This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62016CA0547
Case C-547/16: Judgment of the Court (Third Chamber) of 23 November 2017 (request for a preliminary ruling from the Tribunal Supremo — Spain) — Gasorba SL, Josefa Rico Gil, Antonio Ferrándiz González v Repsol Comercial de Productos Petrolíferos SA (Competition — Article 101 TFEU — Agreements between undertakings — Business relationships between service station operators and oil companies — Long-term exclusive supply agreement for fuel — European Commission decision making an undertaking’s commitments binding — Extent to which national courts are bound by a commitment decision adopted by the Commission — Articles 9(1) and 16(1) of Regulation (EC) No 1/2003)
Дело C-547/16: Решение на Съда (трети състав) от 23 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo — Испания) — Gasorba SL, Josefa Rico Gil, Antonio Ferrándiz González/Repsol Comercial de Productos Petrolíferos SA (Конкуренция — Член 101 ДФЕС — Споразумения между предприятия — Търговски отношения между оператори на бензиностанции и петролни предприятия — Дългосрочно споразумение за изключително снабдяване с горива — Решение, с което Европейската комисия обявява за задължителни поети от предприятие ангажименти — Степен, в която приетото от Комисията решение относно ангажиментите е задължително за националните съдилища — Член 9, параграф 1 и член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003)
Дело C-547/16: Решение на Съда (трети състав) от 23 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo — Испания) — Gasorba SL, Josefa Rico Gil, Antonio Ferrándiz González/Repsol Comercial de Productos Petrolíferos SA (Конкуренция — Член 101 ДФЕС — Споразумения между предприятия — Търговски отношения между оператори на бензиностанции и петролни предприятия — Дългосрочно споразумение за изключително снабдяване с горива — Решение, с което Европейската комисия обявява за задължителни поети от предприятие ангажименти — Степен, в която приетото от Комисията решение относно ангажиментите е задължително за националните съдилища — Член 9, параграф 1 и член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003)
OB C 22, 22.1.2018, p. 15–15
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
- Date of document:
- 23/11/2017
- Date lodged:
- 28/10/2016
- Author:
- Съд
- Form:
- Съдебна информация
- Authentic language:
- испански
- Type of procedure:
- Иск за предварително заключение, Иск за предварително заключение - не е необходимо съдебно решение
- Link
- Select all documents mentioning this document
- Case affecting:
-
- Related EU case-law document 62016CJ0547
- Instruments cited in case law:
- Link
|
22.1.2018 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 22/15 |
Решение на Съда (трети състав) от 23 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo — Испания) — Gasorba SL, Josefa Rico Gil, Antonio Ferrándiz González/Repsol Comercial de Productos Petrolíferos SA
(Дело C-547/16) (1)
((Конкуренция - Член 101 ДФЕС - Споразумения между предприятия - Търговски отношения между оператори на бензиностанции и петролни предприятия - Дългосрочно споразумение за изключително снабдяване с горива - Решение, с което Европейската комисия обявява за задължителни поети от предприятие ангажименти - Степен, в която приетото от Комисията решение относно ангажиментите е задължително за националните съдилища - Член 9, параграф 1 и член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003))
(2018/C 022/19)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Tribunal Supremo
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Gasorba SL, Josefa Rico Gil, Antonio Ferrándiz González
Ответник: Repsol Comercial de Productos Petrolíferos SA
Диспозитив
Член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101] и [102 ДФЕС] трябва да се тълкува в смисъл, че прието от Европейската комисия на основание член 9, параграф 1 от този регламент решение относно ангажиментите, което засяга определени споразумения между предприятия, не е пречка националните съдилища да преценят дали посочените споразумения противоречат на правилата в областта на конкуренцията и ако се налага, да ги обявят за нищожни на основание член 101, параграф 2 ДФЕС.
