(1)

Броят на бежанците и други лица, нуждаещи си от международна закрила, се увеличава в световен план. Поради това е необходимо да се засили капацитетът на Съюза да изпълнява моралния си дълг за предоставяне на ефективна помощ. Всички държави членки следва да участват в колективните усилия на Съюза за проява на солидарност към нуждаещите се от международна закрила, като предлагат законни пътища за влизане в Съюза и разширяват пространството на закрила извън него.

(2)

С настоящата препоръка се цели да се подпомогнат постоянните усилия на държавите членки за осигуряване на законни и безопасни канали за достъп за нуждаещите се от международна закрила, както и за увеличаване на тези канали. По-специално целта на препоръчаното действие е да се покаже солидарност с държавите, които не са членки на ЕС, при разселването на голям брой нуждаещи се от международна закрила, както и да се допринесе за международните инициативи за разселване и хуманитарен прием и за по-доброто общо управление на миграцията.

(3)

Съюзът работи върху развиването и разширяването на пространството на закрила в държавите на транзитно преминаване или на дестинация, както и в първите страни на убежище, за да помогне на нуждаещите се от международна закрила, мигрантите, които са особено уязвими, и приемащите общности. Регионалните програми за развитие и закрила (1) в Африканския рог, Северна Африка и Близкия изток съдействат, наред с другото, за запазване и подобряване на пространството на закрила чрез развиване на капацитета на националните системи и подкрепа за органите и гражданското общество. Те осигуряват закрила чрез предлагането на пряка помощ на нуждаещите се от международна закрила. Всички действия се извършват от партньори по изпълнението. Програмите подкрепят трайни решения за нуждаещите се от международна закрила, по-специално разселване, чрез извършване на скрининг и регистрация, улесняване на ефективното предоставяне на статут на бежанец и пряко подпомагане на операциите по разселване, осъществявани от Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН). Държавите членки се приканват да участват активно в качеството си на членове на консорциума или да допринесат финансово за подпомагането и изпълнението на регионалните програми за развитие и закрила, за да се укрепи външното измерение на политиката на ЕС в областта на миграцията.

(4)

Презаселването е важен инструмент, с който се предлага защита на нуждаещите се от международна закрила и се демонстрира глобална солидарност с държавите извън ЕС, за да им се помогне да се справят с големия брой лица, бягащи от война или преследване. То е ключов елемент от общата политика на Съюза в областта на убежището и миграцията: предлага безопасни и законни пътища за нуждаещите се от закрила и така помага за спасяването на човешки живот, за намаляването на незаконната миграция и за противодействието на бизнес модела на мрежите за контрабанда на хора. Презаселването е също така важна и неразделна част от всеобхватния подход към миграцията, когато се привлича участието на партньорските държави в дейности във всички области, свързани с миграцията.

(5)

ВКБООН потвърди, че високите равнища на нуждите от презаселване се запазват — 1,44 милиона случая през 2020 г. Очаква се през следващите години този брой да нарасне.

(6)

През декември 2019 г. се проведе първият Глобален форум за бежанците, на който бе разгледан напредъкът по изпълнението на Глобалния пакт на ВКБООН за бежанците (2). На форума беше мобилизирана широка международна подкрепа за търсенето на трайни решения за бежанците по света, в това число решения за презаселване и увеличаване на числеността и набора от законни пътища за нуждаещите се от международна закрила. Тригодишната стратегия на ВКБООН (2019—2021 г.) относно презаселването и допълнителните възможности съдържа пътна карта за тяхното разширяване чрез предлагането на повече места, мобилизирането на повече участници и изграждането на по-гостоприемни общества. За да могат да играят водеща роля по отношение на презаселването в световен план, държавите членки се приканват да подкрепят изпълнението на стратегията и да противодействат на настоящата тенденция на намаляване на броя на държавите на презаселване по света и рязък спад на ангажиментите за презаселване (3).

(7)

От 2015 г. насам две успешни програми за презаселване, които се подкрепят финансово от ЕС и в които участва значителен брой държави членки, помогнаха на над 70 000 души от най-уязвимите лица, нуждаещи се от международна закрила, да намерят подслон в Съюза. Между 2015 г. и 2018 г., когато ситуацията с презаселването значително се промени в световен мащаб, годишните презаселвания към държави членки се увеличиха три пъти, като делът на ЕС в световното презаселване нарасна от по-малко от 9 % преди 2016 г. на 41 % през 2018 г. Това увеличаване показва ползата и потенциала от сътрудничеството и координирането на равнище ЕС в областта на презаселването. То показва също така колко е важно финансирането от бюджета на ЕС — за периода 2015—2020 г. бяха заделени 1 милиард евро за пряко подпомагане на усилията за презаселване на държавите членки.

(8)

Съгласно първата схема на ЕС за презаселване (4) държавите членки, заедно с асоциираните държави по Регламента „Дъблин“, се договориха за презаселването на 22 504 нуждаещи се от международна закрила от Близкия изток, Африканския рог и Северна Африка за период от две години (2015—2017 г.) (5). Общо 19 452 души бяха разселени през първата, успешна схема на ЕС (86 % от поетите общо ангажименти).

(9)

Съгласно втората схема на ЕС за презаселване (6) държавите членки се договориха да презаселят 50 039 лица, нуждаещи се от международна закрила, от Турция, Ливан и Йордания, както и от държави, разположени по маршрута през Централното Средиземноморие, подпомагайки най-вече механизмите за транзитно преминаване при кризисни ситуации, създадени от ВКБООН в Нигер (2017 г.) и Руанда (2019 г.). Схемата беше успешна, като бяха презаселени 43 827 лица (88 % от поетите ангажименти).

(10)

С цел максимално увеличаване на броя на презаселванията и пълноценно използване на наличното финансиране държавите членки, които все още не са изпълнили изцяло ангажиментите си съгласно втората схема на ЕС за презаселване, имат възможност да направят това през 2020 г. и 2021 г., за да изпълнят поетите по-рано ангажименти.

(11)

По силата на Изявлението на ЕС и Турция (7) до средата на септември 2020 г. бяха презаселени над 27 000 души (8). Държавите членки са презаселили от Турция още лица, нуждаещи се от международна закрила, посредством собствените си национални схеми.

(12)

Необходимо е Съюзът да премине от специално създадени схеми за презаселване към схеми, които функционират въз основа на стабилна рамка, която гарантира, че схемите на Съюза за презаселване са устойчиви и предвидими. За тази цел Комисията предложи през 2016 г. Регламент за създаването на рамка на Съюза за презаселване (9), с който да бъдат предоставени безопасни и законни пътища за международна закрила на нуждаещите се, като част от основното преработване на системата на Съюза за предоставяне на убежище. През юни 2018 г. беше постигнато частично временно политическо споразумение, с което хуманитарният прием беше добавен към презаселването в приложното поле на предложения регламент. Бързото приемане на предложението е важен елемент за установяването на по-ефикасна, справедлива и стабилна политика на ЕС в областта на убежището и миграцията, включително стабилна рамка за презаселване.

(13)

За да може презаселването да продължи до установяването на стабилна рамка, Комисията прикани държавите членки да обявят ангажиментите си за презаселване за 2020 г. по време на Деветия форум по въпросите на презаселването, който се проведе през юли 2019 г. Това беше направено въз основа на договорените приоритети за този период, както и в съответствие с прогнозите на ВКБООН за световните нужди от презаселване през 2020 г. и препоръките на ВКБООН за планиране от страна на ЕС на презаселването през 2020 г., в които бяха посочени 30 000 места за 2020 г. В резултат на това бяха получени ангажименти от държавите членки за малко под 29 500 презаселвания. Това значително равнище на общия ангажимент, което представлява над 50 % от всички места за презаселване, осигурени от държавите за ВКБООН за 2020 г., подчертава трайния ангажимент на държавите членки за предлагане на закрила, спасяване на човешки живот и предоставяне на надеждни алтернативи на незаконното придвижване.

(14)

С оглед на прогнозите за световните нужди от презаселване през 2020 г., тригодишната стратегия на ВКБООН (2019—2021 г.) относно презаселването и допълнителните възможности и първия Глобален форум за бежанците (декември 2019 г.), този значителен ангажимент от страна на държавите членки утвърждава ролята на ЕС като световен лидер в сферата на презаселването.

(15)

Изборът на приоритетни региони за презаселванията, които ще бъдат извършени съгласно процеса за поемане на ангажименти от 2020 г., е направен въз основа на прогнозите на ВКБООН за световните нужди от презаселване и необходимостта от продължаване на изпълнението на изявлението на ЕС и Турция от март 2016 г. Държавите членки следва да продължат да извършват презаселвания от Турция, Йордания, Ливан и ключови африкански държави, разположени по маршрута през Централното Средиземноморие или в посока към него, като Либия, Нигер, Чад, Египет, Етиопия и Судан. Освен това те следва да подпомагат механизмите за транзитно преминаване при кризисни ситуации в Нигер и Руанда и да предвидят места за спешни презаселвания. Изпълнението на изявлението на ЕС и Турция включва задействане на доброволната схема за хуманитарен прием с Турция, при положение че са изпълнени всички предварителни условия за това и че незаконното преминаване между Турция и ЕС е преустановено или поне е намаляло съществено и трайно.

(16)

За да се помогне на държавите членки да изпълнят целта от 29 500 места през 2020 г., от бюджета на Съюза са предоставени около 300 милиона евро (10). Съгласно правилата на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ държавите членки могат да получат поощрително плащане в размер на 10 000 евро на презаселено лице от приоритетни региони или особено уязвими групи и 6 000 евро за други презаселвания.

(17)

Между януари и март 2020 г. бяха отчетени над 3 600 пристигания вследствие на презаселване в ЕС като част от процеса за поемане на ангажименти от 2020 г. Избухването на епидемията от коронавирус обаче причини сериозно нарушаване на операциите по презаселване. Държавите членки, ВКБООН и Международната организация по миграция (МОМ) временно преустановиха операциите от средата на март 2020 г. На 18 юни 2020 г. ВКБООН и МОМ обявиха, че възобновяват пътуванията с цел презаселване за бежанците (11). От лятото насам няколко държави членки започнаха постепенно да възобновяват дейността си по презаселване.

(18)

Тази безпрецедентна световна заплаха за здравето и мерките за ограничаване на разпространението на вируса се отразиха съществено на всички операции и процедури, свързани с презаселването, хуманитарния прием и общностното спонсориране. Стана ясно, че за да може да се постигне максимален ефект от предприетите мерки, е нужна координация от страна на ЕС.

(19)

В своите Насоки относно прилагането на съответните разпоредби на ЕС в областта на процедурите за предоставяне на убежище и връщане и относно презаселването (12) Комисията призова държавите членки да продължат да проявяват солидарност с нуждаещите се от международна закрила и с държавите извън ЕС, приемащи голям брой бежанци, като обезпечат, доколкото е възможно, непрекъснатостта на процедурите, свързани с презаселването. Тя прикани държавите членки да обмислят нови начини на работа, като например провеждането на събеседвания от разстояние или презаселването по документи. Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) бързо предостави оперативна подкрепа, като организира поредица от тематични онлайн срещи като част от мрежата за презаселване и хуманитарен прием.

(20)

Осъзнавайки отрицателното отражение на пандемията от коронавирус върху изпълнението на ангажиментите, поети в процеса за поемане на ангажименти от 2020 г., Комисията взе решение да удължи срока за изпълнение след 2020 г., за да предостави на държавите членки достатъчно време да изпълнят изцяло ангажиментите си. Поради това първоначалната едногодишна програма ще бъде преобразувана в двегодишна програма, обхващаща периода 2020—2021 г., през който държавите членки следва да изпълнят ангажимента за 29 500 презаселвания. Освен това държавите членки се приканват да обмислят възможността за допълнителни национални програми за презаселване, финансирани от съответната държава, ако е възможно.

(21)

За да може извършваното от ЕС презаселване да продължи безпроблемно след преустановяването му вследствие на пандемията от коронавирус, от 2022 г. нататък следва да се обмислят нови програми за презаселване, като се вземат под внимание финансовите средства, заделени за фонд „Убежище и миграция“ за периода 2021—2027 г. с цел подпомагане на изпълнението на ангажиментите на държавите членки. Амбицията на Съюза продължава да бъде за стабилно увеличаване на броя на презаселените лица през следващите години.

(22)

Освен финансовата подкрепа от ЕС съществуват и различни други мерки, с които се оказва помощ на държавите членки при презаселването на хора. Целта на EASO е да помогне на държавите членки да изпълнят ангажиментите си за презаселване. Механизмът за подкрепа на презаселването в Истанбул, който функционира от април 2019 г. (пилотна фаза), подпомага усилията на държавите членки за презаселване от Турция. Освен това мрежата за презаселване и хуманитарен прием под егидата на EASO, която функционира от януари 2020 г., насърчава сътрудничеството и обмена на знания между държавите членки, като акцентът е поставен върху свързани с ЕС теми. Мрежата беше основният форум, позволяващ на държавите членки да обсъдят отражението на пандемията от коронавирус чрез обмен на информация и взаимно обучение.

(23)

Освен това в съответствие с тригодишната стратегия на ВКБООН (2019—2021 г.) относно презаселването и допълнителните възможности е целесъобразно да се насърчава създаването или използването на модели на хуманитарен прием и на допълнителни други възможности като средства за прием, за да се увеличи броят на предлаганите по безопасен и законен път места в допълнение към презаселването.

(24)

Предлаганият регламент за рамка на Съюза за презаселване предвижда предоставяне на финансиране на държавите членки за хуманитарен прием.

(25)

В държавите членки и в страни извън ЕС вече се наблюдава дълга поредица от обещаващи резултати, които отразяват разнообразието на моделите на хуманитарен прием и могат да бъдат повторени или доразвити и в други държави членки.

(26)

Няколко държави членки приложиха схеми за общностно спонсориране (13), които могат да подкрепят презаселването, хуманитарния прием и допълнителни други възможности. Във всеки случай частни спонсори, групи от частни лица или организации с нестопанска цел могат да играят структурна роля при посрещането и интегрирането на нуждаещите се от международна закрила.

(27)

В контекста на презаселването схемите за общностно спонсориране могат да помогнат на държавите членки да увеличат броя на местата за презаселване и успешно да интегрират бежанците в гостоприемни приемащи общности. Частните спонсори обикновено предоставят финансова, практическа и морална подкрепа за приемането или интегрирането на бежанци въз основа на солидно партньорство между държавата и организации на гражданското общество, частни лица или групи от частни лица. Както стана ясно от проведеното през 2018 г. проучване относно осъществимостта и добавената стойност на схемите за спонсорство (14), моделите на общностно спонсориране могат да бъдат под множество различни форми. В зависимост от тяхната структура и цел те спомагат за увеличаване на броя на местата за приемане на нуждаещи се от закрила, дават възможност за по-бързо и по-ефикасно интегриране, засилват обществената подкрепа за бежанците и презаселването и допринасят за предотвратяване на незаконното по-нататъшно придвижване на презаселени лица.

(28)

Освен презаселването други форми на общностно спонсориране, които могат да послужат като модел, са наричаните от някои държави членки и частни организации „хуманитарни коридори“, а именно моделът на общностно спонсориране, който организации на верска основа прилагат понастоящем в Италия, Франция и Белгия в сътрудничество със съответните национални правителства. При този модел частните спонсори участват във всички етапи от процеса на приемане — от идентифицирането на нуждаещите се от международна закрила до преместването им в съответната държава членка. Те се заемат също така с приемането и интегрирането и поемат свързаните с тях разходи. От 2016 г. насам повече от 2 700 нуждаещи се от международна закрила са пристигнали в Европа по този начин, основно в Италия и Франция. Подробните правила за сътрудничеството между държавата и частните спонсори често са посочени в меморандуми за разбирателство.

(29)

Предвид ползите от общностното спонсориране, по отношение на него Съюзът следва да насърчи още повече установяването на подход на ЕС, който се основава на съществуващия опит на държавите членки и в който участва Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO). Съюзът ще продължи да подкрепя изграждането на капацитет на участниците от гражданското общество, които са ангажирани в схеми за общностно спонсориране; освен това той насърчава транснационалния обмен на знания с цел разширяване на съществуващите програми за общностно спонсориране и създаване на нови програми, включително в държави членки, които все още не са прилагали такива схеми. В тази връзка през 2019 г. Комисията отправи специална покана за представяне на предложения по линия на програмата за действия на Съюза по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) (15). Насърчаването на допълнителни възможности за хората, нуждаещи се от закрила, и за тяхната по-нататъшна интеграция е сред темите, включени в поканата за представяне на предложения за транснационални действия в областта на убежището, миграцията и интеграцията по работната програма за 2020 г. на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (16).

(30)

Пандемията от коронавирус засегна и схемите за общностно спонсориране. В своите насоки относно прилагането на съответните разпоредби на ЕС в областта на процедурите за предоставяне на убежище и за връщане, както и относно презаселването, Комисията насърчи държавите членки да не затварят каналите за комуникация със спонсорите, да ги информират за развитието на ситуацията и да продължат да финансират набирането на персонал и скрининга с цел да се увеличи наличието на бъдещи възможности за прием.

(31)

Както беше подчертано от ВКБООН, събирането на семейството е широко признато като ключов фактор за успешната интеграция в приемащата държава. Принудително разселените лица, нуждаещи се от международна закрила, често са изправени пред редица предизвикателства във връзка с правото на събиране на семейството, например продължителни и тежки административни процедури (17). Това може да доведе до опити за заобикаляне на правилата чрез опасна незаконна миграция. За да се улесни достъпът до правото на събиране на семейството в съответствие с Директивата относно събирането на семейството (18), държавите членки се насърчават да въведат програми за подпомагане на събирането на семейството, които да подобрят достъпа до информация и да опростят процеса на кандидатстване за виза. Освен това по отношение на случаите, които не попадат в обхвата на Директивата относно събирането на семейството, държавите членки се приканват да създадат програми за хуманитарен прием, като например спонсориране, насочено към семейството.

(32)

За да се използват уменията, квалификациите и мотивацията на нуждаещите се от международна закрила, следва да се проучат и допълнителни други възможности за прием, като образование или работа. Няколко държави членки подкрепят програми, които улесняват достъпа до съществуващи законни начини за нуждаещите се от международна закрила, например студенти или работници. Държавите членки се насърчават да използват в рамките на тези процедури Инструмента на ЕС за съставяне на профил на уменията за граждани на трети държави. Този специален онлайн инструмент помага да се картографират и документират уменията и квалификациите на хората с мигрантски произход (19).

(33)

Счита се, че под три процента от бежанците по света имат достъп до висше образование (20). Дори когато притежават уменията и нужните знания, те често не разполагат със съответната информацията и финансови средства, за да кандидатстват за програми за университетско обучение или следдипломна квалификация в рамките на Съюза. Държавите членки следва да обмислят подобряване на достъпа до университетите за младите хора, нуждаещи се от международна закрила, и по този начин да улеснят приемането им за студенти на своята територия. Подобни инициативи може да се нуждаят от проактивен процес на подбор в държави извън ЕС, езиково обучение, гъвкавост по отношение на критериите за прием в програми за обучение, стипендии и специални мерки за интеграция при пристигането на студентите. След дипломирането си студентите, които желаят да останат в съответната държава членка в съответствие с Директива (ЕС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета (21), следва да се възползват от професионално ориентиране и помощ при търсенето на работа.

(34)

За да улесни изпълнението на тези програми, Комисията ще насърчава партньорското обучение и обмена на опит между държавите членки и ще проучи възможностите за финансова подкрепа от ЕС при разработването и разгръщането на тези възможности за студентите.

(35)

Държавите членки следва допълнително да обмислят възможността да работят в партньорство с частния сектор, работодателите, синдикатите и гражданското общество за разработването на иновативни схеми за международна трудова мобилност на нуждаещите се от закрила.

(36)

Заедно с мрежата за презаселване и хуманитарен прием EASO ще помогне на държавите членки да изготвят и изпълнят програми за хуманитарен прием и допълнителни други възможности.

(37)

Когато изпълняват програми за презаселване, хуманитарен прием и допълнителни други възможности, държавите членки следва да вземат предвид задълженията, определени в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

(38)

За да се осигури мониторинг на прилагането на схемите на ЕС за презаселване през 2020 г. и 2021 г., държавите членки следва, при поискване, да докладват на Комисията относно лицата, презаселени на тяхната територия в съответствие с поетите ангажименти, като посочат държавата, от която лицето е било презаселено. Комисията ще наблюдава също така различните проекти и програми за хуманитарен прием, изпълнявани в държавите членки, за да има постоянен общ поглед над всички законни пътища за нуждаещите се от международна закрила и над броя на предлаганите по тези канали места.

(39)

Адресати на настоящата препоръка следва да са държавите членки. Асоциираните по регламента „Дъблин“ държави са приканени да дадат своя принос за общоевропейските усилия за презаселване, както и за общите усилия във връзка с осигуряването на допълнителни други възможности,

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.