19/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

36

---

41995A1127(02)

---

C 316/34

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

КОНВЕНЦИЯ

съставена на основание Член К. 3 от Договора за Европейски Съюз за използване на информационните технологии за митнически цели

ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ по настоящата конвенция, държави-членки на Европейския съюз,

КАТО СЕ ПОЗОВАВАТ на Акта на Съвета на Европейския съюз от 23 юли 1995 г.;

КАТО ПРИПОМНЯТ задълженията, съдържащи се в Конвенцията за взаимопомощ между митническите администрации, подписана в Рим на 7 септември 1967;

КАТО ОТЧИТАТ отговорността на митническите администрации, съвместно с други компетентни органи, на външните граници на Общността, както и в рамките на митническата й територия, за предотвратяване, разследване и ограничаване на нарушения не само на правилата на Общността, но също и на националните законодателства, особено случаите по Членове 36 и 223 от Договорът за създаване на Европейската общност;

КАТО ОТЧИТАТ сериозната заплаха за общественото здраве, морал и сигурност, която представлява нарастващата тенденция на незаконен трафик от всякакъв вид;

УБЕДЕНИ в необходимостта от засилване на сътрудничеството между митническите администрации, чрез определяне на процедурите, по реда на които те могат да действат съвместно и да обменят лични и други данни, свързани с дейности по незаконен трафик, като използват нови технологии за управление и предаване на подобна информация, включена в разпоредбите на Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, съставена в Страсбург на 28 януари 1981 г.;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че в ежедневната си работа митническите администрации трябва да прилагат и разпоредбите на Общността и тези различни от общностните, е следователно очевидна необходимостта от гаранция, че разпоредбите за взаимопомощ и административно сътрудничество в двата сектора се развиват, доколкото е възможно, паралелно,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНИТЕ РАЗПОРЕДБИ:

ГЛАВА I

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

За целите на настоящата Конвенция:

1.

Терминът „национално законодателство“ означава всички нормативни актове на държава-членка, за прилагането на които митническата администрация на тази държава-членка има пълни или частични компетенции, отнасящи се до: — движението на стоки, подлежащи на мерки за забрана, ограничения или контрол, особено мерките, посочени в членове 36 и 223 от Договора за създаване на Европейската общност; — прехвърляне, преобразуване, укриване, или прикриване на собственост или приходи, извлечени, получени пряко или непряко от, или използвани в, незаконен международен трафик на наркотици.

2.	Терминът „лични данни“ означава всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано.

3.	Терминът „предоставяща държава-членка“ означава държавата, която включва данни в митническата информационна система.

ГЛАВА II

СЪЗДАВАНЕ НА МИТНИЧЕСКА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА

Член 2

1.   Митническите администрации на държавите-членки създават и поддържат съвместна автоматизирана информационна система за митнически цели, наричана по-долу „митническа информационна система“.

2.   Целта на митническата информационна система, в съответствие с разпоредбите на настоящата конвенция, е да подпомага при предотвратяване, разследване и преследване на сериозни нарушения на националното законодателство чрез засилване ефективността на сътрудничеството и контролната дейност, извършвани от митническите администрации на държавите-членки, посредством бързо разпространение на информация.

ГЛАВА III

ДЕЙСТВИЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА МИТНИЧЕСКАТА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА

Член 3

1.   Митническата информационна система се състои от централна база данни, която е достъпна от терминали, разположени във всяка една държава-членка. Тя съдържа единствено данни, необходими за осъществяване на целта й, определена в член 2, параграф 2, включително лични данни от следните категории:

i)

стоки;

ii)	превозни средства;

iii)

търговци;

iv)	физически лица;

v)	тенденции в измамата;

vi)	налични експертни становища.

2.   Комисията осигурява техническото управление на инфраструктурата на митническата информационна система, в съответствие с предвидените правила за прилагане на мерките, приети в рамките на Съвета.

Комисията се отчита за управлението си пред комитета, посочен в член 16.

3.   Комисията уведомява комитета за практическите мерки, приети за техническото управление.

Член 4

Държавите-членки определят информацията, която ще се включва в митническата информационна система, свързана с всяка една от категориите от i) до vi) в член 3, до степен, необходима за постигане на целта на системата. В категориите v) и vi) в член 3 в никакъв случай не се включват лични данни. Включената информация, отнасяща се до физически лица, обхваща не повече от следните данни:

i)	фамилно име, моминско име, собствени имена и псевдоними;

ii)	дата и място на раждане;

iii)	националност;

iv)

пол;

v)	други особености и постоянни физически характеристики;

vi)	причина за включване на данните;

vii)	предложено действие;

viii)

предупредителен код, посочващ минали факти като притежание на оръжие от лицето, склонност към насилие или извършено бягство.

Не се включват лични данни, посочени в член 6, първо изречение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни на Съвета на Европа, съставена в Страсбург на 28 януари 1981 г., наричана по-долу „Конвенцията от Страсбург от 1981 г.“

Член 5

1.   Данни от категориите, посочени в член 3, точки от i) до iv), се включват в митническата информационна система само с цел наблюдение и докладване, тайно наблюдение, или определени проверки.

2.   За целите на предложените действия, посочени в параграф 1, лични данни от категориите по реда на член 3, точки от i) до iv), могат да бъдат включени в митническата информационна система само когато, особено въз основа на предишни незаконни действия, съществуват основателни предположения, че въпросното лице е извършило, в момента извършва, или предстои да извърши сериозно нарушение на националното законодателство.

Член 6

1.   Ако се извършват предложените действия, посочени в член 5, параграф 1, на предоставящата държава-членка може да се събере и предаде следната информация, изцяло или частично:

i)	фактът, че стоката, превозното средство, търговецът или физическото лице, за които е докладвано, са били открити;

ii)	мястото, времето и основанието за проверката;

iii)	маршрутът и направлението на пътуването;

iv)	лица, придружаващи въпросното лице, или пътниците в превозното средство;

v)	използваното превозно средство;

vi)	пренасяни предмети;

vii)	условията, при които стоката, превозните средства, търговеца или физическото лице, са открити.

Когато тази информация е получена при извършване на тайно наблюдение, задължително се предприемат мерки с оглед запазването му в тайна.

2.   В контекста на определена проверка, посочена в член 5, параграф 1, физически лица, превозни средства и предмети могат да бъдат претърсвани до допустимите граници, и в съответствие с нормативните актове и процедурите на държавата-членка, където се извършва проверката. Когато определената проверка не е разрешена съгласно законодателството на държавата-членка, тя автоматично се преобразува от тази държава-членка в наблюдение и докладване.

Член 7

1.   Единствено националните органи, определени от всяка държава-членка, имат пряк достъп до данните, включени в митническата информационнаа система. Тези национални органи са митническите администрации, но се допуска включването и на други компетентни органи, в съответствие с нормативните актове и процедурите на въпросната държава-членка, за постигане на поставените в член 2, параграф 2 цели.

2.   Всяка държава-членка изпраща на останалите държави-членки и на комитета, посочен в член 16, списък на определените съобразно параграф 1 компетентни органи с право на пряк достъп до митническата информационна система, посочвайки за всеки един орган до кои данни има достъп и за какви цели.

3.   Независимо от разпоредбите на параграфи 1 и 2, държавите-членки могат при единодушно споразумение да разрешат достъп до митническата информационна система на международни или регионални организации. Това споразумение е под формата на протокол към настоящата конвенция. Когато вземат решението си, държавите-членки вземат под внимание взаимните си споразумения и мнението на Съвместния надзорен орган, посочен в член 18 относно адекватността на мерките за защита на данните.

Член 8

1.   Държавите-членки могат да използват данните, получени от митническата информационна система единствено за постигане на целите, посочени в член 2, параграф 2. Те, обаче, могат да използват тези данни за административни или други цели при предварително разрешение и при спазване на условията, поставени от държавата-членка, която ги е включила в системата. Такова различно използване на данните се извършва в съответствие с нормативните актове и процедурите на държавата-членка, която иска да ги използва и при отчитане на Принцип 5.5 на Препоръка R (87) 15 от 17 септември 1987 на Комитета на министрите на Съвета на Европа.

2.   Без да се нарушават разпоредбите на параграфи 1 и 4 на настоящия член и член 7, параграф 3, данните, получени от митническата информационна система се използват само от определените за целта национални органи на въпросната държава-членка, които имат компетенции в съответствие с нейните нормативни актове и процедури да действат за постигане на целта, определена в член 2, параграф 2.

3.   Всяка държава-членка изпраща на останалите държави-членки и на Комитета по член 16, списък на определените ѝ съобразно параграф 2 компетентни органи.

4.   Данни, получени от митническата информационна система при предварително разрешение на държавата-членка, която ги е включила в системата, и по реда на поставените от нея условия, могат да се предават за ползване на национални органи, различни от посочените в параграф 2, както и на държави, които не са членки на Европейския съюз, на международни или регионални организации, които изявяват желание за ползването им. Всяка една държава-членка взема необходимите мерки за гарантиране сигурността на тези данни, когато те се препращат или предоставят на служби, установени извън нейната територия. Подробна информация за тези мерки се предоставя на Съвместният надзорен орган, посочен в член 18.

Член 9

1.   Включването на данни в митническата информационна система се регламентира от нормативните актове и процедурите на предоставящата ги държава-членка, освен когато настоящата конвенция определя по-строги разпоредби.

2.   Използването на данни, получени от митническата информационна система, включително и извършването на някое от действията по член 5, предложено от предоставящата държава-членка, се регулира от нормативните актове и процедурите на държавата-членка, която ги използва, освен когато настоящата конвенция определя по-строги разпоредби.

Член 10

1.   Всяка една държава-членка определя компетентна митническа администрация, която отговаря за митническата информационна система на национално ниво.

2.   Тази администрация отговаря за правилното действие на митническата информационна система в държавата-членка и взема необходимите мерки за осигуряване на съответствие с разпоредбите на настоящата конвенция.

3.   Държавите-членки се информират помежду си за компетентната администрация, посочена в параграф 1.

ГЛАВА IV

ПРОМЯНА НА ДАННИ

Член 11

1.   Единствено държавата-членка, предоставяща данните, има право да ги променя, допълва, поправя или заличава от митническата информационна система.

2.   Ако държавата-членка, предоставила данните, забележи или ѝ се обърне внимание, че включените от нея данни са неточни, или са включени, или съхранявани в противоречие с настоящата конвенция, тя ги променя, допълва, поправя или заличава по съответния ред и уведомява за това останалите държави-членки.

3.   Когато някоя от държавите-членки разполага с доказателства, които дават основания да се предполага, че определени данни са неточни, или са били включени, или съхранявани в митническата информационна система в противоречие на настоящата конвенция, тя известява при първа възможност предоставилата ги държава-членка. Последната проверява въпросните данни и при необходимост ги променя или заличава незабавно. Предоставилата данните държава-членка уведомява останалите за извършените промени или заличавания.

4.   Когато при включването на данни в митническата информационна система държавата-членка забележи, че докладът ѝ противоречи на предходен доклад по отношение на съдържание или предложени действия, тя известява незабавно държавата-членка, представила предходния доклад. След това двете държави си поставят за цел да разрешат проблема. В случай на несъгласие се запазва първия доклад, но частите от новия, които не му противоречат, се включват в Системата.

5.   По реда на разпоредбите в настоящата конвенция, когато съд или друг компетентен орган в която и да е от държавите-членки, постанови окончателно решение по отношение на промяна, допълнение, корекция или заличаване на данни в митническата информационна система, държавите-членки взаимно се ангажират да приведат в действие това решение. При наличие на противоречия в подобни съдебни решения или на други компетентни органи в различните държави-членки, включително и по посочените в член 15, параграф 4 относно поправка или заличаване, държавата-членка, която е включила въпросните данни, ги заличава от системата.

ГЛАВА V

СЪХРАНЕНИЕ НА ДАННИ

Член 12

1.   Включените в митническата информационна система данни се съхраняват само за времето, необходимо за постигане на целта, за която са били включени. Необходимостта от съхранението им се преразглежда поне веднъж годишно от предоставилата ги държава-членка.

2.   Предоставилата ги държава-членка, в рамките на предвидения за преразглеждане на данните срок решава дали да ги съхрани до следващото преразглеждане, когато това се налага от целите, за които са били включени. Без да се нарушава член 15, когато няма решение за запазване на данните те се прехвърлят автоматично в частта от митническата информационна система, достъпът до която е ограничен в съответствие с параграф 4.

3.   Един месец предварително, митническата информационна Система автоматично известява предоставилата данните държава-членка за планираното им прехвърляне по реда на параграф 2.

4.   Данните, прехвърлени по реда на параграф 2, се съхраняват за срок от една година в митническата информационна система, като през този период са достъпни само и единствено за представител на комитета, посочен в член 16, или за надзорните органи, посочени в член 17, параграф 1 и член 18 , параграф 1, без да се нарушава член 15. През този период те могат да използват данните само с цел проверка на точността и законността им, след което са задължени да ги заличат.

ГЛАВА VI

ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

Член 13

1.   Не по-късно от влизане в сила на настоящата конвенция, държава-членка, която възнамерява да получава лични данни от митническата информационна система или да включва такива в нея приема национално законодателство, достатъчно за постигане на ниво на защита на личните данни, съответстващо най-малко на принципите произтичащи от Страсбургската Конвенция от 1981 г.

2.   Държава-членка получава лични данни от Митническата информационна система или включва такива в нея само и единствено, когато са влезли в сила предвидените в параграф 1 мерки за защита на такива данни на територията ѝ. Държавата-членка трябва предварително да е определила и националния надзорен орган или органи по член 17.

3.   За да се осигури правилното прилагане на разпоредбите за защита на данните в настоящата конвенция, митническата информационна система се разглежда във всяка една от държавите-членки като национален регистър за данни, по отношение на който се прилагат националните разпоредби, посочени в параграф 1, както и всякакви по-строги разпоредби, съдържащи се в настоящата конвенция.

Член 14

1.   В съответствие с член 8, параграф 1, всяка държава-членка гарантира, че използването на лични данни от митническата информационна система за друга цел, освен за посочената в член 2, параграф 2, е незаконно по смисъла на нейните нормативни актове и процедури.

2.   Данните могат да бъдат копирани само и единствено за технически цели и при условие, че копирането е необходимо за директно търсене от органите, посочени в член 7. Съгласно член 8, параграф 1 лични данни, включени от друга държава-членка, не могат да бъдат копирани от митническата информационна система в други национални регистри.

Член 15

1.   Правата на лицата по отношение на личните данни в митническата информационна система, особено правата им за достъп се осъществяват в съответствие с нормативните актове и процедурите на държавата-членка, където се иска реализация на тези права.

Когато е предвидено в нормативните актове и процедурите на въпросната държава-членка, националният надзорен орган, посочен в член 17, решава дали информацията да се предостави, както и реда по който да стане това.

Държава-членка, която не е предоставила въпросните данни, може да ги предоставя само и единствено след като е дала на предоставящата ги държава-членка възможност да определи позицията си по въпроса.

2.   Държава-членка, към която е отправено искане за достъп до личните данни, отказва такъв достъп, когато той може да застраши изпълнението на правното действие, посочено в доклада съгласно член 5, параграф 1 или за да защити правата и свободите на други лица. Достъп се отказва във всеки един случай по време на извършвано тайно наблюдение или наблюдение и докладване.

3.   Във всяка една държава-членка, в съответствие с нейните нормативни актове и процедури всяко лице може да иска промяна или заличаване на свързани с него лични данни, когато тези данни са неточни или са били включени или съхранявани в митническата информационна система в противоречие с целта, посочена в член 2, параграф 2 на настоящата конвенция, или на разпоредбите на член 5 от Страсбургската Конвенция от 1981 г.

4.   На територията на всяка една държава-членка в съответствие с нейните нормативни актове и процедури всяко лице може да заведе дело или когато е необходимо да подаде жалба пред съда или пред съответния компетентен орган съгласно нормативните актове и процедурите на тази държава-членка относно свързани с него лични данни, включени в митническата информационна система, с цел да:

i).	промени или заличи неточни лични данни;

ii).	промени или заличи лични данни, включени или съхранени в Митническата информационна система в противоречие с разпоредбите на настоящата конвенция;

iii).

получи достъп до лични данни;

iv).	получи компенсация съгласно член 21, параграф 2.

Съответните държави-членки се задължават взаимно да приведат в действие окончателното решение на съда или на другия компетентен орган съгласно точки i), ii) и iii).

5.   Позоваването в този член и в член 11, параграф 5 на „окончателно решение“ не предполага задължение за която и да е държава-членка да обжалва решение, взето от съд или друг компетентен орган.

ГЛАВА VII

ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА

Член 16

1.   Създава се комитет, състоящ се от представители на митническите администрации на държавите-членки. Комитетът взема решенията си с единодушие, когато се отнасят до разпоредбите на първо тире на параграф 2 и с мнозинство от две трети по въпроси свързани с разпоредбите на второ тире на параграф 2. Той приема правилника си за работа с единодушие.

2.   Комитетът отговаря за:

—	въвеждането и правилното прилагане на разпоредбите на настоящата конвенция без да нарушава правомощията на органите, посочени в член 17, параграф 1 и член 18, параграф 1;

—

правилното функциониране на митническата информационна система в технически и оперативен аспект. Комитетът предприема всички необходими стъпки, за да гарантира правилното прилагане на определените в членове 12 и 19 мерки относно митническата информационна система. При прилагане на настоящия параграф комитетът може да има пряк достъп до данните, включени в митническата информационна система и право да ги използва.

3.   В съответствие с дял VI от Договора за Европейски съюз комитетът се отчита ежегодно пред Съвета за оперативността и ефикасността на митническата информационна система, като отправя и препоръки, когато е необходимо.

4.   Комисията участва в работата на комитета.

ГЛАВА VIII

НАДЗОР НА ЗАЩИТАТА НА ЛИЧНИ ДАННИ

Член 17

1.   Всяка държава-членка определя национален надзорен орган/и, отговорен/и за защита на личните данни, осъществяващ/и независим надзор върху тези данни, включени в митническата информационна система.

В съответствие с тяхното национално законодателство, надзорните органи извършват независим надзор и проверки, за да се уверят, че обработката и използването на данни, съдържащи се в митническата информационна система, не нарушават правата на заинтересованите лица. За тази цел надзорните органи имат достъп до митническата информационна система.

2.   Всяко лице може да изиска от който и да е национален надзорен орган да извърши проверка на съхраняваните в митническата информационна система негови лични данни, както и за начина по който се използват тези данни. Това право се прилага в съответствие с нормативните актове и процедурите на държавата-членка, където е подадено искането. Когато данните са включени от друга държава-членка, проверката се извършва в тясно сътрудничество с нейния национален надзорен орган.

Член 18

1.   Създава се Съвместен надзорен орган, в чийто състав влизат по двама представители от всяка една държава-членка, избрани от съответния независим национален надзорен орган или органи.

2.   Съвместният надзорен орган изпълнява задачите си в съответствие с разпоредбите на настоящата конвенция и тези на Страсбургската Конвенция от 1981 г., като взема под внимание Препоръка R (87) 15 от 17 септември 1987 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа.

3.   Съвместният Надзорен орган е компетентен за: наблюдаване действието на митническата информационна система; проучване на възникнали трудности при прилагането или тълкуването й; проучване на проблеми, възникнали в хода на работата на независимите национални надзорни органи в държавите-членки или такива при упражняване на правото на достъп на лица до системата; изготвяне на предложения с цел намиране на съвместни решения на проблемите.

4.   С цел изпълнение на отговорностите си Съвместният надзорен орган има достъп до митническата информационна система.

5.   Изготвените от Съвместният надзорен орган доклади се предават на органите, пред които докладват националните надзорни органи.

ГЛАВА IХ

СИГУРНОСТ НА МИТНИЧЕСКАТА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА

Член 19

1.   Всички необходими административни мерки за защита на сигурността се предприемат:

i)	по отношение на терминалите на митническата информационна система в съответните държави-членки от компетентните им органи;

ii)	по отношение на митническата информационна система и терминалите ѝ, разположени на същите места, където се намира и системата и използвани за технически цели и проверки, изисквани по реда на параграф 3 от Комитета по член 16.

2.   По-специално компетентните органи и комитетът, посочен в член 16, предприемат мерки:

i)	за предотвратяване достъпа до съоръженията за обработка на данни на лица, които нямат разрешение за това;

ii)	за предотвратяване прочита, копирането, променянето или преместването на данни или информационни носители от лица, които нямат разрешение за това;

iii)	за предотвратяване на неразрешено въвеждане на данни, както и извършване на неразрешени справки, промени или заличаване на данни;

iv)	за предотвратяване на достъп до данните в митническата информационна система на лица, които нямат разрешение за това чрез оборудване за прехвърляне и пренасяне на данни;

v)	за гарантиране че лица, които имат право да използват митническата информационна система, имат право на достъп, само до данни, за които имат компетенции;

vi)	да гарантират възможността за проверка и установяване на органите, на които могат да се прехвърлят данни чрез оборудване за прехвърляне и пренасяне на данни;

vii)	да гарантира възможността за последващи проверки и констатации какви данни са въведени в митническата информационна система, кога и от кого, както и да наблюдава проверките;

viii)

за предотвратяване на неразрешен прочит, копиране, промени или заличаване на данни по време на преноса им и/или при пренасяне на информационни носители.

3.   С цел констатиране, че извършваното търсене е допустимо и е извършено от лица, които имат разрешение за това комитетът по член 16 наблюдава проверките в митническата информационна система. Най-малко 1 % от извършените търсения се проверяват. Запис за тези търсения и проверките се съхранява в системата и се използва само за гореспоменатите цели от комитета и надзорните органи, посочени в членове 17 и 18, и се заличава след шест месеца.

Член 20

Компетентната митническа администрация, посочена в член 10, параграф 1 от настоящата Конвенция, отговаря за мерките за сигурност, посочени в член 19, когато те се отнасят за терминали, разположени на територията на съответната държава-членка, за проверката на функциите, посочени в член 12, параграфи 1 и 2, както и за правилното прилагане на настоящата Конвенция в рамките на необходимото по реда на нормативните актове и процедурите на тази държава-членка.

ГЛАВА Х

ОТГОВОРНОСТИ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Член 21

1.   Всяка държава-членка носи отговорност за точността, актуалността и законосъобразността на данните, които е включила в митническата информационна система. Всяка държава-членка е отговорна също за спазване на разпоредбите на член 5 от Страсбургската конвенция от 1981 г.

2.   Всяка държава-членка е отговорна в съответствие със собствените си нормативни актове и процедури за щети, нанесени на лице в резултат от използването на митническата информационна система в тази държава-членка.

Тази разпоредба се прилага и за случаите, когато щетата е причинена от предоставящата държава-членка, която е включила неточни данни, или такива противоречащи на настоящата Конвенция.

3.   Когато държава-членка, срещу която е предприето действие за неточни данни, не е държавата-членка, която е предоставила тези данни, въпросните държави-членки предприемат стъпки за постигане на договореност за частта от размера на изплатените като компенсации суми, ако има такъв, който следва да ѝ се възстанови от предоставилата данните държава-членка. Договорените по този начин суми се изплащат при поискване.

Член 22

1.   Разходите, възникнали във връзка с дейността и използването на митническата информационна система от държавите-членки на техните територии се поемат от всяка една от тях.

2.   Други разходи, възникнали при прилагането на настоящата конвенция, с изключение на тези, които не могат да бъдат отделени от дейността на митническата информационна Система, с цел прилагане на митническите и селскостопански правила на Общността, се поемат от държавите-членки. Делът на всяка една държава-членка се определя като пропорция между брутния ѝ национален продукт спрямо цялата сума на брутния национален продукт на държавите-членки за годината, предхождаща годината през която са извършени разходите.

За целта на прилагане на настоящия параграф, изразът „брутен национален продукт“ означава брутният национален продукт, определен в съответствие с Директива 89/130/ЕИО на Съвета, Еватом от 13 февруари 1989 г. относно хармонизиране на статистиките по съставяне на брутният национален продукт по пазарни цени (1) или всякакъв друг допълващ или заменящ нормативен акт на Общността по този въпрос.

ГЛАВА ХI

ПРИЛОЖЕНИЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 23

Информацията, предоставена по реда на настоящата конвенция се обменя пряко между органите на държавите-членки.

Член 24

1.   Настоящата конвенция подлежи на приемане от държавите-членки, в съответствие с конституционните изисквания на всяка една от тях.

2.   Държавите-членки уведомяват генералния секретар на Съвета на Европейския съюз за приключване на техните конституционни изисквания по приемане на настоящата Конвенция.

3.   Настоящата конвенция влиза в сила деветдесет дни след получаване на уведомлението, посочено в параграф 2 от последната държава-членка, изпълнила тази формалност.

Член 25

1.   Настоящата конвенция е открита за присъединяване от всяка една държава, която става държава-членка на Европейския съюз.

2.   Текст на конвенцията на езика на присъединяващата се държава, съставен от Съвета на Европейския съюз, е автентичен.

3.   Документите по присъединяването се депозират при депозитаря.

4.   Настоящата конвенция влиза в сила за всяка една държава-членка, която се присъедини към нея, деветдесет дни след депозиране на документите ѝ за присъединяване или на датата на влизане в сила на самата конвенция, за случаите когато не е влязла в сила след изтичане на въпросния срок от деветдесет дни.

Член 26

1.   Генералният секретар на Съвета на Европейския съюз е депозитар на настоящата конвенция.

2.   Депозитарят публикува в Официален вестник на Европейските общности информация по приемането и присъединяването, декларациите и резервите, както и всякакви други уведомления, свързани с настоящата конвенция.

Член 27

1.   Всеки спор между държавите-членки във връзка с тълкуването или прилагането на настоящата конвенция с цел постигане на решение на първия етап се разглежда задължително от Съвета в съответствие с процедурата по реда на дял VI от Договора за Европейски съюз.

Когато в срок от шест месеца от възникване на спора не е постигнато разрешаването му, въпросът може да се отнесе до Съда на Европейските общности от която и да е страна по него.

2.   Всеки спор, възникнал между една или повече държави-членки и Комисията на Европейските общности, относно прилагането на настоящата конвенция, за който е доказано, че е невъзможно да бъде разрешен по пътя на преговори, се отнася до Съда на Европейските общности.

---

(1)  ОВ L 49, 21.2.1989 г., стр. 26.

---