—

като взе предвид своите предходни резолюции относно Русия и относно положението в Крим, и по-специално тези от 11 юни 2015 г. относно стратегическото военно положение в Черноморския басейн след незаконното анексиране на Крим от Русия (1); от 10 септември 2015 г. относно Русия, по-специално случаите с Естон Кохвер, Олег Сенцов и Олександър Колченко (2); от 4 февруари 2016 г. относно положението с правата на човека в Крим, по-конкретно това на кримските татари (3); от 12 май 2016 г. относно кримските татари (4); от 16 март 2017 г. относно украинските затворници в Русия и положението в Крим (5); от 5 октомври 2017 г. относно случаите на ръководителите на татарската общност в Крим Ахтем Чийгьоз, Илми Умеров и на журналиста Микола Семена (6); от 8 февруари 2018 г. относно Русия, случая на Оюб Титиев и Центъра за права на човека „Мемориал“ (7); от 14 юни 2018 г. относно Русия, по-специално относно случая на украинския политически затворник Олег Сенцов (8), от 25 октомври 2018 г. относно положението в Азовско море, (9) от 14 февруари 2019 г. относно положението в Чечения и случая на Оюб Титиев (10), от 12 декември 2018 г. относно прилагането на споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна (11) и от 12 март 2019 г. относно състоянието на политическите отношения между ЕС и Русия (12),

—

като взе предвид изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност от 25 май 2018 г. относно случаите на няколко задържани лица във или от незаконно анексираните Крим и Севастопол, от 10 януари 2019 г. относно случаите на незаконно задържани украински граждани, от 17 януари 2019 г. относно продължаващото незаконно задържане на украински военнослужещи от страна на Русия, от 22 март 2019 г. относно осъждането на Павло Гриб и от 17 април 2019 г. относно продължителното незаконно задържане на украински военнослужещи,

—

като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от 28 юни 2018 г. относно украинските граждани, задържани от Руската федерация като политически затворници,

—

като взе предвид резолюцията на ПАСЕ от 24 януари 2019 г. относно ескалацията на напрежението около Азовско море и Керченския проток и заплахите за европейската сигурност,

—

като взе предвид резолюцията на ПАСЕ от 25 юни 2019 г. относно укрепването на процеса на вземане на решения на Парламентарната асамблея във връзка с пълномощията и гласуването,

—

като взе предвид заповедта на Международния трибунал по морско право от 25 май 2019 г. по дело № 26 относно задържането на три украински военни кораба,

—

като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,

—

като взе предвид Конституцията на Руската федерация, и по-специално глава 2 относно правата и свободите на човека и гражданина,

—

като взе предвид Резолюция № 68/262 на Общото събрание на ООН от 27 март 2014 г., озаглавена „Териториалната цялост на Украйна“, както и Резолюция № 71/205 на Общото събрание на ООН от 19 декември 2016 г., озаглавена „Положението с правата на човека в Автономната република Крим и град Севастопол (Украйна)“,

—

като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и Протокола към нея, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Международния пакт за граждански и политически права и Декларацията на ООН за правата на коренното население,

—

като взе предвид член 5 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), по която Руската федерация е страна, и член 7 от Международния пакт за граждански и политически права, които предвиждат, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, член 9 от ВДПЧ, който предвижда, че никой не може да бъде подлаган на подлаган на произволен арест, задържане или изгнание, и членове 19 и 20 от Всеобщата декларация за правата на човека, които предвиждат свобода на убеждение и на изразяването му и съответно свобода на мирни събрания и сдружения,

—

като взе предвид доклада на Венецианската комисия от 18 март 2019 г. относно финансирането на сдруженията,

—

като взе предвид становището на Венецианската комисия от 13 юни 2016 г. относно руския Федерален закон № 129-FZ (Федерален закон за нежеланите дейности на чуждестранни и международни неправителствени организации),

—

като взе предвид Женевската конвенция от 12 август 1949 г. относно закрилата на гражданските лица по време на война,

А.

като има предвид, че Руската федерация, която има задължения по Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската конвенция за правата на човека и е пълноправен член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията, правовата държава и зачитането на основните свободи и права на човека;

Б.

като има предвид, че Европейският съюз не признава прилагането на руското законодателство в Крим и в Севастопол и очаква незабавното освобождаване на всички незаконно задържани украински граждани на Кримския полуостров и в Русия;

В.

като има предвид, че ЕС продължава да подкрепя изцяло суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници и изтъква отново изключителното значение на политиката на непризнаване на незаконното анексиране на Крим и Севастопол;

Г.

като има предвид, че руските органи и руското политическо ръководство продължават да прилагат своя репресивен и авторитарен режим срещу собствените си граждани, гражданското общество, политическата опозиция и лицата, работещи в медиите; като има предвид, че курсът на Русия към авторитарно управление оказа отрицателно въздействие върху отношенията между ЕС и Русия и върху стабилността в Европа и в света; като има предвид, че подобни репресии също така са под формата на дисквалифициране от изборите на кандидати от опозицията, какъвто е понастоящем случаят с общинските кандидати за изборите в Москва като Иля Яшин, Любов Собол и Иван Жданов;

Д.

като има предвид, че „Законът за нежеланите организации“ от 2015 г. даде право на главния прокурор на Русия да забрани чуждестранни и международни организации, счетени за „нежелателни“, без да се провежда съдебно производство; като има предвид, че този закон все по-често се използва за санкциониране на руски НПО и активисти на гражданското общество;

Е.

като има предвид, че в редица случаи има сведения за използването на изтезания и други форми на жестоко и унизително отношение; като има предвид, че до момента тези твърдения не са били разследвани в достатъчна степен; като има предвид, че са използвани изтезания за изтръгване на фалшиви признания и в подкрепа на фалшиви доказателства за вина; като има предвид, че кримски адвокати, които предоставят правна помощ на жертвите, защитници на правата на човека, които сигнализират за случаи на политически мотивирани насилствени изчезвания в Крим, и журналисти, които информират за положението на кримските татари, също са взети на прицел;

Ж.

като има предвид, че много затворници и задържани лица са изправени пред тежки и нечовешки условия в затворите, което е причина за физически и психологически рискове за тяхното здраве; като има предвид, че затворниците се нуждаят спешно от медицински грижи и лечение;

З.

като има предвид, че на 25 ноември 2018 г. 24 украински моряци са заловени и техните три кораба са конфискувани от Руската федерация близо до Керченския проток чрез използване на военна сила; като има предвид, че тези украински военнослужещи са незаконно задържани от 25 ноември 2018 г. насам;

И.

като има предвид, че сепаратистките сили, подкрепяни от Русия, държат най-малко 130 украински затворници в региона на Донбас, в това число не по-малко от 25 войници;

Й.

като има предвид, че в своята заповед от 25 май 2019 г. Международният трибунал по морско право постанови с 19 гласа „за“ и 1 глас „против“, че Руската федерация „трябва незабавно да освободи украинските военни кораби Бердянск, Никопол и Яни Капу и да ги върне на Украйна“, „трябва незабавно да освободи 24-те задържани украински военнослужещи и да им даде възможност да се върнат в Украйна“, както и че двете страни „трябва да се въздържат от предприемане на каквито и да било действия, които биха могли да утежнят спора или да разширят неговия обхват“;

К.

като има предвид, че в отговор на ескалацията на напрежението в Керченския проток и Азовско море, включително незаконното задържане на 24 украински военнослужещи, на 15 март 2019 г. Европейският съюз добави осем руски длъжностни лица към списъка на физическите и юридическите лица, които подлежат на ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна;

Л.

като има предвид, че според доклада на Служба на Върховния комисар по правата на човека на ООН от 25 юни 2019 г. Русия е провела на 27 март 2019 г. 26 претърсвания и впоследствие е арестувала 24 души, повечето от които са активисти на татарската общност в Крим и които понастоящем са изправени пред неправомерни условия за лишаване от свобода до 20 години; като има предвид, че през първите шест месеца на 2019 г. Русия незаконно е арестувала най-малко 37 украински граждани в незаконно окупирания Крим; като има предвид, че почти всички от тях са представители на коренното население на кримските татари;

М.

като има предвид, че към началото на юни 2018 г. над 70 украински граждани са задържани по политически причини в различни региони на Руската федерация и в окупирания Крим; като има предвид, че според оценки на Центъра за права на човека „Мемориал“ към март 2019 г. 297 души са задържани като политически затворници в Русия, в сравнение с 50 души от преди четири години, включително режисьорът Олег Сенцов, лауреат на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2018 г.;

Н.

като има предвид, че през декември 2017 г. Андрей Рудомакха, ръководител на НПО „Екологично наблюдение на Северен Кавказ“, и неговите колеги Виктор Чириков, Александър Савелиев и Вера Колодная бяха брутално нападнати от маскирани мъже, след което на г-н Рудомакха беше поставена диагноза за мозъчно сътресение и множество лицеви фрактури; като има предвид, че въпреки че органите разполагат със значителни доказателства, включително записи от телевизионни системи за видеонаблюдение и дактилоскопични отпечатъци на нападателите, разследването не доведе до осезаеми резултати, а извършителите на бруталното нападение и лицата, които са го подготвили, остават ненаказани; като има предвид, че вместо това г-н Рудомакха е изправен пред текущо наказателно разследване за „клевета“ на член на Държавната дума;

О.

като има предвид, че съгласно руския закон за „чуждестранните агенти“ неправителствените организации, които получават финансиране от чужбина и извършват „политическа дейност“, трябва да подадат заявление да бъдат включени в специален правителствен списък на чуждестранните агенти, които подлежат на допълнително внимателно наблюдение от правителството и от които се изисква да посочват във всички свои публикации, съобщения за печата и доклади, че те са били изготвени от чуждестранен агент;

П.

като има предвид, че един от най-старите и най-изтъкнати защитници на околната среда в страната — Александра Каролева, ръководител на НПО „Екозащита!“ (Екозащита!), чието седалище е в Калининград, трябваше да избяга от страната и да потърси убежище в чужбина поради наказателно обвинение срещу нея за неплащане на глоби във връзка с продължаващия отказ на групата да регистрира като „чуждестранен агент“; като има предвид, че ако бъде призната за виновна, тя може да бъде осъдена на до две години лишаване от свобода;

Р.

като има предвид, че „Екозащита!“ е една от 49-те руски НПО, подали жалби до Европейския съд по правата на човека, които са в процес на разглеждане (жалба № 9988/13), като твърдят, че Законът за чуждестранните агенти нарушава няколко норми в областта на правата на човека, включително относно свободата на изразяване на мнение и на сдружаване, като това е заключение, одобрено от комисаря на Съвета на Европа по правата на човека;

С.

като има предвид, че през последните месеци бяха образувани най-малко две наказателни дела срещу защитниците на околната среда Андрей Боровиков и Вячеслав Егоров за многократни нарушения на законодателството относно публичните събрания във връзка с екологичните протести в регионите на Архангелск и Москва;

Т.

като има предвид, че Европейският съюз и Украйна в съвместното си изявление след последната среща на върха между ЕС и Украйна на 8 юли 2019 г. призоваха за незабавното освобождаване на всички незаконно задържани и лишени от свобода украински граждани на Кримския полуостров и в Русия, включително на активисти от средите на кримските татари;

У.

като има предвид, че четирима украински политически затворници — Олег Сенцов, лауреат на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2018 г., Олександър Колченко, Олександър Шумков и Володимир Балух — бяха обявили гладна стачка през юни 2018 г. в знак на протест срещу продължаващото задържане на украински политически затворници;

Ф.

като има предвид, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа позволи на делегацията на Руската федерация да се завърне в Съвета на Европа, който е водещата организация в областта на правата на човека в Европа, а на 25 юни 2019 г. възстанови нейното право на глас, като подчерта, че това повторно ангажиране ще бъде съпътствано от спазване на ценностите и нормите на Съвета на Европа;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.