5.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/44

—

да отмени годишната оценка за работата на жалбоподателя за 2016 г. в редакцията ѝ, която е сведена до знанието на жалбоподателя на 10 април 2017 г.;

—

доколкото е необходимо с оглед на конкретния случай, да отмени решението на управителния съвет на EUIPO относно жалбата, която жалбоподателят подал на 18 октомври 2017 г. на основание на член 90, параграф 2 от Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз, както и

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Жалбоподателят твърди, че неговият пряк ръководител не е извършил независима оценка или критичен анализ на доклада на изпълнителния директор относно работата на жалбоподателя през част от периода, за който се отнася доклада — от 1 януари 2016 г. до 17 октомври 2016 г., като по този начин е нарушил Решение на Комисията C(2013) 8985 окончателен от 16 декември 2013 г. за определяне на общи разпоредби за изпълнение на член 43 и на член 44, първа алинея от Правилника за длъжностните лица, както и вътрешните инструкции за работа в EUIPO.

—

Изпълнителният директор не можел да бъде безпристрастен орган, компетентен да разглежда жалби по административен ред в производството по годишното оценяване на жалбоподателя, тъй като този орган взел решаващо участие при изготвянето на този доклад. Вътрешните инструкции за работа в EUIPO предвиждали, че в сходни случаи по подадените жалби се произнася комисия по жалбите.

—

Не е бил проведен нормален диалог относно жалбата, по специално поради произволното прекратяване на разговорите от страна на изпълнителния директор, с което се нарушавали правилата относно производството по обжалване, и по-специално решението на Комисията и приетите във връзка с това вътрешни инструкции да работата в EUIPO. Липсвала ефективна административноправна защита на досъдебната фаза.

—

В писмото на изпълнителния директор, а оттам и в самия доклад за годишната оценка за 2016 г. се установявала значителен недостиг на мотиви, което в значителна част изключвало възможността за обсъждането им от страна на жалбоподателя. Отсъствало фактическо основание изпълнителният директор да оценява на работата на жалбоподателя. В по-голямата си част оценката била неясна. Работата на жалбоподателя при изпълняването на ръководните му функции в главния оперативен отдел била оценена от изпълнителния директор в изготвената от него част от доклада значително по-ниско, отколкото почти всички предходни оценки на жалбоподателя без изключения. Посочените мотиви не отговаряли на установените завишени стандарти за мотивиране на такива актове.

—

Годишният доклад за оценка за 2016 г., в чието съдържание се включва и доклада на изпълнителния директор, съдържал явни грешки в преценката, тъй като се основавал на непълни и произволно избрани данни за извършената работа. Анализът на фактите бил изключително неясен и неправдоподобен.

—

Сам по себе си годишният доклад не съдържал анализ на цифровите показатели за работата на жалбоподателя в спорната част от периода, за който се отнася доклада, тъй като прекият ръководител на жалбоподателя не направил анализ на цифровите показатели за работата в своя годишен доклад.

—

Изготвената от изпълнителния директор част от доклада за оценка, а следователно по необходимост и целият годишен доклад, съдържала неистини и се основавала на непълна и определена едностранно негативна информация за работата на жалбоподателя. От това изпълнителният директор извеждал произволни и странни основни изводи за направената оценка, които взел като основа за доклада, въпреки че не са включени в посочените в целите отнапред дефинирани ключовите показатели. По този начин съставената от изпълнителния директор част от доклада изопачавала фактите до такава степен, че по никакъв начин не се отразява работата на жалбоподателя. Не можело да е законосъобразно да се прави отрицателна оценка в края на годината, без да се предостави на жалбоподателя възможност за реакция по отношение на установените недостатъци в неговата работа.