(1)

С Директива 2014/59/ЕС от държавите членки се изисква да създадат механизми за финансиране на преструктурирането с цел да се гарантира ефективното прилагане от органите за преструктуриране на съответните инструменти и правомощия. Тези механизми следва да разполагат с достатъчно финансови ресурси, които да позволят ефективното функциониране на рамката за преструктуриране, поради което са оправомощени да събират предварителни вноски от институциите, лицензирани на територията, за която се простират правомощията им, включително и от клоновете в Съюза (оттук нататък наричани „институции“).

(2)

Държавите членки са задължени да събират предварителни вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането не само от институциите, а — в съответствие с член 103, параграф 1 от ДВПКИИП — и от клоновете в Съюза. Правомощията на Комисията да приема делегирани актове по силата на член 103, параграфи 7 и 8 от ДВПКИИП обхващат и клоновете в Съюза. От друга страна фактът, че по силата на член 47 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2) пруденциалните изисквания и третирането за целите на надзора на клоновете в Съюза са от компетентността на държавите членки означава, че голям брой от определените в настоящия делегиран регламент количествени показатели за коригиране за риск не са подходящи за пряко прилагане към клоновете в Съюза. Поради това, въпреки че клоновете в Съюза не попадат в обхвата на настоящия регламент, те могат да бъдат обект на специален режим, изложен от Комисията в бъдещ делегиран акт.

(3)

По силата на членове 6, 15, 16, 95 и 96 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3), някои инвестиционни посредници с лиценз само за ограничени услуги и дейности не подлежат на — или могат да бъдат освободени от — някои капиталови изисквания и изисквания за ликвидност. Вследствие на това за тях не биха се прилагали редица количествени показатели, които следва да бъдат определени във връзка с корекциите за риск. Докато, от една страна, по силата на член 103, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, държавите членки са задължени да събират от инвестиционните посредници предварителни вноски за целите на механизма за финансиране на преструктурирането, от друга страна е целесъобразно да им се остави правомощието да определят корекциите за риск така, че да не ги обременят прекомерно. Поради това инвестиционните посредници не следва да попадат в обхвата на настоящия регламент.

(4)

По силата на член 102, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС държавите членки следва да гарантират, че за период, започващ от датата на влизане в сила на директивата, но не по-късно от 31 декември 2024 г. наличните финансови средства на техните механизми за финансиране достигат поне 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на тяхна територия. През този период и до достигането на целевото равнище вноските в механизмите за финансиране следва да се разпределят възможно най-равномерно във времето, като бъдат отчетени фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да имат върху финансовото състояние на плащащите ги институции.

(5)

В член 103, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС се изисква вноските да бъдат събирани поне веднъж годишно с цел да се достигне целевото равнище по член 102 от нея. В съответствие с член 103, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС годишната вноска следва да отразява размера на институцията, т.е. по същество тя представлява фиксирана сума, която се определя въз основа на пасивите на институцията (оттук нататък наричана „основна годишна вноска“); в допълнение тя отразява степента на риск на съответните дейности на институцията, тъй като основната годишна вноска следва да се адаптира спрямо нейния профил на риска (оттук нататък наричана „допълнителна корекция за риск“). Размерът на дадена институция е първостепенен показател за риска, който тя поражда. Колкото по-голяма е дадена институция, толкова по-вероятно е при сътресение органът за преструктуриране да сметне, че е от обществен интерес да я преструктурира и да прибегне до механизма за финансиране на преструктурирането, за да осигури ефективното прилагане на инструментите за преструктуриране.

(6)

За да се изясни как органите за преструктуриране следва да коригират вноските в зависимост от профила на риска на институциите, е необходимо да се определят показателите и групите показатели за риск, които да се използват за определяне на профила на риска на институциите, механизмът за прилагане на корекцията за риск към основната годишна вноска, както и самата основна годишна вноска като отправна точка за корекцията за риск. Тези елементи, които да допълват критериите за риск в член 103, параграф 7 от Директива 2014/59/ЕС, следва да бъдат определени така, че да се запазят равнопоставените условия на конкуренция между държавите членки и устойчивостта на вътрешния пазар, като се избегне използването на различни подходи в отделните държави членки за изчисляването на вноските в съответните механизми за финансиране на преструктурирането. По този начин за плащаните от институциите вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането могат да бъдат правени разчети и съпоставки по видове банки — което е важен елемент на равнопоставеността в рамките на вътрешния пазар.

(7)

В член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (4) се посочва, че с оглед прилагането на посочения регламент и на Директива 2014/59/ЕС за съответен национален орган за преструктуриране се приема създаденият с член 42, параграф 1 от посочения регламент Единен съвет за преструктуриране (оттук нататък наричан „Съветът за преструктуриране“), когато той изпълнява задълженията и упражнява правомощията, които съгласно посочената директива са от компетентността на националния орган за преструктуриране. Като се има предвид, че с член 70, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 806/2014 Съветът за преструктуриране се оправомощава да изчислява вноските на институциите в Единния фонд за преструктуриране, който от 1 януари 2016 г., с прилагането на настоящия регламент въз основа на член 103, параграф 7 от Директива 2014/59/ЕС, следва да замени механизмите за финансиране, с които разполагат участващите в Единния механизъм за преструктуриране държави членки, понятието за орган за преструктуриране по настоящия регламент следва да обхваща и Съвета за преструктуриране.

(8)

При групите изчисляването на вноските на индивидуално равнище би довело до двойно отчитане на някои пасиви при определянето на основната годишна вноска на отделните дружества от групата, тъй като задълженията, свързани със споразуменията, които дружествата от една и съща група сключват помежду си, са част от общите пасиви, които се взимат предвид при определянето на основната годишна вноска на всяко дружество от групата. Поради това определянето на основната годишна вноска следва да бъде допълнително уточнено за групите, така че да се отчете взаимосвързаността на дружествата от групата и да се избегне двойното отчитане на вътрешногруповите експозиции. С цел да се гарантира равнопоставеност между дружествата, които са част от група, и институциите, които са членове на една и съща схема за институционална защита или са дълготрайно свързани с един и същ централен орган, този принцип следва да се прилага и за вторите.

(9)

При изчисляването на основната годишна вноска на дадено дружество от група, общите пасиви, които следва да се вземат предвид, не следва да включват задълженията, възникнали от договор на дружеството с друго дружество от същата група. Това изключение обаче следва да бъде приложимо единствено в случаите, когато всички дружества в групата са установени в Съюза, включени са на пълна основа в една и съща консолидация и подлежат на подходящи централизирани процедури за оценка, измерване и контрол на риска, както и при условие че няма настоящи или прогнозирани съществени практически или правни пречки пред бързото събиране на съответните вземания, когато станат изискуеми. Това следва да предотврати изключването на задълженията от основата за изчисляване на вноските, ако не съществуват гаранции, че експозициите към вътрешногрупово кредитиране ще бъдат уредени, ако финансовото състояние на групата се влоши. Освен това, за да не се позволи изключването на вътрешногруповите задължения да предостави предимство на възползващите се от него дружества от група, това изключване не следва да позволи на съответните институции да се възползват от опростената система за вноски, предвидена за малките институции, ако вследствие на изключването дадена институция удовлетвори изискванията за опростената система. С цел да се гарантира равнопоставеност между дружествата, които са част от група, и институциите, които са членове на една и съща схема за институционална защита или са дълготрайно свързани с един и същ централен орган, този принцип следва да се прилага и за вторите.

(10)

По изключение от правилото, че изчисляването на вноските следва да се извършва на индивидуално равнище, за централен орган и за свързаните с него кредитни институции, които в съответствие с член 10 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета са изцяло или частично освободени от пруденциалните изисквания в националното законодателство, правилата за предварителните вноски следва единствено да се прилагат като цяло на консолидирана основа, тъй като платежоспособността и ликвидността на централния орган и на всички свързани с него институции се наблюдават като цяло въз основа на консолидираните им отчети.

(11)

Определянето на основната годишна вноска следва да бъде допълнително уточнено и за инфраструктурите на финансовия пазар (ИФП). Някои ИФП като например централните контрагенти (ЦК) или централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК) също са лицензирани като кредитни институции. По-специално, някои ЦДЦК предоставят банкови услуги, които са странични спрямо дейността им като пазарни инфраструктури. За разлика от кредитните институции ЦДЦК не привличат гарантирани депозити, а управляват най-вече салда в рамките на деня или овърнайт, породени от услугите по сетълмент на сделки с ценни книжа, предоставяни от тях на финансови институции или централни банки. Като цяло тези салда не са в парични средства, които биха могли да бъдат приравнени на набрано финансиране с оглед на предоставяне на банкови услуги. Тъй като предоставянето на банкови услуги е странична дейност за ИФП спрямо основната им дейност по извършване на клиринг или сетълмент, за която те се подчиняват на строги пруденциални изисквания по силата на регламенти (ЕС) № 648/2012 (5) и (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета (6), както и на съответните разпоредби на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, а също така и поради факта, че техният бизнес модел не поражда рискове, сравними с тези при кредитните институции, при определянето на размера на общите им пасиви за целите на изчисляването на основната им годишна вноска следва да бъдат взети предвид само пасивите, свързани с банковата им дейност.

(12)

Отчитането на деривативите по отделните сметки не е хармонизирано в Съюза, което би могло да се отрази на размера на пасивите, който се взима предвид при изчисляването на вноските на всяка банка. Посоченият в член 429, параграфи 6 и 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013 метод на коефициента на ливъридж се прилага за всички банки и гарантира, че един и същ договор за дериватив — и по-специално нетирането на такива договори — ще се разглежда по еднакъв начин, независимо от приложимата към банката счетоводна рамка. Следователно, за да се осигури хармонизирано третиране на деривативите при определянето на основната годишна вноска, което да дава възможност за сравняване на тяхното остойностяване между институциите и за равнопоставеност в целия Съюз, те следва да бъдат оценявани в съответствие с член 429, параграфи 6 и 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013. За да се осигури обаче предсказуемост на остойностяването на деривативите по силата на Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да се заложи, че то не може да води до стойност, която е по-малка от 75 % от стойността на съответните деривативи съгласно приложимата счетоводна рамка.

(13)

Някои кредитни институции са насърчителни банки, чиято цел е да се постигне напредък по обществено-политическите цели на централно или регионално правителство на държава членка, или на местен орган на властта, предимно чрез предоставянето на насърчителни заеми на неконкурентна основа и с нестопанска цел. Предоставяните от такива институции заеми са пряко или непряко частично гарантирани от централното или регионалното правителство, или от местния орган на властта. Насърчителните заеми се отпускат на неконкурентна основа и с нестопанска цел за насърчаване постигането на обществено-политическите цели на Съюза или на централно или регионално правителство на държава членка. Понякога те се предоставят чрез друга институция, действаща като посредник (заеми, отпускани чрез посредник). В такива случаи кредитната институция посредник получава насърчителни заеми от многостранна банка за развитие или субект от публичния сектор и ги предоставя на други кредитни институции, които ги отпускат на крайните клиенти. Кредитните институции посредници прехвърлят ликвидността по тези заеми от иницииралата ги насърчителна банка към кредитиращата или друга посредническа институция, поради което тези пасиви не следва да се включват в общите пасиви, които се взимат предвид при изчисляването на основната годишна вноска.

(14)

Член 103, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС задължава всички институции да имат финансово участие в механизмите за финансиране на преструктурирането. От друга страна трябва да бъде намерен пропорционален и справедлив баланс между задължението на всяка институция за финансово участие в механизма за финансиране на преструктурирането и нейния размер, профил на риска, обхват и сложност на дейността, взаимообвързаност с други институции или с финансовата система като цяло, последствията от неплатежоспособността ѝ върху финансовите пазари, върху други институции, върху условията за финансиране или върху икономиката като цяло — и следователно вероятността институцията да бъде обект на преструктуриране и да се ползва от механизма за финансиране. В съответствие с член 4 от Директива 2014/59/ЕС, при взимането на решение дали определени институции трябва да се възползват от облекчени задължения във връзка с изискването за изготвяне на планове за възстановяване и преструктуриране органите за преструктуриране взимат предвид тези елементи. От своя страна, при оценяването на подходящия баланс между съблюдаването на изискванията в Директива 2014/59/ЕС и особеностите на обхванатите от нея различни институции следва да бъде взето предвид и административното бреме, което изчисляването на годишните вноски поражда за някои институции и органи за преструктуриране.

(15)

Малките институции обикновено не са с висок профил на риска, често са по-малко рискови за системата отколкото големите институции и в много случаи въздействието от изпадането им в неплатежоспособност върху икономиката като цяло е по-ниско, отколкото при големите институции. В същото време не могат да се пренебрегнат потенциалните последици от неплатежоспособността на малките институции за финансовата стабилност, тъй като дори те могат да породят системен риск поради ролята си в цялостната банкова система, кумулативното въздействие на взаимовръзките си или верижния ефект, който може да възникне поради загуба на доверие в банковата система.

(16)

В повечето случаи малките институции не представляват риск за системата и е по-малко вероятно, в сравнение с големите институции, да бъдат поставени в режим на преструктуриране и следователно да се ползват от механизмите за финансиране на преструктурирането, поради което методиката за изчисляване на годишните им вноски в тези механизми следва да бъде опростена. Годишната вноска на малките институции следва да се състои от фиксирана сума, основана единствено на основната им годишна вноска, която е пропорционална на размера им. Тази методика следва да доведе до пропорционална система на годишни вноски, тъй като, при определянето на годишната вноска на всяка институция, органът за преструктуриране трябва да се съобразява с годишното целевото равнище на механизма за финансиране. При това положение фиксираната сума отразява факта, че в много случаи рискът при малките институции е по-нисък; тя позволява и по-широка корекция на вноската на по-големите институции — чието системно значение като цяло е по-голямо — в зависимост от профила им на риска.

(17)

За да се определи кои институции се приемат за малки следва да се използва двоен праг, като първият е общите пасиви (без собствени средства) минус гарантираните депозити да не надхвърлят 300 млн. евро, а вторият — общите активи да не надхвърлят 1 млрд. евро. Вторият праг следва да попречи на по-големите институции, които удовлетворяват първия праг по отношение размера на пасивите, да се възползват от опростената система.

(18)

В категорията на малките институции следва да се прави разграничение, тъй като някои от тях са много малки, а други са близо до максималните прагове, които им позволяват да се възползват от опростената система. При системата на еднаква за всички фиксирана сума годишните вноски на много малки институции биха били несъразмерно по-високи в сравнение с тези на малките институции, които са близо до максималните прагове. В същото време опростената система не трябва да доведе до прекомерни разлики в годишните вноски на най-големите измежду малките институции и институциите, които не отговарят на условията за опростената система, тъй като са малко над праговете. За да се избегне този нежелан ефект е целесъобразно да се предвиди система от няколко категории малки институции, чиито годишни вноски следва да се състоят от различни фиксирани суми. Това би трябвало да позволи постепенно увеличаване на вноските в рамките на опростената система, както и между най-високата и най-ниската фиксирана вноска, определяни по метода на коригиране на основната годишна вноска в зависимост от профила на риска на институцията.

(19)

Когато органът за преструктуриране сметне, че дадена малка институция е с особено висок профил на риска, той трябва да е оправомощен да реши, че съответната институция вече не следва да се ползва от опростената система, а вноската ѝ следва да се изчислява по метода на коригиране на основната годишна вноска в зависимост от фактори за риск, различни от размера на институцията.

(20)

В съответствие с членове 44 и 101 от Директива 2014/59/ЕС институциите по член 45, параграф 3 от нея няма да бъдат рекапитализирани посредством механизмите за финансиране на преструктурирането, тъй като ще бъдат ликвидирани по националните процедури по несъстоятелност или друг вид процедури, прилагани по силата на членове 38, 40 или 42 от Директива 2014/59/ЕС, и ще прекратят дейността си. Тези процедури гарантират, че кредиторите на посочените институции, включително, когато е приложимо, притежателите на обезпечени облигации, ще понесат загуби по начин, който съответства на целите на преструктурирането. Поради това вноските на тези институции в механизмите за финансиране на преструктурирането следва да отразяват тези особености. Механизмите могат обаче да се използват и за целите, посочени в член 101 от Директива 2014/59/ЕС. Ако дадена институция използва механизма за финансиране на преструктурирането за която и да е от тези цели, органът за преструктуриране следва да бъде в състояние да сравни профила на риска на всички други институции по член 45, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС с този на използвалата го институция и да приложи методиката в настоящия делегиран акт към тези институции, чийто профил на риска е сходен или по-висок от този на институциите, използвали механизма за финансиране на преструктурирането. Целесъобразно е също така да се състави списък с елементи, които органът за преструктуриране да вземе предвид при съпоставянето на профилите на риска.

(21)

За да могат органите на държавите членки за преструктуриране да постигнат хармонизирано тълкуване на критериите в член 103, параграф 7 от Директива 2014/59/ЕС, така че показателят за риск на институциите за целите на изчисляване на индивидуалните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането да се определя по сходен начин в целия Съюз, следва да бъдат определени и обособени в групи няколко показатели за риск, които органите за преобразуване да взимат предвид при оценяването на профила на риска на институциите. За да се осигури съгласуваност с надзорните практики, показателите за риск следва да се състоят от текущите нормативни показатели, които вече са налични или се разработват.

(22)

Когато съответното законодателство е освободило някои институции от задължението да определят някои от показателите за риск на равнището на институцията, и, ако е приложимо, компетентните органи разрешат прилагането на такива освобождавания, органите за преструктуриране следва да оценят съответните показатели на консолидирана или подконсолидирана основа, както е приложимо, за да се съобразят с надзорните практики и да гарантират, че групите, които се възползват от тези освобождавания, не са неправомерно санкционирани.

(23)

С цел да се позволи на органите за преструктуриране да възприемат съгласуван подход по отношение на значението на показателите и групите показатели за риск, които те следва да вземат предвид при определянето на профила на риска на институциите, в настоящия регламент следва да се определи относителното тегло на всеки показател и всяка група показатели за риск. Важно е обаче органите за преструктуриране да разполагат с достатъчно гъвкавост при оценяването на профила на риска на институциите, като адаптират прилагането на показателите и групите показатели за риск към спецификите на всяка институция. Това не може да се постигне единствено, като се предвиди диапазон за оценка на профила на риска, а е необходима определена свобода на преценката какво значение да бъде отдадено на някои показатели за риск, при това за всеки отделен случай, поради което теглото на някои показатели за риск следва да бъде само индикативно или следва да бъде определен диапазон във връзка с него, така че органите за преструктуриране да могат да решат доколко тези показатели са относими към даден случай.

(24)

При оценяване на значението на отделните показатели от дадена група те следва да се агрегират в рамките на групата посредством аритметично претегляне на средната им стойност. При изчисляването на крайния съставен показател за риск за всяка институция, с цел да се избегне компенсаторен ефект между групите показатели, когато например дадена институция, която се представя средно добре при няколко групи и много слабо — при друга, обикновено има средно добър резултат, получен от средноаритметичната стойност на различните групи показатели, изчислението следва да се основава на средната геометрична претеглена величина на индивидуалните групи показатели.

(25)

Диапазонът за оценка на степента на риск, породен от дадена институция, следва да позволява достатъчно модулиране на профила на риска в зависимост от различните показатели и групи показатели за риск, посочени в настоящия регламент, като в същото време осигурява достатъчно стабилност и предсказуемост на годишните вноски, които институциите са задължени да правят по силата на Директива 2014/59/ЕС и на настоящия регламент.

(26)

За да се гарантира плащането на вноските е необходимо да се уточнят условията и начинът на плащане. По-специално за вноските, които не са платени в брой, а в неотменими задължения за плащане, в съответствие с член 103 от Директива 2014/59/ЕС, е необходимо да се посочи делът на неотменимите задължения за плащане, който всяка институция може да използва, както и видът на обезпечението, прието за тези неотменими задължения за плащане, така че органът за преструктуриране да може да получи фактическото плащане, дори когато срещне трудности при усвояването на неотменимите задължения за плащане. За да се гарантира фактическото плащане на годишните вноски е необходимо органите за преструктуриране да разполагат със специфичните правомощия да налагат административни санкции и други административни мерки на институциите, които нарушават изискванията в настоящия регламент за изчисляване и адаптиране на вноските — като например неспазване на задължението за предоставяне на поисканата информация от съответния орган за преструктуриране. Органите за преструктуриране следва също така да разполагат с правомощието да налагат ежедневна парична санкция на институция, която не е платила или е платила само частично дължимата годишна вноска или която не е спазила изискванията в уведомлението, отправено ѝ от органа за преструктуриране. Необходимо е също така да се предвидят специфични задължения за обмен на информация между компетентните органи и органите за преструктуриране.

(27)

За да се гарантира, че корекциите за риск отразяват тенденциите в банковия сектор и поради това удовлетворяват на текуща основа изискванията на Директива 2014/59/ЕС, Комисията, въз основа на придобития опит в отчитането на риска, ще анализира тези корекции с оглед на изчисляването на годишните вноски, като по-конкретно ще проучи целесъобразността на посочения в настоящия регламент множител за корекции за риск и необходимостта от евентуално увеличение на горната му граница преди 1 юни 2016 г.

(28)

Член 130, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, който задължава държавите членки да събират годишни вноски от лицензираните на тяхна територия институции, се прилага от 1 януари 2015 г., поради което настоящият регламент следва да се прилага от същата дата,