1.   Институциите изчисляват отношението си на ливъридж съгласно методологията по параграфи 2—13.

2.   Отношението на ливъридж се изчислява, като мярката за капитал на институцията се разделя на мярката за обща експозиция на тази институция, и се изразява в проценти.

Институциите изчисляват отношението на ливъридж към отчетната референтна дата.

3.   За целите на параграф 2 мярката за капитал е капиталът от първи ред.

4.   Мярката за обща експозиция е сборът на стойностите на експозициите по:

5.   Институциите определят стойността на експозицията по активите, с изключение на договорите по приложение II и кредитните деривати, в съответствие със следните принципи:

6.   Институциите могат да приспаднат от мярката за експозиция, посочена в параграф 4 от настоящия член, сумите, приспаднати от базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква г).

7.   Компетентните органи могат да разрешат на дадена институция да не включва в мярката за експозиция експозиции, които могат бъдат третирани съгласно предвиденото в член 113, параграф 6. Компетентните органи могат да предоставят това разрешение само ако са изпълнени всички условия, изложени в член 113, параграф 6, букви а)—д), и когато са дали одобрението, предвидено в член 113, параграф 6.

8.   Чрез дерогация от параграф 5, буква г) институциите могат да определят стойността на експозицията на парични вземания и парични задължения по репо сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, трансакции с удължен сетълмент и маржин заемни сделки с един и същ контрагент на нетна основа само ако са изпълнени всички следни условия:

За целите на първа алинея, буква в) механизъм за сетълмент води до резултат, който е функционално равностоен на нетен сетълмент, ако на датата на сетълмента нетният резултат от паричните потоци по сделките в рамките на този механизъм е равен на единичната нетна сума по нетния сетълмент.

9.   Институциите определят стойността на експозицията по договорите, посочени в приложение II, и на кредитните деривати, включително такива, които са задбалансови позиции, съгласно член 429а.

10.   Институциите определят стойността на експозицията по задбалансовите позиции, с изключение на договорите, изброени в приложение II, кредитните деривати, репо сделките, сделките по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, трансакциите с удължен сетълмент и маржин заемните сделки в съответствие с член 111, параграф 1. Институциите обаче не намаляват номиналната стойност на тези позиции чрез специфични корекции за кредитен риск.

В съответствие с член 166, параграф 9 когато даден ангажимент се отнася до продължаването на друг ангажимент, се използва по-ниският от двата конверсионни коефициента, приложими за съответните индивидуални ангажименти. За стойността на експозицията по задбалансовите позиции с нисък риск, посочени в член 111, параграф 1, буква г), се определя долна граница, равна на 10 % от номиналната им стойност.

11.   Институция, която е клирингов член на КЦК, може да изключи от изчисляването на мярката за експозиция експозиции по търговско финансиране към следните елементи, при условие че посочените експозиции по търговско финансиране са обект на клиринг чрез този КЦК и едновременно с това отговарят на условията, предвидени в член 306, параграф 1, буква в):

12.   Когато дадена институция, която е клирингов член на КЦК, гарантира пред КЦК изпълнението на клиент, който сключва пряко сделки с деривати чрез КЦК, тя включва в мярката за експозиция експозицията, произтичаща от гаранцията, като експозиция към дериват към клиента в съответствие с член 429а.

13.   Когато националните общоприети счетоводни принципи признават балансово активите, предмет на доверително управление, в съответствие с член 10 от Директива 86/635/ЕИО, тези активи могат да бъдат изключени от мярката за общата експозиция, ако отговарят на критериите за непризнаване, предвидени в Международния счетоводен стандарт 39 (МСС 39), приложим съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002, и когато е приложимо, на критериите за изключване от обхвата на консолидацията, предвидени в Международния стандарт за финансово отчитане 10 (МСФО 10), приложим съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002.

14.   Компетентните органи могат да разрешат на дадена институция да изключи от мярката за експозиция експозиции, които отговарят на всички следни условия:

1.   Институциите определят стойността на експозицията по договорите, посочени в приложение II, и по кредитните деривати, включително такива, които са задбалансови позиции, съгласно метода по член 274. Институциите прилагат член 299, параграф 2, буква а) при определянето на потенциалната бъдеща кредитна експозиция на кредитни деривати.

При определянето на потенциалната бъдеща кредитна експозиция на кредитни деривати институциите прилагат посочените в член 299, параграф 2, буква а) принципи за всичките си кредитни деривати, а не само за онези, които са включени в търговския портфейл.

При определянето на стойността на експозицията институциите могат да отчитат ефектите на договорите за новация и други споразумения за нетиране в съответствие с член 295. Не се прилага кръстосано нетиране на продукти. Независимо от това, институциите могат да нетират в продуктовата категория, посочена в точка 25), буква в) от член 272, и кредитните деривати, когато те са предмет на договорно споразумение за кръстосано нетиране на продукти, посочено в член 295, буква в).

2.   Когато предоставянето на обезпечения, свързани с договори за деривати, намалява размера на активите съгласно приложимата счетоводна рамка, институциите сторнират това намаление.

3.   За целите на параграф 1 институциите могат да приспаднат получения от контрагента вариационен маржин в парични средства от частта от стойността на експозицията, представляваща текущата разменна стойност, доколкото съгласно приложимата счетоводна рамка вариационният маржин не е бил вече признат като намаление на стойността на експозицията и когато са изпълнени всички следни условия:

За целите на първа алинея, буква в) когато дериватен договор е предмет на квалифициращо рамково споразумение за нетиране, валута на сетълмента означава всяка валута на сетълмент, посочена в дериватния договор, пораждащото основното задължение рамково споразумение за нетиране или приложението за кредитната подкрепа към рамково споразумение за нетиране.

Когато, съгласно приложимата счетоводна рамка, дадена институция признава вариационния маржин в парични средства, изплатен на контрагента, като актив (вземане), тя може да изключи този актив от мярката за експозиция при условие че са изпълнени условията по букви а)—д).

4.   За целите на параграф 3 е приложимо следното:

5.   За издадените кредитни деривати институциите включват в стойността на експозицията, в допълнение към предвиденото в параграф 1 третиране, посочените в издадените кредитни деривати ефективни условни стойности, намалени с всички отрицателни изменения в справедливата стойност, включени в капитала от първи ред по отношение на издадения кредитен дериват. Получената стойност на експозицията може да бъде допълнително намалена с ефективната условна стойност на закупен кредитен дериват върху същото референтно лице, ако е изпълнено всяко от следните условия:

Когато условната стойност на издаден кредитен дериват не е намалена с условната стойност на закупен кредитен дериват, институциите могат да приспаднат индивидуалната потенциална бъдеща експозиция на посочения издаден кредитен дериват от общата потенциална бъдеща експозиция, определена съгласно параграф 1 от настоящия член, във връзка с член 274, параграф 2 или член 299, параграф 2, буква а), както е приложимо. В случай че потенциалната бъдеща кредитна експозиция се определя във връзка с член 298, параграф 1, буква в), подточка ii), брутната потенциална кредитна експозиция (PCEgross) може да бъде намалена с индивидуалната потенциална бъдеща експозиция на издадени кредитни деривати без корекция на коефициента нето/бруто (NGR).

6.   Институциите не намаляват ефективната условна стойност на издаден кредитен дериват, когато купуват кредитната защита посредством суап за обща доходност, и отчитат нетните постъпления по сделката като нетен доход, но не отчитат съответното намаление в стойността на издадения кредитен дериват, отразена в капитала от първи ред.

7.   В случаите на закупени кредитни деривати от група референтни субекти институциите могат да признаят намаление съгласно параграф 5 по издадените кредитни деривати по отделни референтни лица само ако купуваната защита е икономически еквивалентна на купуване на защита отделно за всяко отделно лице в групата. когато институцията закупува кредитен дериват за група референтни лица, тя може да признае намаление за група издадени кредитни деривати само когато групата референтни субекти и нивото на подчиненост в двете сделки са идентични;

8.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член институциите могат да използват метода по член 275, за да определят стойността на експозицията по договорите в точки 1 и 2 от приложение II, само ако използват този метод и за определяне на стойността на експозицията по тези договори с цел спазване на капиталовите изисквания по член 92.

Когато институциите прилагат метода, описан в член 275, те не трябва да намаляват мярката за експозиция със сумата на получения вариационен маржин в парични средства.

1.   В допълнение към стойностите на експозицията по репо сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, трансакции с удължен сетълмент и маржин заемни сделки, включително тези, които са задбалансови позиции в съответствие с член 429, параграф 5, институциите включват в мярката за експозиция надбавка за кредитен риск от контрагента, определена в съответствие с параграф 2 или параграф 3 от настоящия член, както е приложимо.

2.   За целите на параграф 1, за сделки с даден контрагент, които не са предмет на рамково споразумение за нетиране, отговарящо на условията по член 206, надбавката (Ei*) се определя за всяка отделна сделка по следната формула:

където:

3.   За целите на параграф 1, за сделки с даден контрагент, които са предмет на рамково споразумение за нетиране отговарящо на условията по член 206, надбавката за тези сделки (Ei*) се определя за всяко отделно споразумение по следната формула:

където:

4.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, институциите могат да използват метода, предвиден в член 222, при спазване на 20 % долна граница за приложимото рисково тегло, за определяне на надбавката за репо сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, трансакции с удължен сетълмент и маржин заемни сделки, включително тези, които са задбалансови позиции. Институциите могат да използват този метод само тогава, когато го използват също и за определянето на стойността на експозицията по посочените сделки за целите на спазването на капиталовите изисквания по член 92.

5.   При осчетоводяване на продажбата по отношение на репо сделки съгласно действащата счетоводна рамка, институцията сторнира всички свързани с продажбата счетоводни статии.

6.   Когато институция действа като посредник между две страни в репо сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, трансакции с удължен сетълмент и маржин заемни сделки, включително тези, които са задбалансови позиции, се прилага следното: