20.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 66/29

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 7 декември 2005 г., озаглавено „План за действие относно биомасата“ (COM(2005)0628),

—

като взе предвид Съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 10 януари 2007 г., озаглавено „Пътна карта за възобновяемите енергийни източници — възобновяемите енергийни източници през 21 век: изграждане на по-устойчиво бъдеще“ (COM(2006)0848),

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 26 ноември 1997 г., озаглавено „Енергия за бъдещето: възобновяеми източници на енергия — Бяла книга за стратегия и план за действие на Общността“ (COM(1997)0599),

—

като взе предвид Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 27 септември 2001 г. относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар (1),

—

като взе предвид Съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 26 май 2004 г., озаглавено „Дял на възобновяемите енергийни източници в ЕС — доклад на Комисията в съответствие с член 3 на Директива 2001/77/ЕО, оценка на въздействието на законодателни актове и други общностни политики върху развитието на приноса на възобновяемите енергийни източници в ЕС и предложения за конкретни действия“ (COM(2004)0366),

—

като взе предвид Решение № 1230/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. за приемане на многогодишна програма за действие в областта на енергетиката „Интелигентна енергия — Европа“ (2003-2006 г.) (2) и Съобщението на Комисията от 8 февруари 2006 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биогоривата“ (COM(2006)0034),

—

като взе предвид Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2003 г. относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт (3),

—

като взе предвид Регламент на Съвета (ЕО) № 1782/2003 (4) от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители,и Регламент на Съвета (ЕО) № 1698/2005 от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (5),

—

като взе предвид Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото, (6)

—

като взе предвид Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 29 септември 2005 г. относно дела на възобновяемите енергийни източници в ЕС и предложенията за конкретни действия (8),

—

като взе предвид резолюцията си от 23 март 2006 г. за насърчаване на земеделски култури за нехранителни цели, (9)

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0034/2008),

A.

като има предвид, че горепосоченото съобщение на Комисията от 26 ноември 1997 г. поставя за цел увеличаването на възобновяемите енергийни източници от 6 % през 1995 г. на 12 % през 2010 г.;

Б.

като има предвид, че Комисията заяви в горепосоченото свое съобщение от 7 декември 2005 г., че за постигането на тази цел е необходимо количеството енергия от биомаса да бъде повече от удвоено;

В.

като има предвид, че селското и горското стопанство в ЕС значително допринесоха за смекчаване на последиците от изменението на климата, като емисиите на парникови газове от селското стопанство намаляха за периода 1990-2004 г. с 10 % в ЕС-15 и с 14 % в ЕС-25; като има предвид, че се очаква до 2010 г. емисиите от селското стопанство в Европа да бъдат 16 % по-ниски от нивото им през 1990 г.;

Г.

като има предвид, че съществува широк потенциал за значително увеличаване на производството на биогаз, по-специално що се отнася до потенциалния принос на животновъдството (животински тор), утайки, отпадъци и растения, неподходящи за производството на храни и фураж, като предпочитани материали за биогаз; като обаче трябва да се вземе предвид въздействието на използването на животински тор за производство на енергия върху структурата и биологичната активност на почвата;

Д.

като има предвид, че досега само 50 PJ биогаз се произвеждат годишно от използване на животински тор, енергийни култури, утайки и органични отпадъци, докато потенциалът само от животински тор възлиза на 827 PJ;

Е.

като има предвид, че производството на биогаз и инсталациите за биогаз са разпространени неравномерно в Европа, още едно доказателство за факта, че потенциалът не се използва пълноценно;

Ж.

като има предвид, че биогазът може да се използва по много полезни начини, включително за производство на електрическа енергия, за отоплителни и охладителни системи, като гориво за автомобили и др.;

З.

като има предвид, че използването на биомаса за производство на електрическа енергия може да допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове и че тя се счита за един от най-евтините източници на енергия за отопление;

И.

като има предвид, че разработката на инсталации за биогаз на основата на енергийни култури значително забави темпа, което се дължи на бързото покачване на цените на зърнените култури, снабдяването с храни, както и на екологични фактори;

Й.

като има предвид, че безпокойствата по отношение на връзката между производството на биоенергия (главно биоетанол и биодизел) и увеличаващите се цени на храните на световния пазар са неуместни по отношение на производството на биогаз на основата на животински тор, утайки, органични отпадъци и вторични продукти, неподходящи за производството на храни и фураж, като във всички случаи безопасната преработка на тези материали е необходима задача;

К.

като има предвид, че животинският тор в новите държави-членки е преди всичко в смесена форма от 20 % или повече слама и с удължено време между производството и отстраняването на тор, негоден за каквато и да било ферментация;

1.

Признава биогаза като важен енергиен ресурс, допринасящ за устойчивото развитие на икономиката, селското стопанство и на селските райони и за опазването на околната среда;

2.

Подчертава, че биогазът може да допринесе за намаляване на икономическата зависимост на ЕС от енергия;

3.

Подчертава, че производството на биогаз от животински тор, утайки и битови, животински и органични отпадъци допринася за диверсификацията на енергията и следователно може да допринася все повече за сигурността, конкурентноспособността и устойчивостта на енергийните доставки, а също така и да предложи на селскостопанските производители нови възможности за доходи;

4.

Вярва, че използването на биогаз особено за производство на топлинна енергия и електричество би могло да допринесе в значителна степен за достигането на задължителната цел, до 2020 г. 20 % от общото потребление на енергия в ЕС да се получава от възобновяеми източници;

5.

Подчертава, че в дългосрочен план и след по-нататъшни интензивни усилия в областта на научните изследвания възобновяемите източници на енергия като биогаз, биогориво, слънчева и вятърна енергия могат да доведат до по-висока степен на независимост по отношение на изкопаемите енергийни източници;

6.

Насърчава ЕС и държавите-членки да използват огромния потенциал на биогаза, като създават благоприятни условия, както и като поддържат и развиват схеми за подпомагане с цел насърчаване на инвестициите в инсталации за биогаз и на поддръжката им;

7.

Подчертава, че производството на биогаз от животински тор има многобройни предимства по отношение на околната среда, като например понижаване на емисиите на метан и CO2, понижаване на емисиите на фини прахови частици и азотни окиси, много по-малко неприятна миризма, по-хигиенично използване на течния тор и по-добри подхранващи свойства на азота в преработения животински тор, което означава, че е необходимо по-малко количество азот за постигане на същия подхранващ ефект;

8.

Подчертава, че производството на биогорива от отпадъци не следва да се превърне в самоцел; отбелязва, че намаляването на количеството отпадъци следва да остане приоритет на политиката на ЕС и държавите-членки в областта на околната среда;

9.

Призовава за по-широкото използване на течен тор като източник на биогаз, тъй като в тази област е налице огромен потенциал за използването на биогаз, като същевременно се насърчава децентрализацията на инсталациите за биогаз, произвеждащи енергия; отбелязва, че по-широкото използване на течен тор за тази цел може да доведе до значително намаляване на освобождаването на метан при съхраняването на течен тор;

10.

Подчертава, че животинският тор, общинските канализационни отпадъци и агро-промишлените отпадъци съдържат субстанции (бактерии, вируси, паразити, тежки метали, вредни органични вещества), които потенциално могат да представляват заплаха за общественото здраве или околната среда; настоятелно призовава Комисията да осигури вземането на подходящи предпазни мерки с цел предотвратяване на замърсяването и разпространението на тези вещества и на заболяванията, които те предизвикват;

11.

Заявява, че използването на утайка и на животински или органични отпадъци ще подобри ефикасността на инсталациите за биогаз; заявява, че проблемите с хигиената при използването на животински отпадъци могат в повечето случаи да се контролират сравнително по-лесно;

12.

Призовава също така продуктите от първи етап на преработка, като например обелките от картофи или месестата част на плодовете да се използват като биомаса в инсталациите за биогаз;

13.

Подчертава, че в близко бъдеще се очаква развитие по отношение на техниката и управлението, което ще повиши още повече предимствата за околната среда и здравето на инсталациите за биогаз, използващи животински тор, течен тор и органични отпадъци;

14.

Счита, че при инсталации за биогаз, както и при животновъдни стопанства са съществени устойчивостта и големината, съответстващи на конкретния регион, така че предимствата за околната среда да доведат и до по-голямо приемане на животновъдните стопанства, които се сблъскват с много проблеми, дължащи се на нарасналия брой оплаквания от страна на съседи и на широката общественост;

15.

Посочва, че инсталациите за биогаз, които използват животински тор, утайки или органични отпадъци, могат да доведат до по-голяма степен на излугване на амоняк; заявява обаче, че този страничен ефект може да се контролира сравнително лесно и че трябва да се включат превантивни мерки както в националните законодателства, отнасящи се за инсталации за биогаз, така и в безвъзмездните помощи, предоставяни на инсталациите за биогаз;

16.

Призовава държавите-членки и Комисията да вземат мерки инсталациите за биогаз да не изпускат метан, тъй като това би могло да намали техния положителен ефект по отношение на глобалното затопляне;

17.

Отново заявява, че всяко предоставяне на финансова помощ за инсталации за биогаз следва да се основава на ефективността, техническото развитие и положителния баланс по отношение на парниковите газове, създаването на добавена стойност в животновъдните стопанства и в селските райони, и на други икономически и екологични предимства на тези инсталации; подчертава, че не трябва да бъде застрашена сигурността на снабдяването на населението с храни;

18.

С дълбоко безпокойство отбелязва, че в много държави-членки се появява нарастваща конкуренция между използването на определени земеделски продукти, като например царевица, в производството на енергия и в хранителната и фуражна верига; подчертава, че тази конкуренция доведе до значителен скок в цените на фуражите;

19.

Призовава Комисията и държавите-членки при бъдещи предложения за регулиране на сектора на биогаз да проучат не само екологичните аспекти, а и въздействието върху устойчивото производство на висококачествени храни;

20.

Подчертава, че на производството на биогаз на основата на животински тор, утайки и животински и органични отпадъци следва да бъде даден приоритет, тъй като устойчивостта и ползите за околната среда на тези методи са неоспорими;

21.

Отбелязва, че оптималната големина на инсталация за биогаз зависи от различни обстоятелства, които определят икономии от мащаба, като тези обстоятелства следва да бъдат проучени задълбочено; счита, че заедно с оценката на икономическия аспект и на баланса по отношение на парниковите газове, е необходимо да се извърши оценка преди всичко на това, в каква степен големината на инсталацията се отразява на околното пространство с оглед на разрастването на отглеждането на определени полски култури като монокултури;

22.

Подчертава, че както от екологична, така и от икономическа перспектива, би било най-добре операторите на инсталациите за биогаз да комбинират и използват всички налични органични вещества;

23.

Счита, че въпреки че младият и иновативен сектор на биогаза се нуждае от начална подкрепа, подобни схеми за подкрепа следва да функционират единствено докато секторът стане търговски жизнеспособен;

24.

Заявява, че е необходимо да продължи финансирането на инсталации за биогаз в заводи при внимателно наблюдение и насочване на вниманието върху най-авангардните и ефикасни инсталации или системи, за да се гарантира икономическо и техническо предимство на ЕС в тази област и да се проучат възможности за бъдещето;

25.

Призовава Комисията да докладва как могат да се въведат критерии за икономическа и екологична ефективност и устойчивост за енергийните култури, с което тази сравнително нова техника ще стане по-безвредна за околната среда и ще се гарантира адекватна реакция на загрижеността във връзка с производството и доставките на храни;

26.

Призовава за по-големи усилия при изследването и насърчаването на нови технологии за биогаз, по-специално при експлоатирането на биомаса (второ поколение биогаз) като биогориво и за увеличаване на рентабилността на инсталациите за биогаз, които предоставят най–големи предимства по отношение на околната среда, тъй като ефективността на инсталациите за биогаз може да се увеличи осезаемо само чрез иновативни технологии като например техники за извличане на газ;

27.

Припомня на държавите-членки и на Комисията, че не е възможен по-нататъшен напредък по отношение на биогаза без допълнително финансиране; припомня, че финансирането е необходимо за научно-изследователска и развойна дейност, за пропагандиране резултатите от конкретни проекти, за инсталации, както и за засилена подкрепа за „зелено електричество“ и „зелен газ“;

28.

Припомня, че в тези държави-членки, които допълнително стимулират „зелената енергия“ чрез подходящи ценови субсидии или други мерки, се наблюдава и най-големият успех в насърчаването на биогаза;

29.

Счита, че производството на „зелен газ“ следва да се субсидира също както производството на „зелено електричество“;

30.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че средствата от програми на ЕС и национални програми се насочват към най-ефективните и устойчиви инсталации, особено инсталациите за производство на електричество и топлинна енергия или за съоръжения и мрежи за обогатяване и захранване с биогаз на мрежата за природен газ;

31.

Подчертава в тази връзка, че подаването на електроенергия, топлоенергия и природен газ в мрежите трябва да става на недискриминационен принцип и призовава биогазът да бъде третиран по същия начин като природния газ, за да може биогазът да разгърне пълния си потенциал след подаването му в мрежата за природен газ;

32.

Изразява убеждение, че облекчаването на процедурите за търговия с CO2 могат да допринесат значително за икономическата жизненост и устойчивост на инсталациите за биогаз;

33.

Подчертава, че инсталациите за биогаз могат да помогнат на селскостопанските производители, които не разполагат с достатъчно място за съхраняване на животинска тор, да разрешат този проблем по икономически осмислен начин;

34.

Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че откриването на инсталации за биогаз и даването на разрешение за използване на органични отпадъци и утайки не се възпрепятства от излишно дълги административни процедури и правила;

35.

Обръща внимание на значителните разлики в продължителността и съдържанието на процедурите за разрешение на инсталации за биогаз, прилагани в отделните държави, и призовава държавите-членки да вземат мерки националните изисквания във връзка с териториалното устройство и получаването на лицензи и одобрения да не действат като ненужни спънки;

36.

Призовава за въвеждането на облекчена процедура за издаване на разрешителни за строеж на инсталации за биогаз;

37.

Призовава Комисията да състави общ позитивен списък на продуктите, чието използване в инсталации за биогаз е разрешено, така че селскостопанските производители в отделните държави-членки да бъдат поставени при равностойни условия;

38.

Насърчава селскостопанските производители да си сътрудничат за откриването и функционирането на инсталации за биогаз;

39.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да развиват последователна политика по отношение на биогаза; призовава Комисията да представи специален доклад за биогаза и как употребата му се насърчава в ЕС, в който да открои измененията в европейското и националните законодателства, необходими за улесняване на по-нататъшното разширение на сектора на биогаз и да посочи най-ефективните начини за използване на фондове и програми на ЕС, както и да даде примери за най-добри практики; в тази връзка изисква да се извърши оценка на въздействието на различните начини на производство на биогаз върху климата, екологията на околното пространство, доходите в селските райони и сигурността в доставките на храни в целия свят;

40.

Предлага насърчаването на производството и използването на биогаз да бъде включено в пълна степен в рамките на предложената директива за насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници (СОМ(2008)0019), със специален акцент върху следното:

41.

Настоятелно призовава Комисията да представи възможно най-скоро предложение за директива за биологичните отпадъци, която да включва стандарти за качество; призовава Комисията да проучи възможността за обща директива за биогаз и биологични отпадъци;

42.

Приканва Комисията да представи предложения за законодателство в областта на използването на остатъци от инсталации за биогаз; призовава Комисията да гарантира, че само такъв органичен материал, който прави възможна употребата на остатъците без опасност за околната среда, може да бъде използван в инсталации за биогаз; призовава Комисията да обмисли въвеждането на забрана за добавянето в храните за животни на вещества, увеличаващи растежа и съдържащи тежки метали, ако се докаже, че това представлява проблем в целия ЕСза по-нататъшното използване на полето на остатъците от биогаз;

43.

Призовава Комисията да гарантира ефективното привеждане в изпълнение във всички държави-членки и региони на Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването (10), Директивата за нитратите (11), Директивата за канализационните утайки (12), Рамковата директива за водите (13), Директивата за птиците (14), Директивата за местообитанията (15) и законодателството относно тежките метали, така че инсталациите за биогаз, които използват животински тор и утайки да станат по-привлекателни;

44.

Настоятелно призовава Комисията да представи възможно най-скоро стратегия за включването на инсталациите за биогаз в механизмите от Киото, например чрез „зелени сертификати“, специални бонуси или данъчни кредити за електричество и топлинна енергия, произведени в инсталации за биогаз или други мерки; подчертава, че това би увеличило разходната ефективност на инсталациите за биогаз и същевременно би направило по-прозрачни усилията на селското стопанство за борба с изменението на климата;

45.

Изисква да бъде проверено дали Директивата за нитратите ще стане излишна или не след цялостното привеждане в изпълнение на Рамковата директива за водите;

46.

Подчертава отново, че употребата на изкуствени торове не следва да бъде предпочитано от законодателството на ЕС пред употребата на животински тор и вторични продукти от инсталации за биогаз; затова призовава спешно, като първа стъпка, за преразглеждане на определението за животински тор в Директивата за нитратите;

47.

Призовава Комисията чрез препоръки или директива да насърчи захранването на мрежата за природен газ с биогаз;

48.

Призовава Комисията да представи възможно най-скоро предложенията си за по-нататъшно засилено използване на вторичните продукти от животновъдството и земеделието с цел производството на биогаз, както е обявено в горепосоченото съобщение на Комисията от 7 декември 2005 г.;

49.

Настоятелно призовава държавите-членки, които не са включили мерки в съществуващите национални програми за развитие, или чиито мерки са недостатъчни, да включат биогаза в средносрочните си оценки на съществуващите програми за селско и регионално развитие и да предложат бъдещи действия;

50.

Призовава Комисията да гарантира сътрудничеството и координацията между държавите-членки, включително тези, които понастоящем не разполагат с инсталации за биогаз или имат малко на брой такива, с цел запознаване с най-добрите практики във връзка с инсталациите за биогаз посредством обмен на знания и технологии;

51.

Призовава Комисията най-късно до 15 декември 2008 г. да представи на Парламента съгласуван доклад за производството на биогаз в ЕС и перспективите му в бъдеще, заедно с оценка на въздействието, в който да се вземат предвид предложенията на Парламента и постегнатия напредък;

52.

Приканва настоящето и бъдещите председателства на Съвета на Европейския съюз да стимулират по-нататъшни дискусии относно начините за насърчаване на устойчиво производство на биогаз; отбелязва, че в тази връзка устойчивото насърчаване на съоръжения за биогаз следва да съдържа и комбинирано производство на топлинна енергия и електричество;

*

**

53.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.