15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/100

—

като взе предвид доклада на Комисията за политиката в областта на конкуренцията за 2012 г. (COM(2013)0257) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2013)0159),

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално членове 101, 102 и 107 от него,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 169/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно прилагане на правилата на конкуренцията в сектора на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (2),

—

като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (COM(2013)0404),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно количественото определяне на вредата при искове за обезщетения за нарушения на член 101 и член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C(2013)3440),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Public consultation: Towards a Coherent European Approach to Collective Redress“ (Обществено допитване: Към съгласуван европейски подход за колективна защита), SEC(2011)0173,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 юни 2013 г., озаглавено „Към европейска хоризонтална рамка за колективна защита“ (COM(2013)0401),

—

като взе предвид Препоръка на Комисията за общи принципи на механизмите за колективни искове за преустановяване на нарушения и колективни искове за обезщетение в държавите членки, свързани с нарушения на правата, предоставени съгласно правото на Европейския съюз (C(2013)3539/3),

—

като взе предвид проучването от юни 2012 г., публикувано от Тематичния отдел на Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Collective redress in Antitrust“ (Колективна защита при антитръстови въпроси),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, публикувано в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета по дело AT.39740 — Google (2013/C 120/09),

—

като взе предвид ангажиментите, предложени на Комисията в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета по дело COMP/39.398 — Visa MIF,

—

като взе предвид Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия („Регламентът за сливанията на ЕО“) (3),

—

като взе предвид консултациите, проведени от Комисията на 27 март 2013 г. относно контрола върху сливанията в ЕС — проект за преразглеждане на опростената процедура и на регламента за прилагане на Регламента за сливанията,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 октомври 2008 г. относно прилагането на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза („Съобщението относно банковия сектор“) (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 декември 2008 г., озаглавено „Рекапитализация на финансовите институции в условията на настоящата финансова криза: ограничаване на помощта до необходимите минимални равнища и предпазни мерки срещу излишното нарушаване на конкуренцията“ („Съобщението относно рекапитализацията“) (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2009 г. относно обработването обезценените активи в банковия сектор на Общността („Съобщението относно обезценените активи“) (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 юли 2009 г. относно връщане на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор според правилата за държавна помощ в настоящата криза („Съобщението относно преструктурирането“) (7),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 17 декември 2008 г. относно временна общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза („първоначалната временна рамка“) (8),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 1 декември 2010 г., озаглавено „Временна общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза“ (9) (нова временна рамка, която замества рамката, чийто срок изтече на 31 декември 2010 г.),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза („Съобщение относно банковия сектор“) (10),

—

като взе предвид документа на Комисията, на вниманието на Икономическия и финансов комитет, относно преразглеждането на насоките за държавна помощ за преструктуриране на банки,

—

като взе предвид проучването, публикувано през юни 2011 г. от Тематичния отдел на Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „State aid — Crisis rules for the financial sector and the real economy“ (Държавна помощ — Правила по време на криза за финансовия сектор и реалната икономика),

—

като взе предвид съобщението на Комисията за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес (11),

—

като взе предвид Решение 2012/21/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (12),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.)“ (13),

—

като взе предвид Регламент (EС) № 360/2012 на Комисията от 25 април 2012 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (14),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно реформата на правилата на ЕС за държавните помощи относно услугите от общ икономически интерес (15),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Модернизиране на държавната помощ на ЕС“ (СOM(2012)0209),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2013 г. относно модернизиране на държавната помощ на ЕС (16),

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 г. по прилагането на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност към някои категории хоризонтална държавна помощ и на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт (COM(2012)0730),

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (COM(2012)0725),

—

като взе предвид ръководните насоки на Комисията за държавните помощи за железопътните предприятия (17),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2013 г. относно регионалната политика в по-общия контекст на схемите за държавни помощи (18),

—

като взе предвид Рамковото споразумение от 20 ноември 2010 г. за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия (19) (наричано по-долу „Рамковото споразумение“), и по-специално параграфи 9, 12, 15 и 16 от него,

—

като взе предвид правните действия, предприети в една държава членка във връзка с твърдения за нарушаване на основополагащия принцип в правото nulla poena sine lege, според който на никое предприятие не може да бъде налагана глоба за нарушение, свързано с картел, ако размерът на глобата не е определен в закон;

—

като взе предвид своите резолюции от 22 февруари 2005 г. за XXXIII доклад на Комисията относно политиката в областта на конкуренцията за 2003 г. (20), от 4 април 2006 г. за доклада на Комисията относно политиката в областта на конкуренцията за 2004 г. (21), от 19 юни 2007 г. за доклада относно политиката в областта на конкуренцията за 2005 г. (22), от 10 март 2009 г. относно докладите относно политиката в областта на конкуренцията за 2006 и 2007 година (23), от 9 март 2010 г. относно доклада за политиката на конкуренция за 2008 г. (24), от 20 януари 2011 г. относно доклада за политиката на конкуренция за 2009 година (25), от 2 февруари 2012 г. относно годишния доклад за политиката на ЕС в областта на конкуренцията (26) и от 12 юни 2013 г. относно годишния доклад за политиката на ЕС в областта на конкуренцията (27),

—

като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0357/2013),

A.

като има предвид, че на банките в ЕС беше предоставена държавна помощ в размер на 1,6 трилиона евро през периода от 2008 г. до края на 2011 г. и като има предвид, че държавната помощ обикновено се отпускаше под формата на кредит или гаранция, или, в изключителни случаи, под формата на безвъзмездна помощ;

Б.

като има предвид, че в много държави членки МСП, които представляват 98 % от предприятията в ЕС, са засегнати от сериозно ограничаване на кредитирането;

В.

като има предвид, че всяка година поради наличието на картели се натрупват загуби в размер на 181 — 320 милиарда евро — около 3 % от БВП на ЕС;

Г.

като има предвид, че липсата на либерализация и откритост в железопътния превоз на пътници и товари се дължи отчасти на липсата на наистина независими надзорни органи на национално равнище в някои държави членки;

Д.

като има предвид, че Годишният доклад относно политиката в областта на конкуренцията следва да послужи за инструмент за засилване на конкурентоспособността на Съюза като цяло чрез повишаване на конкуренцията и отварянето към нови участници, като по този начин се разшири и задълбочи вътрешният пазар, а не само във връзка с практическото прилагане на политиката в областта на конкуренцията от страна на Комисията;

Е.

като има предвид, че премахването на пречките пред свободното движение на стоки, услуги, лица и капитали е предпоставка за растеж;

Ж.

като има предвид, че секторите, в които равнището на конкуренцията е по-ниско, често са тези, при които икономическите резултати са по-ниски от очакваните;

З.

като има предвид, че политиката в областта на конкуренцията цели да осигури гладкото функциониране на вътрешния пазар и равнопоставени условия на конкуренция, да предпазва потребителите от нарушаващи конкуренцията практики и да гарантира най-добрите цени; като има предвид, че целта на политиката в областта на конкуренцията не е да се упражнява микроуправление, а да се прилагат ясни и справедливи правила, в рамките на които пазарните сили могат да функционират ефективно;

И.

като има предвид, че обществените действия, публичните инвестиции и услугите от общ икономически интерес (УОИИ) играят съществена роля за гарантиране на социалното сближаване, по-специално в условията на криза;

Й.

като има предвид, че член 14 от ДФЕС постановява, че за да се гарантират условията, най-вече икономическите и финансовите условия, за функционирането на УОИИ, следва да се използва процедура за съвместно вземане на решения;

K.

като има предвид, че Протокол № 26 към ДФЕС гарантира голяма дискреционна власт на публичните органи за предоставяне, възлагане и организиране на УОИИ;

Л.

като има предвид, че съдебното решение по делото Altmark установява четири критерия за разграничаването на „компенсация за обществена услуга“ и „държавни помощи“;

1.

Приветства доклада на Комисията и акцента, който поставя върху приноса на политиката в областта на конкуренцията за контрол върху сливанията, както и за премахване на бариерите, на злоупотребите с господстващо положение, на тайните споразумения и на нерегламентираните мерки за държавна помощ в полза на единния пазар, като се взема предвид развитието на глобалната икономика;

2.

Изразява съжаление, че в своя доклад за 2012 г. относно политиката в областта на конкуренцията Комисията се концентрира основно върху практиките на нелоялна конкуренция вследствие на държавни практики, като в същото време обръща сравнително слабо внимание на нелоялните практики, свързани с концентрацията на предприятия в рамките на единния пазар;

3.

Счита, че политиката в областта на конкуренцията е стимул за икономически растеж и създаване на заетост, особено в условията на криза;

4.

Изтъква, че политиката в областта на конкуренцията и безпроблемното функциониране на единния пазар са от съществено значение за справяне с кризата, за насърчаване на растежа и устойчивата заетост съгласно стратегията „Европа 2020“, както и за подпомагане постигането на целите на Европейския съюз;

5.

Поради това изразява съгласие с Комисията, че кризата не следва да бъде използвана като претекст за не толкова стриктно прилагане на правилата в областта на конкуренцията;

6.

Счита, че политиката в областта на конкуренцията следва да бъде адаптирана, така че да отговаря по-добре на предизвикателствата на глобализацията;

7.

Счита, че в новата политика на ЕС в областта на конкуренцията следва да е възможно да бъдат включени клаузи, предвиждащи гъвкавост;

8.

Признава, че твърде много сектори все още са разделени в голяма степен от национални граници и от публични или частни изкуствени бариери и изразява съгласие, че политиката в областта на конкуренцията играе основна роля в борбата срещу това разпокъсване, както и за създаване на равнопоставени условия на конкуренция във всички сектори на единния пазар, като се вземат предвид специалните потребности на МСП и на крайните потребители;

9.

Изтъква факта, че прилагането на политиката в областта на конкуренцията в широкия смисъл на думата не трябва да укрепва вече установени предприятия и доставчици на стоки и услуги, а по-скоро да се стреми да улесни достъпа на нови участници и появата на нови идеи и техники, като по този начин увеличи ползата за гражданите на Съюза;

10.

Счита, че политиката в областта на конкуренцията следва да допринася за насърчаването и прилагането на отворени стандарти и оперативна съвместимост с цел предотвратяване на технологична зависимост на потребителите и клиентите от участници, представляващи малцинство на пазара;

11.

Счита, че цените на продуктите все още се различават в отделните държави членки, като например по отношение на лекарствата в резултат на различни споразумения между държавите членки и фармацевтичната индустрия; призовава Комисията да проучи този проблем и да изготви предложения за създаване на по-прозрачен вътрешен пазар, като се избягват ненужни разлики в цените, в интерес на потребителите;

12.

Приветства единния патент на ЕС като стъпка към приключване на изграждането на единния пазар и реакция на предизвикателствата на глобализацията; призовава да се предприемат мерки, за да се гарантира, че всички държави членки могат да участват в него; счита за необходимо да се съгласуват правата върху интелектуалната собственост с нуждата от конкуренция, като се защити общият интерес и се гарантира, че притежателите на патенти не злоупотребяват с правата си в ущърб на обществото; призовава Комисията да преследва действия, които имат за цел необосновано да забавят навлизането на пазара на генерични лекарства;

13.

Счита, че Парламентът следва да има правомощия за съвместно вземане на решения при установяването на рамката за политиката в областта на конкуренцията; изразява съжаление във връзка с факта, че членове 103 и 109 от ДФЕС предвиждат единствено консултация с Парламента; счита, че този демократичен дефицит не може да бъде толериран; предлага той да бъде преодолян в най-кратък срок посредством междуинституционални споразумения относно политиката в областта на конкуренцията, и да бъде поправен при следваща промяна в Договора; припомня, че политическата отчетност на Комисията пред Парламента включва и политиката в областта на конкуренцията и че структурираният диалог със съответния член на Комисията е важно средство за осъществяване на солиден демократичен контрол в тази сфера;

14.

Счита, че видът диалог, с който се ангажира членът на Комисията, отговарящ за конкуренцията, не може да замести истинския демократичен контрол, осъществяван от Парламента; подчертава, че парламентарният контрол е дори още по-необходим, тъй като в рамките на политиката в областта на конкуренцията Комисията осъществява наблюдение върху решенията, взети от демократично избраните национални и местни органи; подчертава също така необходимостта от подобряване на диалога между Комисията, държавите членки, местните и регионалните органи и гражданското общество;

15.

Подчертава колко е важно да бъде еднакво отношението към Парламента и Съвета във връзка с достъпа до срещи и предоставянето на информация за подготовка на законодателни актове или актове с незадължителен характер в сферата на политиката в областта на конкуренцията, както се предвижда в Рамковото споразумение; изразява съжаление във връзка с факта, че това не е спазено от Комисията;

16.

Подчертава необходимостта от установяване на култура по отношение на конкуренцията, която да утвърждава свои собствени ценности и да допринася за положително отношение към спазването на правила, с превантивно въздействие, благоприятстващо развитието на политиката в областта на конкуренцията;

17.

Подчертава, че хоризонталното измерение на политиката на ЕС в областта на конкуренцията изисква пълна съгласуваност между тази политика и политиките на ЕС в други сфери, както и че за да се гарантира безпроблемното функциониране на вътрешния пазар е необходимо специфичните за секторите разпоредби да са съгласувани с принципите на политиката в областта на конкуренцията;

18.

Счита, че Комисията следва да подготви предложение за регулиране на свързаните с конкуренцията въпроси, засягащи миноритарното дялово участие;

19.

Насърчава Комисията да продължи да издава насоки с незадължителен характер в сферата на политиката в областта на конкуренцията, като надлежно отчита съществуващата съдебна практика на Съда, за да може да се гарантира известна правна сигурност на заинтересованите страни; въпреки това счита, че актовете с незадължителен характер не могат да заменят законодателството в области, където правната сигурност е от ключово значение;

20.

Подчертава, че налагането на глоби е инструмент с възпиращ характер, който играе важна роля в политиката в областта на конкуренцията и че са необходими бързи действия за успеха на разследванията; счита, че правната сигурност, опростяването на процедурите и възможността за предсрочно прекратяване чрез подходящи споразумения са от решаващо значение, поради което отново призовава Комисията да включи правилата относно глобите в Регламент (ЕО) № 1/2003; в същото време счита, че Комисията следва да увеличи броя на необявените проверки, като предприеме действия при подозрения за нарушения;

21.

Счита, че използването на все по-високи глоби като единствен антитръстов инструмент може да се окаже прекалено непрецизно, не на последно място с оглед на потенциалната загуба на работни места в резултат от невъзможност за извършване на плащания; подчертава, че политиката на високи глоби не следва да се използва като алтернативен механизъм за бюджетно финансиране; подкрепя подход от типа „морков и тояга“, със санкции, служещи като ефективно възпиращо средство, особено за повторни провинения, и с едновременно насърчаване на спазването на норми и разпоредби;

22.

Призовава Комисията да гарантира, че нейната политика за налагане на глоби и изпълнение възстановява равновесието на пазара и стимулира дружествата да установяват нарушенията на вътрешно ниво и доброволно да предприемат възстановителни действия; настоятелно призовава Комисията да взема предвид равнищата на незаконна печалба и на загуба, понесена от засегнатите страни;

23.

Отново отбелязва, че броят на исканията за намаляване на глобите на основание невъзможност за извършване на плащанията е нараснал, по-специално от страна на предприятията, произвеждащи само един продукт, и МСП; продължава да вярва, че система на забавяне и/или разделяне на плащанията би могла да бъде обмислена като алтернатива на намаляването на глобите, за да се избегне довеждането на предприятията до фалит;

24.

Отбелязва, че като се има предвид растящият брой на органите за защита на конкуренцията по света, използването на оборота в световен мащаб за нуждите на определяне на десетпроцентовия таван може да доведе до налагане на кумулативни санкции за едно и също нарушение; поради това счита, че оборотът в ЕИП би бил по-подходящ от оборота в световен мащаб;

25.

Все още очаква приспособяване на насоките за определяне на глобите по отношение на предприятията, произвеждащи само един продукт, и МСП; приветства обаче факта, че наскоро Комисията е взела предвид специфичните нужди на предприятията, произвеждащи само един продукт, в своето решение „Рамки за прозорци“ (COMP/39452 от 28.3.2012 г.);

26.

Приканва Комисията да засили сътрудничеството с националните съдилища, за да се улесни частното съдебно изпълнение и правилното решаване на спорове относно държавна помощ; приветства обучителните програми на Комисията, предназначени за националните съдии;

27.

Оценява положително ролята на съдебните органи в политиката в областта на конкуренцията и настоятелно ги призовава да използват правомощията си за получаване на информация и становища от Комисията, както и да участват в дейностите за обучение на Общността; препоръчва на Комисията да работи в тясно сътрудничество със съдебните органи, активно да упражнява предоставените й правомощия да предоставя мнения на съдебните органи като аmicus curiae (трета, неутрална страна), които следва да бъдат публикувани своевременно на уебсайта на Комисията, както и да проучи възможността за предприемане на съдебни действия с цел да се избегне незащитеност на ЕС и да се защитят интересите, които следва да отстоява;

28.

Отчита предложението на Комисията от 11 юни 2013 г. относно искове за обезщетение по реда на националното право за нарушения на разпоредбите на правото в областта на конкуренцията, по което тя работи понастоящем; изразява решимост да намери удовлетворяващ вариант за справяне със специфичните проблеми, възникващи в тази област;

29.

Твърди, че ЕС следва активно да насърчава сближаването по същество и процесуалното сближаване на правилата в областта на конкуренцията в международен план; счита, че международното сътрудничество е от съществено значение за осигуряване на съгласуваност и оперативна съвместимост при прилагането на политиката в областта на конкуренцията от различните отговорни органи, като това допринася за повишаване на ефективността на изследванията и създаване на равнопоставени условия на конкуренция;

30.

Подчертава, че е важно да се насърчава сближаването на правилата в областта на конкуренцията на световно равнище; насърчава Комисията да сключва двустранни споразумения за сътрудничество относно прилагането на правилата в областта на конкуренцията; понастоящем работи по предложеното споразумение между ЕС и Швейцария относно сътрудничеството в сферата на прилагането на техните законодателни актове в областта на конкуренцията; изразява решимост да намери удовлетворяващ вариант за справяне със специфичните проблеми, възникващи в тази област;

31.

Счита, че ресурсите за Генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията следва да бъдат приведени в съответствие с нарасналия обем на нейната работа и обхват на задачите, наред с другото чрез преразпределяне на средства от неизползвани бюджетни редове или от бюджетни редове, средствата по които не се използват в пълен размер, за да се даде възможност за предприемане на по-активни действия;

32.

Призовава държавите членки да гарантират независимостта от националните правителства на всички национални органи за защита на конкуренцията и секторни регулаторни органи, за което от основно значение е да осигурят издигането на неполитически кандидатури за председатели и членове на управителните съвети, които да нямат конфликти на интереси; призовава държавите членки да гарантират, че националните органи за защита на конкуренцията и секторните регулаторни органи разполагат с достатъчно персонал и ресурси, които се променят в съответствие с потребностите, произтичащи от пазара и от ефективното изпълнение на задълженията им;

33.

Подчертава значението на пълната прозрачност на националните органи за защита на конкуренцията и секторните регулаторни органи; изисква цялата съответна информация относно дела и официални решения да бъде видима и достъпна онлайн посредством отворена база данни, като се вземе предвид поверителната търговска информация, която може да има съществено влияние върху конкуренцията;

34.

Подкрепя структурираното сътрудничество в рамките на Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК), което позволява последователно прилагане на правилата в областта на конкуренцията в целия ЕС, и насърчава неговото по-нататъшно развитие, като се има предвид, че някои пазари са с по-силно изразен национален характер от други поради различни правни, икономически и културни условия; счита, че работните програми и заключенията от заседанията на ЕМК по правило следва да бъдат публикувани на уебсайта на ГД „Конкуренция“;

35.

Счита, че националните органи за защита на конкуренцията и другите секторни регулаторни органи на национално равнище следва да продължат да си сътрудничат, за да осигурят допълване на дейностите, особено в сектори, в които либерализацията все още не е приключила или не работи напълно; предлага да се създаде по-широка мрежа на европейските регулаторни органи, включваща националните органи за защита на конкуренцията и секторните регулаторни органи, с цел обмен на най-добри практики;

36.

Признава важната роля, която контролът върху държавната помощ играе от началото на кризата, в качеството си на механизъм за преструктуриране на банки в затруднено положение;

37.

Счита, че контролът върху държавната помощ по време на криза следва да се съсредоточава върху стабилизирането на банковата система, решаването на проблема с несправедливата сегментация на условията за кредитиране в реалната икономика, както и дискриминацията на МСП и домакинствата на единния пазар; въпреки това призовава Комисията да гарантира, че целта за стабилизиране на банковата система не води до допълнително увеличаване на държавния дълг; настоятелно призовава Комисията да обвърже удължаването на временната държавна помощ за банковия сектор с по-високи и по-строги условия, уреждащи поставянето на акцент върху кредитирането на дребно, както и по-големи ограничения и прозрачни правила по отношение на бонусите, структурата на таксите и разпределянето на дивиденти;

38.

Припомня, че Европейският парламент няколко пъти настоятелно призова Комисията да преразгледа правилата за държавна помощ за банките, въведени през 2008 г. като временни мерки; поради това приветства действията, които Комисията предприе наскоро в тази област;

39.

Призовава Комисията да предоставя редовно подробни данни, разделени по държави и организации, относно държавните помощи, предоставени на финансовия сектор от началото на кризата, консолидираните загуби и извършените възстановявания на средства, както и да публикува резултатите на уебсайта на Комисията, за да се гарантира пълна прозрачност относно степента на публичната намеса от началото на кризата и нейното отражение върху данъкоплатците;

40.

Счита, че счетоводните методи следва да бъдат хармонизирани, преди да бъде направена оценка за размера на държавната помощ, която да бъде предоставена на банките, така че счетоводното третиране на рефинансирани за втори път заеми например да е еднакво, независимо за коя държава членка става дума;

41.

Подчертава, че рефинансирането на кредитите, особено в случая на банки, получаващи държавна помощ, следва да отчита напълно жизнеспособността на получателя; счита, че в случая с мултинационалните корпорации, продажбата на активи и дялове в дружества, в които корпорациите имат участие, следва да бъде поставена като условие за рефинансиране на кредити;

42.

Настоятелно призовава Комисията да наблюдава отблизо пазарите в банковия сектор с висока или нарастваща концентрация, която произтича по-специално от преструктурирането като реакция на кризата; припомня, че олигополните пазари са особено предразположени към нарушаващи конкуренцията практики; опасява се, че тази концентрация може, в крайна сметка, да ощети потребителите; подчертава, че прекомерната концентрация излага на риск както финансовата индустрия, така и реалната икономика;

43.

Подчертава, че консолидацията в банковия сектор увеличи пазарния дял на няколко големи финансови институции; настоятелно призовава Комисията да продължи внимателно да наблюдава сектора, с цел да укрепи конкуренцията и защитата на потребителите на европейските банкови пазари, включително в областта на инвестиционното банкиране, в която депозитите на дребно се използват за кръстосано субсидиране на инвестиционни банкови дейности с по-рисков характер;

44.

Настоятелно призовава Комисията внимателно да разгледа мащаба на активите и дяловите участия на финансовите институции преди отпускането на държавна помощ;

45.

Подчертава факта, че вложителите, държащи до 100 000 EUR по своите банкови сметки, следва да имат възможност за максимална защита и да бъдат изключени от всякакви споразумения за поделяне на тежестта, произтичащи от преструктуриране и преобразуване на дадена банка;

46.

Счита, че Комисията следва да вземе предвид възможността за обвързване на държавната помощ за банките в някои случаи с условието за отпускане на кредити на МСП;

47.

Подчертава, че МСП бяха засегнати непропорционално по отношение на възможността да получат достъп до финансиране от началото на финансовата криза; посочва, че МСП представляват 98 % от всички предприятия в еврозоната, работодатели са на около три четвърти от заетите в еврозоната и генерират приблизително 60 % от добавената стойност, както и че отказът за финансиране ги лишава от възможността да инвестират и да осъществяват растеж; поради това призовава Комисията да отдаде приоритет на мерките за пренастройване на финансовата уредба с цел насърчаване на растежа и облекчаване на кризата с финансирането, през която преминават МСП;

48.

Подчертава, че банките, които получават държавна помощ, не следва да увеличават своя размер и да усложняват структурата си; настоятелно призовава Комисията да ги насърчава да съсредоточават стопанския си модел върху устойчивата част от тяхната дейност, политиката във връзка с възнагражденията и структурата на таксите и да не увеличават експозицията си към публичния дълг, особено ако същевременно намаляват кредитния поток към МСП и домакинствата; посочва, че е необходима нова, постоянна регулаторна система с цел справяне с недостатъците, открити в правната система отпреди кризата, по-специално по отношение на финансовия сектор, както и за коригиране на нарушенията, създадени по време на финансовата и икономическата криза, и за да се гарантира, че когато банките получават държавна помощ, се обръща приоритетно внимание на последиците и ползите за данъкоплатците, потребителите и единния пазар като цяло;

49.

Осъжда факта, че МСП, включени в програми за преструктуриране в държавите членки, изпитват затруднения с достъпа до кредитиране от банките и са задължени да плащат по-високи лихви единствено поради това, че се намират в еврозоната, което води до нарушения на единния пазар;

50.

Подчертава, че външните инвеститори също следва да бъдат насърчавани да участват във възможно най-голяма степен в дружества за управление на активи, създадени съгласно програми за държавна помощ като начин за разделяне на обезценените активи, за да се гарантира, че няма конфликт на интереси между инвеститори, които притежават или прехвърлят активи, и целите на дадено дружество за управление на активи;

51.

Счита, че дружествата за управление на активи следва да се опитат да продадат активите си възможно най-скоро, с цел да се възстанови нормалното състояние на пазара и да се прекрати публичната намеса в даден сектор;

52.

Счита, че опитът на ГД „Конкуренция“ във връзка с банковите кризи следва да се счита за най-добра практика и да се използва в бъдеще като инструмент повече за превантивни, отколкото за последващи намеси;

53.

Приветства отново съобщението на Комисията, озаглавено „Модернизиране на държавната помощ“ COM(2012)0209), и наскоро приетите от Съвета преразгледани правила за държавната помощ относно груповото освобождаване и процедурите; при все това призовава Комисията да гарантира, че стимулирането на икономическия растеж като една от глобалните цели на тази реформа няма да доведе отново до увеличаване на публичния дълг;

54.

Счита, че предприятията следва да се преструктурират, като се съобразяват с ясни ограничения, като по този начин задържат на минимално равнище всякакви вредни последици за конкурентите, които не са получили подкрепа от публично финансиране;

55.

Призовава Комисията да проучи на какъв етап дружествата стават прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират, и да обмисли мерки, които могат да бъдат взети на национално равнище или на равнище ЕС, които да попречат на дружествата в бъдеще да станат зависими от спасяване от страна на правителството;

56.

Отбелязва общото намерение на Комисията да изключи повече мерки от изискването за уведомяване; подчертава обаче, че държавите членки ще трябва да гарантират предварителното съответствие с правилата за държавна помощ на мерките за минимална помощ и на схемите за групово освобождаване, за да запазят достатъчно равнище на контрол, като Комисията ще продължи да упражнява последващ контрол върху тези случаи;

57.

Споделя мнението на Комисията, че процедурите за предоставяне на държавни помощи трябва да бъдат ускорени, за да дадат възможност за съсредоточаване върху сложни случаи със сериозни последици за конкуренцията на вътрешния пазар; отбелязва предложението на Комисията за увеличаване на нейната свобода на преценка при вземането на решения относно начина, по който да бъдат обработвани оплакванията; призовава Комисията да изготви подробни критерии относно това как в този контекст да се разграничават важните от по-маловажните случаи; посочва, че по-високите прагови стойности в регламента за правилата за минимална помощ, както и разширяването на хоризонталните категории в оправомощаващия регламент и в общия регламент за групово освобождаване са подходящи начини за осъществяване на това разграничаване;

58.

Подчертава, че Комисията следва да гарантира по-добър обмен с държавите членки по отношение на качеството и навременността на представяната информация и подготовката на уведомленията; подчертава факта, че ефективни национални системи трябва да гарантират, че мерките за държавни помощи, освободени от задълженията за предварително уведомяване, са съобразени с правото на Съюза; посочва, че по-високите прагови стойности в регламента за правилата за минимална помощ, както и разширяването на хоризонталните категории в оправомощаващия регламент и в общия регламент за групово освобождаване са подходящи начини за осъществяване на това разграничаване;

59.

Отбелязва, че към момента съответната информация относно случаи на контрол на държавна помощ бива предоставяна изключително от държавите членки; повтаря искането си към Комисията да извърши оценка на това дали ще има нужда от допълнителни човешки ресурси, за да разшири своите инструменти за събиране на сведения и да бъде в състояние да получава информация директно от участниците на пазара; отбелязва обаче, че Комисията не следва да може да включва допълнителни съображения, свързани с качеството и ефикасността, в оценката на съвместимостта — вземането на тези решения трябва да бъде предоставено на органа, упълномощен да отпуска помощта;

60.

Изтъква липсата на яснота в някои държави членки относно това дали публичното финансиране на европейските потребителски центрове (ЕПЦ) може да се счита за необоснована държавна помощ по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията; изразява загриженост, че това излага на риск подкрепата на държавите членки за ЕПЦ и вече e довело до временно преустановяване на финансирането за ЕПЦ; ето защо настоятелно призовава Комисията да гарантира правилното функциониране на ЕПЦ, като поясни възможно най-скоро, че този тип финансиране не се квалифицира като държавна помощ по смисъла на правото на Съюза, предвид факта, че ЕПЦ не извършват стопански дейности, а осигуряват услуги в подкрепа на потребителите;

61.

Счита, че Комисията следва да укрепи допълнително връзките между политиките в областта на конкуренцията и транспорта, с цел да подобри конкурентоспособността на европейския транспортен сектор;

62.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират открита и лоялна конкуренция във всички видове транспорт;

63.

Призовава Комисията да развие публични транспортни мрежи с цел подобряване на услугите за потребителите;

64.

Настоятелно призовава Комисията, с цел противодействие на постоянното увеличаване на емисиите на CO2, да обърне специално внимание на изпълнение на международния ангажимент за ограничаване на глобалното затопляне с два градуса по Целзий ( oC) в сравнение с равнищата от преди индустриализацията, каквато е целта за 2020 г.;

65.

Настоятелно призовава Комисията да завърши прилагането на Единното европейско железопътно пространство, да гарантира пълна прозрачност в паричните потоци между управляващите инфраструктурата и железопътните предприятия и да се убеди, че всяка държава членка има силен и независим национален регулаторен орган;

66.

Призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си, за да гарантират отварянето на сектора на железопътния транспорт за лоялна конкуренция, както и за по-добро качество на услугите;

67.

Призовава Комисията да обмисли възможността да приеме законодателно предложение за европейски регулаторен орган, който ще си сътрудничи с националните регулаторни органи и ще действа в случаите, когато такива не съществуват или са неактивни;

68.

Подчертава, че единният пазар в сектора на железопътните товарни превози е засегнат от неправилно или непълно транспониране на законодателството на ЕС от държавите членки и от пречките пред презграничната мобилност, които ощетяват конкуренцията и растежа; призовава Комисията да провери дали пазарните бариери, въведени от операторите, или техническите аспекти, които са от различно естество в различните държави членки, като например габарити на коловоза, енергоснабдяване, сигнални системи и други подобни пречки, отнасящи се до оперативната съвместимост и достъпността на инфраструктурата, могат да се считат за нарушения на правилата на конкуренцията;

69.

Приветства намерението на Комисията да преразгледа насоките на ЕС за държавна помощ за въздухоплаването и летищата до края на 2013 г., които ще трябва да премахнат евентуални нарушения на конкуренцията и да създадат равни условия за всички участници на пазара;

70.

Приканва Комисията да предостави обоснован преглед, за да констатира кои въздушни превозвачи извършват антиконкурентни действия чрез неправомерното ползване на специални условия или чрез злоупотребяване с тяхното господстващо положение на определени летища;

71.

Насърчава Комисията да разследва дали определени практики по отношение на определянето на конкретни основни летища — въз основа на клаузите на над 1 000 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги, подписани от държавите членки с държави извън ЕС, изкривяват конкуренцията в противоречие с интересите на европейските потребители;

72.

Призовава Комисията да гарантира справедливо балансирани възможности за преговаряне между производителите и дистрибуторите, като подчертава следното:

изисква Комисията да настоява за нуждата от разработване на принципи на добро поведение между производителите и търговците по отношение на вертикалните споразумения в сектора на моторните превозни средства, по-специално по отношение на защитата на инвестициите след прекратяването на договор и възможностите за прехвърляне на стопанската дейност към друг член на мрежата на същата марка, с цел да се насърчава прозрачността в търговските и договорните отношения между страните;

73.

Призовава за това, да се гарантира конкурентоспособността на европейския корабостроителен сектор, като се насърчава дейността му в рамките на ЕС при условията на една все по-конкурентна международна среда;

74.

Подчертава необходимостта от гарантиране на правна сигурност и на равно третиране за европейските корабособственици във всички държави членки;

75.

Призовава Комисията и националните регулаторни органи да разследват случаи на възможно скрито договаряне между предприятия и злоупотреби с господстващо положение на пазарите на застраховки на моторни превозни средства;

76.

Отбелязва, че единният пазар на енергия не само ще доведе до по-ниски цени за потребителите, но и ще повиши конкурентоспособността на предприятията в ЕС;

77.

Приветства прилагането на антимонополните мерки на Комисията в енергийния сектор;

78.

Настоятелно призовава Комисията да се стреми към пълно прилагане на пакета за вътрешния енергиен пазар с оглед на факта, че в сектора на енергетиката все още не е изцяло изграден отворен и конкурентен единен пазар; настоятелно призовава Комисията да бъде решителна при прилагането на мерките, взети във връзка със секторното проучване, за да се гарантира ефективното прилагане на правилата за конкуренцията в енергийния сектор; във връзка с това приветства текущите законодателни процедури в областта на конкуренцията в енергийния сектор с цел завършване на вътрешния енергиен пазар до 2014 г. и отстраняване на повторно въведените от енергийните доставчици пречки;

79.

Счита, че единният европейски енергиен пазар би намалил цените на енергията както за потребителите, така и за предприятията, и би укрепил конкурентоспособността на европейските стопански оператори в световен мащаб; счита, че по тази причина Комисията следва да бъде насърчена да развие единен европейски пазар на енергия до 2014 г.;

80.

Подчертава, че е от изключително значение държавите членки и Комисията да гарантират навременно и правилно прилагане на съществуващото законодателство в областта на енергийния пазар, включително на регулаторната дейност, предвидена в третия пакет за вътрешния енергиен пазар, с цел до 2014 г. да се постигне интегриран и конкурентоспособен европейски вътрешен енергиен пазар;

81.

Приканва Комисията да гарантира, че регламентите и директивите в областта на енергетиката се транспонират и прилагат правилно във всички държави членки; призовава Комисията да бъде особено бдителна, когато цените надхвърлят средното за ЕС равнище, тъй като високите цени нарушават конкуренцията и вредят на потребителите;

82.

Счита, че Комисията трябва да бъде стриктна при въвеждането на реформите на енергийния пазар с цел намаляване на цените, особено в държави членки, които са подложени на процедура за прекомерен дефицит;

83.

Призовава Комисията и националните регулаторни органи да разследват евентуални случаи на възможно скрито договаряне между предприятия и злоупотреби с господстващо положение на пазарите за търговия на дребно с горива;

84.

Във връзка с това приветства неотдавнашните проучвания на Комисията в петролния сектор, като признава, че нарушаването на правилата за конкуренцията в тази област има огромни последици за потребителите;

85.

Призовава Комисията и националните регулаторни органи да разследват дали т.нар. „ефект на понеделника“ — предполагаемо манипулиране на цените на петрола от дружества в зависимост от конкретния ден от седмицата, е действително явление; настоятелно призовава Комисията да наблюдава отблизо равнището на конкуренцията предвид факта, че тримата най-големи играчи все още държат около 75 % от пазара на електричество и над 60 % от пазара на газ, въпреки постепенното отваряне на тези пазари в средата на 90-те години на миналия век; приканва Комисията да публикува насоки с цел подобряване на достъпа на възобновяемите източници на енергия до енергийните мрежи;

86.

Призовава Комисията да проучи в следващия си годишен доклад доколко концентрацията на доставчици на важни суровини може да навреди на дейността на секторите клиенти и на по-ефективна в екологично отношение икономика, тъй като някои от тях са от изключително значение за внедряването на екологично ефективни технологии, необходими за постигането на целите в областта на околната среда;

87.

Подчертава ролята на интелигентните мрежи, които позволяват двупосочна комуникация между производителите и потребителите на електроенергия, като изтъква, че интелигентните мрежи могат да дадат възможност на потребителите да наблюдават и приспособяват своето потребление на електроенергия; подчертава, че държавите членки следва да гарантират, че тази информация е достъпна на съответните уебсайтове за потребителите и за всички съответни участници като строители, архитекти и доставчици на оборудване за отопление, охлаждане и електричество;

88.

Изразява загрижеността си, че европейският пазар на електронни плащания продължава да бъде разпокъсан и че все още не са разрешени проблемите, свързани с конкуренцията; отбелязва двете предложения на Комисията от 24 юли 2013 г. относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти, и относно платежните услуги на вътрешния пазар, по които понастоящем се работи; изразява решимост да намери удовлетворяващ вариант за справяне със специфичните проблеми, възникващи в тази област;

89.

Подчертава, че въпреки факта, че директивата относно борбата със забавяне на плащане по търговски сделки (2011/7/ЕС) трябваше да бъде транспонирана в националното законодателство до март 2013 г., не всички държави членки са я приложили; отбелязва, че това вреди на конкуренцията на единния пазар, и по-специално засяга отрицателно МСП;

90.

Настоятелно призовава Комисията да удвои усилията си по отношение на далекосъобщителните пазари, с цел да съдейства да се сложи край на фрагментацията на далекосъобщителните пазари и да се избегнат злоупотребите с господстващо положение от страна на операторите, имащи власт на пазара; призовава да се гарантира, че услугите, предоставяни от операторите, особено тези за достъп до интернет, са прозрачни, съпоставими и не съдържат договорни пречки пред конкуренцията;

91.

Приветства подкрепата на Комисията за разгръщане на широколентова инфраструктура на територията на цяла Европа, което ще доведе до икономическа конкурентоспособност и социално сближаване; иска да установи дали е възможно цифровите услуги в Европа да бъдат класифицирани като УОИИ;

92.

Счита, че приносът, който политиката в областта на конкуренцията ще има за разгръщането на широколентови услуги на единния пазар, е от изключително важно значение за постигането на баланс между публичните и частните инвестиции, с оглед на изпълнението на целите на Програмата в областта на цифровите технологии и осигуряването на покритие на отдалечени, селски или рядко населени райони на ЕС;

93.

Акцентира върху изключителното значение на „важните патенти“ за иновациите в сектора на ИКТ и за тази цел призовава Комисията да действа бързо, за да гарантира, че притежателите им предоставят справедливи, достъпни и недискриминационни лицензи на други оператори, за да се даде възможност за непрекъснат технически прогрес и за развитие на нови продукти в полза на потребителите; подчертава, че политиката в областта на конкуренцията следва да разполага с инструменти за предотвратяване създаването на изкуствени пречки пред междусистемните връзки, оперативната съвместимост и развитието на икономии от мащаба на пазарите;

94.

Приветства напредъка, постигнат от Комисията в нейното разследване на нарушаващите конкуренцията практики на „Гугъл“ (Google) и неотдавнашните информации за възможно уреждане на спора до пролетта на 2014 г.; настоятелно призовава Комисията да действа решително по отношение на всички идентифицирани поводи за безпокойство и да вземе приоритетно всички необходими мерки, за да се гарантира лоялна конкуренция на пазарите, свързани с търсенето на информация онлайн и онлайн рекламирането, предвид господстващото положение на „Гугъл“, притежаваща пазарен дял, който надхвърля 90 % в повечето държави членки, и възможната злоупотреба с това господстващо положение;

95.

Настоятелно призовава Комисията да тества на пазара новите предложения, направени от „Гугъл“, за да оцени обстойно тяхната адекватност и въздействие; предвид значението на търсачките в цифровата икономика, подчертава, че във всички случаи Комисията трябва да гарантира, че „Гугъл“ се ангажира напълно и прилага решенията във връзка с четирите области, пораждащи безпокойство, посочени от Комисията; призовава Комисията, ако това не може да бъде постигнато чрез уреждане на спора, незабавно да изпрати изложения на възраженията на дружеството с дейност в областта на търсенето на информация онлайн;

96.

Припомня, че неутралността на мрежата е от изключително значение, за да се гарантира отсъствието на дискриминация между интернет услугите и пълната гаранция за конкуренцията;

97.

Приветства действието на Комисията за започване на разследване срещу съществуването на държавна помощ за футбола, тъй като подобна помощ създава условия за нарушаване на използването на публичните ресурси;

98.

Счита, че Комисията следва внимателно да проучи всеки кредит или всяко рефинансиране на кредити от банки, които са получили държавна помощ, насочена към футболни клубове, по-специално лихвените проценти на кредитите в сравнение със средните лихвени проценти при кредитиране, както и техния размер спрямо дълга на въпросния футболен клуб;

99.

Настоятелно призовава Комисията да реши по структуриран начин въпроса за връзките между професионалния спорт и политиката в областта на конкуренцията, и по-специално неплащането на вноски за социално осигуряване и изпълнението на данъчните задължения от страна на футболните клубове, както и клаузите за прекратяване;

100.

Приветства създаването на работна група относно храните в ГД „Конкуренция“, чиято цел е да следи за промените в областта на конкуренцията в рамките на хранителната верига и нейното въздействие върху потребителите, както и даването на ход на проучване по отношение на търговията на дребно; счита, че е създаването на балансирана система от връзки в хранителния сектор не трябва да става за сметка на политиката в областта на конкуренцията или посредством чисто търговски подход, който не отразява основните принципи на тази политика;

101.

Приветства действията на Комисията за контрол на доставките на пазара на бяла захар и очаква с нетърпение да научи резултатите от разследването;

102.

Отбелязва, че принципите на субсидиарност, демократичен контрол и насърчаването на обществения интерес са основополагащи принципи на Европейския съюз;

103.

Подчертава, че в съответствие с общите принципи на Договорите (недискриминация, равно третиране, пропорционалност) държавите членки и местните органи трябва свободно да решават как да бъдат финансирани и организирани социалните услуги от общ интерес (СУОИ); във връзка с това насочва вниманието към социалните цели на Съюза и към необходимостта от насърчаване на качеството, достъпността и ефективността на тези услуги, независимо от това дали са предоставени от публични или частни оператори;

104.

Отбелязва, че Съюзът е изправен пред значителни предизвикателства в областта на повторната индустриализация, прехода в енергетиката и цифровото оборудване, които изискват значителни инвестиции, както и че инвестициите в образование, обучение и повишаване на уменията, чиято цел е борба с младежката безработица, по-скоро допълват целите на политиката в областта на конкуренцията, отколкото им противоречат;

105.

Посочва, че политиката в областта на конкуренцията следва да бъде прилагана в съответствие с член 9 от ДФЕС, който постановява, че при определянето и прилагането на всички свои политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост;

106.

Изразява убеденост, че политиката на социална конвергенция може да се провежда в тясна съгласуваност със силна икономическа и конкурентоспособна политика;

107.

Счита, че осигуряването на равнопоставени условия на конкуренция за предприятията на вътрешния пазар е свързано също така и с борбата срещу социалния дъмпинг, който следва да се счита за нарушаваща конкуренцията практика; счита, че Комисията следва да се занимае с дъмпинговите практики в ЕС, състоящи се в това дадено дружество да продава на международните или на вътрешните пазари изделия под тяхната производствена цена, с цел да доведе до несъстоятелност един или повече конкуренти; счита, че поради това Комисията следва да се стреми към по-голямо сближаване на икономическите и социалните показатели на държавите членки; подчертава, че е необходимо структурните реформи да включват промяна на данъчната система, с цел борба с измамите, укриването на данъци и данъчните убежища;

108.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на националните органи в областта на конкуренцията.