20.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 101/64

(1)

С Директива 2014/90/ЕС са предоставени на Комисията изпълнителни правомощия за определяне на подходящи технически критерии за проектирането, работните показатели, полагането и използването на съответните електронни етикети.

(2)

Проведен бе анализ на разходите и ползите (2), в резултат от който бе дадена положителна оценка на използването на електронни етикети в допълнение към маркировката „щурвал“.

(3)

За реализирането на електронно етикетиране на морско оборудване не са необходими значителни инвестиции, а в същото време то осигурява значителни ползи за производителите, корабособствениците и операторите на кораби, както и за органите за пазарен надзор.

(4)

Дадените в настоящия регламент спецификации се основават на сравнение на наличните технологии, направено в рамките на анализа на разходите и ползите, както и на направените при това сравнение предложения за подходящи структури на кодовете, използвани за идентифициране на морско оборудване.

(5)

В резултат от сравнението на съществуващите носители на данни и архитектури за обмен на данни в рамките на анализа на разходите и ползите бе направена препоръка за използване като най-подходящи технологии на матрични кодове (двумерни баркодове) и на радиочестотна идентификация („RFID“).

(6)

Анализът на разходите и ползите показа също, че поради ограничения капацитет за съхранение на данни в електронния етикет е уместно електронният етикет да осигурява линк към бази данни, съдържащи по-подробна информация. Специфицираните в настоящия регламент матрични кодове (двумерни баркодове) и радиочестотна идентификация („RFID“) съдържат ключовата информация, необходима за осигуряване на такъв линк.

(7)

Поради това следва да се използва уникално идентифициране на морското оборудване, базиращо се на стандартизирана структура на кодовете, която да е независима от вида на електронния етикет. Това идентифициране следва да бъде достатъчно гъвкаво, за да дава възможност за пряк достъп на потребителите до най-релевантните бази данни за морско оборудване.

(8)

Форматът за кодиране на необходимата информация върху носителя на данни следва да се базира на стандарти на ISO. Този формат следва да дава също възможност за кодиране на допълнителна информация, използвана от производителите, като по-специално производителите следва да могат да включват в носителя на данни допълнителни защитни елементи, така че да могат по-добре да се идентифицират фалшифицирани продукти.

(9)

За да може по-лесно да се открива чрез визуално инспектиране, морското оборудване, което има електронни етикети, заменящи знака тип „щурвал“, следва да е обозначено с подходящ символ.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби („COSS“),

1)

„електронен етикет“ („electronic tag“) означава маркировка с радиочестотна идентификация („RFID“) или с матричен код (двумерен баркод);

2)

„идентификатор на приложението“ („application identifier“) означава цифрова представка, използвана за дефиниране на смисъла и формата на кодираните елементи от данни.

а)

етикети с радиочестотна идентификация (RFID), фиксирани трайно върху елемент от морското оборудване;

б)

оптично четими етикети, съдържащи матрични кодове (двумерни баркодове), фиксирани трайно върху съответното съоръжение, представляващо съставна част от морско оборудване; или

в)

оптично четими етикети, съдържащи матрични кодове (двумерни баркодове), маркирани трайно върху елемент от морско оборудване.