20.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 264/98

Докладчик:

г-н Cillian LOHAN

1.1

ЕИСК изразява надежда, че амбицията на Комисията да ускори прехода към кръгова икономика ще бъде първа стъпка към постигане на принципна промяна в поведението и практиката. Той припомня, че се противопостави на оттеглянето на предишния пакет за кръговата икономика, публикуван през 2014 г.

1.2

Освен това ЕИСК приветства факта, че Комисията е приела някои от неговите препоръки относно пакета от 2014 г. (например акцента върху етапа нагоре по веригата от жизнения цикъл на продукта). Въпреки това обаче има място за подобрение, що се отнася до нивото на амбиция на пакета. Целите на пакета от 2014 г. предоставяха по-големи ползи за икономиката и околната среда (1). ЕИСК препоръчва да се включат отново целите на пакета от 2014 г. във връзка с третирането на отпадъците, като се гарантира тяхното постигане по разходно-ефективен начин. Като цяло забавянето с 18 месеца не изглежда оправдано от обхвата или амбицията на съдържанието на новия пакет в сравнение с предишния.

1.3

Политиките, свързани с кръговата икономика, би трябвало да гарантират, че циклите се отличават с дълготрайност, малък мащаб, чистота и местен характер. За някои конкретни промишлени дейности продължителността на циклите може да бъде голяма.

1.4

В предложенията на Комисията не се разглеждат в достатъчна степен социалните и свързаните с труда ползи и рискове на прехода към кръгова икономика (2). Не се предвижда необходимото адаптиране чрез обучение и образование на работната сила. Необходимо е да се идентифицират най-уязвимите сектори и работници, за да може за тях да бъде създаден пълен набор от подкрепящи структури.

1.5

ЕИСК приветства включването на задължителното докладване относно използването на подходящи икономически инструменти за стимулиране на постигането на целите за намаляване на отпадъците, но това следва да бъде приложено в по-широк контекст. Трябва да се използват в по-голяма степен и по-систематично икономически инструменти за стимулиране на прехода.

1.6

Комитетът възнамерява да проучи осъществимостта на поддържана от ЕИСК отворена европейска платформа, посветена на кръговата икономика, обединяваща заинтересованите страни и представители на гражданското общество от публичния, полупубличния или частния сектор, ангажирани в ефективното използване на ресурсите. Тази платформа ще предостави възможности за обмен на информация и повишаване на осведомеността относно най-добрите практики.

1.7

Образованието във всичките му форми и на всички равнища ще представлява съществена част от прехода към кръгова икономика. Това трябва да включва идентифициране на потребностите от обучение на работниците, които ще участват в незабавна промяна, както и от по-дългосрочните мерки във връзка с образоването на бъдещите поколения.

1.8

Преходът към кръговата икономика трябва да е от полза за бизнес общността. В NAT/652 (3) бяха определени мерки в подкрепа на МСП. Достъпът до финансиране ще бъде проблем за малките и средните предприятия и предприемачите, които искат да се възползват от възможностите, откриващи се в рамките на кръговата икономика.

1.9

В очакваното преразглеждане на Директивата за екодизайна трябва да се вземе под внимание целият жизнен цикъл на продукта, включително: трайност, възможност за ремонт, наличност/достъпност на резервни части, безусловно оповестяване на информация относно ремонта и техническото обслужване от страна на производителите. ЕИСК изтъква, че принципите на екодизайна трябва да се прилагат спрямо всички производствени сектори. Това би улеснило в технически и икономически план практическото оползотворяване на суровините и съставните части на продуктите, когато тяхното използване е било спряно. Често привеждан пример в тази връзка са електронните продукти, по-специално мобилните телефони.

1.10

Необходимо е по-изчерпателно етикетиране, в което да бъде включена продължителността на живот на продуктите. Не е достатъчно да се проучи възможността за наличието на планирано остаряване. ЕИСК отново отправя своя призив към определящите политиките лица за пълна забрана на продуктите, проектирани с вградени дефекти с цел да се предизвика край на жизнения цикъл на уреда (4).

1.11

Промяна в поведението може да се постигне най-добре чрез ясни ценови сигнали, напр. чрез предлагане на удобство и конкурентни цени на потребителите. Продуктите и услугите, които се придържат към принципите на „кръговост“, следва да бъдат диференцирани по цена по ясен начин въз основа на наличността/недостига на ресурси или според дизайна на продукта. В началото това може да бъде постигнато чрез схемите за разширена отговорност на производителя (РОП) и/или „екологично“ данъчно облагане. ЕИСК подчертава значението на проверките за осъществимост на всяка нова мярка.

1.12

ЕИСК приветства въвеждането на минимални изисквания за схемите за РОП. Необходимо е обаче да се изяснят допълнително ролите и отговорностите на различните участници по веригата. Приемането на схемите за РОП следва да бъде задължително в държавите членки.

1.13

Трябва да бъдат разработени механизми за подкрепа, които да позволят на по-бедните хора да получат достъп до стоки и услуги с по-високо качество (и по-висока първоначална цена). Тези механизми могат да бъдат под формата на подкрепяна от правителството схема за кредитиране или подкрепяна от производител схема за финансиране с по-ниски лихви, която да се прилага изключително за продукти с определена минимална продължителност на живот и проектирани да включват всички елементи на кръговия характер.

1.14

Специфичните инструменти на политиките, като например схемите за възстановяване на депозити и интегрираните системи за управление, са доказали ефективността си и следва да се насърчат като част от пакета. Намалените ставки или освобождаването от ДДС за рециклирани продукти, както и дейностите за повторно използване и ремонт, могат да стимулират предприемачите да бъдат активни в тази област и да предлагат на потребителите продукт с конкурентна цена, което ще спомогне за насърчаването на широкоразпространена промяна в поведението. Субсидиите следва да се пренасочат за подкрепа на използването на вторични суровини и за насърчаване на прилагането на принципите на екодизайна във всички производствени сектори.

1.15

Правителствата и техните институции следва да поемат водеща роля в използването на екологосъобразни обществени поръчки за всички покупки на продукти и услуги в рамките на своите правомощия. По правило би трябвало да се избира най-екологосъобразният вариант, а всеки друг вариант да изисква обосновка.

1.16

Разделното събиране на потоците от отпадъци е от решаващо значение за постигане на „кръговост“. Приветства се добавянето на обвързващото изискване за незабавно осигуряване на разделно събиране на биологични отпадъци. В директивата следва да се укрепи изискването за разделно събиране на всички видове отпадъци, така че то да стане задължително, освен ако не се предоставя специално освобождаване, когато възможността за изпълнение е ограничена на практика.

1.17

Намаляването на хранителните отпадъци може да се постигне единствено с включването на основните етапи по пътя към постигане на втората цел за устойчиво развитие. Разработването на механизъм за определяне на количеството на загубата и разхищението на храни следва да бъде включено в приложението, като се определи конкретен срок въз основа на вече извършената работа (5).

1.18

Концепциите за кръговата икономика не могат да се развиват изолирано. Необходим е надзорен орган, подобно на Платформата за ефективно използване на ресурсите, натоварен със задачата да гарантира, че другите секторни стратегии, разработени от Комисията, са в съответствие с принципите на кръговата икономика.

1.19

Процедурата на европейския семестър с препоръките за отделните държави може да се използва, за да се гарантира изпълнението на равнище държава членка, както и приоритизирането на прехода към модела на кръгова икономика.

2.1

На 2 декември 2015 г. Европейската комисия публикува преразгледан пакет относно кръговата икономика. Предложенията включват незаконодателна част, включително съобщението „Затваряне на цикъла – план за действие на ЕС за кръговата икономика“ и част, в която се предлагат редица изменения на действащото европейско законодателство за третиране и рециклиране на отпадъците.

2.2

Новите предложения заменят предишния пакет, който Европейската комисия, начело с Жозе Мануел Барозу, издаде през юли 2014 г. в рамките на водещата инициатива от стратегията „Европа 2020“ – „Европа за ефективно използване на ресурсите“. В новия пакет има някои подобрения – по-конкретно, той е по-всеобхватен и обхваща всички етапи на жизнения цикъл на продукта – и някои области, в които целите са по-малко амбициозни. Има опасност пакетът да бъде съсредоточен върху рециклирането и да не бъдат въведени политически инструменти, които да съответстват на желанието за постигане на нов икономически модел на кръговост. Увеличаването на нивата на рециклиране не означава по-висока степен на кръгова икономика. Като цяло забавянето с 18 месеца не изглежда оправдано от обхвата или равнището на амбиция на новия пакет в сравнение с предишния.

3.1

Преминаването от линейна икономика от типа „извличане–преобразуване–използване–изхвърляне“ към кръгова икономика, в която отпадъците могат да бъдат превърнати в ресурси, представлява сериозно предизвикателство за Европа. Това прави икономиката по-устойчива и намалява въздействието ѝ върху околната среда чрез по-добро управление на ресурсите, намаляване на добива и замърсяването. Този преход дава възможност на предприятията да получат конкурентно предимство благодарение на по-доброто управление на суровините, като същевременно прави икономиката по-малко зависима от вносни – потенциално критични и редки, материали. Освен това той създава нови икономически възможности и нови пазари, както в Европа, така и извън нея, и води до създаването на нови работни места на местно равнище.

3.2

Комитетът приветства признаването на необходимостта от преминаване към кръгова икономика. Предизвикателството е да се постигне системна промяна, за да бъде реализиран пълният потенциал на множеството икономически и социални ползи. Политиките в полза на кръговата икономика би трябвало да гарантират, че веригите се характеризират с дълготрайност, малък мащаб, чистота и местен характер. Все пак, размерът на веригите може да бъде променлив. Това следва да е икономика, при която акцентът се поставя по-скоро върху използването отколкото върху притежаването; системите продукт–услуга и моделите на съвместно потребление могат да допринесат по много положителен начин в това отношение и ще бъдат разгледани задълбочено в две предстоящи становища на ЕИСК. Кръговата икономика не е просто линейна икономика, в която се опитваме да вкараме отпадъците обратно в производството, а тя има за цел да постигне пълно преустройство на икономиката, в която трябва да бъдат преосмислени самите понятия за отговорност и собственост. Тези основни промени трябва да бъдат извършени, като същевременно се отчита взаимосвързаният глобален контекст на съществуващия икономически модел. Разглеждането на глобални въпроси само на регионално равнище рядко е плодотворно, необходимо е да се постави началото на инициатива на глобално равнище.

3.3

Въздействието на прехода към кръгова икономика върху икономиката трябва постоянно да бъде анализирано. Когато остарелите бизнес практики вече не са актуални, трябва да бъдат идентифицирани най-засегнатите сектори и да им бъде предложена подкрепа, за да се гарантира справедлив и честен преход към кръгова икономика. Вниманието трябва да бъде насочено към социалните и трудовите ползи и рискове (6).

3.4

Липсват икономически инструменти за стимулиране на прехода. Според ЕИСК, за да се постигне икономика с ефективно използване на ресурсите (7) е необходимо съчетаване на пазарни и регулаторни инструменти. Съгласно член 4, параграф 3 от държавите членки се изисква използването на икономически инструменти и той включва механизъм за докладване след период от 18 месеца и отново след 5 години. Това изискване би могло да бъде засилено, така че да включва междинен доклад на три години и препоръка за прилагане на „екологично“ данъчно облагане. Разработването на инструменти за добри практики в държавите членки следва да бъде споделена отговорност и приемането им да бъде насърчавано чрез процеса на европейския семестър.

3.5

Комисията трябва да осигури по-голяма яснота относно съгласуваността на различните планове за действие, публикувани през предходните години, и взаимовръзката им по отношение на йерархията и кръстосаното спазване: Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа (8), Седмата програма за действие за околната среда до 2020 г. (9) и Плана за действие на ЕС за кръговата икономика. Много от дейностите, залегнали в публикувания неотдавна план за действие, вече са били споменавани в предишните инициативи. От решаващо значение е извършването на пълна оценка на успехите и неуспехите на предишните инициативи.

3.6

Пакетът за кръговата икономика е стъпка в правилната посока. Въпреки това остава един особено важен въпрос: достатъчен ли е сборът от мерките, за да преминат европейските икономики от настоящия път на развитие (който ще увеличи и ефективното използване на ресурсите) към действително кръгов модел, който ще отдели икономическия просперитет от използването на природните ресурси (пълно отделяне) и ще увеличи икономическите и социалните ползи (10)? Планът за действие трябва да бъде подходящ за посрещане на основните системни предизвикателства и за създаване на рамка, която е достатъчна, за да започне преходът (11).

3.7

ЕИСК приветства оценката на въздействието, която придружава законодателните предложения на Комисията относно отпадъците (12). Той отбелязва намалените ползи по отношение на икономиката, заетостта и намаляването на емисиите в този пакет спрямо оттегления. За определянето на най-ефективните и пропорционални мерки за постигане на преход към кръгова икономика ще бъде от полза да се направи анализ на разходите и ползите от незаконодателния план за действие (13).

3.8

Изпълнението е ключът към успеха. ЕИСК призовава за конкретен орган, който да отговаря за съгласуваността и кръстосаното спазване, подобно на Платформата за ефективно използване на ресурсите (14), включена в Седмата програма за действие за околната среда и пакета за кръговата икономика.

3.9

Комитетът признава усилията на Комисията за включване на широк кръг от заинтересовани страни и експерти съгласно призива, отправен в становище NAT/652 (15). Преходът към кръгова икономика е дългосрочен процес и се нуждае от ангажираност на всички нива и сектори. Комисията подчертава намерението си да привлече заинтересованите страни за активно участие в изпълнението на плана за действие (16); подробностите за това ще бъдат от решаващо значение.

3.10

ЕИСК отново отправя предложението си, представено в становище NAT/652, а именно – да популяризира активно мрежите от организации на гражданското общество, работещи за преход към модел на кръгова икономика, и да проучи възможностите за създаване и управление на европейски форум за кръговата икономика. Редица съществуващи форуми предлагат техническа секторна гледна точка. ЕИСК се намира в добра позиция, за да предложи видим форум с цел улесняване на докладването от страна на основните заинтересовани страни и ангажирането им във връзка с кръговата икономика. Това може да се организира в сътрудничество с Комисията, за да се създаде междусекторна платформа с участието на различни заинтересовани страни. ЕИСК вече разполага с форум относно мигрантите, от който може да се заимства подходящ за възпроизвеждане модел.

3.11

От ключово значение са ролята на работниците по време на и след прехода към модела на кръгова икономика и създаването на качествени работни места. ЕИСК заяви позицията си (17), че въпреки Инициативата за зелена заетост  (18) в оттегления пакет не е обърнато достатъчно внимание на специалните социално-икономически ползи и предизвикателствата на кръговата икономика. Това важи и за пакета от 2015 г. Част от подкрепата трябва да бъде насочена към промишлените сектори и предприятията, които ще бъдат отрицателно засегнати от прехода, с цел да се осигури справедлив преход. Работниците трябва да бъдат защитени и да получат право да се възползват от големия брой възможности (19), предоставени от новия кръгов модел.

3.12

Образованието трябва да обхване всички нива – от началните училища до фирмите, МСП, инвеститорите и финансистите. Образованието и обучението трябва да бъдат свързани в последователна програма, насочена към идентифицираните социално-икономически предизвикателства. Образованието ще бъде една от движещите сили за мащабна промяна на поведението и може да спомогне за създаването на ново поколение отговорни потребители с коректно остойностени, подходящи, висококачествени, етични възможности за потребление.

3.13

Преходът към кръговата икономика трябва да бъде от полза за бизнес общността. В NAT/652 (20) бяха определени мерки в подкрепа на МСП. Достъпът до финансиране ще бъде проблем за МСП и предприемачите, които искат да се възползват от възможностите, откриващи се в рамките на кръговата икономика. Възможни източници за финансиране са: Кохезионният фонд, европейските структурни и инвестиционни фондове, Европейският стратегически инвестиционен фонд, както и тематични фондове като LIFE и COSME, като в техните рамки следва да се предоставят конкретни възможности за финансиране.

4.1.1

В очакваното преразглеждане на Директивата за екодизайна (21) трябва да се вземе под внимание целият жизнен цикъл на продукта, включително: трайност, планирано остаряване (или „продължителност на живота“), възможност за ремонт, наличност/достъпност на резервни части, безусловно оповестяване на информация от производителите.

4.1.2

Директивата за екодизайна понастоящем се прилага само спрямо продукти, свързани с енергопотребление. В предишни публикации (22) като фактори, отговорни за 70–80 % от неблагоприятното въздействие върху околната среда се посочват мобилността, сградите и храните. Това подчертава необходимостта принципът на екодизайна да се прилага във всички сектори. Това е хоризонтален елемент от ключово значение. По-специално за създаването на регионални МСП в сфери, предлагащи нови възможности, като ремонт, повторна употреба, подготовка за повторна употреба и рециклиране, при проектирането на изходния материал трябва да бъдат предвидени множество разнообразни употреби, разглобяване и преработка.

4.1.3

В схемите за разширена отговорност на производителя (РОП) трябва да бъдат отразени всички цикли. Признава се, че регулирането на ефективността на материалите е по-сложен въпрос отколкото енергийната ефективност, но предизвикателството трябва да бъде преодоляно с иновативен подход. Новите стимули за РОП трябва да гарантират, че чрез тях се постига съществена промяна на поведението на равнище производител, което да намери отражение в поведението на равнище потребител. Производителите следва да бъдат задължени да съобщават очакваната продължителност на живот на техните продукти.

4.1.4

Благоприятната за МСП симбиоза на секторите въз основа на местните икономически и социални екосистеми с подкрепата на регионалните екологосъобразни индустриални политики ще се нуждае от подкрепа и насърчаване в етапа на осъществяване на прехода. Първият етап на постигането на кръгов характер на икономиката ще включва регионални икономики с множество МСП. Нарастващото използване на странични промишлени продукти като суровини за други промишлени сектори ще допринесе за по-ефективното използване на ресурсите. Липсва информация как Комисията ще използва изменения член 5 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, за да се постигне тази цел.

4.1.5

Кръговата икономика може да продължи да се развива, за да подкрепи, на по-късен етап, устойчивата реиндустриализация на Европа. Съществува потенциал за поява на етап на развитие с ясно индустриално измерение, основано на стандартизацията, което би могло да гарантира ефективен широкомащабен модел.

4.1.6

Същинската кръгова икономика акцентира върху собствеността и отговорността. Производителите следва да бъдат насърчавани да разработват основаващи се на функционалността бизнес модели, при които отдаването под наем и продажбата на стоки като услуги се превръщат в стандартна практика, в която са интернализирани всички разходи. Това е връзката между производството на стоки и услуги за кръгов модел и установяването на „ефективна икономика“, при която бизнес моделите отчитат в пълна степен недостига на ресурси.

4.1.7

Потенциалът на повторната употреба и ремонтните дейности от гледна точка на икономическите дейности и създаването на местни работни места би могъл да бъде по-добре използван чрез по-добро сътрудничество с производителите на продуктите. По-специално информацията за продуктите, както и наличността и достъпността на резервни части през минимален период от време след пускането на продукта на пазара, са ключови елементи, които биха могли да помогнат на операторите, занимаващи се с ремонт и повторно използване, да разширяват дейността си. Следва да се насърчават доброволните схеми за по-добро сътрудничество с участието на производители и да се проучи въвеждането на законови изисквания за оповестяване на информация относно продуктите. Аналогично, операторите, занимаващи се с повторна употреба и ремонт, следва да имат по-лесен достъп до излезли от употреба продукти, за да се даде тласък на иновациите и създаването на работни места в сектора.

4.1.8

ЕИСК приветства факта, че Комисията счита планираното остаряване за въпрос, който заслужава внимание. На планираното остаряване може да се противодейства ефективно чрез насърчаване на иновативни бизнес модели, насочени към услугите/ефективността. В предишно становище, посветено на устойчивото потребление и жизнения цикъл на продуктите (23), Комитетът призова създателите на политики да обмислят пълна забрана на продуктите с планирани дефекти с цел да се предизвика край на жизнения цикъл на уреда. Само наличието на програма за изпитване в рамките на „Хоризонт 2020“, за идентифициране на практиките за планирано остаряване, както се изтъква в плана за действие, е недостатъчно, за да бъде изцяло решен този въпрос. ЕИСК призовава Комисията в най-скоро време да излезе с по-амбициозни предложения.

4.2.1

Промяна в поведението може да се постигне чрез предлагане на удобство и конкурентни цени на потребителите. Продуктите или услугите, които се придържат към принципите на кръговостта, следва да бъдат диференцирани по цена според наличността/недостига на ресурсите или според дизайна на продукта. В началото това може да бъде постигнато чрез схемите за РОП и/или „екологично“ данъчно облагане. ЕИСК подчертава значението на проверките за осъществимост на всяка нова мярка.

4.2.2

ЕИСК очаква предложението на Комисията за рационализиране на екологичната маркировка и предотвратяване на неверни твърдения за екологосъобразност. Правилното обозначаване на ключовата информация върху етикетите, изисквано от купувачите, ще улесни потребителите да направят по-добър избор и ще им даде възможност да вземат решения въз основа на действително сравними аспекти на даден продукт. Например с течение на времето по-високата първоначална цена на един кухненски уред може да се окаже в действителност по-икономичният избор поради дългия живот, качеството и ефективността на уреда.

4.2.3

От значение е въпросът за достъпната цена на уредите с по-висока ефективност и достъпа на всички потребители до тях. Трябва да бъдат разработени механизми за подкрепа, които да позволяват на по-бедните хора да получат достъп до по-висококачествени стоки и услуги с по-висока първоначална цена. Тези механизми могат да бъдат под формата на подкрепяна от правителството схема за кредитиране или подкрепяна от производител схема за финансиране с по-ниски лихви, която да се прилага изключително за продукти с определена минимална продължителност на живота и проектирани да включват всички елементи на кръговия характер. Този въпрос ще бъде решен с преминаване от модела на собственост към лизингов модел за продукти.

4.2.4

Цената на варианта на кръговия модел трябва да бъде достъпна за потребителя. По принцип продукт с по-високо качество и по-голяма продължителност на живот е по-скъп при първоначалната покупка. С течение на времето обаче този недостатък по отношение на цената на продукта обикновено се компенсира. По-доброто етикетиране и по-добрата информация в съчетание с финансови инструменти, които насърчават по-дълъг жизнен цикъл, по-чисти съставни части, подобрена възможност за ремонт и за разглобяване с цел повторна употреба, ще стимулират промяна на поведението.

4.2.5

В Седмата програма за действие за околната среда (параграф 41, буква г) се предвижда създаване на по-съгласувана рамка за устойчиво потребление и производство и определяне на цели за намаляване на общото въздействие на потреблението. Прави се позоваване на 12-ата цел на ООН за устойчиво потребление и производство, но в плана за действие и в приложението не е отразена необходимостта от установяване на цели в Седмата програма за действие за околната среда.

4.2.6

Следва да се установи връзка между постигането на преход към кръгова икономика и потенциала за намаляване на въздействието на потреблението и производството върху околната среда благодарение на цифровизацията на икономиката и увеличаването на многократната употреба и възможностите за ремонт.

4.2.7

Отговорният избор на потребителите изисква наличие на съдържателна информация за потребителите. Затова Комитетът приветства разработването на методика за определяне на въздействието на продуктите върху околната среда. Тестването обаче вече беше споменато в Пътната карта за ефективно използване на ресурсите за 2011 г. (24)

4.2.8

ЕИСК призовава за самостоятелни количествени цели за повторна употреба, отделно от тези за рециклирането. Трябва да се създадат условията, необходими за постигането на тези цели.

4.2.9

Насърчаването на схемите за повторна употреба и ремонт може да бъде добър пример за използването на икономически инструменти. Следва да се проучи прилагането на по-ниски ставки на ДДС за продукти, които са подготвени за повторна употреба или са ремонтирани и продадени. Това ще преобрази конкурентоспособността на ремонтираните стоки, давайки тласък на иновациите и предприемачеството в тази област.

4.2.10

В областта на съвместното потребление следва да бъдат взети под внимание посланията на предишните становища на ЕИСК (25). Обещаващи развития в резултат от най-новите научни изследвания, по-специално в областта на поведенческите науки и концепцията за „подбутването“ („nudge“) следва да бъдат взети предвид, за да се помогне на потребителите да правят по-отговорен избор. Комитетът в скоро време ще представи становище по тази тема.

4.2.11

Екологосъобразните обществени поръчки са важна движеща сила за насърчаване на устойчивото потребление. Необходима е оценка на текущия дял на екологосъобразните обществени поръчки в сравнение с общото публично потребление. Понастоящем стандартният вариант за обществените поръчки е най-ниската цена. Стандартният вариант би трябвало да стане екологосъобразният, така че всеки вариант, различен от екологосъобразния, да изисква посочване на обстоятелствата и подходяща обосновка.

4.3.1

Основно значение има правилното изпълнение на действащото европейско законодателство относно отпадъците в ЕС. ЕИСК отново заявява подкрепата си за йерархията на отпадъците и призовава всички публични и частни заинтересовани страни да я прилагат изцяло.

4.3.2

Равнището на амбиция на законодателната част от пакета за кръговата икономика за изменение на различни директиви относно отпадъците е очевидно по-ниско спрямо предложението, представено през 2014 г. ЕИСК отбелязва, че освен това предложението на Комисията не съответства на амбициозните цели за предотвратяване на отпадъците и рециклиране, за които Европейският парламент призова през юли 2015 г. (26)

4.3.3

Следва да се приветства предложението държавите членки да бъдат задължени да въведат икономически инструменти за насърчаване на йерархията на отпадъците (27) и да предприемат мерки за предотвратяване на отпадъците (28). Не е ясно обаче дали държавите членки ще трябва да преразгледат съществуващите програми за предотвратяване на отпадъците с оглед на новите разпоредби (29).

4.3.4

ЕИСК смята, че приемането на схемите за РОП следва да бъде задължително в държавите членки. С оглед на много различните резултати от схемите за РОП в държавите – членки на ЕС, той приветства въвеждането на минимални изисквания за схемите за РОП. Въпреки това тези разпоредби могат да бъдат подсилени, така че минималните изисквания да бъдат допълнително хармонизирани, по-специално чрез разясняване на ролите и отговорностите на заинтересованите страни по цялата верига за създаване на стойност, както и на тяхната финансова отговорност. В допълнение, законодателите следва да обмислят включването на специфични изисквания за РОП в Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки (30), за да ги направят по-ефективни.

4.3.5

ЕИСК отбелязва, че Парламентът призова за определянето на цели за предотвратяване на битови, търговски и промишлени отпадъци, но в законодателното предложение не е застъпена нито една от тези цели.

4.3.6

Целите за рециклиране на битови отпадъци и отпадъци от опаковки до 2030 г. са занижени в сравнение с предишното предложение, макар че в придружаващия работен документ (31) се стига до заключението, че по-високите цели за рециклиране са свързани с по-големи финансови, социални и екологични ползи (32). Следва да се отчете, че Комисията е разработила подробна и реалистична стратегия за изпълнение, в която се разглеждат специфичните обстоятелства на отделните държави членки и мерките се комбинират с финансови инструменти на политиката на сближаване на ЕС и с други инструменти (33).

4.3.7

За период от 10 години Ирландия постигна бърз напредък, преминавайки от депониране на почти 100 % от отпадъците и до изпълнение на всички свои цели, свързани с рециклирането. Бяха разработени план за превенция на отпадъци и 3 регионална плана за отпадъците. Ирландия беше първата държава, която въведе на данък върху пластмасовите пликове, който след това беше възприет в целия свят. Все още има трудности за преодоляване, като например почти пълния контрол върху дейностите по управление на отпадъците от страна на частния сектор, както и замяната на депонирането с изгаряне в твърде много случаи. Ирландия остава убедителен пример за това, което може да бъде постигнато за кратко време. Този пример показва, че не е необходима такава широка дерогация за постигане на целите за някои държави членки с допълнителни 5 години.

4.3.8

Разделното събиране на потоците отпадъци изглежда безусловно необходимо, за да се гарантира затваряне на циклите с висококачествени вторични суровини. В член 11, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците се изискват механизми за разделно събиране най-малкото на хартия, метал, пластмаса и стъкло до 2015 г. Предишното предложение допълни това изискване с въвеждането на разделно събиране на биологични отпадъци до 2025 г. съгласно член 25. Вместо тези строги изисквания за разделно събиране новото предложение включва „мека“ – и на практика по-неефективна – разпоредба, която изисква разделно събиране „когато това е технически, екологично и икономически приложимо и подходящо“. ЕИСК призовава това изискване да бъде засилено. Предвид факта, че новата разпоредба относно разделното събиране на биологични отпадъци ще влезе в сила без подходящ преходен период, на практика въвеждането на такава изрична „клауза за дерогация“ може да доведе, на равнището на държавите членки, до пълен отказ от постигане на тази амбициозна цел.

4.3.9

Важно е да се отбележи, че високите нива на рециклиране сами по себе си не са достатъчни за опазване на ресурсите в случая на бързооборотни продукти като например алуминиеви кутии за напитки, с жизнен цикъл преди превръщането им в отпадък приблизително между 3 седмици и 6 месеца (34).

4.3.10

ЕИСК приветства усилията на Комисията за хармонизиране на определенията и методиките за изчисляване, с цел да се осигури събирането на надеждни и съпоставими данни. От съществено значение е да се гарантира, че предложените определения, по-конкретно определенията на „подготовка за повторна употреба“ и „краен процес на рециклиране“ (35), не създават пречки и/или препятствия за икономическите заинтересовани страни, участващи в повторната употреба и рециклирането. Вместо това, тези определения следва да отразяват в голяма степен техните нужди и да подпомагат развитието на техните дейности.

4.4.1

Предвид несигурността по отношение на качеството на вторичните суровини и правната несигурност относно взаимодействието на законодателството в областта на отпадъците, продуктите и химикалите, Комисията обръща внимание на основните пречки пред функционирането на пазара на вторични суровини. Комисията не прави оценка на причините за неуспеха на инструмента на настоящата Директива 2008/98 относно отпадъците – създаването на критерии за „край на отпадъка“ се оказа неуспешно.

4.4.2

Трябва да се прави разграничение между отговорността за експлоатационните характеристики на продуктите и свързаните с тях гаранции/отговорности и отговорността за съставните части на продуктите. Първата ще бъде фактор за промяна в поведението на потребителите. Втората е от решаващо значение за опазването на ресурсите, както и за премахването на отпадъците от системата. Разширената отговорност за съставните части на продукт означава, че превърналите се в отпадък ресурси продължават да имат собственик, който не само носи отговорност, но също така има конкурентно предимство за повторното използване на ресурса.

4.4.3

Необходими са засилени мерки за увеличаване на търсенето на вторични суровини. В Пътната карта за ефективно използване на ресурсите Комисията се ангажира с по-амбициозни мерки, като например извършване на оценка на въвеждането на минимални „стойности за рециклиран материал“ за ключови продукти.

4.4.4

Подобряването на използването на вторични суровини при производството на нови стоки би могло да доведе и до нови публично-частни партньорства на равнище ЕС, като например европейското партньорство за иновации в областта на суровините. Някои европейски сектори изглеждат готови да поемат ангажименти в областта на кръговата икономика. Например европейската хартиена промишленост наскоро обяви, че ще се ангажира да увеличи настоящия процент на рециклиране на хартия, който възлиза на почти 72 % (36).

4.5.1

ЕИСК приветства обявяването на стратегия за пластмасите, която трябва да бъде готова през 2017 г., и се надява да даде своя принос в това отношение.

4.5.2

От решаващо значение в тази стратегия ще бъде справянето с проблема на замърсяването на морската среда с пластмаси и в тази област трябва да се определят конкретни цели. Конкретните действия за намаляване на отпадъците в морската среда, набелязани в приложението в съответствие с целта за устойчиво развитие, ще бъдат подкрепени до голяма степен от определянето на количествено измерима цел в стратегията за пластмасите.

4.5.3

Това би дало възможност да се разгледа въпросът за собствеността и РОП, по-специално във връзка с пластмасите. Това е от решаващо значение, като се има предвид че живеем в геоложката епоха антропоцен, която вероятно ще бъде официално призната въз основа на количествата пластмаса, които се формират понастоящем в геоложките пластове.

4.5.4

ЕИСК не приема твърдението, че е твърде трудно да се измерва разхищението на храни, нито че е прибързано да се поставя цел в тази област. Вече бяха установени критериите за оценяване на равнищата на разхищението на храни (37).

4.5.5

Позоваването на целите за устойчиво развитие не е достатъчно само по себе си за постигане на намаляване на разхищението на храни. Необходимо е да бъдат включени етапни цели с графици за постигането им, за да може да бъде измерен напредъкът преди 2030 г. посредством междинни прегледи.

4.5.6

Често цитираният пример за мобилните телефони подчертава проблема, свързан с оползотворяването на суровините от решаващо значение. Този широко използван продукт ще осигури интересен барометър за успеха на много аспекти от пакета за кръговата икономика, от екодизайн до планирано остаряване и до оползотворяването на основните суровини.

4.5.7

Възможността за насипни дейности трябва да бъде премахната.

4.5.8

Съществуващите сгради трябва да бъдат управлявани като ресурси, каквито всъщност са, като следва да са прилагат стратегии за максимално увеличаване на повторната употреба и рециклирането на многобройните съдържащи се в тях ресурси.

4.5.9

Водата като ресурс следва да представлява важна част от кръговата икономика (38). Използването на затворени цикли, намаляването на разхищението, както и отстраняването на замърсителите са основните аспекти на управлението на водните ресурси при кръговия модел. Необходимо е да се разгледат подробно начините за постигане на тази цел.

4.6

4.6.1

В предишния пакет за кръговата икономика (39) Комисията обяви, че ще извърши оценка на препоръката на Платформата за ефективно използване на ресурсите за въвеждане на водеща цел за ефективно използване на ресурсите в рамките на прегледа на стратегията „Европа 2020“. По този начин този аспект би могъл да бъде интегриран в ключови области на политика. Резултатът от тези оценки следва да бъде публикуван и да се разработят подходящи показатели за мониторинг на развитието на кръговата икономика.

4.6.2

Процесът на европейския семестър е действащ механизъм, даващ възможност, въз основа на анализа на инвестиционните предизвикателства и на препоръките за всяка отделна държава, данните от годишния обзор на растежа и други бази данни да се използват с цел насърчаване на изпълнението на инициативите за кръговата икономика и прехода от текущия неустойчив линеен модел. Процесът на европейския семестър и неговият инструментариум следва да се използват като инструменти на политиката за въвеждането и насърчаването на кръговата икономика. Повторното въвеждане на екологични мерки в процеса на европейския семестър е ключов елемент за постигането на определените цели. ЕИСК призовава за оценка на постепенното премахване на вредните за околната среда субсидии, както и за включването на препоръка да се използват възможности на данъчното облагане за насърчаване на кръговата икономика, като напр. използването на екологичните данъци.

4.6.3

Междусекторният характер на кръговата икономика изисква създаването на междусекторен орган за мониторинг. Той би трябвало да бъде натоварен със задачата да проучи хоризонталната, както и вертикалната интеграция, необходима за изпълнението на плана за действие.

4.6.4

Всяка държава членка трябва да посочи конкретна точка за контакт за докладване на изпълнението във връзка с прехода, ако се очаква той да се осъществява в мащаба, който Комисията определя като необходим.