Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52013IP0597

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно подготовката за заседанието на Европейския съвет (19—20 декември 2013 г.) (2013/2626(RSP))

OB C 468, 15.12.2016, p. 173–175 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/173


P7_TA(2013)0597

Подготовка за заседанието на Европейския съвет (19 и 20 декември 2013 г.)

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно подготовката за заседанието на Европейския съвет (19—20 декември 2013 г.) (2013/2626(RSP))

(2016/C 468/24)

Европейският парламент,

като взе предвид своите резолюции от 12 юни 2013 г. относно укрепване на европейската демокрация в бъдещия ИПС (1), от 23 май 2013 г. относно бъдещите законодателни предложения относно Икономическия и паричен съюз (ИПС): отговор на съобщенията на Комисията (2) и от 21 ноември 2013 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Укрепване на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (ИПС)“ (3),

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че институциите на ЕС и държавите членки положиха решителни усилия за възстановяване на финансовото доверие и стабилност, по-конкретно чрез приемането и осъществяването на структурни реформи и приемането на новата рамка за икономическо управление; като има предвид, че тези усилия трябва да бъдат допълнени от истински банков съюз;

Б.

като има предвид, че е необходима по-добра координация на икономическата политика, за да бъдат засилени конкурентоспособността, устойчивостта и създаването на работни места в ЕС;

В.

като има предвид, че за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени ЕС и неговата парична единица, е подходящ общностният подход;

Г.

като има предвид, че всички решения следва да са съпроводени от парламентарен контрол и отчетност на равнището, на което се вземат;

Д.

като има предвид, че основен елемент на тази политика е пълното зачитане и прилагане на законодателството на ЕС;

Е.

като има предвид, че в една бързо променяща се и нестабилна геостратегическа среда, белязана от възникващи предизвикателства по отношение на сигурността, пренасочване на САЩ към Азиатско-Тихоокеанския регион и въздействието на финансовата криза, ЕС трябва да поеме своята отговорност на надежден източник на сигурност с истинска стратегическа автономност, особено сред съседните му държави, което ще доведе до засилване на собствената му сигурност;

Ж.

като има предвид, че единственият начин държавните и правителствените ръководители да обърнат внимание на тези геополитически тенденции и на некоординираното намаляване на разходите за отбрана, е като ускорят координацията на сътрудничеството в областта на отбраната;

Относно банковия съюз

1.

Настоява, че „общностният метод“ е правилният подход за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени ЕС и неговата парична единица, включително регулиране на финансовите услуги и банковия съюз;

2.

Припомня на Европейския съвет политическия ангажимент да бъде постигнато споразумение относно единния оздравителен механизъм преди края на текущия законодателен мандат; призовава Европейския съвет да повтори отправеното искане към Съвета на министрите преговорите по Директивата за схемите за гарантиране на депозитите и рамката за възстановяване и оздравяване на кредитните институции да приключат успешно преди края на 2013 г.;

Относно задълбочаването на ИПС

3.

Призовава Европейския съвет да поеме политически ангажимент във връзка със законодателната подготовка, въз основа на Договорите, на по-добра координация на икономическата политика; очаква Парламентът и другите институции на ЕС да постигнат съгласие по ключовите характеристики на тази по-добра координация на икономическата политика преди края на настоящия законодателен мандат;

4.

Изисква, на основата на горепосочената по-добра координация на икономическата политика, да бъде приет съгласно обикновената законодателна процедура правен акт относно „насоките за сближаване“ за определяне, за фиксиран период, на ограничен брой цели за най-спешните мерки за реформи;

5.

Повтаря искането си държавите членки да гарантират, че националните програми за реформи, които следва да бъдат установени на базата на горепосочените насоки за сближаване и проверени от Комисията, се обсъждат и приемат от техните национални парламенти; счита, че това е от съществено значение за засилване на ангажираността и демократичната отчетност на целия процес;

6.

Счита за целесъобразно държавите членки да поемат ангажимент да изпълнят изцяло националните си програми за реформи, след като те бъдат проверени; счита, че на тази основа държавите членки биха могли да установят „партньорство за сближаване“ с институциите на ЕС с възможност за финансиране при определени условия за дейности, свързани с реформите;

7.

Повтаря, че засиленото икономическо сътрудничество следва да върви ръка за ръка с механизъм, основан на стимули; счита, че всякакво допълнително финансиране или допълнителни инструменти, като напр. механизъм за солидарност, трябва да бъдат неразделна част от бюджета на ЕС, но извън договорените тавани в многогодишната финансова рамка (МФР);

8.

Припомня, че Договорът за стабилност, координация и управление (TSCG) трябва да бъде включен в правото на ЕС най-късно до 1 януари 2018 г., въз основа на оценка на опита при прилагането му, както е посочено в член 16 от TSCG;

9.

Припомня своята принципна позиция, че засиленият ИПС не следва да разделя ЕС, а обратно — да създава по-задълбочена интеграция и по-силно управление, което следва да бъде отворено за всички държави членки извън еврозоната на доброволна основа;

10.

Призовава Европейския съвет да спазва напълно член 15, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС);

Относно политиката за отбрана

11.

Счита, че в една бързо променяща се и нестабилна геостратегическа среда, белязана от възникващи предизвикателства по отношение на сигурността, пренасочване на САЩ към Азиатско-Тихоокеанския регион и въздействието на финансовата криза, ЕС трябва, без да дублира съществуващите дейности в рамките на НАТО, да поеме своята отговорност на глобален политически играч и надежден източник на сигурност, особено сред съседните му държави и с истинска стратегическа автономност, за да насърчава международния мир и сигурност, да защитава интересите си по света и да гарантира сигурността на своите граждани; подчертава в тази връзка необходимостта ЕС да бъде последователен в политиките си и по-бърз и по-ефикасен при поемането на гореспоменатите отговорности;

12.

Отбелязва, че понастоящем ЕС изпитва значителни финансови ограничения и че държавите членки, по финансови, бюджетни и политически причини, свързани с кризата в еврозоната или не, на този етап намаляват по некоординиран начин своите бюджети за разходи за отбрана; подчертава потенциалното отрицателно въздействие на тези мерки върху техните военни способности и следователно върху способността на ЕС ефективно да поеме своята отговорност в областта на поддържането на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност;

13.

Счита, че за да разгледат гореспоменатите предизвикателства, държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС трябва да се възползват от възможността, която им предоставя заседанието на Съвета през декември 2013 г., като заемат ясна позиция в полза на по-силна европейска система за отбрана;

14.

В тази връзка приветства съобщението на Комисията от 24 юли 2013 г., озаглавено „За по-конкурентоспособен и по-ефективен сектор на отбраната и сигурността“ (COM(2013)0542), и окончателния доклад от 15 октомври 2013 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/ръководител на Европейската агенция за отбрана;

15.

Призовава Европейския съвет да изпълни предложенията, направени в докладите на Парламента относно общата външна политика и политика на сигурност, общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ);

16.

Счита, че държавите членки трябва на първо място да се ангажират с преодоляване на оперативните недостатъци на ОПСО, като заявят подкрепата си както за гражданските мисии, така и за военните операции на ОПСО, и по-конкретно чрез участие в способностите;

17.

Подчертава факта, че Договорът от Лисабон въведе няколко нови инструмента, свързани с ОПСО, които още не са били внедрени на практика; в тази връзка набляга на необходимостта от изпълняване на тези разпоредби, за да се засили допълнително ОПСО, и призовава Съвета да се възползва изцяло от гореспоменатите инструменти (като напр. постоянното структурирано сътрудничество между държавите членки (член 46, параграф 6 от ДЕС), началния фонд (член 41, параграф 3 от ДЕС) и възможността да се поверяват мисии и операции по ОПСО специално на тази група държави членки (член 42, параграф 5 и член 44, параграф 1 от ДЕС));

18.

Подчертава колко е важно да се стартира процес на стратегически размисъл с оглед на дефинирането на целите и приоритетите на ЕС и определянето на пътна карта с график за по-задълбочено сътрудничество в областта на отбраната (Бяла книга, която би служила за рамка за разглеждането на националните процеси);

19.

Призовава Съвета да започне засилено сътрудничество в областта на въоръжаването, по-конкретно като оправомощи Европейската агенция за отбрана да играе пълната си роля за насърчаване на координацията, наблюдаване на ангажиментите, определяне на приоритети за инвестициите в технологии (в т.ч. стратегически способности като презареждане във въздуха, сателитни комуникации, стратегически въздушен транспорт, дистанционно пилотирани въздухоплавателни системи, кибернетична отбрана и Единно европейско небе), като се постигне споразумение за засилено използване на коалиции на желаещите/основните групи и се намери приложимо решение за използването на бойните групи;

20.

Призовава държавите членки да заявят подкрепата си за стабилна европейската отбранителна технологична и индустриална база, която може да преодолее фрагментацията и да засили креативността и силата на европейските промишлени отрасли чрез по-тясна координация на планирането на националните бюджети за отбрана (евентуално чрез установяване на „европейски семестър“ по въпросите на отбраната) и по-тясна координация на равнището на промишлеността (хармонизация на стандартите и сертифициране на отбранителното оборудване); призовава за предоставяне на допълнителни стимули и подпомагане на отбранителната промишленост, с ангажимент за разработване на ключови технологии и системи в областта на отбраната (данъчни стимули, финансова подкрепа за научноизследователска и развойна дейност и институционализиране на единодействието между граждански и военни способности);

21.

Призовава държавите членки значително да задълбочат сътрудничеството и координацията си в тези аспекти на отбраната, които са от значение за ефективна ОПСО; призовава държавите членки да бъдат много по-амбициозни относно обединяването и споделянето на военни способности;

22.

Подчертава, че силата на ЕС, в сравнение с други организации, е в уникалния му потенциал за мобилизиране на цялата гама политически, икономически, хуманитарни инструменти и инструменти в областта на развитието в подкрепа на неговото гражданско и военно управление на кризи, мисии и операции под ръководството на един политически орган — ЗП/ВП — и че този всеобхватен подход, било като „мека сила“, било като по-твърди действия, когато е необходимо, му придава уникална и широко оценена гъвкавост и ефикасност;

23.

Подкрепя създаването на Съвет на министрите на отбраната, за да се придаде на отбраната тежестта, която заслужава;

24.

Настоятелно призовава държавните и правителствените ръководители, предвид стратегическото значение на европейската отбрана и мащаба на предизвикателствата пред Съюза, през декември 2015 г. да преразгледат напредъка в изпълнението на заключенията на Съвета от декември 2013 г., на основата на доклад за изпълнението от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност;

25.

Е дълбоко загрижен за политическата ситуация в Украйна след резултатите от срещата на върха във Вилнюс и призовава Европейският Съвет да я обсъди;

o

o o

26.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет и на Комисията.


(1)  Приети текстове, P7_TA(2013)0269.

(2)  Приети текстове, P7_TA(2013)0222.

(3)  Приети текстове, P7_TA(2013)0515.


Top