Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62014CN0556

    Дело C-556/14 P: Жалба, подадена на 1 декември 2014 г. от Holcim (Romania) SA срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 18 септември 2014 г. по дело T-317/12, Holcim (Romania) SA/Европейска комисия

    OB C 65, 23.2.2015, p. 22–24 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    23.2.2015   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 65/22


    Жалба, подадена на 1 декември 2014 г. от Holcim (Romania) SA срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 18 септември 2014 г. по дело T-317/12, Holcim (Romania) SA/Европейска комисия

    (Дело C-556/14 P)

    (2015/C 065/33)

    Език на производството: английски

    Страни

    Жалбоподател: Holcim (Romania) SA (представител: L. Arnauts, lawyer)

    Друга страна в производството: Европейска комисия

    Искания на жалбоподателя

    Жалбоподателят иска от Общия съд:

    да отмени решението на Общия съд (осми състав), постановено на 18 септември 2014 г. по дело T-317/12, Holcim (Romania) SA/Европейска комисия,

    да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски по дело T-317/12 пред Общия съд, както и разноските по производството пред Съда,

    да върне делото на Общия съд за ново разглеждане.

    При условията на евентуалност, да приеме исканията на жалбоподателя, както са направени пред Общия съд:

    да приеме, че по отношение на претърпените от жалбоподателя вреди вследствие на кражбата на 1 0 00  000 квоти ЕС трябва да понесе отговорност за поведението на Европейската комисия по реда на членове 256, 268 и 340 ДФЕС,

    да задължи ЕС да заплати на жалбоподателя стойността на откраднатите квоти, които към датата на постановяване на окончателното съдебно решение все още не са върнати, при това по пазарни цени към датата на кражбата, увеличена с годишна лихва в размер на 8 %, считано от 16 ноември 2010 г.,

    в резултат да осъди Европейския съюз да заплати временно на жалбоподателя сумата от 1 EUR,

    да задължи страните да се споразумеят за размера на вредите и/или да задължи жалбоподателя да докаже окончателния размер на претърпените от него вреди в тримесечен срок от постановяване на междинното решение,

    да обяви за изпълняемо съдебното решение.

    И във всички случаи:

    да осъди ЕС да заплати съдебните разноски,

    да обяви за изпълняемо съдебното решение.

    Основания и доводи

    В Регламент 2216/2004 от 21 декември 2004 г.„за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета и Решение № 280/2004/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета“ (3), Европейската комисия установява стандартизирана система от национални регистри (СТЕ на ЕС) за проследяване и защита на издаването, придобиването, прехвърлянето и отмяната на квоти на Европейския съюз (КЕС) (квоти за отделяне на определено количество парникови газове в рамките на международните споразумения относно тяхното намаляване). Националните регистри са свързани и се контролират от централен администратор в Европейската комисия, наречен Независим регистър на операциите на Общността (CITL).

    Няколко национални регистри от СТЕ на ЕС стават обект на атаки от киберпрестъпници. На 16 ноември 2010 г. в партидите на Holcim (Romania) в СТЕ на ЕС неправомерно е направена справка. Чрез поредица операции, извършени от неоправомощени за това лица, 1 6 00  000 КЕС са прехвърлени по две чуждестранни партиди, като само 6 00  000 от тях са върнати благодарение на намесата на румънския Национален регистър (NEPA). Това означава загуби от приблизително 1 5 0 00  000 EUR, тъй като поради позицията на Европейската комисия Holcim (Romania) не е могло да си върне останалите откраднати квоти.

    Европейската комисия последователно отказва i) да блокира откраднатите квоти, въпреки че всяка от тях има отделен номер и е лесно проследима по всяко време в СТЕ на ЕС, и ii) да разкрие в кои партиди и/или национални регистри се намират те, за да позволи на Holcim да инициира съдебно производство в съответната или в съответните държави членки. Европейската комисия задължава и националните регистри да заемат същата позиция въз основа на задължението за поверителност.

    Искането за обезщетение за вреди срещу Европейския съюз съгласно член 21 от Протокола относно Статута на Съда и членове 256, 268 и 340 ДФЕС, което е отхвърлено от Общия съд в решението му от 18 септември 2014 г., се базира:

     

    Първо основание: на отговорността на Европейския съюз за незаконосъобразни решения на Европейската комисия, състоящи се в:

    i.

    неправилно тълкуване на член 10, параграф 1 от Регламент 2216/2004 от 21 декември 2004 г.„за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета“,

    ii.

    нарушение на член 20 от Директива 2003/87/EО на Европейския парламент и на Съвета „за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета“, и

    iii.

    нарушения на няколко основни принципи на правото (принципите на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания, задължението за полагане на грижа и правото на ефективна съдебна защита по отношение на правата на собственост) с решението да не се разкрива или да не се допусне разкриването на местонахождението на откраднати квоти на Европейския съюз (КЕС) в рамките на схемата на Европейския съюз за търговия с емисии (СТЕ на ЕС).

     

    Второ основание: на отговорността на Европейския съюз за незаконосъобразно прилагане на членове 19 и 20 от Директива 2003/87 и Регламент 2216/2004 от Европейската комисия във връзка със сигурността, поверителността и функционирането на СТЕ на ЕС.

     

    Трето основание: на отговорността на Европейския съюз за законосъобразни актове, които засягат особена категория икономически оператори по непропорционален спрямо другите оператори начин (необичайна вреда) и надхвърлят пределите на икономическите рискове, присъщи на дейностите в съответния сектор (специална вреда), без при това правният акт, станал причина за настъпването на претендираната вреда, да е обоснован с оглед на общ икономически интерес.


    (1)  Директива 2003/87/EО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета, ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78

    (2)  Решение № 280/2004/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото, ОВ L 49, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 194

    (3)  ОВ L 386, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 37, стр. 250


    Top