Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 02018R0841-20230511

    Consolidated text: Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (текст от значение за ЕИП)текст от значение за ЕИП

    ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/841/2023-05-11

    02018R0841 — BG — 11.05.2023 — 002.002


    Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

    ►B

    РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/841 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

    от 30 май 2018 година

    за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС

    (текст от значение за ЕИП)

    (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стp. 1)

    Изменен с:

     

     

    Официален вестник

      №

    страница

    дата

    ►M1

    ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/268 НА КОМИСИЯТА  от 28 октомври 2020 година

      L 60

    21

    22.2.2021

    ►M2

    РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/839 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА  от 19 април 2023 година

      L 107

    1

    21.4.2023


    Поправен със:

    ►C1

    Поправка, ОВ L , 14.2.2024, стp.  1 ((ЕС) 2023/839)




    ▼B

    РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/841 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

    от 30 май 2018 година

    за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС

    (текст от значение за ЕИП)



    ▼M2

    Член 1

    Предмет

    С настоящия регламент се определят правилата относно:

    а) 

    ангажиментите на държавите членки относно сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), които допринасят за постигането на целите на Парижкото споразумение и изпълнението на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове в периода 2021—2025 г.;

    б) 

    отчитането на емисиите и поглъщанията на парникови газове от сектора на ЗПЗГС и проверка на спазването от страна на държавите членки на посочените в точка a) ангажименти за периода 2021—2025 г.;

    в) 

    целта на Съюза до 2030 г. за нетни поглъщания на парникови газове в сектора на ЗПЗГС;

    г) 

    целите за нетни поглъщания на парникови газове в сектора на ЗПЗГС за държавите членки за периода 2026—2030 г.

    Член 2

    Обхват

    1.  

    Настоящият регламент се прилага за емисиите и поглъщанията на парникови газове, изброени в раздел А от приложение I към настоящия регламент, докладвани съгласно член 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ) и възникващи на териториите на държавите членки в периода 2021 – 2025 г. във всяка от посочените по-долу отчетни категории площи:

    а) 

    земеползване, докладвано като обработваема площ, пасища, влажни зони, населени места или други площи, които са преобразувани в горска площ („залесена площ“);

    б) 

    земеползване, докладвано като горска площ, преобразувана в обработваема площ, пасища, влажни зони, населени места или други площи („обезлесена площ“);

    в) 

    земеползване, докладвано като едно от посочените по-долу („управлявана обработваема площ“):

    i) 

    обработваема площ, запазваща се като обработваема площ;

    ii) 

    пасище, влажна зона, населено място или друга площ, които са преобразувани в обработваема площ;

    iii) 

    обработваема площ, преобразувана във влажна зона, населено място или друга площ;

    г) 

    земеползване, докладвано като едно от посочените по-долу („управлявано пасище“):

    i) 

    пасище, запазващо се като пасище;

    ii) 

    обработваема площ, влажна зона, населено място или друга площ, които са преобразувани в пасище;

    iii) 

    пасище, преобразувано във влажна зона, населено място или друга площ;

    д) 

    земеползване докладвано като горска площ, запазваща се като горска площ („управлявана горска площ“);

    е) 

    когато дадена държава членка е уведомила до 31 декември 2020 г. Комисията за намерението си да включи управлявана влажна зона в обхвата на своите ангажименти съгласно член 4, параграф 1 от настоящия регламент, земеползването се докладва като едно от следните („управлявана влажна зона“):

    — 
    влажна зона, запазваща се като влажна зона,
    — 
    населено място или друга площ, които са преобразувани във влажна зона,
    — 
    влажна зона, преобразувана в населено място или друга площ.
    2.  

    Настоящият регламент се прилага и по отношение на емисии и поглъщания на парникови газове, изброени в раздел А от приложение I към настоящия регламент, докладвани съгласно член 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и възникващи на териториите на държавите членки в периода 2026—2030 г. във всяка от посочените по-долу категории площи или сектори за докладване:

    а) 

    горска площ;

    б) 

    обработваема площ;

    в) 

    пасище;

    г) 

    влажни зони;

    д) 

    населени места;

    е) 

    друга площ;

    ж) 

    продукти от добита дървесина;

    з) 

    други;

    и) 

    атмосферни утайки,

    й) 

    излужване и стичане на азот.

    ▼B

    Член 3

    Определения

    1.  

    За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

    1) 

    „поглътител“ означава всеки процес, дейност или механизъм, при който от атмосферата се отстранява парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ;

    2) 

    „източник“ означава всеки процес, дейност или механизъм, при който в атмосферата се отделя парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ;

    3) 

    „въглеродно депо“ означава част или цялостна биогеохимична даденост или система на територията на дадена държава членка, в която се натрупва въглерод, въглеродосъдържащ прекурсор на парников газ или въглеродосъдържащ парников газ;

    4) 

    „въглероден запас“ означава масата на въглерода, съхранена в дадено въглеродно депо;

    5) 

    „продукт от добита дървесина“ означава всеки продукт от дърводобива, който е напуснал съответния дърводобивен обект;

    6) 

    „гора“ означава площ от земя, определена от минималните стойности за размер на площ, за покритие от дървесни корони или еквивалентна гъстота на дърветата, и за потенциална височина на дърветата в зряла възраст на мястото им на растеж, както е определено за всяка държава членка в приложение II. Тя включва площи, покрити с дървета, включително групи от растящи млади естествени дървета или насаждения, които все още трябва да достигнат минималните стойности за покритие от дървесните корони или еквивалентна гъстота на дърветата или минималната височина на дърветата, както е определено в приложение II, включително всяка площ, която по принцип представлява част от горската площ, но на която временно няма дървета в резултат на човешка намеса, като например дърводобив, или в резултат на естествени причини, но за която може да се очаква, че отново ще се превърне в гора;

    7) 

    „референтно ниво за горите“ означава прогнозна стойност, изразенa в тонове CO2 еквивалент годишно, на средните годишни нетни емисии или поглъщания, дължащи се на управлявани горски площи на територията на държава членка за периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. въз основа на критериите, определени в настоящия регламент;

    8) 

    „период на полуотделяне на въглерода“ означава броят години, необходими за намаляването на количеството въглерод, съдържащо се в определена категория продукти от добита дървесина, до половината от първоначалната му стойност;

    ▼M2

    9) 

    „естествени смущения“ означава всички неантропогенни събития или обстоятелства, които причиняват значителни емисии в сектора на ЗПЗГС, чието настъпване е извън контрола на съответната държава членка и чийто ефект върху емисиите държавата членка обективно няма възможност да ограничи значително, дори след тяхната поява;

    ▼B

    10) 

    „незабавно окисление“ означава метод на отчитане, при който се приема, че отделянето в атмосферата на цялото количество въглерод, натрупано в продуктите от добита дървесина, става в момента на дърводобива;

    ▼M2

    11) 

    „изменение на климата“ означава изменение на климата, пряко или непряко свързано с човешка дейност, което променя състава на глобалната атмосфера и което се явява в допълнение към естествената променливост на климата, наблюдавано за сравними периоди от време.

    ▼B

    2.  
    На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 16, да изменя или заличава определенията, съдържащи се в параграф 1 от настоящия член, или да добавя нови определения в него с цел адаптиране на посочения параграф към научното развитие или техническия прогрес и осигуряване на съгласуваност между тези определения и евентуалните промени на съответните определения в ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение.

    ▼M2

    Член 4

    Ангажименти и цели

    1.  
    Всяка държава членка, като вземе предвид възможностите за гъвкавост, предвидени в членове 12, 13 и 13a, гарантира, че за периода 2021—2025 г. емисиите на парникови газове не надхвърлят поглъщанията на парникови газове, изчислени като сбора на общите емисии и на общите поглъщания на нейна територия общо във всички отчетни категории площи, посочени в член 2, параграф 1.
    2.  
    Целта на Съюза до 2030 г. за нетни поглъщания на парникови газове е 310 млн. тона CO2 еквивалент като сбор от стойностите на нетните емисии и поглъщания на парникови газове на държавите членки през 2030 г., посочени в колона Г от приложение IIa, и се основава на средната стойност от данните им от инвентаризацията на парникови газове за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., представени през 2020 г.
    3.  
    Всяка държава членка, като взема предвид възможностите за гъвкавост, предвидени в членове 12 и 13б, гарантира, че сборът на нейните емисии и поглъщания на парникови газове на нейната територия и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й), докладвани за 2030 г. в нейните данни от инвентаризацията на парникови газове, представени през 2032 г., в сравнение със средната стойност на нейните данни от инвентаризацията на парникови газове за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., представени през 2032 г., не надхвърля целта, посочена за тази държава членка в колона В от приложение IIа.
    4.  

    Всяка държава членка гарантира, че сборът от разликите между следните точки за всяка година през периода 2026—2029 г. не надхвърля бюджета за периода 2026—2029 г.:

    а) 

    емисиите и поглъщанията на парникови газове на нейна територия и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й); и

    б) 

    средната стойност на нейните данни от инвентаризацията на парникови газове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., представени през 2032 г.

    Бюджетът за 2026—2029 г. за тази държава членка се определя като сбор от разликите за всяка година през периода 2026—2029 г. между:

    а) 

    годишни пределно допустими стойности за емисиите и поглъщанията на парникови газове за тези години, установени въз основа на линейна траектория към 2030 г.; и

    б) 

    средната стойност на нейните данни от инвентаризацията на парникови газове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., представени през 2025 г.

    Линейната траектория на дадена държава членка започва през 2022 г. със средната стойност на данните от инвентаризацията на парникови газове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. и като крайна точка за 2030 г. – стойността, получена чрез добавяне на стойността, определена за тази държава членка в колона В от приложение IIa, към средната стойност на данните от инвентаризацията на парникови газове за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

    Бюджетът за 2026—2029 г. се определя въз основа на данните от инвентаризацията на парникови газове, представени през 2025 г., и спазването на този бюджет се оценява въз основа на данните от инвентаризацията на парникови газове, представени през 2032 г.

    5.  
    Комисията приема актове за изпълнение, в които годишните пределно допустими стойности за всяка година от периода 2026—2029 г. се определят въз основа на линейна траектория на нетните поглъщания на парникови газове за всяка държава членка, определени в тонове CO2 еквивалент. Тези национални траектории се основават на докладваната от всяка държава членка средна стойност на данните от инвентаризацията на парникови газове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.

    Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16а от настоящия регламент. За целите на тези актове за изпълнение Комисията извършва цялостен преглед на най-актуалните данни от националните инвентаризации, представени от държавите членки съгласно член 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

    6.  
    Когато приемат политики за изпълнение на своите ангажименти, цели и бюджети, посочени в настоящия член, държавите членки вземат предвид необходимостта от гарантиране на честен и социално справедлив преход за всички. Комисията може да издаде насоки в подкрепа на държавите членки в това отношение.

    ▼B

    Член 5

    Общи правила за отчитане

    ▼M2

    1.  
    Всяка държава членка изготвя и води отчети, които точно отразяват емисиите и поглъщанията, дължащи се на отчетните категории площи, посочени в член 2. Държавите членки гарантират, че техните отчети и другите данни, предоставени съгласно настоящия регламент, са точни, пълни, последователни, публично достъпни, сравними и прозрачни. Държавите членки отбелязват емисиите с положителен знак (+), а поглъщанията – с отрицателен знак (–).

    ▼B

    2.  
    Държавите членки предотвратяват всякакво двойно отчитане на емисии или поглъщания, по-специално като гарантират, че емисиите и поглъщанията не се отчитат в повече от една отчетна категория земя.
    3.  
    Когато земеползването е преобразувано, 20 години след датата на посоченото преобразуване, държавите членки променят категоризацията на горска площ, обработваема площ, пасище, влажна зона, населено място и друга площ от такава площ, преобразувана в друг вид площ, в такава площ, запазваща се като площ от същия вид.
    4.  
    Държавите членки включват в отчетите си за всяка отчетна категория площ всяка промяна на запасите от въглерод във въглеродните депа, изброени в приложение I, раздел Б. Държавите членки могат да изберат да не включват в своите отчети промените в запасите на въглерод за въглеродните депа при условие че въглеродните депа не са източници. Тази възможност да не се включват в отчетите промените в запасите на въглерод, не се прилага обаче по отношение на въглеродни депа от надземната биомаса, изсъхналата дървесина и продуктите от добита дървесина в отчетната категория площ на управляваните горски площи.
    5.  
    Държавите членки водят пълна и точна документация за всички данни, използвани при изготвянето на техните отчети.
    6.  
    На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 16, за да изменя приложение I с цел да бъдат отразени промените в ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение.

    Член 6

    Отчитане във връзка със залесена площ и обезлесена площ

    ▼M2

    1.  
    Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на залесени площи и обезлесени площи, изчислени като общи емисии и общи поглъщания за всяка от годините в периода 2021—2025 г.
    2.  
    Чрез дерогация от член 5, параграф 3 и не по-късно от 2025 г., когато земеползването е преобразувано от обработваема площ, пасище, влажна зона, населено място или друга площ в горска площ, държава членка може да промени категорията на такава площ от „площ, преобразувана в горска площ“ в категория „горска площ, запазваща се като горска площ“, 30 години след датата на това преобразуване, когато такава промяна е надлежно обоснована въз основа на ръководствата на МКИК.

    ▼B

    3.  
    При изчисляването на емисиите и поглъщанията, дължащи се на залесена площ и обезлесена площ всяка държава членка определя горската площ, като използва параметрите, посочени в приложение II.

    Член 7

    Отчитане за управлявани обработваеми площи, управлявани пасища и управлявани влажни зони

    ▼M2

    1.  
    Всяка държава членка отчита емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани обработваеми площи, изчислени, като от емисиите и поглъщанията в периода 2021—2025 г. се извади петкратната стойност на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани обработваеми площи в базовия период 2005—2009 г.
    2.  
    Всяка държава членка отчита емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани пасища, изчислени, като от емисиите и поглъщанията в периода 2021—2025 г. се извади петкратната стойност на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани пасища в базовия период 2005—2009 г.
    3.  
    В периода 2021—2025 г. всяка държава членка, която включва управлявани влажни зони в обхвата на ангажиментите си, отчита емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани влажни зони, изчислени, като от емисиите и поглъщанията в този период се извади петкратната стойност на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани влажни зони в базовия период 2005—2009 г.

    ▼B

    4.  

    В периода 2021—2025 г. държавите членки, които, в съответствие с член 2, параграф 2, са избрали да не включат управляваните влажни зони в обхвата на ангажиментите си, въпреки това докладват на Комисията за емисиите и поглъщанията от земеползване, докладвано като:

    а) 

    влажна зона, запазваща се като влажна зона,

    б) 

    населено място, или друга площ, преобразувана във влажна зона, или

    в) 

    влажна зона, преобразувана в населено място или друга площ.

    Член 8

    Отчитане за управлявани горски площи

    ▼M2

    1.  
    Всяка държава членка отчита емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани горски площи, изчислени, като от емисиите и поглъщанията в периода 2021—2025 г. се извади петкратната стойност на референтното ниво за горите на съответната държава членка.

    ▼B

    2.  
    Когато резултатът от изчислението, посочено в параграф 1 от настоящия член, е отрицателен по отношение на референтното ниво за горите на дадена държава членка, съответната държава членка включва в отчетите си за управлявани горски площи общи нетни поглъщания в размер на не повече от равностойността на 3,5 % от емисиите на тази държава членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение III, умножено по пет. Нетните поглъщания от въглеродното депо на изсъхнала дървесина и на продукти от добита дървесина, с изключение на категорията „хартия“, както е посочено в член 9, параграф 1, буква а), в отчетната категория площ на управляваните горски площи, не са обект на това ограничение.

    ▼M2

    3.  
    Държавите членки представят на Комисията своите национални отчетни планове за горите, включващи предложено референтно ниво за горите, до 31 декември 2018 г. за периода 2021—2025 г. Националният отчетен план за горите съдържа всички елементи, изброени в приложение IV, раздел Б, и се публикува, включително в интернет.

    ▼B

    4.  
    Държавите членки определят своето референтно ниво за горите въз основа на критериите, посочени в приложение IV, раздел A. За Хърватия, нейното референтно ниво за горите може да отчита в допълнение към критериите, посочени в приложение IV, раздел А, и окупацията на нейната територия и военните и следвоенните обстоятелства, които оказаха влияние върху управлението на горите през референтния период.
    5.  
    Референтното ниво за горите се основава на запазването на устойчивите практики на управление на горите, както са документирани в периода 2000—2009 г. по отношение на динамичните характеристики на горите, свързани с възрастта, в националните гори, като се използват най-добрите налични данни.

    Референтните нива за горите, определени в съответствие с първа алинея, отчитат бъдещото въздействие на динамичните характеристики на горите, свързани с възрастта, за да не се ограничава необосновано интензивността на управление на горите като основен елемент на практиката на устойчиво управление на горите, с цел поддържане или увеличаване на дългосрочните поглътители на въглерод.

    Държавите членки доказват съгласуваност между методите и данните, използвани за определяне на предложеното референтно ниво за горите в националния отчетен план за горите, и тези, използвани при докладването за управляваните горски площи.

    6.  
    Комисията, след консултации с експерти, назначени от държавите членки, извършва техническа оценка на националните отчетни планове за горите, представени от държавите членки в съответствие с параграф 3 от настоящия член, с оглед да се направи оценка на степента, в която предложените референтни нива за горите са били определени в съответствие с принципите и изискванията, посочени в параграфи 4 и 5 от настоящия член и в член 5, параграф 1. Освен това Комисията се консултира със заинтересованите страни и гражданското общество. Комисията публикува обобщение на извършената работа, включително становищата, изразени от експертите, които са назначени от държавите членки, както и заключенията от тях.

    Комисията отправя, когато е необходимо, технически препоръки към държавите членки, които отразяват заключенията от техническата оценка, с цел улесняване на техническия преглед на предложените референтни нива за горите. Комисията публикува тези технически препоръки.

    ▼M2

    7.  
    При необходимост, въз основа на техническите оценки, извършени съгласно параграф 6, първа алинея, и, когато е приложимо, на техническите препоръки, издадени съгласно параграф 6, втора алинея, държавите членки съобщават на Комисията своите преразгледани предложения за референтни нива за горите до 31 декември 2019 г. за периода 2021—2025 г. Комисията публикува предложените референтни нива за горите, съобщени от държавите членки.
    8.  
    Въз основа на предложените референтни нива за горите, представени от държавите членки, на техническата оценка, извършена съгласно параграф 6 от настоящия член, и, когато е приложимо, на преразгледаното предложение за референтно ниво за горите, представено съгласно параграф 7 от настоящия член, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16 за изменение на приложение IV с оглед определяне на референтните нива за горите, които да се прилагат от държавите членки за периода 2021—2025 г.
    9.  
    Ако дадена държава членка не представи своето референтно ниво за горите на Комисията до датите, посочени в параграф 3 от настоящия член, и, когато е приложимо, параграф 7 от настоящия член, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16 за изменение на приложение IV с оглед определяне на референтното ниво за горите, което да се прилага от посочената държава членка за периода 2021—2025 г, въз основа на евентуалните технически оценки, извършени съгласно параграф 6 от настоящия член.
    10.  
    Делегираните актове, посочени в параграфи 8 и 9, се приемат до 31 октомври 2020 г. за периода 2021—2025 г.

    ▼B

    11.  
    С цел да се осигури съгласуваност, както е посочено в параграф 5 от настоящия член, при необходимост държавите членки представят на Комисията технически корекции, които не изискват изменения на делегираните актове, приети съгласно параграф 8 или 9 от настоящия член, най-късно до датите, посочени в член 14, параграф 1.

    Член 9

    Отчитане във връзка с продукти от добита дървесина

    1.  

    В отчетите, предоставени съгласно член 6, параграф 1 и член 8, параграф 1, свързани с продуктите от добита дървесина, държавите членки отразяват емисиите и поглъщанията, които се дължат на промени във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, попадащи в следните категории, като използват функцията на разлагане от първи порядък, методиките и приетите по подразбиране периоди на полуотделяне на въглерода, посочени в приложение V:

    а) 

    хартия;

    б) 

    дървени плоскости;

    в) 

    нарязана дървесина.

    2.  
    Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16, с цел да измени параграф 1 от настоящия член и приложение V чрез добавяне на нови категории продукти от добита дървесина, които улавят въглерод, въз основа на ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение, и които осигуряват екологосъобразност.
    3.  
    Държавите членки могат да определят продукти от материали на основата на дървесина, включително кори, които попадат в рамките на съществуващите и нови категории, посочени съответно в параграфи 1 и 2, въз основа на ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение, при условие че наличните данни са прозрачни и подлежащи на проверка.

    Член 10

    Отчитане във връзка с естествени смущения

    ▼M2

    1.  
    В края на периода 2021—2025 г. държавите членки могат да изключат от своите отчети за залесени площи и управлявани горски площи емисиите на парникови газове, дължащи се на естествени смущения, които надхвърлят средните емисии, причинени от естествени смущения за периода 2001—2020 г., с изключение на големите статистически отклонения („фоново ниво“). Това фоново ниво се изчислява в съответствие с разпоредбите на настоящия член и приложение VI.

    ▼B

    2.  

    Когато държава членка прилага параграф 1, тя:

    а) 

    предоставя на Комисията информация за фоновото ниво за отчетните категории площи, определени в параграф 1, и за данните и методиките, използвани в съответствие с приложение VI; и

    б) 

    изключва до ►M2  2025 ◄  г. от отчитането всички последващи поглъщания, свързани със земя, засегната от естествени смущения.

    3.  
    На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 16, за да изменя приложение VI с цел преразглеждане на методиката и изискванията за информация в това приложение, така че да бъдат отразени промените в ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение.

    ▼M2

    Член 11

    Възможности за гъвкавост и управление

    1.  

    Дадена държава членка може да използва:

    а) 

    общите възможности за гъвкавост по член 12; и

    б) 

    за да спази ангажимента, целта и бюджета в съответствие с член 4, възможностите за гъвкавост по членове 13 и 13б.

    Освен посочените в първа алинея възможности за гъвкавост Финландия може да използва допълнителна компенсация съгласно член 13а.

    2.  
    Ако дадена държава членка не е в съответствие с изискванията за мониторинг, определени в член 26 от Регламент (ЕС) 2018/1999, централният администратор, определен съгласно член 20 от Директива 2003/87/ЕО („централният администратор“) временно забранява на тази държава членка да прехвърля емисии съгласно член 12, параграф 2 от настоящия регламент или да използва възможността за гъвкавост на управляваната горска площ съгласно член 13 от настоящия регламент. Комисията може да предостави и допълнителна техническа подкрепа на тази държава членка.

    Член 12

    Общи възможности за гъвкавост

    1.  
    Когато в периода 2021—2025 г. общите емисии надвишават общите поглъщания в дадена държава членка или, в периода 2026—2030 г., разликата между сбора на емисиите и поглъщанията на парникови газове на територията на дадена държава членка и задължението, целта или бюджета, определени за тази държава членка в съответствие с член 4 от настоящия регламент, е положително число, и тази държава членка е избрала да използва своята възможност за гъвкавост и е поискала да заличи годишно разпределените количества емисии съгласно Регламент (ЕС) 2018/842, количеството на заличените разпределени количества емисии се взема предвид по отношение на спазването от държавата членка съответно на нейното задължение, цел или бюджет, посочен в съответствие с член 4 от настоящия регламент.
    2.  
    Доколкото в периода 2021—2025 г. общите поглъщания надвишават общите емисии в дадена държава членка или, в периода 2026—2030 г., разликата между сбора на емисиите и поглъщанията на парникови газове на територията на дадена държава членка и задължението, целта или бюджета, определени за тази държава членка в съответствие с член 4 от настоящия регламент, е отрицателно число, и след приспадане на всички количества, взети предвид съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2018/842, тази държава членка може да прехвърли оставащото количество поглъщания на друга държава членка. Прехвърленото количество се взема под внимание при оценяване на спазването от страна на приемащата държава членка съответно на нейното задължение, цел или бюджет, посочен в съответствие с член 4 от настоящия регламент.
    3.  
    С цел да се избегне двойното отчитане, количеството нетни поглъщания, взето предвид съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2018/842, се изважда от количеството на тази държава членка, налично за прехвърляне на друга държава членка съгласно параграф 2 от настоящия член.
    4.  
    Държавите членки следва да използват приходите или тяхната финансова равностойност, получени от прехвърлянето съгласно параграф 2 на годишно разпределени количества емисии, за борба с изменението на климата в Съюза или в трети държави. Държавите членки информират Комисията за действията, предприети в съответствие с настоящия параграф, и оповестяват публично тази информация в леснодостъпна форма.
    5.  
    Всяко прехвърляне съгласно параграф 2 може да бъде в резултат на проект или програма за намаляване на емисиите на парникови газове, изпълнявани в продаващата държава членка и заплатени от получаващата държава членка, като се избягва двойното отчитане и се осигурява проследимост.

    Член 13

    Възможност за гъвкавост за управляваните горски земи

    1.  
    Когато в периода 2021—2025 г. в дадена държава членка общите емисии надвишават общите поглъщания в отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1, отчетени съгласно настоящия регламент, тази държава членка може да използва предвидената в настоящия член възможност за гъвкавост за управляваните горски площи с оглед спазването на член 4, параграф 1.
    2.  

    Когато в периода 2021—2025 г. резултатът от изчислението по член 8, параграф 1 е положително число, съответната държава членка има право да компенсира емисиите, съответстващи на резултата от това изчисление, ако са изпълнени следните условия:

    а) 

    държавата членка е включила в своята стратегия, представена в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) 2018/1999, текущи или планирани специфични мерки, с които се гарантират съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на поглътителите и резервоарите от гори, както и информация относно въздействието на тези мерки върху съответните цели във връзка с околната среда, включително, наред с другото, защитата на биологичното разнообразие и приспособяването към природните смущения; и

    б) 

    общите емисии в рамките на Съюза не надвишават общите поглъщания в отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1 от настоящия регламент за периода 2021—2025 г.

    Когато преценява дали в рамките на Съюза общите емисии надвишават общите поглъщания, посочени в първа алинея, буква б) от настоящия параграф, Комисията гарантира, че се избягва двойното отчитане от държавите членки, по-специално при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в член 12 от настоящия регламент и член 7, параграф 1 или член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842.

    3.  
    Посочената в параграф 2 компенсация може да обхване само поглъщанията, отчетени като емисии съгласно референтното ниво за горите на тази държава членка, и за периода 2021—2025 г. не надхвърля 50% от максималния размер на компенсацията за съответната държава членка, определена в приложение VII.
    4.  
    Държавите членки представят на Комисията доказателства относно въздействието на естествените смущения, изчислени съгласно приложение VI, и мерките, които планират да приемат за предотвратяване или смекчаване на подобни въздействия в бъдеще, за да бъдат допуснати до компенсация за останалите поглъщания, отчетени като емисии съгласно своето референтно ниво за горите, до пълния размер на компенсацията за периода 2021—2025 г., неизползвана от другите държави членки, определен в приложение VII. Когато искането за компенсация надвишава размера на неизползваната компенсация, която се предоставя, тази неизползвана компенсация се разпределя пропорционално между съответните държави членки. Комисията оповестява публично представените от държавата членка доказателства.

    ▼M2

    Член 13а

    Допълнителна компенсация

    1.  

    В периода 2021—2025 г. Финландия може да компенсира допълнително до 5 млн. тона отчетени емисии на CO2 еквивалент съгласно отчетните категории площи „управлявана горска площ“, „обезлесена площ“, „управлявана обработваема площ“ и „управлявано пасище“, ако са изпълнени следните условия:

    а) 

    в своята стратегия, представена в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Финландия е включила текущи или планирани специфични мерки за гарантиране на съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на поглътителите и резервоарите от гори;

    б) 

    общите емисии в рамките на Съюза не надвишават общите поглъщания в отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1 от настоящия регламент, в периода 2021—2025 г.

    Когато преценява дали в рамките на Съюза общите емисии надвишават общите поглъщания, посочени в първа алинея, буква б) от настоящия параграф, Комисията гарантира, че се избягва двойното отчитане от държавите членки, по-специално при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в членове 12 и 13 от настоящия регламент и член 7, параграф 1 или член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842.

    2.  

    Допълнителната компенсация е ограничена до:

    а) 

    размера, надвишаващ наличните за Финландия в периода 2021—2025 г. възможности за гъвкавост на управляваните горски площи съгласно член 13;

    б) 

    емисиите, възникнали от историческата промяна от горска площ в друга категория земеползване, настъпила не по-късно от 31 декември 2017 г.;

    в) 

    сумата, необходима за спазване на член 4.

    3.  
    Допълнителната компенсация не подлежи на прехвърляне съгласно член 12 от настоящия регламент или член 7 от Регламент (ЕС) 2018/842.
    4.  
    Всички неизползвани допълнителни компенсации от посочения в параграф 1 размер от 5 млн. тона CO2 еквивалент се отменят.
    5.  
    Централният администратор отразява операциите, необходими за целите на параграф 2, буква а) и параграфи 3 и 4 от настоящия член, в регистъра на Съюза, създаден съгласно член 40 от Регламент (ЕС) 2018/1999 („регистър на Съюза“).

    Член 13б

    Механизъм за земеползване за периода 2026—2030 г.

    1.  
    В регистъра на Съюза се създава механизъм за земеползване, който съответства на до 178 млн. тона CO2 еквивалент, при условие че е изпълнена целта на Съюза, посочена в член 4, параграф 2. Механизмът за земеползване се предоставя в допълнение към възможностите за гъвкавост, предвидени в член 12.
    2.  
    Когато в периода 2026—2030 г., след като държавата членка е положила всички усилия да вземе под внимание становищата на Комисията, отправени до нея съгласно член 13г, разликата между сбора на емисиите и поглъщанията на парникови газове на територията на дадена държава членка и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й), и съответната цел, определена за тази държава членка в съответствие с член 4, параграф 3, или бюджетът, определен за тази държава членка в съответствие с член 4, параграф 4, е положително число, отчетено и докладвано в съответствие с настоящия регламент, тази държава членка може да използва посочения в настоящия член механизъм, за да постигне целта си, определена съгласно член 4, параграф 3, или бюджета си, определен съгласно член 4, параграф 4.
    3.  

    Когато в периода 2026—2030 г. резултатът от едното или двете изчисления, посочени в параграф 2, е положително число, държавата членка има право да използва механизма, определен в настоящия член, за да компенсира нетните емисии или нетните поглъщания, или и двете, отчетени като емисии спрямо целта, определена за тази държава членка в съответствие с член 4, параграф 3, или спрямо бюджета, определен за тази държава членка в съответствие с член 4, параграф 4, или и двете, ако са изпълнени следните условия:

    а) 

    в своя актуализиран интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, представен съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, държавата членка е включила текущи или планирани специфични мерки за гарантиране на съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на всички поглътители и резервоари от площи, и намаляването на уязвимостта на площта към естествени смущения;

    б) 

    държавата членка е изчерпала наличната възможност за гъвкавост съгласно член 12, параграф 1 от настоящия регламент;

    в) 

    разликата в Съюза между годишния сбор на всички емисии и поглъщания на парникови газове на неговата територия и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й), и целта на Съюза от 310 млн. тона CO2 еквивалент на нетни поглъщания е отрицателно число през 2030 г.

    Когато оценява дали в рамките на Съюза условието, посочено в буква в), първа алинея от настоящия параграф, е изпълнено, Комисията включва до 30%, но не повече от 20 Mt CO2 еквивалент, от неизползвания излишък по ангажиментите на държавите членки съгласно член 4, параграф 1 за периода 2021—2025 г., при условие че една или повече държави членки представят на Комисията доказателства относно въздействието на природните смущения в съответствие с параграф 5 от настоящия член. Комисията гарантира, че държавите членки ще избегнат двойното отчитане, по-специално при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в член 12 от настоящия регламент и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/842.

    4.  
    Размерът на компенсацията, посочена в параграф 3 от настоящия член, за периода 2026—2030 г. не може да надвишава 50% от максималния размер на компенсацията за съответната държава членка, определен в приложение VII.
    5.  
    Държавите членки представят на Комисията доказателства относно въздействието на природните смущения, изчислени съгласно приложение VI, за да отговарят на условията за компенсиране на нетните емисии или нетните поглъщания, или и двете, отчетени като емисии спрямо целите, определени за тези държави членки в съответствие с член 4, параграф 3, или спрямо бюджета, определен за тези държави членки в съответствие с член 4, параграф 4, до пълния размер на компенсацията за периода 2026—2030 г., неизползвана от други държави членки, определен в приложение VII. Когато искането за компенсация надвишава размера на неизползваната компенсация, която се предоставя, тази неизползвана компенсация се разпределя пропорционално между съответните държави членки.
    6.  

    Държавите членки имат право да компенсират нетните емисии или нетните поглъщания, или и двете, отчетени като емисии, спрямо целите, определени за тези държави членки в съответствие с член 4, параграф 3, или спрямо бюджета, определен за тези държави членки в съответствие с член 4, параграф 4, до пълния размер на компенсацията за периода 2021—2030 г., неизползвана от другите държави членки, определен в приложение VII, след като се вземат предвид член 13, параграф 4 и параграф 5 от настоящия член, при условие че тези държави членки:

    а) 

    са изчерпали възможностите за гъвкавост, налични съгласно член 12, параграф 1 и параграфи 3 и 5 от настоящия член; и

    б) 

    са представили на Комисията доказателства относно едно от двете:

    i) 

    дългосрочно въздействие на изменението на климата, водещо до извънредно количество емисии или намаляващи поглътители, които са извън техния контрол; или

    ii) 

    въздействието на изключително високия дял органични почви в управляваната от тях земя спрямо средния дял за Съюза, което води до извънредно количество емисии, при условие че тези последици се дължат на практики за управление на земята, настъпили преди влизането в сила на Решение № 529/2013/ЕС;

    в) 

    са включили в своите последни интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, специфични мерки за гарантиране на съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на всички поглътители и резервоари от площи, и намаляването на уязвимостта на площта към смущения в екосистемите, причинени от изменението на климата;

    7.  
    Размерът на компенсацията, посочена в параграф 6, не може да надхвърля 50 млн. тона CO2 еквивалент за Съюза като цяло. Когато искането за компенсация надвишава максималния размер на компенсацията, която се предоставя, тази компенсация се разпределя пропорционално между съответните държави членки.
    8.  
    ►C1  Доказателствата, посочени в параграф 6, буква б), точка i), включват количествена оценка на последиците върху нетните емисии или нетните поглъщания, изразени в милиони тонове CO2 еквивалент за засегнатата територия, и се основават на съпоставими и надеждни количествени индекси, на географски еднозначни данни и на най-добрите налични научни доказателства. ◄ Тези индекси, данни и доказателства се основават на наблюдаваните промени, обхващащи най-малко периода 2001—2025 г., както и на научно проверени прогнози и наблюдения за периода 2026—2030 г. Тези индекси, данни и доказателства отразяват фоновите промени в средносрочен или дългосрочен план на климатичните характеристики, които са от значение за сектора на ЗПЗГС, като например засушаване, средни температури, средни валежи, дни на замръзване и продължителност на метеорологичните засушавания или загубата на влага в почвите.
    9.  
    Доказателствата, посочени в параграф 6, буква б), точка ii), включват обосновка, според която делът на органичните почви върху управлявана земна площ за съответната държава членка надвишава средния за Съюза дял за 2030 г. ►C1  Доказателствата включват количествен анализ, в милиони тонове CO2 еквивалент, на докладваните емисии, дължащи се на наследените въздействия върху управляваните органични почви, въз основа на преразгледаните наблюдения за периода 2026—2030 г., съпоставими и надеждни географски еднозначни данни и най-добрите налични научни доказателства, по-специално за подобни обекти в съответната държава членка. ◄ Доказателствата се придружават и от описание на прилаганите понастоящем мерки на политиката, които свеждат до минимум отрицателните въздействия от наследените последици върху управляваните органични почви.
    10.  
    В срок до 12 май 2024 г. Комисията определя чрез актове за изпълнение структурата, формата, техническите подробности и процеса за представяне на доказателствата, посочени в параграф 6, буква б) от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16a.
    11.  
    Комисията оповестява публично представените от държавата членка доказателства, посочени в параграф 6, буква б), и може да поиска от държавата членка да представи допълнителни доказателства, ако след като провери получената от държавата членка информация, счете, че тя е недостатъчно обоснована или несъразмерна.

    Член 13в

    Управление

    Ако в резултат на цялостния преглед, извършен през 2032 г., Комисията установи, че като се вземат предвид възможностите за гъвкавост, използвани съгласно членове 12 и 13б, бюджетът за периода 2026—2029 г., посочен в член 4, параграф 4, не е спазен, към стойността на нетните емисии на парникови газове, докладвани от тази държава членка през 2030 г., се добавя сума, равна на количеството в тонове еквивалент на CO2 на превишените нетни емисии на парникови газове, умножено по коефициент 1,08, в съответствие с мерките, приети съгласно член 15.

    Член 13г

    Коригиращи действия

    1.  

    Ако в годишната си оценка по член 29 от Регламент (ЕС) 2018/1999 Комисията установи, че дадена държава членка не постига достатъчен напредък в постигането на своята цел, определена в съответствие с член 4, параграф 3 от настоящия регламент, като взема предвид траекторията и бюджета, определени в съответствие с член 4, параграф 4 от настоящия регламент, както и възможностите за гъвкавост съгласно настоящия регламент, в срок от три месеца тази държава членка представя на Комисията план за коригиращи действия, който включва:

    а) 

    подробно обяснение защо не постига достатъчен напредък;

    б) 

    оценка на начина, по който финансирането от Съюза е подпомогнало усилията ѝ за постигане на нейната цел и бюджет и на начина, по който възнамерява да използва това финансиране, за да отбележи напредък към постигането им;

    в) 

    допълнителни действия, допълващи интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата на тази държава членка съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 или засилващи неговото изпълнение, които тя ще изпълни, за да постигне целта си, определена в съответствие с член 4, параграф 3, или нейния бюджет, определен в съответствие с член 4, параграф 4, чрез вътрешни политики и мерки и изпълнението на действията на Съюза, придружени от подробна оценка, подкрепена от количествени данни, когато са налични, за предвидените нетни поглъщания на парникови газове, които биха произтекли от тези действия;

    г) 

    стриктен график за изпълнението на тези действия, който дава възможност за оценка на годишния напредък по изпълнението.

    Когато държава членка е създала национален консултативен орган по въпросите на климата, тя може да потърси съвет от този орган, за да набележи необходимите действия, посочени в буква в).

    2.  
    В съответствие с годишната си работна програма Европейската агенция за околната среда подпомага Комисията в нейната работа по оценяването на плановете за коригиращи действия.
    3.  
    Комисията може да приеме становище относно надеждността на плановете за коригиращи действия, представени в съответствие с параграф 1, като в такива случаи го прави в срок от четири месеца от получаването на тези планове. Съответната държава членка взема в максимална степен предвид становището на Комисията и може съответно да преразгледа своя план за коригиращи действия. Ако съответната държава членка не вземе мерки във връзка със становището или със съществена част от него, тази държава членка представя обосновка на Комисията.
    4.  
    Всяка държава членка оповестява публично своя план за коригиращи действия, посочен в параграф 1, както и всяка обосновка, посочена в параграф 3. Комисията оповестява публично становището си, посочено в параграф 3.

    ▼B

    Член 14

    Проверка за съответствие

    ▼M2

    1.  
    До 15 март 2027 г. за периода 2021—2025 г. и до 15 март 2032 г. за периода 2026—2030 г. държавите членки представят на Комисията доклад за съответствието, основан на годишните набори от данни, съдържащ баланса на общите емисии и общите поглъщания за съответния период за всяка от отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1, букви а)—е), за периода 2021—2025 г. и в член 2, параграф 2, букви а)—й) за периода 2026—2030 г., като използват правилата за отчитане, определени в настоящия регламент.

    Докладът за съответствието трябва да включва оценка на:

    а) 

    политиките и мерките относно възможните компромисни варианти, включително най-малко спрямо други цели и стратегии на Съюза в областта на околната среда, като например тези, определени в 8-ата програма за действие за околната среда, установена в Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ), в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и в съобщението на Комисията от 11 октомври 2018 г., озаглавено „Устойчива биоикономика за Европа: укрепване на връзката между икономиката, обществото и околната среда“;

    б) 

    как държавите членки са взели предвид принципа за ненанасяне на значителни вреди при приемането на своите политики и мерки за постигане на своята цел, определена в съответствие с член 4, параграф 3, или на своя бюджет, определен в съответствие с член 4, параграф 4, доколкото е уместно;

    в) 

    полезните взаимодействия между смекчаването на изменението на климата и адаптацията към него, включително политики и мерки за намаляване на уязвимостта на земята по отношение на естествените смущения и климата;

    г) 

    полезните взаимодействия между смекчаването на изменението на климата и биологичното разнообразие.

    Когато е приложимо, докладът трябва също да съдържа подробна информация за намерението да се използват посочените в член 11 възможности за гъвкавост и свързаните с тях количества, или за използването на тези възможности за гъвкавост и свързаните с това количества. Държавите членки оповестяват публично докладите за съответствието в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

    ▼M2

    1a.  
    Данните от инвентаризацията на емисиите на парникови газове, представени от всяка държава членка и валидирани съгласно член 38 от Регламент (ЕС) 2018/1999, могат да подлежат на методологична корекция от страна на Комисията в случай на промяна в методиката, използвана от държавите членки. За целите на оценката на съответствието с целта на Съюза до 2030 г. обаче тези методологични корекции не засягат стойността от 310 млн. тона CO2 еквивалент на нетни поглъщания като сбор от стойностите на нетните поглъщания на парникови газове, в килотона CO2 еквивалент, през 2030 г. за държавите членки, определени в колона Г от приложение IIa, или целите в колона В от посоченото приложение.
    1б.  
    Държавите членки, които заявяват намерението си да използват възможността за гъвкавост, посочена в член 13б, параграф 6, описват в специални раздели на доклада предприетите мерки за смекчаване или обръщане на последиците, посочени в член 13б, параграф 6, буква б), както и наблюдаваните и очаквани последици от тези мерки.
    1в.  
    Комисията извършва обстоен преглед на докладите за съответствието, предоставени съгласно параграф 1 от настоящия член, за целите на оценката на съответствието с член 4.

    Успоредно с този цялостен преглед Комисията прави оценка как принципът за ненанасяне на значителни вреди е бил взет предвид съгласно параграф 1, буква б). Във връзка с това преди първата си оценка Комисията издава насоки относно прилагането на принципа за ненанасяне на значителни вреди за целите на настоящия регламент.

    ▼B

    2.  
    Комисията извършва обстоен преглед на докладите за съответствие, предоставени съгласно параграф 1 от настоящия член за целите на оценката на съответствието с член 4.
    3.  
    През 2027 г. Комисията изготвя доклад за периода 2021—2025 г., а през 2032 г. — за периода 2026—2030 г. относно общите емисии и общите поглъщания на парникови газове в Съюза за всяка от отчетните категории площи, посочени в член 2, изчислени като от общите докладвани емисии и общите докладвани поглъщания за периода се извади петкратната стойност на докладваните средни годишни емисии и поглъщания в Съюза за периода 2000—2009 г.
    4.  
    Европейската агенция за околна среда в съответствие с годишната си работна програма подпомага Комисията за прилагането на рамката за мониторинг и привеждане, предвидени в настоящия член.

    Член 15

    Регистър

    ▼M2

    1.  

    Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16 с цел допълване на настоящия регламент, за да определи правилата за регистриране и точно извършване на следните операции в регистъра на Съюза:

    а) 

    записване на количеството на емисиите и поглъщанията за всяка отчетна категория площ и категория площ за докладване във всяка държава членка;

    б) 

    използването на всякакви методологични корекции, извършени съгласно член 14, параграф 1а;

    в) 

    използването на възможностите за гъвкавост, посочени в членове 12, 13, 13а и 13б; и

    г) 

    оценка на съответствието съгласно член 13в.

    ▼B

    2.  
    Централният администратор извършва автоматизирана проверка на всяка трансакция съгласно настоящия регламент и при необходимост блокира трансакции, за да гарантира, че няма нередности.
    3.  
    Информацията по параграфи 1 и 2 е достъпна за обществеността.

    Член 16

    Упражняване на делегирането

    1.  
    Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
    2.  
    Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 2, член 5, параграф 6, член 8, параграф 8, член 8, параграф 9, член 9, параграф 2, член 10, параграф 3 и член 15, параграф 1, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 9 юли 2018 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощието не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния период. Делегирането на правомощието се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу това продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
    3.  
    Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 2, член 5, параграф 6, член 8, параграф 8, член 9, параграф 8, член 9, параграф 2, член 10, параграф 3 и член 15, параграф 1, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
    4.  
    Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.
    5.  
    Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
    6.  
    Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 2, член 5, параграф 6, член 8, параграф 8, член 8, параграф 9, член 9, параграф 2, член 10, параграф 3 и член 15, параграф 1, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

    ▼M2

    Член 16a

    Процедура на комитет

    1.  
    Комисията се подпомага от Комитета по изменението на климата, създаден с член 44, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ).
    2.  

    При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

    ▼M2

    Член 17

    Преглед

    1.  

    Настоящият регламент се преразглежда, като се вземат предвид, наред с другото:

    а) 

    развитията в международен план;

    б) 

    усилията, предприети за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение; и

    в) 

    правото на Съюза, включително относно възстановяването на природата.

    Въз основа на констатациите от доклада, подготвен съгласно член 14, параграф 3, и резултатите от оценката, направена в съответствие с член 13, параграф 2, буква б), или въз основа на проверката, извършена съгласно член 37, параграф 4а от Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията, когато е целесъобразно, представя предложения, за да се гарантира, че се съблюдават целостта на общата цел на Съюза за нетно премахване на парниковите газове до 2030 г., определена в съответствие с член 4, параграф 2 от настоящия регламент, както и приносът на тази цел за целите на Парижкото споразумение.

    2.  

    Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно действието на настоящия регламент не по-късно от шест месеца след първия глобален преглед, договорен по силата на член 14 от Парижкото споразумение. Докладът се основава на най-новите налични данни, предоставени от държавите членки съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 и на член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ). С оглед на необходимото увеличение на намаленията и поглъщанията на парникови газове в Съюза и стремежа към социално справедлив преход, както и с оглед на нуждата от допълнителни политики и мерки на Съюза, докладът включва, когато е целесъобразно, следното:

    а) 

    оценка на последиците от възможностите за гъвкавост, посочени в член 11;

    б) 

    оценка на приноса на настоящия регламент за целта за неутралност по отношение на климата и междинните цели в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119;

    в) 

    оценка на приноса на настоящия регламент за целите на Парижкото споразумение;

    г) 

    оценка на социалните и трудовите въздействия, включително върху равенството между половете и условията на труд, в държавите членки както на национално, така и на регионално равнище, които предвидените в настоящия регламент задължения оказват върху всяка от категориите площи и всички сектори, обхванати от член 2;

    д) 

    оценка на напредъка, постигнат на международно равнище по отношение на правилата, уредени в член 6, параграфи 2 и 4 от Парижкото споразумение, и когато е целесъобразно, предложения за изменение на настоящия регламент, по-специално за да се избегне двойното отчитане и да се приложат съответните корекции;

    е) 

    оценка на настоящите тенденции и бъдещите прогнози по отношение на емисиите и поглъщанията на парникови газове от обработваеми земи, пасища и влажни зони и регулаторни варианти за гарантиране на съгласуваност на тези тенденции и прогнози с целта за постигане на дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове във всички сектори на икономиката в съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата и междинните цели на Съюза в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119;

    ж) 

    настоящите тенденции и бъдещите прогнози по отношение на емисиите на парникови газове от следните категории за докладване и регулаторни варианти, за да се гарантира съгласуваност на тези тенденции и прогнози с целта за постигане на дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове във всички сектори на икономиката в съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата и междинните цели на Съюза в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119:

    i) 

    ентерична ферментация;

    ii) 

    управление на оборския тор;

    iii) 

    отглеждане на ориз;

    iv) 

    земеделски почви;

    v) 

    предписано изгаряне на савани;

    vi) 

    изгаряне на селскостопански остатъци;

    vii) 

    обработка с вар;

    viii) 

    използване на карбамид;

    ix) 

    други торове, съдържащи въглерод;

    x) 

    друго.

    Когато е целесъобразно, в доклада се вземат предвид последиците от възрастовата структура на горите, включително когато тези последици са свързани с конкретни военни или следвоенни обстоятелства, по научно обоснован, надежден и прозрачен начин и с оглед на гарантирането на дългосрочната устойчивост и адаптивния капацитет на горите.

    След приемането на подходяща научно обоснована методика за докладване и въз основа на напредъка в докладването и на най-актуалната налична научна информация, този доклад може също така да направи оценка на осъществимостта на анализа и въздействието на докладването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от допълнителни сектори, като морската и сладководната среда, както и съответните регулаторни варианти.

    След доклада и като се има предвид колко е важно всеки сектор да допринася по справедлив начин за целта на Съюза за неутралност по отношение на климата и междинните цели на Съюза в областта на климата съгласно Регламент (ЕС) 2021/1119, Комисията представя, когато е целесъобразно, законодателни предложения. В предложенията по-специално могат да се определят цели на Съюза и на държавите членки за емисиите и поглъщанията на парникови газове, като надлежно се отчита евентуалният дефицит, натрупан до 2030 г. от всяка държава членка.

    Европейският научен консултативен съвет по изменението на климата, създаден съгласно член 10а от Регламент (ЕО) № 401/2009 на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ) („консултативният съвет“), може по собствена инициатива да предоставя научни съвети или да изготвя доклади относно мерките на Съюза, целите в областта на климата, годишните равнища на емисиите и поглъщанията, както и възможностите за гъвкавост съгласно настоящия регламент. Комисията разглежда съответните съвети и доклади на консултативния съвет, по-специално по отношение на бъдещите мерки, насочени към по-нататъшно намаляване на емисиите и увеличаване на поглъщанията в подсекторите, обхванати от настоящия регламент.

    3.  
    В срок от 12 месеца след влизането в сила на законодателен акт относно регулаторна рамка на Съюза за сертифициране на поглъщанията на въглерод Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно възможните ползи от и компромисни варианти за включването в обхвата на настоящия регламент на продукти с устойчив произход за дълготрайно съхранение на въглерод, които имат положителен нетен ефект на улавяне на въглерод. В доклада се прави оценка на начина, по който да се вземат предвид преките и непреките емисии и поглъщанията на парникови газове, свързани с тези продукти, като например тези, произтичащи от промени в земеползването и произтичащите от това рискове от изместване на съответните емисии, както и възможните ползи и компромисни варианти спрямо други цели на Съюза в областта на околната среда, по-специално целите в областта на биологичното разнообразие. Когато е целесъобразно, в доклада може да се разгледа възможността за включване на устойчиви продукти за съхранение на въглерод в обхвата на настоящия регламент по начин, който е в съответствие с други цели на Съюза в областта на околната среда, както и с ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение. Когато е целесъобразно, докладът на Комисията може да се придружава от законодателно предложение за съответно изменение на настоящия регламент.

    ▼B

    Член 18

    Изменения на Регламент (ЕС) № 525/2013

    Регламент (ЕС) № 525/2013 се изменя, както следва:

    1) 

    Член 7, параграф 1 се изменя, както следва:

    а) 

    вмъква се следната буква:

    „га) 

    считано от 2023 г., емисиите и поглъщанията, обхванати от член 2 от Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ) в съответствие с методиките, посочени в приложение IIIа към настоящия регламент;

    б) 

    добавя се следната алинея:

    „Държавите членки могат да поискат разрешение от Комисията за дерогация от първа алинея, буква га), за да приложат методика, различна от посочената в приложение IIIa, когато изискваното подобрение на методиката не може да бъде постигнато навреме, така че да бъде взето предвид в инвентаризациите на парниковите газове за периода 2021—2030 г., или когато разходите за подобряване на методиката биха били несъразмерно високи в сравнение с ползите от прилагането на такава методика за подобряване на отчитането на емисиите и поглъщанията в резултат на слабото значение на емисиите и поглъщанията от съответните въглеродни депа. Държавите членки, които желаят да се възползват от дерогацията, подават мотивирано искане до Комисията в срок до 31 декември 2020 г., като посочват срока, до който подобрението на методиката може да бъде въведено, предложената алтернативна методика или и двете заедно, както и оценка на потенциалните въздействия върху точността на отчитането. Комисията може да изиска представянето на допълнителна информация в определен разумен срок. Ако Комисията счете, че искането е обосновано, тя предоставя дерогацията. Ако Комисията отхвърли искането, тя излага мотивите за своето решение.“

    2) 

    В член 13, параграф 1, буква в) се добавя следната подточка:

    „viii) 

    считано от 2023 г., информация за националните политики и мерки, въведени за изпълнение на задълженията им по Регламент (ЕС) 2018/841, и информация относно допълнителните национални политики и мерки, планирани с оглед ограничаване на емисиите на парникови газове или увеличаване на поглътителите, които надхвърлят техните ангажименти по посочения регламент;“.

    3) 

    В член 14, параграф 1 се вмъква следната буква:

    „ба) 

    считано от 2023 г., прогнози за общите количества парникови газове и отделни оценки за очакваните емисии и поглъщания на парникови газове, обхванати от Регламент (ЕС) 2018/841“.

    4) 

    Вмъква се следното приложение:






    „ПРИЛОЖЕНИЕ IIIА
    Методики за мониторинг и докладване, посочени в член 7, параграф 1, буква га)
    Подход 3: Географски данни за преобразуването на земеползването в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове.
    Методика от ниво 1 в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове.
    За емисиите и поглъщанията на въглеродно депо, на което се падат най-малко 25—30 % от емисиите или поглъщанията в категория източник или поглътител, която е приоритизирана в рамките на националната система за инвентаризация на държавата членка, тъй като оценката за нея оказва значително влияние върху общата инвентаризация на държавата на парниковите газове от гледна точка на абсолютното равнище на емисиите и поглъщанията, тенденцията на емисиите и поглъщанията или неточността по отношение на емисиите и поглъщанията в категориите земеползване — най-малкото методика от ниво 2 в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове.
    Държавите членки се насърчават да прилагат методика от ниво 3 в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове.“

    Член 19

    Изменение на Решение № 529/2013/ЕС

    Решение № 529/2013/ЕС се изменя както следва:

    1) 

    В член 3, параграф 2, първа алинея се заличава.

    2) 

    В член 6 параграф 4 се заличава.

    Член 20

    Влизане в сила

    Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

    Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.




    ПРИЛОЖЕНИЕ I

    ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ И ВЪГЛЕРОДНИ ДЕПА

    А. 

    Парникови газове, съгласно посоченото в член 2:

    а) 

    въглероден диоксид (CO2);

    б) 

    метан (CH4);

    в) 

    двуазотен оксид (N2O)

    Тези парникови газове се изразяват в тонове CO2 еквивалент и се определят в съответствие с Регламент (ЕС) № 525/2013.

    ▼M2

    Б. 

    Въглеродни депа съгласно посоченото в член 5, параграф 4:

    а) 

    жива биомаса;

    б) 

    паднала листна маса и клони ( 7 );

    в) 

    изсъхнала дървесина 1 ;

    г) 

    мъртва органична материя ( 8 );

    д) 

    минерални почви;

    е) 

    органични почви;

    ж) 

    продукти от добита дървесина в отчетните категории площи на залесени площи и управлявани горски площи.

    ▼B




    ПРИЛОЖЕНИЕ II



    МИНИМАЛНИ СТОЙНОСТИ НА ПАРАМЕТРИТЕ ЗА РАЗМЕР НА ПЛОЩТА, ПОКРИТИЕ ОТ ДЪРВЕСНИ КОРОНИ И ВИСОЧИНА НА ДЪРВЕТАТА

    Държава членка

    Площ (ha)

    Покритие от дървесни корони (%)

    Височина на дърветата (m)

    Белгия

    0,5

    20

    5

    България

    0,1

    10

    5

    Чешка република

    0,05

    30

    2

    Дания

    0,5

    10

    5

    Германия

    0,1

    10

    5

    Естония

    0,5

    30

    2

    Ирландия

    0,1

    20

    5

    Гърция

    0,3

    25

    2

    ▼M2

    Испания

    1,0

    20

    От представянето на инвентаризацията на парниковите газове през 2028 г. нататък: 10

    3

    ▼B

    Франция

    0,5

    10

    5

    Хърватия

    0,1

    10

    2

    Италия

    0,5

    10

    5

    Кипър

    0,3

    10

    5

    Латвия

    0,1

    20

    5

    Литва

    0,1

    30

    5

    Люксембург

    0,5

    10

    5

    Унгария

    0,5

    30

    5

    Малта

    1,0

    30

    5

    Нидерландия

    0,5

    20

    5

    Австрия

    0,05

    30

    2

    Полша

    0,1

    10

    2

    Португалия

    1,0

    10

    5

    Румъния

    0,25

    10

    5

    ▼M2

    Словения

    0,25

    10

    5

    ▼B

    Словакия

    0,3

    20

    5

    ▼M2

    Финландия

    0,25

    10

    5

    ▼B

    Швеция

    0,5

    10

    5

    ▼M2 —————

    ▼M2




    ПРИЛОЖЕНИЕ IIа

    Целта на Съюза (колона Г), средните данни от инвентаризацията на парникови газове за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. (колона Б) и националните цели на държавите членки (колона В) посочени в член 4, параграф 3, които трябва да бъдат постигнати през 2030 г.



    A

    Б

    В

    Г

    Държава членка

    Средните данни от инвентаризацията на парникови газове за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. (в килотона CO2 еквивалент), представяне на данни от 2020 г.

    Цели на държавите членки, 2030 г. (в килотона CO2 еквивалент)

    Стойност на нетните поглъщания на парникови газове(в килотона CO2 еквивалент) през 2030 г., представяне на данни от 2020 г. (колони Б+В)

    Белгия

    –1 032

    –320

    –1 352

    България

    –8 554

    –1 163

    –9 718

    Чешка република

    –401

    –827

    –1 228

    Дания

    5 779

    –441

    5 338

    Германия

    –27 089

    –3 751

    –30 840

    Естония

    –2 112

    –434

    –2 545

    Ирландия

    4 354

    –626

    3 728

    Гърция

    –3 219

    –1 154

    –4 373

    Испания

    –38 326

    –5 309

    –43 635

    Франция

    –27 353

    –6 693

    –34 046

    Хърватия

    –4 933

    –593

    –5 527

    Италия

    –32 599

    –3 158

    –35 758

    Кипър

    –289

    –63

    –352

    Латвия

    –6

    –639

    –644

    Литва

    –3 972

    –661

    –4 633

    Люксембург

    –376

    –27

    –403

    Унгария

    –4 791

    –934

    –5 724

    Малта

    4

    –2

    2

    Нидерландия

    4 958

    –435

    4 523

    Австрия

    –4 771

    –879

    –5 650

    Полша

    –34 820

    –3 278

    –38 098

    Португалия

    –390

    –968

    –1 358

    Румъния

    –23 285

    –2 380

    –25 665

    Словения

    67

    –212

    –146

    Словакия

    –6 317

    –504

    –6 821

    Финландия

    –14 865

    –2 889

    –17 754

    Швеция

    –43 366

    –3 955

    –47 321

    ЕС-27/Съюзът

    –267 704

    –42 296

    –310 000

    ▼B




    ПРИЛОЖЕНИЕ III



    БАЗОВА ГОДИНА ИЛИ ПЕРИОД ЗА ЦЕЛИТЕ НА ИЗЧИСЛЯВАНЕТО НА ГОРНАТА ГРАНИЦА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 8, ПАРАГРАФ 2

    Държава членка

    Базова година/Период

    Белгия

    1990 г.

    България

    1988 г.

    Чешка република

    1990 г.

    Дания

    1990 г.

    Германия

    1990 г.

    Естония

    1990 г.

    Ирландия

    1990 г.

    Гърция

    1990 г.

    Испания

    1990 г.

    Франция

    1990 г.

    Хърватия

    1990 г.

    Италия

    1990 г.

    Кипър

    1990 г.

    Латвия

    1990 г.

    Литва

    1990 г.

    Люксембург

    1990 г.

    Унгария

    1985—1987 г.

    Малта

    1990 г.

    Нидерландия

    1990 г.

    Австрия

    1990 г.

    Полша

    1988 г.

    Португалия

    1990 г.

    Румъния

    1989 г.

    Словения

    1986 г.

    Словакия

    1990 г.

    Финландия

    1990 г.

    Швеция

    1990 г.

    ▼M2 —————

    ▼B




    ПРИЛОЖЕНИЕ IV

    НАЦИОНАЛЕН ОТЧЕТЕН ПЛАН ЗА ГОРИТЕ, СЪДЪРЖАЩ РЕФЕРЕНТНО НИВО ЗА ГОРИТЕ НА ДЪРЖАВАТА ЧЛЕНКА

    А.   Критерии и насоки за определяне на референтните нива за горите

    Референтните нива за горите на държава членка се определят съгласно следните критерии:

    а) 

    референтното ниво да е в съответствие с целта за постигане на баланс между антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове през втората половина на този век, включително повишаване на потенциала на поглъщанията от застаряващи горски запаси, които иначе могат да показват постепенно намаляващи поглътители;

    б) 

    референтното ниво да гарантира, че самото наличие на въглеродни запаси се изключва от отчитането;

    в) 

    референтното ниво да осигурява стабилна и надеждна система на отчитане, която да гарантира надлежно вземане предвид на емисиите и поглъщанията, дължащи се на използването на биомаса;

    г) 

    референтното ниво да включва въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, като се дава сравнение между предполагано незабавно окисление и прилагането на функцията на разлагане от първи порядък и на стойности за периода на полуотделяне на въглерода;

    д) 

    предполага се постоянно съотношение между използването на горска биомаса за производство на трайни продукти и енергия, като документираното в периода 2000—2009 г.;

    е) 

    референтното ниво да е в съответствие с целта да се допринесе за опазването на биологичното разнообразие и за устойчивото използване на природните ресурси, както е посочено в стратегията на ЕС за горите, националните политики на държавите членки за горите и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие;

    ж) 

    референтното ниво да съответства на националните прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и за поглъщане по поглътители, докладвани съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013;

    з) 

    референтното ниво да е съобразено с инвентаризациите на емисиите на парникови газове и със съответните данни за минали периоди и да се основават на прозрачна, пълна, последователна, съпоставима и точна информация. По-специално моделът, използван за определяне на референтното ниво, трябва да позволява възпроизвеждането на данни за минали периоди от националната инвентаризация на парниковите газове.

    Б.   Елементи на националния отчетен план за горите

    Националният отчетен план за горите, представен съгласно член 8, съдържа следните елементи:

    а) 

    общо описание на определянето на референтното ниво за горите, както и описание на начина, по който са взети под внимание критериите в настоящия регламент;

    б) 

    идентификация на въглеродните депа и парниковите газове, които са включени в референтното ниво за горите, причините дадено въглеродно депо да не бъде включено при определянето на референтното ниво за горите, и демонстриране на съответствието между въглеродните депа, включени в референтното ниво за горите;

    в) 

    описание на подходите, методите и моделите, включително количествена информация, използвани при определянето на референтното ниво за горите и съответстващи на последния представен доклад за националната инвентаризация и описание на документите с информация относно устойчивите практики и интензивността на управление на горите, както и на приетите национални политики;

    г) 

    информация за това как се очаква да се развият нивата на добив при различните сценарии на политика;

    д) 

    описание на начина, по който е взет под внимание всеки от следните елементи при определянето на референтното ниво за горите:

    i) 

    площта, за която се прилага управлението на горите;

    ii) 

    емисиите и поглъщанията от горите и от продуктите от добита дървесина, както е видно от инвентаризациите на парниковите газове и съответните данни за минали периоди;

    iii) 

    характеристики на горите, включително динамични характеристики, свързани с възрастта на горите, разрастване, продължителност на ротацията и друга информация относно дейностите по управление на горите при продължаване на обичайната практика;

    iv) 

    минали и бъдещи нива на добив с разбивка между енергийните и неенергийните употреби.

    ▼M1

    В.    Референтни нива за горите, които да се прилагат от държавите членки в периода 2021—2025 г.



    Държава членка

    Референтно ниво за горите за периода 2021—2025 г. в тонове CO2-еквивалент годишно

    Белгия

    – 1 369 009

    България

    – 5 105 986

    Чешка република

    – 6 137 189

    Дания

    +354 000

    Германия

    – 34 366 906

    Естония

    – 1 750 000

    Ирландия

    +112 670

    Гърция

    – 2 337 640

    Испания

    – 32 833 000

    Франция

    – 55 399 290

    Хърватия

    – 4 368 000

    Италия

    – 19 656 100

    Кипър

    – 155 779

    Латвия

    – 1 709 000

    Литва

    – 5 164 640

    Люксембург

    – 426 000

    Унгария

    – 48 000

    Малта

    –38

    Нидерландия

    – 1 531 397

    Австрия

    – 4 533 000

    Полша

    – 28 400 000

    Португалия

    – 11 165 000

    Румъния

    – 24 068 200

    Словения

    – 3 270 200

    Словакия

    – 4 827 630

    Финландия

    – 29 386 695

    Швеция

    – 38 721 000

    ▼M2 —————

    ▼B




    ПРИЛОЖЕНИЕ V

    ФУНКЦИЯ НА РАЗЛАГАНЕ ОТ ПЪРВИ ПОРЯДЪК, МЕТОДИКИ И ПРИЕТИ СТОЙНОСТИ ЗА ПЕРИОДА НА ПОЛУОТДЕЛЯНЕ НА ВЪГЛЕРОДА ЗА ПРОДУКТИ ОТ ДОБИТА ДЪРВЕСИНА

    Методологични въпроси

    — 
    Ако не е възможно да се направи разграничение между продуктите от добита дървесина по произход в отчетните категории площи от залесени площи и от управлявани горски площи, за отчитането на тези продукти държавата членка може да приеме, че всички емисии и поглъщания се осъществяват в управлявани горски площи.
    — 
    Продуктите от добита дървесина, намиращи се в депа за твърди отпадъци, както и продуктите от добита дървесина за енергийни цели се отчитат въз основа на незабавното окисление.
    — 
    Вносните продукти от добита дървесина не се отчитат от внасящата държава членка независимо от произхода им („производствен подход“).
    — 
    За изнасяните продукти от добита дървесина специфичните за държавата данни се отнасят за специфичните за нея стойности за периода на полуотделяне на въглерода и за употребата на продукти от добита дървесина в държавата вносител.
    — 
    Специфичните за държавата стойности за периода на полуотделяне на въглерода за продукти от добита дървесина, пуснати на пазара в Съюза, следва да не се различават от тези, използвани от държавата членка вносител.
    — 
    Държавите членки могат, единствено за сведение, да посочват в представените данни дела на дървесината, използвана за енергийни цели, която е била внесена от държава извън Съюза, както и държавите на произход на такава дървесина.

    Държавите членки могат да използват специфични за държавата методики и стойности за периода на полуотделяне на въглерода вместо посочените в настоящото приложение методики и приети стойности за този период, при условие че въпросните методики и стойности са определени въз основа на прозрачни и подлежащи на проверка данни и използваните методики са поне толкова подробни и точни, колкото посочените в настоящото приложение.

    Приети стойности за периода на полуотделяне на въглерода:

    „Период на полуотделяне на въглерода“ означава броят години, необходими за намаляването на количеството въглерод, съдържащо се в определена категория продукти от добита дървесина, на половината от първоначалната му стойност.

    Приетите стойности на периода за полуотделяне на въглерода (HL) са, както следва:

    а) 

    2 години за хартията;

    б) 

    25 години за дървесните плоскости;

    в) 

    35 години за рязаната дървесина.

    Държавите членки могат да определят продукти от материали на основата на дървесина, включително кори, които попадат в рамките на категориите, посочени в букви а), б) и в) по-горе въз основа на ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение, при условие че наличните данни са прозрачни и подлежащи на проверка. Освен това държавите членки могат да използват специфични за страната подкатегории за всяка от посочените категории.




    ПРИЛОЖЕНИЕ VI

    ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ФОНОВОТО НИВО НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ СМУЩЕНИЯ

    1. 

    За изчисляване на фоновото ниво е необходима следната информация:

    а) 

    нива в миналото на емисиите, причинени от естествени смущения;

    б) 

    вид(ове) естествени смущения, включени в оценката;

    ▼M2

    в) 

    оценки на общите годишни емисии за тези видове естествени смущения за периода 2001—2020 г., посочени по отчетни категории площи за периода 2021—2025 г., и категории площи за докладване за периода 2026—2030 г.;

    ▼B

    г) 

    доказателство за съгласуваността на времевите редове по отношение на всички съществени параметри, включително минималната площ, методиките за оценка на емисиите, обхванатите въглеродни депа и газове.

    2. 

    Фоновото ниво се изчислява като средна стойност за времевите редове за периода 2001—2020 г., като се изключват всички години, за които са регистрирани нетипични нива на емисиите, т.е. с изключение на всички големи статистически отклонения. Установяването на големи статистически отклонения се извършва, както следва:

    а) 

    изчисляване на средната аритметична стойност и стандартното отклонение на пълния времеви ред за периода 2001—2020 г.;

    б) 

    от времевия ред се изключват всички години, за които отклонението в стойността на годишните емисии превишава два пъти стандартното отклонение от средната стойност;

    в) 

    повторно изчисляване на средната аритметична стойност и стандартното отклонение на времевия ред за периода 2001—2020 г. минус годините, изключени по буква б);

    г) 

    повтарят се операциите по букви б) и в), докато повече не могат да бъдат установени големи отклонения.

    ▼M2

    3. 

    След като се изчисли фоновото ниво съгласно точка 2 от настоящото приложение, ако емисиите през дадена година в периода 2021—2025 г. по отчетни категории площи за залесена площ и управлявана горска площ, както е установено в член 2, параграф 1, надхвърлят фоновото ниво плюс допустимо отклонение, количеството на емисиите, което надхвърля фоновото ниво, може да бъде изключено в съответствие с член 10. Допустимото отклонение е равно на ниво на вероятност 95%.

    4. 

    Следните емисии не се изключват при прилагането на член 10:

    а) 

    емисии в резултат на дейности по дърводобив и санитарна сеч, извършени на площи вследствие на настъпилите естествени смущения;

    б) 

    емисии в резултат на препоръчително изгаряне, извършено на площи през която и да е година от периода 2021—2025 г.;

    в) 

    емисии, свързани с площи, които са били подложени на обезлесяване вследствие на настъпилите естествени смущения.

    ▼B

    5. 

    Изискванията за информация съгласно член 10, параграф 2 включват следното:

    ▼M2 —————

    ▼M2

    б) 

    доказателство, че през остатъка от периода 2021—2025 г. не е осъществявано обезлесяване на площите, които са били засегнати от естествени смущения и по отношение на които емисиите са били изключени от отчитането;

    в) 

    описание на подлежащи на проверка методи и критерии, които да бъдат използвани, за да се установи обезлесяване на тези площи през следващите години от периода 2021—2025 г.

    ▼M2 —————

    ▼M2

    6. 

    Изискванията за информация съгласно член 10, параграф 2 и членове 13 и 13б включват следното:

    а) 

    установяване на всички площи, засегнати от естествени смущения през въпросната година, включително географското им местоположение, периода и видовете естествени смущения;

    б) 

    по възможност — описание на мерките, предприети от държавата членка за предотвратяване или ограничаване на последиците от тези естествени смущения;

    в) 

    по възможност — описание на мерките, предприети от държавата членка за рехабилитация на земите, засегнати от тези естествени смущения.

    ▼B




    ПРИЛОЖЕНИЕ VII



    МАКСИМАЛЕН РАЗМЕР НА КОМПЕНСАЦИЯТА, КОЯТО СЕ ПРЕДОСТАВЯ СЪГЛАСНО ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ГЪВКАВОСТ ЗА УПРАВЛЯВАНИТЕ ГОРСКИ ПЛОЩИ, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 13, ПАРАГРАФ 3, БУКВА Б)

    Държава членка

    Докладвани средни поглъщания от поглътител и от горски площи за периода 2000—2009 г. в млн. тонове CO2 еквивалент годишно

    Праг на компенсацията, изразен в милиони тонове CO2 еквивалент, за периода 2021—2030 г.

    Белгия

    –3,61

    –2,2

    България

    –9,31

    –5,6

    Чешка република

    –5,14

    –3,1

    Дания

    –0,56

    –0,1

    Германия

    –45,94

    –27,6

    Естония

    –3,07

    –9,8

    Ирландия

    –0,85

    –0,2

    Гърция

    –1,75

    –1,0

    Испания

    –26,51

    –15,9

    Франция

    –51,23

    –61,5

    Хърватия

    –8,04

    –9,6

    Италия

    –24,17

    –14,5

    Кипър

    –0,15

    –0,03

    Латвия

    –8,01

    –25,6

    Литва

    –5,71

    –3,4

    Люксембург

    –0,49

    –0,3

    Унгария

    –1,58

    –0,9

    Малта

    0,00

    0,0

    Нидерландия

    –1,72

    –0,3

    Австрия

    –5,34

    –17,1

    Полша

    –37,50

    –22,5

    Португалия

    –5,13

    –6,2

    Румъния

    –22,34

    –13,4

    Словения

    –5,38

    –17,2

    Словакия

    –5,42

    –6,5

    Финландия

    –36,79

    –44,1

    Швеция

    –39,55

    –47,5

    ▼M2 —————



    ( 1 ) Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

    ( 2 ) Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г. (ОВ L 114, 12.4.2022 г., стр. 22).

    ( 3 ) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

    ( 4 ) Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

    ( 5 ) Регламент (ЕО) № 401/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно Европейската агенция за околната среда и Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (ОВ L 126, 21.5.2009 г., стр. 13).

    ( 6 ) Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19 юни 2018 г., стр. 1).“;

    ( 7 ) Прилага се само за залесени площи и управлявани горски площи.

    ( 8 ) Прилага се само за обезлесени площи, управлявани обработваеми площи, управлявани пасища и управлявани влажни зони.

    Top