EUR-Lex Der Zugang zum EU-Recht

Zurück zur EUR-Lex-Startseite

Dieses Dokument ist ein Auszug aus dem EUR-Lex-Portal.

Dokument 52015AE6789

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие“ [COM(2015) 750 final – 2015/0269 (COD)]

OB C 264, 20.7.2016, S. 77–81 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

20.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 264/77


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие“

[COM(2015) 750 final – 2015/0269 (COD)]

(2016/C 264/09)

Докладчик:

г-н Paulo BARROS VALE

На 14 декември 2015 г. Съветът и Европейският парламент решиха, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие“

[COM(2015) 750 final – 2015/0269 (COD)].

Секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 13 април 2016 г.

На 516-ата си пленарна сесия, проведена на 27 и 28 април 2016 г. (заседание от 27 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 176 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 20 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Въпросите, свързани с оръжията, винаги са били противоречива тема, но трагичните събития в Европа направиха дебата в тази област още по-горещ. Въпреки това оценката на преразглеждането на директива трябва задължително да се прави по-обективно и по-спокойно, като се анализират балансирано въпросите, свързани със сигурността и пазара, и същественият въпрос за борбата срещу тероризма и организираната престъпност се оставя за други по-адаптирани към сериозността на въпроса обсъждания.

1.2

Според Study on Firearms  (1) [„Проучване относно огнестрелните оръжия“] на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) през 2007 г. е имало приблизително 875 милиона оръжия. Едва 3 % от тях се държат от силите на полицията и 23 % от военните. Когато става въпрос за промишленост от такъв мащаб, законодателят е този, който установява и налага средствата за смекчаване на заплахата, криеща се в притежаването на толкова голям брой оръжия.

1.3

ЕИСК подкрепя приемането на разглежданата директива, в която се разясняват определенията, въвеждат се нови изисквания и по-последователни правила за маркировка и унищожаване на оръжия, но също така би искал да предложи действия, които счита, че могат да допринесат за повишаване на сигурността за гражданите.

1.4

За разлика от ситуацията в други сектори, по отношение на които Европейският съюз изготви множество законодателни актове, същото не важи за оръжейната промишленост, където наложените правила са под това, което би могло да се осъществи по отношение на сигурността, както и проследяването на въоръжаването и хората, участващи в престъпни деяния. Следователно трябва да покажем решителност по отношение на целите, които следва да бъдат постигнати в толкова чувствителна област като сигурността.

1.5

С оглед на значението на проследяемостта не само на оръжията, но и на боеприпасите, ЕИСК счита, че в средносрочен/дългосрочен план следва да се проучи възможността промишлеността да се развива в посока маркировка на снарядите, която да бъде незаличима и поставена на място, което не се разрушава при употреба. Ако е технически възможно, тези данни, както и другите данни, отнасящи се за оръжия, които правоприлагащите органи предоставят на разположение в оперативно съвместими бази данни, биха допринесли съществено за подобряване на ефикасността на разследванията. Тези бази данни не следва да се използват само за съставяне на националните регистри, а вместо това да бъдат база данни на европейско равнище, която да се захранва от органите на всяка държава членка и до която тези органи да имат достъп.

1.6

ЕИСК счита, че Европа може да проучи възможността да последва австралийския и британския пример в програмите за закупуване на оръжия и по този начин от обръщение ще бъдат изтеглени хиляди оръжия. Въпреки че не може да бъде доказана пряката връзка между броя на оръжията и броя на престъпленията, статистически вероятно е, че биха били извършени по-малко престъпления, биха се случили по-малко инциденти и по-малко оръжия биха попаднали в ръцете на престъпниците.

1.7

Технологичното развитие на 3D печата представлява опасност, тъй като позволява производството на не по-малко смъртоносни от другите оръжия, без никаква възможност за контрол или проследяемост. Освен това тези оръжия се произвеждат предимно от материали, които не могат да бъдат засечени от традиционните ни системи за сигурност. Налице е неотложна необходимост този въпрос да се включи в националните програми за сигурност, за да може съгласувано да бъдат взети превантивни мерки срещу разпространението на смъртоносни оръжия, които не подлежат на никакъв вид контрол.

2.   Контекст на предложението

2.1

В настоящия контекст, когато сигурността е предмет на сериозна загриженост, Комисията предлага изменение на Директива 91/477/ЕИО (2), изменена с Директива 2008/51/ЕО (3) относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие.

2.2

Това изменение се вписва в рамките на европейската програма за сигурност, представена на 28 април 2015 г., с цел да се гарантира ефикасен и координиран отговор на европейско равнище на заплахите пред сигурността. Европейската програма за сигурност посочва разликите между националните законодателства като пречка пред ефикасния контрол и полицейското сътрудничество между държавите членки и призовава за преглед на законодателството относно огнестрелните оръжия, както и на правилата за дезактивиране на оръжия.

2.3

Целта на Директивата е, гарантирайки безопасността на гражданите, да улесни функционирането на вътрешния пазар за огнестрелни оръжия, установявайки правила, които да бъдат приети за целия цикъл на съществуване на едно огнестрелно оръжие, от производството до унищожаването.

2.4

Директивата установява минимални изисквания, които държавите членки следва да наложат по отношение на придобиването, притежаването и трансфера на различни категории оръжия, включително на оръжията, предназначени за лов и спортна стрелба.

2.5

Като основа за преразглеждането на настоящата правна рамка бяха проведени три проучвания относно пригодността на съществуващото законодателство. Заключенията от тези проучвания бяха, че е целесъобразно приемането на минимални стандарти на равнище ЕС относно незаконния трафик на оръжия и преразглеждане на съществуващата директива, с цел:

хармонизиране на правилата относно маркировката на оръжията;

приемане на общи стандарти и процедури и въвеждане на изисквания за регистрация за дезактивираните огнестрелни оръжия;

изготвяне на насоки относно видоизменяемостта на предупредителните и сигналните оръжия и репликите;

насърчаване на обмена на знания между държавите членки, както и изготвянето и поддържането на бази данни относно производството, притежаването и дезактивирането на оръжия;

определяне на общ подход относно класификацията на ловните и спортните оръжия.

2.6

Комисията изслуша заинтересованите страни – представители на европейските асоциации на производителите на огнестрелни оръжия и боеприпаси за граждански цели, участници в гражданската търговия на оръжия, ловци, колекционери, неправителствени организации, научноизследователски организации и др. Държавите членки и неправителствените организации се съгласиха, че прилагането на настоящата директива може да бъде от полза, за да се предотврати отклоняването на огнестрелни оръжия към незаконния пазар, докато участниците от частния сектор изразиха притеснения относно промените в категориите огнестрелни оръжия и последиците от това за малките и средните предприятия.

2.7

Според заинтересованите страни, с които Комисията проведе консултации, реактивирането на дезактивирани оръжия е сериозен източник на оръжия за престъпна употреба и те считат за приоритетно хармонизирането на правилата за борба с тази практика.

2.8

Заинтересованите страни, участвали в консултациите, признават единодушно необходимостта от обмен на информация между държавите членки, от хармонизиране на определенията и от определяне на минимални стандарти за насоките за дезактивиране на оръжия.

3.   Общи бележки

Неотдавнашните трагични събития ускориха дебата относно търговията и използването на оръжията. Въпреки че сигурността на гражданите, изложена на все по-голяма заплаха от тероризъм, не може да се бърка с притежаването на оръжия, тази ситуация ни кара да се борим решително с възможността за лесно снабдяване с огнестрелни оръжия, заради която радикални групировки, организираната престъпност и неуравновесени лица, водени от неразбираема мотивация, разполагат все още със средства за извършване на варварски престъпления. Не трябва да се забравят и общата престъпност, самоубийствата и злополуките с огнестрелно оръжие.

3.1

Предлаганите с разглежданата директива пояснения значително подобряват предходната директива и затова се приветстват от ЕИСК. Предложенията нямат за цел да забранят огнестрелните оръжия, а да хармонизират използваните стандарти по отношение на придобиването и притежаването на оръжия през целия им жизнен цикъл, като същевременно регулират пазар и гарантират безопасността.

При все това ЕИСК, след като се консултира със заинтересованите страни относно сигурността, по-конкретно полицията, промишлеността, търговците, ползвателите, колекционерите и НПО, счита, че с оглед на продължаващите проблеми със сигурността, законодателството по този въпрос трябва да бъде по-амбициозно. Комисията не трябва да приема законодателни актове единствено като непосредствен отговор на неотдавнашните терористични актове, а да го направи в перспективата на решаване на въпроса със сигурността на законните огнестрелни оръжия.

3.2

Различни проучвания са извършени във връзка с контрола на оръжията. Ако в някои се посочва, че ограничаването на оръжията намалява насилието (4), произшествията (5) и самоубийствата (6), в други се твърди, че ако се разреши на гражданите с чисто съдебно минало и без психически проблеми да притежават оръжия, това ще намали престъпленията, свързани с насилие, без при все това да доведе до значително нарастване на случаите на самоубийства или произшествия (7).

3.2.1

По отношение на контрола на оръжията Австралия може да бъде посочена за пример. След като мъж с две оръжия влезе в кафене, уби 35 души и рани други 23, Австралия предприе през 1997 г. една от най-големите реформи на правилата за използване и притежаване на оръжие, което имаше видим ефект върху намаляването на смъртните случаи, породени от използването на огнестрелни оръжия. Забрани някои видове оръжие, въведе изискването за основателна причина за притежаването на оръжие (която не може да бъде само самоотбрана) и финансира програма за изкупуване на оръжия от страна на държавата. Тази инициатива изтегли от обръщение почти 700 000 оръжия и заедно с новите ограничения доведе до значително намаляване на броя на убийствата с използване на огнестрелно оръжие (8).

3.2.2

Австралийската програма за изкупуване на оръжия се основава на идеята, че широката достъпност на оръжия позволява по-лесно инстинктите за убийство на дадено лице да доведат до масово убийство.

3.2.3

Подобно на Австралия след убийството на 15 души на случаен принцип и още 15 ранени и Обединеното кралство забрани използването на някои видове оръжия, въведе задължението за собствениците да регистрират оръжието и финансира програма за изкупуване на оръжия. Тези мерки нямаха същото въздействие като австралийската програма върху броя на смъртните случаи, причинени от огнестрелно оръжие (9).

3.2.4

В последното голямо проучване относно контрола върху оръжията, публикувано през февруари 2016 г., се разглеждат 130 други проучвания, проведени в 10 различни страни в периода между 1950 г. и 2014 г. (10) Авторите считат, че макар и да не е установено, че рестриктивните закони намаляват насилието, данните навеждат на мисълта, че в някои страни прилагането на закони за ограничаване на достъпа до различни видове оръжия е свързано с намаляването на смъртните случаи, причинени от огнестрелно оръжие. Налагането на закони, които ограничават условията за придобиване на огнестрелно оръжие (например цялостна проверка) или достъпа до оръжия (по-специално съхранението), също се свързва с намаляването съответно на убийствата от страст и случайната смърт на деца.

3.3

Като се имат предвид тези примери и проучвания, ЕИСК счита, че трябва да се спазват стриктни правила за получаване на лиценз за използване и носене на оръжие, за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси, за забраната на някои видове оръжие и тяхното дезактивиране, дори за програмата на изкупуване на оръжие от страна на държавите членки с цел тяхното унищожаване.

4.   Специфични бележки

4.1

Инициативата е съобразена с принципите на субсидиарност и пропорционалност. Изборът на директива е правилен, тъй като има съмнения, че държавите членки са готови да приемат регламент.

4.2

С разглежданата директива се изменят някои членове от предходната директива, уточняват се и се въвеждат нови изисквания, които значително подобряват предишния текст и поради това се приветстват от ЕИСК.

4.3

ЕИСК подкрепя въвеждането на задължителни медицински прегледи за проверка на физическото и психическото здраве, които да покриват минимални европейски изисквания за качество, при издаването или подновяването на разрешителните за използване и носене на огнестрелно оръжие, практика, която вече е установена в някои държави членки. Отбелязва при все това, че директивата би могла също така да изисква редовно обучение за боравене с огнестрелно оръжие и да съдържа изисквания за безопасно съхраняване (например изискването за съхраняване в специален сейф, което вече е въведено в някои държави членки), както и за безопасното транспортиране на оръжия и техните компоненти.

4.4

Европейският съюз показа, че може да приема множество законодателни актове в много области. Показателен пример за това е автомобилният сектор, който беше задължен да отговори на изискванията за сигурност (по отношение на пътниците и околната среда), като реализира значителни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Понятията относно маркировката на оръжията и компонентите също са разширени. По отношение на маркировката на снаряди, ЕИСК предполага, че в средносрочен/дългосрочен план би могло да се отиде още по-далеч и да се проучи възможността производителите да поставят незаличима маркировка на място, което не може да бъде разрушено при използването, например вътре в боеприпасите, за да бъдат те напълно проследими. Имайки предвид, че обикновено на местопрестъплението се намира снарядът, а не оръжието, тази маркировка би могла да бъде полезен източник на информация в полицейското разследване.

4.5

Що се отнася до базите данни относно огнестрелните оръжия, ЕИСК подкрепя новата формулировка, която разширява обхвата на регистрите, включвайки в тях целия период до унищожаването на огнестрелното оръжие. Това е добавена стойност и важен инструмент за целите на контрола и разследването. Комисията следва да подкрепи властите, за да се гарантира наличността на тези регистри в реално време във всички държави членки, улеснявайки получаването на доказателства и осигурявайки по този начин бързия и ефективен обмен на информация за идентификация и локализация на огнестрелните оръжия.

4.6

В категорията на забранените оръжия са включени и полуавтоматични граждански огнестрелни оръжия, „които имат вид на автоматично огнестрелно оръжие“. Определението „които имат вид“ не е нито обективно, нито достатъчно. Първо, трябва да се посочат ясни критерии, които да определят какъв е „видът“, позволяващ включването на тези оръжия в категорията на забранените огнестрелни оръжия.

4.7

Предупредителните и сигналните оръжия, салютните и акустичните оръжия, както и репликите вече се считат за част от категория С (огнестрелни оръжия, подлежащи на деклариране). Въпреки че в някои национални законодателства този текст вече е включен, ЕИСК изразява съмнения относно неговата целесъобразност, тъй като, освен че тези оръжия не са класифицирани като „огнестрелно оръжие“ в Протокола на ООН, в страните, в които законодателството все още не предвижда задължението за деклариране, тази мярка би довела до значителни административни разходи, когато става въпрос за вид оръжия, които изглежда не представляват много значителен риск за сигурността на гражданите.

4.8

Рисковете за сигурността на гражданите, произтичащи от тези и други оръжия, като например въздушните оръжия, трябва да бъде предмет на проучване за оценка на нивото на опасността, която представляват, както и на възможностите за видоизменянето им в оръжия с по-голям смъртоносен ефект. Това проучването би могло да послужи за основа за въвеждането на нови технически и правни правила, свързани със сигурността, видоизменянето, конвертирането, дезактивирането и унищожаването на оръжията.

4.9

В едно цифрово общество трябва да се обърне внимание на опасността от електронната търговия с оръжия и боеприпаси. Facebook и Instagram обявиха ограничения върху продажбата на оръжия в своите социални мрежи, забранявайки на своите потребители да предлагат или организират сделки с оръжия чрез публикации, дискусионни групи или лични съобщения. ЕИСК счита, че макар и да е предвидено електронната търговия с някои видове оръжия и боеприпаси да е разрешена за оръжейниците и оръжейните посредници, следва да се разрешават само сделки, осъществявани в присъствието на двете страни, за да се гарантира строг контрол от страна на компетентните органи.

4.10

Технологичните иновации доведоха до появата на 3D принтери. Оръжията не останаха встрани от тази технология. В интернет бързо се появиха указания и програми, позволяващи отпечатването на смъртоносно оръжие. Без никакъв вид законодателство, което да регулира отпечатването на оръжия, тази технология представлява реална заплаха, на която все още не се обръща достатъчно внимание. Страните трябва да работят заедно за решаването на този въпрос, да осъществяват надзор или дори да контролират закупуването на материали, които могат да бъдат използвани за производството на този вид оръжия, и да обмислят сериозно забраната на тяхното производство.

4.11

В директивата е предвидена възможността държавите членки да разрешат на организациите с културна и историческа насоченост, които се занимават с оръжие и са признати като такива, да задържат в своите хранилища огнестрелните оръжия от категория А, придобити преди влизането в сила на директивата, при условие че те са дезактивирани. ЕИСК счита, че трябва да се приеме специален режим за прилагане на директивата по отношение на колекциите на музеите, чиято дейност е призната по установения ред като значима за държавите членки, при условие че не се поставят под въпрос сигурността или общественият ред. Такъв режим би изисквал строги правила за експониране, регистрация, съхранение и боравене с оръжия, но би предотвратил унищожаването на оръжия от категория А с голяма историческа стойност.

Брюксел, 27 април 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Служба на ООН по наркотиците и престъпността, Study on Firearms 2015 –A study on the transnacional nature of and routes and modus operandi used in trafficking in firearms [„Проучване относно огнестрелните оръжия, 2015 г. – Проучване относно трансграничния характер, пътищата и методите за трафик на огнестрелни оръжия“].

(2)  Директива 91/477/ЕИО: ОВ L 256, 13.9.1991 г., стр. 51; становище на ЕИСК: ОВ C 35, 8.2.1988 г., стр. 25.

(3)  Директива 2008/51/ЕО: ОВ L 179, 8.7.2008 г., стр. 5; становище на ЕИСК: ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 83.

(4)  Hepburn, Lisa; Hemenway, David, Firearm availability and homicide: A review of the literature [„Достъпност на огнестрелните оръжия и самоубийствата: Преглед на литературата“], Aggression and Violent Behavior: A Review Journal [„Агресия и агресивно поведение: Научно списание“], 2004 г.; 9:417-40, цитирано от Harvard T.H. Chan School of Public Health em http://www.hsph.harvard.edu/hicrc/firearms-research/guns-and-death/

(5)  Miller, Matthew; Azrael, Deborah; Hemenway, David, Firearm availability and unintentional firearm deaths [„Достъпност на огнестрелните оръжия и непредумишлени убийства, извършени с огнестрелни оръжия“], Accident Analysis and Prevention [„Анализ и предотвратяване на инцидентите“], 2001 г.; 33:477-84, цитирано от Harvard T.H. Chan School of Public Health em http://www.hsph.harvard.edu/hicrc/firearms-research/gun-threats-and-self-defense-gun-use/

(6)  Miller, Matthew; Hemenway, David, Gun prevalence and the risk of suicide: A review [„Разпространение на оръжията и рискът от самоубийство“], Harvard Health Policy Review [„Харвардско списание за здравна политика“], 2001 г.; 2:29-37, цитирано от Harvard T.H. Chan School of Public Health em http://www.hsph.harvard.edu/hicrc/firearms-research/gun-ownership-and-use/

(7)  John R. Lott., Jr. и David B. Mustard, Crime, Deterrence, and Right-to-Carry Concealed Hand Guns [„Престъпления, възпиране и правото на носене на скрити ръчни огнестрелни оръжия“], University of Chicago Law School, май 1998 г.

(8)  Alpers, Philip, Amélie Rossetti и Marcus Wilson, 2016, Guns in Australia: Total Number of Gun Deaths [„Оръжията в Австралия: общ брой на убийствата, извършени с огнестрелни оръжия“], Sydney School of Public Health, The University of Sydney. GunPolicy.org, 7 март. Направена справка на 10 март 2016 г. на: http://www.gunpolicy.org/firearms/compareyears/10/total_number_of_gun_deaths

(9)  Alpers, Philip, Amélie Rossetti и Marcus Wilson, 2016, Guns in Australia: Total Number of Gun Deaths [„Оръжията в Австралия: общ брой на убийствата, извършени с огнестрелни оръжия“], Sydney School of Public Health, The University of Sydney. GunPolicy.org, 23 февруари. Направена справка на 10 март 2016 г. на: http://www.gunpolicy.org/firearms/compareyears/192/total_number_of_gun_deaths.

(10)  Julian Santaella-Tenorio, Magdalena Cerdá, Andrés Villaveces и Sandro Galea, What Do We Know About the Association Between Firearm Legislation and Firearm-Related Injuries? [„Какво знаем за съотношението между законодателните актове относно огнестрелните оръжия и раните, причинени с такива оръжия?], публикувано от Oxford University Press от името на Johns Hopkins Bloomberg School of Public Health.


nach oben