15.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 12/99

1.1.1

Комитетът приветства предложението за нова програма за решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации, гражданското общество и гражданите („ISA2“). Предложението е добре обосновано и с перспектива да допринесе за Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, като осигури условията за ефикасно и ефективно споделяне на данни между публичните администрации въз основа на общи стандарти и инструменти.

1.1.2

Въпреки че ISA2 е насочена към публичните администрации, ЕИСК смята, че тя носи потенциална полза за гражданското общество и се надява тази полза да бъде напълно реализирана.

1.1.3

При все това има два основни повода за безпокойство, чието отстраняване би могло да допринесе за укрепването на ISA2.

1.1.4

Първо, гражданите все по-ясно осъзнават факта и са все по-обезпокоени, че публичните администрации събират и използват лични данни или че се събират данни в по-общ план. Те също така са наясно, че повишената оперативна съвместимост влияе върху възможностите за споделяне и използване на данните. В предложението не се споменават подобни рискове и безпокойства, било то за гражданите или за успешното осъществяване на ISA2. ЕИСК би искал да привлече вниманието към едно от предходните си становища във връзка със защитата на данните и към позицията на Европейския надзорен орган по защита на данните и да подчертае необходимостта от укрепване на гаранциите за гражданите (1) (вж. писмо от Европейския надзорен орган по защита на данните относно предложението за Общ регламент относно защитата на данните: https://secure.edps.europa.eu/EDPSWEB/webdav/site/mySite/shared/Documents/Consultation/Comments/2014/14-02-14_letter_Council_reform_package_EN.pdf).

1.1.5

Второ, ISA2 крие потенциалния риск да наруши функционирането на настоящия пазар за решения за оперативна съвместимост, по-специално чрез осъществяването на „инкубаторни“ дейности.

1.2.1

ЕИСК приветства програмата за оперативна съвместимост ISA2 и подкрепя настоящото предложение.

1.2.2

Комитетът препоръчва програмата да се опре на съществуващите програма ISA и на други програми, за да спомогне за осъществяването на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа.

1.2.3

ЕИСК би искал да бъде текущо информиран за напредъка, осъществяван по отношение на ISA2.

1.2.4

Вярата и доверието на обществото в публичните администрации и в тяхната способност да управляват личните данни и да зачитат неприкосновеността на личния живот, представляват повод за безпокойство. В предложението не се разглежда въпросът за вярата и доверието на обществото в публичните администрации като риск, нито се посочват някакви други рискове или отрицателни последствия във връзка с оперативната съвместимост. Би трябвало също така да се вземат предвид всички безпокойства, които Европейският надзорен орган по защита на данните може да изрази по отношение на обработването на лични данни в повече от една държава членка. На тези аспекти трябва да се отдаде по-голямо внимание в дейностите, заложени в програмата.

1.2.5

Би трябвало да се изготви изчерпателно Резюме за гражданите, в което да се даде отговор на безпокойствата относно икономическата изгода от вложените средства и да се докажат обществените ползи, които се твърди, че програмата ще донесе.

1.2.6

Би трябвало да се използват примери с по-практическа ориентация, за да се онагледи практическата потребност от оперативна съвместимост между националните публични администрации от гледна точка на гражданите.

1.2.7

Комитетът препоръчва да бъдат положени специални усилия работата по ISA2 да бъде разяснена на гражданското общество, тъй като неговите организации могат да извлекат ползи от работата по оперативната съвместимост или да спомогнат за реализирането на програмата.

1.2.8

Извършването на дейностите, свързани с „инкубатора“ и „звеното между решенията“, може потенциално да наруши функционирането на пазара. Следователно:

1.2.9

Ограничението до нетърговски цели може да стесни въздействието на ISA2: ако гражданското общество не може да се опре на работата на ISA2 за търговски цели, вероятността то да се ангажира с тази програма ще е по-малка.

1.2.10

Поради причини, свързани с многоезичието, всяко информационно-технологично решение трябва да бъде съвместимо с Универсалния набор от символи (УНС) (Уникод, ISO/IEC 10646) в съответствие с искането, отправено в окончателния доклад на Групата на високо равнище за многоезичието (2007 г.); Ако има настоящо или потенциално бъдещо правно изискване за оперативна съвместимост на европейско равнище, ще бъде създаден поднабор на УНС с цел постигане на функционална управляемост.

2.1

Широко разпространено е твърдението, че данните имат потенциала да преобразят гражданските услуги и организациите, които ги предоставят, в публичния и частния сектор и в цялото гражданско общество. Данните имат потенциала да стимулират научноизследователската и развойната дейност и да увеличават производителността и иновациите. Неслучайно изразът „Данните са новият природен ресурс“ доби широка популярност. Вж. например статията http://www.forbes.com/sites/ibm/2014/06/30/why-big-data-is-the-new-natural-resource

2.2

Нараства генерирането и събирането на данни във връзка с всички аспекти на живота ни: от административните процедури — например електронните данъчни формуляри, до пасивното събиране на данни за здравословното ни състояние благодарение на т. нар. „интелигентни“ часовници. Така наречените „големи данни“, каквито са масивите от данни, постъпващи за ползвателите на системите на обществения транспорт, имат способността коренно да преобразят начина, по който проектираме и планираме обществените услуги. И наистина, политическите инициативи или обществените услуги са все по-зависими от функционалните възможности, които предоставя цифровизацията. Актуален пример в Обединеното кралство е данъкът върху превозните средства: подмяната на хартиения диск за автомобилния данък беше извършена благодарение на оперативната съвместимост (за определение на оперативна съвместимост виж http://www.ariadne.ac.uk/issue24/interoperability) между базите данни, съдържащи информация за застраховката, притежателя на превозното средство и годишния технически преглед. По този начин подаването на документите за данъка върху превозните средства от страна на гражданите беше опростено и според постъпилите сведения води до повишено спазване на изискванията на системата. Накратко, живеем в цифрово общество, в което е възможно значително да се подобри способността ни да предоставяме цифровизирани, комбинирани услуги. ЕС разполага с набор от програми и с една по-обширна „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, с които подпомага осъществяването на цифровата икономика и цифровото общество (вж. http://ec.europa.eu/digital-agenda).

2.3

Можем да реализираме ползите от цифровото общество и по-конкретно от цифровото управление, като направим данните по-леснодостъпни или, в някои случаи, като улесним многократното им използване, когато притежателите на авторски права са разрешили такова използване, без да налагат ограничения (свободно достъпни данни; определение може да бъда намерено на http://theodi.org/guides/what-open-data). Когато има налични данни, можем да установим стандарти за оперативната им съвместимост: т.е. да улесним обмена и многократното им използване. Това може да бъде нещо толкова просто, колкото е структурирането на данните в „машинночетим“ формат (вместо заключването им в „собствени“ формати с ограничения върху режима на ползване, какъвто е PDF форматът) или установяването на общи формати за предоставянето и събирането на данни (като например iXBRL за счетоводните отчети на дружествата; виж http://en.wikipedia.org/wiki/XBRL). За целите на настоящия документ следва да се отбележи и това, че голяма част от данните, събирани от публичните администрации, са лични и частни по своя характер (вж. диаграмата). Това е важно, тъй като въпросът за личните данни има последици за разбирането от страна на обществото на понятието оперативна съвместимост и на неговото приложение.

Диаграма 1: Големи данни, свободно достъпни данни и лични данни

2.4

Според Комисията оперативната съвместимост между националните държави е специфична „електронна бариера“, препятстваща гражданите да използват по-ефективно такива обществени услуги, като например здравеопазването, които вече зависят до голяма степен от възможностите, свързани с данните и ИКТ. Според някои липсата на оперативна съвместимост е пречка и пред изпълнението на политиката на територията на целия ЕС. От друга страна политическите инициативи, например единният пазар, зависят от оперативната съвместимост между националните търговски регистри. Накратко, оперативната съвместимост е от решаващо значение за изграждането на модерна, интегрирана Европа.

3.1

Комисията изпълнява програма за изграждане на оперативна съвместимост от 1995 г. насам. Това включва разработването на стратегия и рамка за оперативна съвместимост (вж. http://ec.europa.eu/isa/documents/isa_iop_communication_en.pdf за отличен обзор на тази тема). Според Комисията подкрепата, оказвана на дейностите за постигането на оперативна съвместимост, се е оказала успешна, давайки възможност за „ефикасното и ефективно трансгранично и междусекторно взаимодействие по електронен път между [...] администрации, като създава условия за предоставянето на електронни обществени услуги, които подкрепят провеждането на политиките и дейностите на ЕС“ (цитат от „Решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации, предприятията и гражданите (ISA2)“, стр. 3).

3.2

Настоящата програма — „Решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA)“, изтича на 31 декември 2015 г. Остава обаче още много да се прави: има области, в които функцията „цифровизиран по подразбиране“ е все още в начален стадий на развитие. И ако нуждата от оперативна съвместимост не се планира и подкрепя в момента, в който се предлага ново законодателство, има вероятност публичните администрации да не успеят да извлекат ползите, които носи оперативната съвместимост.

3.3

Във връзка с новата програма ISA2 (http://ec.europa.eu/isa/isa2/index_en.htm) бяха проведени широки консултации.

3.4

Във връзка с новата програма ISA2 бяха проведени широки консултации. Според консултираните лица публичните администрации би трябвало да останат в центъра на вниманието на ISA. Най-често получаваният отговор беше, че ISA би трябвало да спомогне да се намали дублирането на усилия и че тя би трябвало да се съсредоточи върху възможностите за координиране с други програми на ЕС.

3.5

При разработването на предложената програма са взети предвид оценките на предходните програми. По-специално, предложената ISA ще се съсредоточи върху осигуряването на решения за оперативна съвместимост и след това ще предоставя тези решения на публичните администрации.

3.6

Предложените разходи за програмата ISA2 възлизат на 131 милиона евро за периода 2014 — 2020 г.

3.7

Изтъкват се аргументи, че ако не бъде даден ход на ISA2, ограничаването на подкрепата за оперативната съвместимост ще доведе до разпокъсаност на стандартите и системите и до прахосническо дублиране на усилия за разработване на нови решения или системи. Това вероятно ще доведе до понижена ефикасност поради затрудненото взаимодействие между публичните администрации.

4.1

Комитетът счита, че е необходимо и желателно непрекъснато да се създават стимули и извършват инвестиции за постигането на оперативна съвместимост. ISA2 ще бъде необходима, за да може ЕС да осъществява Програмата в областта на цифровите технологии за Европа. Ще бъде необходимо да се осигури разбирането от страна на заинтересованите страни, на връзките между различните програми с цел да се избегне евентуално объркване (вж. например документа http://ec.europa.eu/isa/documents/isa_the_difference_between_the_digital_agenda__isa__egov_action_plan_eis_eif_en.pdf, в който е пояснено как ISA се съотнася към Програмата в областта на цифровите технологии за Европа).

4.2

Ако приемем опита на Обединеното кралство за меродавен, фактите сочат, че публичните администратори все още имат нужда от подкрепа и съдействие, за да получават достъп до данни и да ги използват многократно (виж http://theodi.org/blog/guest-blog-how-make-open-data-more-open-close-gaps). Това включва потребност от технически умения. ISA2 може да спомогне за осигуряването им.

4.3

Тъй като все повече обществени услуги стават „цифровизирани по подразбиране“, е важно да се постигне максимална ефективност на публичните разходи за ИКТ решения. Това би трябвало да се улеснява, като се създадат условия планирането на предоставянето им да става на достатъчно ранен етап и, по възможност, да се осигури споделяне и многократно използване на решенията, за да се увеличи максимално ползата от направените публични разходи. ISA2 оказва полезен принос за осъществяването на тази цел.

4.4

Въпреки че предложената програма е насочена към публичните администрации, е важно да се отбележи, че има вероятност от дейностите по оперативната съвместимост да произтекат ползи и за организациите на гражданското общество. Гражданското общество обръща все повече внимание на съвместното производство и някои от най-иновативните тенденции, които се наблюдават в него, са там, където решения, включващи съвместно производство и използване на технологии, се прилагат към области на обществените услуги като здравеопазването или социалните грижи. Тази нововъзникваща среда вероятно ще се повлияе благотворно от Европейската референтна архитектура за оперативна съвместимост.

4.5

Вярата и доверието на обществото в публичните администрации и в тяхната способност да управляват личните данни и да зачитат неприкосновеността на личния живот, представляват повод за безпокойство. В предложението не се разглежда въпросът за вярата и доверието на обществото в публичните администрации като риск, нито се посочват някакви други рискове или отрицателни последствия във връзка с оперативната съвместимост.

5.1

Комитетът приветства факта, че при проектирането на ISA2 е взето предвид мнението на заинтересованите страни и са извлечени поуки от предишни програми. Освен това се приветства фактът, че програмата се опира на досегашната работа и няма за цел да поеме в напълно нова посока.

5.2

Приветства се акцентът, поставен върху популяризирането на оперативната съвместимост и предоставянето на повече практически съвети и подкрепа. Предвид дългогодишните мащабни проблеми на публичната администрация на Обединеното кралство в областта на ИКТ, особено силно се приветства фактът, че още в началната фаза на планирането е отделено специално внимание на въздействието на законодателната промяна в областта на ИКТ.

5.3

Предложението би имало още по-голяма сила, ако бяха използвани примери с по-практическа ориентация, за да се онагледи практическата потребност от оперативна съвместимост между държавите, от гледна точка на гражданите. В момента на заинтересованите страни може да им се струва, че облагодетелствани ще бъдат единствено публичните администратори, които се интересуват от хармонизиране в трансграничен план, а не гражданите, които използват традиционните обществени услуги. Би трябвало да се изготви изчерпателно Резюме за гражданите (Резюмето за гражданите за 2010 година може да бъде намерено на http://ec.europa.eu/isa/documents/isa_20101216_citizens_summary_en.pdf), в което да се даде отговор на безпокойствата относно икономическата изгода от вложените пари и да се докажат обществените ползи, които се твърди, че програмата ще донесе;

5.4

Вече беше отбелязано, че лицата, консултирани при разработването на програмата ISA2, отговориха, че ISA би трябвало да продължи да бъде насочена предимно към публичните администрации. ЕИСК също е отбелязвал, че оперативната съвместимост ще донесе ползи за гражданското общество. Може да се окаже, че заинтересованите страни от гражданското общество не са били достатъчно запознати с консултацията, в резултат на което е било отчетено преимуществено мнението на публичните администрации за ISA2. Може би трябва да бъдат положени по-целенасочени усилия за диалог с гражданското общество относно ISA2, за да се гарантира резултатност от средствата, изразходвани за програмата.

5.5

В предложението се предлага в рамките на ISA2 да се разработят и изградят („инкубаторни“) решения за оперативна съвместимост. В него се посочва още, че ISA2 би трябвало да служи като „звено между решенията“, за да се гарантира устойчивостта на ИКТ решенията. Изборът на нови решения, както и изборът на решения за по-дългосрочна подкрепа до достигането на устойчивост, би трябвало да бъдат подложени на щателна проверка и оценка в рамките на процедура, спрямо която заинтересованите страни изпитват доверие.

5.6

Извършването на дейностите, свързани с „инкубатора“ и „звеното между решенията“ може потенциално да наруши функционирането на пазара. Комисията може би трябва да се увери в удовлетворителна степен, че тези дейности няма да нарушат функционирането на пазара и да доведат до намаляване на търговското предлагане на ИКТ решения за оперативна съвместимост.

5.7

Ако има основателни притеснения, че ще бъде нарушено функционирането на пазара, тогава инкубаторът би трябвало да се съсредоточи върху разработването или въвеждането на стандарти и графични библиотеки, вместо да търси решения „до ключ“. Това ще намали нарушенията във функционирането на пазара, като същевременно улесни разпространението на стандартите.

5.8

Член 13 гласи, че решенията, въведени или функциониращи в рамките на ISA2, могат да се използват за нетърговски цели в рамките на провеждани извън Съюза инициативи. Ограничението до нетърговски цели може да ограничи въздействието на програмата ISA2: ако организациите на гражданското общество не могат да се опират на работата на програмата ISA2 за търговски цели, вероятността те да се ангажират с нея ще е по-малка.

5.9

Общественото настроение във връзка с цифровите възможности на държавата представлява риск за успеха на предложенията относно оперативната съвместимост. Колкото по-задълбочени познания придобиват гражданите за обхвата, естеството и силата на „държавата на надзора“, толкова по-голяма е тяхната загриженост за въвеждането на необходимите предпазни мерки (вж. https://www.privacyinternational.org/blog/defining-the-surveillance-state). Гражданите са все по-загрижени за правото си на неприкосновеност на личния живот и за етичните последици от използването на свързани и споделени данни, но на практика в настоящото предложение не се споменава нищо за разбирането на обществеността относно свързаните данни или оперативната съвместимост. Европейският надзорен орган по защита на данните също изразява безпокойство по отношение на обработването на лични данни в повече от една европейска държава — дейност, която оперативната съвместимост вероятно ще улесни. ЕИСК би искал да привлече вниманието и към едно от предходните си становища във връзка със защитата на данните и да подчертае необходимостта от укрепване на гаранциите за гражданите по отношение на личните им данни (2) (вж. писмо от Европейския надзорен орган по защита на данните относно предложението за Общ регламент относно защитата на данните:

https://secure.edps.europa.eu/EDPSWEB/webdav/site/mySite/shared/Documents/Consultation/Comments/2014/14-02-14_letter_Council_reform_package_EN.pdf).

5.10

Предложението би било още по-убедително, ако в него бяха упоменати и разгледани тези опасения. Освен това проектът на програмата може да се укрепи още повече чрез по-изричното упоменаване на работата с организациите на гражданското общество и академичните среди с цел да се разберат и отчетат обществените нагласи и да се укрепят етичните гаранции, които придобиват все по-голямо значение за репутацията на публичните администрации и за доверието на обществеността към тях.

5.11

Заключителният подробен коментар е от техническо естество. Универсалният набор от символи е важно условие за прилагането на принципа на многоезичието спрямо езиците в писмена форма. Групата на високо равнище за многоезичието, която беше сформирана от европейския комисар по образованието Ян Фигел през есента на 2006 г., публикува своя окончателен доклад в Европейския ден на езиците за 2007 г. (вж. http://www.lt-innovate.eu/resources/document/ec-high-level-group-multilingualism-final-report-2007). В него се съдържат следните препоръки: „… базите данни за вътрешното управление на документите и интерфейсите на софтуерните приложения и на хардуерното оборудване са изградени въз основа на Уникод, който позволява представянето на азбуките на всички езици. Групата отправя призив към онези органи в държавите членки и уебмейл доставчици, които още не са направили това, да преминат към използването на Уникод, за да избегнат по-нататъшна дискриминация спрямо гражданите на ЕС въз основа на тяхната национална принадлежност или език. За целите на функционалната управляемост ще бъде разработен поднабор на УНС: това може да бъде подбор в латинската азбука или латинската и гръцката азбука и кирилицата (УНС съдържа над 90  000 символа).“

5.12

Поради причини, свързани с многоезичието, всяко информационно-технологично решение трябва да бъде съвместимо с Универсалния набор от символи (Уникод, ISO/IEC 10646) в съответствие с искането, отправено в окончателния доклад на Групата на високо равнище за многоезичието (2007 г.); Следователно, ако има настоящо или потенциално бъдещо правно изискване за оперативна съвместимост на европейско равнище, се препоръчва разработването на поднабор на УНС за целите на функционалната управляемост.