30.4.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 118/21

(1)

В член 145 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че държавите членки и Съюзът работят за изработването на координирана стратегия за заетостта и, по-специално, за развитието на квалифицирана, обучена и адаптивна работна сила, както и на пазари на труда, които да могат да реагират бързо на икономическите промени, с оглед постигането на целите, изброени в член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

(2)

Предложената от Комисията стратегия „Европа 2020“ предоставя на Съюза възможността да ориентира икономиката си в посока на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, съпътстван от висока степен на заетост, производителност и социално сближаване. На 13 юли 2010 г. Съветът прие Препоръка относно общи насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (3). Освен това на 21 октомври 2010 г. Съветът прие Решение 2010/707/ЕС относно насоки за политиките за заетост на държавите-членки (4) („насоки за заетост“). Тези насоки съставляват интегрираните насоки за изпълнение на стратегията „Европа 2020“. Петте основни цели, изброени в съответните интегрирани насоки, съставляват споделените цели, от които се ръководят в действията си държавите членки, като се отчитат относителните им изходни позиции и национални условия, както и позициите на Съюза и условията в него. Европейската стратегия по заетостта играе водеща роля в изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта и пазара на труда.

(3)

Интегрираните насоки са в съответствие със заключенията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г. Те дават точни указания на държавите членки за разработването на техните национални програми за реформи и за изпълнението на реформите. Насоките за заетостта следва да съставляват основата за всички специфични за отделните държави препоръки, които Съветът евентуално би отправил към държавите членки съгласно член 148, параграф 4 от ДФЕС, успоредно със специфичните за отделните държави препоръки, отправени към държавите членки съгласно член 121, параграф 2 от ДФЕС. Насоките за заетостта следва също така да съставляват основата за изготвянето на съвместния доклад по заетостта, изпращан ежегодно от Съвета и от Комисията до Европейския съвет.

(4)

Анализът на проектите за национални програми за реформи на държавите членки, съдържащи се в съвместния доклад по заетостта, приет от Съвета на 28 февруари 2013 г., показва, че държавите членки следва да продължат да полагат максимални усилия за отчитане в дейността си на следните приоритети: увеличаване на участието в пазара на труда и намаляване на структурната безработица, развиване на квалифицирана работна сила, съответстваща на нуждите на пазара, насърчаване на качеството на работните места и ученето през целия живот, подобряване на показателите на системите на образование и обучение на всички равнища и увеличаване на участието във висшето образование, насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността.

(5)

Приетите през 2010 г. насоки за заетост следва да останат непроменени до 2014 г., за да се осигури приоритетно внимание върху изпълнението им. До края на 2014 г. актуализирането на насоките за заетост следва да продължи да бъде строго ограничено. През 2011 г. и 2012 г. насоките за заетост продължиха да се прилагат. Те следва да продължат да се прилагат и през 2013 г.

(6)

Държавите членки следва да проучат възможността за използване на Европейския социален фонд при изпълнението на насоките за заетостта,