07/ 09

BG

Официален вестник на Европейския съюз

146

L 140/2

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

В рамките на общата транспортна политика е важно да се осигури адекватно равнище на обезщетение за пътниците, жертви на въздушни произшествия.

(2)

На 28 май 1999 г. в Монреал бе подписана нова Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, която установява нови международни правила за отговорността в случай на произшествие за международните въздушни превози, които заменят тези, предвидени във Варшавската конвенция от 1929 г. и нейните последващи изменения (4).

(3)

Варшавската конвенция ще продължи да действа редом с Конвенцията от Монреал за неопределен период от време.

(4)

Конвенцията от Монреал предвижда режим на неограничена отговорност в случай на смърт или на нараняване на пътници в самолети.

(5)

Общността подписа Конвенцията от Монреал, заявявайки намерението си да стане страна по споразумението, като го ратифицира.

(6)

Необходимо е да се измени Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9 октомври 1997 г. относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (5), за да бъде приведен в съответствие с разпоредбите на Конвенцията от Монреал, като по този начин се създаде уеднаквена система за отговорност за международните въздушни превози.

(7)

Настоящият регламент и Конвенцията от Монреал засилват защитата на пътниците и на зависимите от тях лица и не могат да бъдат тълкувани по начин, който да отслабва тяхната защита по отношение на действащото законодателство към датата на приемането на настоящия регламент.

(8)

На вътрешния авиационен пазар на Общността разграничението между национални и международни превози бе премахнато и е възможно да се постигне еднакво равнище и еднакъв характер на отговорност в международните и националните превози в рамките на Общността.

(9)

Съгласно принципа на субсидиарността е желателно да бъде предприето действие на равнище Общност, за да се създаде единен набор от правила за всички въздушни превозвачи на Общността.

(10)

Целесъобразно е да се въведе система за неограничена отговорност в случай на смърт или на нараняване на пътници в рамките на една сигурна и модерна система на въздушен превоз.

(11)

Въздушният превозвач на Общността не би следвало да може да се позовава на член 21, параграф 2 от Конвенцията от Монреал, освен ако докаже, че вредата не се дължи на небрежност или на друго неправомерно действие или бездействие на превозвача или на неговите служители, или лицата, на които е възложил определена работа.

(12)

Уеднаквените ограничения на отговорността в случай на погиване, увреждане или унищожаване на багаж и за вредите, причинени от закъснения, които се прилагат за всички действия, извършвани от превозвачи на Общността, ще гарантират прости и ясни правила както за пътниците, така и за въздушните компании и позволяват на пътниците да установят кога е необходима допълнителна застраховка.

(13)

За въздушните превозвачи на Общността би било непрактично, а за техните пътници – объркващо, ако се налага да прилагат в мрежите си различни режими за отговорност според различните обслужвани маршрути.

(14)

Желателно е да се помогне на жертвите на катастрофи и на зависимите от тях лица да посрещнат краткосрочните си финансови нужди в рамките на периода, който следва непосредствено дадена катастрофа.

(15)

Член 50 от Конвенцията от Монреал изисква страните по нея да гарантират, че въздушните превозвачи са адекватно застраховани и е необходимо да се има предвид член 7 на Регламент (ЕИО) № 2407/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. за лицензиране на въздушните превозвачи (6) при съобразяване с настоящата разпоредба.

(16)

Желателно е да се предостави на всеки пътник основна информация за прилаганите правила на отговорност, за да може той да предприеме допълнителни действия по застраховане преди пътуването, ако е необходимо.

(17)

Необходимо е да се преразгледат сумите, установени в настоящия регламент, за да се отчете инфлацията и всякакво преразглеждане на границите на отговорността в Конвенцията от Монреал.

(18)

Държавите-членки следва да приемат допълнителни разпоредби, които са евентуално необходими, за да се приложи Конвенцията от Монреал в точките, които не са обхванати от Регламент (ЕО) № 2027/97,

1.

Заглавието се заменя със следния текст:

2.

Член 1 се заменя със следния текст:

„Член 1

Настоящият регламент прилага съответните разпоредби на Конвенцията от Монреал относно въздушния превоз на пътници и на техния багаж и установява някои допълнителни разпоредби. Същевременно той разширява приложението на тези разпоредби за въздушните превози, осъществявани на територията на отделна държава-членка“;

3.

Член 2 се заменя със следния текст:

„Член 2

1.   По смисъла на настоящия регламент:

2.   Понятията, съдържащи се в настоящия регламент, които не са определени в параграф 1, са еквивалентни на тези, използвани в Конвенцията от Монреал.“

4.

Член 3 се заменя със следния текст:

„Член 3

1.   Отговорността на даден въздушен превозвач на Общността по отношение на пътниците и техния багаж се урежда от всички разпоредби на Конвенцията от Монреал, отнасящи се до тази отговорност.

2.   Задължението за застраховка, установено в член 7 от Регламент (ЕИО) № 2407/92, доколкото тя засяга отговорността по отношение на пътниците, се разбира като задължение за въздушния превозвач на Общността да бъде застрахован до равнище, гарантиращо, че всички лица, които имат право на обезщетение, ще получат цялата сума, за която могат да претендират по силата на настоящия регламент.“

5.

Добавя се следният член:

„Член 3а

Допълнителната сума, която съгласно член 22, параграф 2 от Конвенцията от Монреал може да бъде поискана от въздушен превозвач на Общността, когато пътник прави специална декларация, чрез която заявява интерес относно доставката на неговия багаж по местоназначение, се базира на тарифа, зависеща от разходите за превоз и застраховка на съответния багаж, които са вповече от разходите, понесени за съответния багаж, оценени във или до размера на ограничението на отговорността. Тарифата се съобщава на пътниците при поискване.“

6.

Член 4 се заличава;

7.

Член 5 се заменя със следния текст:

„Член 5

1.   Незабавно и във всеки случай не по-късно от петнадесет дни след като е била установена самоличността на физическото лице, имащо право на обезщетение, въздушният превозвач на Общността превежда на това лице аванс, позволяващ му да посрещне непосредствените си нужди пропорционално на понесената вреда.

2.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, размерът на авансовото плащане не трябва да е по-малък от еквивалента в евро на 16 000 СПТ на пътник в случай на смърт.

3.   Авансовото плащане не представлява признание за отговорност и авансът може да бъде компенсиран срещу всяка сума, платена впоследствие в зависимост от отговорността на въздушния превозвач на Общността; тя не се възстановява, освен в случаите, предвидени в член 20 от Конвенцията от Монреал, или когато лицето, което е получило авансовото плащане, не е имало право на обезщетение.“

8.

Член 6 се заменя със следния текст:

„Член 6

1.   Всеки въздушен превозвач, когато продава услуги по въздушен превоз в Общността, гарантира, че във всички пунктове за продажба, включително при продажбата по телефона или по интернет, на разположение на пътниците има резюме на основните разпоредби, уреждащи отговорността по отношение на пътниците и техния багаж, включващи крайните срокове, предвидени за подаване на иск за обезщетение и възможността да се направи специална декларация за багажа. С оглед съгласуването с това изискване за информиране въздушните превозвачи на Общността използват информационната бележка, посочена в приложението. Такова резюме или такава бележка не трябва да служат като основание за иск за обезщетение, нито да бъдат използвани за тълкуване на разпоредбите на настоящия регламент или на Конвенцията от Монреал.

2.   Освен изискванията за информиране, установени в параграф 1, всички въздушни превозвачи, с оглед на услугите по въздушен превоз, продадени или закупени в Общността, предоставят на всеки пътник в писмена форма:

3.   За всички транспортни операции, осъществявани от въздушни превозвачи на Общността, посочените граници съгласно изискванията за информиране, предвидени в параграфи 1 и 2, са тези, установени от настоящия регламент, освен ако въздушният превозвач на Общността не установи по своя воля по-високи граници. За всички транспортни операции, осъществени от въздушни превозвачи, които не са от Общността, параграфи 1 и 2 се прилагат само по отношение на превозите, осъществени към, от или в рамките на Общността.“

9.

Член 7 се заменя със следния текст:

„Член 7

Най-късно три години след датата, на която започне да се прилага Регламент (ЕО) № 889/2002 (7) Комисията изготвя доклад за прилагането на настоящия регламент. Комисията проучва по-специално необходимостта от преразглеждане на посочените суми в съответните членове от Конвенцията от Монреал в светлината на развитието на икономическото положение и уведомленията от страна на депозитаря на ИКАО.

10.

Добавя се следното приложение: