30.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 316/113

—

като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) от 1948 г.,

—

като взе предвид член 9 от Европейската конвенция за правата на човека от 1950 г.,

—

като взе предвид член 18 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—

като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—

като взе предвид Декларацията на ООН от 1992 г. относно правата на членовете на националните, етническите, религиозните и езиковите малцинства,

—

като взе предвид Международната конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване ,

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Ирак, Сирия, Либия и Египет, по-специално резолюцията от 10 октомври 2013 г. относно неотдавнашни случаи на насилие и преследване срещу християни, особено в Малула (Сирия) и Пешавар (Пакистан), и относно случая с пастор Саид Абедини (Иран) (1), резолюцията от 18 септември 2014 г. относно положението в Ирак и в Сирия и офанзивата на ИДИЛ/Даиш, включително преследването на малцинства (2), и резолюцията от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, по-специално в контекста на ИД (3),

—

като взе предвид Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията,

—

като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно насилието и преследването срещу християни и други общности в Близкия изток, и по-специално изявлението от 16 февруари 2015 г. относно обезглавяването на 21 египетски коптски християни в Либия,

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на ВП/ЗП до Европейския парламент и до Съвета относно елементите на регионална стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и по отношение на заплахата от Даиш,

—

като взе предвид изявлението на Съвета за сигурност на ООН от 25 февруари 2015 г., в което се осъжда отвличането на повече от 100 асирийци от ИДИЛ/Даиш,

—

като взе предвид доклада до ООН на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република, озаглавен „Върховенство на терора: животът под режима на ИДИЛ/Даиш в Сирия“, от 14 ноември 2014 г.,

—

като взе предвид годишните доклади и междинните доклади на специалния докладчик на ООН относно свободата на религията или убежденията,

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че насърчаването на демокрацията и зачитането на правата на човека и гражданските свободи са основни принципи и цели на Европейския съюз и представляват обща основа за неговите отношения с трети държави;

Б.

като има предвид, че съгласно международното право в областта на правата на човека, и по-конкретно член 18 от Международния пакт за гражданските и политически права, всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; като има предвид, че това право включва свободата на промяна на религията или убежденията и свободата — индивидуално или колективно, публично или частно, на изповядване на своята религия или убеждения чрез богослужение, ритуали, религиозни обреди и обучение; като има предвид, че според Комитета на ООН по правата на човека свободата на религията или убежденията защитава всички убеждения, включително теистични, нетеистични и атеистични;

В.

като има предвид, че Европейският съюз неведнъж е изразявал своя ангажимент към свободата на мисълта, свободата на съвестта и свободата на религията или убежденията и е подчертавал, че правителствата са длъжни да гарантират тези свободи в целия свят;

Г.

като има предвид, че ООН и други международни организации съобщават за широко разпространени сериозни нарушения на международно признатите права на човека и на международното хуманитарно право, извършвани от ИДИЛ/Даиш и свързани с тях групи в Сирия и Ирак, и по-специално срещу малцинствени етнически и религиозни групи, включително чрез целенасочени убийства, насилствена смяна на вярата, отвличания, продажба на жени, робство на жени и деца, вербуване на деца за самоубийствени бомбени атентати, сексуален и физически тормоз и изтезания; като има предвид, че са налице сериозни безпокойства относно благосъстоянието на хората, които са все още блокирани в области, контролирани от сили на ИДИЛ/Даиш, като до тези области не достига почти никаква хуманитарна помощ;

Д.

като има предвид, че ИДИЛ/Даиш започна кампания за премахване на всички следи от религиозни или духовни общности, които са различни от тези, представляващи собственото ѝ тълкуване на исляма, като убива или прогонва техните привърженици и унищожава светите за тях места, техните исторически обекти и предмети на изкуството, включително уникално и незаменимо културно наследство, признато от ЮНЕСКО за световно наследство, и описва това като „културно прочистване“;

Е.

като има предвид, че в районите под контрола на ИДИЛ/Даиш организацията нанася неприемливи и непоправими щети на хилядолетни цивилизации; като има предвид, че по-специално в Ирак и Сирия, но също така и в други части на Близкия изток положението на християнските общности застрашава самото им съществуване, а ако те изчезнат, би се стигнало до загуба на важна част от религиозното наследство на засегнатите държави;

Ж.

като има предвид, че ИДИЛ/Даиш се насочва срещу християнското, язидското, туркменското, шиитското, шабакското, сабейско, какайското и сунитското население, което не е съгласно с нейното тълкуване на исляма, и други етнически и религиозни малцинства, но че някои от тези общности вече са били предмет на атаки от екстремисти доста преди настъпването на ИДИЛ/Даиш; като има предвид, че по-специално християните са преднамерено атакувани от различни екстремистки или джихадистки групи в продължение на много години, като над 70 % от иракските християни и над 700 000 сирийски християни са били принудени да напуснат своите държави;

З.

като има предвид, че в Ирак халдейци/асирийци/сирийски християни, наброяващи 250 000 души, представляват отделна етническо-религиозна група, а според приблизителните изчисления близо 40 000 асирийци са живели в Сирия, преди в страната да избухне гражданска война през 2011 г.;

И.

като има предвид, че на 15 февруари 2015 г. ИДИЛ/Даиш пусна видеозапис, показващ обезглавяването на 21 египетски християни копти в Либия; като има предвид, че копти — работници мигранти от бедна област в Египет, са били отвлечени в Сирте, Либия;

Й.

като има предвид, че на 23 февруари 2015 г. около 220 асирийци бяха отвлечени от ИДИЛ/Даиш в близост до Тел Тамер по южното крайбрежие на река Кабур в североизточната част на Сирия; като има предвид, че в хода на същата кампания екстремистите също така унищожиха християнско имущество и свети за християните места; като има предвид, че десетки асирийци са били убити по време на нападение на ИД; като има предвид, че има данни, че през февруари 2015 г. ИД е издала декларация, с която иска от асирийски села в сирийската провинция Хасака да плащат джизия, данък за немюсюлманското население, налаган в ранните ислямски времена и премахнат през 1856 г. в цялата Отоманска империя, и да приемат исляма, като в противен случай ще бъдат убити; като има предвид, че е докладвано за мащабни нападения на ИДИЛ/Даиш срещу асирийски християнски градове в областта на река Кабур в периода от 9 март 2015 г. насам;

K.

като има предвид, че от 1 март 2015 г. насам ИДИЛ/Даиш са освободили няколко дузини асирийци, повечето деца и възрастни хора, след преговори с племенните вождове, но повечето асирийци са все още държани в плен и терористите са заплашили да ги убият, ако не престанат бомбардировките от страна на коалицията;

Л.

като има предвид, че в резултат от преднамерена политика на културно и религиозно прочистване, според представените сведения ИД е унищожила над 100 църкви в Ирак и най-малко 6 църкви в Сирия, както и редица шиитски джамии в Ирак; като има предвид, че през февруари 2015 г. бойци на ИД умишлено са разгласили, че са унищожили статуи и други артефакти в музея Мосул, които датират от времената на асирийската и акадската империя през Античността; като има предвид, че впоследствие бойци на ИД с булдозери са преминали през древния асирийски град Нимруд и съвсем наскоро според налични сведения са унищожили Хатра, обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО; като има предвид, че за сирийския режим се твърди, че е обстрелвал църкви в контролирани от опозиционните сили квартали , например в Хомс през 2012 г. и Идлиб през 2013 г.;

M.

като има предвид, че ИДИЛ/Даиш продължават да преследват, осакатяват и убиват, понякога по изключително жестоки и невъобразими начини, членове на етнически и религиозни малцинства, журналисти, военнопленници, активисти и други; като има предвид, че военни престъпления и други нарушения на международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека продължават да бъдат извършвани ежедневно и масивно от други страни в конфликта, включително по-специално от режима Асад;

Н.

като има предвид, че един от корените на насилието на ИДИЛ/Даиш е салафизмът, и особено уахабитското тълкуване на исляма;

1.

Изразява чувството си на шок и печал по повод на бруталните действия от страна на екстремистите от ИДИЛ/Даиш срещу асирийците в Сирия и коптите в Либия и осъжда тези действия по най-категоричен начин; изразява своята солидарност със семействата на жертвите и с асирийската християнска общност в Сирия и коптската християнска общност в Египет, както и с всички други групи и лица, засегнати от насилието на ИДИЛ/Даиш;

2.

Решително осъжда ИДИЛ/Даиш и нейните тежки нарушения на правата на човека, които се равняват на престъпления срещу човечеството и военни престъпления съгласно Римския статут на Международния наказателен съд и могат да бъдат наречени геноцид; изразява изключителното си безпокойство във връзка с целенасоченото преследване от тази терористична група на християнското, язидското, туркменското, шиитското, шабакското, сабейското, какайското и сунитското население, което не е съгласно с нейното тълкуване на исляма, като част от нейните усилия за унищожаване на всички религиозни малцинства от районите под неин контрол; подчертава, че не следва да се допуска безнаказаност за извършителите на тези деяния и че отговорните лица следва да бъдат предадени на Международния наказателен съд; във връзка с това припомня нерешения случай с отвличането на епископите Йоан Ибрахим и Павел Язиги от въоръжени бунтовници в провинция Алепо, Сирия, на 22 април 2013 г.;

3.

Освен това осъжда опитите от страна на ИДИЛ/Даиш да изнесе екстремистката си тоталитарна идеология и насилие към други страни в региона и извън него;

4.

Подкрепя международните усилия за борба с ИДИЛ/Даиш, включително военните действия на международната коалиция, координирани от Съединените щати, и насърчава държавите — членки на ЕС, които все още не са направили това, да разгледат начините за подпомагане на тези усилия, включително проследяване и поставяне под възбрана на тайните фондове на ИДИЛ/Даиш, държани в чужбина;

5.

Призовава международната коалиция да положи повече усилия за предотвратяването на отвличания на лица от малцинствата, като например отвличането на стотици асирийски християни в северната част на Сирия; подчертава значението на осигуряването на убежище за халдейци/асирийци/сирийски християни и други хора, изложени на риск в равнините на Ниневия, Ирак, област, в която много етнически и религиозни малцинства са имали в исторически план силно присъствие и са водили мирно съвместно съществуване;

6.

Настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат проактивен и превантивен подход по отношение на заплахата от експанзия на ИДИЛ/Даиш в страни и региони извън Ирак и Сирия; във връзка с това изразява изключително силна загриженост относно положението в Либия, не на последно място поради нейната географска близост с ЕС, както и със зоните на конфликт в Африка;

7.

Настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки, както и партньорите от НАТО, да разгледат въпроса за противоречивата роля на някои държави в конфликта, по-специално когато те са допринесли или все още имат принос, активно или пасивно, за разрастването на ИДИЛ/Даиш и други екстремистки групировки; изразява сериозна загриженост, в този контекст, по повод на финансирането на разпространението на уахабитското тълкуване на исляма от публични и частни субекти от държави от Персийския залив и призовава тези държави да спрат това финансиране; освен това настоятелно призовава тези държави да спрат финансирането на терористични организации от своите територии; призовава Турция да играе положителна роля в борбата срещу ИДИЛ/Даиш и незабавно да даде възможност на християнските малцинства и други преследвани хора, бягащи от Сирия, да прекосят границата на Турция, за да потърсят убежище;

8.

Насърчава сътрудничеството с нововъзникващите регионални и местни сили като регионалното кюрдско правителство в Ирак, кюрдските групи на други места, например ролята на Отрядите на народната самоотбрана при освобождаването на Кобане, и Военния съвет на сирийските християни, както и структурите на местно самоуправление в региона, които показват по-голяма ангажираност относно правата на човека и демокрацията отколкото управниците на техните държави; приветства, по-специално, смелостта на кюрдските сили „Пешмерга“, които направиха толкова много, за да защитят застрашените малцинства;

9.

Изразява загриженост във връзка с предоставената информация, че християнските малцинства нямат достъп до бежанските лагери в района, тъй като те биха били прекалено опасни за тях; отправя искане ЕС да гарантира, че неговата помощ за развитие е насочена към всички малцинствени групи, разселени в резултат на конфликта; насърчава ЕС да се възползва от опита и добре установените мрежи на местните и регионалните църкви, както и църковните международни хуманитарни организации, с цел осигуряване на финансова и друга помощ, за да се гарантира, че всички малцинствени групи могат да се възползват от закрилата и подкрепата на европейската помощ;

10.

Счита, че е наложително Съветът и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да започнат да работят с международните и регионалните партньори относно сценарий за периода след ИДИЛ/Даиш, като вземат предвид неотложната необходимост от културен и религиозен диалог и помирение;

11.

Осъжда разрушаването на културни обекти и артефакти от ИДИЛ/Даиш в Сирия и Ирак, което представлява удар срещу културното наследство на всички жители на тези държави и на човечеството като цяло;

12.

Настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да си сътрудничат с международните и местните партньори, за да запазят възможно най-голяма част от културното и религиозното наследство на асирийската общност и на другите общности на териториите, окупирани от ИДИЛ/Даиш; също така настоятелно призовава Съвета да предприеме действия срещу незаконната търговия с древни артефакти, идващи от тези територии;

13.

Потвърждава и подкрепя неотменимото право на всички религиозни и етнически малцинства, живеещи в Ирак и Сирия, да продължават да живеят в родните си страни, в които по традиция и в исторически план са живели, в условия на достойнство, равенство и безопасност, както и да практикуват свободно своята религия; в тази връзка настоятелно призовава всички държави –– членки на ООН открито да се произнесат против насилието, и по-специално в полза на правата на малцинствата; счита, че с цел да се спрат страданията и масовото изселване на християните и други групи коренно население в региона, е необходима ясна и недвусмислена позиция от страна на регионалните политически и религиозни водачи в подкрепа на тяхното оставане и пълни и равни права като граждани на техните страни, ако е необходимо;

14.

Отхвърля безрезервно и счита за нелегитимно съобщението на водачите на ИДИЛ/Даиш, че е установен халифат в областите, които понастоящем са под неин контрол; подчертава, че създаването и разширяването на „ислямския халифат“, както и дейностите на други екстремистки групировки в Близкия изток, представляват пряка заплаха за сигурността на европейските държави;

15.

Потвърждава своя ангажимент към свободата на мисълта, на съвестта и на религията или убежденията като основно човешко право, гарантирано от международните правни инструменти, с които повечето държави в света са се ангажирали и чиято универсална стойност е призната;

16.

Подкрепя всички инициативи, включително в ЕС, насочени към насърчаване на диалога и взаимното зачитане между общностите; призовава всички религиозни органи да насърчават търпимостта и да предприемат инициативи срещу омразата и агресивната и екстремистка радикализация;

17.

Настоятелно призовава ЕС да проучи допълнително политиките за борба с тероризма, в рамките на правата на човека, различни от тези, които вече са установени, и да продължи да работи с държавите членки за укрепване на политиките за противодействие на радикализацията на територията на ЕС, разпространяването на изказвания, проповядващи вражда и омраза, и подбуждането към насилие по интернет; настоятелно призовава също така държавите — членки на ЕС да работят заедно със Съвета за сигурност на ООН и Общото събрание на ООН, за да се спре разпространяването на екстремистка и джихадистка идеология в световен мащаб;

18.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки и на Сирийската национална коалиция, на правителството и парламента на Ирак, на регионалното правителство на Кюрдистан в Ирак, на президента на Арабска република Египет, на Камарата на представителите в Тобрук, Либия, и на либийското правителство, на Лигата на арабските държави, на генералния секретар на ООН и на Съвета на ООН по правата на човека.