26.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 313/12

—

да отмени Решението на Общия съд (втори състав) от 30 май 2013 г., постановено по дело T–396/11, като вследствие на това отхвърли жалбата на ultra air GmbH за отмяна на решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 18 май 2011 г. по дело R 374/2010-4,

—

да осъди ultra air GmbH да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

1.

Липса на преценка на възражението за злоупотреба с право като общ институт на правото

Според жалбоподателя в обжалваното решение Общият съд допуска грешка при прилагането на правото, която противоречи на практиката на сезирания с настоящата жалба Съд, тъй като Общият съд не взема предвид обстоятелството, че злоупотребата с право, като общ институт на правото, допуска да бъдат подложени на преценка обстоятелствата в конкретния случай и този институт изисква да бъде взиман предвид и в областта на правото на марката на Общността. За разлика от това, Общият съд се ограничава единствено до констатацията, че производството по член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 56, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 (1) може да бъде образувано по жалба, за чието подаване не е необходимо да се доказва правен интерес, поради което Общият съд не подлага на преценка изложените особени обстоятелство в настоящия случай.

Според жалбоподателя във връзка с това Общият съд пропуска да отбележи, че макар и съгласно член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 законодателят да е уредил производството по обявяване на недействителност на марка като производство, което може да бъде образувано по жалба, за чието подаване не е необходимо да се доказва правен интерес, това не противоречи на изискването да се разгледа и злоупотребата с право като общоприложим институт на правото, който следва да бъде взиман предвид и в общностното право.

Според жалбоподателя изключването на подадените вследствие на злоупотреба с право жалби не би следвало да се приравнява по-специално на въвеждане на изискване за доказване на положителни факти, а именно на наличието на необходимост от правна закрила от страна на искащото обявяването на недействителността на марката лице и поради това не води до ограничаване на активната процесуална легитимация чрез въвеждане на допълнителни процесуални предпоставки. Жалбоподателят твърди, че аргумент в подкрепа на тезата, че възражението за злоупотреба с право следва да бъде разгледано в рамките на член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 е освен това обстоятелството, че законодателят е уредил производството за обявяване на недействителност като производство, образувано по искане на съответното лице, и не е допустимо служебното обявяване на недействителността на регистрирана марка.

2.

Липса на преценка на конкретните обстоятелства на съответния случай

Според жалбоподателя, тъй като Общият съд отхвърля искането на жалбоподателя да бъде разгледано възражението за злоупотреба с право като общоприложим институт на правото, не се подлагат на преценка и особените обстоятелства на конкретния случай, от които следва, че искането на ultra air GmbH за обявяване на недействителността на марката „ultrafilter international“, CTM 001121839 може да е направено вследствие на злоупотреба с право.

Според жалбоподателя искащото обявяването на недействителността на марката лице възнамерява по-специално да използва спорния знак, като се възползва в свой собствен интерес от известността на оспорваната от него марка, след като умишлено въведе в заблуждение съответните потребители и създаде погрешното впечатление у тях, че запазва традициите на утвърдилия доброто си име праводател на жалбоподателя.

Жалбоподателят изтъква, че по-нататък Общият съд разглежда в недостатъчна степен ролята на управителя на ultra air GmbH като лице, подало искането за обявяване на недействителността на марката „ultrafilter international“, CTM 001121839, предвид обстоятелството, че докато работи в предприятието на жалбоподателя, той единствено е отговорен за производството по регистрация на понастоящем оспорваната от него марка. Жалбоподателят посочва, че всички представени в производството по регистрация документи, доказващи, че оспорваната марка е придобила отличителен характер, са набавени от посоченото лице и дори отчасти са съставен от него, като единствено той е можел да се разпорежда с тях.