This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62010CN0022
Case C-22/10 P: Appeal brought on 14 January 2010 by REWE-Zentral AG against the judgment of the Court of First Instance (Sixth Chamber) delivered on 11 November 2009 in Case T-150/08 REWE-Zentral AG v Office for Harmonisation in the Internal Market (Trade Marks and Designs), intervener: Aldi Einkauf GmbH & Co. OGH
Дело C-22/10: Жалба, подадена на 14 януари 2010 г. от REWE-Zentral AG срещу решението на Първоинстанционния съд (шести състав), постановено на 11 ноември 2009 г. по дело T-150/08 — REWE-Zentral AG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), встъпила страна: Aldi Einkauf GmbH & Co. OGH
Дело C-22/10: Жалба, подадена на 14 януари 2010 г. от REWE-Zentral AG срещу решението на Първоинстанционния съд (шести състав), постановено на 11 ноември 2009 г. по дело T-150/08 — REWE-Zentral AG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), встъпила страна: Aldi Einkauf GmbH & Co. OGH
OB C 80, 27.3.2010, p. 15–16
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
27.3.2010 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 80/15 |
Жалба, подадена на 14 януари 2010 г. от REWE-Zentral AG срещу решението на Първоинстанционния съд (шести състав), постановено на 11 ноември 2009 г. по дело T-150/08 — REWE-Zentral AG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), встъпила страна: Aldi Einkauf GmbH & Co. OGH
(Дело C-22/10)
2010/C 80/28
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: REWE-Zentral AG (представители: M. Kinkeldey и A. Bognár, Rechtsanwälte)
Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Aldi Einkauf GmbH & Co. OHG
Искания на жалбоподателя
— |
да се отмени обжалваното съдебно решение на Първоинстанционния съд от 11 ноември 2009 г., |
— |
да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски по настоящото производство и по производството пред Първоинстанционния съд. |
Правни основания и основни доводи
Настоящата жалба е насочена срещу решението на Първоинстанционния съд, с което той отхвърля подадената от жалбоподателя жалба за отмяна на решението на четвърти апелативен състав на Служба за хармонизация във вътрешния пазар от 15 февруари 2008 г. за отхвърляне на заявката му за регистрация на словния знак CLINA. Със своето решение Първоинстанционният съд потвърждава решението на апелативния състав, съгласно което съществува вероятност от объркване с по-ранната марка на Общността CLINAIR.
В подкрепа на жалбата се изтъква основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (наричан по-нататък: РМО).
При преценката на вероятността от объркване Първоинстанционният съд неправилно от правна гледна точка не е предприел цялостно общо претегляне на всички относими фактори. Като счел, че е налице твърде висока степен на прилика във фонетично и писмено отношение между конфликтните марки — извод, до който е достигнал също по неправилен от правна гледна точка начин, той приел, че тази прилика не може да бъде неутрализирана с наличната концептуална разлика, което също била съответно опорочено с грешка. Освен това, Първоинстанционният съд не е преценил по безупречен от правна гледна точка начин слабия отличителен характер на по-ранната марка. Така Първоинстанционният съд не е приложил по надлежен начин член 8, параграф 1, буква б) от РМО и следователно нарушил общностното право.
По-специално, Първоинстанционният съд не е взел в достатъчна степен предвид това, че подлежащите на сравнение знаци CLINAIR и CLINA се отличавали със съществени фонетични и писмени разлики, които от правна гледна точка трябва да се вземат предвид, и че по-ранната марка CLINAIR се характеризирала с особено смислово съдържание, което също от правна гледна точка трябвало да се вземе предвид, което смислово съдържание напълно липсвало при по-новата марка. Първоинстанционният съд също не взел предвид това, че съставната част „CLIN“ имала слаб отличителен характер и следователно от правна гледна точка само в ограничена степен можела да предопредели общото впечатление от марката CLINAIR. Ето защо, единствено съвпадението на този съставен елемент не можело от правна гледна точка да е достатъчно за обосноваване на наличието на вероятност от объркване съгласно член 8, параграф 1, буква б) от РМО, като се имат предвид освен това че съществуващите разлики във фонетично, писмено и концептуално отношение не били незначителни.