22.12.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/66

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои позволени начини на ползване на осиротели произведения“

COM(2011) 289 окончателен — 2011/0136 (COD)

2011/C 376/12

Докладчик: г-н McDONOGH

На 15 юни 2011 г. Съветът и на 7 юни 2011 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои позволени начини на ползване на осиротели произведения“

COM(2011) 289 окончателен — 2011/0136 (COD).

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 30 август 2011 г.

На 474-ата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 21 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 131 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Бележки и препоръки

1.1   Комитетът приветства предложението на Комисията относно директивата за ползване на осиротели произведения. Успешното осъществяване на тази инициатива ще насърчи развиването на цифрови библиотеки като Europeana (1) и на други публични институции, които изпълняват задачи от обществен интерес съгласно член 1, параграф 1 от предложението за директива, като предоставят достъп на гражданите до многообразието и богатството на европейското културно наследство.

1.2   Комитетът в момента изготвя отделно становище относно неотдавнашното съобщение на Комисията, в което се предлага стратегия за единен пазар за правата върху интелектуалната собственост (2). ПИС са основна предпоставка за развитието на технологичните и търговските иновации, на които Европа ще разчита за икономическото си възстановяване и за бъдещия си растеж (3). Освен това естеството на управление на ПИС е от първостепенно значение за процъфтяването на европейска култура и за качеството на живот на европейските граждани.

1.3   Комитетът не смята, че стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж може да бъде осъществена без да бъде създаден наистина единен пазар на ИС. В продължение на много години Комитетът призовава за хармонизиране на европейските и националните правила за насърчаване на иновациите, творчеството и благоденствието на гражданите, като същевременно подкрепя инициативи, които правят произведенията, стоките и услугите достъпни за възможно най-голям брой хора (4).

1.4   Комитетът изразява съгласие като цяло с предложената директива за правна рамка за осигуряване на законен, трансграничен онлайн достъп до осиротели произведения (5). В становището си относно „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (6) ЕИСК подкрепя твърдо действия като въвеждането на тази рамка, които биха решили проблеми, свързани с културната и икономическата разпокъсаност на единния пазар.

1.5   ЕИСК категорично подкрепя цифровизацията и широкото разпространяване на европейското културно наследство (7). Той счита, че осигуряването на онлайн достъп до тези материали е основен елемент от развитието на икономиката на знанието в Европа и е от първостепенно значение за осигуряването на богат и разнообразен културен живот за гражданите. Затова Комитетът изразява задоволство от факта, че Комисията предлага директива, която да урежда конкретния проблем с осиротелите произведения.

1.6   Комитетът осъзнава, че директивата е необходима, тъй като много малко държави-членки са приели законодателство по отношение на осиротелите произведения, а съществуващото национално законодателство запазва достъпа единствено за гражданите на съответните национални територии.

1.7   Комитетът изразява съгласие по принцип с предложения в директивата четиристълбов подход:

—	създаване на правила за идентифициране на осиротелите произведения чрез щателно издирване на носителя на правата;

—	признаване на произведение за осиротяло, ако издирването не доведе до установяване на носителя на правата;

—	определяне на начините на ползване на осиротелите произведения, включително разпространението им във всички държави-членки;

—	взаимно признаване на статута на осиротяло произведение във всички държави-членки.

1.8   Наличието на онлайн бази данни и регистри на права, подобни на инструмента, който съществува в сектора на книгоиздаването (8), е от основно значение за улесняването на ефикасното търсене на носителите на правата и широкото разпространение на осиротели произведения във всички сектори. Комитетът призовава Комисията да улесни работата на представителните организации за разработването на тези инструменти.

1.9   ЕИСК счита, че държавите-членки следва да поддържат регистър на базите данни в тяхната страна, които са официално одобрени, който да съдържа резултатите от щателните издирвания, провеждани на тяхна територия, както е посочено в член 3, параграф 4 от Директивата. Благодарение на тези регистри институциите в други страни от ЕС ще знаят кои източници се ползват от доверието на официалните власти.

1.10   Комитетът обръща внимание на Комисията върху значението на традиционната музика, устното творчество, фотографските и кинематографските произведения за културното наследство на ЕС и призовава такива записи и изображения, фигуриращи в архивите на институциите, посочени в член 1, параграф 1, да бъдат третирани по същия начин при идентифицирането и публикуването на осиротели произведения. Комитетът отбелязва, че член 11 от Директивата дава възможност за евентуално включване в нейния обхват на приложение на защитено съдържание, което понастоящем не е включено, по-специално звукозаписи и самостоятелни снимки, и приканва Комисията да ги включи в най-кратки срокове.

1.11   Комитетът приветства и амбицията на Комисията за подписване на меморандум за разбирателство между библиотеки, издатели, автори и дружества за колективно управление с цел улесняване на процедурите за лицензиране, за да бъдат цифровизирани и да бъде осигурен достъп до книги, представляващи библиографска рядкост (9).

2.   Контекст

2.1   Комисията предложи стратегия за ПИС (10) като част от цялостната програма за насърчаване на устойчив растеж и работни места на единния пазар и подобряване на конкурентоспособността на Европа на световно равнище. Стратегията представлява допълнение и важен елемент на стратегията „Европа 2020“, Акта за единния пазар (11) и Програмата за цифрови технологии за Европа.

2.2   В наскоро публикувано съобщение, по което Комитетът изготвя отделно становище, Комисията предвижда създаването на единен пазар за правата върху интелектуалната собственост (12). Предложената директива за улеснена система за разрешение за ползване на осиротели произведения, която ще позволи онлайн достъп до голям брой произведения на културата във всяка държава-членка, е един от първите резултати на тази стратегия за ПИС. Това ще улесни разработването на европейски цифрови библиотеки, които да съхраняват и разпространяват богатото културно и интелектуално наследство на Европа.

2.3   Цифровизирането и разпространяването на осиротели произведения представлява особено културно и икономическо предизвикателство. Липсата на познат носител на правата означава, че ползвателите не могат да получат необходимото разрешение, т.е. една книга не може да бъде цифровизирана. Осиротелите произведения имат значителен дял в сбирките на европейските културни институции; така например, по оценка на Британската библиотека 40 % от сбирките ѝ обект на авторското право – общо 150 милиона произведения – са осиротели произведения.

2.4   Сега Комисията предлага директива, която да осигури общи правила във всички държави-членки за това, как да се работи с подобни произведения, с цел да бъдат улеснени широкомащабните проекти за цифровизация по Програмата в областта на цифровите технологии за Европа.

2.5   Комисията е извършила оценка на въздействието и е разгледала шест различни варианта за осъществяване на инициативата по отношение на осиротелите произведения (13). Тя е стигнала до заключението, че най-добрият подход би следвало да се основава на взаимното признаване на осиротелите произведения от страна на държавите-членки. Това дава възможност на библиотеките и на други бенефициери съгласно член 1, параграф 1 от предложението за директива да имат правна сигурност относно „статута на осиротяло произведение“ на определена творба. Нещо повече, взаимното признаване гарантира, че включените в дадена цифрова библиотека осиротели произведения ще бъдат на разположение на гражданите в цяла Европа.

2.6   Директивата се основава на четири стълба:

i.

на първо място, с цел установяване на статута на „осиротяло произведение“ от библиотеките, учебните заведения, музеите и архивите, институциите за съхраняване на филмовото наследство и обществените излъчващи организации се изисква да проведат предварително щателно издирване в съответствие с изискванията, уточнени в предлаганата директива, в държавата-членка, в която произведението е било публикувано за първи път;

ii.	след като в резултат на щателното издирване дадено произведение получи статут на „осиротяло произведение“, въпросното произведение се счита за осиротяло произведение в целия ЕС, като по този начин отпада необходимостта от провеждане на многократни щателни издирвания;

iii.

въз основа на това ще бъде възможно да се предоставя онлайн достъп до осиротелите произведения за културни и образователни цели, без да е необходимо предварително разрешение за това, освен ако собственикът на произведението не прекрати статута му на осиротяло произведение. В такива случаи носителите на правата, които предявят правата си върху своите произведения, получават възнаграждение, в което се отчита видът на произведението и съответният начин на ползване;

iv.	взаимно признаване на статута на осиротяло произведение във всички държави-членки.

3.   Бележки

3.1   Комитетът счита, че е важно всички инициативи, свързани с политиката по отношение на ПИС да осигуряват баланс между правата на творците и собствениците и интересите на ползвателите и крайните потребители, така че да се осигури достъп до произведенията на възможно най-голям брой хора във всички държави-членки.

3.2   За улесняване на издирването на ПИС Комисията би могла да публикува и редовно да актуализира списъка на институциите по член 1, параграф 1 от директивата, които отговарят за управлението на осиротелите произведения.

3.3   Освен това тези институции трябва да са сигурни, че източниците, които регистрират щателните издирвания в друга държава от ЕС се ползват официално с доверието на властите. Ето защо държавите-членки следва да поддържат регистър на базите данни в тяхната страна, които са официално одобрени за записване на резултатите от щателните издирвания, провеждани на тяхна територия, както е посочено в член 3, параграф 4 от Директивата.

3.4   Комитетът отбелязва, че член 11 от предложението за директива дава възможност за евентуално включване в нейния обхват на приложение на защитено съдържание, което понастоящем не е включено, по-специално звукозаписи и самостоятелни снимки. Независимо от тази разпоредба за преразглеждане, следва още сега да се предприемат стъпки за скорошно публикуване на тези предмети на културата.

3.4.1   Традиционната музика и устното творчество са много важни за културното наследство на Европа и в целия ЕС има богати архивни колекции със записи, не само в обществените излъчващи организации, но също и в другите институции, посочени в член 1, параграф 1. Към тези аудио- и аудио-визуални произведения трябва да се прилагат същите правила за издирване, класифициране и ползване както към другите произведения, посочени в член 1, параграф 2 от директивата.

3.4.2   Аналогично, фотографските и кинематографските произведения са изключително богат източник на информация за опознаване и разбиране на европейската цивилизация и когато подобни произведения могат да бъдат определени като осиротели произведения, трябва да се положат всички усилия те да бъдат извадени от скритите архиви на публичните институции.

---

(1)  Europeana дава възможност на хората да проучват цифровите ресурси на европейските музеи, библиотеки, архиви и аудио-визуални колекции. Проектът се финансира от Европейската комисия и беше стартиран през 2008 г., с цел да се направи европейското културно и научно наследство достъпно за обществеността. Вж.: www.europeana.eu.

(2)  COM(2011) 287 окончателен – „Единен пазар за правата върху интелектуална собственост“

(3)  Вж.: Стратегия „Европа 2020“ (COM (2010) 2020 окончателен), Годишен обзор на растежа – 2011 г. (COM (2011) 11 окончателен), Програма в областта на цифровите технологии за Европа (COM (2010) 245 окончателен), Акт за единния пазар (COM (2011) 206 окончателен) и „Съюз за иновации“ (COM (2010) 546 окончателен).

(4)  ОВ C 116 от 28.4.1999 г., стр. 35; ОВ C 155 от 29.5.2001 г., стр. 80; ОВ C 221 от 7.8.2001 г., стр. 20; ОВ C 32 от 2.2.2004 г., стр. 15; ОВ C 108 от 30.4.2004 г., стр. 23; ОВ C 324 от 30.12.2006 г., стр. 7; ОВ C 256 от 27.10.2007 г., стр. 3; ОВ C 182 от 4.8.2009 г., стр. 36; ОВ C 218 от 11.9.2009 г., стр. 8; ОВ C 228 от 22.9.2009 г., стр. 52; ОВ C 306 от 16.12.2009 г., стр. 7; ОВ C 18 от 19.1.2011 г., стр. 105; ОВ C 54 от 19.2.2011 г., стр. 58.

(5)  Под осиротели произведения се разбират творби като книги, статии във вестници или списания, които все още са защитени от авторското право, но носителите на правата не могат да бъдат намерени, за да бъде получено тяхното разрешение за ползване на тези творби. Те включват и кинематографски или аудиовизуални произведения. Осиротели произведения могат да бъдат намерени в сбирки на европейски библиотеки.

(6)  ОВ C 54, 19.1.2011, стр. 58.

(7)  ОВ C 324 от 30.12.2006 г., стр. 7; ОВ C 182 от 4.8.2009 г., стр. 36; ОВ C 228 от 22.9.2009 г., стр. 52; ОВ C 18 от 19.1.2011 г., стр. 105; ОВ C 54 от 19.2.2011 г., стр. 58.

(8)  ARROW (Accessible Registries of Rights Information and Orphan Works towards Europeana – Достъпни регистри на информация за права и осиротели произведения към Europeana) е проект на консорциум от европейски национални библиотеки, издатели и организации за колективно управление, който представлява също и писатели чрез техни основни европейски сдружения и национални организации, вж. www.arrow-net.eu.

(9)  Вж. IP/11/630, Брюксел, 24 май 2011 г.

(10)  COM(2011) 287 окончателен – „Единен пазар за правата върху интелектуална собственост“.

(11)  COM(2011) 206 окончателен: „Акт за единния пазар. Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието „Заедно за нов тип икономически растеж“.

(12)  COM(2011) 287 окончателен.

(13)  SEC(2011) 615 окончателен: „Оценка на въздействието на трансграничния онлайн достъп до осиротели произведения“.

---