15.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/140

1.1

Въпреки че управлението на рисковете зависи основно от устойчивостта на атомните електроцентрали, ЕИСК счита, че трябва да се вземат под внимание всички рискове, свързани с централите, включително и външните рискове за населението, околната среда и икономиката.

1.2

ЕИСК счита за наложително във всяка атомна централа да се предвиди управление на аварии, включващо обучение на персонала, информиране и консултации с местното население, като му се позволи да участва в съставянето на указанията, използвайки неговото познаване на местността, и като се предвиди дори следаварийно управление (действие с дългосрочен характер).

1.3

ЕИСК насърчава Комисията в желанието ѝ да преразгледа детайлно Директивата за ядрената безопасност и я призовава да вземе предвид не само техническите аспекти, но и всичко, което засяга работещите и гражданите в чисто човешки план (здраве, стрес, психология, отчаяние и т.н.).

1.4

Комитетът отбелязва, че не всички държави разполагат с независим регулаторен орган, чиято отговорност е уредена с нормативна уредба, а също и че сред държавите членки не съществува общ нормативен подход спрямо ядрената безопасност. Ето защо ЕИСК препоръчва чрез директивата да се осигури хармонизиране.

1.5

Според Комитета информирането на обществеността и участието на гражданите биха могли да намерят своето основание в Конвенцията от Орхус, приложима към ядрените централи, с предвидените в нея достъп до информация, участие/съгласуване и достъп до правосъдие. Тази конвенция е подписана от ЕС и държавите членки.

1.6

ЕИСК счита, че след стрес тестовете и препоръките на Комисията ЕС трябва да въведе механизми за мониторинг и верификация, включващи периодичното представяне на доклади на европейско равнище от страна на държавите членки.

1.7

Според ЕИСК тясното сътрудничество и обменът на информация между операторите, доставчиците, регулаторните органи и европейските институции, за които се призовава в съобщението, са важни и трябва да обхванат и гражданите, а така също и персонала и неговите представители, най-вече в граничните зони, където процедурите трябва да бъдат хармонизирани.

1.8

ЕИСК препоръчва в сценариите на аварийни ситуации да бъде анализирано задължително прекратяването на работата на всички реактори на дадена площадка поради едновременно отпадане на охлаждането и електрозахранването. Комитетът препоръчва също да се преразгледат процедурите, предполагащи захранване на авариралия реактор от друг реактор от площадката, както и преглед на аварийното оборудване: външно осветление, което да позволява на персонала да се придвижва, дизел за аварийно-спасителни нужди, допълнително подсигуряване на водоснабдяването в басейните за отлежаване на отработени касети.

1.9

ЕИСК подчертава, че тъй като в обозримо бъдеще няма да може да се разчита на каквото и да било базово производство на нисковъглеродна електроенергия в достатъчни количества, ядрената енергия трябва да остане неразделна част от енергийния микс на ЕС, без това да бъде в ущърб на доставките на електроенергия поради технически неизправности или аварии. Поради тази причина Комитетът приканва Комисията да предприеме проучване на организационните и човешките фактори, тъй като тези елементи са стълбовете на ядрената безопасност и сигурност.

1.10

ЕИСК подкрепя Комисията в намерението ѝ да предложи законодателен акт относно ядреното застраховане и отговорност, което към настоящия момент реално не покрива рисковете. Според ЕИСК трябва да бъдат покрити по-специално социалните, екологичните и икономическите аспекти с помощта на фондове, които да бъдат създадени от производителите на ядрена електроенергия в Европа. Освен това за евентуалните жертви съществува риск да не бъдат достатъчно добре защитени, нито обезщетени.

1.11

ЕИСК изразява безпокойство поради прибягването до подизпълнители (понякога до 80 % от персонала), без реално да е била направена оценка на полезността на подобни практики от гледна точка на безопасността. Произтичащата от това загуба на компетентност води до неустойчивост на екипите. Комитетът счита, че повече грижи трябва да бъдат положени за обучението на хората, работещи на различните площадки.

1.12

Срокът на експлоатация на централите не е разгледан, а това повдига въпроса за безопасността. ЕИСК счита, че този въпрос е от решаващо значение при оценяване на безопасността на съоръженията и за евентуалната им замяна с централи от ново поколение, а така също и за планиране на тази замяна още отсега. Удължаването на експлоатационния срок на атомните електроцентрали от страна на националните регулатори трябва да се разрешава само въз основа на най-добрите международно признати практики.

1.13

ЕИСК препоръчва на Комисията да въведе хармонизирана профилактика на уврежданията на щитовидната жлеза чрез прием на стабилен йод в случай на тежка аварийна ситуация, която да се отнася за цялата територия на ЕС, и вследствие на поуките, извлечени от аварията във Фукушима, да разшири зоните за евакуация в гъсто населени райони около обекти в Европа на 20-30 км.

2.1

Аварията във Фукушима (11 март 2011 г.) доведе до започване на проверки за безопасността на ядрените инсталации както в Европа, така и в целия свят. Европейският съюз разполага със 145 реактора, от които 13 са спрени или се демонтират, което означава, че в експлоатация са 132 реактора върху общо 58 площадки, някои от тях в гранични зони. Въпреки че в ЕС авария от подобен мащаб не се е случвала, беше наложително да се прегледат всички елементи от системата, за да се гарантира възможно най-висока безопасност, сигурност и радиозащита. От съседните страни в стрес тестовете участваха Швейцария и Украйна.

2.2

В ЕС още през март 2011 г. Европейският съвет заяви, че „следва да се направи преглед на безопасността на всички атомни електроцентрали в ЕС въз основа на цялостна и прозрачна оценка на риска и безопасността („стрес тестове“)“. В резултат на това във всички европейски страни започна процес на преразглеждане в три етапа:

Всички участващи държави членки предадоха докладите си за напредъка на Комисията в договорените срокове (COM(2011) 784 final).

2.3

Освен това Европейският съвет поиска от Комисията да покани съседните на ЕС държави да участват в стрес тестовете, а в ЕС „да бъде преработена действащата правна и регулаторна уредба за безопасността на ядрените инсталации“ и да „бъдат предложени до края на 2011 г. всички евентуално необходими подобрения“. Редно е да се припомни, че този преглед на безопасността стана възможен едва след като Европейският съвет предостави мандат на Комисията.

3.1

Окончателният доклад установи, че като цяло стандартите за безопасност в атомните електроцентрали в Европа са високи, но се препоръчват подобрения на различни елементи в сферата на безопасността в почти всички европейски атомни електроцентрали.

3.2

Националните регулаторни органи обаче стигнаха до заключение, че не се налага изключване на никоя от централите.

3.3

Тестовете показаха, че нито една от държавите членки не прилага напълно стандартите за безопасност, препоръчани от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), и най-добрите международни практики.

3.4

Комисията ще гарантира стриктен контрол на прилагането на препоръките и успоредно с това ще предложи законодателни мерки за допълнително засилване на ядрената безопасност в Европа.

3.5

Освен препоръките за редица конкретни технически подобрения в централите, стрес тестовете показаха, че международните стандарти и практики не се прилагат систематично. Също така трябва да се извлекат поуки от случилото се във Фукушима, по-конкретно във връзка с: рисковете, свързани със земетресения и наводнения, наличието и употребата на сеизмични инструменти в обектите, изграждането на филтриращи вентилационни системи на защитната обвивка и инсталирането на специално оборудване за спешни действия в случай на авария, както и предвиждане на резервен авариен център за управление извън обектите.

3.6

До края на 2012 г. националните органи по безопасност ще представят национални планове за действие заедно с графици за прилагането им. Комисията възнамерява да изготви през юни 2014 г. доклад относно прилагането на препоръките вследствие на стрес тестовете, в тясно партньорство с националните органи по безопасност.

3.7

Комисията е анализирала действащата европейска законодателна рамка в областта на ядрената безопасност и ще представи в началото на 2013 г. преразгледан текст на Директивата за ядрената безопасност. Предложените изменения ще се отнасят основно до изискванията за безопасност, ролята, независимостта и прерогативите на националните регулаторни органи, прозрачността, а също и контрола.

3.8

След това ще бъдат направени други предложения относно ядреното застраховане и отговорност и относно максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на хранителните продукти и фуражите. Провеждането на стрес тестовете също така извади наяве необходимостта от допълнителна работа в областта на ядрената сигурност (тоест предотвратяването на злонамерени действия), основната отговорност за което се носи от държавите членки.

4.1

Редно е да се подчертае мащабността на усилията и финансовите средства, изразходвани за тези тестове, както и ангажираността, с която бяха проведени. Чрез процесите на „стрес тестовете“ четиринадесетте държави членки на ЕС, експлоатиращи реактори, участваха в оценки „на доброволни начала“, което представлява сериозен принос за утвърждаването на общи норми за безопасност и сигурност. Тези оценки обаче се основават на самооценка от страна на операторите и на последващ преглед от националните регулаторни органи и партньорски проверки. В резултат на „стрес тестовете“ и препоръките на Комисията, ЕС трябва да установи механизми за мониторинг и верификация.

4.2.1

Въпреки Директивата за ядрената безопасност сред държавите членки не съществува напълно единен подход от гледна точка на нормативната уредба в областта на ядрената безопасност и ядрената сигурност. При преразглеждането на европейската директива е необходимо ядрената безопасност да се кодифицира по един по-задълбочен начин; нейното изпълнение и процедурата при нарушение трябва да бъдат строго прилагани.

4.2.2

Преразглеждане на Директивата за ядрената безопасност. Две държави – Полша и Португалия, още не са приключили (при краен срок 22 юли 2011 г.) с транспонирането на Директивата за ядрената безопасност (Директива 2009/71/Евратом на Съвета от 25 юни 2009 г. за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации). „Жизненоважно е да се осигури правилно и последователно прилагане в ЕС на поуките от аварията във Фукушима и заключенията от стрес тестовете, както и тяхното отразяване в нормативната уредба“ (COM(2012) 571 final). ЕИСК подкрепя текущия процес на преразглеждане и призовава по-конкретно за по-засилена контролираща роля на ЕС. Това обаче не трябва да се ограничава само до техническата част, обхваната от „стрес тестовете“. Безопасността зависи също и от хората – гражданите, работещите и техните представители. Интерес ще представлява, ако клаузите за прозрачност и участие на обществеността, съдържащи се в Директивата за ядрената безопасност, се основават върху Конвенцията от Орхус, която е подписана от почти всички държави членки, поне в частта за участието на гражданите.

4.2.3

Важно е да се изтъкне необходимостта от хармонизиране между държавите членки на ЕС на нормите за радиозащита и готовност при аварийни ситуации извън обекта: „На територията на ЕС, в близост до 47 атомни електроцентрали със 111 реактора живеят над 100 000 души на не повече от 30 km от тях. Това показва, че превантивните мерки извън обекта са от първостепенно значение. Отговорността за такива мерки се носи съвместно от множество национални, регионални и местни органи“ (COM(2012) 571 final). Ето защо Комитетът твърдо подкрепя преразглеждането на законодателството на ЕС в тази област, както и необходимото участие на местните жители.

4.2.4

Застраховане и отговорност в областта на ядрените инсталации. Този пункт не е обхванат на европейско равнище; „в член 98 от Договора за Евратом, обаче, е предвидено формулирането на задължителни мерки по този въпрос с помощта на Директиви на Съвета. Поради това Комисията, в рамките на компетенциите на ЕС и на базата на оценка на въздействието, ще анализира до каква степен положението на потенциалните жертви на ядрено произшествие в Европа се нуждае от подобряване“ (COM(2012) 571 final). Комисията предвижда да предложи законодателен акт по този въпрос и ЕИСК подкрепя инициативата, тъй като понастоящем застраховките не покриват рисковете в достатъчна степен. Този акт би трябвало да покрива по-конкретно социалните, екологичните и икономическите аспекти, и обезщетението „в краен случай“, което понастоящем е отговорност на държавата.

4.2.5

Преразглеждане на законодателството за храните и фуражите.„Опитът, натрупан при събитията във Фукушима и Чернобил, показва необходимостта да се прави разграничение между инструменти, които регулират вноса на храни от трети държави, и тези, засягащи изнасянето на храни на пазара в случай на авария в рамките на ЕС“ (COM(2012) 571 final). Целесъобразно е тази законодателна уредба да бъде преразгледана.

4.3

Спецификациите на „стрес тестовете“ описаха това, което ще бъде обхванато в анализа, но не и това, което няма да бъде обхванато. Така остаряването и последствията от удължаването на експлоатацията на АЕЦ, културата на безопасност и независимостта, стандартите и съгласуваността на националните регулаторни органи бяха изключени и следователно не бяха подложени на оценка. Поне за част от тези фактори може да се смята, че са спомогнали за мащаба и последиците на катастрофата във Фукушима – първоначалният повод за „стрес тестовете“.

4.4

В този смисъл ЕИСК може само да подкрепи предложението да заработи съвместният изследователски център, както и да бъде създадена постоянна европейска лаборатория за ядрена безопасност, но това все пак са технически анализи. ЕИСК отново отбелязва, че трябва да се разработват обучения на високо равнище, адаптирани към ядрената дейност. Освен това е необходим компетентен административен орган за ядрената сигурност в Европа, освен този за радиационна защита и този за контрола на ядреното разпространение.

4.5

ЕИСК изтъква, че трябва да се положат и грижи за обучението на хората, работещи на различните площадки. Прибягването до подизпълнители се превръща в система в някои страни, без реално да е била направена оценка на полезността на подобни практики от гледна точка на безопасността. Произтичащата от това загуба на компетентност води до неустойчивост на екипите.

4.6

Засилване на международното сътрудничество и подобряване в световен мащаб на правната рамка в областта на ядрената безопасност.„По-голямата част от държавите, участващи в тази работна група, подчертаха необходимостта от спазване на стандартите за безопасност на МААЕ, на регулаторната независимост и ефективност, на широкото използване на партньорски проверки, както и на подобряването на откритостта и прозрачността“ (COM(2012) 571 final). Трябва да се отбележи, че идеите за независимост, прозрачност и откритост ръководят идеите за споделеност и засилване на правилата; това обаче достатъчно ли е, ако тези правила така или иначе не се прилагат?

5.1.1

Що се отнася до информирането на населението, основаващо се на Конвенцията от Орхус, която в трите си стълба препоръчва съгласуването, участието и достъпа до правосъдие, трябва да се отбележи, че освен едно загатване на прозрачността, тази тема липсва в процеса на „стрес тестовете“. Гражданите обаче също са незаменим елемент на ядрената безопасност и сигурност. Включването на гражданите на ЕС не беше на висотата на залога. Действително участието на обществеността не беше лесно. Сроковете бяха много кратки, за да се разгледат различните теми. По време на публичните заседания не винаги беше осигуряван устен превод, а множество асоциации не можаха да участват по финансови причини. Въпреки това постигнатото равнище на прозрачност позволи да се направи много подробен анализ на докладите от страна на някои организации на гражданското общество.

5.1.2

„Възникването на произшествия в атомни електроцентрали, дори в държави членки, поддържащи в други отношения добро ниво на безопасност, потвърждава необходимостта от подробни и редовни проверки на безопасността и оценки на оперативния опит и подчертава нуждата от тясно сътрудничество и обмен на информация между операторите, доставчиците, регулаторните органи и европейските институции, като например Европейската система за обмен на оперативен опит, поддържана от Съвместния изследователски център на Комисията (JRC)“. Обменът на информация не може да се ограничи само до “операторите, доставчиците, регулаторните органи и европейските институции“ (COM(2012) 571 final). Гражданите на ЕС трябва да бъдат приобщени към такъв процес – това е един от стълбовете (информиране, участие/съгласуване, достъп до правосъдие) на Конвенцията от Орхус.

Например във Франция съществуват три инстанции в помощ на гражданите: Върховният комитет за прозрачност и информиране относно ядрената сигурност (Haut comité pour la transparence et l’information sur la sécurité nucléaire – HCTISN), местните информационни комисии (Commissions locales d’information – CLI) и Националната асоциация на местните информационни комитети и комисии (Association nationale des comités et commissions locales d’information – ANCCLI) (закон от юни 2006 г.). Тези инстанции бяха включени във френския процес на „допълнителните оценки на безопасността“. HCTISN участва в изработването на спецификациите и възложи на работна група да уточни чрез разговори на място условията на труд на персонала. CLI и ANCCLI представиха анализи на докладите на операторите, които бяха включени в доклада на френския регулаторен орган.

Що се отнася до инцидентите, тези инстанции имат достъп до писмата, изпратени след инспекциите, и могат да получат писмените отговори на операторите. Ето защо, предвид тези възможности във Франция, участието на обществеността в анализите на инцидентите позволява по-тесен конструктивен диалог с населението.

5.2

Една от важните забележки на Комисията е, че „въз основа на стрес тестовете, националните регулаторни органи стигнаха до извода, че няма технически причини, налагащи изключването на някоя АЕЦ в Европа, и установиха множество добри практики“ (COM(2012) 571 final). Това твърдение все пак е придружено от препоръки и изисквания за подобрения, които трябва да се осъществят в определен срок – какво ще се случи, ако сроковете не бъдат спазени? Някои технически изисквания – удебеляване на фундаментна плоча (Fessenheim във Франция), бункеризиране на сградите (басейни за складиране на горивото) – могат да се окажат невъзможни за осъществяване. Какво решение ще вземат държавите? Трябва също така да се припомни, че известен брой централи не са предприели мерките за защита, препоръчани след авариите в Три Майл Айлънд и Чернобил.

5.3.2

Вероятностните оценки на безопасността„се различават значително“ от една държава членка до друга (COM(2012) 571 final). Трябва да се осигури хармонизация и да се възприеме най-строгият подход на санкции. Не трябва да се заблуждаваме, че вероятността е малка, тъй като обикновено аварията е сбор от малки последователни пропуски, или по-лошо - наслагване на такива. Освен това анализът във Фукушима показа, че рисковете от земетресение и цунами са били пренебрегнати, въпреки че специалистите напомняха, че тези събития не само са възможни, но и са се случили през тридесетте години на ХХ век. Тенденцията беше да се смята, че някои аварии са „невъзможни“.

При все това аварията в Три Майл Айлънд вече беше показала, че активната зона на един реактор може да се разтопи. Изпитванията, проведени няколко години след аварията, позволиха да се установи, че корпусът е бил напукан, но е издържал. В Чернобил, напротив, лавата (стопилката) се е разляла навсякъде. А във Фукушима трите активни зони (1, 2 и 3) се разтопиха частично и вероятно са засегнали фундаментните плочи.

—

Последващи действия на участвалите държави

Набавянето на мобилно оборудване би трябвало да позволи предотвратяването или смекчаването на сериозните аварии. Трябва също така да се подсили оборудването (прословутото „твърдо ядро“) и да се подобри обучението на персонала;

—

План за действие, гарантиращ изпълнението на препоръките

Преди всичко трябва да се оцени относителното значение на различните препоръки, „за да бъде даден приоритет при разпределение на средствата на онези области, които носят най-големи ползи по отношение на безопасността“ (COM(2012) 571 final). Що се отнася до новите поколения реактори, те по принцип са проектирани да отговарят на всички мерки, свързани с препоръките, но е необходимо да се укрепи капацитетът за регулиране на ядрената сигурност в Европа.

—

Отговорност за мониторинг и контрол:

Тази отговорност се носи от държавите. Те обаче следва периодично да представят доклади на европейско равнище.

—

На европейско равнище „следва да се разработят европейски насоки относно оценката на природни бедствия, включително земетресения, наводнения и екстремни метеорологични условия, както и прагове на безопасност, с цел да се повиши съгласуваността между държавите членки“ (COM(2012) 571 final). Комисията препоръчва тази задача да бъде възложена на WENRA (Western European Nuclear Regulators' Association – Асоциацията на западноевропейските ядрени регулатори). Интересно би било да се използва процес на консултации от типа на Конвенцията от Орхус, за да може населението около площадките да се приобщи поне малко към тези разработки.

—

Посещенията и оценките на всеки десет години трябва да станат системни, като същевременно се запазят програмите за поддръжка, съобразени със значимостта на оборудването.

—

Докладите за безопасност трябва да се осъвременяват поне на всеки десет години.

—

Следва да се предвиди оборудване за крайни случаи, да се създадат защитени кризисни центрове, да се сформират спасителни екипи, снабдени с мобилно оборудване.

5.5

Поемането на отговорност за прекратяването на работата на всички реактори от дадена площадка поради едновременно отпадане на охлаждането и електрозахранването трябва да бъде анализирано на всяка цена в аварийните сценарии. Трябва да се преразгледат всички процедури, предполагащи захранването на авариралия реактор от друг реактор в централата, както и аварийното оборудване: външно осветление, позволяващо на персонала да се придвижва, дизел за аварийно-спасителни нужди. Трябва, разбира се, да се преглеждат отлежаващите в басейни отработени касети и да се подсигури допълнително снабдяването с вода на тези басейни.

5.6

„Комисията счита, че разширяването на оценката на безопасността върху разпоредбите за аварийна готовност и аварийно реагиране извън обекта е важна допълнителна мярка за подобряване на безопасността на гражданите“ (COM(2012) 571 final). ЕИСК смята, че трябва също така да се хармонизират процедурите между съседни държави. Що се отнася до местните информационни комисии (CLI): швейцарски и германски граждани членуват в комисията във Fessenheim, а германски и люксембургски – в тази в Cattenom. Белгийци вземат участие в срещите на комисията в Chooz и имат възможност да участват в тази на Gravelines. Важно е управлението на инцидентите да се подготвя съвместно с населението. Наистина, в случай на авария, следаварийният период може да продължи доста дълго и именно местните жители са тези, които ще понесат щетите с тежки социални, икономически и екологични последици. Застраховките, които операторите са сключили, далеч не покриват разноските при авария – държавите (и следователно гражданите) са тези, които носят последствията.

5.7.1

Специализираната група на Съвета по ядрената сигурност (AHGNS) (окончателен доклад: http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/12/st10/st10616.en12.pdf) представи анализа си по пет теми: физическа защита, злонамерено предизвикани катастрофи с въздухоплавателни средства, кибернетични атаки, ситуации на ядрени аварии и учения и обучения. Националната сигурност обаче остава отговорност на държавите членки. Това, което трябва да се направи, е:

Липсата на проучвания върху организационните фактори и човешкия фактор създава празнина. Изключително е важно да се обърне внимание на този елемент, който е стълб на безопасността.

5.7.2

По отношение на проблема с авариите бяха поставени въпроси относно необходимостта да се вземат под внимание злонамерени действия, както и евентуални катастрофи с въздухоплавателни средства. Въпросът беше анализиран на семинар на европейско равнище. Тази точка (катастрофа с големи въздухоплавателни средства) извади наяве различния подход в държавите от ЕС. Обществото обаче се интересува живо от проблема и затова трябва да му се обърне внимание. Наистина корпусите на реакторите в експлоатация не биха устояли на сблъсък с голямо въздухоплавателно средство, докато тези от новия тип „Европейски водоводен реактор“ (EPR) трябва да отговарят на нови изисквания за изграждане. Дали обаче те ще са достатъчни?

—

Намаляване на заплахата от преднамерено предизвикани химични, биологични, радиационни и ядрени инциденти, включително терористични актове, и откриване на радиоактивни и ядрени материали;

—

преразглеждане на Директива 2008/114/ЕО относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури, предвидено през 2013 г.;

—

представяне до края на годината на законодателно предложение от Комисията относно мрежовата и информационната сигурност;

—

приемане на предложението за преразглеждане на механизма на ЕС за гражданска защита, който улеснява сътрудничеството между държавите членки в рамките на спасителни операции в областта на гражданската защита при сериозни извънредни ситуации, включително радиационни и ядрени аварии.

5.8.1

Следва да се отбележи, че аварията във Фукушима доведе до провеждането на „стрес тестове“, което е начинание от безпрецедентен мащаб. Вярно е и това, че голямо количество документи бяха предоставени на обществеността. Въпреки това строгият контрол трябва да продължи. Във всички страни са необходими подобрения и трябва да се отстранят слабости от нормативно естество.

5.8.2

Факт е също, че човешкият и организационните фактори не са достатъчно анализирани и че въздействието им върху безопасността не е отчетено. Колкото до организацията при криза и нейното овладяване в дългосрочен план, наистина съгласуването трябва да бъде достъпно за всички участници и да се приобщят обикновените граждани.

5.8.3

По тази точка ЕИСК предлага участието/съгласуването с населението.

5.8.4

Комитетът счита, че стрес тестовете трябва да доведат до приемането на по-високи стандарти за безопасност в областта на ядрената енергетика, която доставя 30 % от електроенергията, произведена в ЕС. Това е от съществено значение, за да може този важен източник на нисковъглеродна електроенергия да продължи да дава своя принос към енергийния микс на Европа и да спомага за осъществяването на целта за намаляване на парниковите газове.