—

да отмени спорното решение на ответника, прието съгласно Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета (1), и по-специално съгласно член 8, параграф 5, втора алинея от 3 април 2019 г. — C(2019) 2359 — (наричано по-нататък „спорното решение“), доколкото в член 1, параграф 1 от решението във връзка с приложение I, таблици 1 и 2, в колонка D са поместени средните специфични емисии CO2, а в колонка I — намаленията на емисии от CO2 от внедрени екологични иновации; и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: нарушение на член 12, параграф 1, втора алинея от Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011 (2) във връзка с член 1, параграф 3 от Решение за изпълнение (ЕС) 2015/158 (3)

В рамките на първото основание се твърди, че ответникът е нарушил член 12, параграф 1, втора алинея от Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011 във връзка с член 1, параграф 3 от Решение за изпълнение (ЕС) 2015/158, тъй като при ад хок проверката на намаленията на емисии от CO2 се отклонил от одобрената методология за изпитване, прилагайки неподходящ фактор на Willans.

2.

Второ основание: нарушение на член 12, параграф 1, втора алинея от Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011 във връзка с член 1, параграф 3 от Решение за изпълнение (ЕС) 2015/158 и член 6, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011

В рамките на второто основание се твърди, че ответникът е нарушил член 12, параграф 1, втора алинея от Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011 във връзка с член 1, параграф 3 от Решение за изпълнение (ЕС) 2015/158 и член 6, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011, тъй като в рамките на метода за изпитване, приложен от него при ад хок проверката, е пропуснал необходимото специфично привеждане към работна температура.

3.

Трето основание: нарушение на член 12, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011

В рамките на третото основание се твърди, че ответникът е нарушил член 12, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011, тъй като разпоредил екологичната иновация да не бъде отчитана за предходната 2017 година, въпреки че разпоредбата разрешавала изрично само решение за неотчитане за следващата година.

4.

Четвърто основание: нарушение на правото на изслушване

В рамките на четвъртото основание се твърди, че е нарушено правото на жалбоподателя на изслушване, в съответствие с изискванията на общия правен принцип на зачитане на правото на защита, както и с изискванията на член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз.

5.

Пето основание: неизпълнение на задължението за мотивиране

В рамките на петото основание се твърди, че решението не е мотивирано така, че да отговаря на изискванията на член 296, параграф 2 ДФЕС и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз. В обжалваното решение ответникът просто абстрактно споменал за отклонения при метода за изпитване, но не се произнесъл по определящия въпрос, а именно, дали и доколко методът за изпитване изисква специфично привеждане към работна температура и дали ответникът е одобрил подобен метод за изпитване в Решение за изпълнение (ЕС) 2015/158.