11/ 46

BG

Официален вестник на Европейския съюз

138

L 175/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

На 31 ноември 2005 г., със известие („съобщение за започване“), публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2), Комисията оповести започването на антидъмпингова процедура относно вноса на някои безшевни тръби („безшевни тръби“) от желязо или стомана („разширено определение“), с произход от Хърватска,, Румъния, Русия и Украйна и започването на две междинни преразглеждания на антидъмпинговите мита, приложими спрямо вноса на някои безшевни тръби, от желязо или нелегирана стомана („разширено определение“), с произход, inter alia, от Русия и Румъния или от Хърватска и Украйна.

(2)

Процедурата беше започната на основание на жалба, подадена на 14 февруари 2005 г. от Комитета за защита на индустрията на безшевни тръби от стомана на Европейския съюз (наричан по-нататък „жалбоподател“), от името на по-голямата част от производителите, представляващи в случая повече от 50 % от цялата продукция на Общността на тръби, отговарящи на разширеното определение. Жалбата съдържаше доказателствен материал за дъмпинг, обект на който са разглежданите продукти и произтичащата от това имуществена вреда. Този доказателствен материал беше счетен за достатъчен като основание за започване на процедура.

(3)

Комисията започна по собствена инициатива междинни преразглеждания, съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент, с цел да се даде възможност за евентуално изменение или отмяна на окончателните антидъмпингови мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 2320/97 (3) и Регламент (ЕО) № 348/2000 на Съвета (4) върху вноса на някои безшевни тръби, отговарящи на първоначалното определение на продукта, с произход, inter alia, от Хърватска, Румъния, Русия и Украйна („окончателни мерки“). Ако се установи, че мерките следва да бъдат наложени на базата на разширеното определение на продукта, тъй като продуктите, засегнати от наложените мерки по силата на Регламенти (ЕО) № 2320/97 и (ЕО) № 348/2000, съответстват на разширеното определение, може да стане необходимо извършването на изменение или отмяна.

(4)

Регламент (ЕО) № 2320/97 наложи антидъмпингови мита върху вноса на някои безшевни тръби, съответстващи на първоначалното определение на продуктите с произход, наред с другото, от Румъния и Русия. С Решения 97/790/ЕО (5) и 2000/70/ЕО на Комисията (6) бяха приети, наред с другото, гаранциите, предложени от румънските и руските износители. С Регламент (ЕО) № 1322/2004 на Съвета (7) бе решено повече да не бъдат налагани действащите мерки, засягащи вноса, съответстващ на първоначалното определение на продуктите с произход от Румъния и от Русия, с цел предохранителни мерки във връзка с антиконкурентното поведение в миналото на някои производители от Общността (виж съображение 9 и следващите от споменатия регламент). Съображение 20 от същия регламент потвърждава, че междинното преразглеждане и преразглеждането по повод изтичане срока на мерките, открито със известието за започване през ноември 2002 (8), ще продължат до появата на нови констатации, с цел да се осигури възможност за оценка на положението за в бъдеще на основата на нови данни, които по никакъв начин не са свързани с антиконкурентното поведение.

(5)

На основата на преразглеждане, провеждано съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент, с Регламент (ЕО) № 258/2005 (9) Съветът внесе изменения в окончателните мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 348/2000, премахна възможността за освобождаване от мито, предвидена с член 2 на същия регламент и наложи антидъмпингово мито от 38,8 % върху вноса, съответстващ на първоначалното определение на стоката, с произход от Хърватска и антидъмпингово мито от 64,1 % върху вноса, съответстващ на първоначалното определение на стоката, с произход от Украйна, с изключение на вноса от Dnepropetrovsk Tube Works („DTW“), подлежащо на антидъмпингово мито от 51,9 %.

(6)

С Решение 2005/133/ЕО (10) Комисията суспендира частично окончателните мерки за период от девет месеца, влизащо в сила от 18 февруари 2005 г. Това частично суспендиране беше удължено с допълнителен срок от една година, по силата на Регламент (ЕО) № 1866/2005 на Съвета (11). Оттук нататък, действащите мита са митата, установени с Регламент (ЕО) № 348/2000, т.е. 23 % за Хърватска и 38,5 % за Украйна.

(7)

Предвид необходимостта от по-задълбочено разглеждане на някои аспекти от разследването и предвид отношението му към междинното преразглеждане и преразглеждането във връзка с изтичането на срока на мерките, споменати в раздел 1.2 по-горе, беше решено разследването да продължи без да се установяват временни мерки.

(8)

Комисията официално информира за започването на процедурата известните ѝ заинтересовани хърватски, румънски, руски и украински производители износители, вносители/търговци, потребители, доставчици и асоциации, представителите на заинтересованите страни-износителки, както и производителите от Общността, подали жалбата и други известни производители от Общността. Тя предостави на заинтересованите страни възможност да запознаят със своята гледна точка в писмен вид и да изискат изслушване в определения в известието за започване на процедурата срок.

(9)

Предвид големия брой цитирани в жалбата руски и украински производители износители, големият брой вносители от Общността и големият брой производители от Общността, подкрепили жалбата, в известието за започване на процедурата се предвиждаше да се използва съставянето на представителна извадка за определяне на евентуалното наличие на дъмпинг и вреда, съгласно член 17 от основния регламент.

(10)

За да може Комисията да вземе решение относно необходимостта от съставяне на представителна извадка и когато е приложимо, за определяне на състава на извадката, всички руски и украински производители износители и всички вносители и производители от Общността бяха приканени да се представят и да предоставят, съгласно известието за започване, основните данни за дейността си, свързана с разглеждания продукт, за ПР (от 1 януари 2004 г. до 31 декември 2004 г.).

(11)

След разглеждане на данните, предоставени от руските и украинските производители износители и предвид факта, че в Русия и Украйна по-голяма част от предприятията са част от големи групи производители, беше решено, че за тези две страни не е необходимо съставянето на извадка.

(12)

Що се отнася до производството на Общността, Комисията избра, съгласно член 17 от основния регламент, извадка на основата на най-големия представителен обем продукция и продажби на производителите на Общността, върху който разследването би могло разумно да се облегне предвид времето, с което разполага. Въз основа на отговорите, получени от производителите на Общността, Комисията избра пет дружества, установени в четири държави-членки. Тъй като един от производителите от Общността, част от първоначалната извадка не оказа съдействие, той беше заместен от друг производител на Общността. Изразено в обем продукция, петте предприятия, част от извадката, представляваха 49 % от общото производство на Общността. Беше проведено запитване до заинтересованите страни, съгласно член 17, параграф 2 от основния регламент и възражение не беше повдигнато. Наред с това, останалите производители от Общността бяха приканени да представят някои данни от общ характер, с цел да се определи евентуалната вреда. Поради малкия брой получени отговори от страна на вносителите, беше решено, че не се налага изготвянето на представителна извадка на вносителите.

(13)

С цел да се предостави възможност на украинските производители износители, които желаят, да депозират заявление за ТПИ или за ИП, Комисията изпрати до известните ѝ украински производители износители формуляри на заявлението. Три групи производители износители и свързани с тях дружества представиха заявления ТПИ или за ИТ, ако не са могли да отговорят на необходимите условия за ТПИ.

(14)

Комисията изпрати въпросници до всички известни ѝ заинтересовани страни, както и до всички други дружества, които се представиха в срока, определен в известието за започване. Тя получи отговори от трима румънски производители износители и от две свързани с тях дружества, от две групи руски производители износители и пет свързани с тях дружества, от които три са с местонахождение в Общността, както и от три групи украински производители износители и техните свързани дружества. Петима производители от Общността също изпратиха отговори. Въпреки че шест вносители отговориха на формуляра за съставяне на извадката, само трима от тях оказаха съдействие, като предадоха пълен отговор на въпросника. Друг един вносител се съгласи на проверка на място в офисите си, макар и да не бе предоставил отговор на въпросника.

(15)

Комисията издири и провери данните, счетени за необходими за определянето на дъмпинга, вредата, претърпяна в резултат от него и интереса на Общността. Тя пристъпи към проверки на място в офисите на следните дружества:

(16)

Разследването, свързано с дъмпинга и вредата обхваща периода между 1-ви януари 2004 и 31 декември 2004 г. (наричан по-нататък „ПР“). Разглеждането на тенденциите по отношение оценката на вредата, обхваща периода от 1 януари 2001 г. до края на периода на разследване (наричан по-нататък „разглеждан период“).

(17)

„Разглежданият продукт“ обхваща някои безшевни тръби („безшевни тръби“) от желязо или стомана, с кръгло напречно сечение, с външен диаметър не по-голям от 406,4 милиметра и с единен въглероден еквивалент (CEV), равен или по-малък от 0,86, съгласно формулата и химическите анализи на Международния институт по заваряване (МИЗ). Разглежданият продукт съответства на кодове по КН ex 7304 10 10, ex 7304 10 30, ex 7304 21 00, ex 7304 29 11, ex 7304 31 80, ex 7304 39 58, ex 7304 39 92, ex 7304 39 93, ex 7304 51 89, ex 7304 59 92, ex 7304 39 93, ex 7304 51 89, ex 7304 59 92 и ex 7304 59 93 (12) (код по ТАРИК 7304101020, 7304103020, 7304210020, 7304291120, 7304318030, 7304395830, 7304399230, 7304399320, 7304518930, 7304599230 и 7304599320).

(18)

Разглежданият продукт намира много разнообразни приложения: тръби за пренос на течности, строителни стълбове, за механична употреба, газопроводи, отоплителни тръби и сондажни тръби за петролната индустрия (наричани тръби за нефтопродукти „OCGT“), служещи като сондажни, укрепващи, помпено-компресорни тръби.

(19)

Безшевните тръби могат да се доставят на потребителя в различна форма. Те могат да бъдат например поцинковани, резбовани, полуготови (непреминали топлинна обработка), могат да бъдат със специални краища или различни напречни сечения, нарязани по размер или не. Няма общ стандарт за оразмеряване, което обяснява факта, че по-голяма част от безшевните тръби се произвеждат по поръчка на клиента. Произвежданите безшевни тръби обикновено се заваряват помежду си. Въпреки това, в някои специални случаи те могат да се свързват помежду си на резба или да се използват самостоятелно, като остават заваряеми. Разследването показа, че всички безшевни тръби имат еднакви физически, химически и технически характеристики и еднакво основно предназначение.

(20)

Определението на продукта, прието за настоящата процедура беше оспорено от някои от заинтересованите страни. От една страна някои страни изтъкнаха, че някои видове на продукта, цитирани в описанието на продукта, са с различни основни механични и химически характеристики (виж съображения от 21 до 26). От друга страна много от страните поставиха под съмнение използването на критерия за заваряемост и за пределна стойност на CEV, които са свързани (виж съображения от 27 до 36). Освен това една от страните поиска безшевните тръби наречени „сертифицирани“ да бъдат извадени от приложното поле. (виж съображение 37).

(21)

Беше изтъкнато, че някои видове продукти, включени в описанието на продукта, а именно тръбите за OCTG и газопроводните тръби, са с различни основни механични и химически характеристики и с различно крайно предназначение; следователно не са взаимозаменяеми.

(22)

Така както е дефиниран „продуктът“ включва различни видове продукти. Въпреки това се счита, че видовете продукти, принадлежащи към отделните сегменти (включително от ниската гама и от високата гама) представляват един единствен продукт, когато липсва ясно разграничение между сегментите, т.е. съседните сегменти се застъпват и се конкурират. Такъв е случаят в рамките на настоящата процедура, тъй като беше представено доказателство, че тръбите от легирана стомана и от нелегирана стомана, които са предмет на разследването, могат да имат еднакво крайно предназначение и не съществува никакво ясно разграничение в категориите, както на тръбите от легирана стомана, така и на тръбите от нелегирана стомана.

(23)

Що се отнася до тръбите OCGT и газопроводните тръби, разследването показа, че наред с другото, те имат химически характеристики, които са сравними с другите видове безшевни тръби, тъй като се вместват под пределната стойност за CEV, която е 0.86. Освен това, те споделят и други основни характеристики с другите видове продукти, като например външен диаметър или дебелина на стената.

(24)

Що се отнася до крайните предназначения на тръбите OCGT и газопроводните тръби, някои производители износители изтъкнаха, че тръбите OCGT и газопроводните тръби се използват за различни предназначения и не са взаимозаменяеми с другите видове безшевни тръби. В тази връзка беше констатирано, че OCGT тръбите с гладък край (без резба), които понастоящем попадат в код по КН 7304 21 00 и се използват в строителния отрасъл, са взаимозаменяеми с други тръби от нелегирана стомана, понастоящем попадащи в код по КН 7304 39 58. Следователно има поне частично застъпване по отношение на крайното предназначение на различните видове безшевни тръби.

(25)

Въз основа на предходното, се отхвърля аргументът, според който OCGT тръбите и газопроводните тръби от една страна, и другите безшевни тръби, от друга страна, не са взаимозаменяеми.

(26)

Друг производител износител изтъкна, че пределната стойност на CEV не е химическа характеристика на продукта, тъй като не е пряко свързана с химическия състав на безшевната тръба, а е функция от него. Ако е вярно, че пределната стойност на CEVе резултат от формула, то тя е пряко свързана с химическия състав на продукта и позволява да се направи сравнение на различните марки стомана от гледна точка на тяхната заваряемост. Пределната стойност на CEVне е свързана с никаква механична или техническа характеристика на стоманата и зависи единствено от нейния химичен състав. Следователно, пределната стойност на CEVе химическа характеристика на продукта и изтъкнатия аргумент се отхвърля.

(27)

Някои страни приведоха аргументи, че критерият за заваряемост като такъв, не е подходяща характеристика на разглеждания продукт, тъй като значителен процент от продуктите, отговарящи на описанието на продукта (резбовани тръби и тръби OCGT) никога не биват заварявани. Използвайки заваряемостта като критерий, отделните продукти изкуствено се разглеждат като един и същ продукт.

(28)

Следва първо да се отбележи, че заваряемостта е действително обща химическа и техническа характеристика на всички безшевни тръби (тъй като тя зависи от химическия състав на стоманата). Тъй като по-голяма част от произвежданите безшевни тръби се свързват чрез заваряване, става въпрос за основна характеристика при определението на продукта. След това, по отношение на резбованите тръби и тръбите OCGT, които по принцип не се заваряват помежду си, разследването показа, че въпреки това, те си остават заваряеми, т.е. споделят тази основна химическа и техническа характеристика. Освен това, не може да се изключи резбовани или резбонарезни безшевни тръби или тръби OCGT да бъдат трансформирани в заваряеми безшевни тръби само чрез смяна на категорията. По-специално, по отношение на OCGT тръбите се оказва, че една и съща тръба може да се класифицира в две различни категории (и в две различни позиции на КН) единствено в зависимост от крайното си предназначение, например, ако се използва в строителния отрасъл или в нефтодобивния отрасъл. И накрая беше установено, че някои продукти, внасяни от заинтересованите страни, които не са класифицирани като тръби OCGT, не се използват от нефтодобивния или газовия отрасли.

(29)

Един износител изтъкна, че според европейските стандарти, само една марка стомана съответства на резбовани тръби и че следователно тези продукти могат да се разграничат от другите безшевни тръби. Анализът на различните съществуващи стандарти и по-конкретно на тръбите OCGT обаче показа, че резбонарезните тръби могат да бъдат произведени от няколко различни марки стомана.

(30)

Въз основа на предходното, заваряемостта на безшевните тръби беше счетена за подходящ критерий при дефиниране на продукта. Отхвърлен беше аргументът, според който, предложеното определение на продукта стига до изкуствено прегрупиране на различни продукти.

(31)

Беше изтъкнато, че пределната стойност на CEV не е критерий, който да дава възможност за дефинирането на продукта, тъй като не позволява да се определи заваряемостта на отделните видове безшевни тръби.

(32)

Разследването показа, че пределната стойност на CEV в действителност е показател, пряко свързан както с химическия състав на стоманата, така и със заваряемостта. Висока пределна стойност на CEV означава не само, че стоманата съдържа повече въглерод и/или сплав, но и че стоманата по-трудно може да бъде заварена. От друга страна, по-ниската пределна стойност на CEV сочи, че стоманата е по-бедна на въглерод или на сплави и че следователно по-лесно се заварява. С други думи, различните пределни стойности на CEV налагат различни условия на заваряване. Стомана с пределна стойност на CEV 0,86 вече изисква по-специални условия на заваряване и от там не би могла да бъде заварена в нормален режим. От тук, пределната стойност на CEV като показател за заваряемост е подходящ критерий за дефиниране на продукта.

(33)

Един производител износител изтъкна, че пределната стойност на CEV е само една от многобройните химически, технически и механични характеристики на стоманата и следователно не може да се използва самостоятелно за дефиниране на продукта. По този повод следва да се отбележи, че пределната стойност на CEV се счита за подходящ критерий за дефиниране на продукта. Наред с това, както може да се заключи от определението на продукта, пределната стойност на CEV не е единствения използван критерий. И накрая, но не на последно място, сравнението на различните видове продукти беше извършено на по-подробна основа, отчитаща различните характеристики на продукта (например размери и топлинна обработка).

(34)

Много от заинтересованите страни изказаха също и твърдението, че пределната стойност на CEV от 0,86 е определена произволно, тъй като границата за лесно заваряване е над 0,86. Пределната стойност на CEV от 0.86 обаче, няма никакво отношение към лесния начин на заваряване. В действителност, производството на Общността, което е жалбоподател, изтъкна и приведе доказателства за това, че това е максималната пределна стойност на CEV за нелегирана стомана, която съгласно европейските стандарти служи за производството на безшевни тръби.

(35)

Въз основа на това, както прибягването до пределна стойност на CEV , така и определянето ѝ на 0,86 имат за цел да покрият цяла гама продукти, които могат да бъдат разглеждани като един единствен продукт, дори и ако се изключи от определението например неръждаемата стомана или тръбите за лагери, които имат пределна стойност на CEV надвишаваща 0,86.

(36)

Въз основа на предходното, пределната стойност на CEV, така както е предложена от жалбоподателя, се запазва в определението на разглеждания продукт.

(37)

Един от вносителите от Общността изказа твърдението, че наречените „сертифицирани“ безшевни тръби не отговарят на определението на продукта. Тези безшевни тръби се произвеждат съгласно сертифицирана процедура, утвърдена от италианското министерство за капитално строителство и се използват за укрепване в строителни проекти в Италия. Въпреки това, беше установено, че всички разновидности от разглеждания продукт, включително сертифицираните безшевни тръби, споделят еднакви основни физически, химически и технически характеристики и са с еднакво крайно предназначение. Не беше намерено никакво доказателство (и заинтересованото предприятие не приведе никакво доказателство), което би дало възможност да се заключи, че тези сертифицирани тръби са различен продукт и в тази връзка следва да бъдат изключени от приложното поле на мерките. Следователно това твърдение беше отхвърлено.

(38)

Въз основа на предходното, беше решено, че всички безшевни тръби, независимо от възможните разлики на разновидностите на продукта, представляват един и същ продукт за целите на настоящата процедура, тъй като показват едни и същи основни физически, химически и технически характеристики и имат едни и същи основни приложения.

(39)

Продуктът, изнасян за Общността с произход от Хърватска, Румъния, Русия и Украйна, продуктът, произвеждан и продаван на вътрешния пазар на тези страни и продуктът, произвеждан и продаван в Общността от производители от Общността се считат с еднакви основни физически, химически и технически характеристики и се употребяват със същото предназначение; следователно е уместно да се считат за сходен продукт, по смисъла на член първи, параграф 4 от основния регламент.

(40)

Изложената по-долу обща методология се прилага спрямо всички хърватски, румънски и руски производители износители, както и спрямо оказалите съдействие украински производители износители, на които е предоставен ТПИ . Констатациите относно дъмпинга на всяка от заинтересованите страни-износителки следователно отразяват само конкретното положение на всяка от тях.

(41)

Съгласно член 2, параграф 2 от основния регламент, първо беше проучено, за всеки от оказалите съдействие производители износители, дали вътрешните продажби на разглеждания продукт са били представителни, т.е. дали общият им обем представлява поне 5 % от общия обем на експортните им продажби в Общността. След това Комисията установи разновидностите на разглеждания продукт, продавани на вътрешния пазар от дружествата, имащи общо представителни вътрешни продажби, идентични или пряко сравними с продаваните разновидности за износ в Общността.

(42)

За всеки вид, продаван на вътрешния пазар от производителите износители и считан за пряко сравним с вида на разглеждания продукт, продаван за износ в Общността, беше установено дали вътрешните продажби са достатъчно представителни, по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент. Вътрешните продажби на определен вид от разглеждания продукт се считат за достатъчно представителни, когато общият обем на реализираните продажби на вътрешния пазар за тази разновидност на продукта за ПР е възлизал на 5 % или повече от общия обем продажби на разглеждания подобен продукт, изнасян за Общността.

(43)

След това беше проучено дали вътрешните продажби в представителни количества от всяка разновидност на разглеждания продукт, могат да се считат за реализирани в обичайни търговски условия, съгласно член 2, параграф 4 от основния регламент, като се определи процентът на продажбите на печалба от въпросната разновидност, реализирани на вътрешния пазар за независими клиенти.

(44)

Когато обемът на продажбите на дадена разновидност на разглеждания продукт, реализирани на нетна цена, равна или по-голяма от разходите за единица продукция, съставлява повече от 80 % от общия обем на продажбите от въпросната разновидност и когато среднопретеглената цена, практикувана за тази разновидност е равна или по-висока от разходите за единица продукция, нормалната стойност се основава на реалната вътрешна цена, отговаряща на среднопретеглената цена от всички вътрешни продажби от въпросната разновидност за ПР, независимо дали продажбите са на печалба или не. Когато обемът на продажбите, извършени на печалба от определената разновидност представлява 80 % или по-малко от общия обем продажби от тази разновидност или когато среднопретеглената цена, практикувана при тези продажби е по-ниска от разхода за единица продукция, нормалната стойност се основава на реалната цена на вътрешния пазар, изчислена като среднопретеглената цена само от продажбите на въпросната разновидност, реализирани на печалба, ако тези продажби съставляват 10 % или повече от общия обем на продажбите от въпросната разновидност на продукта. Когато обемът на реализираните на печалба продажби от определена разновидност на продукта представляват по-малко от 10 % от общия обем на печалбите, се счита, че тази определена разновидност е продавана в недостатъчни количества, за да може да се вземе като подходяща основа за определяне на нормалната стойност цената на вътрешния пазар.

(45)

Когато цената на вътрешния пазар за определена разновидност на продукта, продавана от производителя износител, не може да се използва за определяне на нормалната стойност, се налага използването на друг метод. Комисията използва конструираната нормална стойност. Съгласно член 2, параграф 3 от основния регламент, към производствените разходи на изнасяния тип, направени от производителя износител и коригирани при необходимост, се прибави разумен процент, съответстващ на разходите за продажби, общите и административните разходи (ПОА), както и основателна норма на печалбата. Съгласно член 2, параграф 6 от основния регламент процентът на ПОА и нормата на печалбата се основава на средните ПОА и средната норма на печалба, реализирана в обичайни търговски условия, валидни за същия продукт.

(46)

Във всички случаи, когато разглежданият продукт е изнасян за независими клиенти в Общността, експортната цена се установява съгласно член 2, параграф 8 от основния регламент, а именно, на основата на реално платената или подлежаща на плащане цена.

(47)

Когато продажбата за износ е извършена с посредничеството на свързан вносител, експортната цена бива конструирана, съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент, на основата на цената, на която внесените продукти са препродадени за първи път на независим купувач, след като се въведат корекции върху всички разходи, направени между вноса и препродажбата, като се увеличат с разумна по размер сума, съответстваща на ПОА и с нормата на печалбата. За целта се използват присъщите за свързания вносител ПОА Нормата на печалба се установява на основата на наличните данни при оказалите съдействие независими вносители.

(48)

Нормалната стойност и експортните цени се сравняват на база франко завод. За целите на справедливото сравнение, под формата на корекции надлежно се отчитат разликите в цените и тяхната съпоставимост, съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент. Съответните корекции се разрешават във всички случаи, в които са били счетени за разумни, точни и подкрепени от проверен доказателствен материал.

(49)

Съгласно член 2, параграф 11 и 12 от основния регламент, среднопретеглената нормална стойност за всеки производител износител, е сравнена със среднопретеглената експортна цена за вида на продукта.

(50)

За производителите износители, които са се оказали свързани дружества, среднопретегленият дъмпингов марж се изчислява съгласно обичайната практика на Комисията за случаите на свързани производители износители.

(51)

За дружества, не оказали съдействие остатъчен дъмпингов марж се определя на базата на наличните данни, съгласно член 18 от основния регламент.

(52)

Единственият хърватски производител, Mechel Željezara Ltd е бил обявен в ликвидация през есента на 2004 г. На негово място Хърватската фондация за приватизация, правителствен орган, отговарящ за процеса на приватизация в Хърватска, създаде ново юридическо лице, наречено Valjaonica Cijevi Sisak d.o.o. („VCS“).

(53)

VCS информира Комисията, че не може да окаже съдействие на настоящото разследване, тъй като нейният законен предшественик е прекратил официално съществуването си и производството на безшевни тръби е спряно от юли 2004 г. Дружеството декларира, че не е оторизирано да разпространява търговска, счетоводна и промишлена информация, принадлежаща на предишните собственици. По тази причина не стана възможно определянето на дъмпинговия марж на основата на собствена информация на дружеството и той беше изчислен на основата на наличните данни, по реда на член 18 от основния регламент.

(54)

В съответствие с предоставената информация, стана ясно, че VCS е спряло производството на безшевни тръби през юни 2005 г. Дружеството може да представи заявление за междинно преразглеждане, съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент.

(55)

При липса на друга информация, нормалната стойност се изчислява на база на наличните данни, т.е. данните, съдържащи се в жалбата.

(56)

Експортната цена се изчислява на база на данните от Евростат за ПР.

(57)

Съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент, бяха внесени корекции в експортната цена, предвид разходите за транспорт, застраховка и комисионна, на основата на данните, съдържащи се в жалбата.

(58)

Дъмпинговият марж, изразен в процент от цената на вноса CIF на границата на Общността, преди плащане на митото, беше установен както следва:

(59)

Тъй като VCS е единствения производител на разглеждания продукт в Хърватска, остатъчният дъмпингов марж беше определен на същото равнище.

(60)

Отговори на въпросника бяха получени от трима производители износители, двама измежду които, свързани с вносителя на разглеждания продукт в Общността.

(61)

За тримата включени в извадката производители износители, продажбите на сходния продукт бяха счетени за представителни, съгласно метода, описан в съображение 41. За по-голяма част от разновидностите на продукта нормалната стойност се базираше на реално платената или подлежаща на плащане цена за сделки, реализирани при обичайни търговски условия от независими клиенти от Румъния. Въпреки това, за няколко разновидности продукти, вътрешните продажби бяха недостатъчни, за да бъдат сметнати за представителни или не отговаряха на обичайните търговски условия. Поради това нормалната стойност беше конструирана съгласно метода, описан в съображение 45.

(62)

По-голяма част от продажбите за износ в Общността, реализирани от производителя износител в ПР са били предназначени за двама свързани вносители. Следователно експортната цена беше установена съгласно метода, описан в съображение 46.

(63)

Този износител оспори изчислението, направено от Комисията и изрази твърдението, че използваната норма на печалбата е била прекомерно висока. От негова гледна точка, средната разчетна норма на печалбата, на база на цифровите данни, предоставени от тримата оказали съдействие независими вносители в Общността, не е представителна, тъй като той никога не е продавал продукта на тези дружества. В тази връзка той изтъкна, че трите дружества са били по-едри от вносителите, на които е продавал своите продукти и че по време на последното разследване е използвана по-ниска норма на печалбата, а реалната норма на печалбата на двамата свързани износители е по-ниска от използваната от Комисията средна норма на печалбата.

(64)

По отношение на това е целесъобразно да се отбележи, че институциите постоянно използват среднопретегления марж на независимите износители, когато това е оправдано, при корекцията, предвидена в член 2, параграф 9 от основния регламент. Фактът, че износителят продава действително тези продукти на тези дружества няма никакво отношение към изчисляването на разумната норма на печалбата съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент. Наред с това, не е предоставено никакво доказателство, което да позволи да се определи по какъв начин размерът на вносителите влияе върху тяхната норма на печалбата. И на края, поради взаимоотношенията между износителите и техните свързани вносители, печалбите на последните не могат да служат за база или референция в този контекст, тъй като равнището на печалбата на свързания вносител зависи от цената на трансфера между свързаните вносители. Следователно това искане беше отхвърлено.

(65)

Значителна част от продажбите за износ на един друг производител износител в Общността е била предназначена за две дружества, едното от които е свързано с износителя, другото е било свързано с него в ПР. Този износител не е оказал съдействие на разследването и препродажната му цена не е била представена на Комисията. Единствената налична експортна цена за тези операции с вносителя, който е бил свързан с износителя през ПР, са били цените, договорени между износителя и свързания с него вносител. Установено беше, че тези цени са еквивалентни на цените при пълна конкуренция. В действителност, сравнението на цените между периода, през който двете дружества са били свързани и периода, през който те вече не са били свързани, не откри значителни разлики във фактурираните единични цени. Освен това цените, фактурирани на този свързан вносител, са сравнени с тези, фактурирани на независими клиенти в ЕО и са се оказали подобни. Следователно цената за износ за тези операции конкретно се е основавала на цената на реализация на румънския производител износител при продажба на продукта на свързаното с него търговско дружество.

(66)

Що се отнася до сделките с друго свързано дружество, което е оказало съдействие на разследването, стана ясно, че разглежданият продукт е бил преработен от свързаното дружество, преди да бъде препродаден в Общността. В този случай не е възможно да се установи препродажната цена на разглеждания продукт на независим клиент в Общността. Въпреки това, достатъчния брой приведени доказателства позволиха да се направи заключението, че цените за прехвърляне от румънския производител износител на свързаното му дружество в Общността биха могли да се считат като подобни на цената при конкурентни условия, ако съгласно член 2, параграф 10, буква г), подточка (i) от основния регламент, е направена корекция във връзка с етапа на търговия за тези продажби на производителя на оригиналното оборудване. В действителност беше направено сравнение между фактурираните цени за всички модели на свързания вносител и на независимите вносители. На тази основа експортната цена се основава на цената на прахвърляне.

(67)

Разследването показа, че експортните продажби на третия производител износител са извършени пряко за независими клиенти в Общността. Следователно експортната цена е установена на база на реално платената или подлежаща на плащане цена за разглеждания продукт, продаден за износ на първия независим клиент в Общността, както е описано в съображение 46.

(68)

Този производител износител е поискал частта на продажбите на разглеждания продукт за Общността да се изключи от изчислението на дъмпинга, с мотива, че производството на някои модели безшевни тръби е било спряно в определен момент от ПР. Въпреки това, както е обяснено по-горе, постоянна практика на институциите е, за среднопретеглената експортна цена обикновено да отчитат всички продажби на разглеждания продукт на свързани лица. Следва също така да се отбележи, че продажбите на тези разновидности на разглеждания продукт през ПР са представлявали значителни обеми и освен това, стана ясно, че производствените инсталации за тези видове безшевни тръби не са били разкомплектовани и в бъдеще могат отново да бъдат пуснати в експлоатация. По тази причина твърдението е отхвърлено.

(69)

Когато е приложимо са били направени корекции, по реда на член 2, параграф 10 от основния регламент, във връзка с рабати за разлика в качеството, транспортни разходи, застраховки, заготовка, товарене и допълнителни разходи, разходи за кредит, разходи за комисионна и разлики в етапа на търговия.

(70)

Един производител износител поиска корекции във връзка с разлики в етапа на търговия, допълнителните разходи за логистика, които декларира, че са направени при вътрешните продажби, а не при продажбите за износ и с различно качество. Износителят обаче не приведе никакво доказателство в подкрепа на искането си и разследването не можа да установи, дали това искане е основателно. Молбата за корекции поради разлика в качеството беше частично отхвърлена, доколкото разглежданата сума не беше обоснована нито с доказателства, събрани на място, нито с информацията, предоставена от производителя износител в отговор на въпросника.

(71)

Друг един производител износител поиска корекции за разликите в инфлацията, обменния валутен курс, в етапа на търговия и разликите в непреките разходи за реализация.

(72)

Що се отнася до искането за корекции поради инфлация, следва да се отбележи, че инфлационният коефициент в Румъния по време на ПР е бил установен на равнище 10,8 %, което е далеч от равнището на хиперинфлация. Тъй като не беше установено, дали е засегната сравнимостта на цените, искането беше отхвърлено. Износителят оспори това заключение и повтори искането си за корекция. Въпреки това, не беше предоставен никакъв нов аргумент или доказателство, поставящи под въпрос първоначалното заключение и затова отхвърлянето на искането беше потвърдено. Следва също да се отбележи, че беше разгледана възможността за оценка на тримесечие, но износителят отказа това предложение.

(73)

Що се отнася до обмяната на валута, производителят износител поиска да ползва период от 60 дни за отразяване на движенията на валутния курс, съгласно разпоредбите на член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент. Констатирано беше, че тези разпоредби не биха могли да се приложат в конкретния случай, тъй като се оказал, че по време на ПР не се е наблюдавало никакво трайно движение на съответните валутни курсове, флуктуациите са били с много малък диапазон. Следователно, това искане се наложи да бъде отхвърлено и обмяната на валута във всички тези случаи стана на основа на обменния курс към датата на фактуриране, така както е предвидено в член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент.

(74)

Що се отнася до искането за корекции поради разлики в търговската фаза, разследването показа, че за някои категории клиенти, за които е внесено искането, са съществували постоянни и разграничими разлики във функциите и цените във фазата, посочена от производителя износител. Затова искането беше прието по отношение на категориите клиенти, за които е станало възможно установяването на тези разлики и само частично по отношение на категориите клиенти, за които разликата се оказа по-малка от претендираната от производителя износител. В последния случай изчисляването на корекциите се базираше на доказателствата, събрани в офисите на производителя износител.

(75)

Искането за корекции за разлики в непреките разходи за реализация беше счетено като дублиращо се с корекциите, разрешени за разлики в търговската фаза и следователно беше отхвърлено.

(76)

Освен това, въз основа на коментарите, получени от някои износители, бяха поправени голям брой технически грешки и в тази връзка дъмпинговите маржове бяха преизчислени.

(77)

При сравнението между нормална стойност и експортна цена беше установен дъмпинг. Дъмпинговите маржове в процентно изражение от импортната цена CIF франко граница на Общността, преди заплащане на мито, бяха определени както следва:

(78)

Тъй като равнището на оказване на съдействие беше високо (повече от 80 % от износа на разглеждания продукт от Румъния към Общността) и нищо не сочеше, че някой от производителите износители e решил да се въздържи от сътрудничество, остатъчният дъмпингов марж, който се прилага към всички други износители в Румъния бе определен на същото равнище като този, наложен на оказалите съдействие производители износители (S.C. Artrom S.A), а именно 17,8 %.

(79)

Отговори на въпросника бяха получени от две групи производители износители, първата, включваща четирима производители и пет свързани дружества („TMK Group“), а втората, включваща двама производители („Pervouralsky и Chelyabinsk“).

(80)

Отговорите на въпросника както от страна на четиримата производители, така и от страна на петте свързани дружества, съдържаха много пропуски и несъответствия и с изключение на двете свързани дружества, бяха подадени след изтичането на определения срок.

(81)

Направените инспекции на място при двама от четирите производителя и при едно свързано дружество в Русия откриха нови пропуски в отговорите на въпросника. Що се отнася до двамата инспектирани производители, не беше възможно да се установи нито надеждна нормална стойност, нито надеждна експортна стойност, поради факта, че описите както на вътрешните продажби, така и на експортните продажби имаха сериозни пропуски; стойностите и количествата не съответстваха на фактурите и контролните номера на продукта (КНП) се оказаха неверни. Освен това липсваха всякакви надеждни данни относно разходите за единица продукция.

(82)

Предвид напълно незадоволителното сътрудничество от страна на двамата инспектирани производители, определено незадоволителните отговори на въпросите от двама от производителите от групата и по-специално факта, че единият от производителите не представи никакъв опис на продажбите си и факта, че не бе предоставен никакъв отговор в определения за целта срок на писмените искания за уточнение от страна на Комисията, беше взето решение да не се прибягва до контролни инспекции при другите двама производители от групата.

(83)

Само двама от тримата свързани вносители дадоха по-пълни отговори на въпросника; само един от тези отговори можеше да бъде проверен, тъй като описът на препродажбите на другия свързан вносител съдържаше значителни пропуски. Вследствие на това стана ясно, че свързаните вносители също са оказали частично и особено незадоволително съдействие.

(84)

TMK Group информира, че не може да окаже съдействие в задоволителна степен поради избора на КНП, които от нейна гледна точка са неподходящи поради това, че производствената гама на четиримата производители е много разнообразна. Следва обаче да се отбележи, че предлаганата структура за КНП не представляваше никакъв проблем за производителите от Общността или другите производители износители, част от които също произвеждат широка гама безшевни тръби. Следователно това искане беше отхвърлено.

(85)

Въз основа на предходното, беше счетено, че дъмпинговия марж на TMK Group не може да бъде определен на база на предоставените данни. Затова той беше определен на базата на наличните данни, съгласно член 18 от основния регламент.

(86)

В настоящия случай стана ясно, че данните за нормалната стойност, установена за Pervouralsky и Chelyabinsk, са най-подходящите налични данни по смисъла на член 18 от основния регламент. В действителност тези данни изглежда най-добре отразяваха положението на руския пазар.

(87)

Съгласно член 2, параграф 5 от основния регламент, цената на газа, използвана при изчислението на разходите за единица продукция, така както беше посочено в жалбата, беше коригирана по същия начин като тази на двамата, оказали съдействие производители, както е обяснено по-нататък в съображения от 94 до 99, така че да отразяват пазарната цена на газа за ПР.

(88)

Експортната цена беше изчислена на база на данните от Евростат за ПР, намалена с количествата и стойностите, получени за двамата, оказали съдействие производители, упоменати в съображение 91.

(89)

Съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент, в експортната цена бяха внесени корекции във връзка с транспортните разходи, разходите за застраховки и комисионни въз основа на данните, цитирани в жалбата.

(90)

Сравнението между нормалната стойност и експортната цена откри наличието на дъмпинг. Дъмпинговият марж в процентно изражение от CIF цената на вноса франко граница на Общността, преди заплащане на мито, беше определен както следва:

(91)

За ПР Pervouralsky и Chelyabinsk са представлявали две отделни юридически лица; от края на 2004 г. тези две дружества са свързани, тъй като Chelyabinsk държи контролния пакет акции на Pervouralsky и пряко го управлява. Следователно за групата следва да бъде определена една единствена митническа ставка.

(92)

Продажбите на вътрешния пазар на двамата производители износители са представителни по смисъла на съображение 41. Съгласно методологията, описана в съображения от 42 до 45 нормалните стойности се изчисляват в зависимост от вида изнасян продукт, на основата на цената за реализация от всички продажби, на основата на цената за реализация само от продажбите, реализирани на печалба и под формата на конструирани нормални стойности.

(93)

Беше констатирано, че разпределението на разходите на дружеството за някои видове единични продукти не отразява нито голямото разнообразие на цени от продажби на вътрешния пазар, нито вноса, определящ разходите. Следователно това не може да се счита за надежден показател. Затова бяха използвани наличните данни съгласно член 18 от основния регламент. В този случай печалбата за цялата група трябваше да се изчислява на основа на всички продажби на разглеждания продукт и след това да се използва за определяне на нормалните стойности.

(94)

Що се отнася до производствените разходи и по-специално енергийните разходи, в хода на разследването беше констатирано, че цената на електроенергията, заплащана от двете дружества, отразява разумните действителни производствени разходи за електроенергия. Това беше потвърдено в конкретния случай от факта, че цената на електроенергията е в съответствие с пазарните цени на международния пазар, при сравнение със страни като Норвегия и Канада, които също ползват електроенергия от ВЕЦ. Такова заключение не можеше обаче да бъде формулирано по отношение на цената на газа. В действителност стана ясно, че цената на газа, заплащана от двете дружества, не отразява в разумна степен себестойността на газа.

(95)

На база на изнесените данни в годишния доклад за 2004 г. на руския доставчик на газ ОАО Газпром, беше установено, че цената на газа, заплащана от двамата руски производители на вътрешния пазар е била значително под средната експортна цена за Русия както към страните както на Западна, така и на Източна Европа. В същия доклад се уточнява: „Газпром Груп е длъжен да доставя природен газ на руските потребители на цени, фиксирани от Федералната служба по цените. От тук нататък цените са определено по-ниски от международните цени на природния газ.“ Докладът уточнява още: „ОАО Газпром и Руската федерация работят за оптимизиране регулирането на цените на едро на газа“. Още повече, че двамата руски производители са заплащали значително по-ниска цена от тази, заплащана от румънските производители и производителите от Общността.

(96)

Предвид предходното беше счетено, че цените на газа, заплащани от двамата руски производители на безшевни тръби през ПР, не биха могли да отразяват в разумна степен разходите, свързани с газодобива и газоразпределението.

(97)

Вследствие на това, както е предвидено в член 2, параграф 5 от основния регламент, разходите за газ на двамата руски производители износители бяха коригирани за отразяване на пазарната цена на газа за ПР, на база на експортната цена на газа към страните на Източна Европа, без включени транспортни разходи и акцизи.

(98)

Двамата производители изтъкнаха, че разходите за газ са правилно вписани в техните счетоводни книжа и корекциите, съгласно член 2, параграф 5 от основния регламент не са основателни. В тази връзка, не се оспорва, че дружествата са записали правилно тези позиции в счетоводството си. Корекцията обаче се оправдава от факта, че цената на закупената газ не отразява в разумна степен разходите за газодобив и газоразпределение.

(99)

Двамата производители са изтъкнали още, че не е доказано, че цената, фактурирана от Газпром за промишлените потребители е по-ниска от необходимата за покриване на разходите. Въпреки това, няколко общодостъпни източника потвърждават подхода на Комисията, а именно документ, озаглавен „Икономическо проучване на Руската федерация, 2004 г.“, публикуван от ОИСР през юли 2004 г.

(100)

Тъй като всички продажби за износ към Общността са били пряко предназначени за независими клиенти, експортните цени са били установени съгласно разпоредбите на съображение 46.

(101)

Бяха направени корекции съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент, във връзка с транспортните разходи, разходите за заготовка, товарене, опаковка и други допълнителни разходи и комисионни.

(102)

При сравнението между нормална стойност и експортна цена беше установено наличието на дъмпинг. Дъмпинговият марж в процентно изражение от CIF цената франко граница на Общността, преди заплащане на мито, беше определен както следва:

(103)

Тъй като дружествата, посочени в съображение 79 отчитат за своя сметка всички експортни продажби на Русия за Общността, остатъчният дъмпингов марж е определен на същото равнище като този, установен за групата производители износители, които не са оказали съдействие, а именно 35,8 %.

(104)

При започване на първото разследване, за Украйна се прилагаше член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент. Съгласно този член, при антидъмпингови разследвания относно внос с произход от Украйна, нормалната стойност се определя съгласно параграфи от 1 до 6 на този член за производители, за които е установено, че отговарят на критериите, изложени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент.

(105)

Накратко и единствено с цел по-голяма яснота, тези критерии, на които следва да отговарят дружествата и за което следва да се представят доказателства, са обобщени по-долу:

(106)

Три групи украински производители износители заявиха предоставяне на ТПИ във връзка с член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент и отговориха на формуляра, изпратен за целта на производителите износители.

(107)

Комисията издири и провери в офисите на тези дружества всички счетени за необходими данни, предоставени във формулярите на заявлението.

(108)

Разследването показа, че трите групи украински производители износители, цитирани по-горе, отговарят на всички изисквани критерии; следователно им беше предоставено ТПИ.

(109)

Производството на Общността получи възможност да направи коментари и изтъкна, че всички производители износители не отговарят на по-голямата част от петте критерия, определени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент. По-конкретно, производството на Общността изтъкна че: i) държавата би могла да си върне контрола върху някои от приватизираните производители износители; ii) държавата се намесва в текущите решения, които те вземат; iii) че законите и нормативната база, действащи в Украйна в ПР по отношение на трудова дейност, банкрут и собственост, не гарантират обичайните условия на пазарна икономика; iv) че намесата на държавата е насочена към експортните цени при продажбите и средните производствени разходи. Коментарите на производството на Общността бяха надлежно отчетени.

(110)

Въпреки това, тези коментари не приведоха достатъчно доказателствен материал, че не е изпълнен който и да е от изброените по-горе критерии, на основание на което заявленията за ТПИ , внесени от украинските производители износители, бяха оценявани съгласно член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент. В действителност разследването показа, че държавата не се намесва значително в процесите на вземане на решения от заинтересованите дружества.

(111)

В тази връзка е уместно да се отбележи, че съгласно практиката на Комисията, фактът, че държавата има дял в собствеността на дружеството, не представлява сам по себе си достатъчна причина, за да бъде счетено, че критерий 1 от член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент не е изпълнен.

(112)

Беше констатирано също така че разходите за основните средства за производство отразяват пазарните стойности.

(113)

Що се отнася до цените на газа и електроенергията, оказа се, че те са съпоставими със средните цени за Украйна, макар и да са по-ниски от действащите цени в Европа и на другите пазари. Въпреки това, не беше счетено, че това е достатъчно, за да се направи заключението, че не е спазен критерий 1, като се има предвид, че газът и електроенергията представляват относително малка част от разходите за единица продукция за безшевните тръби и предвид това, че тези цени са коригирани в съответствие с пазарните цени за целите на изчислението на дъмпинга, доколкото са били сметнати за изкривени (виж съображения от 119 до 127).

(114)

От друга страна, разследването показа, че действащите в Украйна закони в областта на заетостта и условията на труд са в съответствие с принципите на пазарната икономика. По-специално, беше констатирано, че трите групи производители износители са имали възможност свободно да назначават и освобождават персонал.

(115)

По същия начин, никой от изтъкнатите от производството на Общността аргументи не постави под въпрос заключенията на Комисията, според които законодателството в областта на банкрута и собствеността гарантират обичайните условия на пазарна икономика за трите групи износители.

(116)

Поради това, липсва всякаква причина да не бъде предоставен на трите групи украински производители износители ТПИ. Поискано беше становището на консултативния комитет, който не оспори заключенията на Комисията.

(117)

Три групи производители износители отговориха на въпросника. Първата група обхваща двама производители и двама свързани търговци на едро, втората се състои от един производител и двама свързани търговци на едро, докато последният производител износител няма намесено свързано дружество в производството или търговията с разглеждания продукт.

(118)

За трите групи производители износители, общият обем на продажбите на сходния продукт е представителен по смисъла на съображение 41. За част от видовете на продукта, нормалната стойност се базира на реално платената или подлежаща на плащане цена в обичайни търговски условия от независими клиенти в Украйна; за видовете на продукта, за които има недостатъчни продажби на вътрешния пазар или няма такива, реализирани при обичайни търговски условия, нормалната стойност е конструирана по метода, описан в съображение 45.

(119)

Що се отнася до разходите за единица продукция и по-специално за разходите за енергия, от разследването стана ясно, че цените, платени от трите групи дружества са регламентирани от държавата и са значително по-ниски от международните цени.

(120)

Цените, фактурирани на трите групи производители износители от украинските доставчици на електроенергия, които са държавна собственост и/или се регулират от държавата, са сравнени с цените в Румъния, както и с цените в Общността за същата основна категория потребители на електроенергия. Във всички случаи става ясно, че тези цени са значително по-ниски от практикуваните в Румъния или в Общността; следователно беше направено заключението, че цените на електроенергия, заплащани от украинските износители не отразяват в разумна степен действителните разходи за единица продукция и за реализация, направени за закупуване на електроенергия.

(121)

Тримата украински износители, които оказаха съдействие, оспориха тези заключения и изказаха твърдението, че разходите, вписани в техните счетоводни документи, отразяват действителната цена, заплатена на доставчиците им на електроенергия. Въпреки това, тъй като никой от изтъкнатите аргументи не можа да обясни разликите, констатирани в цените в Румъния и цените в Общността, горепосочените заключения бяха потвърдени.

(122)

Същият подход беше следван и по отношение на цената на газа. Едно сравнение на цените показа, че фактурираните цени на газа на украинските износители от техните доставчици, които са държавна собственост и/или се регулират от държавата, възлиза на около половината от цената в Румъния и е също така значително по-ниска от средните фактурирани цени в Общността за газа, доставян на същата обща категория клиенти.

(123)

В ПР Украйна е внасяла по-голяма част от своя газ от Русия. В годишния доклад за 2004 г. ОАО Газпром е посочило:„при вноса на газ за СНД, ОАО Газпром работи (е работил) за реализация на основната си стратегическа цел, да създаде среда, в рамките на която руския газ да се пренася безпрепятствено към Европа“. ОАО Газпром продължава, като уточнява:„през разглежданата година, 84.9 % от общия обем газ, доставян за Украйна се е разглеждал като заплащане за транзитните услуги“. Така че цената за износа на газ, доставян от Русия и Украйна не представлява подходяща база за сравнение, на която да се определи, дали цената на газа, заплащана от украинските износители отразява разходи, изчислими към разходите за единица продукция и за реализация за закупувания газ, като се има предвид, че тази експортна цена би могла също така да се повлияе от бартерното споразумение.

(124)

Освен това, цената, платена от украинските производители износители се сравнява със средната цена за износ от Русия към страните от Западна и Източна Европа, според гореизложеното определение, както и със средните цени за газа в Северна Америка, така както са определени с помощта на индекса Nymex Henry Hub за газа. В двата случая въпросната цена се е оказала значително по-ниска.

(125)

Въз основа на предходното беше заключено, че цената платена за газ от украинските производители износители, която е в пряка взаимовръзка с декларираната експортна цена на ОАО Газпром за износ към Украйна и която се е оказала най-вероятно повлияна от съществуващото споразумение за бартер, не отразява в разумна степен разходите за единица продукция и за реализация, прибавени от закупуването на газ.

(126)

Оказалите сътрудничество украински износители още веднъж оспориха тези заключения и изказаха твърдението, че разходите, вписани в техните счетоводни документи, отразяват действително платената на техните доставчици на газ цена. Въпреки това, изтъкнатите аргументи не дават основание за преразглеждане на горните заключения, доколкото цената на газа, доставян от Русия за Украйна е в голяма степен повлияна от действащото споразумение в ПР относно транзита на газ през Украйна, както го потвърждава годишният доклад за 2004 г. на ОАО Газпром.

(127)

Вследствие на това, както е предвидено в член 2, параграф 5 от основния регламент, разходите за електроенергия и за газ на украинските производители износители са коригирани така че да бъдат разумно отражение на разходите, свързани с производството и реализацията, направени за електроенергия и газ в ПР. Корекцията се основава на средната стойност на цените, разглеждани за ПР в Румъния, страна с пазарна икономика, която също внася газ от Русия и се намира на приблизително същото разстояние от руските газови находища. Средната цена за Румъния се основава на проверени данни, събрани от румънски производители износители на разглеждания продукт. Следва да се отбележи, че тази средна цена не се различава значително от средната експортна цена за газа, определена по-горе за Русия.

(128)

Един износител изтъкна, че използваната норма на печалбата за конструиране на нормалната стойност се различава от средната печалба, която е реализирал при своите продажби на вътрешния пазар и която е твърде висока. Това твърдение беше отхвърлено, тъй като използваната печалба за конструиране на нормалната стойност е изчислената съгласно прилаганите разпоредби, а именно първо изречение на член 2, параграф 6 от основния регламент. С други думи, използваната норма на печалбата е равна на нормата на печалбата за производство и продажба при обичайни търговски условия, на сходния продукт на вътрешния украински пазар. Тя се изчислява на база на данните, предоставени от дружеството, в отговора му на въпросника и може да се провери.

(129)

Две групи производители износители са реализирали по-голяма част от своите продажби за износ чрез свързано търговско дружество в трета страна. Експортната цена за тези две групи производители износители е установена на база на цените за препродажба на свързаното търговско дружество на първите независими купувачи от Общността, с изключение на няколко сделки, съответстващи на преки продажби на тези производители износители за независими купувачи в Общността. В последния случай, експортната цена е установена като реално платената или подлежаща на плащане цена за продукта, при продажбата ѝ за износ от Украйна към Общността.

(130)

Друг един производител износител е реализирал всичките си продажби на независими клиенти в Общността. Експортната цена е била установена следователно, както е описано в съображение 46, на основата на реално платената или подлежаща на плащане цена за продукта при неговата продажба за износ от Украйна за Общността.

(131)

Когато това е било обосновано, съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент, са правени корекции, във връзка с рабати за транспорт, застраховки, заготовка, товарене и допълнителни разходи, както и разходи за кредит и комисионни.

(132)

За двете групи производители износители, реализирали по-голяма част от продажбите чрез посредничеството на свързани търговци на едро, експортната цена е била обект на корекции във връзка с комисионни, съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, когато продажбите са ставали с посредничеството на тези свързани търговци на едро, тъй като те упражняват функции, подобни на тези на брокерите, работещи за комисионна. Равнището на последната е изчислено на база на преки доказателства, свидетелстващи за тези функции. В този контекст, при изчислението на комисионната се отчитат ПОА, понесени от тези свързани търговци за продажбата на разглеждания продукт, произведен от украинските производители, както и разумната норма на печалбата. Последната се базира на среднопретеглената стойност от нормите на печалбата за продажби на сходния продукт на независими клиенти, установени при тримата независими вносители в Общността, които са оказали съдействие на разследването и от получените и проверени данни.

(133)

Две групи износители оспориха изчислението, извършено от Комисията и изтъкнаха, че използваната норма на печалбата за тази корекция е прекомерна. Една група износители изтъкна, че един от независимите вносители внася и препродава само една разновидност на тръбите, която не се продава в Общността от украинския износител. Освен това, двете групи износители оцениха средната норма на печалбата, изчислена на основа на данните, предоставени от тримата оказали съдействие независими вносителя в Общността, като неоснователна, поради факта, че среднопретеглената норма на печалбата, така както е изчислена, е по-висока от целевата печалба на производството на Общността.

(134)

В тази връзка е уместно да се отбележи, че твърдението, според което използваната норма на печалбата за извършване на корекциите е по-висока от целевата печалба на производството на Общността, не е съобразно. Двете норми на печалба са установени в различен контекст и служат на различни цели. Освен това, това нищо не доказва, че използваната норма на печалбата не е основателна. В настоящия случай, следва да се отбележи, че използваната норма на печалбата се базира на проверена информация, предоставена от оказалите съдействие дружества и се отнася за ПР. Освен това, не не бяха представени доказателства за начина, по който видовете на сходния продукт, продавани от тези дружества, оказали съдействие, са манипулирали изчислението на норма на печалбата. При тези обстоятелства, корекцията, извършена съгласно член 2, параграф 10, буква и) за продажбите, реализирани с посредничеството на свързано търговско дружество, остава валидна.

(135)

Освен това, в резултат на коментари, направени от някои износители, бяха отстранени редица технически грешки и вследствие на това дъмпинговият марж беше преизчислен.

(136)

При сравнението между нормална стойност и експортна цена се установи наличието на дъмпинг. Дъмпинговите маржове, в тяхното процентно изражение от цената CIF за внос франко граница на Общността, преди освобождаване от митница, бяха определени както следва:

(137)

Тъй като равнището на сътрудничество се оказа високо (повече от 80 % от износа на разглеждания продукт от Украйна към Общността) и нищо не сочеше, че някой от производителите износители съзнателно се е въздържал от сътрудничество, остатъчният дъмпингов марж за всички останали износители в Украйна беше определен на същото равнище, като този, установен за оказалия съдействие производител износител, CJSC Nikopol Steel Pipe Plant Yutist, а именно 25,7 %.

(138)

В рамките на Общността е известно, че разглежданият продукт се произвежда от осемте производители, депозирали жалбата. Тези производители се намират в Германия, Италия, Франция и Австрия; те представляват 62 % от продукцията на Общността, което в рамките на ПР е достигнало 2 618 771 тона.

(139)

В момента на започване на процедурата имаше още дванадесет известни производители от Общността, които бяха част от жалбоподателите. Тези производители бяха с местонахождение в Обединеното кралство, Полша, Чешката република, Швеция, Италия и Словакия. Други непознати производители от Общността към момента на започване на разследването и основно установени в новите държави-членки също бяха запитани. Само двама от тези производители предоставиха основни данни за продукцията и продажбите на сходния продукт за разглеждания период. На тази основа продукцията на Общността на сходния продукт възлезе на 2 618 771 тона в ПР.

(140)

Жалбата се поддържаше от следните производители от Общността:

(141)

Шестимата оказали съдействие производители на Общността, които са в основата на жалбата, представляват 57 % от продукцията на Общността на разглеждания продукт; т.е. те представляват производството на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент.

(142)

Следва да се отбележи, че един от производителите жалбоподатели (Dalmine) e свързан с оказалите съдействие румънски производители износители (Silcotub) и е внасял разглеждания продукт, произведен от последния. Направена беше проверка дали този внос е малка част от общия обем продукция на Dalmine и му служи предимно за попълване на продуктовата гама. На тази основа беше решено, че тази свързаност не е от такова естество, че да изключи този производител на Общността от определението за производство на Общността.

(143)

Потреблението на Общността беше определено на основата на обема на продажбите на пазара на Общността от петимата производители износители от извадката и на всички други производители в Общността, които предоставиха данни по този повод, както и на вноса с произход от всички трети страни, регистрирали според Евростат продукти от съответните кодове по КН.

(144)

На база на тези данни стана ясно, че през разглеждания период, между 2001 г. и 2004 г. потреблението е спаднало с 8 %, като от 2 149 024 тона е станало 1 985 361 тона. Първоначално потреблението е намаляло значително, с 14 % между 2001 г. и 2002 г.; после през 2003 г. се е стабилизирало, след което, през 2004 г., се е възстановило и окончателно се е установило на 1 985 361 тона. Потреблението на безшевни тръби е свързано с общите икономически насоки и по-специално с развитието на нефтения и газовия отрасли. Увеличаването на потреблението през ПР може да се обясни с факта, че високите цени на нефта и газа през 2004 г. са дали тласък на инвестициите в бранша, като са увеличили търсенето за някои видове безшевни тръби.

Таблица 1

(145)

Комисията проучи дали последствието от вноса на безшевни тръби с произход от Хърватска, Украйна, Румъния и Русия следва да бъдат предмет на кумулативна оценка, съгласно член 3, параграф 4 от основния регламент.

(146)

Както е посочено по-горе, настоящото разследване сочи, че средният дъмпингов марж, установен за всяка от четирите заинтересовани страни, е по-висок от минималния праг според определението от член 9, параграф 3 от основния регламент и обемът на вноса на всяка от тези страни не е незначителен, по смисъла на член 5, параграф 7 от основния регламент (техните респективни пазарни дялове възлизат на 1,3 % за Хърватска, 4,3 % за Румъния, 4,6 % за Украйна и 11,3 % за Русия за ПР.

(147)

Обема на вноса се увеличи за всички заинтересовани страни, с изключение на Украйна, чийто внос остана на високо равнище през разглеждания период. Тенденциите за цените на вноса са еднакви при всички заинтересовани страни, с леко потискане на вносните цени по отношение на цените на производството на Общността. Средните равнища на цените на вноса на заинтересованите страни са без изключение значително по-ниски от ценовите равнища на производството на Общността. Цените на вноса с произход от Хърватска, Украйна и Румъния са общо взето на същите равнища. За Русия равнищата на цените са чувствително по-ниски; това положение може да бъде обяснено обаче с факта, че износът за Общността засяга широка гама от различни продукти. Както е посочено и по-горе, беше установено, че разглежданият продукт, внасян от четирите страни и сходния продукт, произвеждан и продаван от производството на Общността е със същите основни технически, физически и химически характеристики и има същите крайни предназначения. Освен това, всички продукти се продават с помощта на същите дистрибуторски вериги на същите клиенти и конкуренцията между тях е ясно очертана.

(148)

Въз основа на предходното беше заключено, че всички условия, оправдаващи кумулативната оценка на вноса на безшевни тръби с произход от четирите заинтересовани страни са изпълнени.

(149)

Някои украински и румънски производители износители изтъкнаха, че за целите на анализа на вредата и на причинната връзка, вносът с произход от техните страни не следва да се акумулира с този от другите страни, които са обект на разследването, тъй като тенденциите относно обемите на вноса са различни. В тази връзка следва да се отбележи, че тенденциите за вноса са само един от многото параметри, разглеждани в този контекст. Фактът, че равнищата на вноса за различните страни са различни, не представлява достатъчен аргумент за декумулация. В действителност, общите черти на вноса на четирите страни, обект на разследването, са описани в съображение 147. На тази основа и при липса на каквито и да било нови индикации за липса на конкуренция, не е възможно да се разграничат последствията от вноса за тези четири страни на базата на съответните тенденции относно обема. Напротив, описаните по-горе сходства са основание за кумулативна оценка.

(150)

В настоящия случай се установи, че за всички четири страни, включително Украйна и Румъния, от една страна внасяните продукти и от друга страна продуктите, произвеждани в Общността показват еднакви основни физически и/или химически характеристики (виж съображение 39 по отношение на сходните продукти). Освен това, вносът с произход от всяка от тези четири страни е значителен, тъй като надхвърля минималния праг, определен с член 5, параграф 7 от основния регламент. За целта следва да се отбележи, че вносът с произход от Украйна и Румъния представлява пазарен дял съответно над 4,5 % и над 4,3 %. И накрая и в допълнение на горепосочените аргументи, вносът с произход от всичките четири страни става на значително потиснати цени в сравнение с цените на производството на Общността (ножицата е между 22 % и 43 %), потискането на цените за вноса от Украйна и Румъния по отношение на производството на Общността достига ножица от съответно 36 % и 22 % (виж по-долу). Въз основа на предходното следва, че за целите на анализа на вредата и на причинната връзка, са налице всички условия, оправдаващи кумулиране на вноса с произход от четирите страни, които са обект на разследването. Следователно искането за декумулация беше отхвърлено.

(151)

Обемът на вноса с произход от четирите страни се увеличи, като от 304 268 тона през 2001 г. достигна 426 186 тона през ПР. Съответстващият му пазарен дял нарасна, като от 14,2 % през 2001 г. достигна 21,5 % през ПР. Това нарастване следва да се впише в контекста на спадащо потребление.

Таблица 2

(152)

Между 2001 г. и ПР среднопретеглената цена на вноса на безшевни тръби с произход от четирите страни се увеличи с 16 %, като от 433 EUR на тон достигна 501 EUR на тон. Между 2001 г. и 2002 г. цените първо леко спаднаха с 3 %, т.е. от 433 EUR на 418 EUR. През 2003 г. те отново спаднаха на 397 EUR, след което се покачиха рязко и достигнаха 501 EUR, равнище значително надвишаващо това от 2001 г. Нарастването на цените през ПР може да се обясни основно с нарастването на разходите за суровини.

Таблица 3

(153)

За определяне на подбиването на цените, Комисията анализира данните, отнасящи се за ПР. Разглежданите продажни цени на производството на Общността бяха цените, практикувани по отношение на независими клиенти, с корекция при необходимост на равнище франко завод, т.е. цените невключващи рабати и отстъпки, без включени транспортни разходи в Общността. Цените за различните безшевни тръби, представени във въпросниците бяха сравнени с продажните цени, практикувани от износителите, без рабатите и с корекции, когато е приложимо, на равнище CIF франко граница на Общността, с отчитане на антидъмпинговите мита и последващите разходи по вноса.

(154)

За изчисляване на маржа на средно претегленото подбиване на цените бяха отчитани експортните цени на оказалите съдействие производители и данните на Евростат. През ПР този марж беше установен на 43 % за Русия, 36 % за Украйна, 22 % за Румъния и 26 % за Хърватия.

(155)

Съгласно член 3, параграф 5 от основния регламент, разглеждането на отражението на дъмпинговия внос върху производството на Общността включва оценка на всички икономическите фактори и показатели, които са оказвали въздействие през разглеждания период

(156)

Обемът на продукцията следваше тенденция, сходна с тази на потреблението, макар че спада от 2002 г. и 2003 г. и подема през ПР бяха по-слабо изразени в относително изражение от подема на потреблението за същите периоди. Между 2001 г. и 2002 г. производството намаля с 21 %, като от 1 495 278 тона през 2001 г. стигна 1 174 414 тона през 2002 г. През 2003 г. обемът на продукцията достигна само три четвърти от обема, произведен през 2001 г. Въпреки това, следвайки в това отношение подобрението на търсенето поради инвестициите, реализирани в нефтената и газовата промишленост през ПР, обемът на продукцията се повиши и достигна 1 290 258 тона в ПР.

Таблица 4

(157)

Производствения капацитет беше определен на база на номиналния капацитет за производствена единица на производството на Общността, като се отчитаха прекъсванията на производство, както и факта, че в някои случаи, една част от капацитета беше използван за производството на други продукти на същите производствени линии.

(158)

Производственият капацитет за безшевни тръби остана стабилен през разглеждания период. Въпреки това, степента на използване на мощностите спадна с 12 процентни пункта - от 87 % на 75 % вследствие на спада на обема продукция. Нарасналото използване на мощностите през ПР е в резултат от нарасналия обем на продукцията през същия период в среда на стабилен производствен капацитет.

Таблица 5

(159)

Що се отнася до запасите, по-голяма част от продукцията се реализира за задоволяване на поръчки. Затова, при наблюдаваното през разглеждания период увеличение на запасите с 13 %, беше счетено, че в настоящия случай запасите не представляват представителен показател за оценка на вредата.

Таблица 6

(160)

Между 2001 г. и ПР реализираните инвестиции за производството на сходния продукт са намалели от 66 852 644 EUR на 26 101 700 EUR и са направени с единствена цел запазването на производствените мощности на сегашното им равнище, а не с цел увеличаване обема на продукцията.

Таблица 7

(161)

Беше установено, че продажбите на производството на Общността на свързани клиенти са извършени на пазарни цени; следователно при анализа на продажбите и пазарния дял на производството на Общността тези продажби бяха взети предвид.

(162)

Обемът на продажбите на безшевни тръби на пазара на Общността от 862 054 през 2001 г. достигна 725 145 тона през 2002 г., т.е. спад с 16 %, след което, през 2003 г., спадна на 683 985 тона, когато търсенето беше на изключително ниско равнище според производството на Общността. През ПР продажбите се възстановиха и достигнаха 729 555 тона, равнище, което все още е доста по-ниско това от 2001 г.

(163)

Докато общият обем продажби на безшевни тръби на пазара на Общността спадна с 15 % между 2001 г. и ПР, в същото време потреблението в Общността намаля само с 8 %, така че производството на Общността загуби 3 процентни пункта от пазарния дял. В действителност пазарният дял намаля от 40,1 % през 2001 г. на 36,7 % през ПР.

Таблица 8

(164)

Средната продажна цена на производството на Общността нарасна с 10 % за разглеждания период, вследствие на покачване на разходите за суровини, което се отрази на цялата промишленост.

(165)

След нарастване с 4 % на средните цени, от 672 EUR през 2001 г. на 701 EUR през 2002 г., цените спаднаха до своето най-ниско пределно ниво от 651 EUR през 2003 г., след което отново значително нараснаха през ПР и достигнаха 736 EUR.

(166)

За производството на безшевни тръби производството на Общността използва като суровини, в зависимост от производствения процес, било скрап, било заготовки и слитъци. Суровините съставляват определяща компонента за разходите за единица продукция на безшевни тръби и са с пряко въздействие върху развитието на продажните цени. Ако през 2001 г. и през 2002 г. суровините са представлявали 35 % от общите разходи за единица продукция при безшевните тръби на производството на Общността, тази стойност е достигнала 38 % през 2003 г. и 47 % през ПР.

(167)

В действителност стана ясно, че средните цени на суровините силно са нараснали през 2004 г., което се е отразило на по-високите продажни цени на производството на Общността и на по-високите цени на вноса.

Таблица 9

(168)

През разглеждания период средно претеглената рентабилност на производството на Общността, изчислена върху нетния оборот силно намаля, от 3 % през 2001 г. на 10 % през ПР. Развитието на рентабилността не следва това на стойността за реализация. Рентабилността на разглеждания продукт в действителност беше по-негативна през ПР, отколкото през предходните три години, докато продажбите в действителност нараснаха през ПР по отношение на нивата от 2002 г. и 2003 г. Това развитие се обяснява с факта, че увеличението на цените на суровините не се е отразило изцяло върху крайните потребители, поради ниските равнища на цените на вноса от заинтересованите страни.

Таблица 10

(169)

През ПР производството на Общността генерира отрицателен паричен поток, възлизащ на –16 735 140 EUR. Ликвидността за производството на Общността достигна изключително отрицателно равнище през 2003 г., след което положението малко се подобри, без обаче да се върне към положително равнище. Необходимо беше паричният поток да се изчислява на база на нетната печалба преди облагане на продукта, продаван във и извън Общността. Докато през 2002 г. тя е била положителна (26 млн. EUR), през 2003 г. тази печалба се е трансформирала в значителна нетна загуба (–86 млн. EUR), което обяснява значителното намаляване на паричния поток между 2002 г. и 2003 г. Тенденцията на паричният поток не следва тенденцията на рентабилността, тъй като амортизациите, традиционно високи при този тип капиталоемка продукция, са спаднали от 51 795 853 EUR през 2002 г. на 48 276 850 EUR през 2003 г., за да нараснат отново на 58 820 712 EUR през ПР. Въпреки това паричния поток остава отрицателен за ПР.

Таблица 11

(170)

Възвръщаемостта на собствения капитал се изчисли, като нетната печалба преди облагане от сходния продукт, продавана във и извън Общността, се изрази в процент от балансовата стойност на основните средства, отпуснати за сходния продукт, продавана във и извън Общността. Негативното развитие на този показател след 2001 г. се обяснява от една страна със спада на инвестициите в сходния продукт от 2001 г. до ПР и от друга страна, с факта, че печалбата преди данъци от сходния продукт, продаван във и извън Общността, която през 2001 г. и 2002 все още е била положителна, през 2003 г. става отрицателна. Макар и да се е подобрила през ПР по отношение на 2003 г., възвръщаемостта на собствен капитал е била – 11 % за ПР. За изчислението на тази възвръщаемост, използваната печалба е тази, реализирана от производството на Общността за тези продажби както на вътрешния пазар, така и за износ, тъй като активите, използвани за тези два търговски канала е невъзможно да бъдат разграничени.

Таблица 12

(171)

С изключение на едно дружество, производството на Общността не е изтъквало и от никъде не е видно, че производството на Общността е срещало проблеми при привличане на капитали за дейностите си. Затова е счетено, че производството на Общността като цяло е било в състояние да привлича капитали за своите дейности през целия разглеждан период.

(172)

Заетостта при производството на Общността е спаднала с 13 %, а разходите за труд с 9 % за разглеждания период.

Таблица 13

(173)

Изчислена като годишна продукция за единица работна ръка, производителността достига същото равнище през ПР, каквото е било равнището през 2001 г., след като е претърпяла спад през 2002 г. и 2003 г.

Таблица 14

(174)

Докато потреблението в Общността е намаляло с 8 % между 2001 г. и ПР, обемът на продажбите на производството на Общността за независими и свързани клиенти е намалял с 15 %. Затова пък пазарният дял на вноса с произход от четирите заинтересовани страни се е увеличил със 7,3 процентни пункта. От тук нататък, продажбите на производството на Общността са спаднали значително повече от потреблението в рамките на разглеждания период.

(175)

Предвид обема и цените на вноса с произход от четирите заинтересовани страни, влиянието на мащаба на действителния дъмпингов марж върху производството на Общността не може да бъде счетено за незначително.

(176)

Както се доказва от горния анализ на показателите за вредата, икономическото и финансово състояние на производството на Общността не се е подобрило след установяването на антидъмпинговите мерки върху вноса от някои страни на разглежданият продукт с произход от Русия и Румъния през 1997 г. и от Хърватска и Украйна през февруари 2000 г. Те показват също така, че Общността остава в деликатно и нестабилно състояние.

(177)

Анализът на показателите за вредата показа, че положението на производството на Общността се е влошило значително след 2001 г. и е достигнало най-ниското си равнище през 2003 г. През ПР показателите сочат подобрение по отношение на изключително лошото положение от 2003 г. Това подобрение през ПР може да се обясни с по-доброто общо положение на пазара и по-конкретно с ръста на търсенето на безшевни тръби, във връзка с нефтената и газовата промишленост. Въпреки това, производството на Общността е далече от възвръщане на равнището от 2001 г., т.е. от преди нарастването на дъмпинговия внос. За целта е уместно да се отбележи, че повишаването на продажната цена, наблюдавано през ПР, не беше достатъчно, за да отрази напълно нарастването на разходите за суровини, както и за подобряване на положението на производството на Общността.

(178)

Вярно е, че на пръв поглед, някои показатели на вредата, демонстрират стабилност (способност за привличане на капитали, заетост) или дори положително развитие (средни продажни цени). Въпреки това, по-голяма част от показателите за вреда (например рентабилността, инвестициите, производството и обема на продажбите) са се оказаха недвусмислено отрицателни през разглеждания период, макар и да бележат леко подобрение през ПР по отношение на предходната година. Въпреки това, подобрението не промени общото състояние, като се има предвид, че най-основните показатели останаха отрицателни.

(179)

Що се отнася до положителното развитие на цените, нарастването на цените през ПР не може да бъде приписано на подобряването на положението на производството на Общността, а по-скоро е обикновено последствие от увеличаването на цените на суровините. Освен това, горепосочените фактори, сочещи стабилност на положението не отразяват истинското положение на производството на Общността. В действителност, поради изключително отрицателното развитие на показателите, свързани с печалбата, дори жизнеспособността на производството е заплашена, ако средносрочно или дори в по-кратки срокове не се вземат мерки за противодействие на положението.

(180)

След оповестяването на окончателните заключения, някои производители износители изтъкнаха, че производството на Общността не е претърпяло значителна вреда през ПР. Изтъкнат беше аргументът, че данни, които са публично достояние, сочат, че производството на Общността е било в добро финансово положение и че неговите продажби и рентабилност са следвали положителна тенденция през ПР.

(181)

Следва да се отбележи, че някои от производителите на Общността действително са регистрирали положителни годишни финансови резултати за ПР, че са увеличили обема на своите продажби и са реализирали печалби. Въпреки че общото финансово положение на някои производители от Общността е било благоприятно през ПР, анализът следва да се базира на финансовите характеристики на производството на Общността що се отнася до производството и продажбите на пазара на Общността на сходния продукт. Тъй като сходния продукт не се зачита за цялостния обем на продукцията на производството на Общността, нито за всичките продажби в Общността се заключава, че въпреки добрата обща характеристика на някои от производителите на Общността на безшевни тръби, съществува значителна вреда по отношение на сходния продукт, продаван в Общността.

(182)

Въз основа на предходното беше направено заключението, че производството на Общността е претърпяло значителна вреда по смисъла на член 3, параграф 6 от основния регламент.

(183)

Съгласно член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент, Комисията проучи дали дъмпинговият внос на разглеждания продукт с произход от въпросните страни е предизвикал като последствие вреда за производството на Общността, която може да бъде счетена за значителна. Познатите фактори, различни от дъмпинговия внос, които в същия момент биха могли да причинят вреда на производството на Общността също бяха проучени, за да може евентуалната вреда, причинена от други фактори, да не бъде приписана на дъмпинговия внос.

(184)

Вносът с произход от четирите заинтересовани страни нарасна през разглеждания период с 40 % като обем и със 7,3 процентни пункта като пазарен дял. В същото време, средните цени на същия този внос бяха с 32 % по-ниски от средните цени на производството на Общността за ПР. Нарастването на цените на дъмпинговия внос, установено през ПР, е само обикновено отражение от нарастването на разходите за суровини. Значителното нарастване на обема на вноса с произход от четирите заинтересовани страни и разрастването на техния пазарен дял през разглеждания период, при цени значително по-ниски от тези на производството на Общността, съвпадат с влошаването на общото финансово положение на последното през същия период.

(185)

Единичните цени на производството на Общността също нараснаха до 10 % през разглеждания период Въпреки това, тези цени бяха подценени и дори не успяха да покрият голямото увеличение на разходите за суровини, както сочи значителното равнище на загубите, претърпени от производството на Общността.

(186)

Въз основа на предходните съображения става ясно, че вносът на ниски цени с произход от четирите заинтересовани страни е изиграл определяща роля за влошаването на положението на производството на Общността, което се отразява по-специално в недостатъчното увеличение на продажната цена, намаляването на производството, на обема на продажбите и на пазарния дял, спада на рентабилността и съкращаването на инвестициите.

(187)

Потреблението от Общността е намаляло с 8 % за разглеждания период. Въпреки това, намаляването на потреблението само по себе си не може да се счита като причина за положението, свързано с вреда за производството на Общността, тъй като продажбите ѝ са намалели още повече отнесено към потреблението през разглеждания период (съответно –16 % и –14 % между 2001 г. и края на ПР). Освен това беше показано, че вносът с произход от разглежданите страни се е увеличил през разглеждания период и че той си е присвоил пазарните дялове, загубени от производството на Общността. Спадът на потреблението следователно не може да бъде считан за определяща причина за вредата, претърпяна от производството на Общността.

(188)

Според Евростат и информацията, събрана по време на разследването, основните страни, от които идват вносните безшевни тръби са Япония, Аржентина и Съединените американски щати.

(189)

Вносът с произход от Япония е нараснал на 52 960 тона през 2001 г. и е намалял с 34 % до 34 857 тона през разглеждания период. Пазарният дял на вноса от Япония на разглеждания продукт е нараснал на 2,5 % през 2001 г., след което е спаднал с 1,8 % през ПР. Вносът от Япония е извършван на цени, поне двойни на тези на производството на Общността. Затова се счита, че вносът с произход от Япония няма отрицателно въздействие върху положението на производството на Общността.

(190)

Вносът с произход от Аржентина се е увеличил с 52 % като от 30 962 тона през 2001 г. е достигнал 46 918 тона през ПР. От 2001 г. до ПР пазарният дял на Аржентина е нараснал с един процент, от 1,4 % на 2,4 %. За целия разглеждан период, цените на вноса с произход от Аржентина са останали на много по-високо равнище от това на четирите разглеждани страни. Средната цена CIF на тон внос от Аржентина възлиза на 660 EUR, срещу 501 EUR за четирите заинтересовани страни. В анализа се отчита факта, че един производител от Общността е бил свързан с производител износител, установен в Аржентина. Въпреки това беше доказано, че безшевните тръби, внасяни от този производител от Общността чрез свързаното му дружество в Аржентина нито като количество, нито като цена са били определящ фактор за вредоносното положение на този производител от Общността и върху производството на Общността като цяло.

(191)

Що се отнася до Съединените щати, статистиката на Евростат показва, че пазарният дял на вноса на безшевни тръби с произход от тази страна е нараснал от 0,6 % през 2001 г. на 1,8 % през ПР. Средните продажни цени на американския продукт в началото на разглеждания период бяха около 2 414 EUR на тон, т.е. почти четири пъти над тези на производството на Общността; след това те рязко намаляха със 77 % като достигнаха 797 EUR на тон през ПР, надминавайки все още тогавашните цени на Общността с 8 %. Следователно, въпреки повишения внос с произход от Съединените щати, те не могат да се считат за определяща причина за вредата, претърпяна от производството на Общността.

(192)

Беше изтъкнато, че вносът с произход от Аржентина и от Съединените щати е нараснал много от 2001 г. нататък и че общият им пазарен дял надхвърля 4 % в ПР и че цените на американския внос остават по-ниски от фактурираните от производителите износители от три от четирите заинтересовани страни.

(193)

Твърдението, според което цените на САЩ са по-ниски от тези, фактурирани от три от четирите заинтересовани страни не е подкрепено с факти. Общо казано, беше заключено, че по отношение по-специално на тяхното високо ценово равнище, тези сделки на внос не могат да се считат като определяща причина за вредата.

(194)

Един производител износител изтъкна, че дейностите на Общността се отнасят единствено до производството и продажбата на категориите от високата гама продукти (тръби OCGT), които се конкурират с вноса от Япония, Аржентина и Съединените щати. Беше приведен аргументът, че вносът с произход от тези три страни представлява като цяло, увеличение на пазарния дял с 1,5 процентни пункта между 2001 г. и ПР и че по-скоро той е заел мястото на безшевните тръби, произвеждани от производството на Общността, отколкото безшевните тръби, внасяни от Русия и Украйна.

(195)

Констатирано бе, че дори и да акцентира в по-голяма степен върху производството на продукти от високата гама, производството на Общността продължава да произвежда в значителни количества и всички различни продукти от ниската гама. Факт е, че тръбите OCGT представляват само малка част от дейността на производството на Общността, 5 % от общия обем и 7 % от сумата на продажбите на сходния продукт на пазара на Общността за ПРто. Нарастването на сумарния пазарен дял на Япония, Аржентина и Съединените щати с 1,5 %, т.е. от 4,5 % през 2001 г. на 6,0 % през ПР, се свързва, когато е приложимо, само в много малка степен със силно изразената загуба на пазарен дял, от 40,1 % на 36,7 % за производството на Общността през същия период. Следователно, твърдението, според което вносът с произход от тези три страни е станал повод за значителна вреда, претърпяна от производството на Общността, беше отхвърлено.

(196)

Един производител износител подчерта, че службите на Общността са пропуснали да вземат под внимание въздействието на вноса на безшевни тръби с произход от новите държави-членки. Беше изтъкнато, че по-рано е било констатирано, че този внос, основно с произход от Словакия, се е реализирал в Общността на вредоносни дъмпингови цени за производството на Общността. Този внос е бил обект на антидъмпингови мита, които са отпаднали вследствие на разширяването, станало в средата на ПР. Също така е било декларирано, че този внос е станал причина за загуба на пазарен дял от производството на Общността.

(197)

Въпреки това е уместно да се отбележи, че обемът продажби на производството на Общността и на другите европейски производители (включително Словакия) е намалял съответно с около 133 000 и 112 000 тона между 2001 г. и 2004 г., докато в същото време вносът с произход от четирите заинтересовани страни се е увеличил с около 120 000 тона (13).

(198)

Що се отнася до вноса от Словакия отпреди разширяването, не може да се твърди, че той е носел вреда за производството на Общността между 2001 г. и датата на присъединяването (1 май 2004 г.), като се има предвид, че той е бил обект на антидъмпингово обмитяване, което възстановява условията на безупречна конкуренция с производството на Общността. Не се приема, че евентуалния ефект на тези продажби върху вътрешния пазар на ЕС с 25 члена, считано от 1 май 2004 г., би могъл да обърне заключенията по отношение на вредата или да наруши причинната връзка между дъмпинговия внос с произход от четирите разглеждани страни и вредата, претърпяна от производството на Общността. В действителност един анализ на вноса на разглежданият продукт на пазара на Общността с произход от Словакия преди и след разширяването, основаващ се на данните от Евростат, показва, че през годината на присъединяване този внос в останалата част от пазара на Общността (ЕС-24) се е увеличил със 7 % или с 5 911 тона по отношение на годината на присъединяване. Това нарастване като обем е твърде малко в сравнение с развитието на вноса с произход от четирите заинтересовани страни.

(199)

Въз основа на предходното беше направено заключението, че пазарният дял на производството на Общността не е намалял поради конкуренция вътре в Общността.

(200)

Вследствие на това, аргументът, според който конкуренцията вътре в Общността може да обясни загубата на пазарен дял от производството на Общността, беше отхвърлен.

(201)

В отговор на оповестяването на окончателните заключения, един производител износител изрази мнение, че не е отчитан цикличния характер на пазара на стомана, както го налага член 3, параграф 7 от основния регламент.

(202)

В тази връзка е уместно да се отбележи, че този производител износител не е привел никакво доказателство в подкрепа на твърдението, според което, цикличният характер на пазара на стомана е в основата на вредоносното положение на производството на Общността. Наред с това следва да се подчертае, че цикличният характер на пазара на стомана би трябвало да повлияе едновременно и на производството на Общността и на производителите износители. Следователно един цикъл в посока намаляване на пазара на безшевни тръби, за който се претендира, че оказва отрицателно въздействие върху положението на производството на Общността, би трябвало да има същото въздействие върху обема на вноса на безшевни тръби. Обемът на вноса с произход от четирите заинтересовани страни следва т.е. да намалее. Противно на това, както е обяснено и в съображение 151, акумулирания обем на вноса с произход от четирите заинтересовани страни нараства ежегодно в периода между 2001 г. и 2004 г. Следователно не може да се счита, че цикличният характер на пазара на стоманата е в основата на вредата, претърпяна от производството на Общността.

(203)

Едно дружество съобщи, че падането на курса на щатския долар спрямо еврото между 2001 г. и ПР би могло да повлияе върху положението на производството на Общността, но не представи доказателство, че тези колебания в обменния валутен курс действително са оказали отрицателно въздействие върху характеристиките на тази промишленост. При липса на каквато и да било доказателствена информация, сочеща, че вредоносното положение на производството на Общността е повлияно от поскъпването на еврото по отношение на долара, беше направено заключението, че колебанията на валутния курс не засягат причинната връзка между дъмпинговия внос и вредоносното положение на производството на Общността. Освен това, анализът на производството на Общността се основава на финансовата характеристика на сходния продукт, произвеждан и продаван на пазара на Общността. Тъй като основната част от продажбите на сходния продукт на пазара на Общността е фактурирана в евро и основните производствени разходи също са в евро, колебанията на обменният валутен курс по никакъв начин не могат да имат решаващо въздействие върху вредоносното положение на производството на Общността.

(204)

Като се има предвид горепосоченото развитие на обеми, цени и пазарен дял на вноса с произход от трети страни, беше направено заключението, че значителната вреда, претърпяна от производството на Общността не може да се отдаде на този внос.

(205)

Двама производители износители изтъкнаха аргумента, че спадът на рентабилността е резултат от повишаване на разходите за суровини и може да е свързан с дъмпинговия внос с произход от заинтересованите страни. В действителност разходите за скрап или заготовки, които са основната суровина за производството на безшевни тръби, са нараснали значително през разглеждания период. Двамата въпросни производители от Общността са доказали, че между последното тримесечие на 2003 г. и последното тримесечие на ПР, цените на скрапа и на заготовките са нараснали съответно на 66 % и на 77 %. Един от производителите на Общността е представил доказателство, че за целия разглеждан период, т.е. от 2001 г. до ПР, цената на скрапа се е удвоила, като от 99 EUR на тон през 2001 г. е достигнала 253 EUR на тон през ПР. Подобно развитие е било разглеждано по отношение и на средната цена на заготовките.

(206)

Въпреки това, значителната вреда, претърпяна от производството на Общността, не се обяснява с нарастването на разходите за суровини като такива, а както е обяснено в съображение 168, от факта, че производството на Общността не е било способно да пренесе това увеличение на разходите върху потребителите. В действителност, тъй като дъмпинговия внос с произход от заинтересованите страни значително подтиска цените на производството на Общността, производството на Общността не е успяло да повиши продажните цени дотолкова, че надлежно да отрази увеличението в разходите за суровини.

(207)

В отговор на оповестените окончателни заключения един производител износител изрази мнението, че е неправилно да се твърди, че в ПР рентабилността е спаднала, поради факта, че производителите на Общността са били неспособни, поради натиска върху цените, упражняван от дъмпинговия внос, да увеличат цените до равнища, които биха им дали възможност да покрият увеличението на разходите за суровини. Според това дружество цената на суровините (скрап) е нараснала с 15,8 % за ПР. Изтъкнат беше аргумента, че цените на дъмпинговия внос са се увеличили повече от цените на суровините.

(208)

Въпреки това, както е посочено по-горе, доказателствата, получени в ПР показват, че увеличението на разходите за суровини на производителите от Общността през ПР са били значително по-високи от твърдените 15,8 %. На основата на предоставените данни от някои производители на Общността се е наблюдавало също така че увеличението на разходите за суровини са надхвърлили увеличението на среднопретеглената цена на безшевните тръби с произход от четирите заинтересовани страни през целия разглеждан период. Вследствие на това, аргументът, според който производителите от Общността не са успели да увеличат своите продажни цени и продажбите им да бъдат на печалба, поради натиска върху цените, упражняван от дъмпинговия внос, беше приет.

(209)

Антидъмпинговите мерки, засегнали продуктите, отговарящи на първоначалното определение, валидно от 1997 г. за Румъния и Русия, не се прилагат от юли 2004 г., от съображения за предпазливост по отношение на антиконкурентното поведение на някои от производителите от Общността в миналото.

(210)

Някои производители износители и вносители поискаха да се проведе разследване за да се определи в каква степен картелът между някои европейски производители би могъл да окаже въздействие върху характеристиките на производството на Общността като цяло.

(211)

В тази връзка беше констатирано, че не е имало никакво застъпване във времето между продължителността на допуснатото нарушение от някои производители на Общността (от 1990 г. до 1995 г., а за някои продукти — до 1999 г.) и разглеждания период (от 2001 г. до 2004 г.), за който се отнася настоящата антидъмпингова процедура. Освен това, разследването не е извело нито едно доказателство, който да дава основание да се твърди, че цените на производството на Общността или други показатели за вреда са били повлияни от каквото и да било антиконкурентно поведение. Въз основа на предходното и при липса на каквато и да било информация или индикация, която да доказва обратното, може да се заключи, че картела между някои производители от Общността отпреди 2001 г. не е оказал никакво въздействие върху вредоносното положение на производството на Общността през разглеждания период.

(212)

В отговор на оповестяването на окончателните заключения, един производител износител е подчертал, че службите на Комисията са пропуснали да проучат потенциалните последствия от връщането на производството на Общността към нормалните условия на конкуренция след преустановяването на картелното поведение пред 1999 г. Беше изтъкнат аргумента, че застъпването във времето между картелното поведение и периода, обект на настоящата процедура, не е представителен фактор и че службите на Комисията може да са сгрешили в преценката си за вредата и причинната връзка и може по този начин да са нарушили член 3, параграф 7 от основния регламент.

(213)

Следва първо да се подчертае, че само малка част от разглеждания продукт, а именно тръбите OCGT (класифицирани в кодове по КН 7304210020 и 7304291120) са били предмет на картелна процедура. През ПР, обемът на тръбите OCGT, продавани на пазара на Общността е представлявал само 5 % от общия обем продажби на производството на Общността.

(214)

Освен това, двегодишният срок, изтекъл между края на картелното поведение и началото на периода, за който се търси да бъде определено, дали е имало вреда, се счита за достатъчен, за да се върне производството на Общността към нормални условия на конкуренция. При всички случаи положението през ПР е било вредоносно.

(215)

Предвид предходното това искане беше отхвърлено.

(216)

Съвпадението между, от една страна, нарастването на дъмпинговия внос с произход от заинтересованите страни, увеличаването на пазарния му дял и констатираното подтискане на цените и от друга страна, очевидното влошаване на положението на производството на Общността, позволява да се направи заключението, че дъмпинговият внос е причината за значителната вреда, претърпяна от производството на Общността по смисъла на член 3, параграф 6 от основния регламент.

(217)

Съгласно член 21 от основния регламент беше проучено, дали, независимо от заключенията относно вредоносния дъмпинг, съществуват наложителни причини да се направи заключението, че не е в интерес на Общността да се предприемат мерки в конкретния случай. Вероятното въздействие на евентуални мерки върху всички участващи страни както и последиците от непредприемане на мерки трябва да бъдат взети предвид в тази връзка.

(218)

Вредоносното положение, в което се намира производството на Общността, е резултат от затрудненията, които тя среща в конкурирането на вноса на ниски цени, обект на дъмпинг.

(219)

Беше счетено, че установяването на мерките ще даде възможност на производството на Общността да увеличи обема на своите продажби и пазарния си дял, което би генерирало икономии от мащаба и би ѝ дало възможност да постигне необходимото равнище на печалба, оправдаващо по-нататъшните инвестиции в нейните производствени инсталации.

(220)

При липса на мерки, положението на производството на Общността ще продължи да се влошава. Тя няма да бъде в състояние да инвестира в нови производствени мощности и да конкурира ефективно вноса с произход от трети страни. Ще се наложи някои дружества да спрат производството на сходния продукт и да съкратят персонала си. Следователно беше заключено, че установяването на антидъмпинговите мерки е в съответствие с интереса на производството на Общността.

(221)

Един производител от Общността, който не е част от жалбоподателите и е свързан с производител износител от Румъния подчерта, че производителите от Общността работещи с пълния си производствен капацитет не са в състояние да задоволят голямото търсене на безшевни тръби на пазара на Общността и в трети страни. Дружеството е сметнало, че установяването на митата ще има като последствие дефицит в предлагането на пазара на Общността. Въпреки това, както е уточнено по-горе, разследването показва, че през целия разглеждан период производството на Общността е разполагало със сериозен неизползван производствен капацитет, който би могъл да се използва за производството на разглеждания продукт, така че да отговори на търсенето на безшевни тръби на пазара на Общността.

(222)

Беше изтъкнат и аргумента, че налагането на мерките може да има като последствие ограничаването на конкуренцията на пазара на Общността. Следва да се отбележи, че освен производителите жалбоподатели, съществуват също така и много други големи производители на разглеждания продукт в новите държави-членки, както е посочено в съображение 139. Броят на производителите в Общността се оценява като достатъчно голям, за да гарантира конкуренция на пазара, дори и при налагането на антидъмпингови мерки. Освен това, както е посочено в съображения от 188 до 195, производители от други трети страни (например САЩ) също влизат в конкуренция с производството на Общността с подобни продукти и цени. Следователно се счита, че налагането на мерките няма да препятства на предлагането на безшевните тръби, както и че няма да ограничи конкуренцията на пазара на Общността.

(223)

Що се отнася до вносителите, само трима независими вносители отговориха на въпросника, след което е извършена инспекция на място при двама от тях. Четвърти независим вносител прие инспекция на място в последващ стадий на процедурата. Обемът на вноса на разглеждания продукт, реализиран от тези четирима вносители представлява 8 % от общия внос в Общността и 3 % от потреблението на Общността.

(224)

Като се има предвид, че по-голямата част от вноса на безшевни тръби в Общността става с посредничеството на вносители, свързани с производителите износители и че по-малко от половината внос идва на пазара на Общността с посредничеството на независими вносители, вносът на четиримата независими вносители може да се счита за представителен за всички независими вносители.

(225)

За един от вносителите, вносът на разглеждания продукт представлява 22 % от общия внос на безшевни тръби и съответната стойност на продажбите е 3 % от общия му оборот през ПР. През този период въпросните продажби са били изключително на печалба. Предвид факта, че по-голямата част от доставчиците на това дружество са установени в Общността или в страни, които не са били засегнати от установяването на антидъмпинговите мита, въздействието им не може да се счита за значително.

(226)

Втори вносител, чиято основна дейност се състои във внос и преработка на безшевни тръби, е внасял всички безшевни тръби от заинтересованите страни и по-специално от Русия. Една малка част от този внос се е отнасял до така наречените „сертифицирани тръби“. Следователно беше счетено, че установяването на мита върху вноса с произход от Русия ще има отрицателно въздействие върху общата дейност и по-конкретно върху рентабилността на това дружество. Въпреки това, тъй като освен този вносители има само още един доставчик на сертифицирани безшевни тръби, много вероятно е, едно евентуално увеличение на цената, поради налагането на антидъмпинговите мита върху продукта, да се отрази на крайния потребител. Наред с другото, това дружество също е способно да направи поне част от своите покупки от местен производител от Общността или да замести част от покупките си с други продукти, различни от разглеждания продукт.

(227)

Двамата други вносители, които оказаха съдействие и чийто обем на вноса представлява също само малка част от общия обем на внос на разглеждания продукт за ПР, сами счетоха, че няма да бъдат засегнати от налагането на митата.

(228)

Поради причините, изложени по-горе се счита, че налагането на антидъмпинговите мита ще засегне вносителите по различен начин в зависимост от тяхното собствено положение. Следователно може да се направи заключението, че налагането на мерките действително е в състояние да повлияе в отрицателна посока върху финансовото положение на някои вносители. Въпреки това, средно претеглено, това последствие не следва да има значително финансово въздействие върху общото финансово състояние на вносителите.

(229)

Никой от потребителите на разглеждания продукт не е отговорил на изпратения от Комисията въпросник. Въпреки това, разследването показа, че безшевните тръби се използват основно от строителни и нефтени дружества. Според наличните данни, безшевните тръби са компонент от по-мащабни проекти (котли, тръбопроводи, строителни съоръжения), за които беше заключено, че налагането на антидъмпинговите мерки върху безшевните тръби по всяка вероятност няма да окаже никакво значително въздействие върху разходите на тези потребители, което всъщност обяснява и липсата на сътрудничество от тяхна страна за настоящата процедура.

(230)

Въз основа на предходното и поради липса на каквото и да било доказателство или реакция от потребителските организации, беше направено заключението, че въздействието на предлаганите мерки върху потребителите най-вероятно ще бъде съвсем незначително.

(231)

Следователно се заключава, че няма никаква наложителна причина, свързана с интереса на Общността, която да налага в конкретния случай да не бъдат установени антидъмпингови мерки.

(232)

Приемането на антидъмпингови мерки, които да попречат да последващи вреди, причинявани от дъмпинговия внос, е счетено за полезно.

(233)

Мерките следва да се наложат на равнище, достатъчно за отстраняване на причинената вреда от вноса, без да се надхвърля констатирания дъмпингов марж. За изчисляването на необходимия размер на митото за отстраняване вредоносния ефект от дъмпинга, беше счетено, че всяка мярка трябва да дава възможност на производството на Общността да покрива своите производствени разходи и да реализира печалба преди облагане, такава, каквато едно производство от този тип може основателно да очаква в този сектор при условията на нормална конкуренция, т.е. при отсъствие на дъмпингов внос върху продажбата на сходния продукт в Общността. Предвид средната рентабилност, постигната от производството на Общността през 2001 г., беше констатирано, че една норма на печалбата от 3 % върху оборота е минималната възможна, която тази промишленост може да очаква при отсъствието на вредоносен дъмпинг. Необходимото увеличение на цените е определено като се прави сравнение между среднопретеглената вносна цена, използвана за установяване на подтискането на цените за продуктите, продавани от производството на Общността на пазара на Общността. Невредоносната цена е получена, като продажните цени на производството на Общността са коригирани с отчитане на реалните загуби/печалби през ПР и е прибавена гореспоменатата норма на печалбата. Всяка разлика в резултат от това сравнение се изразява след това процентно от общата CIF стойност при вноса.

(234)

Въз основа на предходното беше счетено, че по силата на член 9 от основния регламент, трябва да се наложат окончателни антидъмпингови мита върху вноса на разглеждания продукт на равнището на най-ниския дъмпингов марж или маржа на вредата, съгласно правилото за най-малка митническа ставка.

(235)

Тъй като равнищата на отстраняване на вредата са по-високи от установените дъмпингови маржове, окончателните мерки следва да се базират на последните. Остатъчните дъмпингови маржове са определени за всяка страна на равнището на дружествата с най-висок индивидуален марж.

(236)

Митата, които да се прилагат, изразени в процент от цената CIF франко граница на Общността, преди заплащане на мито, са както следва:

(237)

Индивидуалните митнически ставки, конкретни за всяко дружество, уточнени в настоящия регламент са въведени на основата на заключенията от настоящото разследване. Следователно те отразяват положението към времето на разследването по отношение на заинтересованите дружества. Тези митнически ставки (противно на приложимото в национален мащаб мито спрямо „всички дружества“), се прилагат изключително спрямо вноса на продукти, с произход от заинтересованите страни, произведени от цитираните дружества, т.е. от конкретните цитирани правни субекти. Внасяните продукти, произведени от всяко дружество, чието име и адрес не фигурират изрично в диспозитива на този регламент, включително свързаните дружества на изрично цитираните, не могат да се ползват от тези ставки и ще бъдат облагани със ставката, приложима за „всички останали дружества“.

(238)

Всяко искане за прилагане на тези индивидуални антидъмпингови митнически ставки (например, поради промяна в наименованието на субекта или създаването на нови производствени или търговски звена) следва веднага да се отнася до Комисията (14) и да съдържа всички необходими данни, по-специално всички изменения, настъпили в дейността на дружествата, свързани с производството, вътрешните продажби и износа, в резултат от промяната в наименованието или от създаването на новите производствени или търговски звена. Когато трябва, се правят необходимите разпореждания, включително чрез актуализиране на списъка на дружествата, ползващи се от индивидуална митническа ставка. За да се гарантира правилното прилагане на антидъмпинговата мярка, митото, прилагано на национално равнище, следва да се налага не само на износителите не оказали съдействие, но също така и на дружествата, които не са изнасяли разглеждания продукт в ПР. Въпреки това, последните се приканват, доколкото отговарят на условията на член 11, параграф 4, алинея втора от основния регламент, да депозират молба за преразглеждане по реда на този член, за да може да бъде разгледано тяхното конкретно индивидуално положение.

(239)

Установяването на пределната стойност на CEV от митническите власти на граница на Общността може да стане непряко, чрез проверка на 11 кода по КН, в които са класифицирани продуктите. През целия разглеждан период безшевните тръби с пределна стойност на CEV в рамките на 0,86 са представлявали 99.9 % от целия внос на разглеждания продукт. Следователно е направено заключението, че всички безшевни тръби, внасяни от заинтересованите страни, класифицирани във въпросните 11 кода по КН, следва да се считат за разглеждания продукт, с изключение на много редките случаи, при които, вносителят може да приведе доказателство, че пределната стойност на CEV на внасяните стоки надхвърля стойността 0,86.

(240)

Един вносител в Общността на така наречените сертифицирани безшевни тръби поиска дружеството му да не бъде облагано с антидъмпингово мито. Въпреки това, това дружество не е представило никакви основателни причини за да му се разреши такова индивидуално освобождаване. Следва да се отбележи, че този вносител внася безшевни тръби, които са обект на дъмпинг и носи вреда за производството на Общността и че, по тази причина, няма никакво основание да му бъде разрешено индивидуално освобождаване. Освен това е било счетено, че освобождавайки този вносител от антидъмпингово мито, се рискува в голяма степен да бъде предизвикано заобикаляне на мярката. В действителност, тъй като сертифицираните тръби могат да се използват и за серия други приложения, не са на лице достатъчни гаранции, че този внос ще бъде използван единствено в строителството в Италия.

(241)

След оповестяване на окончателните заключения, един вносител поиска частично суспендиране на обмитяването за период от девет месеца (подновяеми за нов период от дванадесет месеца) на част от вноса на разглеждания продукт, произведен от руския производител износител ТМК, попадащ в код по КН 7304 39 92 и сертифициран от италианското министерство на труда за използване в капиталното строителство в Италия.

(242)

Този вносител изтъкна, че частичното суспендиране се основава на причини от интерес за Общността, съгласно член 14, параграф 4 от основния регламент. Този вносител посочи, че без това частично суспендиране на мярката, той ще трябва да престане да внася сертифицирани тръби и като последствие от това, в Италия ще остане само едно дружество, произвеждащо сертифицирани безшевни тръби, което ще доведе до монополно положение.

(243)

Вносителят изтъкна, че частичното суспендиране на мярката няма да нанесе вреда на твърдения единствен производител от Общността, чийто обем на производство на сертифицирани безшевни тръби покрива приблизително две трети от търсенето на сертифицирани безшевни тръби в Италия. Впрочем вносителят изрази мнение, че едно частично суспендиране на мярката може лесно да се контролира от италианските митнически власти чрез обичайната проверка на сертификационните документи, които следва да се представят на митница при всяка операция по вноса.

(244)

Що се отнася до аргумента, според който при нереализиране на частично суспендиране на мярката ще се създаде монополно положение на пазара на Общността, следва да се отбележи, че ако през ПР е имало двама италиански производители на сертифицирани безшевни тръби, от 2005 г. вече съществува само едно такова дружество. Въпреки това обаче, може да се докаже, че през ПР, дъмпинговият внос на сертифицирани безшевни тръби с произход от Русия са подтиснали цените на сертифицирани тръби, произвеждани от производството на Общността в такава степен, че производителите от Общността не са били в състояние да конкурират този дъмпингов внос и вследствие на това, е трябвало да спрат или силно да ограничат производството на сертифицирани безшевни тръби. Това, че е останал само един единствен производител в Общността на сертифицирани безшевни тръби е всъщност последица от дъмпинговия внос на сертифицирани безшевни тръби с произход от Русия; следователно, аргументът, според който частичното суспендиране на митата няма да донесе вреда за производството на Общността е отхвърлен. Тъкмо обратното, налагането на митата би трябвало да доведе до по-висока конкуренция и новата поява на пазара на Общността на производители на сертифицирани тръби.

(245)

Макар и да се приеме, че контролът върху частичното суспендиране може принципно да се извършва от италианските митнически власти, исканото частично суспендиране би трябвало да се отхвърли по същите съображения, по които е отхвърлена молбата, за която става въпрос в съображение 240. Разрешаването на частично суспендиране на мярката за отделния вносител носи висок риск от заобикаляне на мярката, тъй като сертифицираните безшевни тръби, внасяни от това дружество, биха могли да служат и за други цели, освен за строителния отрасъл в Италия.

(246)

Същият вносител предложи да бъде приета гаранция от руския производител износител, който е негов доставчик. Гаранцията трябва да определи таван на количеството на вноса, под който този внос няма да подлежи на антидъмпингово облагане. Вносителят изтъкна, че вносът до този таван като количество, ще се използва единствено за капиталното строителство в Италия. Поради това, този внос не би могъл да нанесе вреда на производството на Общността. Наред с това ще има достатъчно предлагане на сертифицирани безшевни тръби в Общността. Въпреки това е уместно да отбележим, че съгласно член 8, параграф 1 от основния регламент, само производителите износители могат да предлагат гаранции, не и вносителите. Следователно молбата беше отхвърлена.

(247)

След като бяха коректно информирани за основните факти и съображения, на основата на които е предвидено да се препоръча налагане на окончателни антидъмпингови мерки, по-голяма част от производителите износители от разглежданите страни предложиха гаранции за цените, съгласно член 8, параграф 1 от основния регламент.

(248)

Все пак разглежданият продукт се характеризира с голям брой разновидности, с характеристики, които трудно се установяват при внос. Следователно, фактически е невъзможно за всяка разновидност на продукта да се определят подходящите минимални цени, които могат надлежно да се контролират от Комисията и от митническите органи на държавите-членки в момента на вноса. Освен това, разглежданият продукт се характеризира напоследък с голяма подвижност на цените и не е адаптирана към гаранция за фиксиране на цените за дълъг период от време. Тази променливост на цените се обяснява с променливостта на цените на суровините, а именно на заготовките и слитъците от стомана, както и стоманения скрап, които са основен, но променлив елемент в производствените разходи. Ако минималните цени на вноса бъдат индексирани върху цената на една от суровините, то следва да се определи формула за това индексиране, различна за всяка група производни продукти, което ще направи много сложно определението на параметрите на формулите за индексиране и контрола върху гаранциите.

(249)

Освен това се припомня, че в миналото са приемани гаранции за някои продукти, съответстващи на определението на продукта, прието за целите на настоящото разследване. Основаващи се на принципа, че цените на групите продукти съответстват на структура на цените валидни за Общността, тези гаранции се оказаха много сложни за контрол от страна на Комисията и не успяха да предизвикат повишаване на цените на невредоносни равнища, даващи възможност за възстановяване на условията на справедлива конкуренция в търговията на пазара на Общността (15).

(250)

При това, в някои случаи, предлаганото класифициране на продукта не е беше достатъчно подробно, за да даде възможност за подходящ мониторинг или предлаганото равнище на цените не даде възможност за отстраняване на вредоносния дъмпинг.

(251)

Като се има предвид предходното и по-специално трудностите, срещани при контрола на различните минимални цени на вноса, беше счетено, че принципно гаранции не могат да бъдат приложени. Въпреки това, предвид скорошното присъединяване на Румъния към Общността, продължителността на мерките спрямо тази страна ще бъде ограничена във времето. От тук се ограничава и риска от заобикаляне на минималните цени при внос на румънските износители, както и вероятността от значителни промени в цените. В резултат на това, с Решение 2006/441/ЕО на Комисията от 23 юни 2006 г. (16) за приемане на гаранциите, предложени в рамките на антидъмпинговата процедура относно вноса на някои безшевни тръби от желязо и от стомана, с произход, наред с другото, от Румъния, Комисията прие предлаганата гаранция от румънските производители износители. Причините, обосноваващи приемането на гаранцията бяха изложени в споменатото решение. Комисията признава, че предлаганата гаранция премахва вредоносния ефект от дъмпинга и ограничава значително риска от заобикаляне на мерките.

(252)

За да може Комисията и митническите власти да се следят дали дружествата, спазват гаранциите си, когато представят молба за пускане в свободно обращение до компетентните митнически органи, освобождаването от антидъмпингово мито се подчинява на: i) изискването за представяне на валидна фактура, т.е. търговска фактура, съдържаща поне данните и декларацията, определени в приложението, ii) условието, че внесените продукти са произведени, експедирани и фактурирани пряко от споменатите дружества на първия независим клиент в Общността и iii) условието, че декларираните и представени на митническите власти продукти съответстват точно на описанието от валидната фактура. Ако горепосочените условия не са изпълнени, митническа ставка започва да се прилага от момента на приемане на декларацията за пускане в свободно обращение.

(253)

Ако в изпълнение на член 8, параграф 9 от основния регламент, Комисията оттегли приемането на гаранция, поради нарушаването ѝ при някои сделки и обяви за невалидни съответните фактури, към момента на приемане на декларацията за пускане в свободно обращение възниква митническо задължение във връзка с тези сделки.

(254)

Вносителите следва да бъдат информирани, че е възникнало митническо задължение във връзка с нормалния търговски риск, към момента на приемане на декларацията за пускане в свободно обращение, както е описано в съображения 252 и 253, макар и да е приета от Комисията гаранция, предложена от производителя, от когото вносителите купуват пряко или непряко.

(255)

По реда на член 14, параграф 7 от основния регламент, митническите власти следва да информират своевременно Комисията за всяка индикация за нарушение на гаранцията.

(256)

Поради гореизложените причини, гаранциите на румънските производители-вносители са счетени за приемливи от Комисията и заинтересованите дружества са информирани за основните факти, съображения и задължения, на базата на които са приети техните гаранции. Затова пък, пак поради горепосочените причини, гаранциите, предложени от руските и украинските производители износители не са били счетени за приемливи.

(257)

Следва да се отбележи, че при нарушаване или оттегляне на гаранцията или в случай на оттегляне на приемането на гаранцията от Комисията, антидъмпинговото мито започва автоматично да се прилага, по реда на член 8, параграфи 9 и 10 от основния регламент.

(258)

Припомня се, че както е отбелязано в съображение 3, двете междинни преразглеждания се провеждат от Комисията по нейна собствена инициатива, с цел да се даде възможност за евентуално изменение или отменяне на окончателните антидъмпингови мерки, които са в сила върху вноса, съответстващ на първоначалното определение на продукта с произход от Хърватска, Румъния, Русия и Украйна.

(259)

На основата на заключенията от настоящото разследване, следва да се наложат мерки върху вноса на безшевни тръби дефинирани в съображение 17, с произход от Хърватска, Румъния, Русия и Украйна. Тъй като разглежданият продукт, така както е определен в раздел 2.1. включва и продукта, подлежащ на вече съществуващи мита, не следва да продължи прилагането на митата, налагани върху продукта, съответстващ на първоначалното определение от Регламент (ЕО) № 2320/97 и Регламент (ЕО) № 348/2000; вследствие на което така изменените регламенти следва да се отменят.

(260)

Паралелно с това следва да се закрият двете междинни преразглеждания, посочени по-горе, както и междинното преразглеждане и преразглеждането по повод изтичането на срока на мерките, започнали през ноември 2002 г., за които се споменава в раздел 1.2.

(261)

Наред с това, Регламент (ЕО) № 1866/2005 относно разширяването на частичното суспендиране на мерките, наложени върху продукта, отговарящ на първоначалното определение и с произход от Хърватска и Украйна, е неактуален поради отменянето на Регламент (ЕО) № 348/2000,

—

всички продукти са произведени, експедирани и фактурирани пряко от споменатите дружества на първия независим клиент в Общността, и

—

че са придружени от гаранционна фактура, т.е. търговска фактура, съдържаща поне данните и декларацията, определени в приложението, и

—

декларираните и представени пред митническите власти стоки съответстват точно на описанието от валидната фактура.

—

веднага щом бъде установено, по отношение на вноса, посочен в параграф 1, че едно или няколко от изброените в посочения параграф условия не са изпълнени, или

—

когато Комисията оттегли приемането на гаранцията, съгласно член 8, параграф 9 от основния регламент, чрез регламент или решение, отнасящо се до конкретните сделки и обяви съответните фактури за несъответстващи на гаранцията.

Европейска комисия

Генерална дирекция „Търговия“

В-1049, Брюксел/Белгия.

1.

Заглавието „ТЪРГОВСКА ФАКТУРА, ПРИДРУЖАВАЩА СТОКИ, ПРЕДМЕТ НА ГАРАНЦИЯ“.

2.

Името на дружеството, издало търговската фактура, посочено в член 1 от Решение 2006/441/ЕО на Комисията, за приемане на гаранцията.

3.

Номера на търговската фактура.

4.

Датата на издаване на търговската фактура.

5.

Допълнителния код по ТАРИК, под който фигуриращите във фактурата продукти следва да бъдат освободени от митница на граница на Общността.

6.

Точното наименование на продуктите, а именно:

7.

Описание на условията на продажба, а именно:

8.

Име на дружеството, действащо в качеството на вносител в Общността, на което пряко е издадена от дружеството фактурата, придружаваща стоките, включени в гаранция.

9.

Име на служителя на дружеството, издал фактурата и направил следната декларация, подписана от него:

„Аз, долуподписаният, удостоверявам, че продажбата за пряк износ в Европейската общност на стоките, включени в настоящата фактура, се извършва в рамките и съгласно условията на гаранцията, предложена от дружеството и приета от Комисията с Решение 2006/441/ЕО. Декларирам, че данните, представени в настоящата фактура са пълни и верни.“