(1)

Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, която беше подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г. („Чикагската конвенция“), влезе в сила на 4 април 1947 г. С нея се учредява Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) и се урежда международният въздушен транспорт.

(2)

Държавите членки са договарящи страни по Чикагската конвенция и договарящи държави в ИКАО, а Съюзът има статут на наблюдател в някои органи на ИКАО.

(3)

Съгласно член 54, буква l) от Чикагската конвенция Съветът на ИКАО („Съветът на ИКАО“) може да приема международни стандарти и препоръчителни практики (SARP) за гражданското въздухоплаване и да ги определя като приложения към Чикагската конвенция („приложенията на ИКАО“).

(4)

Съгласно член 90 от Чикагската конвенция всяко приложение на ИКАО или всяко изменение на приложение на ИКАО влиза в сила след изтичането на тримесечен срок от неговото съобщаване на съответните договарящи държави в ИКАО или след изтичането на по-продължителен срок, определен от Съвета на ИКАО, освен ако през това време мнозинството от договарящите държави в ИКАО не заяви, че го отхвърля. След като бъдат приети от Съвета на ИКАО и влязат в сила, международните стандарти стават задължителни за всички договарящи държави в ИКАО, включително всички държави — членки на Съюза, в съответствие с Чикагската конвенция и в рамките на определените в нея ограничения, по-специално в членове 37 и 38 от нея.

(5)

Съгласно член 38 от Чикагската конвенция всяка договаряща държава в ИКАО, която прецени, че е невъзможно да се съобрази във всяко отношение с подобен международен стандарт или да приведе своите собствени разпоредби или практики в пълно съответствие с който и да е международен стандарт след изменение на последния, или която сметне за необходимо да приеме разпоредби или практики, отличаващи се в някакво конкретно отношение от тези, които са установени с даден международен стандарт, трябва незабавно да уведоми ИКАО за различията между нейните собствени разпоредби или практики и тези, установени с международния стандарт. В случай на изменение на международните стандарти всяка държава, която не внесе съответните изменения в своите собствени разпоредби или практики, трябва да уведоми ИКАО за това в течение на шестдесет дни след приемането на изменението на международния стандарт или да посочи действието, което предлага да предприеме.

(6)

Вътрешните правила на ИКАО, по-специално тези, които водят до късно предоставяне на Съвета на ИКАО на последните версии на документи за решения относно нови SARP или изменения на SARP в Съвета на ИКАО, сроковете, определени от ИКАО за уведомяване от договарящите държави в ИКАО за различия по отношение на международни стандарти, както и самият брой на различията в областта на безопасността на гражданското въздухоплаване, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение, за които трябва да се извърши уведомяване всяка година, затрудняват своевременното установяване на позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в решение на Съвета, основано на член 218, параграф 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за нови SARP или изменения на SARP, които трябва да бъдат приети, или за всяко различие, за което трябва да се направи уведомяване.

(7)

Поради това е целесъобразно да се установят критериите и процедурата, които трябва да се спазват за установяване на позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза по отношение на приемането на SARP или измененията на SARP, доколкото тези SARP могат да повлияят съществено съдържанието на правото на Съюза в областта на гражданското въздухоплаване, както и по отношение на решения за отхвърляне или не на SARP съгласно член 90 от Чикагската конвенция и по отношение на уведомяването за различия по отношение на международните стандарти съгласно член 38 от Чикагската конвенция.

(8)

Предвид спецификата на безопасността на гражданското въздухоплаване, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение в сравнение с други области на дейността на ИКАО, по-специално големия брой SARP, приемани в тези области всяка година от Съвета на ИКАО, и броя на различията, за които трябва да се уведомява всяка година, настоящото решение следва да се отнася единствено до безопасността на гражданското въздухоплаване, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение, за да се рационализират процесите с цел бързо установяване на позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза за приемането на нови SARP и изменения на SARP, решенията за отхвърляне или не на SARP или изменения на SARP, приети от Съвета на ИКАО, както и за разглеждането на многобройните уведомления по ефективен начин.

(9)

SARP, приемани от Съвета на ИКАО в областта на безопасността на гражданското въздухоплаване, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение, може да засягат въпроси от изключителната компетентност на Съюза и са в състояние да окажат съществено въздействие върху съдържанието на правото на Съюза. Поради това е ефикасно и целесъобразно с решение да се установят критериите и процедурата, които да се спазват за определяне на позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза по отношение на SARP в тези области, без да се засягат правата и задълженията на държавите членки като договарящи държави в ИКАО съгласно Чикагската конвенция. На равнището на ИКАО SARP за безопасността на гражданското въздухоплаване, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение се съдържат главно в приложения 1, 2, 3, 4, 6, 8, 10, 11, 14, 15, 18 и 19 на ИКАО.

(10)

На равнището на Съюза изискванията, съдържащи се в SARP за безопасността на гражданското въздухоплаване, са основно отразени и посочени в Регламент (ЕС) 2018/1139 (1), Регламент (ЕО) № 2111/2005 (2) на Европейския парламент и на Съвета и в актовете за изпълнение и делегираните актове, приети въз основа на въпросните регламенти, по-специално регламенти (ЕС) № 1178/2011 (3), Регламент (ЕС) № 748/2012 на Комисията (4), Регламент (ЕС) № 965/2012 на Комисията (5), Регламент (ЕС) № 139/2014 на Комисията (6), Регламент (ЕС) № 452/2014 на Комисията (7), Регламент (ЕС) № 1321/2014 на Комисията (8), Регламент (ЕС) 2015/640 (9) на Комисията, Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947 на Комисията (10), Делегиран Регламент (ЕС) 2019/945 на Комисията (11) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/664 на Комисията (12).

(11)

На равнището на Съюза изискванията, съдържащи се в SARP за аеронавигационно обслужване и управление на въздушното движение, са основно отразени и посочени в регламент (ЕО) № 549/2004 (13), (ЕО) № 550/2004 (14), (ЕО) № 551/2004 (15) на Европейския парламент и на Съвета и в актовете за изпълнение и делегираните актове, приети въз основа на въпросните регламенти, по-специално Регламент за изпълнение (ЕС) № 923/2012 на Комисията (16), Регламент (ЕС) № 1332/2011 на Комисията (17), Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1048 на Комисията (18) и Регламент (ЕС) 2015/340 на Комисията (19).

(12)

Настоящото решение следва да засяга само позициите, които трябва да се заемат от името на Съюза в рамките на ИКАО в областите от изключителната компетентност на Съюза. Настоящото решение не засяга възможността Съветът да приема, по предложение на Комисията, решения въз основа на член 218, параграф 9 от ДФЕС за установяване на позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на ИКАО, по-специално в области извън обхвата на настоящото решение, включително когато споделената компетентност на Съюза все още не е упражнена.

(13)

Освен в особени случаи, свързани с уведомяването за някои различия, произтичащи от приемането на национални мерки съгласно член 71 от Регламент (ЕС) 2018/1139, позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза, следва да се основава на документ, представен своевременно от Комисията на Съвета, така че да се позволи обсъждане и одобрение. Комисията следва да се стреми да започне работа по този документ възможно най-рано, за да осигури достатъчно време за подготовката му, включително за евентуални консултации, които да бъдат проведени на експертно равнище. Документът на Комисията следва, когато е целесъобразно и за всеки отделен случай, да посочва дали на държавите членки следва да се предостави гъвкавост по отношение на приемането на нови SARP или изменения на SARP от Съвета на ИКАО и ако има такива случаи — степента на тази гъвкавост и условията за постигане на съгласие по тях или по отношение на формата на уведомяване за въпросните различия. Когато това се изисква от ИКАО уведомяването за различия следва да се представя в определения от ИКАО формат в системата за електронно подаване на информация за различия.

Когато съгласно настоящото решение позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза, е установена в документ, представен от Комисията на Съвета за обсъждане и одобрение, в същия документ, при целесъобразност и за всеки отделен случай, следва да се посочва дали на държавите членки да се предостави гъвкавост по отношение на формата на уведомяването за въпросните различия. Освен това Комисията следва да се стреми да започне работа по този документ възможно най-рано, за да осигури достатъчно време за подготовката му, включително за евентуални консултации, които да бъдат проведени на експертно равнище.

(14)

По отношение на приемането на нови SARP или изменения на SARP и решения за отхвърляне или не на SARP или изменения на SARP, приети от Съвета на ИКАО, представеният от Комисията документ следва да се основава на целите и насоките, изложени в приложението, и в него следва да се вземат предвид материалите, предоставени от ИКАО преди всяко обсъждане на нови SARP или изменения на SARP в Съвета на ИКАО, както и информацията, предоставена от Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ) в съответствие с член 90, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/1139, когато е приложимо.

(15)

Позицията по отношение на приемането на нови SARP или изменения на SARP от Съвета на ИКАО следва да бъде изразена от държавите — членки на Съюза, които са членове на Съвета на ИКАО, действащи съвместно в интерес на Съюза.

(16)

Позицията по отношение на решенията за отхвърляне или не на нови SARP или изменения на SARP, приети от Съвета на ИКАО, следва да бъде изразена от държавите — членки на Съюза, които са членове на Съвета на ИКАО, действащи съвместно в интерес на Съюза.

(17)

Различията по отношение на приетите международни стандарти, за които трябва да се уведомява ИКАО, следва да се основават по-специално на информацията, предоставена от ЕААБ в съответствие с член 90, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1139, когато е приложимо.

(18)

Различията по отношение на международните стандарти, приети от Съвета на ИКАО, могат да произтичат от правото на Съюза и да се дължат на приемането на нов или изменен международен стандарт от Съвета на ИКАО или на промяна на правото на Съюза. Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза по отношение на тези различия, следва да се основава на документ, представен от Комисията на Съвета своевременно, за да позволи обсъждане и одобрение.

(19)

Различията по отношение на международните стандарти, приети от Съвета на ИКАО, може да произтичат и от национални мерки, приети съгласно член 71 от Регламент (ЕС) 2018/1139 в случай на неотложни непредвидени обстоятелства, когато тези мерки се различават от международните стандарти и следователно изискват ИКАО да бъде уведомена за различията съгласно член 38 от Чикагската конвенция. Поради това е целесъобразно в настоящото решение да се установят критериите и процедурата, които трябва да се спазват за идентифицирането на такива различия. Тази процедура следва да зависи от обхвата и срока на действие на приетите национални мерки и да дава възможност на държавите членки да изпълняват без забавяне своите международни задължения съгласно член 38 от Чикагската конвенция. Тази процедура следва да не засяга условията и процедурата, установени в член 71 от Регламент (ЕС) 2018/1139.

(20)

Позицията по отношение на различията относно приемането на международни стандарти, за които трябва да се уведомява ИКАО, следва да бъде изразена от държавите — членки на Съюза, които са членове на Съвета на ИКАО, действащи съвместно в интерес на Съюза.

(21)

Изпълнението на настоящото решение не следва да води до нарушаване на задълженията на държавите членки съгласно правото на Съюза или на международните им задължения съгласно Чикагската конвенция.

(22)

За целите на изпълнението на настоящото решение държавите членки и Комисията, в съответствие със статута на Съюза на наблюдател, следва да действат в тясно сътрудничество в съответствие със задължението си за лоялно сътрудничество.

(23)

Настоящото решение следва да се прилага за ограничен срок, а именно до края на заседанието на Съвета на ИКАО след 42-рата сесия на Събранието на ИКАО. Комисията следва да представи на Съвета писмена оценка на прилагането на настоящото решение, която да послужи като основа за евентуално удължаване или изменение на настоящото решение.

(24)

Целесъобразно е да се установят критериите и процедурата за установяването на позиция, която трябва да бъде заета от името на Съюза в рамките на ИКАО по отношение на приемането или измененията на международните стандарти или препоръчителни практики и уведомяването за различия по отношение на международните стандарти,