—

използването и функционирането на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение и предполагаемото му отрицателно въздействие върху основните права съгласно Хартата в случаите, когато държавите членки са прилагали правото на Съюза;

—

съществуващата правна рамка, в която държавите членки са придобили и използвали Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение;

—

дали органите на държавите членки са използвали Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение за политически, икономически или други необосновани цели, за да шпионират журналисти, политици, служители на правоприлагащите органи, дипломати, адвокати, хора от деловите среди, представители на гражданското общество или други участници в нарушение на правото на Съюза и на ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС, или на правата, залегнали в Хартата;

—

дали използването, в нарушение на правото на Съюза, на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение е оказало неблагоприятно въздействие върху демократичните процеси в държавите членки по отношение на изборите на местно, национално и европейско равнище;

—

предполагаемите нарушения или лошо администриране от страна на държавите членки, произтичащи от използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение, на Директива 2002/58/ЕО, по-специално по отношение на принципа на поверителност на съобщенията и забраната за слушане, записване, съхранение и други видове подслушване или наблюдение на съобщения и свързаните данни за трафика от страна на лица;

—

дали използването от страна на държавите членки на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение е представлявало, довело до или разкрило нарушения на Директива (ЕС) 2016/680 и Регламент (ЕС) 2016/679;

—

дали Комисията е разполагала с доказателства за използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение срещу лица;

—

дали държавите членки са осигурили достатъчни институционални и правни гаранции за предотвратяването на незаконното използване на шпионски софтуер и дали лицата, които подозират, че правата им са били нарушени чрез използването на шпионски софтуер, имат достъп до ефективни правни средства за защита;

—

твърденията за липсата на действия от страна на държавите членки за установяване на участието на субекти в ЕС в разработването, разпространението и финансирането на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение, включително във веригата на доставки по отношение на технологиите и тяхното използване, доколкото това е в нарушение на правото на Съюза, като например на Регламент (ЕС) 2021/821, и включително когато софтуер за наблюдение, предлаган на пазара за определена цел (напр. борба с тероризма), се използва в друг контекст;

—

ролята на правителството на Израел и на други трети държави в доставянето на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение на държавите членки;

—

дали използването на Pegasus или еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение от страна на органите на държавите членки е довело до предаването на лични данни на трети държави, и по-специално, но не само, на групата NSO, както и на правителствата на трети държави;

—

дали използването на Pegasus или еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение, с прякото или непряко участие на субекти, свързани с ЕС, е допринесло за незаконното шпиониране на журналисти, политици, служители на правоприлагащите органи, дипломати, адвокати, хора от деловите среди, представители на гражданското общество или други участници в трети държави и дали е довело до нарушения или злоупотреби с правата на човека, които пораждат сериозно безпокойство по отношение на целите на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, и дали това използване е в нарушение на ценностите, залегнали в член 21 от ДЕС и в Хартата, също и при надлежно зачитане на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и други права, залегнали в международното право в областта на правата на човека;

—

дали са налице достатъчно основания Съветът да приеме ограничителни мерки или санкции в рамките на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС срещу една или повече трети държави, когато в решение, прието в съответствие с дял V, глава 2 от ДЕС, е предвидено прекъсване или намаляване на икономическите или финансовите отношения в съответствие с член 215, параграф 1 от ДФЕС;

—

дали използването на Pegasus или еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение от страна на трети държави е оказало въздействие върху основните права, гарантирани от законодателството на Съюза, и дали са налице достатъчно основания Съветът да преразгледа всички международни споразумения за сътрудничество в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, сключени с трети държави съгласно член 218 от ДФЕС;