(1)

Квалифицираната работна сила е от решаващо значение за укрепване на устойчивата конкурентоспособност на Съюза, за подпомагане на възстановяване след пандемията от COVID-19, характеризиращо се с висока заетост, и за осигуряване на социално справедлив цифров и екологичен преход. Пазарите на труда се развиват и хората трябва да бъдат в крак с тази динамика, като подобряват уменията си. Новите и по-големи умения разкриват повече възможности и позволяват на хората да играят активна роля в управлението на преходите на пазара на труда и да участват пълноценно в обществото в условията на демографски промени. Освен това повишаването на квалификацията и преквалификацията на възрастните могат да бъдат мощни инструменти за насърчаване на социалната справедливост и приобщаването в името на справедлив преход.

(2)

В член 14, параграф 1 от Хартата на основните права (1) се посочва, че всеки има право на образование, както и на достъп до професионално и продължаващо обучение. Първият принцип на Европейския стълб на социалните права (наричан по-нататък „Стълба“), прокламиран съвместно от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. (2) гласи, че всеки има право на достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот с цел да поддържа и придобива умения, които му дават възможност да участва пълноценно в обществото и успешно да осъществява преходи на пазара на труда. Четвъртият принцип на Стълба се отнася до активната подкрепа за заетостта с оглед отстояване на правото на всеки на навременна и съобразена с нуждите помощ за подобряване на перспективите за заетост или самостоятелна заетост. В петия принцип на Стълба, посветен на сигурна и гъвкава заетост, се подчертава, че независимо от вида и продължителността на трудовото правоотношение, работниците имат право на справедливо и равно третиране по отношение на условията на труд и достъпа до социална закрила и обучение.

(3)

На 25 юни 2021 г. Европейският съвет приветства в съответствие с Декларацията от Порто от 8 май 2021 г. водещите цели на Съюза, заложени в Плана за действие на Европейския стълб на социалните права, като по този начин подкрепи амбицията да се гарантира, че до 2030 г. най-малко 60 % от всички възрастни лица ще участват в обучение всяка година. Въпреки това участието в ученето за възрастни в Съюза е в застой през последното десетилетие, а 21 държави членки не са постигнали целта на равнище Съюз за 2020 г. Предвид тези резултати Съветът прие Резолюцията относно нова европейска програма за учене за възрастни за периода 2021 – 2030 г (3)., за да се подпомогне постигането на напредък към постигането на водещата цел на Съюза в областта на ученето за възрастни. Възможностите за развитие на умения твърде често са недостъпни за много възрастни, например работници в нетипични форми на заетост, служители на малки и средни предприятия (МСП), безработни, неактивни и нискоквалифицирани лица.

(4)

В Европейската програма за умения, приета от Комисията на 1 юли 2020 г., е отправен призив за революция в уменията, която да превърне екологичния и цифровия преход във възможности за бързо и справедливо възстановяване. Наред с другото, в нея е обявено, че Комисията ще разгледа възможността за индивидуални сметки за обучение като инструмент за подпомагане на повишаването на квалификацията и преквалификацията на възрастните в трудоспособна възраст в допълнение към други действия, насочени към работодателите и доставчиците на образование и обучение.

(5)

В контекста на преминаването към модерна, ресурсоефективна и конкурентоспособна икономика ще са необходими умения за екологичния преход и повишаване на квалификацията и преквалификация на работната сила, както се посочва в Европейския зелен пакт, който цели неутралност по отношение на климата до 2050 г. В Съобщението на Комисията от 14 юли 2021 г.„Подготвени за цел 55“ се признава, че екологичният преход може да бъде успешен само ако Съюзът разполага с необходимата квалифицирана работна сила, за да остане конкурентоспособен, и се посочват водещите действия на Европейската програма за умения, чрез които на хората да бъдат предоставени подходящите умения, необходими за екологичния и цифровия преход.

(6)

В Съобщението на Комисията от 9 март 2021 г. относно цифровото десетилетие на Европа се отчита фактът, че има недостиг на служители с необходимите цифрови умения, както и че съществува дисбаланс между половете сред специалистите по информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и завършилите образование в областта на науката, технологиите, инженерните науки и математиката (НТИМ). В Съобщението се потвърждава целта да се гарантира, че до 2030 г. най-малко 80 % от населението на Съюза ще има поне основни цифрови умения, и се предлага целта до 2030 г. да бъдат наети на работа 20 милиона специалисти по ИКТ, с тенденция към изравняване на броя на жените и мъжете. В предложението на Комисията от 15 септември 2021 г. относно пътя към цифровото десетилетие се предлага установяването на рамка, която да способства за реализирането на напредък по посочените цели. В Плана за действие в областта на цифровото образование (2021 – 2027 г.) от 30 септември 2020 г. се подчертава, че за подобряване на достъпността и засилване на гъвкавостта на възможностите за учене, включително повишаване на квалификацията и преквалификация, следва да се използват технологични средства.

(7)

В Съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“, се призовава за решителни действия, за да се превърне ученето през целия живот в реалност за всички и да се гарантира, че образованието и обучението не изостават и подпомагат осъществяването на двойния преход.

(8)

В Заключенията на Съвета от 8 юни 2020 г. (4) държавите членки се приканват, като се отчитат условията на национално равнище и при зачитане на ролята и независимостта на социалните партньори, да проучват възможните модели за публично и частно финансиране на ученето през целия живот и развитието на умения на индивидуално равнище, тъй като устойчивото финансиране е особено важно в контекста на недостига на квалифицирана работна ръка, както и да обърнат специално внимание на уязвимите групи и нискоквалифицираните работници, а Комисията се призовава, в съответствие с нейните области на компетентност, да подкрепя действията на държавите членки в тази насока.

(9)

Недостатъчната финансова подкрепа за лицата е едно от основните препятствия, които оказват влияние върху участието в учене. Като цяло публичните и частните инвестиции са недостатъчни. Повечето свързани с работата обучения в Съюза се спонсорират от работодателя. Много дружества обаче, особено МСП, не осигуряват или не финансират обучение за своя персонал, а лицата в нетипична форма на заетост нямат никакъв или имат само ограничен достъп до спонсорирано от работодателя обучение. Подобно неравенство би могло да окаже негативно въздействие върху благосъстоянието и здравето на хората, да намали икономическата конкурентоспособност, да породи пропуснати възможности и пречки пред иновациите, както и риск някои хора да бъдат пренебрегнати при прехода към по-устойчиви икономически дейности.

(10)

В допълнение към преките разходи, ограниченията във времето са важен фактор, който възпрепятства възрастните да търсят обучение. Въпреки че в повечето държави членки съществуват договорености за платен отпуск за обучение (5), нивата на информираност и степента на използване на отпуск за обучение от възрастните в трудоспособна възраст често са ниски, а договореностите в много случаи не обхващат работници в нетипична форма на заетост или не позволяват на възрастните да търсят образование и обучение в периоди на безработица или ниска икономическа активност.

(11)

Много възрастни, особено сред нискоквалифицираните и най-откъснатите от пазара на труда, не са мотивирани да започнат обучение. Възможно е те да не осъзнават потребностите си от умения, както и да нямат информация за наличието на подкрепа и обучение, или за качеството на предлаганото обучение и признаването му на пазара на труда. Освен това хората може да нямат мотивация да участват в обучение, което е избрано без допитване до тях и не е съобразено с техните нужди.

(12)

Необходим е нов подход по отношение на повишаването на квалификацията и преквалификацията в Съюза. Той следва да допълва съществуващите инструменти и да отразява политическите ангажименти, като предоставя на хората възможности и необходимата подкрепа и инструменти за повишаване на квалификацията и преквалификация на всички нива на умения.

(13)

В становището си от 16 август 2021 г. относно инициативата на Съюза за индивидуални сметки за обучение и по-активно предоставяне на обучение в Европа Консултативният комитет за професионално обучение изтъква, че подобна инициатива следва да спомогне за повишаване на ангажираността, мотивацията и участието на възрастните в образованието и обучението. Основното предизвикателство е да се подобри съответствието между умения и работни места и да се осигури достъп до разнообразни възможности за качествено обучение чрез по-подходящо и по-добре насочено предлагане. В становището си Консултативният комитет за професионално обучение подчертава, че изборът на механизми за финансиране и индивидуализирани стимули по целеви групи на национално равнище следва да отговаря на националните нужди и приоритети.

(14)

Възможен подход за разрешаване на гореизложените проблеми е предоставянето на пряка подкрепа на хората чрез права за обучение в индивидуални сметки за обучение. Това предполага също създаването на широка благоприятна рамка, която да осигурява достъп на хората до възможности за обучение, информация, насоки, платен отпуск за обучение и признаване на резултатите от обучението. Този подход може да допълва съществуващите инициативи на национално равнище.

(15)

Препоръчително е да се определи индивидуално право на обучение на национално равнище в съответствие с нуждите от обучение на населението (6) и като се вземат предвид други налични инструменти. Модулирането на средствата за финансиране според нуждите може да повиши ефикасността на инициативата. Държавите членки могат да предвидят допълнителни права на обучение за най-нуждаещите се в зависимост от националния контекст и променящия се пазар на труда. Държавите членки биха могли, например, да допълват индивидуалните сметки за обучение в стратегически сектори (7), за да се подпомогнат екологичният и цифровият преход. В допълнение към финансовите права уместността, полезността и признаването на обучението са ключови фактори, които оказват въздействие върху участието в повишаване на квалификацията и преквалификация. Препоръчително е също по тези въпроси да се провеждат консултации със социалните партньори и съответните заинтересовани страни.

(16)

Индивидуалните сметки за обучение следва да позволяват на хората да трупат и използват права на обучение за определен период, който ще бъде определен на национално равнище, така че да могат да се заемат с по-продължително или по-скъпо обучение или да се обучават по време на периоди на икономически спад в отговор на възникващи нужди от умения. Хората следва да бъдат в състояние да запазват своите индивидуални права на обучение независимо от своя трудов или професионален статус и при промяна на професионалната насоченост. Държавите членки се приканват да установят правила за изтичане на валидността на тези права, което да стимулира учещите да използват пълноценно полагащите им се права.

(17)

Следва да се насърчава възможността да се допуска запазване на индивидуални права на обучение през периоди, в които хората живеят в друга държава членка, или използване на индивидуални права на обучение за достъп до признато обучение с гарантирано качество от националния регистър на тяхна сметка за обучение от чужбина. Възможността за прехвърляне на права между държавите членки е желателна характеристика в по-дългосрочен план, която се нуждае от допълнително проучване, при отчитане на възможното въздействие върху националните пазари на труда.

(18)

С цел да се помогне на хората да идентифицират подходяща насока на обучение и по този начин да се повиши мотивацията им за учене, трябва да има достъп до възможности за професионално ориентиране и валидиране. Съществува и необходимост от актуални публични регистри на признато обучение чрез специални единни национални цифрови портали, достъпни за всички, включително за хора с увреждания, като за предпочитане е те да бъдат свързани с платформата Европас.

(19)

Препоръчително е индивидуалните сметки за обучение да се използват за достъп до валидиране, включително до възможности за оценка на уменията. В неотдавна извършената от Комисията оценка на работата в рамките на Препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (8) беше отчетен значителен напредък, наред с което бяха идентифицирани трайни предизвикателства и възможни ответни действия. По-специално е необходимо на хората да се предоставя персонализирана подкрепа, както и да се осигурява по-тясна координация със службите за професионално ориентиране и ефективно персонализиране на инициативите за валидиране за групи в неравностойно положение и уязвими групи. Държавите членки се приканват да насърчават предоставянето на микроудостоверения, когато това е уместно, въз основа на установените нужди в съответствие с препоръката на Съвета от 16 юни 2022 година относно европейски подход към микроудостоверенията с цел стимулиране на ученето през целия живот и пригодността за заетост (9).

(20)

С настоящата препоръка се подкрепя прилагането на платен отпуск за обучение. Надлежното обезпечаване на платен отпуск за обучение ще позволи на работниците да продължат да получават заплата или заместващ доход по време на периодите на обучение. Държавите членки се приканват да влязат в диалог със социалните партньори за договаряне на механизми, които да позволят на служителите да участват в обучения в работно време, като използват своите индивидуални сметки за обучение, при отчитане на националните възможности и схеми за обучение. Във връзка с това следва да се взема предвид и положението на МСП и микропредприятията.

(21)

По-широкомащабни дейности и кампании за разпространяване на информация и повишаване на осведомеността са от ключова важност за значителното увеличаване на нивата на участие във възможности за обучение сред възрастните, по-специално сред групи, които не са добре запознати с темата за повишаване на квалификацията и преквалификация, например най-откъснатите от пазара на труда. Сътрудничеството между публичните органи, социалните партньори, организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни, основано на едно общо разбиране за повишаването на квалификацията и преквалификацията като вид инвестиция, може да повиши ефективността на дейностите за разпространяване на информация и повишаване на осведомеността. Отделянето на достатъчно внимание на достъпността следва да улесни участието на възрастни хора с увреждания.

(22)

Мониторингът на национално равнище и непрекъснатото подобряване на индивидуалните сметки за обучение и на благоприятната рамка са от ключово значение за подпомагане на изпълнението на настоящата препоръка. Последващите корекции биха могли да се отнасят до размера на индивидуалните права на обучение, приоритетните групи или лесната за потребителя интеграция на различните елементи на благоприятната рамка.

(23)

Подходящото финансиране е ключова характеристика на успешните схеми за индивидуални сметки за обучение. Националната схема на индивидуални сметки за обучение би могла да улеснява поделянето на разходите между различни източници на финансиране, например публични органи, работодатели и управлявани от социалните партньори фондове, давайки възможност за принос към индивидуалната сметка за обучение на различни източници на финансиране. Комбинирането на публични и частни източници на финансиране следва да гарантира устойчивостта на инициативата в държавите членки, което е от основно значение за нейния успех. Такова комбиниране на източници на финансиране улеснява модулирането на подкрепата и надбавките от работодателите за техните служители, на доброволен принцип или в резултат на колективни трудови договори.

(24)

Фондовете на Съюза, които подпомагат схеми за учене на възрастни, например Европейският социален фонд плюс (10), Европейският фонд за регионално развитие (11) и Фондът за справедлив преход (12), а също така, където е приложимо, Механизмът за възстановяване и устойчивост (13) по линия на Next Generation EU, както и съобразен с нуждите експертен опит чрез Инструмента за техническа подкрепа (14), могат да подпомогнат създаването на индивидуални сметки за обучение и тяхната благоприятна рамка. Взаимното учене, осъществявано със съдействието на Комисията, също може да подпомогне процеса.

(25)

Настоящата препоръка не засяга изключителната компетентност на държавите членки, нито разпределението на правомощията на национално, регионално или местно равнище в рамките на отделните държави членки по отношение на финансирането, както и на организацията и съдържанието на системите им за образование и обучение за възрастни. Тя не възпрепятства държавите членки да запазват или създават разпоредби за учене и обучение за възрастни, които са различни или по-задълбочени от препоръчаните в настоящата препоръка.

(26)

Държавите членки следва да включат в планирането на реформите социалните партньори и всички заинтересовани страни, включително организациите на гражданското общество. Настоящата препоръка зачита напълно независимостта на социалните партньори, включително когато те са отговорни за създаването и управлението на схемите за обучение.

(27)

Мерките, очертани в настоящата препоръка, не заменят и нямат за цел да пречат на предоставянето на обучение от работодатели, публични и частни служби по заетостта или от други доставчици на образование и обучение, нито следва да заместват публичната подкрепа за институциите за образование и обучение или други видове подкрепа. Допълнителната административна тежест следва да бъде сведена до минимум,

1.

2.

3.

Препоръчва се пограничните работници и самостоятелно заетите лица, които работят в държава членка, различна от държавата членка, в която законно пребивават, да бъдат обезпечени в държавата членка, в която работят.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

—

Професионално ориентиране и валидиране

12.

—

Национален регистър на допустимите възможности за качествено обучение, професионално ориентиране и валидиране

13.

14.

15.

16.

17.

—

Единен национален цифров портал в подкрепа на индивидуалните сметки за обучение

18.

—

Платен отпуск за обучение

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.