29.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 24/45

(1)

На 29 юни 2007 г. Република Австрия, в съответствие с член 9, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 842/2006 относно някои парникови газове, информира Комисията за национални мерки, приети през 2002 г. (BGBl. II № 447/2002 — Наредба на федералния министър на селското стопанство, горите, околната среда и водите относно забраните и ограниченията за частично или пълно флуорирани хидровъглероди и серен хексафлуорид (Наредба HFC-PFC-SF6), публикувана във Федерален държавен вестник на 10 декември 2002 г., изменена впоследствие с Наредба BGBl. II № 139/2007 от 21 юни 2007 г.).

(2)

В това писмо австрийското правителство подчертава, че Република Австрия възнамерява да запази националните си разпоредби, които са по-строги от Регламента, в съответствие с член 9, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 842/2006 до 31 декември 2012 г.

(3)

Член 95, параграф 4 от Договора за ЕО постановява, че „ако след приемането от Съвета или от Комисията на дадена мярка за хармонизиране една държава-членка счете за необходимо да запази националните си разпоредби, на основание значими нужди, посочени в член 30 или отнасящи се до защитата на околната или работната среда, тя нотифицира Комисията за тях и посочва основанията за тяхното запазване“.

(4)

Член 95, параграф 5 от Договора за ЕО постановява, че „…, без да се засягат разпоредбите на параграф 4, ако след приемането от Съвета на мярка за хармонизиране държава-членка счете за необходимо да въведе национални разпоредби, основаващи се на нови научни доказателства, свързани със защитата на околната или работната среда поради специфичен проблем на тази държава-членка, който е възникнал след приемането на мярката за хармонизиране, тя нотифицира Комисията за предприетите мерки и за основанията за тяхното приемане“.

(5)

В съответствие с член 95, параграф 6, в срок от шест месеца след нотификацията Комисията одобрява или отхвърля въпросните национални разпоредби, след като установи дали те представляват или не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите-членки, и дали представляват или не пречка за функционирането на вътрешния пазар.

(6)

Регламент (ЕО) № 842/2006 относно някои флуорирани парникови газове (F-газове) има за цел предотвратяването и намаляването на емисиите на някои засегнати в Протокола от Киото флуорирани газове (HFC, PFC и SF6).

(7)

Той съдържа също така и ограничен брой забрани за употреба и пускане на продукти на пазара, когато наличните алтернативи се считат за достъпни и ефективни от гледна точка на разходите на общностно ниво, и когато по-нататъшно задържане и намаляване на емисиите при наложилите се технологии се приема за невъзможно.

(8)

Регламентът намира двойно правно основание — от една страна всички негови разпоредби се основават на член 175, параграф 1 от Договора за ЕО; от друга страна членове 7, 8 и 9 се основават на член 95 от Договора за ЕО, поради значението им за свободното движение на стоки в рамките на единния пазар на ЕО.

(9)

Член 9 от регламента регулира пускането на пазара и по-конкретно забранява търговията с някои продукти и оборудване, съдържащи или чието функциониране зависи от флуорирани парникови газове, засегнати от регламента. В параграф 3, буква а) се посочва, че когато дадена държава-членка към 31 декември 2005 г. е приела национални мерки, които са по-строги от тези, установени в настоящия член и попадат в обхвата на настоящия регламент, тази държава-членка може да запази тези национални мерки до 31 декември 2012 г. В съответствие с параграф 3, буква б) на същия член, тези мерки и основанието за тях трябва да бъдат нотифицирани до Комисията, както и да бъдат съвместими с Договора.

(10)

Регламентът се прилага от 4 юли 2007 г., с изключение на член 9 и приложение II, които се прилагат от 4 юли 2006 г.

(11)

Националните разпоредби, нотифицирани от Република Австрия, бяха въведени с Наредба № 447/2002 от 10 декември 2002 г. и изменени с Наредба № 139/2007 от 21 юни 2007 г.

(12)

Наредба № 447/2002, изменена с Наредба № 139/2007 (наричана по-долу „наредбата“) се отнася до парникови газове, повечето от които имат висок потенциал на глобално затопляне, предвидени в Протокола от Киото: хидрофлуоровъглероди (HFC), перфлуорвъглероди (PFC) и серен хексафлуорид (SF6), с оглед постигане на целите на Австрия за намаляване на емисиите.

(13)

Наредбата съдържа забрана за пускане на пазара и употреба на горепосочените парникови газове, както и използването им при някои видове оборудване, механизми и продукти, освен ако те са използвани с изследователска, развойна или аналитична цел. Подробните разпоредби във връзка със забраните и условията на допустимост са предвидени в членове 4—17 на наредбата.

(14)

Поправката от 2007 г. отчита решението на австрийския Конституционен съд да отмени (с решения от 9 юни 2005 г. и 1 декември 2005 г., публикувани във Федерален държавен вестник съответно на 9 август 2005 г. и 24 февруари 2006 г.) пределната допустима стойност на потенциала на глобално затопляне 3 000 за HFC, предвидена в член 12, параграф 2, трети ред от Наредба № 447/2002, както и клаузата за допустими изключения, предвидена в член 12, параграф 2, трети ред, буква a) от нея, като незаконосъобразни.

(15)

Освен това изменението от 2007 г. намалява ограниченията в сектора на охлаждането и климатизирането на въздуха, за да ги приведе в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 842/2006. Мобилното хладилно оборудване и климатичното оборудване вече не са в обхвата на изменената наредба. Що се отнася до стационарните приложения, забраните се отнасят само до малки елементи в механизми, съдържащи хладилен заряд непревишаващ 150 g и самостоятелно оборудване с хладилен заряд от 20 kg или повече. За други приложения са дефинирани технически параметри, гарантиращи, че не се използват по-големи от необходимите, съгласно актуалните разбирания, количества хладилен заряд. Промените са съобразени също така с обработката на аерозоли, съдържащи HFC и използването на SF6 за привеждането им в съответствие със законодателството на Европейския съюз.

(16)

С писмо от 1 август 2007 г. Комисията информира австрийското правителство, че е получила нотификацията и шестмесечният период на проверката му в съответствие с член 95, параграф 6 е започнал да тече от 30 юни 2007 г., един ден след получаването на нотификацията.

(17)

С писмо от 12 октомври 2007 г. Комисията информира другите държави-членки за нотификацията, предоставяйки им възможност да внесат коментари в 30-дневен срок. Комисията публикува също така бележка относно нотификацията в Официален вестник на Европейския съюз  (2), за да информира други заинтересувани страни за австрийските национални разпоредби и приложената обосновка.

(18)

Настоящата нотификация бе подложена на оценка в съответствие с член 95, параграфи 4 и 5 от Договора за ЕО и Регламент (ЕО) № 842/2006.

(19)

Член 95, параграф 4 разглежда случаи, в които след приемане на мярка за хармонизиране една държава-членка счита за необходимо да запази националните си разпоредби на основание значими нужди, посочени в член 30 или отнасящи се до защитата на околната или работната среда.

(20)

Въпреки това, тъй като мерките, приети през 2002 г., са изменени през 2007 г., е уместно да се провери дали член 95, параграф 5 се прилага към разпоредбите на наредбата, изменени след приемането на Регламент (ЕО) № 842/2006. В случай че тези разпоредби променят същността на приетите преди акта за хармонизиране разпоредби, те би трябвало да бъдат нотифицирани на Комисията преди приемането им и предвид наличието на специфичен проблем на тази държава-членка, възникнал след приемането на мярката за хармонизиране, да бъдат обосновани чрез нови научни доказателства.

(21)

Анализът на изменящия акт показа, че въведените през 2007 г. изменения имат за цел или отмяната на разпоредби (точки 10, 12 от изменящата наредба), или ограничаване на обхвата им до по-специфични продукти или приложения, без да бъдат добавяни нови изисквания (точки 1, 3 и 10 от променящата наредба), или въвеждането на допълнителни възможности за дерогация от ограниченията, наложени от наредбата през 2002 г. (точки 6, 7 от изменящата наредба). Освен това са въведени препратки към Регламент (ЕО) № 842/2006, както и изрични изисквания, отчитащи мерките за хармонизиране (точки 1, 8, 9 от изменящата наредба).

(22)

Не бяха установени мерки, които да променят същността на приетите преди мерките за хармонизиране разпоредби чрез въвеждане на допълнителни ограничения. Следователно това изменение не съдържа нови мерки, които могат да бъдат считани за по-строги от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 842/2006, а ограничава въздействието им върху вътрешния пазар. Затова е уместно член 95, параграф 4 да бъде приложен при оценката на всички разпоредби на наредбата, включително и на променените през 2007 г.

(23)

Наредбата продължава да съдържа по-строги разпоредби от Регламент (ЕО) № 842/2006, като въвежда забрана на вноса, продажбата и употребата на нови продукти, които съдържат флуорирани газове, след 1 януари 2006 г., както и забрана на забрана на вноса, продажбата и употребата на нови или регенерирани флуорирани газове след тази дата, докато регламентът съдържа по-ограничена забрана относно предлагането на пазара, тъй като се отнася единствено до продукти, описани в неговото приложение II. Освен това Регламентът налага ограничения само върху употребата на SF6, докато австрийската разпоредба регулира също и употребата на HFC и PFC. Отивайки по-далече по отношение на пускането на пазара и контрола на употребата, наредбата се явява по-строга от действащото в момента общностно законодателство.

(24)

Република Австрия привежда аргумента, че такова законодателство ѝ е необходимо, за да изпълни задълженията си по Протокола от Киото, а именно намаляването с 13 % на общото ниво на емисиите на парникови газове към 2012 г. в сравнение с нивото през 1990 г., което вероятно изисква съгласувано усилие по отношение на всички източници на емисии на парникови газове.

(25)

Съвместимостта се подлага на проверка на базата на член 95, параграфи 4 и 6, като се вземе предвид и Регламент (ЕО) № 842/2006. Член 95, параграф 4 изисква нотификацията да бъде придружена от описание на причините, свързани с една или повече значими нужди, посочени в член 30 или отнасящи се до защитата на околната или работната среда.

(26)

В светлината на казаното по-горе Комисията счита, че подаденото от Република Австрия заявление за получаване на разрешение за запазване на националните разпоредби за някои промишлени парникови газове е допустимо според член 95, параграф 4 от Договора за ЕО.

(27)

В съответствие с член 95, параграф 4 и параграф 6, алинея първа от Договора за ЕО Комисията трябва да установи, че са спазени всички условия, позволяващи на една държава-членка да запази националните си разпоредби, отклоняващи се от мярка за хармонизиране на Общността. В частност, националните разпоредби трябва да бъдат оправдани от значими причини измежду посочените в член 30 на Договора или от съображения за опазване на околната или работната среда, не бива да бъдат средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите-членки и не бива да затрудняват по ненужен или несъразмерен начин функционирането на вътрешния пазар.

(28)

Преценявайки доколко национални мерки, нотифицирани съгласно член 95, параграф 4, са оправдани, Комисията трябва да приеме като работна база „доводите“ на нотифициращата страна. Това означава, че в съответствие с разпоредбите на Договора за ЕО държавата-членка, опитваща се да запази своите национални разпоредби, трябва да докаже, че те са обосновани.

(29)

За да обосноват запазването на националните разпоредби, австрийските власти се позовават на задълженията на Република Австрия, произтичащи от Протокола от Киото. Приемането на Наредбата е принос към изпълнението на задължението за намаляване на емисиите към 2012 г. с 13 % спрямо нивото от 1990 г., което съответства на емисии в размер, ненадвишаващ 67 милиона тона CO2 еквивалент.

(30)

През май 2006 г. Австрия внесе обзорен документ на тема „Проверка на актуалното състояние в избрани области на приложение на флуорирани газове с висок парников потенциал“. Проучването показва, че флуорирани газове, предвидени в Наредбата, са причина за над 2 % от емисиите на парникови газове в Австрия през 2003 г. и се очаква удвояване около 2010 г. По тази причина наредбата се явява съществена част от националната стратегия за климата.

(31)

Австрийското правителство отчита, че наредбата има за цел да защитава околната среда и че тя е необходима и целесъобразна за предотвратяването и намаляването на емисиите на флуорирани газове. Следователно според Австрийското правителство тя е съвместима с Договора.

(32)

След разглеждане на подадената от Австрия информация Комисията счита, че искането за запазване на по-строги от посочените в Регламент (ЕО) № 842/2006 мерки, особено като се има предвид, че те са били приведени в по-близко съответствие със споменатия регламент, може да бъде считано за съвместимо с Договора по следните причини.

(33)

През 2004 г., т.е. преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 842/2006, Комисията задейства процедура за нарушение срещу Наредба № 447/2002. В официално уведомително писмо до Австрия Комисията посочи, че забраната на HFC в охладителните и климатичните системи може да се счита за нецелесъобразна, тъй като тези системи са затворени и, доколкото е гарантирано правилното функциониране, обслужване и рециклиране, изпускането на HFC в атмосферата може да бъде сведено до минимум.

(34)

Тази процедура бе основана на членове 28—30 от Договора за ЕО. След приемането на Регламент (ЕО) № 842/2006 и нотифицирането на по-строги национални мерки от страна на Австрия, съгласно член 9, параграф 3 от него, процедурата за нарушение бе прекратена.

(35)

В официалното уведомително писмо Комисията изрази становище, че е възможно приложените от Австрия мерки да противоречат на член 28 от Договора за ЕО поради следните причини: първо, забраната за използване на HFC като охладителен и замразителен агент не изглежда необходима и целесъобразна за намаляването, чрез разумни и ефективни мерки, на емисиите на парникови газове за целите на защитата на околната среда; второ, що се отнася до използването на HFC в пожарогасителни системи, Комисията счита, че е възможно предвиденият в разпоредбата праг на потенциала на глобално затопляне да представлява произволна дискриминация спрямо продукти на други държави-членки.

(36)

Тези забележки бяха тема на изменящата Наредба № 139/2007. Изменението на наредбата през 2007 г. предизвика отмяната и облекчаването на някои от забраните и следователно нотифицираните мерки не представляват пречка за функционирането на вътрешния пазар в съответствие с изискванията на член 95, параграф 6 от Договора за ЕО.

(37)

Що се отнася до употребата на HFC в хладилното и климатичното оборудване, изменената забрана вече не се прилага: за охлаждащо оборудване за компютри, независимо от количеството на охладителния агент; за оборудване с охладителен агент в количества между 150 g и 20 kg; за автономни модули с хладилен заряд до 20 kg, за компактни модули със заряди от 0,5 kg на киловат и за стационарни модули с разклонена тръбна система със заряди до 100 kg. По този начин забраната не се отнася до повечето охладителни и климатични системи. Тези изменения отчитат прегледа от май 2006 г., който беше представен на Комисията. Забраната на употребата на HFC като пожарогасителен агент също бе отменена с поправките.

(38)

В съответствие с Протокола от Киото ЕО пое задължението да намали колективните емисии на парникови газове на всички държави-членки спрямо нивото от 1990 г. с най-малко 8 % през периода 2008—2012 г. В последвалите в рамките на ЕО дискусии Република Австрия се задължи да намали общите си емисии на парникови газове през този период с 13 %. (3)

(39)

Разпоредбата представлява част от по-широка стратегия, предприета от Австрия с цел намаляване на емисиите съгласно Протокола от Киото и последвалото го „Споразумение за вътрешно разпределяне на усилията“ в рамките на Общността.

(40)

Тази стратегия засяга всички източници на парникови газове, изброени в Протокола от Киото. Следователно мерките относно флуорираните газове са част от цялостното усилие, осъществено от Австрия за изпълнение на задълженията. Очаква се емисиите на флуорирани газове да се удвоят към 2010 г. при липсата на допълнително регулиране, вследствие на нарастващата употреба на охладителни технологии и продължаващото изваждане от употреба на HCFC, в съответствие с приетия на 29 юни 2000 г. от Европейския парламент и Съвета Регламент (ЕО) № 2037/2000 относно вещества, които нарушават озоновия слой (4).

(41)

Отчитайки горепосочените аргументи, Комисията счита свързаната с околната среда обосновка на Република Австрия, а именно намаляването и предотвратяването на емисиите на флуорирани газове, за основателна и валидна.

(42)

Още през 2002 г. Австрия заложи на избирателни забрани за пускането на пазара на ново оборудване с цел по-нататъшно намаляване и предотвратяване на емисиите на флуорирани газове. Това решение беше основано на проучвания за наличието и достъпността на алтернативни решения без флуорирани газове. Тези мерки бяха преразгледани през 2006 г., с оглед на новите научни постижения и технологичното развитие, както и на изразената от Комисията загриженост относно целесъобразността им.

(43)

Като се има предвид, че член 9, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 842/2006 позволява националните разпоредби да останат в сила само до 31 декември 2012 г. и че нотификацията на Република Австрия се позовава на този член, следва, че наредбата се прилага само за ограничен период от време.

(44)

Наредбата позволява въвеждането на изключения при липса на алтернативи на употребата на HFC при производството на пяна и съдържащи пяна продукти. Нещо повече, разширена бе рамката на изключенията относно употребата на HFC в нови аерозоли, предназначени за експорт.

(45)

Посочвайки, че наредбата има определени последствия за свободното движение на стоки в рамките на единния пазар на ЕО, Комисията независимо от това, въз основа на представения по-горе анализ, заключава, че наредбата е оправдана от гледна точка на опазването на околната среда и отчита последствията на предвидените забрани на вътрешния пазар, тъй като се основава на анализ за наличието и достъпността на алтернативи при специфичните условия в Австрия и предвижда възможността да се правят индивидуални изключения.

(46)

В съответствие с член 95, параграф 6 на Договора за ЕО Комисията одобрява или отхвърля националните разпоредби, след като установи дали те представляват или не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите-членки и дали представляват или не пречка за функционирането на вътрешния пазар.

(47)

Трябва да се напомни, че представено заявление според член 95, параграф 4 от Договора за ЕО трябва да бъде оценено в светлината на условията, предвидени както в горепосочения параграф, така и в параграф 6 от същия член. Ако заявлението не отговаря на някое от условията, то трябва да бъде отхвърлено, без да е необходима проверка на съвместимостта му с другите условия.

(48)

Нотифицираните национални разпоредби са от общ характер и се прилагат еднакво за национални и вносни стоки. След съгласуването на правилата за употреба на HFC с Регламент (ЕО) № 842/2006 няма основание да се допуска, че нотифицираните национални разпоредби могат да бъдат използвани като средство за произволна дискриминация срещу икономическите агенти в Общността.

(49)

Що се отнася до ограниченията при закупуването на продукти от други страни на ЕИП, включително и държавите-членки на Европейския съюз, се налага разбирането, че тези разпоредби целят равноправно третиране на всички вещества или продукти в обхвата на мерките, независимо от техния произход, т.е. дали са произведени в страната, внесени или придобити на вътрешния пазар. Продуктите, внесени от страни извън ЕИП, попадат в обхвата на разпоредбите за пускане на пазара. Това важи и за продукти, закупени от страни от ЕИП, които не са членки на ЕС, като мерките за тези продукти се основават на два различни елемента на разпоредбата, тъй като транзакцията представлява едновременно пускане на пазара и закупуване от страна от ЕИП. Това обаче не бива да води до дискриминация на тези продукти.

(50)

Целта на тази наредба е опазването на околната среда, като липсват признаци, че идеята или приложението на наредбата биха довели до произволна дискриминация или прикрити бариери за търговията под каквато и да е форма.

(51)

Комисията счита, че липсват доказателства за възникването на непропорционални, с оглед на преследваните цели, пречки за функционирането на вътрешния пазар, вследствие на нотифицираните от австрийските власти национални разпоредби.

(52)

В светлината на изложените по-горе съображения Комисията е на мнение, че искането на Република Австрия от 29 юни 2007 г. за запазване до 31 декември 2012 г. на нейното по-строго от Регламент (ЕО) № 842/2006 национално законодателство, по отношение на пускането на пазара на продукти и оборудване, съдържащи или работещи на базата на флуорирани газове, е допустимо.

(53)

Освен това Комисията счита, че приетите през 2002 г. и изменени през 2007 г. национални разпоредби:

Поради това Комисията счита, че те могат да бъдат запазени.

Въпреки това трябва да се отбележи, че що се отнася до еднокомпонентни видове пяна, посочени в член 9, параграф 1 и приложение II към Регламент (ЕО) № 842/2006, изключенията, предвидени в параграф 8, алинея 2 на наредбата, не могат да бъдат направени след 4 юли 2008 г., с изключение на случаите, когато употребата им се налага от националните стандарти за сигурност,