—

Жалбоподателят твърди, че съгласно член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз ограничителни мерки могат да бъдат приемани само по съвместна инициатива на Комисията и върховния представител. Съветът приел оспорваните решения и регламенти, като действал самостоятелно. Поради това те са опорочени от липсата на компетентност.

—

Жалбоподателят твърди, че посоченият мотив за включването на г-н Jannatian в списъка в приложение II е твърде неясен, за да отговаря на установените в съдебната практика изисквания по отношение на задължението за мотивиране. За да изпълни задължението за мотивиране, Съветът следвало да изложи конкретните и специфични елементи, които са показателни за наличието на действителна подкрепа, оказана от жалбоподателя на правителството на Иран или на чувствителни по отношение на разпространението ядрени дейности на Иран. Поради това оспорваните решения и регламенти са опорочени от липсата на мотиви.

—

Жалбоподателят твърди на първо място, че тъй като не са мотивирани, оспорваните решения и регламенти следователно нарушават правото на защита на жалбоподателя; на второ място, че незаконосъобразността на оспорваните решения и регламенти засяга настоящото производство, тъй като от една страна е пречка за защитата на жалбоподателя, а от друга страна се засяга способността на Съда да упражни контрол за законосъобразност върху оспорваните решения и регламенти. От това следва, че са нарушени правата на жалбоподателя на ефективна съдебна защита. На последно място, доколкото жалбоподателят бил лишен от правото си на защита и тъй като е застрашена способността на Съда да упражни контрол за законосъобразност върху оспорваните решения и регламенти относно мерки за замразяване на финансови средства — които по самото си естество представляват „изключителна принуда“ — правото на собственост на жалбоподателя е необосновано ограничено.

—

Жалбоподателят твърди, че Съветът не привел доказателствата и данните, на които се основават приетите от него оспорвани решения и регламенти.

—

Жалбоподателят изтъква, че противно на посоченото в оспорваните решения и регламенти, жалбоподателят вече не бил заместник-ръководител на организацията за атомна енергия към съответния момент на включването му в списъка на лицата и образуванията, които попадат в обхвата на ограничителните мерки. Поради това Съветът допуснал фактическа грешка като включил жалбоподателя в списъка само на основание че към момента на приемане на различните оспорвани решения и регламенти, той е бил заместник-ръководител на организацията за атомна енергия.

—

Жалбоподателят твърди, че член 20, буква б) няма за цел да се прилага per se по отношение на физически лица на ръководни постове в някое от образуванията от списъка в приложение VIII. Освен това в член 20, буква б) се предвижда включването в списъка на лица, „които участват, имат пряко отношение или предоставят подкрепа за чувствителните ядрени дейности на Иран.“ Съветът допуснал грешка при прилагането на правото, като включил жалбоподателя в списъка от приложение II, без да приведе доказателства, че жалбоподателят предоставял активна и реална подкрепа за ядрените дейности на Иран към момента на включването му в списъка от приложение.

—

Жалбоподателят твърди, че в настоящия случай не е налице цел от общ интерес, която може да обоснове налагането на толкова строги мерки на лица, които макар и за кратък срок са заемали ръководна позиция в организацията за атомна енергия на Иран. Освен това дори ако мерките бъдат счетени за обосновани с оглед на цел от общ интерес, те все още могат да пораждат критика, тъй като с тях не се спазва разумната пропорционалност между използваните средства и целта, чието постигане се иска.