—

С първото основание се твърди, че продължителността на производството от 62 месеца превишавала повече от два пъти установената в член 9, параграф 6 от Регламента за държавните помощи (1) продължителност.

—

С второто основание се твърди, че не е налице никакво предимство, тъй като била налице насрещна престация — следвало да се вземе предвид стабилизиращото въздействие за мрежата, което оказват потребителите на базова електроенергия. Освен това освобождаването от таксите не било финансирано с държавни средства.

—

С третото основание са посочва, че с пълното освобождаване от такси на потребителите на базова електроенергия съществено се засягал стопанският живот в Германия. По-специално предприятията от енергоемката промишленост следвало да могат да останат конкурентноспособни и следвало да се препятства делокализацията им в чужбина.

—

С четвъртото основание се посочва, че било произволно възстановяването на минимална такса в размер на 20 % от публикуваните такси за мрежата на основание на действащата до 3 август 2011 г. редакция на член 19, параграф 2 от StromNEV и по този начин се нарушавала забраната за допускане на дискриминация.

—

По-нататък се твърди, че спазването на принципите на причинно-следствената връзка на разходите и заплащането на справедливи и недискриминационни такси за мрежата можело да се гарантира единствено чрез установяване на техния размер по „методика на физическия път“.

—

С разпореденото възстановяване на получените средства се нарушавала забраната за допускане на дискриминация и защото Комисията не взела предвид преходната разпоредба на член 32, параграф 3 от StromNEV.

—

Накрая се посочва, че потребителите на базова електроенергия се различавали значително от атипичните мрежови потребители по смисъла на член 19, параграф 2, първо изречение от StromNEV. Материално необосновано било изискването и двете групи мрежови потребители да заплащат минимална такса в размер на 20 %, независимо от съществуващите различия.