16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/57

1.1

Политиката в областта на околната среда понастоящем представлява едно от основните социални предизвикателства пред публичните власти и лицата, вземащи решения в областта на икономиката. Бавният темп при разглеждането в световен мащаб на екологичните проблеми не може повече да служи като извинение за отлагането на законодателни промени и промени в поведението, които са необходими за реализиране на основната цел на ЕС, а именно постигане на устойчиво развитие.

1.2

Европейската индустрия разполага със значителен потенциал, за да се превърне в устойчив сектор на икономиката, но успехът й все повече ще зависи от способностите й за иновации в областта на индустриалните промени, настъпили в резултат от отварянето на пазарите, глобализацията и технологичните промени, както и от новите нагласи, които се ускоряват от все по-голямото осъзнаване на необходимостта от опазване на околната среда и природните ресурси.

1.3

Комитетът счита, че както от страна на всички публични и частни икономически и социални оператори, така и от страна на политиците и публичните власти, трябва да се осъзнае напълно фактът, че сме изправени пред една нова индустриална революция, която поставя качеството на живота и околната среда в центъра на развитието и налага нов, интегриран подход за планиране, производство, потребление, съхранение и управление на природните ресурси.

1.4

Комитетът счита, че спешно трябва да се извърши преход от защитния, реактивен подход към решително и проактивно поведение, което да подготви бъдещето, въз основа на ясна и стабилна рамка за положителни мерки в устойчив план, изградена на равнище ЕС и на отделните държави-членки, за да могат да се ускорят следните процеси:

1.5

ЕИСК счита, че е важно този нов проактивен подход да се основава по-скоро на превенцията, отколкото на последващи коригиращи мерки, както и върху уеднаквените за всички заинтересовани страни процедури в рамките на европейски кодекс за околната среда, който е от полза както за законодателните органи, така и за операторите и потребителите.

1.6

Комитетът е убеден, че технологическото развитие и нововъведенията би трябвало да бъдат най-вече отговорност на предприемачите и публичните власти: въпреки това, както едните, така и другите трябва да бъдат насърчавани, окуражавани и подкрепяни чрез подходящи европейски местни и национални политики и чрез публично-частни партньорства, които да опростяват и освобождават ресурси, които са от съществено значение, за да се отговори на тези предизвикателства.

1.7

Комитетът счита, че е важно на равнище ЕС новите и устойчиви индустриални инициативи да бъдат включени в структурните фондове, в програмите на Общността за иновации, изследователска дейност и обучение, и в съответните финансови инструменти.

1.8

Комитетът припомня на Комисията и на държавите-членки необходимостта от ускоряване на приемането на конкретни мерки за опростяване, за да се премахнат излишните процедури и да се намалят нарастващите разходи за икономиката, свързани с административните и технически изисквания на съвременното законодателство в областта на околната среда, което трябва да бъде рационализирано и съответно консолидирано.

1.8.1

Освен осъществяването на политиката в областта на околната среда, която да е възможно най-ясна, съобразена с потребителя и без допълнителни финансови тежести, особено за МСП, е необходимо тясно сътрудничество и разработването на различни нива на редица политики и инструменти. Принципът „по-малко и по-добро законотворчество“ трябва да доведе до консолидирани, последователни разпоредби относно околната среда, осигуряващи правна сигурност и прозрачност в процеса на адаптиране към индустриалните промени и насочени към по-добро опазване на ресурсите и околната среда и към прилагане на устойчиви и конкурентоспособни на световните пазари технологични иновации. За МСП трябва да се създадат условия, за да са в състояние да поемат разходите за спазване на изискванията без да се нарушава конкурентното им предимство.

1.9

Комитетът подчертава значението на бързото приемане на интегрирана дългосрочна стратегия на Общността, която може да даде яснота на лицата, вземащи решения в публичния и частния сектор при извършването на необходимите технологични и организационни процеси на приспособяване за спазване на повишените стандарти за опазване на околната среда.

1.10

Пактът за стабилност и растеж би могъл евентуално да бъде преструктуриран, за да отразява по-добре целите на стратегиите от Лисабон и Гьотеборг по отношение на устойчивостта на околната среда, за да насърчават ясно и прозрачно и без нарушения на конкуренцията необходимите публични инвестиции в дългосрочен план, като ги изключи от дефиницията за „публичен дефицит“.

1.11

Държавите-членки би трябвало да включат в годишните си доклади относно Лисабонския процес подробности за годишните инвестиционни планове, които изготвят по въпросите на околната среда, както и резултати от крайните оценки на законодателните и финансовите им дейности. Тези вече налични данни би трябвало да представят по-добре частта, свързана с околната среда, която би трябвало да се превърне в съставна част от обобщителен доклад на Комисията, който тя да предоставя всяка година на пролетния Европейски съвет, на Парламента, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.

1.12

Комитетът счита за важно в националните политики да се изтъкват положителните въздействия, които различните икономически инструменти и данъчни стимули оказват върху околната среда. Това се отнася преди всичко за данъчното облагане — където е желателно да бъдат намерени решения на европейско равнище (1) — което се отразява върху:

1.13

Необходимо е да се ускори определянето на измерими и съвместни цели, за да се работи върху изключително амбициозните решения, взети на пролетния Европейски съвет и на проведения след него Съвет по въпросите на околната среда.

1.14

Комитетът потвърждава основната роля, която социалните партньори и представителите на организираното гражданско общество трябва да играят, в междуотраслов или отраслов план, на различни равнища, като се започне на европейско равнище, за да се решат проблемите, свързани с конкуренцията, енергията и околната среда: тези проблеми всъщност се отразяват в значителна степен върху редица отрасли, налагат извършването на важни структурни промени, преди всичко в производствения сектор, и водят до необходимостта от тясно сътрудничество и от интегриран подход, съпроводени от постоянни усилия за опростяване и намаляване на бюрокрацията.

1.15

Според Комитета проблемите на околната среда, устойчивото използване на природните ресурси и създаването на нови пазарни възможности, съобразени с околната среда, и на нови, изискващи по-висока квалификация работни места, отчитащи екологичните ограничения, трябва да се съчетават със среда, която да е съобразена с нуждите на предприятията и работещите и да може да подпомага способностите им за иновации, както и икономическите, социалните, културните и образователните мерки, които предприятията постоянно са призовавани да предприемат, за да се съизмерват с конкурентите си на пазара.

1.16

Както ЕИСК, така и водещи политически фигури от Комисията, Съвета и Европейския парламент, многократно отбелязваха, че е необходимо да се намали административната и бюрократична тежест върху предприятията, за да могат да се освободят икономическите и социалните им ресурси и да се пренасочат към устойчива модернизация на производствената и организационна среда и структури.

1.17

Необходимо е да се предприеме интегрирана, проактивна политика по отношение на предприятията, чрез която ангажиментът за опазване на околната среда да може да се съчетава със засилване на конкурентоспособността и запазване качеството на живот и работа, като се подобряват равнищата на заетост и едновременно с това се гарантира наличието на отговорни и квалифицирани кадри: засилването на програмите за научноизследователска и развойна дейност, иновации и конкурентоспособност и програмата LIFE+ трябва да се извърши в съответствие с инструментите на структурната политика и териториалното сближаване чрез подобряване на тяхната достъпност.

1.18

В областта на програмите за обучение и образование усилията на Общността за изграждане на общество, основано на знанието, трябва да бъдат насочени към включването на екологичните аспекти като се започне от началното училище и се обхванат професионалното обучение, подготовката по мениджмънт и академичното образование.

1.19

Социалните, икономическите и екологични аспекти трябва да бъдат разглеждани във връзка с тяхното отражение в национален и международен план по такъв начин, че предприятията да могат да се конкурират на световните пазари при равни условия и така, че при постигането на устойчиво развитие да се отчита появата на още по-голяма взаимна зависимост между държавите и основните континентални икономически зони.

1.20

Европа трябва да може да изразява единно мнение на двустранни и многостранни срещи, за да се гарантира, че в договорените споразумения, сключвани в рамките на СТО и на двустранно равнище, се засягат не само социални въпроси, но и проблемите на опазването на околната среда.

2.1

Европейският съвет, проведен в Брюксел на 8 и 9 март 2007 г., обърна специално внимание на проблемите на околната среда и изменението на климата, като определи конкретни цели.

2.1.1

Заявената цел е да се намалят емисиите на CO2 с 20 до 30 % до 2020 г. и с 60 до 80 % до 2050 г. спрямо нивата през 1990 г.

2.2

В годишния доклад на Комисията за 2007 г. относно напредъка по Лисабонската стратегия за растеж и заетост вече беше поставен акцент върху значението на изменението на климата, екоиновациите, енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и енергийните пазари.

2.2.1

В доклада се подчертава, че целенасочени действия в тези области би трябвало да доведат до ефективни решения на екологични проблеми, до устойчиво използване на природните ресурси и създаване на нови пазарни възможности и нови работни места.

2.3

От своя страна Съветът по околна среда от 20 февруари 2007 г. изтъкна, че обновената стратегия на Европейския съюз за устойчиво развитие и Лисабонската стратегия за растеж и заетост се допълват взаимно и че Лисабонската стратегия има изключително важен принос към приоритетната цел за устойчиво развитие. Освен това Съветът потвърди значението на засиленото опазване на околната среда, което трябва да се разглежда като един от трите основни стълба на устойчивото развитие, и необходимостта от включването на екологичните аспекти във всички политики.

2.4

Правилно разработената политика по отношение на околната среда, която съответно отчита необходимите периоди за приспособяване и включва принципите за по-добро регулиране, опростяване на законодателство и намаляване на бюрокрацията, може да даде положителен принос за конкурентоспособността, за растежа и заетостта, като насърчава активно екоиновациите и ефективното използване на ресурси. Трябва да се избягва увличане в законодателната дейност, при което съществуващото законодателство постоянно се подлага на изменения.

2.5

Съветът поиска от Комисията да представи в най-скоро време Зелена книга относно пазарните инструменти като средство за действие в областта на опазването на околната среда. В нея трябва да бъдат посочени възможните нови инструменти на екологичната политика, ефективни от гледна точка на разходите, които трябва да се използват заедно с регламентирането и с финансовите стимули в отделните държави-членки. Тези мерки би трябвало да предотвратят възникването на нарушаване на конкуренцията, но и да преследват екологична ефективност във всеки един производствен сектор, придържайки се към адаптиране на решенията на местно ниво към местните проблеми.

2.5.1

Както Комитетът вече подчерта, „за да може една стратегия за устойчиво развитие да даде реален импулс, тя трябва да бъде осъществявана посредством конкретни и измерими цели и проекти, основаващи се на задълбочени анализи“. Документът на Комисията, в който се преразглежда Стратегията на Съюза за устойчиво развитие„всъщност изброява значителен брой цели и мерки без обаче да ги съотнася към някакъв количествен анализ на данните и тенденциите, нито към количествен анализ на въпросите и проблемите“ (2).

2.6

Следователно от съществено значение е CCMI да разгледа широката тематика за въздействието на европейското регламентиране в областта на околната среда върху индустриалните промени, като взима предвид опита, който ЕИСК и самата CCMI придоби при изготвянето на редица становища в тази област.

2.7

На 4 декември 2006 г. Съветът по конкурентоспособността изтъкна значението на насърчаването на екоиновациите (по-специално в индустрията), конкурентоспособността, научноизследователската и развойната дейност, като се възползва изцяло от възможностите, предоставяни от водещи пазари в области като:

Към тях би трябвало да се добави и ефективното използване на суровините (3).

2.7.1

Целта е да се направи така, че Европа да бъде в челните редици в областта на екоиновациите и да се превърне в най-ефективната зона в света по отношение на потреблението на енергия.

2.8

През последните години вниманието, отделено на запазване на търсенето на сегашното ниво, беше тема на задълбочени анализи от страна на CCMI, по-специално в становищата на Европейския икономически и социален комитет от м. септември 2003 г. и м. септември 2006 г. (4), относно темите съответно „Индустриалните промени: състояние и перспективи — глобален подход“ и „Устойчивото развитие като двигател на индустриалните промени“. Тези становища бяха насочени главно към изследването на динамиката на „развитие, което удовлетворява нуждите на настоящото поколение без да са застрашени възможностите на бъдещите поколения да удовлетворяват потребностите си“ (5).

2.9

С настоящото становище по собствена инициатива се цели да се разгледа по-задълбочено въпросът от гледна точка на предлагането на екологични, устойчиви производства и да се анализират европейските разпоредби в областта на околната среда, които се отразяват съществено върху методите за производство в производствените отрасли и дистрибуцията, като оказват все по-голямо въздействие върху продуктите, процесите и предлаганите услуги.

2.10

След като бъде формулирана и оценена по отношение на всичките й оперативни последици, интегрираната продуктова политика (IPP) ще стане съставна част на стратегията на Общността за устойчиво развитие. Всички продукти оказват въздействие върху околната среда, както по време на тяхното производство, така и по време на използването или депонирането им. Това се отнася и за услугите. От друга страна ЕС се стреми да насърчава участието на стопанските субекти и на гражданското общество в опазването на околната среда чрез мерки като екомаркировката, схемата на Общността по управление на околната среда и одитиране или чрез доброволните споразумения.

2.11

Ефективното опазване на околната среда се извършва посредством точна оценка на въздействието, което решенията и действията на хората оказват върху околната среда. Отражението върху околната среда може да бъде изследвано както превантивно, чрез системата за оценяване на въздействието върху околната среда на публични и частни проекти, така и последващо, чрез проверки, по отношение на околната среда, които трябва да се извършват в отделните държави-членки с участието на всички заинтересовани страни.

2.11.1

Такова внимание трябва да се отдели и на устойчивата индустриална политика и на устойчивото потребление.

2.12

Освен това щетите, нанасяни на защитени природни зони, вредите върху водните обекти и замърсяването на почвите вече подлежат на санкции. Принципът „замърсителят плаща“ стана реалност с приемането през 2004 г. на директивата относно екологичната отговорност, въз основа на която виновният за щетите върху околната среда може да бъде принуден да ги отстрани. Освен това вече съществуват европейски разпоредби относно управлението на отпадъците, опаковките, шумовото, водното и атмосферното замърсяване, относно изменението на климата, природните и технологичните рискове, авариите, свързани с определени опасни вещества (6).

2.13

В условията на нарастваща глобализация на пазара систематичното включване на екологични стандарти при проектирането на продуктите (7), за да се намали вредното им влияние върху околната среда по време на целия им жизнен цикъл, е цел с широк обхват и е обект на конкретни европейски разпоредби. Въпросът се вписва в рамките на приоритетите, които от своя страна се определят в Шестата програма за действие по опазване на околната среда (2002-2012 г.) на Европейския съюз, която предвиждаше разработването и реализацията на седем тематични стратегии (8), относно които ЕИСК имаше възможност да изрази своята позиция и които се отнасят, както в общи линии, така и конкретно, до системата на производство и дистрибуция.

2.14

CCMI изцяло подкрепя идеята при първоначалните етапи на проектиране на продуктите и планиране на процесите на производство и дистрибуция да се вземат под внимание екологичните изисквания: тази цел трябва да се осъществява като неразделна част от Лисабонската стратегия с цел да се възстанови конкурентоспособността на променящата се европейска индустрия, не само по отношение на устойчивото, съгласувано развитие, но също и във връзка с опростяване и намаляване на техническите и административни тежести за предприятията, особено за по-малките.

2.15

Определянето на последователна рамка за включване на екологични изисквания в етапите на проектиране, разработване, дистрибуция и депониране на всички енергоемки продукти би обхванало над 70 % от продуктите, които понастоящем се движат свободно на вътрешния пазар (9). Тази рамка не се ограничава до аспектите на енергийната ефективност, а обхваща всички страни на въздействието върху околната среда (емисии на твърди и газообразни вещества, шум и електромагнитни излъчвания и т.н.).

2.16

Върху системата на производство и дистрибуция обаче въздействие оказват широк кръг разпоредби, отнасящи се до околната среда, които радикално ще преобразуват начина, по който се произвеждат продукти и се предоставят услуги в Европейския съюз. Това законодателство се нуждае от прозрачност, опростяване и консолидиране. Ангажиментът на Общността по отношение на екологичната политика в действителност оказва влияние в хоризонтален аспект върху всички други мерки, възприети от другите политики: от техническата стандартизация до регламентиране на химическите вещества, включени в регламента REACH, от мерките на политиката по заетостта до тези, свързани с вътрешния пазар и обмена на стоки и услуги.

2.17

Изпълнението на политиките трябва да отчита въздействието на страничните ефекти, които често намаляват обхвата на основните цели (10) и при липсата на комплексна оценка, включена в една цялостна рамка (11), водят до тежки, нежелани последици за икономиката.

3.1

Политиката в областта на околната среда понастоящем представлява едно от основните социални предизвикателства пред публичните власти и лицата, вземащи решения в областта на икономиката. Бавният темп при разглеждането в световен мащаб на екологичните проблеми не може повече да служи като извинение за отлагането на законодателните промени и промените в поведението, които са необходими за реализиране на основната цел за постигане на устойчиво развитие, представляващо глобално предизвикателство, пред което са изправени и нашите партньори в целия свят.

3.2

Според Комитета (12) устойчивото развитие трябва да доведе до по-напреднало и по-справедливо европейско общество, което да гарантира по-чиста, по-безопасна и по-здравословна околна среда и създава условия за по-добро качество на живот и труд за нас, за нашите деца и внуци: това изисква обаче по-добра съгласуваност между политиките и инструментите, приети в Европейския съюз, за осигуряване на проактивна и небюрократична среда, при която се отчитат икономическите и социални измерения на индустриалните промени и се подобряват възможностите на предприятията за оптимална конкуренция в световен план.

3.3

Научният и технологичен прогрес е необходим за съчетаването на икономическия растеж със социалната и екологична устойчивост. Както Комитетът подчерта в свое неотдавнашно становище, „за да се гарантира нашето бъдеще (например по отношение на въпросите на енергията и на климата), за да се запази и подобри настоящата ни позиция в международен план, както и за да не се разрушава, а за да се подкрепи европейският социален модел, е абсолютно необходимо да се постигнат високи резултати в областта на науката и техниката и да се превърнат в икономически, конкурентен потенциал“ (13).

3.4

В Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013 г.) е очевидно приоритетното значение, което се отдава на екологичните проблеми: в тази връзка ЕИСК подчерта, че „опазването на околната среда е от фундаментално значение за качеството и условията на живота за сегашното и бъдещите поколения. Целта да се определят и решат проблемите в тази сфера — независимо дали те се дължат на човека или са природни — е особено амбициозна, дори от жизнено значение цел. Тази задача е тясно свързана с проблеми от най-разнообразните сфери на научноизследователската дейност и политиката (икономическа, енергийна, здравна и селскостопанска), мониторинга и международните споразумения“ (14), имайки предвид световните тенденции.

3.4.1

Европейските технологични платформи (15) представляват важен инструмент за освобождаване на иновативния потенциал на Европа. Към тях се добавя Планът за действие относно технологиите за околната среда, който се отнася до „водещите пазари“.

3.4.2

Производственият сектор ще продължи да бъде от съществено значение за икономическата дейност в Европа при условие, че нейното развитие постоянно ще се съобразява с новите параметри на опазване на качеството на живот и на околната среда и на разумно управление на ресурсите по отношение на:

3.5

Сред приоритетните цели на инструментите на политиката на сближаване 2007-2013 г. се отделя съществено място на устойчивото развитие и целта е да се стимулира съчетаването на социалните и екологичните измерения, като общият бюджет възлиза на 308 млрд. EUR: „С оглед насърчаването на устойчивото развитие, опазването на околната среда трябва да се взима предвид при подготовката на програми и проекти“. (17)

3.5.1

Европейският фонд за регионално развитие подкрепя програми в областта на регионалното развитие, икономическите промени и повишаването на конкурентоспособността и регионалното сътрудничество в целия Европейски съюз. Сред приоритетите за финансиране са опазване на околната среда, научноизследователска дейност, както и предотвратяване на рискове в този важен сектор, особено в изоставащите в развитието си региони.

3.5.2

Кохезионният фонд допринася за насърчаването на дейности в областта на околната среда и на трансевропейските транспортни мрежи. Понастоящем той активно подпомага държави-членки, които имат брутен национален доход (БНД) по-нисък от 90 % от средния за Общността (18), въпреки че фондовете за железопътни инфраструктури са значително по-малки в сравнение с тези за автомобилен транспорт, което има обезпокоителни последици върху околната среда и качеството на живот.

3.5.3

Предвижда се пренасочване на разходите за сближаване върху проблеми от общ интерес, като научноизследователска дейност и технологично развитие, иновации и предприемачество, информационно общество, транспорт, енергетика, включително възобновяеми енергийни източници, опазване на околната среда и накрая проблеми, свързани с човешките ресурси и политиката в областта на пазара на труда.

3.5.4

Освен това Комитетът припомня, че „структурните фондове и кохезионният фонд започнаха осъществяването на Лисабонската стратегия отрано и във всичките й направления: растеж, сближаване, повече и по-добри работни места, устойчива околна среда. Те допринесоха за укрепването на европейския социален модел“ (19).

3.5.5

Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации — Програма за предприемачество и иновации за периода 2007-2013 г., която беше приета много положително от Комитета (20) включва също и програмата „Интелигентна енергия — Европа“, насочена към насърчаване на устойчивото развитие в енергийния сектор и подобряване на енергийната ефективност, сигурността на доставките и на възобновяемите източници. От друга страна, с финансовия инструмент LIFE PLUS, въпреки че за съжаление е финансиран твърде слабо, (21) се цели да се допринесе за разработването на иновативни подходи и инструменти, за консолидиране на базата от знания относно определянето, мониторинга и оценката, за развитието на способностите, за обмена на добри практики, за подобряване на управлението на околната среда и свързаното с него разпространение на информация и накрая за по-добро осъзнаване на екологичните проблеми.

3.5.6

От друга страна, както Комитетът припомня в свои предходни становища, заслужава да се спомене предоставеното от ЕИБ индивидуално финансиране на проекти, насочени към опазването на околната среда. Тези средства представляват една трета от общото индивидуално финансиране, което в Европейския съюз през 2005 г. възлиза на 10,9 млрд. EUR.

3.5.7

Както вече Комитетът имаше възможността да изтъкне „в такъв етап на развитие като актуалния, открит към световната конкуренция, една стратегия за управление, насочена към социално отговорно териториално развитие трябва да гарантира трайна динамика на икономическото развитие и на високо социално качество“, така че да доведе до „високи равнища на екологична и социална устойчивост на развитието, както в производствен план, така и от гледна точка на потреблението“ (22).

3.5.8

Освен това според Комитета, изхождайки от факта, че 40 % от емисиите на CO2 се отделят в градовете, приоритет представлява провеждането на политика по отношение на градоустройствено планиране, „включително и с цел спазване на нормите и граничните стойности, определени от ЕС относно качеството на въздуха в градовете …“ (23).

3.6

Освен това трябва да се отбележи, че в сегашните правила относно държавните помощи в сферата на околната среда, относно които ЕИСК изрази своята позиция (24), се признават три основни вида помощи:

Тези правила трябва да бъдат преразгледани до края на 2007 г.

3.7

Според Комитета в най-скоро време е необходимо:

3.7.1

Досега подобренията в ефективността на горивата частично бяха пропилени преди всичко поради нарастването на превоза на стоки и пътници, което доведе до нетно увеличение на емисиите на парникови газове (вж. Базата данни на International Climate Change Partnership — Европейска агенция за околна среда) (28). На местно ниво остават нерешени сериозни проблеми, сред които по-специално претоварването на пътното движение, шумовото замърсяване и емисиите от частици, въпреки че технологичното развитие при филтрите може в бъдеще да доведе до добри резултати (29).

3.8

В регулаторен и законодателен план, включително и в областта на околната среда, прилагането им не изглежда задоволително, тъй като последната „Сравнителна таблица на резултатите от вътрешния пазар“ (Internal Market Scoreboard), представена през м. февруари 2007 г., сочи, че най-големият брой нарушения на разпоредбите за общия пазар са установени именно в областта на околната среда. Тези нарушения вече представляват над 18 % от всички нарушения. Ако към тях се добавят и нарушенията по отношение на енергията и транспорта, цифрата ще достигне стойност, равна на една трета от всички нарушения (30).

3.8.1

Първият законодателен акт на Общността, който сред основните си цели поставя прилагането на принципа „замърсителят плаща“, беше Директивата 2004/35/ЕО от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети: тази директива, по времето на нейното създаване, получи много положителна оценка от страна на Комитета (31), тъй като с нея се цели предотвратяване на щетите и възстановяване на природата в първоначалното й състояние.

3.8.2

През 2006 г. с цел включително да се подобри, опрости и ограничи нормативната, законодателната и административната система, започна преразглеждане на различните законодателни актове, сред които:

3.8.3

Комитетът счита, че това са отлични възможности, предоставени на производителите за включване на екологичните аспекти в своята дългосрочна бизнес стратегия и да създадат пазарни възможности чрез подобряване на екологичните характеристики на продуктите и производствените процеси.

3.8.4

По отношение на стратегията за интегрирана продуктова политика (ИПП), както Комитетът подчертава в едно от своите становища по въпроса (33), специално внимание трябва да бъде обърнато на Рамковата директива за енергоемките продукти 2005/32/EО относно определяне на изискванията за екодизайн на енергоемките продукти: тази директива обхваща всички видове уреди, които консумират енергия, независимо дали е електрическа, или от изкопаеми горива, и с нея се цели въвеждане на рамка за интегрирането на екологични аспекти в етапа на проектиране на продуктите в редица индустриални сектори.

3.8.5

Регламент 1907/2006/EО, по-известен като REACH — Регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали — ще замени около четиридесет регламента, създавайки единна система за всички химични вещества. Във връзка с този регламент в миналото (34) Комитетът изрази загриженост по отношение на неговата сложност и обема на техническите приложения.

3.9

По отношение на доброволните мерки бяха създадени няколко полезни инструмента, включително споразумения в областта на околната среда и знак за екомаркировка, както и схемата на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО): към тях могат да се добавят предложените рамки относно корпоративната социална отговорност и развитието на социално отговорна територия.

3.9.1

В плана за действие относно споразуменията в областта на околната среда, представен от Комисията през м. юли 2002 г. (35), и във връзка с който ЕИСК своевременно изготви становище (36), като основна цел беше посочена „опростяването на нормативната уредба чрез нови, координирани действия“, в съответствие с мандата, предоставен от Европейския съвет от Лисабон и потвърден в Стокхолм, Лакен и Барселона, за осигуряване на юридическа сигурност и подпомагане при динамични за икономическите оператори условия.

3.9.2

Освен това още през 1996 г. Комисията въведе доброволните споразумения в областта на околната среда. Всъщност това са инструменти за саморегулиране и съвместно регулиране, предимството от които се състои в използването на прилагания в индустрията подход за предвиждане и в предоставянето на ефективни и подходящи решения на проблемите. Тези инструменти гарантират по-бърз темп на прилагане и съществено „подобряване на законодателните процедури, като ги прави по-прости, по-гъвкави, по-разбираеми и по-близки до гражданите на Съюза“, като по този начин се благоприятства „сключването на доброволни споразумения в областта на околната среда на равнище Общност“ (37).

3.9.3

В тази връзка Комитетът подчертава, че „Комисията би трябвало винаги да обмисля въпроса дали целите, които си поставя, в действителност се нуждаят от регулаторна рамка или саморегулирането и съвместното регулиране биха били достатъчни. Комитетът смята, че измежду различните възможности би трябвало да се избере онази, която може да гарантира постигането на едни и същи цели при по-ниски разходи, при по-ниски административни тежести и да предоставя повече прозрачност и възможно най-голямо участие на заинтересованите страни“ (38).

3.9.4

Що се отнася до европейския знак за екомаркировка, за който предприятията могат да подадат заявление по силата на Регламент 1980/2000/ЕО за популяризиране на продукти, които имат по-малко въздействие върху околната среда в сравнение с други продукти от същата категория и за предоставяне на потребителите на точна, научно доказана информация за продуктите, неговият потенциален успех може да бъде засенчен единствено от разпространението на маркировките „СЕ“ и на допълнителни национални екологични знаци: „споменаването на приемането на различни системи за екомаркировка (включително екологични декларации и самосертифицфиране) поражда объркване във връзка с необходимостта от осигуряване на допълнителни инструменти и механизми за контрол за оценяване на тяхната целесъобразност, които в последствие трябва да се въвеждат на национално ниво. В тази връзка в становището си относно новия регламент за екологичния знак на ЕО (39) ЕИСК се противопостави на „размножаването“ на екологичните знаци, тъй като те могат да предизвикат объркване сред потребителите, както и евентуални грешки“ (40).

3.9.5

Комитетът горещо приветства (41) доброволното прилагане от страна на организациите на схемата на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО) като я определя като „полезен инструмент за постигане на главната цел при стимулирането на модели за устойчиво производство и потребление (развитие)“ и „за признаване и поощряване на организации, които освен че спазват законовите разпоредби, непрекъснато подобряват екологични си параметри (42). Чрез прилагане на сертифицираното по СОУОСО отделните организации и институции проучват конкретни начини за измерване и намаляване на влиянието върху околната среда на различни дейности, например потребление на енергия и на материали или предвижване чрез автомобил, влак или самолет“. (43)

3.9.6

Що се отнася до корпоративната социална отговорност — както Комитетът многократно е подчертавал (44) — тя представлява „важен принос за реализиране на стратегическата цел, определена в Лисабон“ и която не може да се разглежда отделно от идеята за социално отговорна територия и териториално управление на индустриалните промени чрез „създаването и развитието на нови предприятия, нови професионални профили и повече и по-добри работни места при запазване на европейския социален модел (45), насочен към икономика, основаваща се на знанието“ и чрез интегриран териториален подход, който да стимулира „оптимизирането на опазването на околната среда в условията на икономически и индустриални промени“ (46). През периода 2000-2005 г. разходите на Европейския съюз за опазване на околната среда достигнаха среден годишен размер около 1,7 % от добавената стойност, създавана от индустрията (47).

3.9.7

Включването на екологични аспекти в европейската стандартизация беше разгледана в няколко становища на ЕИСК, в които Комитетът заявява (48), че е „убеден в необходимостта от ускоряване на процеса на стандартизация без той да бъде утежняван, с което да се осигури развитие и постигане на високо качество във всички аспекти на вътрешния пазар, включително и по отношение на въпросите, свързани с околната среда. Целта е процесът на стандартизация да стане ефективен, да не е скъп и бюрократичен, както и предварително да приспособява способностите на институциите на държавите-членки“.

3.9.8

В тази връзка Комитетът подчертава необходимостта от съвместимост между разпоредбите в областта на околната среда и доброволните технически стандарти, които възникват в резултат на повишеното съзнание по отношение на околната среда и качеството; освен това би трябвало да се стимулира създаването на по-гъвкави кодекси за поведение, които да доведат до екологосъобразни процеси на стандартизация за предприятията и в частност, за МСП.

3.9.9

Според Комитета от съществено значение е съчетаването на особеностите на обществените поръчки с изискванията за опазване и устойчивост на околната среда, както при публични дейности, проекти и концесии, така и в т. нар. „изключени сектори“.

4.1

Комитетът счита, че предвид тясната взаимовръзка, съществуваща между проблемите на конкурентоспособността, енергията и околната среда, които имат съществено отражение върху редица производства на основни и междинни продукти и налагат съществени структурни промени в производството, съществува потребност от тясно сътрудничество и интегриран подход към редица политики и инструменти на различни нива, придружени от непрестанните усилия за опростяване и намаляване на бюрокрацията, особено за МСП.

4.2

С цел осигуряване на последователност при отделните инициативи и същевременно подобряване на устойчивостта и на конкурентоспособността, Комитетът смята, че съществува необходимост от:

4.3

Мерките за включване на екологични съображения в индустриалните дейности доведоха до важни резултати: в периода от 1985 г. до 2000 г. те позволиха в Европейския съюз да се постигне общо намаление на емисиите на въглероден двуокис, отделяни при промишленото производство, с над 11 %, докато производителността в сектора е нараснала за същия период с 31 % (49). Освен това се осъществи напълно отделяне на производството от емисиите на киселинни газове и озонови прекурсори, както и частично отделяне на производството от потреблението на енергия и суровини.

4.4

Комитетът изразява убеждение, че опазването на околната среда може да предостави нови възможности за диалог между социалните партньори и гражданското общество, както на междубраншово, така и на отраслово ниво, за да се предприемат процеси на устойчиви индустриални промени.

4.5

Необходимо е да се отделят повече ресурси за научноизследователска и развойна дейност във връзка с нови концепции, които да решават проблемите от самото им начало, като се поддържат високи равнища на производство и заетост, отколкото да се разчита на обмен на сертификати без да се решават възникналите проблеми.

4.5.1

Според Комитета прибягването до дългосрочни визии за отрасъла и до пътни карти при справянето с предизвикателствата на екологичните цели позволява, както и в случая с Европейската платформа за технология на стоманата, по-добре да се оптимизират и координират наличните инструменти и ресурси, за да се използва по най-добрия начин достъпът до високи научни постижения и технологично ноу-хау.

4.5.2

Националните законодателства, въвеждащи европейските директиви и регламенти, активно да насърчават чрез различни инструменти нов подход при конструирането на продуктите, повишаващ ефективността от тяхното рециклиране.

4.6

Политиките в областите на конкурентоспособността, енергията и околната среда са тясно свързани и оказват значително въздействие особено върху редица производства на основни и междинни продукти.

4.7

За да се поддържа устойчиво производство в промишлеността е необходимо балансирано участие на всички заинтересовани страни с цел създаване на стабилна и надеждна нормативна рамка, при която конкурентоспособността, енергетиката и околната среда вървят ръка за ръка. Въпросите, на които е необходимо да се обърне внимание, включват:

4.8

Що се отнася до политиките по отношение на околната среда, които засягат „местните обществени блага“, като качеството на въздуха и градските паркове, очевидно е, че измененията в „качеството на околната среда“ имат значителни отражения на местно равнище върху жилищните разходи, заетостта, възможностите за представяне на по-бедните слоеве от населението при взимането на решения за опазване на околната среда и накрая върху капацитета или възможностите им да прилагат стандартите за ефективност при икономиите на енергия.

4.8.1

Що се отнася до заетостта, ако превърналите се в ненужни работни места често се заменят с нови в публичния или частния сектор, в третичния сектор преквалифицирането на професионалистите в профили с екологична насоченост изисква значителни усилия от гледна точка на обучението и прилагането на европейска стратегия за устойчива мобилност.

4.9

С цел засилване на ефективността и положителното въздействие на мерките за опазване на околната среда, според Комитета е необходимо да се гарантира международно измерение на мерките за координация на Общността: в действителност е важно Европа да може да гарантира широкомащабното придържане и спазване на изискванията за опазване на околната среда, по-специално чрез включването в споразуменията на клаузи, свързани с опазването на околната среда. По-специално, правилата за международна търговия освен социалния би трябвало да вземат предвид и екологичния дъмпинг (50) като стимулират трансфера на екологични технологии и прилагане на екоиновациите на международно равнище (51).

4.10

В тази връзка би трябвало да се насърчават и подкрепят инициативи за определяне на амбициозни, но осъществими пътни карти (roadmap) за разработване на международна отраслова система за сравнение (benchmarking) на енергийната ефективност и намаляване на вредните емисии, въз основа на най-добрите налични технологии (ВАТ (52)).

4.11

Европейският съюз трябва да продължи да си сътрудничи с индустриализираните страни и с големите нововъзникващи пазари, особено Китай и Индия, за да намери нови пътища, включвайки всички държави към устойчивото развитие и чрез създаване на нови подходи на политиката на Общността за сътрудничество за развитие (53).

—

замърсяване на въздуха;

—

морска среда;

—

устойчиво използване на природни ресурси;

—

предотвратяване изхвърляне на отпадъци и рециклирането им;

—

защита на почвите;

—

употреба на пестициди;

—

градска среда.