2.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/22

Докладчик:

Cillian LOHAN

1.1.

Понятието „климатична справедливост“ очертава глобалното изменение на климата като политически и етичен въпрос, а не само като строго екологичен проблем. То обикновено се разглежда в общия контекст на пространствена и времева взаимозависимост и с него се признава, че най-уязвимите и най-бедните в обществото често трябва да понасят най-силното въздействие от ефектите от изменението на климата. Това е така въпреки факта, че именно тези групи са отговорни в най-малка степен за емисиите, довели до кризата с климата. По-общо в това становище под климатична справедливост се разбира необходимостта от разглеждането на справедливостта на често непропорционалното въздействие на изменението на климата върху гражданите и общностите и в развиващите се, и в развитите икономики.

1.2.

ЕИСК счита, че всички граждани имат право на здравословна и чиста околна среда, както и да очакват правителствата да поемат отговорност за националните си ангажименти и национално определените приноси по Парижкото споразумение по отношение на факторите за изменението на климата и заплахите във връзка с изменението на климата, като се отчитат не само по-очевидните екологични и икономически аспекти, но също и социалното въздействие.

1.3.

ЕИСК предлага да започне обсъждането на нормативен акт на ЕС за климатичните права, който да обхваща правата на гражданите на ЕС и природата в контекста на предизвикателствата на кризата с изменението на климата в света. Макар че признава водещата роля на ЕС в застъпничеството за стабилен и справедлив международен режим относно климата, ЕИСК насърчава институциите на ЕС и националните правителства да проучат прилагането на принципите на климатичната справедливост на всички равнища — световно, европейско, национално и местно. Европейският семестър би могъл да се използва като инструмент за осъществяването на тази амбиция. Климатичната справедливост означава справедливост както за хората, така и за околната среда, от която сме зависими — двете неща са взаимосвързани. В тази връзка ЕИСК припомня две скорошни инициативи: Глобалния пакт за околната среда и проекта за Всеобща декларация за правата на човечеството.

1.4.

Системите за производство и потребление трябва да се променят, за да се адаптират към последиците от изменението на климата и смекчаването им. Преходът трябва да се осъществи в световен мащаб и в секторен контекст, а ЕС може да играе водеща роля. Трябва да се определи кои са най-уязвимите стопански отрасли и работници и да им се окаже подходяща подкрепа. При този преход от подкрепа се нуждаят по-специално продоволствените системи и участниците в тях. Устойчивата консумация на храни трябва да започва от началния етап на подготовка на почвата и управление на природните системи, за да се осигурят основните градивни елементи на храните. ЕС следва да поеме недвусмислено водеща роля за насърчаването на устойчивото управление и опазването на почвите.

1.5.

Силата на потребителите може да бъде мобилизирана за осъществяване на прехода само когато те разполагат с вариант за устойчиви етични алтернативи, които не водят до значително намаляване на удобството или на качеството по отношение на услуга, употреба или достъпност. Чрез новите стопански модели, като например цифровата и кръговата икономика и икономиката на споделянето и чрез международно сътрудничество по глобалния и секторен преход към тези модели, може да бъдат разработени реални алтернативи за потребителите.

1.6.

Следва да се използват механизми за подкрепа, сред които публични средства, икономически инструменти и стимули, за гарантиране на наличието на инфраструктура и подходяща подкрепа за потребителите, които желаят да изберат нисковъглероден начин на живот, включително да се предоставя помощ за посрещането на по-високите разходи за етични/дълготрайни/устойчиви стоки и услуги, като същевременно се гарантира, че не се застрашава конкурентоспособността.

1.7.

Трябва да се извърши картографиране на изместването на работни места в нисковъглеродната икономика и възможностите да бъдат установени възможно най-рано. Това ще позволи да се разработят и приложат най-ефективните политики, за да се гарантира защитата на работниците и запазването на качеството им на живот в рамките на един справедлив преход.

1.8.

ЕИСК отново призовава за създаване на Европейска обсерватория на бедността (1), обединяваща всички заинтересовани страни, която да допринесе за определяне на европейски показатели за енергийната бедност. Наличието на справедливост за всички граждани означава да се гарантира снабдяването на всички хора с чиста и достъпна енергия на приемлива цена.

1.9.

ЕИСК призовава за прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива и за преминаване към подпомагане на прехода към възобновяеми източници.

1.10.

Ефективността на политиките в областта на устойчивостта зависи от това да се гарантира, че механизмите за подкрепа на прехода са ясно определени, ползват се с предимство и са обезпечени с подходящи средства. В същото време ЕС трябва да започне широкообхватни международни преговори за сключването на глобално споразумение, чрез което да се смекчат причините за изменението на климата и да се подкрепя по-устойчив глобален икономически модел.

2.1.

Настоящото становище по собствена инициатива е изготвено в контекста на работния план на Обсерваторията на устойчивото развитие за 2017 г. Климатичната справедливост е въпрос, който засяга всички нас и все пак по него липсват действия на равнище ЕС. Това е възможност за ЕИСК да поеме водеща роля и да представи някои първоначални предложения, особено що се отнася до Европа. Много от аспектите на климатичната справедливост трябва да бъдат разгледани по-задълбочено, като например въпроса за глобалното и индивидуалното разпределение на квоти за емисии.

2.2.

ЕИСК желае да заеме институционална позиция, за да представи мнението на организираното гражданско общество в ЕС в дискусията за въздействието на изменението на климата и най-добрите начини за преодоляване на това въздействие по справедлив и законен начин.

2.3.

В контекста на международно приетите цели на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), Парижкото споразумение и факта, че последиците от изменението на климата вече са налице, трябва да се повиши разбирането, че справедливост в областта на климата трябва да бъде осигурена неотложно с конкретни действия.

3.1.

Понятието „климатична справедливост“ очертава глобалното изменение на климата като политически и етичен въпрос, а не само като строго екологичен проблем. С него се признава, че най-уязвимите и най-бедните в обществото често трябва да понасят най-силното въздействие от ефектите от изменението на климата. Понятието обикновено се разглежда в общия контекст на пространствена и времева взаимозависимост, по-специално с акцент върху отговорностите на държавите, които са се развили въз основа на използването на природните ресурси.

3.2.

Целите за устойчиво развитие (ЦУР) са по-амбициозни от предишните цели на хилядолетието за развитие (ЦХР), като признават необходимостта от взаимна отчетност, ангажираност, колективни действия и приобщаващи процеси на участие. Макар че признава водещата роля на ЕС в застъпничеството за стабилен и справедлив международен режим относно климата, ЕИСК насърчава институциите на ЕС и националните правителства да провеждат дейности за климатична справедливост на всички равнища — световно, европейско, национално и местно. Европейският семестър би могъл да се използва като инструмент за осъществяването на тази амбиция. В това становище под климатична справедливост се разбира необходимостта от разглеждането на справедливостта на често непропорционалното въздействие на изменението на климата върху гражданите и общностите и в развиващите се, и в развитите икономики.

3.3.

Съществува проблем с наличието на съпротива спрямо политиките в областта на изменението на климата и тяхното възприемане като наказващи средния гражданин, конкретни сектори (например хранително-вкусовия сектор или транспорта) или общности и лица, зависими от изкопаемите горива, въпреки ползите от такива политики.

3.4.

Към секторите и областите, които са силно засегнати от предизвикателствата в областта на климата, например здравеопазването, транспорта, селското стопанство, енергетиката, са насочени различни политически инициативи. Климатичната справедливост може да осигури всеобхватен интегриран подход, за да се гарантира, че преходът към нисковъглеродна икономика ще бъде постигнат по справедлив и равнопоставен начин.

3.5.

Важно е да се отбележи, че климатичната справедливост се отнася не само до пряко засегнатите от последиците от изменението на климата, но и до засегнатите от факторите за изменението на климата чрез зависимостта от стоки, услуги и начини на живот, които са свързани с високи емисии и ниска ефективност на използване на ресурсите.

4.1.1.

ЕИСК счита, че всички граждани имат право на здравословна и чиста околна среда, както и да очакват правителствата да поемат отговорност за националните си ангажименти и национално определените приноси по Парижкото споразумение по отношение на факторите за изменението на климата и заплахите във връзка с изменението на климата, като се признават не само по-очевидните екологични и икономически аспекти, но също и въздействието върху обществото.

4.1.2.

Европейският стълб на социалните права трябва да служи като ориентир за подновен процес на сближаване в посока на по-добри условия на живот и труд между държавите членки. Той се основава на 20 принципа, много от които ще бъдат повлияни пряко от изменението на климата или непряко от необходимостта от преход към нови стопански модели.

4.1.3.

В контекста на правата на човека и социалните права, ЕИСК предлага да започне обсъждане относно изготвянето на проект на нормативен акт за климатичните права. Той следва да обхваща правата на гражданите и природата в контекста на предизвикателствата на кризата с изменението на климата. В тази връзка ЕИСК припомня проекта за Всеобща декларация за правата на човечеството, изготвен от Corinne Lepage, с оглед на 21-та сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21) през 2015 г.

4.1.4.

Правата на природата вече са признати в различни държави по света през законодателния процес. Например през 2015 г. в Нидерландия една НПО — фондацията Urgenda, спечели дело в областта на климата срещу правителството. Върховният съд на Нидерландия твърдо поддържа принципа, че правителството може да носи законова отговорност за това, че не е предприело достатъчно действия за предотвратяване на предвидимата вреда в резултат от изменението на климата. В процес на подготовка са сходни дела в Белгия и в Норвегия. Освен това инициативи като Глобалния пакт за околната среда, чието начало беше поставено на 24 юни 2017 г., са отговор на необходимостта от справедливо световно управление на околната среда, като „правата от трето поколение“ се допълват чрез общ, хоризонтален и универсален инструмент.

4.1.5.

Необходимо е да се гарантира, че най-уязвимите членове на обществото няма да се наложи да понасят несправедлива тежест и че цената за прехода към съобразен с климата стопански модел ще бъде разпределена справедливо в цялото общество. Например в случаите, където не съществува реална алтернатива, принципът „замърсителят плаща“ следва да се прилага по отношение на замърсяващите и печелещите от замърсяването, а не по отношение на крайния потребител. ЕИСК и преди е разглеждал внимателното и адекватно прилагане на този важен принцип (2).

4.1.6.

Поради разселените хора ще се увеличи миграцията от всякакъв вид, включително климатичните бежанци (3). Вече видяхме колко зле сме подготвени в ЕС, за да се справим с това и оттам с проблема с непропорционалната тежест върху различните държави членки. ЕИСК вече изтъкна как небалансираните икономически процеси могат да повишат дестабилизацията в този контекст (4).

4.1.7.

На равнището на ЕС не съществува специален инструмент, приложим за „лицата, разселени по екологични причини“, както беше установено от неотдавнашно проучване на Европейския парламент за климатичните бежанци. Директивата за временна закрила е политически тромав инструмент за справяне с евентуално масово разселване и ЕИСК подкрепя позицията, че Договорът от Лисабон предвижда достатъчно широки правомощия за преразглеждане на имиграционната политика с цел регламентиране на статута на „лицата, разселени по екологични причини“.

4.2.1.

Системите за производство на храни и режимите на хранене ще се променят с цел адаптиране към последиците от изменението на климата и смекчаването им. Всички граждани зависят от хранително-вкусовия сектор (например земеделските стопани, семействата, лицата по веригата на доставки, потребителите) и затова при прехода към нисковъглеродно общество следва да се гарантира, че засегнатите лица ще бъдат улеснени и подкрепени при промените. Освен това преходът трябва да се осъществи в световен мащаб и в секторен контекст, а ЕС може да играе водеща роля.

4.2.2.

Изменението на климата носи огромни предизвикателства за европейското селско стопанство както като движеща сила, така и като непосредствено засегнат от въздействията сектор.

4.2.3.

Необходима е нова формулировка за сектора, що се отнася до неговия принос за природните абсорбиращи системи, като екосистемните услуги, които могат да облекчат някои от въздействията на изменението на климата. Те следва да бъдат признати, а публичното финансиране — чрез ОСП — следва да се насочи към подпомагане на тези услуги, предоставяни от селското стопанство, като последица от тяхната цел за производство на храни. Тази обща концепция беше подкрепена в наскоро приетото становище (5).

4.2.4.

Устойчивата консумация на храни трябва да започва от началния етап на подготовка на почвата и управление на природните системи, за да се осигурят основните градивни елементи на храните. ЕИСК подчертава необходимостта да се започне дискусия относно необходимостта от Рамкова директива за почвите и да се поеме недвусмислено водеща роля по отношение на значението на насърчаването на устойчивото управление и опазването на почвите (6). Опазването на почвите и тяхната роля в екосистемните услуги са обект на внимание за настоящото естонско председателство на Съвета на ЕС (7).

4.2.5.

ЕИСК насърчава концепцията за устойчиво производство и потребление. Постигането на консенсус относно необходимостта от промяна в нагласите към консумацията на месо ще зависи от определянето на необходимите възможности и подкрепа за гарантирането на справедлив преход за хората, които зависят от този сектор на хранително-вкусовата промишленост.

4.2.6.

Този сектор е засегнат и от факторите за изменението на климата; по-специално той е зависим от изкопаемите горива — от производството на храни, през преработката, до транспорта и опаковането. При формулирането на политиките трябва да се признае безперспективността на съществуващия модел на хранително-вкусовата промишленост и да се очертае изпълним план за изграждането на устойчиво, екологосъобразно бъдеще за земеделските стопани.

4.2.7.

Политиките в областта на околната среда не трябва да противоречат на непосредствените нужди на селскостопанския сектор, когато се разглеждат като приложение на механизми за подкрепа с цел улесняване на прехода към нисковъглеродно общество.

4.3.1.

Силата на потребителите може да бъде мобилизирана за осъществяване на прехода само когато потребителите разполагат с вариант за устойчива етична алтернатива, която не води до значително намаляване на удобството или на качеството по отношение на услуга, употреба или достъпност. Чрез новите стопански модели, като например цифровата и кръговата икономика и икономиката на споделянето и чрез международно сътрудничество по глобалния и секторен преход към тези модели, може да бъдат разработени реални алтернативи за потребителите.

4.3.2.

Твърде често принципът „замърсителят плаща“ се прилага неправилно, като потребителите са принудени да заплащат такси, при положение че не разполагат с реална алтернатива. Потребителите трябва да разполагат с алтернатива преди ценообразуването да може да се превърне в ефективен инструмент за насърчаване на поведенческа промяна в необходимата посока.

4.3.3.

Данъкът върху найлоновите торбички е добър пример за налагането на малък данък на потребителите, които обаче разполагат с алтернативни възможности, а именно да си носят собствена торбичка или да използват кашон, предоставен от търговеца на дребно. Чрез такова прилагане може да се постигне мащабна поведенческа промяна.

4.3.4.

За разлика от горния случай, облагането на изкопаемите горива (например бензина) на равнището на потребителите може да предизвика недоволство и отклоняване на разполагаем доход към горивата. Това може допълнително да стимулира вторичен незаконен пазар, като същевременно се запазят печалбите най-вече на производителя на замърсителя. Ситуацията се влошава от незаделянето на средствата от тези данъци в повечето случаи. Според гражданите политиките в областта на изменението на климата са свързани с несправедливо наказване на хората, които нямат друга възможност, освен да работят в икономиката на изкопаемите горива.

4.3.5.

Следва да се инвестира в механизми за подкрепа, сред които публични средства и икономически инструменти, за гарантиране на наличието на инфраструктура и подходяща подкрепа за потребителите, които желаят да изберат нисковъглероден начин на живот, включително да се предоставя помощ за посрещането на по-високите разходи за етични/дълготрайни/устойчиви стоки и услуги. Това може да се направи под формата на публично-частни партньорства. Автомобилната промишленост е добър пример за механизмите за гарантирано финансиране от производителя с цел подобряване на достъпа до нови автомобили за потребителите. Подобни видове системи за подпомагане може да бъдат предложени и за други сектори, например сектора на електродомакинските уреди, преоборудването на жилища или стопански дейности.

4.3.6.

Налице е противоречие по отношение на климата между използването на публични средства за подпомагане и инвестиране в системи и инфраструктури, които увеличават зависимостта на крайните потребители от факторите за изменението на климата, и полагането на усилия едновременно с това за ограничаване и управление на последиците от изменението на климата. Потребителите са непосредствено засегнати от ефектите от това. Не е справедливо гражданите да трябва да избират между това да плащат повече за замърсяващите варианти или да не ги използват.

4.3.7.

Съществува схващане, че устойчивият начин на живот и изборът на устойчиви форми на потребление са съвместими единствено с висок разполагаем доход. Не всички потребители имат еднакви възможности да правят етичен, съобразен с климата, устойчив избор. Ценообразуването, което включва свързаните с климата разходи (като ресурсоемкост) за стоките и услугите, следва да бъде подкрепено от рамка на политиката, която оспорва това схващане и увеличава достъпността за всички потребители.

4.3.8.

Законодателството на ЕС за защита на потребителите предшества признаването през 1999 г. от ООН на устойчивото потребление като основно право на потребителя и поради тази причина това право изобщо не се споменава в него (8). ЕИСК отново призовава за политика в областта на устойчивото потребление. Това е от особено значение в контекста на ЦУР и инициативата за кръгова икономика.

4.3.9.

При липсата на алтернативен избор, потребителят се оставя без никаква друга възможност и изпада в бедност или е принуден да взема неправилни решения/да прави нездравословен или неустойчив избор и започва да изпитва неодобрение към политиките в областта на околната среда, за които се счита, че наказват крайния потребител. Междувременно печелещите от тази система не плащат, а трупат повече пари и по този начин неравенството се увеличава — под прикритието на политика в областта на околната среда в противоречие с принципите на устойчивост.

4.4.1.

При прехода от решаващо значение е да бъдат защитени всички работници, както тези с ниска квалификация или тези, които не могат лесно да се преквалифицират, така и тези на позиции с висока квалификация. Трябва да се определи кои са най-уязвимите отрасли и работници и да им се окаже подходяща подкрепа. Автоматизацията на работните места като част от нисковъглеродната икономика може да доведе до ликвидирането на определени работни места (9).

4.4.2.

Преквалификацията и образованието са някои от средствата за постигането на тази защита. Работниците, чиито работни места са закрити в резултат на изменението на климата или вследствие на необходимостта от прекратяване на зависимостта от факторите за изменението на климата, не следва да плащат цената за тази промяна.

4.4.3.

Своевременното определяне на необходимите умения, за да се осигури възможност за пълноценно участие в тези нови стопански модели, е част от решението, но тези умения следва да бъдат определени и в контекста на съществуващата заетост и зависимост от настоящия неустойчив модел.

4.4.4.

Важно е общностите да бъдат защитени и съхранени, където това е възможно, и да се улесни преходът с възможно най-слабо въздействие върху благосъстоянието — както от социална, така и от икономическа гледна точка, на засегнатите лица.

4.4.5.

В предлаганите нови стопански модели, включително функционалната и кръговата икономика и икономиката на споделянето, могат да бъдат ясно определени нови възможности. В това отношение ЕС следва да започне необходимите международни преговори, за да се работи за постигане на глобален икономически модел.

4.5.1.

Изменението на климата и факторите за изменението на климата имат своята цена за здравеопазването. Тя може да бъде измерена със случаите на смърт и заболявания, свързани например със замърсяването на въздуха, и представлява цената за обществото, както и цената за системите на общественото здравеопазване. Системите на общественото здравеопазване трябва да отчитат ролята, която изменението на климата и факторите на изменението на климата играят в техния сектор.

4.5.2.

Между здравето и благосъстоянието и достъпа до природата съществува взаимовръзка (IEEP). Много държави членки са изправени пред здравни и обществени предизвикателства, например затлъстяване, проблеми с психичното здраве, социално изключване, шумово замърсяване и замърсяване на въздуха, които засягат непропорционално лицата в неравностойно социално и икономическо положение и уязвимите групи.

4.5.3.

Инвестициите в природата могат да доведат до справяне с изменението на климата не само що се отнася до прекратяване на употребата на замърсители, но и до инвестиране в съхранението на въглерод в естествените екосистеми. Произтичащите от това ползи за здравето са две: предотвратяване на увеличаването на здравословните проблеми и насърчаване на активен начин на живот, водещ до подобряване на здравето на гражданите и общностите. Признаването на този аспект спомага да се гарантира балансираността и използването на информация и доказателства като основа за решенията за политиката.

4.6.1.

Между 2004 г. и 2015 г. производството на енергия от възобновяеми източници като процент от потреблението на електроенергия се е увеличило повече от два пъти в ЕС (от 14 на 29 %). По отношение на отоплението, сградите, промишлеността и транспорта обаче енергийните изисквания продължават да са огромни. Наблюдава се напредък, но от много ниско базово ниво — например делът на енергията от възобновяеми източници от потреблението на горива в транспорта е нараснал от 1 % на 6 % през същия период.

4.6.2.

Енергийната бедност е проблем в цяла Европа и въпреки че нейното значение и контекст могат да се различават в отделните страни, тя е още един пример за необходимостта да се гарантира съсредоточаването на политиките в областта на изменението на климата върху защитата на най-уязвимите лица.

4.6.3.

ЕИСК отново призовава за създаване на Европейска обсерватория на бедността (10), обединяваща всички заинтересовани страни, която да допринесе за определяне на европейски показатели за енергийната бедност. Наличието на справедливост за всички граждани означава да се гарантира снабдяването на всички хора с чиста и достъпна енергия на приемлива цена.

4.6.4.

Политиките, които подпомагат справянето с проблема с енергийната бедност в ЕС, могат да представляват и решения за създаването на инфраструктура и доставки на чиста енергия, чрез пренасочване на субсидиите и координиране на политическата воля.

4.6.5.

Политиките, които подкрепят субсидиите за изкопаеми горива — пряко или непряко, са равностойни на отстъпление от принципа „замърсителят плаща“ — в тези случаи на замърсителя се плаща. Много от тези субсидии са невидими за крайния потребител, но в крайна сметка се плащат с публични средства. В неотдавнашно становище (11) вече са изложени аргументи за прекратяване на вредните за околната среда субсидии в ЕС, а в друго становище относно картографирането на вътрешните и външните политики на ЕС (12) се подчертава необходимостта от изпълнение на съществуващите ангажименти за премахване на вредните за околната среда субсидии и енергично насърчаване на реформата на екологичния данък.

4.6.6.

Подкрепата следва да е достъпна за всички, субсидиите следва да бъдат съсредоточени върху енергията от възобновяеми източници, а субсидиите за факторите за изменението на климата следва да бъдат спешно премахнати. Изключенията следва да се прилагат по по-справедлив начин — категорично не за лицата, които могат да си позволят в най-голяма степен да плащат, и не и за лицата, които печелят от замърсителя. Според МВФ субсидиите за изкопаеми горива в момента са в размер на 10 милиона щатски долара на минута в световен мащаб. Премахването на тези субсидии ще увеличи държавните приходи с 3,6 % от световния БВП, ще намали емисиите с повече от 20 %, ще намали случаите на преждевременна смърт от замърсяването на въздуха с повече от половината и ще повиши икономическото благосъстояние в световен мащаб с 1,8 билиона щатски долара (2,2 % от световния БВП). Тази цифра показва несправедливостта на настоящата система.

4.6.7.

Ефективността на политиките в областта на устойчивостта зависи от това да се гарантира, че механизмите за подкрепа на прехода са ясно определени, ползват се с предимство и са обезпечени с подходящи средства.