по-голяма степен на специфичните акцизи или на минималните мита.

3.9

Европейската комисия редовно разглежда структурата и ставките на акциза в държавите-членки и използва информацията за количествата и цените на тютюневите изделия, пуснати за потребление. За да се гарантира ефикасно и ефективно събиране на тази информация от всички държави-членки, се предлагат нови правила по отношение на предоставянето на информация за данъчното облагане на тютюна, както и определението за необходимите статистически данни.

5.1

С цел да се хармонизират данъчните политики на държавите-членки на ЕС, т.нар. „най-търсена ценова категория“ (НТЦК) беше избрана за механизъм за изчисляване на изискването за минимален данък върху тютюневи изделия.

5.2

Въпреки това се оспорва ефективността на НТЦК като механизъм. Сред най-често посочваните причини за неприлагането на НТЦК са:

5.3

Предвид горепосочените причини Европейската комисия предлага да се замени НТЦК със среднопретеглена цена като база за изискването за пропорционален минимум. В резултат на тази промяна изискването за минимална ставка на акциза, определена в директивата на Европейския съюз, ще се прилага не само за цигарите от НТЦК (както понастоящем се предвижда), но и за всички продавани в съответната страна цигари. Среднопретеглената цена се изчислява, като се раздели произведението на броя и цената на продадените цигари на общия брой продадени цигари. По този начин размерът на акциза може да има двоен ефект. Ако относително скъпи цигари са по-търсени в дадена страна, тогава минималният акциз, изчислен посредством среднопретеглената цена като основа, ще бъде по-малък от акциза, изчислен посредством НТЦК. И обратното - ако относително по-евтини цигари са по-търсени, акцизът, изчислен на база среднопретеглена цена, ще бъде по-голям в сравнение с този, изчислен въз основа на НТЦК. Ако най-търсените цигари са в средния ценови диапазон, размерът на акциза ще бъде еднакъв, независимо от метода на изчисляване.

5.4

За данъчното планиране от страна на държавата както НТЦК, така и среднопретеглената цена са твърде сложни, тъй като те се променят всяка година и не е лесно да се предвидят. При отсъствието на ясна и единна методология за изчисляване на среднопретеглената цена, съществува опасност тя да се превърне в поредната сложна и непрозрачна мярка. Поради това възниква въпросът дали не е възможно да се опрости допълнително предложението на Комисията.

Picture 1

Different prices of the MPPC across Europe (as of January 1, 2008)

6.1.1

След срещата на своите държави-членки през 2003 г., Световната здравна организация публикува Рамковата конвенция за контрол на тютюна (РККТ), в която се посочват възможните начини за намаляване на потреблението на тютюневи изделия. РККТ беше официално приета от ЕС на 30 юни 2005 г. и Европейската комисия я включи в действащото за всички държави-членки законодателство.

6.1.2

Стратегията на ЕС за борба с потреблението на тютюн е представена в документа на Комисията „Тютюн или здраве в Европейския съюз“. В този документ акцизът върху тютюна се разглежда като основно средство за борба с потреблението на тютюн. В документа ясно се посочва, че целите на здравната политика следва да имат предимство пред целите на данъчната политика по отношение на акциза върху тютюна. Сред другите мерки, които Комисията предлага, е да се изключи тютюнът от индекса на потребителските цени.

6.1.3

Европейската комисия предлага постепенно, но голямо увеличение на акцизните ставки върху тютюна, като поставя ударението върху хармонизирането на акцизите в държавите-членки. Предлага се рязко увеличаване на данъчното облагане за фино нарязания тютюн, тъй като тютюнът за „свиване на цигари“ понастоящем придобива значителен пазарен дял. Комисията подчертава, че държавите-членки следва да наблегнат на контрола върху контрабандата и други незаконни дейности, свързани с тютюневите изделия.

6.1.4

Разходите за производство на тютюн в ЕС се оценяват на около 100 милиарда евро. Съгласно статистическите данни около 650 000 граждани умират всяка година в Европа в резултат на потребление на тютюн, а около 13 милиона страдат от хронични заболявания, свързани с тютюнопушене.

6.1.5

Във връзка с данъчното облагане на тютюна следва да се посочи и друг аспект – разликата в данъчното облагане на цигари и на тютюн за пушене, която определя до голяма степен поведението на потребителите. В проучванията на СЗО (2) по този въпрос се посочва, че докато тютюневите продукти не се облагат по един и същи начин, пушачите ще преминават от едно тютюнево изделие към друго. Поради това СЗО препоръчва да се облагат с еднакви данъчни ставки всички тютюневи изделия - цигари, тютюн, пури и други.

6.1.6

В допълнение към увеличаването на данъците някои страни въведоха и минимални цени за цигарите, тъй като единствено увеличаване на данъка не винаги води до желаното увеличение на цените с цел намаляване на потреблението на тютюн. Понастоящем четири страни (Италия, Ирландия, Австрия и Франция; освен това португалският закон предлага възможност за избор) са въвели такива ценови мерки, заради които Европейската комисия съди и четирите страни в Съда на Европейските общности, тъй като според нея подобни разпоредби нарушават свободата на ценообразуване, гарантирана от данъчните директиви и Договорите на ЕС. Друга обща практика на правителствата на държавите-членки на ЕС е стремежът да се регулира броят на цигарите в една кутия цигари. Към 1 май 2006 г. в 17 държави-членки на Европейския съюз съществуват законови разпоредби за минималния брой цигари в една кутия. В повечето от тези страни съответните законови разпоредби са приети през последните пет години. Поради тази причина се констатира, че държавите-членки допълват данъчната си рамка с мерки, свързани с цените и минималното количество цигари в кутия, като допълнително средство за постигане на правилния баланс между целите на данъчната и на здравната политики. Настоящият преглед позволява такива национални мерки вече да се регулират на равнище ЕС, така че да се придвижи напред хармонизацията в ЕС.

Chart 1:

Comparison of excise duty on cigarettes (min. EUR 64 per 1 000) and hand rolled cigarettes (fine cut, min. EUR 24 per 1 000 hand rolled cigarettes) as of 1 January 2007 (3)

6.2.1

Съгласно оценките на Европейската комисия е необходимо данъкът върху цигарите да се увеличи с 25 %, за да намалее потреблението на цигари с 10 % в 22-те държави-членки предвид опита от предходни години. Въпреки това ефектът може да е различен поради различните равнища на данъчно облагане в държавите-членки; последиците в определени страни може да са различни, особено в новите държави-членки.

6.2.2

Увеличението на цената на цигарите поради по-висок акциз би намалило покупателната способност на потребителите. Този ефект би могъл да бъде по-силен в по-бедните страни, особено в някои от новите държави-членки. В сравнение с по-старите държави-членки на ЕС, жизненият стандарт в някои страни от Централна и Източна Европа е все още нисък и хората изразходват значителна част от дохода си за стоки от първа необходимост. Въпреки че цените на цигарите в тези страни са много по-ниски, отколкото в по-старите държави-членки на ЕС, когато се оценява покупателната способност, цигарите, както и други продукти, вече не са сред продуктите на достъпни цени. Нещо повече – в страните с по-нисък жизнен стандарт значителна част от дохода се изразходва за алкохол и тютюневи изделия. Поради това по-високите цени биха имали по-силно въздействие върху потребителите в новите държави-членки на ЕС, отколкото върху потребителите в държавите-членки на ЕС с по-висок жизнен стандарт.

6.2.3

Търсенето на цигари е сравнително нееластично. Това означава, че увеличаване на цените на цигарите не води до голям спад в потреблението. Поради това, след увеличаване на цените на цигарите потребителите могат да реагират по два начина: някои могат да бъдат принудени да изразходват по-малко средства за други стоки, така че покупателната им способност ще намалее; други ще започнат да купуват цигари и тютюневи изделия на по-ниски цени (ситуация, наречена „преминаване към по-ниска категория“) или да купуват цигари от незаконни търговски канали.

6.2.4

Съгласно резултатите от медицинско проучване, въпреки че пушенето може по принцип да намалее в резултат на по-високите цени на цигарите, не може да изчезнат различията, свързани с пушенето като функция на дохода. На практика, в публикуваното в „American Journal of Public Health“ проучване се доказва, че разликите по отношение на пушенето сред групи с различен доход са се задълбочили с увеличаването на цената на кутия цигари, а делът на пушачите с по-нисък доход се е увеличил. В проучването се стига до заключението, че увеличаването на цените на цигарите може да доведе до налагането на несъразмерен товар върху бедни пушачи (4).

6.2.5

Предложеният минимален акциз в размер на 90 евро за всички цени на дребно представлява увеличение от 41 % за четиригодишен период и е най-малко с 300 % по-високо от очакваното увеличение на потребителските цени в ЕС. Подобно увеличаване на акциза може да предизвика нарастване на инфлацията. Рязкото увеличаване на акциза върху цигарите може да предизвика повишаване на цените и оттук – повишаване на индекса на потребителските цени. Изключването на цените на цигарите от хармонизирания индекс на потребителските цени (както се предлага в проучването „Тютюн или здраве в Европейския съюз“) би премахнало този ефект de jure, но би могло все пак да има социални последици de facto, тъй като това може да доведе до грешно изчисляване на инфлационния индекс, което може да има отрицателно въздействие върху индексирането на заплатите.

6.3.1

Като се имат предвид приходите от акциза върху тютюна и как се разходват тези приходи, става ясно, че на практика основната цел на акциза е да се набавят средства за общите разходи на националните правителства.

6.3.2

Връзката между данъчната и здравната политики се обуславя до голяма степен от свързването на приходите от акцизите върху тютюна с дейности, насочени към премахване на отрицателните последици от потреблението на тютюн. Въпреки това, като се има предвид общият размер на средствата, отделяни понастоящем за подобни дейности, съвсем ясно е, че по-голямата част от приходите от акцизи върху тютюна се изразходват за дейности и политики, които нямат връзка с целите на здравната политика.

6.3.3

Поради това е съвсем очевидно, че фискалните цели са все още основните цели на акцизите върху тютюневите изделия. Постигането на фискалните цели в този случай обаче се усложнява от наличието на обществено здравно осигуряване. Ако здравноосигурителните системи, и по-специално премиите по здравните осигуровки отразяват рисковете, свързани с пушенето, пушачите ще бъдат принудени да заплащат разходите, свързани с техните навици. По този начин биха се постигнали в основни линии целите на стратегиите на международните организации и националните правителства, насочени срещу тютюна и пушенето.

6.3.4

При разглеждането на фискалните аспекти на данъчното облагане на тютюна следва да се отбележи, че увеличаването на акциза би могло да доведе, но не непременно, до увеличаване на бюджетните приходи. Поради вероятното разрастване на контрабандата и незаконната търговия, а също и поради възможното увеличаване на търсенето на по-евтини цигари, е възможно вместо повишаване на бюджетните приходи, увеличаването на акциза да има обратен ефект. В резултат на повишаването на облагането с акциз, последвано от нарастване на незаконния пазар, намаляването на бюджетните приходи поради увеличаващия се незаконен пазар може да бъде на практика по-голямо от увеличението в резултат на по-високия акциз.

6.4.1

Органите по събиране на данъчните задължения винаги трябва да се справят с избягване плащането на данъци. С тютюневите изделия са свързани две основни дейности: фалшифицирането и контрабандата.

6.4.2

От гледна точка на икономиста, увеличаването на акциза стимулира разрастването на контрабандата на цигари и незаконния пазар. Контрабандата е икономическа дейност, за която важат законите на търсенето и предлагането. Увеличаването на акциза води до нарастване на ценовата разлика между законните и контрабандните цигари и в резултат на това се повишава търсенето на контрабандни цигари. В този случай цените на контрабандните цигари растат, което прави контрабандата още по-изгодна и води до увеличението ѝ. Това важи за незаконната търговия с цигари в рамките на ЕС, както и за контрабандата от други страни. По-специално в новите държави-членки цената и други фактори благоприятстват разрастването на контрабандата от страни извън общия пазар: цените в съседните страни на изток от ЕС относително падат, като новите държави-членки разполагат с малко ресурси за наблюдение на границите и понякога делът на сивата икономика е значителен. Например съгласно проучване на общественото мнение, извършено в Литва през 2008 г (5)., 38,9 % от анкетираните оправдават или са склонни да оправдават контрабандата. Освен това при разследването на условията за развитие на незаконен пазар е важно да се отчете делът на сивата икономика не само в ЕС, но и в потенциалните източници на контрабанда – съседните страни.

6.4.3

Посочената по-горе ситуация може да бъде представена със случая на Литва. В стремежа да хармонизира данъчната си система с тази на ЕС, в периода 2002-2004 г. Литва рязко повиши акциза върху тютюна (между 2001 г. и 2004 г. тежестта на акциза се увеличи със 121 %). Това доведе до голямо покачване на цените на цигарите. Увеличаването на акциза промени структурата на пазара на тютюн. Продажбите на законни цигари намаля, докато контрабандата и делът на незаконния пазар се увеличиха. Между 2001 и 2004 г. количеството на задържаните контрабандни стоки нарасна близо 13 пъти. През 2004 г. делът на законния и на незаконния пазар (като се броят продадените бройки) беше почти еднакъв.

6.4.4

При оценката на ефективността на акциза е изключително важно да се вземат под внимание промените в общото потребление на цигари (т.е. както законното, така и незаконното потребление). Международният опит показва, че агресивният данък и впоследствие увеличението на цените по-скоро водят до намаляване на законните продажби, отколкото до промяна в общото потребление, като това се дължи на разрастването на незаконния пазар. Това се случи и в Литва: когато акцизът беше увеличен през периода 2002-2004 г., брутното потребление намаля, но тази промяна не беше толкова значителна, колкото спадът в законните продажби на цигари.

6.4.5

През септември 2008 г. комисар Laszlo Kovacs призна в свое изказване пред Европейския парламент, че високата цена и разликите в данъчните ставки са всъщност една от основните причини за особено големите размери на контрабандата, по-специално на цигари, от някои съседни на Европейския съюз страни. Поради това би било неразумно да се приемат решения за повишаване на изискванията за минимален акциз, които биха задълбочили още повече този проблем.

6.5.1

Въпреки продължилата тридесет години хармонизация на акциза върху тютюна в Европейския съюз, все още остават големи различия в облагането с данък на тютюневите изделия в ЕС предвид данъчната структура и общата данъчна тежест.

6.5.2

Докато някои страни поставят здравната политика за свой главен приоритет, традициите и социалната ситуация все още са причина за дълбоки различия в общото данъчно облагане на тютюна. Приходите от акцизи в ЕС варират от 242 евро за 1 000 къса в Обединеното кралство до 19 евро за 1 000 къса в Латвия (данни към 1 януари 2007 г.). Всъщност това би могло да бъде основното обяснение на факта, че съгласно оценките обемът на незаконната търговия в рамките на ЕС (обем на цигарите) е двойно по-голям от този на контрабандата от трети страни.

6.5.3

Следва да се отбележи, че няколко от предложените действия ще доведат до по-пълна хармонизация на данъчните ставки в Европейския съюз. Като се имат предвид предложените действия, е много вероятно да не изчезнат абсолютните и относителните разлики в данъчното облагане между държавите-членки.

6.5.4

Например в исторически план причината за съществуването на пропорционалното изискване е хармонизирането на акциза в ЕС, но то не доведе до хармонизация в миналото, а може дори да доведе до обратни резултати. Например Словения и Италия имат сходна данъчна тежест на акциза върху НТЦК от около 58 %, но приходите от акцизи върху НТЦК за Италия са с 80 % по-високи, отколкото за Словения – 102,38 евро спрямо 57,6 евро за 1 000 къса. Предложеното увеличение на минималната данъчна тежест на акцизите от 57 % на 63 % би увеличило още повече различията между акцизите в абсолютно изражение и би могло да има сериозно инфлационно въздействие, както се изтъква в Доклада на Комисията за оценка на въздействието. Предвид тези спорни последици от изискването за пропорционален минимум следва отново задълбочено да се анализира и преразгледа не само предложеното му увеличение, но и основанията за самото му съществуване.

6.5.5

Предложеното увеличение на минималния акциз върху цигарите от 64 евро на 90 евро за 1 000 къса би довело до хармонизиране, само ако страните с по-висок данък не увеличат още повече данъците. От тази гледна точка може би било интересно да се разгледа въвеждането на максимално данъчно равнище в допълнение към съществуващия минимален данък.

6.5.6

Предвид факта, че няколко държави-членки до момента не са успели да коригират минималната ставка на 64 евро за 1 000 къса дори за НТЦК, предложеното увеличение с 90 евро следва да бъде преразгледано и по редица причини – или да бъде намалено, или да се предвиди по-дълъг период, за да се постигне предвиденото увеличение – до 1 януари 2018 г.

Chart 2:

Excise tax yield in EU countries as of January 1, 2008 (EUR per 1 000 cigarettes)

Chart 3:

Minimum Excise Tax in EU countries as of January 1, 2008 (EUR per 1 000 cigarettes)

Chart 4:

Total excise tax in EU countries as of January 1, 2008 (percentage of the MPPC, minimum set to 57 %)

Chart 5:

Specific ratio in EU countries as of January 1, 2008 (percentage specific to total tax on MPPC; set to 5 – 55 %)