This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62019CN0123
Case C-123/19 P: Appeal brought on 18 February 2019 by Vans, Inc. against the judgment of the General Court (Ninth Chamber) delivered on 6 December 2018 in Case T-817/16, Vans, Inc. v European Union Intellectual Property Office (EUIPO)
Дело C-123/19 P: Жалба, подадена на 18 февруари 2019 г. от Vans Inc. срещу решението на Общия съд (девети състав), постановено на 6 декември 2018 г. по дело T-817/16 — Vans Inc./Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
Дело C-123/19 P: Жалба, подадена на 18 февруари 2019 г. от Vans Inc. срещу решението на Общия съд (девети състав), постановено на 6 декември 2018 г. по дело T-817/16 — Vans Inc./Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
OB C 220, 1.7.2019, p. 16–16
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
1.7.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 220/16 |
Жалба, подадена на 18 февруари 2019 г. от Vans Inc. срещу решението на Общия съд (девети състав), постановено на 6 декември 2018 г. по дело T-817/16 — Vans Inc./Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
(Дело C-123/19 P)
(2019/C 220/21)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Vans Inc. (представители: M. Hirsch и M. Metzner, Rechtsanwälte)
Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Deichmann SE
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
1. |
да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз (девети състав) от 6 декември 2018 г. по дело T-817/16 и решението на четвърти апелативен състав от 21 септември 2016 г. по преписка R2030/2015-4 и да отхвърли възражението изцяло, |
2. |
да осъди ответника да заплати разноските в производството. |
Основания и основни доводи
Жалбоподателят излага следните основания:
Общият съд неправилно приел, че възразяващата страна е представила достатъчно доказателства в подкрепа на по-ранната марка; по-конкретно, Общият съд е приложил твърде широко тълкуване на понятието „еквивалентни документи“ по смисъла на правило 19, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 2868/95 (1) (понастоящем: член 7, параграф 2, буква а), подточка ii) от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 (2);
— |
противно на приетото от Общия съд, извлечението от базата данни TMView не представлявало „еквивалентен документ“ по смисъла на правило 19, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 2868/95; това следвало, от една страна, от недвусмисления текст на разпоредбата, който що се отнася до допустимите еквивалентни документи се позовавал на естеството, а не на произхода на документа, и от друга страна, от разума на закона, отразен в разпоредбата, |
— |
поради характеристиките на базата данни, извлечението от TMView не можело да представлява доказателство в подкрепа на възражението, |
— |
възражението трябвало следователно да бъде отхвърлено, дори само поради липсата на доказателства в подкрепа на по-ранното право, |
— |
освен това Общият съд приел погрешно, че съществува вероятност от объркване между двата конфликтни знака; по-конкретно Общият съд несъмнено е констатирал съществуващите разлики между знаците, но въпреки това впоследствие не ги е взел предвид при разглеждането на визуалното сходство между знаците, а е постановил, общо и без по-подробни мотиви, че съществува средно визуално сходство между тях. |
(1) Регламент на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995 г., стр.1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).
(2) Регламент на Комисията от 5 март 2018 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета относно марката на Европейския съюз, и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 (ОВ 2018г., L 104, стр. 1).