Valige katsefunktsioonid, mida soovite proovida

See dokument on väljavõte EUR-Lexi veebisaidilt.

Dokument 62007CA0478

    Дело C-478/07: Решение на Съда (голям състав) от 8 септември 2009 г. (преюдициално запитване от Handelsgericht Wien, Австрия) — Budejovicky Budvar National Corporation/Rudolf Ammersin GmbH (Двустранни договори между държавите членки — Закрила в една държава членка на указания за географски произход на друга държава членка — Означение Bud — Използване на марката American Bud — Членове 28 ЕО и 30 ЕО — Регламент (ЕО) № 510/2006 — Общностен режим на закрила на географски указания и наименования за произход — Присъединяване на Чешката република — Преходни мерки — Регламент (ЕО) № 918/2004 — Приложно поле на общностния режим — Изчерпателен характер)

    OB C 267, 7.11.2009, lk 12—13 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    7.11.2009   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 267/12


    Решение на Съда (голям състав) от 8 септември 2009 г. (преюдициално запитване от Handelsgericht Wien, Австрия) — Budejovicky Budvar National Corporation/Rudolf Ammersin GmbH

    (Дело C-478/07) (1)

    (Двустранни договори между държавите членки - Закрила в една държава членка на указания за географски произход на друга държава членка - Означение „Bud“ - Използване на марката American Bud - Членове 28 ЕО и 30 ЕО - Регламент (ЕО) № 510/2006 - Общностен режим на закрила на географски указания и наименования за произход - Присъединяване на Чешката република - Преходни мерки - Регламент (ЕО) № 918/2004 - Приложно поле на общностния режим - Изчерпателен характер)

    2009/C 267/21

    Език на производството: немски

    Запитваща юрисдикция

    Handelsgericht Wien

    Страни в главното производство

    Ищец: Budejovicky Budvar National Corporation

    Ответник: Rudolf Ammersin GmbH

    Предмет

    Преюдициално запитване — Handelsgericht Wien — Тълкуване на членове 28 ЕО и 30 ЕО, на Регламент (ЕО) № 918/2004 на Комисията от 29 април 2004 г. относно приемане на преходни разпоредби за закрила на наименованията за произход и на географските указания на земеделски продукти и храни вследствие на присъединяването Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (ОВ L 163, стp. 88) и на Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (ОВ L 93, стp. 12) — Наименование, с което не се обозначава нито район, нито място на територията в държавата по произход, защитено в тази държава членка като квалифицирано географско указание и ползващо се със закрила като марка — Условия, определени от Съда с Решение от 18 ноември 2003 г. по дело Budejovicky Budvar (C-216/01), при които абсолютната закрила на подобно наименование като географско указание може да се приеме за съвместима с член 28 ЕО — Последици от липсата на регистрация на общностно равнище на подобно наименование относно запазването на предварително съществуваща национална закрила и гарантираната с двустранно споразумение в друга държава членка закрила

    Диспозитив

    1.

    От точка 101 от Решение по дело Budějovický Budvar (С-216/01) следва, че:

    за да определи дали означение като разглежданото в главното производство може да се приеме за просто и непряко указание за географски произход, чиято закрила съгласно разглежданите двустранни договори може да се обоснове с оглед на критериите на член 30 ЕО, запитващата юрисдикция трябва да провери дали съгласно преобладаващите в Чешката република фактическо положение и схващания това означение, макар като такова да не е географско наименование, е най-малкото в състояние да информира потребителя, че обозначеният с него продукт произхожда от район или място на територията на тази държава членка,

    запитващата юрисдикция трябва освен това да провери, също с оглед на преобладаващите в Чешката република фактическо положение и схващания, дали, както е посочено в точка 99 от споменатото решение, към датата на влизане в сила на разглежданите в главното производство двустранни договори или след нея разглежданото в главното производство означение не е придобило родов характер в тази държава членка, след като в точки 99 и 100 от същото решение Съдът на Европейските общности е постановил, че целта на установения с тези договори режим на закрила е свързана с опазването на индустриалната и търговска собственост по смисъла на член 30 ЕО,

    при липса на каквито и да е общностни разпоредби по въпроса, запитващата юрисдикция трябва да реши в съответствие със своето национално право дали следва да възложи проучване на общественото мнение за изясняване на преобладаващите в Чешката република фактическо положение и схващания с цел да провери дали разглежданото в главното производство означение „Bud“ може да се квалифицира като просто и непряко указание за географски произход и дали то не е придобило родов характер в тази държава членка. Също така с оглед на националното право, ако приеме за необходимо да възложи проучване на общественото мнение, запитващата юрисдикция трябва за целите на тези проверки да определи процента от потребители, който се счита за достатъчно показателен, и

    член 30 ЕО не поставя конкретно изискване относно качеството и продължителността на използване на дадено означение в държавата членка по произход, за да бъде неговата закрила обоснована с оглед на посочения член. Въпросът дали такова изискване се прилага в рамките на делото по главното производство трябва да се реши от запитващата юрисдикция с оглед на приложимото национално право, в частност с оглед на предвидения с разглежданите в главното производство двустранни договори режим на закрила.

    2.

    Предвиденият в Регламент № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни общностен режим на закрила има изчерпателен характер, така че този регламент не допуска прилагането на режим на закрила, предвиден с договори между две държави членки, като разглежданите в главното производство двустранни договори, който предоставя на означение, признато съгласно правото на държава членка като наименование за произход, закрила в друга държава членка, в която тази закрила се търси действително, макар да не е била подавана заявка за регистрация на наименованието за произход съгласно посочения регламент.


    (1)  ОВ C 22, 26.1.2008 г.


    Üles