–

за SIA „Rodl & Partner“, от J.‑C. Pastille, Rechtsanwalt, и L. Rasnačs, advokāts,

–

за латвийското правителство, от I. Hūna, K. Pommere и V. Soņeca, в качеството на представители,

–

за Европейския парламент, от J. Etienne, O. Hrstková Šolcová, M. Menegatti и L. Ruppeka-Rupeika, в качеството на представители,

–

за Съвета на Европейския съюз, от D. Ancāne, M. Chavrier, I. Gurov и K. Pleśniak, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от L. Havas, A. Sauka и T. Scharf, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13, параграф 1, букви в) и г), член 14, параграф 5, член 18, член 60, параграфи 1 и 2 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 2015 г., стр. 73) и точка 3, буква б) от приложение III към нея, както и до валидността на член 14, параграф 5 и член 18, параграфи 1 и 3 от същата директива.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между SIA „Rodl & Partner“ и Valsts ieņēmumu dienests (национална данъчна администрация, Латвия) (наричана по-нататък „VID“) по повод на финансова санкция, която е наложена на Rodl & Partner за извършени нарушения на националните разпоредби, посветени на предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризъм.

3

Съображения 1, 22, 30, 43 и 66 от Директива 2015/849 гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

4

В член 1, параграфи 1 и 2 от тази директива се предвижда следното:

„1.   Целта на настоящата директива е предотвратяване използването на финансовата система на Съюза за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

2.   Държавите членки гарантират, че изпирането на пари и финансирането на тероризъм са забранени“.

5

Член 5 от посочената директива гласи:

„Държавите членки могат да приемат или да запазят в сила по-строги разпоредби в областта, обхваната от настоящата директива, за да предотвратяват изпирането на пари и финансирането на тероризма, в рамките на правото на Съюза“.

6

Съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2015/849:

„Всяка държава членка предприема подходящи мерки, за да установи, оцени, разбере и ограничи засягащите я рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и предизвикващи загриженост въпроси в това отношение, свързани със защитата на данните. Всяка държава членка редовно актуализира тази оценка на риска“.

7

Член 8, параграфи 1 и 2 от тази директива е формулиран така:

„1.   Държавите членки гарантират, че задължените субекти предприемат необходимите мерки, за да установят и оценят рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, като отчитат рискови фактори, включително тези, които се отнасят до техните клиенти, държави или географски зони, продукти, услуги, сделки или механизми за доставка. Тези мерки съответстват на естеството и размера на задължените субекти.

2.   Посочените в параграф 1 оценки на риска се документират, актуализират и са достъпни за съответните компетентни органи и саморегулиращи се органи. Компетентните органи могат да решат, че не са необходими отделни документирани оценки на риска, когато присъщите на сектора специфични рискове са ясни и добре осъзнати“.

8

Член 11 от посочената директива гласи:

„Държавите членки гарантират, че задължените субекти прилагат мерки за комплексна проверка на клиента в следните случаи:

[…]

[…]“.

9

Член 13, параграфи 1 и 4 от Директива 2015/849 гласи:

„1.   Мерките за комплексна проверка на клиента обхващат:

[…]

[…]

4.   Държавите членки гарантират, че задължените субекти са в състояние да удостоверят пред компетентните органи или саморегулиращите се органи, че мерките са подходящи с оглед на установените рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма“.

10

В член 14, параграф 5 от тази директива се предвижда следното:

„Държавите членки изискват задължените субекти да прилагат мерките за комплексна проверка на клиента не само по отношение на всички нови клиенти, но също и през подходящи времеви интервали спрямо съществуващите клиенти при отчитане на риска, включително при промяна на относимите обстоятелства относно даден клиент“.

11

Съгласно член 18, параграфи 1—3 от посочената директива:

„1.   В случаите, посочени в членове 19—24 от настоящата директива, и когато става въпрос за физически лица или правни образувания, установени в трети държави, определени от Комисията като високорискови трети държави, както и при други ситуации с по-висок риск, които са установени от държавите членки или задължените субекти, държавите членки изискват от задължените субекти да прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиента, целящи целесъобразното управление и ограничаване на тези рискове.

[…]

2.   Държавите членки изискват от задължените субекти да проучат, доколкото е практически възможно, контекста и целите на всички сложни и необичайно големи сделки и на всички необичайни схеми на сделки, които нямат явна икономическа или законна цел. По-специално, задължените субекти прилагат по-строго и по-подробно наблюдение на деловите взаимоотношения, за да бъде определено дали тези сделки или дейности могат да бъдат считани за съмнителни.

3.   При оценяването на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма държавите членки и задължените субекти отчитат най-малко изложените в приложение III фактори, обуславящи ситуации с потенциално по-висок риск“.

12

Член 40, параграф 1, първа алинея от Директива 2015/849 гласи:

„Държавите членки изискват от задължените субекти да съхраняват следните документи и информация в съответствие с националното право, за да могат [звената за финансово разузнаване (ЗФР)] или другите компетентни органи да предотвратяват, разкриват и разследват евентуалните случаи на изпиране на пари или финансиране на тероризма:

13

Член 60, параграфи 1 и 2 от тази директива гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, че решение за налагане на административна санкция или мярка за нарушение на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива, което не може да бъде обжалвано, се публикува от компетентните органи на официалния им уебсайт веднага след като санкционираното лице бъде информирано за това решение. При публикуването се дава най-малко информация за вида и естеството на нарушението и за самоличността на отговорните лица. Държавите членки не са задължени да прилагат настоящата алинея към решения, с които се налагат мерки с разследващ характер.

[…]

2.   Ако държавите членки разрешават публикуването на решения, които се обжалват, компетентните органи публикуват веднага на официалния си уебсайт и тази информация, както и всяка последваща информация за резултата от обжалването. Освен това се публикува и всяко решение, с което се отменя предходно решение за налагане на административна санкция или мярка“.

14

Приложение III от посочената директива съдържа „неизчерпателен списък на факторите и видовете доказателства за потенциално по-висок риск по член 18, параграф 3“, който списък съдържа три категории, а именно „рискови фактори по отношение на клиента“ (т. 1), „рискови фактори по отношение на продукти, услуги, сделки или механизми за доставка“ (т. 2) и „рискови фактори по отношение на географското разположение“ (т. 3). Сред последните рискови фактори в точка 3, буква б) от същото приложение са посочени „държави, чиито равнища на корупция или друга престъпна дейност са определени от надеждни източници като значителни“.

15

Noziedzīgi iegūtu līdzekļu legalizācijas un terorisma un proliferācijas finansēšanas novēršanas likums (Закон за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризъм и на разпространението на ядрени оръжия) от 17 юли 2008 г. (Latvijas Vēstnesis, 2008 г., бр. 116) е изменен по-специално с цел транспониране на Директива 2015/849 в латвийския правен ред.

16

Член 6, параграфи 1 и 12 от този закон в редакцията му, приложима към фактите в главното производство (наричан по-нататък „Законът за превенцията“), гласи:

„1)   Според вида на дейността си задълженият субект извършва и документира оценката на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, за да установи, оцени, разбере и управлява присъщите рискове за неговите дейности и клиенти, и въз основа на тази оценка въвежда система за вътрешен контрол, предназначена за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, включително като разработва и документира съответните политики и процедури, които се одобряват от неговия управителен съвет, ако такъв е определен, или евентуално от друг ръководен орган на задължения субект.

[…]

12)   Когато извършва оценката на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм и изработва система за вътрешен контрол, задълженият субект отчита поне следните обстоятелства, оказващи влияние върху рисковете:

17

Член 8, параграф 2 от посочения закон гласи:

„Задълженият субект редовно, но поне веднъж на всеки 18 месеца оценява ефективността на функционирането на системата за вътрешен контрол по-специално като анализира и актуализира оценката на риска — свързан с клиента, с държавата му на пребиваване (установяване), със стопанската или личната дейност на клиента, с използваните услуги и продукти и с веригите за тяхната доставка, както и с извършените сделки — от изпиране на пари и финансиране на тероризъм и ако е необходимо, въвежда мерки за подобряване на ефективността на системата за вътрешен контрол, включително [такива за] преразглеждане и уточняване на политиките и процедурите за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризъм“.

18

Rodl & Partner е установено в Латвия търговско дружество, чиято дейност се изразява в предоставяне на счетоводни услуги, услуги по водене на счетоводни книги, одиторски и данъчни консултантски услуги. То има качеството на „задължен субект“ по смисъла на Закона за превенцията.

19

В периода между 3 април и 6 юни 2019 г. на Rodl & Partner е извършена проверка от VID в контекста на предотвратяването на изпирането на пари, за която на 3 април 2019 г. е изготвен първоначален доклад, а впоследствие, на 6 юни 2019 г. — окончателен доклад. Докладът от 3 април 2019 г. разкрива, от една страна, че в системата за вътрешен контрол, въведена от Rodl & Partner, за да изпълни изискванията, установени със Закона за превенцията, има някои нередности и от друга страна, че Rodl & Partner в качеството на задължен субект в нарушение на изискванията, наложени с член 6, параграф 1 от този закон, не е извършило и документирало оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм за два от неговите клиенти, а именно фондацията IT izglītības fonds и RBA Consulting SIA. VID всъщност счита, че при тези два клиента има висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм и че поради това спрямо тях Rodl & Partner е трябвало да вземе мерки за разширена комплексна проверка.

20

Така, що се отнася до фондацията IT izglītības fonds, VID посочва, първо, че тя е неправителствена организация (НПО), която в това си качество е особено уязвима и може да бъде използвана незаконосъобразно с цел финансиране на тероризъм, както следвало от доклад, публикуван от Noziedzīgi iegūtu līdzekļu legalizācijas novēršanas dienests (Служба за превенция на изпирането на пари, Латвия); второ, че щатният ръководител на фондацията, подписал на 7 март 2017 г. документа с идентификационни данни за нея, е гражданин на Руската федерация, която е трета държава с висок риск от корупция; и трето, че посочената фондация посочва като действителен собственик латвийското общество като цяло, а това противоречало на действащата национална правна уредба.

21

Що се отнася до RBA Consulting, VID установява, че то е извършило финансови сделки с дружество, мажоритарен дял от което се притежава от установено в Руската федерация дружество. Освен това, след като VID поискало от Rodl & Partner да ѝ предостави копие от договора, по който са извършени тези сделки, задълженият субект не изпълнил искането, обяснявайки само, че се е запознал с оригинала на този договор в помещенията на RBA Consulting.

22

С решение от 11 юли 2019 г. директорът на VID налага на Rodl & Partner парична глоба в размер на 3000 EUR за извършени нарушения на Закона за превенцията в отношенията му с фондацията IT izglītības fonds и RBA Consulting. Същевременно, тъй като в окончателния доклад за проверката от 6 юни 2019 г. се констатира, че нередностите в системата за вътрешен контрол са били отстранени, в това отношение не е установено никакво нарушение. На 11 август 2019 г. VID публикува на своя уебсайт информация за извършените от Rodl & Partner нарушения, установени в това решение.

23

След като посоченото решение е обжалвано по административен ред, то е потвърдено с решение на генералния директор на VID от 13 ноември 2019 г.

24

На 13 декември 2019 г. Rodl & Partner подава жалба до запитващата юрисдикция — Administratīvā rajona tiesa (Първоинстанционен административен съд, Латвия) — за отмяна на решението от 13 ноември 2019 г. и иска на VID да се разпореди да изтегли публикуваната на неговия уебсайт информация за наложената санкция.

25

Запитващата юрисдикция посочва, на първо място, че нито в Закона за превенцията, нито в Директива 2015/849 се предвижда, че поради самата правна форма на НПО при нея има по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм и само поради това трябва да бъде обект на разширена комплексна проверка от страна на задължените субекти. Освен това никой от критериите, които можели да характеризират по-висок географски риск и били посочени в публикуваните от GAFI Насоки относно основан на риска подход за доставчиците на счетоводни услуги (Guidance for a Risk-based Approach for the Accounting Profession), не се отнасял за гражданството на служителя на клиент. Поради това според запитващата юрисдикция, ако в качеството си на национален контролен орган VID счита, че съответният задължен субект трябва да извършва разширена комплексна проверка винаги когато клиентът е НПО или един от неговите служители, без да е действителният собственик на посочения клиент по смисъла на тази директива, е гражданин на трета държава с висок риск от корупция, възниква въпросът дали такова изискване, което не е предвидено в закона, не се оказва прекомерно и непропорционално, поради което не съответства на принципа на пропорционалност, предвиден в член 5 ДЕС.

26

В този контекст запитващата юрисдикция посочва, че Руската федерация не е високорискова държава, тъй като не фигурира нито в публикувания от GAFI списък на високорисковите държави, нито в приетия от Европейската комисия списък на третите държави, чиито механизми за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм са недостатъчни. При това положение запитващата юрисдикция посочва, че въз основа на точка 3, буква б) от приложение III към Директива 2015/849 Руската федерация може да се счете за държава или територия с висок риск от корупция, което впрочем твърди НПО Transparency International.

27

На второ място, запитващата юрисдикция счита, че съгласно член 5 от Директива 2015/849, тълкуван от Съда в неговото решение от 10 март 2016 г., Safe Interenvíos (C‑235/14, EU:C:2016:154), държава членка може да приеме по-строги разпоредби, за да предотврати изпирането на пари и финансирането на тероризъм, ако според нея такъв риск съществува. Запитващата юрисдикция обаче се пита дали в разглеждания случай, считайки за фактор за висок риск обстоятелството, че RBA Consulting е търговският партньор на дъщерно дружество, мажоритарен дял от което се притежава от установено в Руската федерация дружество, VID не прилага по непропорционален начин Закона за превенцията, тъй като нито в този закон, нито в Директива 2015/849 се предвижда такъв рисков фактор.

28

Запитващата юрисдикция също така се пита дали VID не е надхвърлила своите правомощия, изисквайки от Rodl & Partner да представи копие от договора, сключен между RBA Consulting и това дъщерно дружество, след като нито в Закона за превенцията, нито в Директива 2015/849 се изисква задълженият субект да се снабдява с копие от такива документи за сделки.

29

На трето място, запитващата юрисдикция посочва, че според VID Rodl & Partner е нарушило член 8, параграф 2 от Закона за превенцията, според който задълженият субект извършва редовно, поне веднъж на всеки 18 месеца, по-специално оценка на риска, свързан с клиента, от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Когато обаче VID анализирала положението на Rodl & Partner, RBA Consulting все още не било клиент от 18 месеца. Възниквал съответно въпросът дали разпоредбите от Директива 2015/849, по-специално член 14, параграф 5, изискват от задължения субект да прилага мерките за комплексна проверка към съществуващите клиенти, дори да не може да се установи никаква промяна на относимите обстоятелства за положението им, и евентуално дали такива мерки са разумни и пропорционални, или пък тези мерки се прилагат само за клиентите, при които има висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

30

На четвърто и последно място, запитващата юрисдикция посочва, че информацията за извършените от Rodl & Partner нарушения, публикувана от VID на нейния уебсайт, съдържа неточности. Запитващата юрисдикция съответно се пита как трябва да се тълкува член 60, параграфи 1 и 2 от Директива 2015/849.

31

При това положение Administratīvā rajona tiesa (Първоинстанционен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

32

Със своите първи и трети въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2015/849, разглеждан във връзка с точка 3, буква б) от приложение III, трябва да се тълкува в смисъл, че изисква задължен субект автоматично да определи висока степен на риск за клиент и съответно да вземе мерки за разширена комплексна проверка спрямо този клиент, когато той е НПО, когато един от служителите на въпросния клиент е гражданин на трета държава с висок риск от корупция или когато търговският партньор на същия клиент, но не самият клиент, е свързан с такава трета държава.

33

В самото начало трябва да се отбележи, че главната цел на Директива 2015/849, както следва от нейното наименование и от член 1, параграфи 1 и 2, е да се предотврати използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (вж. по аналогия, относно Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (ОВ L 309, 2005 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 214), решение от 2 септември 2021 г., LG и MH (Самоизпиране), C‑790/19, EU:C:2021:661, т. 68 и цитираната съдебна практика; вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., ЕКОТЕКС БЪЛГАРИЯ, C‑544/19, EU:C:2021:803, т. 44).

34

С разпоредбите от Директива 2015/849, които са с превантивен характер, се цели чрез подход, основан на риска, да се въведе набор от превантивни и възпиращи мерки, позволяващи ефективна борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм (вж. по аналогия решение от 2 септември 2021 г., LG и MH (Самоизпиране), C‑790/19, EU:C:2021:661, т. 69 и цитираната съдебна практика), за да не се допусне — както следва от съображение 1 от тази директива — потоците от пари с незаконен произход да навредят на целостта, стабилността и репутацията на финансовия сектор на Съюза, както и да застрашат вътрешния му пазар и международното развитие.

35

Както посочва генералният адвокат в точка 33 от своето заключение и както следва от членове 6—8 от Директива 2015/849, подходът, основан на риска, предполага оценка на този риск, която в рамките на установената с тази директива система се извършва на три равнища, а именно, най-напред, на равнището на Съюза от Комисията, след това, на равнището на всяка държава членка и накрая, на равнище на задължените субекти. Както следва от съображение 30 от тази директива, тази оценка на рисковете обуславя по-специално приемането от тези субекти на подходящи мерки за комплексна проверка спрямо съответния клиент. Всъщност според практиката на Съда без такава оценка нито съответната държавата членка, нито, при необходимост, задължените субекти могат да решат във всеки отделен случай какви мерки да приложат (вж. по аналогия решение от 10 март 2016 г., Safe Interenvíos, C‑235/14, EU:C:2016:154, т. 107).

36

В това отношение в раздели 1—3 от глава II, озаглавена „Комплексна проверка на клиента“, от Директива 2015/849 са предвидени три вида мерки за комплексна проверка, а именно стандартни, опростени и разширени мерки. Както следва от практиката на Съда, тези мерки са насочени към недопускане или поне към възпрепятстване, колкото е възможно повече, на изпирането на пари и финансирането на тероризъм чрез създаване за тази цел на прегради на всички евентуални етапи на тези дейности пред лицата, които изпират пари, и тези, които финансират тероризъм (вж. по аналогия решение от 2 септември 2021 г., LG и MH (Самоизпиране), C‑790/19, EU:C:2021:661, т. 69 и цитираната съдебна практика).

37

Що се отнася до мерките за разширена комплексна проверка, които са единствените обсъждани мерки в поставените първи и трети въпрос, трябва да се отбележи, че в член 18, параграф 1 от Директива 2015/849 се отбелязват някои хипотези, при които има по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм и в които държавите членки изискват от задължените субекти да прилагат такива мерки за комплексна проверка на клиента с цел управление и ограничаване на този риск по подходящ начин. Такива мерки за разширена комплексна проверка съответно трябва да се прилагат от тези субекти, първо, в хипотезите по членове 19—24 от тази директива, второ, в отношения с физически лица или правни образувания, установени в трети държави, които са определени от Комисията като високорискови трети държави, и трето, в други ситуации с по-висок риск, които са установени от държавите членки или задължените субекти.

38

Следователно, извън специфичните хипотези по членове 19—24 от Директива 2015/849 и предвидените в член 18 от нея хипотези, включващи отношения с физически лица или правни образувания, установени в трети държави, които са определени от Комисията като високорискови трети държави, прилагането на мерки за разширена комплексна проверка означава — съгласно подхода, основан на риска — държавата членка или задълженият субект предварително да установят по-високи рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Следователно извън тези специфични хипотези определянето на по-висока степен на риск при клиент и съответно вземането на мерки за разширена комплексна проверка спрямо този клиент не са автоматични.

39

В разглеждания случай видно от материалите, с които разполага Съдът, установените от Rodl & Partner делови взаимоотношения — съответно с фондацията IT izglītības fonds и RBA Consulting — не попадат в обхвата на членове 19—24 от Директива 2015/849. Освен това Руската федерация не е сред високорисковите трети държави, изброени в Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията от 14 юли 2016 година за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости (ОВ L 254, 2016 г., стр. 1).

40

От гореизложените съображения следва, че член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2015/849, разглеждан във връзка с точка 3, буква б) от приложение III, трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от задължен субект автоматично да определи висока степен на риск за клиент и съответно да вземе мерки за разширена комплексна проверка спрямо този клиент само защото клиентът е НПО, защото един от служителите на посочения клиент е гражданин на трета държава с висок риск от корупция или защото търговски партньор на клиента на същия клиент, но не самият клиент е свързан с такава трета държава.

41

След като това уточнение бе направено, трябва да се отбележи, че според запитващата юрисдикция на основание член 5 от Директива 2015/849 държава членка може да приеме по-строги разпоредби, за да предотврати изпирането на пари и финансирането на тероризъм, ако според държавата членка са налице рисковите фактори, посочени в предходната точка от настоящото решение. Запитващата юрисдикция обаче се пита дали с тази възможност може да се обоснове решението, взето от VID в разглеждания случай спрямо Rodl & Partner.

42

При тези обстоятелства трябва да се определи дали разпоредбите от Директива 2015/849 допускат правото на държава членка да изисква от задължения субект да отчита такива рискови фактори, когато се оценява необходимостта от вземане на мерки за разширена комплексна проверка спрямо клиент.

43

В това отношение трябва да се има предвид, че е възможно делови взаимоотношения като установените от Rodl & Partner с фондацията IT izglītības fonds и RBA Consulting да се окажат в обхвата на „други[те] ситуации с по-висок риск, които са установени от държавите членки или задължените субекти“ по член 18, параграф 1 от Директива 2015/849.

44

Що се отнася до определянето кои са тези „други ситуации с по-висок риск“, от съвместния прочит на параграфи 1 и 3 от същия член 18 следва, че при оценката на рисковете, която трябва да извършат, държавите членки и задължените субекти трябва да отчитат поне факторите и видовете доказателства за потенциално по-висок риск, посочени в приложение III от тази директива. В съдържащия се в това приложение неизчерпателен списък на факторите и видовете доказателства за такъв риск по-специално впрочем фигурират рисковите фактори по отношение на клиента, рисковите фактори по отношение на сделките, както и рисковите фактори по отношение на географското разположение.

45

Както от текста на член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2015/849, така и от неизчерпателния характер на списъка, съдържащ се в приложение III към нея, съответно следва, че при транспонирането на тази директива държавите членки разполагат със значителна свобода на преценка, що се отнася до подходящия начин за въвеждане на задължението да се предвидят мерки за разширена комплексна проверка и за определяне както на ситуациите, в които съществува такъв висок риск, така и на мерките за комплексна проверка (вж. по аналогия решение от 10 март 2016 г., Safe Interenvíos, C‑235/14, EU:C:2016:154, т. 73).

46

В този контекст трябва да се припомни, на първо място, че с Директива 2015/849 се извършва само минимална хармонизация, тъй като член 5 от нея разрешава на държавите членки да приемат или да запазят в сила по-строги разпоредби, щом като с тези разпоредби се цели да се засили борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, в рамките на правото на Съюза.

47

В това отношение Съдът вече е уточнил, че изразът „по-строги разпоредби“ в член 5 може да се отнася не само за хипотези, за които Директива 2015/849 предвижда определен вид комплексна проверка на клиента, но и за други хипотези, в които според държавите членки е налице по-висок риск (вж. по аналогия решение от 10 март 2016 г., Safe Interenvíos, C‑235/14, EU:C:2016:154, т. 77). Всъщност, след като посоченият член 5 се намира в раздел 1, озаглавен „Предмет, обхват и определения“, от глава I, озаглавена „Общи разпоредби“, от Директива 2015/849, той се прилага за всички разпоредби, които попадат в урежданата с тази директива област, включително за съдържащите се в раздел 3, озаглавен „Разширена комплексна проверка на клиента“, от глава II от посочената директива.

48

От съвместния прочит на член 5 и член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2015/849 впрочем следва, че държавите членки могат по-специално да определят други високорискови ситуации, упражнявайки свободата на преценка, която им оставя посоченият член 18 (вж. по аналогия решение от 10 март 2016 г., Safe Interenvíos, C‑235/14, EU:C:2016:154, т. 106).

49

На второ място, тъй като в член 5 от Директива 2015/849 се уточнява, че държавите членки са длъжни да действат „в рамките на правото на Съюза“, при упражняването на свободата на преценка, която им признава член 18 от тази директива, те трябва по-специално да спазват общите принципи на правото на Съюза като принципите на законосъобразност, на правна сигурност, на пропорционалност и на недопускане на дискриминация (вж. по аналогия решение от 10 март 2016 г., Safe Interenvíos, C‑235/14, EU:C:2016:154, т. 96).

50

Освен това в този контекст трябва да се отбележи, както следва от съображение 66 от Директива 2015/849, че в съответствие с член 21 от Хартата на основните права, с който се забранява всяка форма на дискриминация, държавите членки трябва да гарантират, че настоящата директива се прилага без дискриминация по отношение на оценката на риска при комплексна проверка на клиента.

51

В това отношение, първо, както отбелязва по същество генералният адвокат в точки 55 и 56 от своето заключение, като се има предвид динамичният характер както на икономическите отношения, така и на престъпните дейности, правото на Съюза — по-специално принципите на законосъобразност и на правна сигурност — допуска в националните закони да не се определят изчерпателно всички възможни фактори за по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, стига тези фактори да бъдат уточнени впоследствие в актове, които не са непременно с ранг на закон, но които трябва да се оповестят по подходящ начин.

52

Второ, факторите за по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, от една страна, трябва да не надхвърлят необходимото, за да се отговори на целта за водене на борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, и от друга страна, трябва да не водят до дискриминация.

53

На трето място, от член 7, параграф 1 от Директива 2015/849 следва, че поради положението, в което се намира всяка държава членка, те са изложени на различни рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Поради това всяка държава членка трябва да определи равнището на защита, което счита за подходящо спрямо установената степен на риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм (вж. по аналогия решение от 10 март 2016 г., Safe Interenvíos, C‑235/14, EU:C:2016:154, т. 105).

54

В разглеждания случай, що се отнася до потенциалния рисков фактор, свързан с правната форма на клиента, от акта за преюдициално запитване е видно, че съгласно член 6, параграф 12 от Закона за превенцията сред обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид от задължения субект, когато извършва оценката на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм при определен клиент, е „рискът, присъщ за правната форма“ на клиента. Освен това латвийското правителство посочва в своето писмено становище, че съгласно разкритията на доклад, публикуван през 2019 г. от службата за превенция на изпирането на пари, НПО са особено уязвими при изпирането на пари и финансирането на тероризъм, тъй като 94 % от НПО, вписани в латвийския регистър на предприятията, не са посочили в каква област е дейността им или са посочили, че спадат към категорията „сдружение или фондация, некласирани другаде“, от което може да се заключи, че правната форма на НПО трябва да се счита за потенциален фактор за висок риск при оценката на рисковете.

55

Що се отнася до потенциалния рисков фактор, свързан с наличието на връзка между клиента на задължен субект и Руската федерация, както подчертава латвийското правителство в своето писмено становище и в хода на съдебното заседание, от национален доклад, публикуван на уебсайта на VID, и от публикувани насоки е видно, че поради географската си близост с тази трета държава и поради поддържаните с нея значителни икономически отношения Латвия на практика е изложена на риска икономиката ѝ да се използва за изпиране на пари с произход от посочената трета държава, при която според Transparency International има висок риск от корупция.

56

В този контекст трябва да се припомни, че съгласно точка 3, буква б) от приложение III от Директива 2015/849 сред географските фактори, обуславящи потенциално по-висок риск, е определянето като значителни, от надеждни източници, на равнищата на корупция или друга престъпна дейност в съответната държавата.

57

Следователно — при условие че запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да тълкува и прилага националното право, извърши съответните проверки — правната форма на НПО и наличието на връзка между клиента на задължен субект и Руската федерация, изглежда, се считат по латвийското право за фактори за потенциално по-висок риск, които този субект е длъжен да отчете при анализа на риска, който трябва да извърши спрямо клиента. При необходимост запитващата юрисдикция трябва да провери дали Rodl & Partner е отчело тези фактори при своята оценка на рисковете при съответните клиенти.

58

Трябва също така да се отбележи, най-напред, че в точка 3, буква б) от приложение III към Директива 2015/849 не се прави разграничение според това дали посоченият в нея рисков фактор, свързан с географското разположение, се отнася за клиента, или за търговските му партньори. По-нататък, от съвместния прочит на член 8, параграф 1, член 18, параграф 2 от тази директива и приложение III към нея е видно, че при оценката на рисковете, която трябва да извършват задължените субекти, те следва по-специално да отчитат рискови фактори, свързани със сделките на техните клиенти. Накрая, в тези разпоредби се уточнява, че всички сложни и необичайно големи сделки и всички необичайни схеми на сделки, които нямат явна икономическа или законна цел, могат да се считат за потенциално високорискови.

59

Следователно извършването от клиента на задължен субект на сделки, предполагащи връзки с трета държава с висок риск от корупция, съгласно Директива 2015/849 може да се счете за фактор, обуславящ потенциално по-висок риск, свързан с географското разположение. Запитващата юрисдикция ще трябва да провери дали в латвийския правен ред се предвижда такъв рисков фактор и ако това е така дали Rodl & Partner е трябвало да отчете това обстоятелство при своята оценка на рисковете, свързана с RBA Consulting.

60

Поради това, предвид свободата на преценка, която Директива 2015/849 признава на държавите членки, правната форма на НПО, наличието на връзка между клиента на задължен субект и Руската федерация или наличието на търговски сделки, които този клиент извършва с търговски партньор, свързан с тази трета държава, могат евентуално да съставляват — при спазване на границите на правото на Съюза, припомнени в точка 49 от настоящото решение, и по-специално на принципите на пропорционалност и на недопускане на дискриминация — фактори, обуславящи потенциално по-висок риск.

61

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 86 от своето заключение, сам по себе си фактът, че служител на клиента, който не е действителният собственик на клиента и не изпълнява функция в него, позволяваща му да извършва дейности, които евентуално могат да бъдат свързани с дейности по изпиране на пари, е гражданин на трета държава с висок риск от корупция, не изглежда да характеризира положение с потенциално по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

62

Съща така, принципът на пропорционалност изисква само търговските сделки, които са с известна значимост или сложност или пък са необичайни и които са сключени от клиента на задължения субект с търговски партньор, установен в трета държава с висок риск от корупция, да могат да се считат за фактори, които обуславят потенциално по-висок риск, свързан с географското разположение, и които задължените субекти трябва да отчитат при своята оценка на рисковете, подлежаща на извършване спрямо клиента.

63

При това положение член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2015/849, разглеждан във връзка с член 5 и приложение III, допуска посочването от държава членка на други фактори за потенциално по-висок риск, които задължените субекти трябва да отчитат при своята оценка на рисковете, подлежаща на извършване спрямо клиента, като тези рискови фактори е възможно да се отнасят за правната форма на съответния клиент, като например тази на НПО, имайки предвид принципа на пълно спазване на основните права, посочен в съображение 43 от Директива 2015/849, или за връзката, която поддържа неговият клиент или търговски партньор с трета държава с висок риск от корупция, стига тези фактори да са предвидени в правния ред на държавата членка, да са били оповестени по подходящ начин и да съответстват на правото на Съюза, и по-специално на принципите на пропорционалност и на недопускане на дискриминация.

64

С оглед на гореизложеното на първия и третия въпрос следва да се отговори, че член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2015/849, разглеждан във връзка с член 5 и с точка 3, буква б) от приложение III, трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от задължен субект автоматично да определи висока степен на риск за клиент и съответно да вземе мерки за разширена комплексна проверка спрямо този клиент само защото клиентът е НПО, защото един от служителите на посочения клиент е гражданин на трета държава с висок риск от корупция или защото търговски партньор на същия клиент, но не самият клиент е свързан с такава трета държава. Държава членка обаче може да посочи в националното право такива обстоятелства като фактори, които обуславят потенциално по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм и които задължените субекти трябва да отчитат при своята оценка на рисковете, подлежаща на извършване спрямо техен клиент, стига тези фактори да съответстват на правото на Съюза, и по-специално на принципите на пропорционалност и на недопускане на дискриминация.

65

Вторият въпрос е поставен, ако на първия бъде даден утвърдителен отговор. Поради това, предвид отрицателния отговор на първия въпрос, на втория въпрос не следва да се отговоря.

66

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 13, параграф 1, букви в) и г) от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква от задължения субект, когато взема мерки за комплексна проверка на клиента, да получи от съответния клиент копие от договора, сключен между този клиент и трето лице.

67

Съгласно постоянната съдебна практика, за да е полезен с отговора си на отправилата преюдициален въпрос юрисдикция, може да е необходимо Съдът да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил в изложението на въпроса си (решение от 24 февруари 2022 г., Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението, C‑262/20, EU:C:2022:117, т. 33 и цитираната съдебна практика).

68

В член 11, който се съдържа в раздел 1, озаглавен „Общи разпоредби“, от глава II от Директива 2015/849, се посочват хипотезите, в които задължените субекти са длъжни да приложат стандартни мерки за комплексна проверка на клиента, тъй като се счита, че в тези хипотези има рискове от изпиране на пари или финансиране на тероризъм (вж. по аналогия решение от 10 март 2016 г., Safe Interenvíos, C‑235/14, EU:C:2016:154, т. 60). Задължените субекти съответно са длъжни да приложат тези мерки, щом като при тяхната оценка на рисковете, свързани с клиент, са установили, че степента на риск е нормална.

69

Що се отнася до самите мерки за комплексна проверка, които задължените субекти трябва да приложат, в член 13, параграф 1 от посочената директива се отбелязват някои от тях, сред които са оценяване и при необходимост получаване на информация за целта и планираното естество на деловите взаимоотношения (буква в) или осъществяване на постоянно наблюдение върху деловите взаимоотношения, по-специално чрез внимателно проучване на сделките, сключени през целия период на тези взаимоотношения, за да се гарантира, че сделките са в съответствие с известната на задължения субект информация за клиента, за стопанските му дейности и за неговия профил на риска, включително, ако е необходимо, за произхода на средствата, и чрез поддържане в актуализиран вид на притежаваните документи, данни или информация (буква г).

70

Освен това съгласно Директива 2015/849 тези субекти са длъжни да спазват някои изисквания за доказване и документиране пред компетентните национални органи, що се отнася както до оценката на рисковете, която извършват спрямо техните клиенти, така и до адекватността на мерките за комплексна проверка, прилагани към тези клиенти, спрямо установената степен на риск.

71

Всъщност, най-напред, в член 8, параграф 2 от Директива 2015/849 се уточнява, че оценките на рисковете, които задължените субекти трябва да извършват, се документират, поддържат в актуализиран вид и предоставят на съответните компетентни и саморегулиращи се органи. В това отношение в съображение 22 от тази директива се посочва, че основан на рисковете подход не означава, че на държавите членки и задължените субекти се предоставя неограничена свобода на действие, а предполага вземане на решения, основани на обективни данни, с цел по-ефективно справяне с рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, застрашаващи Съюза и лицата, които извършват дейност в него.

72

По-нататък, в член 13, параграф 4 от Директива 2015/849 се предвижда, че задължените субекти трябва да са в състояние да удостоверят пред компетентните или саморегулиращите се органи, че мерките за комплексна проверка, които прилагат, са подходящи спрямо установените рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризъм.

73

Накрая, в член 40, параграф 1, първа алинея, буква а) от тази директива — фигуриращ в глава V, озаглавена „Защита на данни, съхраняване на информация и статистически данни“ — от задължените субекти се изисква да съхраняват копие от документите и информацията, които са необходими за изпълнение на задълженията за комплексна проверка на клиента, предвидени в глава II от същата директива, за срок от пет години след приключване на деловите взаимоотношения с клиента.

74

От разпоредбите, цитирани в точки 71 и 72 от настоящото решение, следва, че когато при оценка на рисковете задълженият субект установи потенциално по-висок риск поради сделка — която е сложна и за необичайно голяма сума или няма явна икономическа или законна цел и която неговият клиент е сключил с търговски партньор, свързан с трета държава с висок риск от корупция — в хода на проверката, извършвана от компетентния национален орган, този субект трябва да предостави на същия орган съответната документация, удостоверяваща че е анализирал сделката и че я е отчел надлежно, за да достигне до своето заключение за степента на риск при този клиент.

75

Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точка 107 от своето заключение, в цитираните в точки 71—73 от настоящото решение разпоредби не се уточняват способите, чрез които задължените субекти могат да изпълняват тези изисквания за доказване и документиране пред компетентните национални органи. Ето защо тези способи попадат в обхвата на националното право, като трябва да съответстват на правото на Съюза, и по-специално на принципите на пропорционалност, на опазване на търговската тайна и на защита личните данни.

76

Поради това, както посочва Комисията в своето писмено становище, задължението за доказване и документиране, наложено на задължените субекти, не предполага непременно физическото представяне на копието от договор, тъй като съществуват други подходящи способи за доказване, като например представянето на доклади за оценяване на договор, съдържащи необходимата информация, за да се оцени рискът, свързан със съответната сделка и със съответните търговски взаимоотношения.

77

В разглеждания случай, както бе отбелязано в точка 21 от настоящото решение, Rodl & Partner не е предоставило на VID копието от договора, сключен между RBA Consulting и трето дружество, мажоритарен дял от което се притежава от установено в Руската федерация дружество, тъй като задълженият субект само е обяснил, че се е запознал с оригинала на този договор в помещенията на RBA Consulting. От преписката, с която разполага Съдът, освен това не е видно Rodl & Partner да е доказало или дори да твърдяло, че е предоставило на VID подходящи доказателства относно оценката на рисковете, свързани с тези търговски взаимоотношения и със сключените в техните рамки сделки, или относно мерките за комплексна проверка, взети в това отношение.

78

С оглед на гореизложеното на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 13, параграф 1, букви в) и г) от Директива 2015/849, разглеждан във връзка с член 8, параграф 2, член 13, параграф 4 и член 40, параграф 1, първа алинея, буква а), трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от задължения субект, когато взема мерки за комплексна проверка на клиента, да получи от съответния клиент копие от договора, сключен между този клиент и трето лице, стига задълженият субект да може да предостави на компетентния национален орган други подходящи документи, от които да е видно, от една страна, че е анализирал сключената сделка и установените търговски взаимоотношения между този клиент и това трето лице и от друга страна, че надлежно ги е отчел, за да вземе необходимите мерки за комплексна проверка спрямо установените рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризъм.

79

С петия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 14, параграф 5 от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че задълженият субект трябва да приложи мерки за комплексна проверка спрямо съществуващи клиенти, включително когато никаква промяна в положението на клиента не е могла да бъде установена и когато определеният срок от националното право за извършване на нова оценка на риска все още не е изтекъл. Запитващата юрисдикция освен това иска да се установи дали това задължение се прилага само за клиентите, при които има висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм.

80

При утвърдителен отговор на тези въпроси запитващата юрисдикция се пита дали такова тълкуване би съответствало на принципа на пропорционалност.

81

Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземе предвид не само текстът ѝ, но също нейният контекст и преследваните цели от правната уредба, от която тя е част (решение от 2 септември 2021 г., LG и MH (Самоизпиране), C‑790/19, EU:C:2021:661, т. 47 и цитираната съдебна практика).

82

Що се отнася до текста на член 14, параграф 5 от Директива 2015/849, тази разпоредба изисква от задължените субекти да прилагат мерки за комплексна проверка на клиента не само за всички нови клиенти, но също, когато е подходящо, за съществуващите им клиенти според тяхната преценка на рисковете, и по-специално при промяна на относимите обстоятелства за положението на даден клиент.

83

Така от самия текст на посочената разпоредба следва, че въз основа на подход, основан на рисковете, задължените субекти трябва да прилагат мерки за комплексна проверка не само спрямо техните нови клиенти, но и, когато моментът се окаже подходящ, спрямо съществуващите им клиенти. В посочената разпоредба се уточнява, че един от тези възможни подходящи моменти е този, в който относимите обстоятелства за положението на клиента се променят. Освен това същата разпоредба не свежда посоченото задължение, носено от задължените субекти, само до клиентите, за които е определена висока степен на риск.

84

В това отношение трябва да се припомни, че съгласно член 8, параграф 2 от Директива 2015/849 задължените субекти трябва по-специално да поддържат в актуализиран вид оценките на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, на които са изложени.

85

От гореизложеното следва, че член 14, параграф 5 от Директива 2015/849, разглеждан във връзка с член 8, параграф 2, изисква от задължения субект въз основа на оценка на риска, поддържана в актуализиран вид, да вземе мерки за комплексна проверка, при необходимост с разширен характер, спрямо съществуващ клиент, когато това е подходящо, по-специално при промяна на относимите обстоятелства за положението на клиента.

86

Това тълкуване се потвърждава от общата структура, в която се вписва член 14, параграф 5 от Директива 2015/849.

87

Що се отнася до последния аспект, посочената разпоредба от тази директива е включена в раздел 1, озаглавен „Общи разпоредби“, от глава II, посветена на задълженията за извършване на комплексна проверка на клиента. Следователно задължението, носено от задължените субекти съгласно същата разпоредба, се прилага за всички клиенти, независимо от определената за тях степен на риск.

88

Освен това от текста на член 13, параграф 1, буква г) от Директива 2015/849 следва, че задължените субекти са длъжни да упражняват постоянно наблюдение върху своите клиенти и върху сключваните от тях сделки. Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точка 119 от своето заключение, когато задължен субект узнае относими обстоятелства за някои от неговите съществуващи клиенти, като например търговски сделки, които могат да повлияят на оценката на риска, извършена за този клиент, той трябва да вземе предвид тези обстоятелства и когато изглежда уместно, да преразгледа анализа на риска и евентуално равнището на мерките за комплексна проверка, приложени спрямо този клиент.

89

Накрая, тълкуването на член 14, параграф 5 от Директива 2015/849, възприето в точка 85 от настоящото решение, осигурява постигането на главната цел на тази директива, която, както бе припомнено в точка 33 от настоящото решение, е да се предотврати използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм.

90

В разглеждания случай запитващата юрисдикция трябва да провери дали сделките, които са сключени между RBA Consulting и дружество, мажоритарен дял от което се притежава от установено в Руската федерация дружество, и за които е безспорно, че Rodl & Partner е знаело, съгласно член 14, параграф 5 от Директива 2015/849 съставляват относими обстоятелства, които въз основа на подход, основан на рисковете, правят подходящо вземането на мерки за комплексна проверка, при необходимост с разширен характер, спрямо RBA Consulting, независимо че срокът, определен в националното право за извършване на нова оценка на риска при този клиент, все още не е изтекъл.

91

С оглед на гореизложеното на петия въпрос следва да се отговори, че член 14, параграф 5 от Директива 2015/849, разглеждан във връзка с член 8, параграф 2, трябва да се тълкува в смисъл, че задължените субекти са длъжни въз основа на оценка на рисковете, поддържана в актуализиран вид, да вземат мерки за комплексна проверка, при необходимост с разширен характер, спрямо съществуващ клиент, когато това е подходящо, и по-специално при наличие на промяна в относимите обстоятелства за положението на този клиент, независимо че максималният срок, определен в националното право за извършване на нова оценка на риска при този клиент, все още не е изтекъл. Това задължение не се прилага само за клиентите, при които има висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм.

92

С оглед на гореизложеното не е необходимо да се разглежда изложеният в точка 80 от настоящото решение въпрос, поставен от запитващата юрисдикция при условията на евентуалност в рамките на същия пети въпрос.

93

С шестия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 60, параграфи 1 и 2 от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че при публикуването на решение за налагане на санкция, прието поради извършено нарушение на националните разпоредби за транспониране на тази директива, компетентният национален орган е длъжен да се увери, че публикуваната информация съответства на информацията, съдържаща се в това решение.

94

Според латвийското правителство този въпрос е недопустим.

95

Всъщност, на първо място, въпросът бил хипотетичен, тъй като член 60, параграф 1 от Директива 2015/849, чието тълкуването се иска в този въпрос от запитващата юрисдикция, се отнасял за положение, при което се публикува решение, което изобщо не се обжалва, а не за положение, при което, както в разглеждания случай, се публикува решение, което се обжалва, като последното положение попадало в обхвата на член 60, параграф 2 от тази директива.

96

На второ място, запитващата юрисдикция не установила никаква неточност в информацията, публикувана на уебсайта на VID, поради което шестият преюдициален въпрос нямал никаква връзка с фактите или с предмета на главното производство и съответно не отговарял на обективна нужда за разрешаването на спора в главното производство.

97

В това отношение, от една страна, от акта за преюдициално запитване следва, че Република Латвия е транспонирала в националното право член 60, параграф 2 от Директива 2015/849 и че поради това е разрешила публикуването на решения, които се обжалват. Предвиждайки, че компетентните органи публикуват веднага на официалния си уебсайт „и“ информацията, че съответното решение се обжалва, в тази разпоредба впрочем се прави уточнението, че тези органи трябва да публикуват тази информация в допълнение към информацията, посочена в член 60, параграф 1, където се предвижда, че „[п]ри публикуването се дава най-малко информация за вида и естеството на нарушението и за самоличността на отговорните лица“. Следователно самото отправяне на въпрос до Съда относно тълкуването както на параграф 1, така и на параграф 2 от посочения член 60, които предвид текста на последния параграф са свързани, не прави шестия въпрос хипотетичен.

98

От друга страна, според запитващата юрисдикция към момента на постановяване на нейния акт за преюдициално запитване публикацията на уебсайта на VID за решението за налагане на санкция, прието спрямо Rodl & Partner, все още е съдържала неточности.

99

От гореизложеното следва, че шестият въпрос е допустим.

100

Що се отнася до публикуването, предвид съдържанието им, на решенията, които се обжалват, трябва да се отбележи, че съгласно съвместния прочит на параграфи 1 и 2 от член 60 от Директива 2015/849, които по същество бяха припомнени в точка 97 от настоящото решение, на уебсайта на компетентния национален орган се публикува само информация, съдържаща се в тези решения. Следователно от публикуването е изключена информация, която не съответства на информацията, съдържаща се в посочените решения.

101

С оглед на гореизложеното на шестия въпрос следва да се отговори, че член 60, параграфи 1 и 2 от Директива 2015/849 трябва да се тълкува в смисъл, че при публикуването на решение за налагане на санкция, прието поради извършено нарушение на националните разпоредби за транспониране на тази директива, компетентният национален орган е длъжен да се увери, че публикуваната информация съответства точно на информацията, съдържаща се в това решение.

102

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: