—

Политиката спрямо местните доставки на суровини би трябвало да отчита индустрията, екологичната политика и планирането на земеползването като интегриран подход. Най-добрите практики в тази област би трябвало да се разпространяват в нови потенциални области. Следва да се насърчава достъпът до местни ресурси в държавите-членки, като се осигурява необходимият баланс между политиките в областта на околната среда и индустриалното развитие, а също и хармонизирани инициативи за развитие и защита при разширяване на съществуващите места за добив и откриването на нови, като тези инициативи, от една страна, да бъдат желателни и жизнеспособни от икономическа и социална гледа точка, и екологично устойчиви от друга.

—

ЕС и държавите-членки би трябвало правилно да оценяват въздействието на глобализацията върху международните доставки на руди винаги когато вносът на суровини отвън преобладава. При разглеждането на инвестиционната политика и индустриалната делокализация трябва да се спазват европейските екологични и социални стандарти. На европейските потребители би трябвало да се гарантира достъпът до суровини, а стратегическата зависимост на ЕС — да се намали.

—

Изграждането на капацитет в европейските добивни индустрии за неенергийни цели е свързано с разнообразни предизвикателства, като например административни бариери, необходимост от подобряване на имиджа на сектора, от квалифицирана работна сила, управленски техники, образование и обучение.

—

Подобряването на ефективността на процесите, свързани с добив на ресурси, зависи от напредъка, постигнат в други сектори, участващи активно както в процеса на рудодобива, така и в други области, и изисква сътрудничество между Европейската комисия и държавите-членки.

—

по-добра нормативна уредба чрез подобрена правна рамка и система на разрешителни; обмен на най-добри практики в областта на политиките за планиране; намаляване на прекомерната административна тежест при издаването на разрешителни; улесняване на проучвателните дейности; насърчаване на устойчивото развитие при разширяването на местата за добив и защитата на рудните залежи (1);

—

подобряване на съвместимостта между рудодобива и опазването на околната среда посредством разпространяване на най-добрите практики във и около Натура 2000; отстояване на принципа за близост при транспортните процедури с цел намаляване на замърсяването и разходите и подобряване на достъпа до ресурси (2);

—

активизиране на проучванията на залежите на равнище ЕС чрез създаване на Европейски геологически капацитет и Европейска информационна система за рудните ресурси, които следва да се изградят въз основа на националните геологически институти на държавите-членки.

—

намаляване на достъпните залежи, подходящи за рудодобив, в резултат на недостатъчно или краткосрочно планиране на земеползването, или поради недостатъчна интеграция на геологичните познания;

—

голяма административна тежест и висока цена за получаването на разрешителни за добив поради допълнителни регламенти и изискващи време предварителни проучвания;

—

трудности при получаването на разрешителни за добив както за нови кариери и нови операции в мините, така и за продължаването на вече съществуващи такива.

—

подобряване на политиките за планиране на рудодобива посредством обмена на добри практики в Групата за доставки на суровини на ЕС (13); по-специално с оглед на включването на геологични институти, техния опит и знания за залежите, от една страна, и консултации с оператори, които вече работят в райони, засегнати от инфраструктурното и природозащитно планиране, от друга страна;

—

развитие на система за „обслужване на едно гише“ (една-единствена контактна точка за всички страни, участващи в издаването на разрешителни, която да бъде в състояние да дава оценки по икономически, социални и екологични въпроси), с оглед подобряване на процесите на планиране на земеползването и издаване на разрешителни. Разработването на такава система е в компетенцията на всяка държава-членка на ЕС;

—

улесняване на проучванията чрез тяхното насърчаване в цяла Европа с помощта на по-добра национална уредба като:

—

улесняване на проучванията и добива чрез преразглеждане на съществуващото законодателство и осигуряване на по-добро приложение чрез по-ефективни процеси и срокове;

—

гарантиране на последователно прилагане с оглед на съвместимостта на целите за опазване на околната среда с добива на рудни ресурси;

—

оценяване на аспектите, свързани с устойчивостта, при разширяването на съществуващ обект за добив на суровини, което е за предпочитане пред отварянето на нов такъв обект на друго място за задоволяване на търсенето и постигането на икономически, социални и екологични цели;

—

опростяване на съществуващото законодателство и отстраняване на излишната административна тежест, като например многократното отчитане;

—

защита на рудните залежи чрез даването на по-голям приоритет на рудните ресурси в политиките на ЕС в областта на конкурентоспособността, околната среда, научните изследвания, индустрията, регионалното развитие, така че доказани ресурси да не бъдат ненужно замразявани поради развитието на несвързани с мините дейности. Това би могло да бъде постигнато като:

—

разработване на информационна система, основана на ГИС (15) за местонахождението, характера и запасите на рудните ресурси на ЕС на континента и на островите за улесняване на интеграцията на рудния потенциал в планирането на земеползването, в частност с оглед на избора и определянето на защитените области;

—

осъществяване на проучвания на отделни случаи с цел прилагане на член 6 от директивата относно „Натура 2000“;

—

подобряване на ефективността и ефикасността на оценките за въздействието върху околната среда и обществото чрез разработването на по-добри и по-ясни насоки за приложение, предназначени за държавите-членки с цел:

—

насърчаване на използването на най-добрите практики за спиране на упадъка на биологичното разнообразие;

—

препоръчване на принципа за близост при доставките на руди в рамките на ЕС, където това е възможно, за да бъде намален превозът и свързаните с него емисии и шум;

—

осигуряване на достъп до отдалечени райони чрез включване на достъпа до рудни залежи в осъществяваното от Европейската комисия и държавите-членки планиране на инфраструктурата, като същевременно се предоставя по-екологичен превоз на големи обемни материали, напр. железопътен транспорт, шлепове и морски транспорт там, където това е подходящо;

—

морски съоръжения;

—

намаляване на ефекта „след мен и потоп“ чрез изследователска програма за намаляването на вредите, причинени от рудодобива, и по този начин подобряване на приемливостта му за общностите;

—

предоставяне на лицата, които отговарят за разработването на политики, на достъп до по-изчерпателни данни за ресурсите: производство, служители, получени приходи, земя, използвана за добив на руди, и земя, възстановена за други цели, за да се гарантира, че при вземането на решения ще бъдат ползвани най-добрите налични данни;

—

отделяне на по-голямо внимание както на европейско, така и на национално равнище на нарастващото значение на европейските метали, промишлени руди и съоръжения на политическо и законодателното ниво;

—

гарантиране, че геологическата информация се взима предвид при планиране на земеползването, и като приоритетен въпрос — предоставянето на информация за наличните рудни залежи, която да бъде включена в базите данни за земеползването и сериозно обмисляне на създаването на Европейски геологичен капацитет на основата на съществуващите национални и регионални геологически институти и техните възможности. Неговият предмет на дейност би могъл да включва:

—

развитие на паневропейска геологическа база данни на основата на принципа на INSPIRE (17) и оценката на потенциала на скритите рудни и метални залежи в основните металогенни/богати на руди области;

—

установяване на стратегическите ресурси и препоръчването им на държавите-членки като ключови приоритети при планиране на земеползването;

—

създаване на условия, стимулиращи конкурентоспособността на европейската добивна индустрия посредством максимално използване на изследователските и иновационните постижения и насърчаване на инвестициите;

—

установяване и документиране на внос-износните потоци на суровини и оценка на дългосрочната им политическа и икономическа надеждност;

—

създаване на нови програми чрез фондове на Европейската комисия за подобрена устойчивост на добива, транспортирането и употребата на руди в регионите с добър ресурсен потенциал;

—

гарантиране чрез Европейската комисия, ОИСР и Форума за устойчиви суровини на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), че внасяните материали се произвеждат по устойчив начин;

—

насърчаване на инвестициите на ЕС в страни извън Европейския съюз, като се обръща особено внимание на страните от Латинска Америка, Африка и Централна Азия и на Русия (19);

—

поощряване на прилагането на европейските стандарти в страните на произход чрез програми за сътрудничество;

—

подобряването на достъпа и дългосрочната стабилност на потоците на доставки трябва да бъде включено в дневния ред, когато се оформят международните политики на ЕС, и би трябвало да бъде повдигано като въпрос от представителите на ЕС на важни двустранни срещи и срещи на върха.

—

разработване на програма на ЕС или възприемане на приложима програма за подобряване на професионалните умения на съществуващата обучена работна сила, нуждаеща се от допълнително обучение и образование, и ефективна политика за учене през целия живот;

—

поставяне началото на специални програми на ЕС за максимално използване на европейско равнище на съществуващата квалифицирана работна сила с оглед на бъдещите предложения за работа и инвестициите в потенциалните глобални минни области като един от основните фактори (технология, ноу-хау, проучване на рудните залежи) при осигуряването на достъп до големите рудни залежи по света;

—

инвестиране в университети и образователни програми, за да се увеличи цялостният капацитет в тази област, като бъде преразгледана настоящата национална подкрепа за рудодобива и обработката на руди, както и за катедрите, свързани с геологията, с цел привличане на все повече студенти в тази област и в изследователски дейности в тези дисциплини;

—

насърчаване от страна на лицата, отговорни за взимането на политически решения, на развитието на клъстери и технологични паркове в минните области, тъй като добивната индустрия взаимодейства силно с други индустрии и доставчици на услуги и ние знаем, че едно работно място, създадено в рудодобива, осигурява и други работни места;

—

повишаване на информираността относно ролята на рудите и устойчивостта на индустриите чрез образователни курсове, работни срещи, дебати, конференции — интердисциплинарен подход, който например популяризира в училищата и университетите концепции като екологичен рудодобив, икономична геология, отговорна употреба на рудните ресурси и т. н.;

—

популяризиране и провеждане на проучвания по въпросите, свързани със здравето и безопасността, като неизбежна необходимост от устойчивост на сектора на рудните ресурси;

—

специално ударение върху предотвратяването на професионалните рискове и профилактичните медицински мерки.

—

насърчаване на Комисията да окаже пълна подкрепа за Европейската технологична платформа за устойчиви рудни ресурси (20), която съвсем наскоро получи официално признание;

—

подкрепяне на участието на индустрията в програми на ЕС и на държавите-членки за НИРД, провеждани в сътрудничество с Европейската комисия и насочени към по-устойчив добив, и в програмата за употребата на суровини чрез технологично усъвършенстване;

—

привличане на производителите на машини в такава програма с цел по-нататъшното намаляване на:

—

подобряване на управлението и оперативната приемливост чрез:

—

подкрепяне на екологичните синергии, например производство на място, с цел избягване на транспортни проблеми;

—

насърчаване чрез Европейската комисия на оценката на текущата ситуация с цените на товарния превоз (железопътен превоз, шлепове и кораби) и тяхната конкурентоспособност в международен контекст, както е направено в енергийния сектор;

—

насърчаване на проучванията на биологичното разнообразие в минна и каменоломна среда;

—

поощряване на употребата на вторични материали в съответствие с устойчивото развитие.