16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/29

1.1

Националните съвети за устойчиво развитие (НСУР) могат да бъдат силен и влиятелен фактор за устойчивото развитие, тъй като могат да осигуряват независими становища и да подпомагат диалога с гражданското общество и заинтересованите страни относно устойчивото развитие.

1.2

Ако разгледаме НСУР в целия ЕС, ще видим разнообразна картина. Докато някои държави-членки нямат създадени съвети или създадените все още не са действащи, тези, които вече функционират, варират значително по отношение на правомощията, състава, независимостта, ресурсите и въздействието от тяхната работа.

1.3

Като взема предвид положителния опит, наблюдаван в държавите-членки със „силни“ НСУР, ЕИСК призовава всички държави-членки да укрепват националните съвети за устойчиво развитие или да създадат работещи и ефективни съвети там, където те още не съществуват.

1.4

ЕИСК препоръчва НСУР да:

2.1

Устойчиво развитие означава задоволяване на потребностите на настоящото поколение, без да бъде застрашавана възможността на бъдещите поколения да задоволяват своите потребности. Това е една от основните цели на ЕС, които управляват политиката и дейността му. Тя се основава на принципите на демокрацията, равенството между половете, солидарността, принципа на правовата държава и зачитането на основните права, включително правото на свобода и равни възможности за всички.

2.2

След конференцията на Организацията на обединените нации в Рио де Жанейро през 1992 г. устойчивото развитие получи признание като област, изискваща отделна политика в глобален мащаб. Идеята за консултативни структури, като НСУР например, също води началото си от конференцията в Рио де Жанейро. В програмата „Дневен ред 21“ — също резултат от Рио де Жанейро — е записано, че „национална стратегия за устойчиво развитие следва да бъде разработвана чрез възможно най-широко участие“. И накрая, в препоръките от Йоханесбург от 2002 г. отново се призовава за създаване на съвети за устойчиво развитие.

2.3

Първата стратегия за устойчиво развитие в рамките на ЕС бе приета в Гьотеборг през 2001 г. С цел да се създаде стратегия с по-широк обхват и ефективност, през 2004 г. Комисията започна процес на преразглеждане, а през м. юни 2006 г. Съветът прие обновената Стратегия за устойчиво развитие за разширена Европа (1). Обновената стратегия се стреми да реализира дългосрочния ангажимент на Европа за постигане целите на устойчивото развитие.

2.4

В резултат на препоръките на ООН, а по-късно и на ЕС, през 90-те години в редица страни започнаха да се създават институции, известни като НСУР, чиято основна цел беше да следят за ефективното изпълнение на „Дневен ред 21“ и практическото приложение на принципите на устойчивото развитие. Някои правителства създадоха междуминистерски координационни структури (например унгарската Комисия за устойчиво развитие от 1993 г.), някои избраха смесени структури като финландската Национална комисия за устойчиво развитие (1993 г.), а други създадоха съвети с участието на представители на гражданското общество като Белгийския национален съвет (1993 г.) и Кръглата маса за устойчиво развитие на Обединеното кралство (1994 г.). Включиха се и други страни, като някои от създадените на ранен етап организации бяха реорганизирани, а други преустановиха дейността си.

2.5

В обновената Стратегия на ЕС се казва следното: „Държавите-членки следва да обмислят укрепването, или там, където те още не съществуват, създаването на национални консултативни съвети за устойчиво развитие с участието на редица заинтересовани страни, за да стимулират обсъждането на основата на предварителна информация, да подпомогнат подготовката на Национални стратегии за устойчиво развитие и/или да допринесат за прегледите на напредъка по тях на национално ниво и на ниво ЕС. Националните съвети за устойчиво развитие имат за задача да стимулират участието на гражданското общество в дейностите, насочени към устойчиво развитие и да допринесат за по-добрата връзка между различните политики и нива на политики, като използват мрежата на Европейските консултативни съвети по околна среда и устойчиво развитие (EEAC).“

2.6

В настоящия момент в редица държави-членки има официално създадени НСУР. Като следствие от различната им предистория, НСУР варират по форма и структура в отделните държави-членки на ЕС. В 24 държави-членки съвет за устойчиво развитие или за политика в областта на околната среда съществува под някаква форма; в осем от тях има съвети за устойчиво развитие като такива, други шест са създали съвети по околната среда, в чийто състав влизат заинтересовани страни или експерти, работещи и в областта на устойчивото развитие. В други страни съществуват правителствени координационни структури, наречени съвети — някои с участието на представители на гражданското общество. Някои от тези структури не са действащи. В няколко страни, където регионите имат значителни правомощия, освен националните бяха учредени и регионални съвети. Бързото нарастване на броя на НСУР показва, че те имат потенциал и биха могли да бъдат източник на добавена стойност в процеса на разработване на дадена политика и в широкия обществен дебат.

2.7

Настоящото становище има за цел да проучи ролята на НСУР, техните правомощия, състав, ресурси, методи на работа и, преди всичко, степента, в която те привличат за участие гражданското общество. В определена степен становището цели също така да разгледа ефективността на НСУР, като се има предвид, че подобна оценка винаги е отчасти субективна. Оценката се базира по-специално на проучвания на мрежата на EEAC (2), на резултатите от въпросник, изпратен от ЕИСК до няколко ключови национални организации и НСУР, а също така и до редица организации на гражданското общество. Допълнително бяха проведени поредица разговори с НСУР, както и с представители на гражданското общество.

3.1

Прегледът на НСУР показва изключително разнообразна картина:

3.2

Могат да бъдат откроени четири главни задачи на НСУР:

3.2.1

Тези четири задачи не се изпълняват от съветите във всички държави-членки. Правомощията на някои от тях са много по-ограничени, докато други, въпреки че са били натоварени с горепосочените задачи, ги изпълняват само отчасти или изобщо не ги изпълняват. В подкрепа на това твърдение трябва да се посочи, че някои съвети заседават много рядко (2-3 пъти в годината). Други провеждат срещи по-често и са създали допълнителни работни групи (работните групи, създадени като екипи по отделни проекти изглеждат особено ефективни в сравнение със статичните групи по определена тема). В някои държави-членки съветите имат възможност да представят становища на ранен етап от изготвянето на националните стратегии за УР, докато в други те не биват консултирани или това става на твърде късен етап. Годишният брой на изготвените доклади варира между нула и над десет. Добре функциониращите съвети се срещат редовно със заинтересованите страни и организират обществени прояви или експертни срещи на редовни интервали.

3.3

Размерът и съставът на НСУР е различен в отделните държави-членки; броят на членовете им варира от 15 в Германия до 78, 81 и 90 съответно в Белгия, Финландия и Франция. В повечето от тях влизат представители на гражданското общество (бизнес, профсъюзи, НПО и научноизследователски институти). В други са включени и представители на различни държавни ведомства. В някои случаи правителствената координационна структура се нарича „съвет“ и може да включва малък брой заинтересовани страни. Често са представени и регионалните и местните власти. Редица представители на гражданското общество в отделни държави изразиха недоволство от недостатъчната степен на участие на гражданското общество в съветите на техните страни и в процесите, свързани с УР като цяло.

3.4

Като се има предвид, че съветите се създават и финансират от правителствата, може да се говори за определена „зависимост“ в този смисъл. С цел да завоюват авторитет пред правителствените органи и организациите на гражданското общество, съветите трябва да достигнат определена степен на независимост, но постигането на точния баланс е трудна задача. Процесът на избиране също се различава, но като цяло правителството назначава членовете на съвета въз основата на номинации от организациите на гражданското общество, представени в него. Съществува и въпросът за персонала, който работи за съвета; в редица страни персоналът идва от правителствените органи. Това може да ограничи степента на независимост на съвета. Нещо повече, председателите на някои съвети са членове на правителствата.

3.5

Разликите в ресурсите на отделните съвети са значителни, както по отношение на човешките ресурси, така и по отношение на наличния бюджет. В някои страни, където секретариатът се намира в министерство, съветът разполага само с един администратор, който често не работи на пълен работен ден за него. Личният състав като цяло варира от по-малко от 1 до около 20. Най-големият по численост на секретариата съвет е този на Обединеното кралство с 58 служители. Не всички съвети имат собствен бюджет. Бюджетите варират от по-малко от 0,1 до около 1 млн. евро, с изключение на този на Обединеното кралство, който възлиза на 5,5 млн.

3.6

Оценката на въздействието от работата на съветите, естествено, не е лесна задача, но въз основа на получената информация могат да бъдат направени няколко извода. Така например, може да се отбележи, че в някои страни, където съветите имат широки правомощия, редица от техните препоръки бяха включени в правителствената политика, по-специално в частта за националната стратегия за УР. Някои съвети имат установени канали за комуникация с министри и отдели в правителствата и биват консултирани редовно при изработването на политиката в дадена област. Други биват държани на разстояние. Може да се отбележи също така, че някои съвети са достигнали до голям брой заинтересовани страни и до по-широката общественост по пътя на привличането на голям брой участници в организираните от тях прояви, което им позволява да осигурят силно участие на гражданското общество в процесите на УР.

3.7

НСУР могат да бъдат силен и влиятелен фактор в устойчивото развитие. Те могат да дават независими мнения и разнообразна информация; в състояние са да насърчават диалога с гражданското общество и заинтересованите страни; могат да играят важна роля в проследяването на напредъка към по-дългосрочните цели на устойчивото развитие и да служат като коректив и катализатор на процеса, когато има изоставане.

3.8

Докато някои държави-членки нямат създадени съвети или създадените все още не са действащи, тези от тях, които вече функционират, варират значително по отношение на правомощия, състав, независимост, ресурси и въздействие от тяхната работа. Това е следствие от различни фактори: големината и политическата организация на държавата, ролята, отредена на политиката за устойчиво развитие от правителството, наличието на традиция на участие на гражданското общество, съществуването на други органи, чиито правомощия частично се припокриват с тези на съветите, добрата воля на правителството да приеме съвет от друга структура и т.н.

3.9

Потенциалът на НСУР не се използва пълноценно във всички държави-членки. В някои създаването на съвет е по-скоро „фасада“, отколкото стремеж да се осигури действителен принос от страна на гражданското общество. Въпреки това, има редица държави с добре функциониращи съвети, които изпълняват ролята си и имат реално въздействие върху процесите.

3.10

Повечето съвети не изглежда да разполагат с достатъчно ресурси за изпълнение на всички поставени задачи. Събирането на доказателства, анализът на политиките и тяхното въздействие, организирането на заседания на съветите и ангажирането на обществеността в процесите, добре обоснованите и авторитетни доклади и активното им популяризиране сред правителството и извън него изискват значителни инвестиции в човешки ресурси и средства.

3.11

В някои държави-членки ролята на правителството изглежда много силна, например по отношение на назначаването на членове на съвета, определянето на броя на правителствените представители, както и на персонала, който да бъде ангажиран в него. В този случай съществува опасност гледната точка на правителството да се превърне в определяща за работата на съвета, което намалява вероятността съветът да играе значителна роля при подпомагането на правителството да премине от разглеждане на краткосрочните политически перспективи към отчитане на по-дългосрочни цели в рамките на устойчивото развитие.

3.12

НСУР разполагат със смесен опит от популяризирането на включването на гражданското общество в обсъждането на въпросите на устойчивото развитие. По отношение на установяването на добри практики в тази област съветите в цяла Европа могат да научат много един от друг.

3.13

Редица въпроси на устойчивото развитие влизат в компетенциите както на Европейския съюз, така и на държавите-членки. Повечето съвети обаче разполагат с ограничен капацитет, за да могат да се съсредоточат върху европейските аспекти или да упражнят някакво влияние в Брюксел. Този проблем беше отчасти решен със създаването на мрежата на EEAC, която се превръща във все по-значителен фактор за устойчивото развитие на Европа.

4.1

Като взема предвид положителния опит на държавите-членки със „силни“ НСУР, ЕИСК призовава всички държави-членки да укрепват своите съвети или съответно да създадат силни съвети там, където те все още не съществуват.

4.2

Съставът, правомощията и функциите на съответните НСУР в отделните страни ще се различават, в зависимост от местните условия и политическите структури. ЕИСК препоръчва държавите-членки да отделят специално внимание на общите препоръки, представени по-долу, отнасящи се до основните аспекти на съветите.

4.2.1

Членство: НСУР се ползват с по-голям авторитет и доверие, ако включват заинтересовани страни от всички основни сфери на обществото, работещи по въпросите на устойчивото развитие. Колкото по-широка е членската база, толкова по-голяма е вероятността за намиране на решения, които да получат широка подкрепа.

4.2.2

Правомощия и визия: постигането на устойчивост в развитието изисква от хората, които вземат решения, дългосрочна перспектива и отчитане както на потребностите на бъдещите поколения и на планетата като цяло, така и на непосредствените краткосрочни политически съображения. НСУР могат да играят важна роля във формулирането на тази дългосрочна перспектива. За да могат да изпълнят тази задача пълноценно, те се нуждаят от членове с визия, авторитет и позиция в обществото, способни да отстояват независима позиция и да поставят под въпрос съществуващите политики и практики.

4.2.3

Независимост: НСУР биха могли да упражняват по-силно въздействие в посока към по-устойчиво развитие, ако притежаваха достатъчна степен на независимост спрямо правителството и способността да се заемат с трудни политически въпроси, които биха могли да представляват основа за конфликт между краткосрочните политически цели и по-дългосрочните цели на устойчивото развитие.

4.2.4

Обхват на дейност: НСУР следва да играят важна роля в разработването на ранен етап на стратегии за устойчиво развитие (и на стратегии, които са свързани с тях) и в проследяването на тяхното изпълнение. Това включва широк кръг от въпроси на устойчивостта, като например изменението на климата, енергийната и транспортната политика, биоразнообразието, развитието на селските райони, селскостопански въпроси и общото управление на икономиката по гарантиращ устойчивостта начин. НСУР могат да бъдат най-продуктивни, ако съумяват да отговарят както на правителствените заявки за проучване на определени въпроси, така и да се заемат с други области, които смятат за важни, по собствена инициатива.

4.2.5

Достъп до информация: за да работят добре, НСУР трябва да имат възможност да събират доказателства от всички подходящи източници и, по-специално, да имат пълноценен достъп до правителствената информация и становища.

4.2.6

Поощряване на ангажираността на гражданското общество по въпросите на устойчивото развитие: друга важна роля на НСУР е да повишават обществената осведоменост. Те могат да изиграят съществена роля в качеството си на помощници на съответните органи за включване на проблематиката на устойчивото развитие във формалното и неофициалното образование. Също така могат да популяризират по-широко тези въпроси чрез средствата за масова информация. Публикуването на годишни доклади относно състоянието на устойчивостта от НСУР би могло допълнително да привлече вниманието към въпроса и да насърчи обществения дебат.

4.2.7

Ресурси: ЕИСК призовава държавите-членки да осигурят достатъчно финансиране за НСУР, така че те да могат да изпълняват задачите си и да добавят стойност в процесите на обсъждане и вземане на решения по въпроси на устойчивостта.

4.2.8

Европейското участие: комитетът приканва НСУР да обединят опита си, да обменят добри практики и да поддържат активен диалог между съветите, по-специално чрез укрепване на мрежата на EEAC. Така те могат да се превърнат в силен глас на Европа за устойчиво развитие.

4.3

ЕИСК препоръчва също така на съветите да развиват способностите си за индивидуално и колективно взаимодействие с европейските институции по европейските измерения на политиката на устойчиво развитие от гледна точка на гражданското общество. ЕИСК (и по-специално Обсерваторията на устойчивото развитие) биха могли да играят полезна роля за по-силното участие на НСУР във всички въпроси на европейското устойчиво развитие. ЕИСК би могъл да включва редовно EEAC и нейните членове в обсъждания на предстоящи въпроси. Той би могъл да подкрепя сравнителни проучвания на такива теми в общоевропейски план, по-специално относно приноса и ролята на гражданското общество. В допълнение, Комитетът би могъл да привлече вниманието към добрите практики и да ги популяризира.

4.4

Комитетът подчертава, че наред с националните съвети, при обсъждането на устойчивото развитие от първостепенно значение е и участието на широката общественост. Поради това той призовава властите на национално, регионално и местно ниво да включват представители на гражданското общество във всички процеси на вземане на решения по политики, които са от особено значение за устойчивостта. Не съществуват насоки по отношение на минималните стандарти за добри практики във връзка с ангажирането на обществеността. С цел подкрепа на процеса на участие, ЕИСК препоръчва редовното оценяване спрямо определени критерии или награждаването на добрите практики. Националните съвети трябва да се погрижат да работят в тясно сътрудничество с останалите организации и институции, които се занимават с проблемите на устойчивото развитие в техните страни, по-специално с националните икономически и социални съвети.

4.5

В заключение, ЕИСК подчертава, че работата на НСУР може да бъде ползотворна само при наличие на воля от страна на правителствата да се вслушват и вземат предвид техните съвети и да предприемат конкретни действия по интегрирането на перспективата на устойчивото развитие в националната политика, което включва и осигуряване на адекватно финансиране.