1)

Следва ли от правото на Съюза, и в частност от член 4, параграф 3 ДЕС, член 288, трета алинея ДФЕС и член 260, параграф 1 ДФЕС, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти разпоредбите на член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО (1) (наричана по-нататък „Директивата за услугите“) пораждат директен ефект по такъв начин, че противоречащите на Директивата национални разпоредби на член 4 от германската Verordnung über die Honorare für Architekten und Ingenieurleistungen (Наредба за хонорарите на архитектите и инженерите) от 1996 г., в редакцията от 2002 г. (наричана по-нататък „Наредбата от 2002 г.“), според които с някои изключения предвидените в Наредбата минимални ставки за дейности по проектиране и контрол на архитектите и инженерите са задължителни и споразумения за плащане на хонорар под минималните ставки в договори с архитекти и инженери са недействителни, вече не трябва да се прилагат дори ако става въпрос за претенции, произтичащи от договор за проектиране, сключен през 2004 г., т.е. преди приемането на Директивата за услугите?

2)