21.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/21

(1)

Директиви 2004/114/ЕО (4) и 2005/71/ЕО на Съвета (5) трябва да претърпят няколко изменения. С оглед постигане на яснота посочените директиви следва да бъдат преработени.

(2)

Настоящата директива следва да отговори на установената в докладите за прилагането на директиви 2004/114/EО и 2005/71/EО нужда да бъдат отстранени констатираните слабости, да се осигурят повишена прозрачност и правна сигурност и да се предложи съгласувана правна рамка за различните категории граждани на трети държави, идващи в Съюза. Поради това с нея следва да се опростят и рационализират съществуващите разпоредби за тези категории в само един инструмент. Въпреки разликите между категориите, обхванати от настоящата директива, те също така споделят редица характеристики, което прави възможно уреждането им с обща правна рамка на равнището на Съюза.

(3)

Настоящата директива следва да допринесе за постигането на целта на Стокхолмската програма за сближаване на националното законодателство за условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави. Имиграцията от държави извън Съюза е един от източниците на висококвалифицирани хора, като все по-търсени са по-специално студентите и научните работници. Те играят важна роля във формирането на основния ресурс на Съюза — човешкия капитал, и за осигуряване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и следователно допринасят за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“.

(4)

В докладите за прилагането на директиви 2004/114/EО и 2005/71/EО бяха посочени някои недостатъци, които се отнасят основно до условията за прием, правата, процесуалните гаранции, достъпа на студенти до пазара на труда по време на следването им и разпоредбите за мобилност в рамките на Съюза. Беше отчетена и необходимост от конкретни подобрения по отношение на незадължителните категории граждани на трети държави. Провелите се впоследствие по-широки консултации откроиха също така необходимостта от по-добри възможности за търсене на работа от научните работници и студентите и от по-добра защита на лицата, работещи като „au pair“, които не са обхванати от директиви 2004/114/EО и 2005/71/EО.

(5)

С цел постепенното създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие Договорът за функционирането на европейския съюз (ДФЕС) предвижда приемането на мерки в областта на убежището, имиграцията и защитата на правата на гражданите на трети държави.

(6)

Настоящата директива следва също така да има за цел насърчаването на контактите между хората и на мобилността, предвид важното им значение като елементи на външната политика на Съюза, по-специално спрямо страните от европейската политика за съседство или стратегическите партньори на Съюза. Тя следва да даде възможност за по-добър принос към Глобалния подход към миграцията и мобилността и неговите партньорства за мобилност, които предоставят конкретна рамка за диалог и сътрудничество между държавите членки и трети държави, включително за улесняването и организирането на законната миграция.

(7)

Миграцията, свързана с целите, установени в настоящата директива, следва да насърчава създаването и придобиването на знания и умения. Тя представлява взаимно обогатяване за съответните мигранти, техните държави на произход и съответната държава членка, като същевременно укрепва културните връзки и засилва културното многообразие.

(8)

Настоящата директива следва да допринесе за привлекателността на Съюза като място за научни изследвания и иновации и да спомогне за заемането на по-предна позиция от негова страна в световното съревноваване за привличане на таланти, и по този начин следва да доведе до повишаване на общата конкурентоспособност и темп на растеж на Съюза, като същевременно създава работни места, които имат по-голям принос за растежа на БВП. Отварянето на Съюза за граждани на трети държави, които могат да бъдат приети с цел провеждане на научни изследвания, също е част от водещата инициатива „Съюз за иновации“. Създаването на отворен трудов пазар за научните работници от Съюза и от трети държави бе също така утвърдено като една от ключовите цели на Европейското научноизследователско пространство — единно пространство, в което се движат свободно научни работници, научни знания и технологии.

(9)

Приемът на граждани на трети държави, кандидатстващи с цел провеждането на научноизследователска дейност, е удачно да бъде улеснен посредством процедура за прием, която не зависи от правоотношенията с приемащата научноизследователска организация, както и чрез премахването на изискването за разрешение за работа в допълнение към издадено вече разрешение. Тази процедура следва да се основава на сътрудничество между научноизследователски организации и имиграционните органи в държавите членки. Тя следва да предоставя на първите ключова роля в процедурата за прием с оглед на улесняване и ускоряване на влизането в Съюза на граждани на трети държави, кандидатстващи с цел провеждането на научноизследователска дейност, като същевременно се запазват правомощията на държавите членки по отношение на имиграционната политика. Научноизследователските организации, които държавите членки следва да могат да одобрят предварително, следва да имат възможност да сключат споразумение за прием или договор с гражданин на трета държава за целите на провеждането на научноизследователска дейност. Държавите членки следва да издават разрешение въз основа на това споразумение за прием или договор, ако са изпълнени условията за влизане и пребиваване.

(10)

Тъй като усилията, които трябва да се положат за постигане на целта за инвестиране на 3 % от БВП в научни изследвания, засягат предимно частния сектор, този сектор следва да се насърчава, когато е уместно, да назначава повече научни работници през идните години.

(11)

С цел Съюзът да стане по-привлекателен за граждани на трети държави, желаещи да провеждат научноизследователска дейност в него, членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2003/86/ЕО на Съвета (6) следва да могат да ги придружават и да се възползват от разпоредбите за мобилност в рамките на Съюза. Тези членове на семейството следва да имат достъп до пазара на труда в първата държава членка, а в случай на дългосрочна мобилност — във втората държава членка, освен при изключителни обстоятелства, като например особено високи равнища на безработица, като държавите членки следва да запазят възможността да приложат тест, в рамките на период, не по-дълъг от 12 месеца, с който да бъде доказано, че работното място не може да бъде заето в рамките на националния пазар на труда. С изключение на дерогациите, предвидени в настоящата директива, всички разпоредби на Директива 2003/86/ЕО следва да се прилагат, включително основанията за отказ, отнемане или отказ за подновяване. Следователно следва да е възможно разрешенията за пребиваване на членове на семейството да бъдат отнети или подновяването им да бъде отказано, ако разрешението на научния работник, когото придружават, изтече и те не се ползват с каквото и да било автономно право на пребиваване.

(12)

Когато това е целесъобразно, държавите членки следва да се насърчават да третират кандидатите за докторска степен като научни работници за целите на настоящата директива.

(13)

Прилагането на настоящата директива не следва да насърчава „изтичането на мозъци“ от нови и развиващи се държави. В партньорство с държавите на произход следва да се вземат мерки, които да подпомогнат реинтеграцията на научните работници обратно в държавите им на произход, с цел да се установи цялостна миграционна политика.

(14)

С цел увеличаването на привлекателността на цяла Европа като център на световно равнище за провеждане на следване и стаж следва да се подобрят и опростят условията за влизане и пребиваване на желаещите да дойдат в Съюза за тези цели. Това съответства на целите на програмата за модернизиране на системите за висше образование в Европа, особено в контекста на интернационализацията на европейското висше образование. Сближаването на съответното национално законодателство на държавите членки е част от това начинание. В този контекст и в съответствие със заключенията на Съвета относно модернизацията на висшето образование (7) понятието „висше образование“ обхваща всички институции за висше образование, които могат да включват, inter alia, университети, университети за приложни науки, технологични институти, „grandes écoles“, бизнес училища, инженерни училища, университетски технологични институти, колежи за висше образование, професионални училища, политехнически училища и академии.

(15)

Разширяването и задълбочаването на процеса от Болоня, започнал със Съвместната декларация от Болоня на европейските министри на образованието от 19 юни 1999 г., доведе до по-сравними, съвместими и съгласувани системи за висше образование както в участващите държави, така и извън тях. Този резултат се дължи на подкрепата, която държавите членки оказаха на мобилността на студентите, и на това, че висшите училища я интегрираха в учебните си програми. Съществува необходимост това да бъде отразено посредством по-добри разпоредби за мобилност на студентите в рамките на Съюза. Една от целите на Декларацията от Болоня е европейското висше образование да стане привлекателно и конкурентоспособно. Процесът от Болоня доведе до създаването на Европейското пространство за висше образование. Неговата структура, състояща се от три цикъла с лесноразбираеми програми и образователни степени, както и въвеждането на квалификационни рамки направиха следването в Европа по-привлекателно за граждани на трети държави.

(16)

Продължителността и другите условия, приложими за подготвителните курсове за студенти, обхванати от настоящата директива, следва да се определят от държавите членки в съответствие с тяхното национално право.

(17)

Доказателствата за приема на гражданин на трета държава в определено висше училище могат да включват, наред с други възможни доказателства, писмо или удостоверение, потвърждаващи неговото записване.

(18)

Гражданите на трети държави, които кандидатстват за прием като стажанти, следва да представят доказателства за получаването на образователна степен за висше образование в рамките на двете години, предхождащи датата на подаване на заявлението, или за това, че са записани в образователен курс в трета държава, който води до придобиване на образователна степен за висше образование. Те следва да представят и споразумение за стаж, съдържащо описание на програмата за стажа, нейните образователни цели или компоненти на обучение, нейната продължителност и условията, при които ще бъдат наставлявани обучаващите се, което да доказва, че те наистина ще се обучават, а няма да бъдат използвани като обикновени работници. Освен това от приемащата организация може да се изиска да докаже, че стажът не замества работно място. Когато в националното право, колективните договори или практики за стажанти вече съществуват специални условия, държавите членки следва да може да изискват гражданите на трети държави, които кандидатстват за прием като стажанти, да отговарят на тези специални условия.

(19)

Служителите стажанти, които идват на работа в Съюза в контекста на вътрешнокорпоративен трансфер, не се обхващат от настоящата директива, тъй като попадат в обхвата на Директива 2014/66/EС на Европейския парламент и на Съвета (8).

(20)

Настоящата директива следва да е в подкрепа на целите на Европейската доброволческа служба за развитие на солидарността, взаимното разбирателство и толерантността между младите хора и обществата, в които живеят, като същевременно допринася за засилване на социалното сближаване и насърчаване на активното гражданско поведение на младите хора. С цел да се осигури достъп до Европейската доброволческа служба по последователен начин в целия Съюз държавите членки следва да прилагат разпоредбите на настоящата директива към граждани на трети държави, които кандидатстват за целите на Европейската доброволческа служба.

(21)

Държавите членки следва да имат възможност да прилагат разпоредбите на настоящата директива по отношение на ученици, доброволци, различни от тези по линия на Европейската доброволческа служба, и работещи като „au pair“, за да се улеснят влизането и пребиваването им и за да се гарантират правата им.

(22)

Ако решат да прилагат настоящата директива по отношение на ученици, държавите членки се насърчават да гарантират, че националната процедура за прием на учители, които само придружават ученици в рамките на ученически обмен или образователен проект, е съгласувана с предвидената в настоящата директива процедура за ученици.

(23)

Работата по програми „au pair“ спомага за укрепване на контактите между хората, тъй като дава възможност на гражданите на трети държави да подобрят езиковите си умения, да усъвършенстват своите познания за държавите членки и да развиват културните връзки с тези държави членки. В същото време гражданите на трети държави, работещи като „au pair“, могат да бъдат изложени на рискове от злоупотреби. За да се гарантира справедливото третиране на работещите като „au pair“ и да се отговори на особените им потребности, следва да е възможно държавите членки да прилагат разпоредбите на настоящата директива по отношение на влизането и пребиваването на работещите като „au pair“.

(24)

Ако граждани на трета държава могат да докажат, че през целия срок на престоя си в съответната държава членка получават средства по линия на безвъзмездна помощ, стипендия, действителен договор за работа, обвързващо предложение за работа или финансова гаранция от организация в областта на ученическия обмен, организация, приемаща стажанти или работеща по програма за доброволческа дейност, приемащо семейство или организация, посредник за наемане на работа като „au pair“, държавите членки следва да вземат тези средства предвид при оценката за наличието на достатъчни средства. Държавите членки следва да могат да определят ориентировъчна референтна сума, която считат за „достатъчни средства“ и която може да е различна за всяка от съответните категории граждани на трети държави.

(25)

Държавите членки се насърчават да позволяват на заявителите да представят документи и информация на официален език на Съюза, определен от съответната държава членка, който е различен от собствения им официален език или езици.

(26)

Държавите членки следва да имат възможността да предвидят процедура за одобряване за публични или частни научноизследователски организации или и за двата вида организации, които желаят да приемат научни работници, които са граждани на трети държави, за целите на провеждането на научноизследователска дейност, или на висши училища, които желаят да приемат студенти, които са граждани на трети държави. Това одобряване следва да се извършва в съответствие с процедурите, установени в националното право или административните практики на съответната държава членка. Кандидатстването в одобрените научноизследователски организации или висши училища следва да бъде улеснено и следва да ускори влизането в Съюза на граждани на трети държави за целите на провеждането на научно изследване или следване.

(27)

Държавите членки следва да имат възможността да предвидят процедура за одобряване за съответните приемащи организации, които желаят да приемат ученици, стажанти или доброволци, които са граждани на трети държави. Държавите членки следва да имат възможността да прилагат тази процедура за някои или всички категории приемащи организации. Това одобряване следва да се извършва в съответствие с процедурите, установени в националното право или административните практики на съответната държава членка. Кандидатстването в одобрените приемащи организации следва да ускори влизането на граждани на трети държави, идващи в Съюза с цел стаж, доброволческа дейност или програми за ученически обмен или образователни проекти.

(28)

Ако държавите членки установят процедури за одобряване за приемащите организации, те следва да могат да решат да допускат прием само чрез одобрени приемащи организации или да установят процедура за одобряване, като същевременно се допуска прием и чрез неодобрени приемащи организации.

(29)

Настоящата директива не следва да засяга правото на държавите членки да издават разрешения с цел следване, провеждане на научно изследване или стаж, различни от предвидените в настоящата директива, на граждани на трети държави, които не попадат в нейния обхват.

(30)

След като всички общи и специални условия за прием са изпълнени, държавите членки следва да издадат разрешение в определени срокове. Ако държава членка издава само на своя територия разрешения за пребиваване и всички условия, свързани с приема по настоящата директива, са изпълнени, държавата членка следва да издаде на съответния гражданин на трета държава изискваната виза и следва да осигури ефективно сътрудничество между компетентните органи за тази цел. Ако държавата членка не издава визи, тя следва да издаде на гражданина на трета държава равностойно разрешение, позволяващо влизане.

(31)

В разрешенията следва да се посочи статусът на съответния гражданин на трета държава. Следва да е възможно държавите членки да посочат допълнителна информация на хартиен носител или да я съхраняват в електронен формат, при условие че това не е равнозначно на поставянето на допълнителни условия.

(32)

Различната продължителност на разрешенията съгласно настоящата директива следва да отразяват специфичния характер на престоя на всички категории граждани на трети държави, попадащи в обхвата на настоящата директива.

(33)

Държавите членки следва да имат правото да предвидят, че общата продължителност на пребиваването на студенти не надвишава максималния срок на следването, предвиден в националното право. Във връзка с това максималният срок на следването би могъл да включва и възможно удължаване на следването с цел повтаряне на една или повече учебни години, ако това е предвидено от националното право на съответната държава членка.

(34)

Следва да е възможно държавите членки да налагат такси за обработка на заявленията за разрешение и уведомленията. Нивата на таксите не следва да бъдат непропорционални или прекомерно високи, за да не представляват пречка за изпълнението на целите на настоящата директива.

(35)

Правата, предоставени на гражданите на трети държави, обхванати от настоящата директива, не следва да зависят от формата на разрешението за пребиваване, което всяка държава членка издава.

(36)

Следва да е възможно за целите на настоящата директива приемът да бъде отказван по надлежно обосновани причини. По-специално приемът следва да може да бъде отказан, ако определена държава членка счете, въз основа на оценка на фактите в отделен случай и като взема предвид принципа на пропорционалност, че съответният гражданин на трета държава представлява потенциална заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.

(37)

Целта на настоящата директива не е да регулира приема и пребиваването на граждани на трети държави за целите на трудовата заетост и тя няма за цел да хармонизира националното право или практиките по отношение на статуса на работниците. Възможно е обаче в някои държави членки конкретни категории граждани на трети държави, попадащи в обхвата на настоящата директива, да се считат за намиращи се в трудово правоотношение съгласно националното право, колективни договори или практики. Когато държава членка счита, че научни работници, доброволци, стажанти или работещи като „au pair“ от трети държави се намират в трудово правоотношение, тази държава членка следва да запази правото да определи броя на приетите граждани на нейна територия от съответната категория или категории в съответствие с член 79, параграф 5 ДФЕС.

(38)

Когато научен работник, доброволец, стажант или работещ като „au pair“ от трета държава кандидатства за започване на работа по трудово правоотношение в дадена държава членка, следва да е възможно тази държава членка да приложи тест, с който да бъде доказано, че работното място не може да бъде заето в рамките на националния пазар на труда.

(39)

Броят на приетите граждани не следва да се прилага към студентите, тъй като дори ако те имат право да работят по време на следването си в съответствие с условията, предвидени в настоящата директива, основната дейност, за извършването на която кандидатстват за прием на територията на държавите членки, е пълен редовен образователен курс, който може да включва задължителен стаж.

(40)

Когато, след като е бил приет на територията на съответната държава членка, научен работник, доброволец, стажант или работещ като „au pair“ кандидатства за подновяване на разрешението, за да встъпи или продължи работа по трудово правоотношение в съответната държава членка, следва да е възможно държавата членка да приложи тест, с който да бъде доказано, че работното място не може да бъде заето в рамките на националния пазар на труда, освен в случая на научен работник, който продължава да работи по трудово правоотношение със същата приемаща организация.

(41)

В случай на съмнение относно основанията на заявлението за прием държавите членки следва да могат да извършват подходящи проверки или да изискват доказателства за оценка във всеки отделен случай на планирано научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, ученически обмен, образователен проект или работа като „au pair“, за да се избегнат злоупотреби или неправилно използване на процедурата, установена в настоящата директива.

(42)

Ако предоставената информация е непълна, държавите членки следва да уведомят заявителя в разумен срок за изискваната допълнителна информация и да определят разумен срок за представянето ѝ. Ако допълнителната информация не бъде представена в рамките на срока, заявлението може да бъде отхвърлено.

(43)

Националните органи следва да уведомят заявителя за взетото по заявлението решение. Те следва да направят това в писмена форма възможно най-бързо и най-късно в срока, определен в настоящата директива.

(44)

Настоящата директива има за цел да улесни мобилността в рамките на Съюза за научни работници и студенти чрез намаляване, inter alia, на административната тежест, свързана с мобилността в няколко държави членки. За тази цел настоящата директива създава специална схема за мобилност в рамките на Съюза, при които гражданин на трета държава, който притежава разрешение с цел провеждане на научно изследване или следване, издадено от първата държава членка, има право на влизане, престой и провеждане на част от научноизследователската дейност или следването в една или няколко втори държави членки в съответствие с разпоредбите, уреждащи мобилността по настоящата директива.

(45)

С цел да се даде възможност на научните работници да преминават лесно от една научноизследователска организация в друга за провеждане на научно изследване тяхната краткосрочна мобилност следва да обхваща престой във втора държава членка за срок до 180 дни в рамките на всеки период от 360 дни за държава членка. Дългосрочната мобилност на научните работници следва да обхваща престой в една или няколко втори държави членки за срок от повече от 180 дни за държава членка. Членовете на семействата на научните работници следва да имат право да ги придружават по време на мобилността. Процедурата за тяхната мобилност следва да бъде съобразена с тази на научния работник, когото придружават.

(46)

По отношение на студентите, обхванати от програми на Съюза или многостранни програми, или споразумение между две или повече висши училища, настоящата директива следва да предвижда мобилност в една или няколко втори държави членки за срок до 360 дни за държава членка, за да се осигури непрекъснатостта на тяхното следване.

(47)

Когато научен работник или студент се премести във втора държава членка въз основа на процедурата за уведомяване и е необходим документ за улесняване на достъпа до услуги и права, следва да е възможно втората държава членка да издаде документ, за да удостовери, че научният работник или студентът има право на престой на територията на тази държава членка. Този документ не следва да представлява допълнително условие, за да се ползват правата, предвидени в настоящата директива, а следва да има само декларативен характер.

(48)

Въпреки че създадената с настоящата директива специална схема за мобилност следва да установи автономни правила по отношение на влизането и престоя с цел провеждане на научно изследване или следване в държави членки, различни от държавата членка, издала първоначалното разрешение, всички останали правила, уреждащи движението на лица през границите, установени в съответните разпоредби на достиженията на правото от Шенген, следва да продължат да се прилагат.

(49)

Когато разрешението е издадено от държава членка, която не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, и научният работник, членовете на неговото семейство или студентът пресичат, в контекста на мобилността в рамките на Съюза, външна граница по смисъла на Регламент (ЕC) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета (9), държавата членка следва да има правото да изисква доказателство, което потвърждава, че научният работник или студентът се премества на нейна територия с цел провеждане на научно изследване или следване или че членовете на семейството се преместват на нейна територия, за да придружават научния работник в рамките на мобилността. Освен това, в случай на пресичане на външна граница по смисъла на Регламент (ЕC) 2016/399, държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, следва да правят проверка в Шенгенската информационна система и да отказват влизането или да възразяват срещу мобилността на лица, за които са постъпили сигнали в тази система с цел отказ на влизане или престой, съгласно посоченото в Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(50)

Настоящата директива следва да допуска втората държава членка да поиска от научен работник или студент, който се придвижва въз основа на разрешение, издадено от първата държава членка, и който не отговаря или е престанал да отговаря на условията за мобилност, да напусне нейната територия. Когато научният работник или студентът има валидно разрешение, издадено от първата държава членка, втората държава членка следва да може да изиска от научния работник или студента да се върне в първата държава членка в съответствие с Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11). Когато мобилността е позволена от втората държава членка въз основа на разрешение, издадено от първата държава членка, което е отнето или чийто срок е изтекъл по време на периода на мобилност, следва да е възможно втората държава членка да реши да върне научния работник или студента на третата държава в съответствие с Директива 2008/115/ЕО или да поиска незабавно първата държава членка да позволи повторно влизане на научния работник или студента на нейна територия. В последния случай първата държава членка следва да издаде на научния работник или студента документ, който позволява повторно влизане на нейна територия.

(51)

Имиграционните политики и правила на Съюза, от една страна, и политиките и програмите на Съюза, които благоприятстват мобилността на научните работници и на студентите на равнището на Съюза, от друга страна, следва да се допълват в по-голяма степен. При определяне на срока на валидност на разрешението, издадено на научни работници и студенти, държавите членки следва да вземат предвид планираната мобилност към други държави членки в съответствие с разпоредбите относно мобилността. Научните работници и студентите, обхванати от програми на Съюза или многостранни програми, които включват мерки за мобилност, или от споразумения между две или повече висши училища, следва да имат право да получават разрешения за срок от най-малко две години, ако отговарят на съответните условия за прием за този срок.

(52)

За да могат студентите да покрият част от разходите за своето следване и по възможност да добият практически опит, по време на следването следва да им се дава достъп до пазар на труда в държавата членка, в която следват, при предвидените в настоящата директива условия. За тази цел студентите следва да могат да работят определен минимален брой часове, както е посочено в настоящата директива. Принципът за достъп на студентите до пазара на труда следва да е общото правило. Независимо от това, при наличието на изключителни обстоятелства, държавите членки следва да могат да се съобразяват с положението на своя национален пазар на труда.

(53)

Като част от стремежа да се осигури добре квалифицирана работна ръка в бъдеще студентите, които завършват образованието си в Съюза, следва да имат възможност за престой на територията на съответната държава членка за определения в настоящата директива срок с цел да набележат възможности за работа или за започване на собствен бизнес. Научните работници също следва да имат тази възможност след приключването на научноизследователската им дейност, определена в споразумението за прием. За да се издаде разрешение за пребиваване за тази цел, от студентите и научните работници може да бъде поискано да представят доказателства в съответствие с изискванията на настоящата директива. След като държавите членки им издадат такова разрешение за пребиваване, те престават да бъдат считани за научни работници или студенти по смисъла на настоящата директива. Държавите членки следва да могат да проверят — след изтичането на минимален срок, определен в настоящата директива, дали научните работници или студентите имат реални шансове да бъдат наети на работа или да започнат свой бизнес. Тази възможност не засяга други задължения за докладване, предвидени в националното право за други цели. Разрешението, издадено за целите на набелязването на възможности за работа или започването на собствен бизнес, не следва да предоставя автоматично право на достъп до пазара на труда или за започване на собствен бизнес. Държавите членки следва да запазят правото си да се съобразяват с положението на своя пазар на труда, когато гражданин на трета държава, на когото е издадено разрешение за престой на територията на държавата членка с цел търсене на работа или за започване на бизнес, кандидатства за разрешение за работа с цел заемане на работно място.

(54)

Справедливото третиране на гражданите на трети държави, обхванати от настоящата директива, следва да се гарантира в съответствие с член 79 ДФЕС. Научните работници следва да се ползват от равно третиране с гражданите на съответната държава членка, що се отнася до член 12, параграфи 1 и 4 от Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (12), при спазване на възможността държавата членка да ограничава равното третиране в специалните случаи, предвидени в настоящата директива. Директива 2011/98/ЕС следва да продължи да се прилага за студенти, включително ограниченията, предвидени в нея. Директива 2011/98/ЕС следва да се прилага за стажантите, доброволците и работещите като „au pair“, когато те се считат за намиращи се в трудово правоотношение в съответната държава членка. Стажантите, доброволците, работещите като „au pair“, които не се считат за намиращи се в трудово правоотношение в съответната държава членка, както и учениците следва да се ползват от равно третиране с гражданите на съответната държава членка, що се отнася до минималния набор от права, предвиден в настоящата директива. Това включва и достъпа до стоки и услуги, които не включват безвъзмездните средства или заеми за следване или професионално обучение.

(55)

Равното третиране, предоставено на научни работници и студенти, както и на стажанти, доброволци и работещи като „au pair“, когато те се считат за намиращи се в трудово правоотношение в съответната държава членка, включва равно третиране по отношение на клоновете на социална сигурност, изброени в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (13). С настоящата директива не се хармонизира законодателството на държавите членки в областта на социалната сигурност. Тя се ограничава до прилагането на принципа на равно третиране в областта на социалната сигурност спрямо гражданите на трети държави, попадащи в нейния обхват. Освен това настоящата директива не предоставя права в случаи, които попадат извън обхвата на правото на Съюза, като например по отношение на членове на семейството, пребиваващи в трета държава. Това не следва обаче да засяга правото на преживелите лица, черпещи права от граждани на трети държави, попадащи в обхвата на настоящата директива, да получават пенсия за преживели лица, когато пребивават в трета държава, ако това е приложимо.

(56)

В много държави членки правото на семейни обезщетения е обвързано с условие за наличие на определена връзка с тази държава членка, тъй като целта на обезщетенията е да подпомогнат положителното демографско развитие с цел да се осигури бъдещата работна сила в тази държава членка. Ето защо настоящата директива не следва да засяга правото на дадена държава членка да ограничава, при определени условия, равното третиране по отношение на семейните обезщетения, когато научният работник и придружаващите го членове на семейството престояват временно в тази държава членка.

(57)

При мобилност между държавите членки се прилага Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета (14). Настоящата директива не следва да предоставя повече права от вече предвидените в съществуващото право на Съюза в областта на социалната сигурност по отношение на граждани на трети държави, които имат трансгранични интереси в държавите членки.

(58)

Настоящата директива следва да се прилага, без да се засягат по-благоприятни разпоредби, съдържащи се в правото на Съюза и в приложимите международни инструменти.

(59)

Разрешенията за пребиваване, предвидени в настоящата директива, следва да се издават от компетентните органи на държавата членка, като се използва единният формат, установен в Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета (15).

(60)

Всяка държава членка следва да осигури на широката общественост, по-специално в интернет, подходяща и редовно актуализирана информация относно приемащите организации, одобрени за целите на настоящата директива, както и относно условията и процедурите за прием на граждани на трети държави на територията на държавите членки за целите на настоящата директива.

(61)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз в съответствие с член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

(62)

Държавите членки следва да въведат разпоредбите на настоящата директива без дискриминация на основание на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

(63)

Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (16) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(64)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно определяне на условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност в рамките на Европейската доброволческа служба, като задължителни разпоредби, както и за ученически обмен, доброволческа дейност извън рамките на Европейската доброволческа служба или работа по програми „au pair“, като незадължителни разпоредби, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради нейните обхват и последици може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(65)

В съответствие с членове 1 и 2 и член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, и без да се засяга член 4 от същия протокол, посочените държави членки не участват в приемането на настоящата директива и не са обвързани от нея, нито от нейното прилагане.

(66)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(67)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с директиви 2004/114/EО и 2005/71/EО. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от посочените директиви.

(68)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното право и началните дати на прилагане на директиви, посочени в част Б от приложение I,

а)

условията за влизане и пребиваване на територията на държавите членки за срок над 90 дни и правата на граждани на трети държави и ако е приложимо — на членове на техните семейства, с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж или доброволческа дейност в рамките на Европейската доброволческа служба, а при съответно решение от страна на държавите членки — в рамките на програма за ученически обмен или образователен проект, доброволческа дейност в рамките на доброволческа програма извън рамките на Европейската доброволческа служба или работа като „au pair“;

б)

условията за влизане и пребиваване и правата на научни работници и — ако е приложимо — на членове на техните семейства, и студенти, посочени в буква а), в държави членки, различни от държавата членка, която първа издава на гражданина на трета държава разрешение въз основа на настоящата директива.

а)

които търсят международна закрила или на които е предоставена международна закрила съгласно Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (17), или които се ползват от временна закрила в съответствие с Директива 2001/55/ЕО на Съвета (18) на територията на дадена държава членка;

б)

чието експулсиране е било спряно поради фактически или правни основания;

в)

които са членове на семейства на граждани на Съюза, които са упражнили правото си на свободно движение в Съюза;

г)

които имат статут на дългосрочно пребиваващи в държава членка в съответствие с Директива 2003/109/ЕО на Съвета (19);

д)

които, заедно с членовете на своите семейства и независимо от гражданството си, се ползват от права на свободно движение, равностойни на правата на гражданите на Съюза, съгласно споразумения между Съюза и неговите държави членки и трети държави или между Съюза и трети държави;

е)

които идват в Съюза като служители стажанти в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер съгласно Директива 2014/66/ЕС;

ж)

които са приети като висококвалифицирани работници в съответствие с Директива 2009/50/ЕО на Съвета (20).

1)

„гражданин на трета държава“ означава лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 20, параграф 1 ДФЕС;

2)

„научен работник“ означава гражданин на трета държава, притежаващ докторска степен или подходяща квалификация за висше образование, даващи на гражданина на трета държава достъп до докторски програми, който е избран от научноизследователска организация и е приет на територията на дадена държава членка за провеждане на научноизследователска дейност, за която обикновено се изисква посочената по-горе квалификация;

3)

„студент“ означава гражданин на трета държава, който е приет във висше училище и на територията на дадена държава членка, за да следва като основна дейност пълен редовен образователен курс, водещ до получаването на призната от тази държава членка квалификация за висше образование, включително дипломи, свидетелства или докторски степени от висше училище, който може да обхваща подготвителен курс преди въпросното образование съгласно националното право или задължителен стаж;

4)

„ученик“ означава гражданин на трета държава, който е приет на територията на дадена държава членка, за да следва призната държавна или регионална програма на средното образование, съответстваща на ниво 2 или 3 от Международната стандартна класификация на образованието, в рамките на програма за ученически обмен или образователен проект, осъществявани от учебно заведение съгласно националното право или административните практики;

5)

„стажант“ означава гражданин на трета държава, който притежава степен за висше образование или който следва образователен курс в трета държава, водещ до получаването на степен за висше образование, и който е бил приет на територията на дадена държава членка в рамките на програма за стаж за целите на получаването на знания, практически умения и опит в условията на професионална среда;

6)

„доброволец“ означава гражданин на трета държава, който е приет на територията на дадена държава членка за участие в програма за доброволческа дейност;

7)

„програма за доброволческа дейност“ означава програма за практическа солидарна дейност, вписваща се в рамките на програма, призната като такава от съответната държава членка или от Съюза, и преследваща цели от общ интерес за нестопанска кауза, като извършваните в нейните рамки дейности не се заплащат, с изключение на възстановяването на разходи и/или джобните пари;

8)

„работещ като „au pair“ означава гражданин на трета държава, който е приет на територията на дадена държава членка с цел временен престой при семейство с цел подобряване на своите лингвистични умения и познанията за въпросната държава членка срещу лека домашна работа и грижи за деца;

9)

„научно изследване“ означава творчески процес, който се провежда систематично с цел да се увеличи запасът от знания, включително знания за човека, културата и обществото, и използването на този запас от знания с цел да се намерят нови негови приложения;

10)

„научноизследователска организация“ означава публична или частна организация, която провежда научни изследвания;

11)

„учебно заведение“ означава публично или частно учебно заведение за средно образование, което е признато в съответната държава членка и/или чиято учебна програма е призната в съответствие с националното право или административните практики въз основа на прозрачни критерии, и което участва в програма за ученически обмен или образователен проект за целите, установени в настоящата директива;

12)

„образователен проект“ означава набор от образователни действия, разработени от учебно заведение в дадена държава членка в сътрудничество със сходни учебни заведения в трета държава с цел обмен в областта на културата и знанието;

13)

„висше училище“ означава всеки вид висше училище, признато или смятано за такова съгласно националното право, което в съответствие с националното право или практика предлага признати степени за висше образование или други признати квалификации за висше образование, независимо от наименованието на това училище, или всяко заведение, което в съответствие с националното право или практика предлага професионално образование или обучение на ниво висше образование;

14)

„приемаща организация“ означава — независимо от правната форма —научноизследователска организация, висше училище, учебно заведение, организация, отговаряща за програма за доброволческа дейност, или организация, приемаща стажанти, към която гражданинът на трета държава е зачислен за целите на настоящата директива и която се намира на територията на съответната държава членка в съответствие с националното право;

15)

„приемащо семейство“ означава семейство, което временно приема работещ като „au pair“ и споделя с него своя ежедневен семеен живот на територията на дадена държава членка въз основа на споразумение, сключено между семейството и работещия като „au pair“;

16)

„трудова заетост“ означава упражняване на дейности, които включват всяка форма на труд или работа, уредени в националното право или в приложими колективни договори или в съответствие с установена практика, за работодател или под негово ръководство или контрол;

17)

„работодател“ означава всяко физическо или юридическо лице, за което или под чието ръководство или контрол се осъществява трудова заетост;

18)

„първа държава членка“ означава държавата членка, която първа издава на гражданина на трета държава разрешение въз основа на настоящата директива;

19)

„втора държава членка“ означава всяка държава членка, различна от първата държава членка;

20)

„програми на Съюза или многостранни програми, съдържащи мерки за мобилност“ означава програми, финансирани от Съюза или държавите членки за насърчаване на мобилността на граждани на трети държави в рамките на Съюза или в държавите членки, участващи в съответните програми;

21)

„разрешение“ означава разрешение за пребиваване или — ако това е предвидено в националното право — виза за дългосрочно пребиваване, които се издават за целите на настоящата директива;

22)

„разрешение за пребиваване“ означава разрешение, издадено във формата, предвиден в Регламент (EО) № 1030/2002, което позволява на неговия титуляр законен престой на територията на дадена държава членка;

23)

„виза за дългосрочно пребиваване“ означава разрешение, издадено от държава членка в съответствие с член 18 от Шенгенската конвенция (21) или в съответствие с националното право на държавите членки, които не прилагат достиженията на правото от Шенген в тяхната цялост;

24)

„членове на семейството“ означава граждани на трети държави по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО.

а)

двустранни и многостранни споразумения, сключени между Съюза или Съюза и неговите държави членки, от една страна, и една или няколко трети държави, от друга страна; или

б)

двустранни или многостранни споразумения, сключени между една или няколко държави членки и една или няколко трети държави.

а)

общите условия, определени в член 7; и

б)

на приложимите специални условия в член 8, 11, 12, 13, 14 или 16.

а)

представя валиден документ за пътуване, определен от националното право, и ако е необходимо — заявление за виза или валидна виза, или ако е приложимо — валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване; държавите членки могат да изискват срокът на валидност на документа за пътуване да обхваща най-малко срока на планирания престой;

б)

ако гражданинът на трета държава не е пълнолетен по смисъла на националното право на съответната държава членка, представя родителско разрешение или равностоен документ за срока на планирания престой;

в)

представя доказателство че гражданинът на трета държава притежава или — ако е предвидено в националното право — че е кандидатствал за здравна застраховка, покриваща всички рискове, които обикновено се покриват по отношение на гражданите на съответната държава членка; застраховката трябва да е валидна за срока на планирания престой;

г)

ако съответната държава членка го изисква, представя доказателство за заплащането на таксата за разглеждането на заявлението, предвидена в член 36;

д)

представя изискваното от съответната държава членка доказателство, че по време на планирания престой гражданинът на трета държава ще разполага с достатъчно средства за покриване на разходите за издръжка, без да използва системата за социално подпомагане на държавата членка, както и на пътните разходи за връщане. Оценката за наличието на достатъчно средства се основава на индивидуално разглеждане на случая и при нея се отчитат средствата, получени, inter alia, от безвъзмездна помощ, стипендия, действителен договор за работа или обвързващо предложение за работа, или от финансова гаранция на организация по програма за ученически обмен, организация, приемаща стажанти, организация, работеща по програма за доброволческа дейност, приемащо семейство или организация, посредник за наемане на работа като „au pair“.

а)

научноизследователската организация вече не спазва параграф 2 от настоящия член, член 8, параграф 2 или член 10, параграф 7;

б)

одобрението е получено с измама; или

в)

научноизследователската организация е подписала споразумение за прием с гражданин на трета държава с цел измама или поради небрежност.

а)

наименованието и целта на научноизследователската дейност или научноизследователската област;

б)

ангажимент на гражданина на трета държава да положи усилия за приключването на научноизследователската дейност;

в)

ангажимент на научноизследователската организация да приеме гражданина на трета държава с цел приключването на научноизследователска дейност;

г)

началната и крайната дата или очакваната продължителност на научноизследователската дейност;

д)

информация за планираната мобилност в една или няколко втори държави членки, ако тази мобилност е известна към момента на подаване на заявлението в първата държава членка.

а)

информация за правоотношението между научноизследователската организация и научния работник;

б)

информация за условията на труд на научния работник.

а)

целта и очакваната продължителност на научноизследователската дейност и наличието на необходимите финансови ресурси за нейното провеждане;

б)

квалификациите на гражданина на трета държава с оглед на целите на научното изследване, доказани със заверено копие на документите, удостоверяващи квалификациите му.

а)

че гражданинът на трета държава е приет във висше училище за следване на образователен курс;

б)

ако държавата членка го изисква — че е платена таксата за записване, която се начислява от висшето училище;

в)

ако държавата членка го изисква — за наличието на достатъчни познания по езика на курса, който ще следва;

г)

ако държавата членка го изисква — че гражданинът на трета държава ще разполага с достатъчно средства за покриване на разходите, свързани със следването му.

а)

че гражданинът на трета държава не е под минималната възраст, нито е надвишил максималната възраст или клас, определени от съответната държава членка;

б)

за прием в учебно заведение;

в)

за участие в призната държавна или регионална образователна програма в рамките на програма за ученически обмен или образователен проект, осъществявани от учебно заведение в съответствие с националното право или административните практики;

г)

че учебното заведение или — доколкото това се предвижда от националното право— трето лице поема отговорност за гражданина на трета държава за целия срок на престоя му на територията на съответната държава членка, и по-специално по отношение на учебните разходи;

д)

че гражданинът на трета държава ще бъде настанен за целия срок на престоя си в семейство или в специален комплекс за настаняване в рамките на учебното заведение, или — доколкото това е предвидено от националното право — всяко друго място, отговарящо на определените от съответната държава членка условия и подбрано в съответствие с правилата на програмата за ученически обмен или образователния проект, в които участва гражданинът на трета държава.

а)

представя споразумение за стаж с приемаща организация, което предвижда теоретично и практическо обучение. Държавите членки могат да изискват споразумението за стаж да бъде одобрено от компетентния орган и условията, на които то се основава, да отговарят на изискванията, установени в националното право, колективните договори или практиките на съответната държава членка. Споразумението за стаж съдържа:

б)

представя доказателства, че е получил степен за висше образование в рамките на двете години, предхождащи датата на подаване на заявлението, или че е записал образователен курс, водещ до придобиване на степен за висше образование;

в)

при поискване от държавата членка представя доказателство, че за времето на своя престой гражданинът на трета държава ще разполага с достатъчно средства за покриване на свързаните със стажа разходи;

г)

ако държавата членка го изисква, представя доказателство, че гражданинът на трета държава е преминал или ще премине езиково обучение за придобиване на необходимите знания за целите на стажа;

д)

ако държавата членка го изисква, представя доказателство, че приемащата организация поема отговорност за гражданина на трета държава за целия срок на престоя на територията на съответната държава членка, по-специално по отношение на разходите за издръжка и настаняване;

е)

ако държавата членка го изисква, представя доказателство, че ако на гражданина на трета държава е осигурено настаняване от приемащата организация за целия срок на престоя, това настаняване отговаря на определените от съответната държава членка условия.

а)

представя споразумение с приемащата организация или — ако това се предвижда от националното право, с друг орган, отговарящ в съответната държава членка за програмата за доброволческа дейност, в която участва гражданинът на трета държава. Споразумението съдържа:

б)

ако държавата членка го изисква, представя доказателство, че ако на гражданина на трета държава е осигурено настаняване от приемащата организация за целия срок на престоя, това настаняване отговаря на определените от съответната държава членка условия;

в)

представя доказателство, че приемащата организация или — доколкото е предвидено в националното право — друг орган, отговарящ за програмата за доброволческа дейност, е сключил застраховка гражданска отговорност;

г)

представя доказателство, ако държавата членка го изисква, че гражданинът на трета държава е преминал или ще премине основен курс за запознаване с езика, историята, политическите и социалните структури на държавата членка.

а)

представя споразумение между работещия като „au pair“ и приемащото семейство, в което се определят правата и задълженията на гражданина на трета държава в качеството му на работещ като „au pair“, включително подробните условия, свързани с получаването на джобни пари, подходящите правила, които да позволяват на работещия като „au pair“ да посещава курсове, както и максималният брой часове на ден за изпълнение на свързани със семейството задължения;

б)

е на възраст между 18 и 30 години. В изключителни случаи държавите членки могат да разрешат приема за работещ като „au pair“ на гражданин на трета държава, който е над максималната възраст;

в)

представя доказателство, че приемащото семейство или организацията, посредник за работещи като „au pair“, доколкото това е предвидено в националното право, поема отговорност за гражданина на трета държава за целия срок на престоя на територията на съответната държава членка, по-специално по отношение на разходи за издръжка, настаняване и рискове от злополука.

а)

за основни познания по езика на съответната държава членка; или

б)

за завършено средно образование, професионални квалификации или — когато това е приложимо, за изпълнение на условията за упражняване на регулирана професия, изисквани съгласно националното право.

а)

не са изпълнени общите условия, предвидени в член 7, или съответните специални условия, предвидени в членове 8, 11, 12, 13, 14 или 16;

б)

представените документи са получени с измама или са неистински или подправени;

в)

съответната държава членка позволява прием единствено чрез одобрена приемаща организация и приемащата организация не е одобрена.

а)

приемащата организация, друг орган, посочен в член 14, параграф 1, буква а), трето лице, посочено в член 12, параграф 1, буква г), приемащото семейство или организацията, посредник за работещи като „au pair“, не са изпълнили правните си задължения в областта на социалната сигурност, данъчното облагане, трудовите права или условията на труд;

б)

когато е приложимо, условията на трудова заетост, предвидени в националното право или колективни договори или практики в съответната държава членка, не са изпълнени от приемащата организация или приемащото семейство, които ще наемат на работа гражданин на трета държава;

в)

приемащата организация, друг орган, посочен в член 14, параграф 1, буква а), трето лице, посочено в член 12, параграф 1, буква г), приемащото семейство или организацията, посредник за работещи като „au pair“, са били санкционирани в съответствие с националното право за недеклариран труд или незаконна трудова заетост;

г)

приемащата организация е била създадена или извършва дейност с основната цел да улеснява влизането на граждани на трети държави, попадащи в обхвата на настоящата директива;

д)

ако е приложимо, стопанската дейност на приемащата организация е в процес на прекратяване или е прекратена в рамките на национално производство по несъстоятелност, или вече не се извършва никаква стопанска дейност;

е)

държавата членка има доказателства или сериозни и обективни основания да смята, че гражданинът на трета държава ще пребивава с цел, различна от тази, поради която кандидатства за прием.

а)

гражданинът на трета държава вече не отговаря на общите условия, предвидени в член 7, с изключение на член 7, параграф 6, или на съответните специални условия, предвидени в членове 8, 11, 12, 13, 14, 16, или на условията, предвидени в член 18;

б)

представеното разрешение или представените документи са получени с измама или са неистински или подправени;

в)

съответната държава членка допуска прием единствено чрез одобрена приемаща организация и приемащата организация не е одобрена;

г)

гражданинът на трета държава пребивава на територията на държавата членка за цели, различни от тези, за които е било разрешено пребиваването на гражданина на трета държава.

а)

приемащата организация или друг орган, посочен в член 14, параграф 1, буква а), трето лице, посочено в член 12, параграф 1, буква г), приемащото семейство или организацията, посредник за работещи като „au pair“, не са изпълнили правните си задължения в областта на социалната сигурност, данъчното облагане, трудовите права или условията на труд;

б)

когато е приложимо, условията на трудова заетост, предвидени в националното право или колективни договори или практики в съответната държава членка, не са изпълнени от приемащата организация или приемащото семейство, които наемат на работа гражданин на трета държава;

в)

приемащата организация, друг орган, посочен в член 14, параграф 1, буква а), трето лице, посочено в член 12, параграф 1, буква г), приемащото семейство или организацията, посредник за работещи като „au pair“, са били санкционирани в съответствие с националното право за недеклариран труд или незаконна трудова заетост;

г)

приемащата организация е била създадена или извършва дейност с основната цел да улеснява влизането на граждани на трети държави, попадащи в обхвата на настоящата директива;

д)

когато е приложимо, стопанската дейност на приемащата организация е в процес на прекратяване или е прекратена в рамките на национално производство по несъстоятелност, или вече не се извършва никаква стопанска дейност;

e)

по отношение на студенти — сроковете, наложени във връзка с достъпа до стопанска дейност по член 24, не са спазени или студентът не отбелязва достатъчен напредък в следването в съответствие с националното право или административните практики.

а)

по член 12, параграф 1, буква в) от Директива 2011/98/ЕС, като изключат стипендиите и заемите за обучение и издръжка и други безвъзмездни средства и заеми;

б)

по член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98/ЕС, като не отпускат семейни обезщетения на научни работници, на които е било разрешено да пребивават на територията на въпросната държава членка за срок, ненадвишаващ шест месеца;

в)

по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 2011/98/ЕС, като ограничат прилагането на тази разпоредба до случаи, при които регистрираното или обичайното местопребиваване на членовете на семейството на научен работник, за които той подава заявление за облекчения, е на територията на въпросната държава членка;

г)

по член 12, параграф 1, буква ж) от Директива 2011/98/ЕС, като ограничат достъпа до жилищно настаняване.

а)

условията, предвидени в параграф 3, а когато е приложимо — в параграфи 2 и 5, не са изпълнени;

б)

представените документи са получени с измама или са неистински или подправени.

а)

по време на кандидатстването в първата държава членка, ако на този етап вече е планирана мобилността към втората държава членка; или

б)

след като научният работник е бил приет в първата държава членка, веднага след като се узнае за планираната мобилност към втората държава членка.

а)

споразумението за прием в първата държава членка, посочено в член 10, или, ако втората държава членка го изисква, споразумение за прием, сключено с научноизследователската организация във втората държава членка;

б)

ако това не е посочено в споразумението за прием — планираната продължителност и датите на мобилността;

в)

доказателство, че научният работник има здравна застраховка за всички рискове, които обикновено се покриват за граждани на въпросната държава членка, както е предвидено в член 7, параграф 1, буква в);

г)

доказателство, че по време на престоя научният работник ще разполага с достатъчно средства за покриване на разходите за издръжка, без да използва системата за социално подпомагане на държавата членка, съгласно предвиденото в член 7, параграф 1, буква д), както и на пътните разходи до първата държава членка в случаите, посочени в член 32, параграф 4, буква б).

а)

условията, предвидени в параграф 5 или, когато е приложимо, в параграф 6, не са изпълнени;

б)

се прилага едно от основанията за отхвърляне на заявления, установени в член 20, параграф 1, буква б) или в) или в параграф 2 от същия член;

в)

е достигната максималната продължителност на престоя, посочена в параграф 1.

а)

прилага член 28 и дава разрешение на научния работник за престой на нейната територия въз основа на разрешението, издадено от първата държава членка и в рамките на срока му на валидност; или

б)

прилага процедурата, предвидена в параграфи 2—7.

а)

втората държава членка може да изисква от научния работник, научноизследователската организация в първата държава членка или научноизследователската организация във втората държава членка да представят следните документи:

Втората държава членка може да изисква заявителят да посочи адреса на съответния научен работник на нейна територия. Когато националното право на втората държава членка изисква при подаването на заявлението да бъде посочен адрес, а съответният научен работник все още не знае своя бъдещ адрес, държавата членка приема временен адрес. В такъв случай научният работник посочва своя постоянен адрес най-късно в момента на издаване на разрешението за дългосрочна мобилност.

Втората държава членка може да изисква от заявителя да представи документите на официален език на тази държава членка или на някой официален език на Съюза, определен от същата държава членка;

б)

втората държава членка взема решение по заявлението за дългосрочна мобилност и уведомява в писмена форма заявителя за своето решение във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 90 дни, считано от датата на подаване на окомплектованото заявление до компетентните органи на втората държава членка;

в)

от научния работник не се изисква да напусне териториите на държавите членки, за да подаде заявление, и към него не се прилага изискване за виза;

г)

допуска се научният работник да провежда част от научното изследване в научноизследователската организация във втората държава членка, докато компетентните органи вземат решение по заявлението за дългосрочна мобилност, при условие че:

д)

заявление за дългосрочна мобилност не може да се подава едновременно с уведомление за краткосрочна мобилност. Когато необходимостта от дългосрочна мобилност възникне, след като краткосрочната мобилност вече е започнала, втората държава членка може да изисква заявлението за дългосрочна мобилност да бъде подадено най-малко 30 дни преди края на краткосрочната мобилност.

а)

условията, предвидени в параграф 2, буква а), не са изпълнени;

б)

се прилага едно от основанията за отхвърляне на заявления, установени в член 20, с изключение на параграф 1, буква а) от същия член;

в)

срокът на разрешението на научния работник в първата държава членка изтича по време на процедурата; или

г)

когато е приложимо е достигната максималната продължителност на престоя, определена в параграф 1, втора алинея.

а)

условията, предвидени в параграф 2, буква а) или в параграф 4 от настоящия член, не са били изпълнени или вече не се изпълняват; или

б)

се прилага едно от основанията за отнемане на разрешението, определени в член 21, с изключение на параграф 1, буква а), параграф 2, буква е) и параграфи 3, 5 и 6 от същия член.

а)

документите и информацията, изисквани съгласно член 28, параграф 5 и параграф 6, букви б), в) и г), във връзка с членовете на семейството, придружаващи научния работник;

б)

доказателство, че членът на семейството е пребивавал в качеството си на член на семейството на научния работник в първата държава членка в съответствие с член 26.

а)

документите и информацията, изисквани съгласно член 29, параграф 2, буква а), подточки i), ii), iii) и v), във връзка с членовете на семейството, придружаващи научния работник;

б)

доказателство, че членът на семейството е пребивавал в качеството си на член на семейството на научния работник в първата държава членка в съответствие с член 26.

а)

по време на кандидатстването в първата държава членка, ако на този етап вече е планирана мобилността към втората държава членка; или

б)

след като студентът е бил приет в първата държава членка — веднага след като се узнае за планираната мобилност към втората държава членка.

а)

доказателство, че студентът провежда част от следването във втората държава членка в рамките на програма на Съюза или многостранна програма, включваща мерки за мобилност, или на споразумение между две или повече висши училища, и доказателство, че студентът е приет от висше училище във втората държава членка;

б)

ако това не е посочено по буква а) — планираната продължителност и датите на мобилността;

в)

доказателство, че студентът има здравна застраховка за всички рискове, които обикновено се покриват за граждани на въпросната държава членка, както е предвидено в член 7, параграф 1, буква в);

г)

доказателство, че по време на престоя студентът ще разполага с достатъчно средства за покриване на разходите за издръжка, без да използва системата за социално подпомагане на държавата членка, съгласно предвиденото в член 7, параграф 1, буква д), на разходите за следването, както и на пътните разходи до първата държава членка в случаите, посочени в член 32, параграф 4, буква б);

д)

доказателство, че са платени таксите, начислявани от висшето училище, ако има такива.

а)

условията, предвидени в параграф 5 или 6, не са изпълнени;

б)

се прилага едно от основанията за отхвърляне на заявления, установени в член 20, параграф 1, буква б) или в) или в параграф 2 от същия член;

в)

е достигната максималната продължителност на престоя, определена в параграф 1.

а)

копие от уведомлението съгласно член 28, параграф 2 или член 31, параграф 2; или

б)

когато втората държава членка допуска мобилност без уведомление —доказателство, че студентът провежда част от следването във втората държава членка в рамките на програма на Съюза или многостранна програма, включваща мерки за мобилност, или на споразумение между две или повече висши училища, а за научните работници —копие от споразумението за прием, в което са посочени данните за мобилността на научния работник, или — ако данните за мобилността не са посочени в споразумението за прием — писмо от научноизследователската организация във втората държава членка, в което са посочени най-малко продължителността на мобилността в рамките на Съюза и местонахождението на научноизследователската организация във втората държава членка.

а)

втората държава членка може да изисква научният работник и членовете на неговото семейство, когато е приложимо, или студентът незабавно да прекратят всякаква дейност и да напуснат територията ѝ;

б)

при поискване от втората държава членка, първата държава членка позволява без забавяне и формалности повторно влизане на научния работник и на членовете на неговото семейство, когато е приложимо, или на студента. Същото се прилага и ако изтече срокът на валидност на разрешението, издадено от първата държава членка, или то бъде отнето по време на мобилността във втората държава членка.

а)

относно процедурите, прилагани към мобилността съгласно членове 28—31;

б)

дали тази държава членка позволява единствено прием на студенти и научни работници чрез одобрени научноизследователски организации или висши училища;

в)

относно многостранните програми за студенти и научни работници, включващи мерки за мобилност, и споразуменията между две или повече висши училища.