21.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/6

1.1

Въпросът за заетостта на жените не следва вече да бъде поставян като поредния дебат за равенството на половете, а да се разглежда по-скоро като икономически императив с оглед на създаването на благосъстояние и работни места в Европейския съюз – социална необходимост, изпълнението на която е едно от условията за справяне с предизвикателствата на демографските, социалните и екологичните проблеми и осигуряване на устойчив растеж.

1.2

Повишаването на заетостта на жените допринесе значително за растежа през последните 50 години. При все това, за да се използва в пълна степен приносът на жените за растежа, трябва да се прилагат по-целенасочени мерки на равнището на ЕС и на национално равнище. Важно е обаче да се гарантира, че подобни политики са всеобхватни и са насочени не само към преодоляване на най-очевидните икономически препятствия, но се отнасят и до областите на данъчното облагане, системите на социални грижи и пенсионните системи, трудовите права, вземането на решения, предприемачеството, образованието, стереотипите и насилието. Ясно е също така, че както жените, така и мъжете трябва да играят своята роля, за да се намери решение на тези комплексни проблеми. Жените и мъжете следва също така да участват в диалога и сътрудничеството между съответните заинтересовани страни и в прилагането на успешните практики.

1.3

Наред със специфичните препоръки, направени по-долу и в целия текст на становището, основните предпоставки за повишаването на заетостта на жените и на техния принос за растежа са:

2.1

Комитетът е твърдо убеден, че ако не е приобщаващ и устойчив, икономическият растеж сам по себе си вече не е достатъчен, за да гарантира реален напредък на обществата. По този начин равенството на половете се превръща във важно условие за постигане на подобен напредък. Едновременно с това измерването на БВП вече не следва да се основава само на парадигмата „производство и потребление“, а следва да включва показатели като благосъстояние и устойчивост (в икономическо, социално и екологично отношение), за да се премине към „по-балансирана политика“ (3).

2.2

Равенството на половете често се разглежда като пречка или като разход. Необходимо е да се признае, че неравенството има цена, а равенството на половете носи положителен икономически принос като инвестиция и производствен фактор.

2.3

Целите на стратегията „Европа 2020“ и по-специално повишаването на равнището на заетост сред хората на възраст между 20 и 64 години на 75 % до 2020 г. и намаляването на броя на хората, изправени пред риска от бедност, с поне 20 милиона души, не могат да бъдат постигнати без по-голямо участие на жените на пазара на труда и в обществения живот. Наред с това постигането на пълно сближаване на нивото на участие на пазара на труда би довело до увеличение на БВП на глава от населението с 12 % до 2030 г. (4).

2.4

В контекста на намаляващото население в работоспособна възраст (5) Европа няма да постигне растежа, към който се стреми, ако не бъде увеличен потенциалът на жените на пазара на труда. През 2012 г. процентът на заетост при мъжете (на възраст между 20 и 64 години) беше 74,6 %, докато при жените този процент беше само 62,4 %. Ако заетостта се измерва в еквивалент на пълно работно време, ситуацията е още по-лоша, тъй като сегашното равнище на заетост на жените отговаря на 53,5 % от общия брой на жените, работещи на пълно работно време (6).

2.5

Повишаването на заетостта на жените е допринесло значително за растежа през последните 50 години. Важно е обаче да се отбележи, че домакинската работа, която жените извършват без възнаграждение, не се взема предвид като принос към икономиката. Създаването на работни места с цел предоставяне на услуги на семействата би допринесло за превръщането на тази невидима форма на труд в платен труд и би създало данъчни приходи, пенсионни вноски и т.н.

2.6

ЕИСК обръща внимание върху факта, че безработните жени, невинаги се включват в статистиките и не са регистрирани като такива, но всъщност представляват неизползван потенциал. По-ниското равнище на заетост сред жените не означава безработица в пряк смисъл, а по-скоро неактивност, незаетост или недеклариран труд, тъй като „демотивиращият“ ефект създава слабо предлагане на женски труд. Следователно статистическите данни на национално и европейско равнище не могат правилно да отчетат реалната ситуация. ЕИСК призовава за по-детайлна разбивка на събираните и изготвяните на европейско равнище статистически данни по сектори на частните услуги.

2.7

ЕИСК отбелязва, че в годишния обзор на растежа трябва да се определят цели за заетостта на жените (7), тъй като целенасочени политики могат да доведат до намаляване на неравнопоставеността между жените и мъжете и до насърчаване на приобщаването, като повишат значително потенциала за растеж на икономиката на ЕС (8). Подобни политики – включващи, но не и ограничени до предоставянето на услуги за зависими членове на семейството и премахването на финансовите фактори, демотивиращи втори работещ член в семейството – са от основно значение за повишаването на участието на жените на пазара на труда. Държавите членки следва да използват подобни политики за подобряване на пригодността за заетост и за подкрепа на достъпа до работни места и завръщането на работа.

2.8

Строгите мерки за бюджетни ограничения водят до съкращения в публичния сектор и услугите, а за жените съществува по-голяма вероятност да загубят работните си места, тъй като те представляват мнозинството от работещите в публичния сектор. Групите, които търпят най-значителен спад на своя стандарт на живот поради съкращенията в публичните услуги, са самотните родители, повечето от които са жени. Едновременно с това жените са мнозинството от хората, предоставящи неплатени грижи, поради което е вероятно те да бъдат първите пострадали от съкращаването на услугите за социални грижи (9). Комисията следва да изготви цялостно проучване на въздействието на бюджетните ограничения върху равните възможности, за да се предвидят по-качествени решения, и да извърши проучване относно това как мерките за строги бюджетни ограничения са се отразили върху количеството и качеството на заетостта на жените както в публичния сектор, така и в сектора на частните услуги.

2.9

Трябва да се отбележи, че тези, които определят политиките в ЕС, поставят акцент върху общата пригодност за заетост, но не определят мерки за ангажиране на потенциала на икономически неактивните жени, които могат да дадат значителен принос за растежа в ЕС.

2.10

ЕИСК препоръчва при предоставянето на средства от ЕС да се отчитат в по-голяма степен аспектите, свързани с пола, и насърчава институциите на ЕС и държавите членки да приложат препоръките, изложени в Оценката на подкрепата на Европейския социален фонд за равенството на половете (10).

3.1

Повишаването на равнището на образование доведе до около 50 % ръст на БВП в държавите от ЕС между 1960 г. и 2008 г., като приблизително половината от този ръст се дължи на повишаването на равнището на образование на жените (11).

3.2

Докладите на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) (12) и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват, че жените имат по-малко възможности за заетост от мъжете по различни причини и получават по-ниско възнаграждение за същия труд, въпреки че понастоящем имат по-високо равнище на образование от мъжете в повечето държави от ЕС.

3.3

Систематичните неравенства между половете (13) при подбора на специалности са пречка за това икономиките да използват в пълна степен потенциала на техните таланти и поради това водят до лошо разпределение на човешкия капитал и загуба на потенциални иновации и икономически растеж. Институциите на ЕС и държавите членки следва да търсят решение на проблема за неравнопоставеността между половете в образованието чрез промени в нагласите сред учениците, преподавателите, родителите и обществото като цяло. Подобна намеса следва да започне на ранен етап в живота на учениците, преди да се затвърдят стереотипните представи и нагласи относно способностите на момчетата и момичетата и техните предпочитания.

3.4

Комитетът препоръчва да се обърне особено внимание на инициативи и проекти, финансирани от инструменти на ЕС (Европейски социален фонд, програми за учене през целия живот и др.) Тези инструменти биха могли да бъдат използвани, за да се подобрят възможностите на жените, завръщащи се на пазара на труда, да възстановят уменията си и да получат достъп до заетост и/или за кариерното им развитие.

4.1

Повечето държави членки на ЕС са изправени пред двойния проблем на застаряващо население и ниска раждаемост. Тези фактори означават, че ако през следващите двадесет години равнището на участие на мъжете и жените на пазара на труда се запази, работната сила ще намалява (14).

4.2

Необходимо е устойчиво да се променят доминиращите неравенства между половете в европейските общества. Подкрепата за по-добър баланс между професионалния и семейния живот за мъжете е важна стъпка за постигане на по-равно разпределение на платения и неплатения труд между жените и мъжете. По-равнопоставеното споделяне на родителския отпуск би намалило нежеланието на работодателите да наемат жени в детеродна възраст.

4.3

Промените в търсенето на пазара на труда – например във връзка с появата на нови производствени методи и различните условия на труд и по-специално вследствие на прехода от преработка и селско стопанство към услуги – са важни движещи сили за разширяването на участието на жените на пазара на труда и фактор за по-значителното търсене на жени на пазара на труда.

4.4

Въпреки че заетостта на непълен работен ден насърчи повече жени да се присъединят към официалната работна сила, в дългосрочен план тя може да ограничи възможностите за обучение и перспективите за растеж в кариерата, да се отрази отрицателно върху пенсионните обезщетения и да увеличи риска от бедност, както в краткосрочен план, така и на старини. Това е особено очевидно при увеличилата се през последните години заетост на непълен работен ден не по собствен избор (15): в резултат на кризата на жените се предлага заетост на непълен работен ден и те са принудени да я приемат, или защото не им се предлага друго трудово правоотношение или защото не искат да изгубят работното си място. Следва да се обърне внимание на значителния дисбаланс между жените и мъжете по отношение на заетостта на непълен работен ден (31,6 % и съответно 8 %). Трябва да се премахнат всички бариери пред преминаването от заетост на непълен към заетост на пълен работен ден.

4.5

Комитетът отбелязва, че политиките, които насърчават домакинствата с двама работещи и помагат на работещите родители да се справят със семейните си ангажименти, са важни фактори за увеличаване на участието на жените. Важна роля играе също и подходящият микс между паричните помощи и помощите в натура.

4.6

По-високите ставки за данъчно облагане на втория работещ могат да обезкуражат участието на жените в работната сила, тъй като обезкуражават участието на жените на пазара на труда (16). Поради това данъчните системи и системите за социална сигурност трябва да бъдат адаптирани, така че да не се демотивира вторият работещ член в семейството.

4.7

Особено внимание следва да се обърне на неофициалния труд и несигурната заетост, включително и на фиктивната самостоятелна заетост. Те засягат жените в по-голяма степен от мъжете, поради което жените са по-уязвими по отношение на експлоатацията. Държавите членки на ЕС следва да ратифицират незабавно Конвенция 189 на МОТ относно достойния труд за домашните работници (17), в която се определят трудови стандарти за домашните работници.

5.1

ЕИСК призовава тези, които определят политиките, да намалят неравенствата между половете, като намалят различията в заплащането между жените и мъжете (средно 16,2 %), тъй като равното възнаграждение ще донесе ползи не само за жените, но и за цялото общество – според Оценката на европейската добавена стойност намаляването на различията в заплащането между жените и мъжете с един процентен пункт води до увеличение на икономическия растеж с 0,1 % (18).

5.2

ЕИСК изразява също така загриженост във връзка с извънредно големите различия между половете по отношение на пенсиите, чието средно равнище за ЕС-27 е 39 % (19) – повече от два пъти по-голямо от разликата в заплащането. Особено тревожен аспект е липсата на видимост на проблема. В повечето държави от ЕС не само съществуват значителни различия, но те са също и от извънредно сложно естество, тъй като зависят от трудовия стаж (по-специално прекъсвания по отношение на възнаграждението, брой на отработените часове и години), пенсионните системи и по-специално от въздействието на възнаграждението по време на кариерата върху пенсионните обезщетения и степента, в която пенсионните системи компенсират прекъсването на кариерата за полагане на грижи за деца или зависими роднини.

5.3

Ето защо ЕИСК счита, че както намаляването на различията в заплащането между жените и мъжете, така и добавянето на „време за семейството“ – грижи за деца и за възрастни хора, оказване на помощ на член на семейството по време на кратко и/или продължително заболяване и др., в системите за натрупване на пенсионни права на мъжете и на жените (с гарантиране на работниците на възможността да получават отпуск по семейни причини за полагане на грижи и за оказване на помощ) ще доведат до намаляване на неравенството между половете по отношение на пенсиите (20).

6.1

Наскоро проведено проучване на ОИСР (21) показва, че неравенствата между половете по отношение на предприемачеството са съществени и твърдо установени в много измерения, включително във връзка със субективните предпочитания в областта на предприемачеството, размера на предприятията и финансовите резултати, достъпа до финансов капитал и неговото използване. Когато стартират своя бизнес, жените предприемачи преследват допълнителни цели освен извличането на максимална печалба и по-широките им критерии за ефективност и успех изтъкват приноса им за социалното и икономическото развитие.

6.2

ЕИСК счита, че подпомагането на повече жени да започнат бизнес и подкрепата за растежа на фирмите, ръководени от жени, могат да допринесат (22) за изграждането на по-конкурентоспособна икономика и икономически растеж, а също и да намалят социалното изключване. Необходими са значителни мерки, за да се използва в пълна степен потенциалът на предприятията за устойчив икономически растеж и създаване на работни места в Европа, особено след кризата.

6.3

ЕИСК вече предложи да бъдат предприети следните стъпки за насърчаване на предприемачеството сред жените в ЕС (23):

7.1

Международните проучвания (24) потвърждават, че жените на ръководни постове имат положително въздействие върху корпоративните финансови резултати, корпоративната култура, стила на управление и устойчивостта спрямо кризата. Жените поемат по-малко рискове и дават приоритет на устойчивото развитие, но бариерите пред постигането на равенство между половете са по-значителни, отколкото се признава открито.

7.2

ЕИСК се надява, че в дух на саморегулиране всички публични и частни органи за вземане на решения ще приемат минимален стандарт за равноправно участие във вземането на решения. Регистрираните на борсата дружества и органите от публичния сектор следва да насърчават прозрачни процедури за кандидатстване и назначаване, както и култура на приобщаване и свобода на избор. Въпреки това едва ли ще бъде постигнато много без волята на мъжете и жените за предприемане на положителни действия.

7.3

ЕИСК би препоръчал политиците и дружествата да разгледат отново следните въпроси, за да гарантират постигането на баланс между половете в състава на всички органи, които вземат решения:

7.4

С оглед на изпълнението на Стратегията за равенство между жените и мъжете за периода 2010-2015 г. (25), ЕИСК насърчава равното представителство на мъжете и жените в публичния живот и, по-специално, в политиката, тъй като настоящото по-слабо представителство ограничава правата на участие на жените (26). Институциите на ЕС и държавите членки, както и организациите на социалните партньори следва да водят със своя пример и да въведат цели за равенство между половете в своите политически и административни органи, най-вече на най-високо равнище.

8.1

Важен фактор, който оказва влияние върху участието на жените на пазара на труда, е достъпът до целодневни заведения за грижи за децата, по-специално за малки деца. Увеличаването на публичните разходи за грижите за децата е пряко свързано с нарастването на заетостта на пълно работно време сред жените (27).

8.2

Поради това е необходимо да бъдат постигнати целите от Барселона. Според наскоро изготвен доклад на Комисията обаче през 2010 г. само 10 държави членки са постигнали целта от Барселона за децата под 3-годишна възраст. През същата година, що се отнася до категорията на децата между 3-годишна възраст и възрастта за задължително училищно образование, само 11 държави членки са постигнали целта за 90 % (28).

8.3

Тъй като държавите членки с най-висока раждаемост са и тези, които са положили най-много усилия да улеснят съвместяването на професионалния и семейния живот от страна на родителите, и в които има високи равнища на заетост на жените (29), държавите членки следва да предоставят по-ефективна, достъпна и качествена подкрепа за семействата с деца на приемлива цена, чрез политики (30) като:

9.1

Въпреки че повишаването на образователното равнище на момичетата през последните десетилетия доведе до повишаване на потенциала за доход на жените, нагласите на обществото по отношение на заетостта на жените и сблъсъкът между семейните ценности и равноправието са пречка пред по-добър баланс между половете на пазара на труда.

9.2

ЕИСК изразява особена загриженост във връзка с дискриминацията срещу жените мигранти, жените с увреждания или жените от етнически малцинства. Във връзка с това Комитетът призовава за бързо прилагане на Директивата за принципа на равно третиране (31).

9.3

Насилието срещу жените представлява не само неприемливо социално явление, но е свързано и с висока икономическа цена. Счита се, че в 47-те държави членки на Съвета на Европа насилието срещу жените води до годишни разходи от най-малко 32 милиарда евро (32). Важна роля трябва да играят публичните политики за борба с насилието, основаващо се на пола; традиционните представи за ролята на жените в обществото ще се променят единствено когато жените получат равноправен достъп до власт наравно с мъжете.

9.4

Ролята на медийната индустрия е от решаващо значение за насърчаването на равенството между половете. Медиите не само отразяват, но и създават социокултурни модели и норми и са мощен фактор за изграждане на общественото мнение и културата. Наред с това именно съдържанието на медиите насърчава по-широкото разбиране на сложното естество на равенството между половете сред всички участници в обществото, включително тези, които определят политиките и обществеността, поради което трябва спешно да се потърси решение на проблема с продължаващото неравноправие под формата на по-слабо представителство (особено на по-високо равнище), пречки за напредък в кариерата и ниско заплащане (в сравнение с мъжете) в медийния сектор (33).