11/ 37

BG

Официален вестник на Европейския съюз

206

---

22004A1224(01)

---

L 379/84

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейската общност и Княжество Лихтенщайн, което предвижда мерки с равностоен ефект на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ, наричана по-долу „Общността“,

и

КНЯЖЕСТВО ЛИХТЕНЩАЙН, наричано по-долу „Лихтенщайн“,

и двете наричани по-долу „договаряща се страна“ или „договарящи се страни“,

като потвърждават общия интерес от по-нататъшно развитие на привилегированите отношения между Общността и Лихтенщайн,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Данък при източника, удържан от агенти по плащанията в Лихтенщайн

1.   Лихвени плащания, които са извършени към бенефициери по смисъла на член 4, които са местни лица в държава-членка на Европейския съюз, наричана по-долу „държава-членка“, от агент по плащанията, установен на територията на Лихтенщайн, се удържат, при условията на член 2, от сумата на лихвеното плащане. Размерът на удържаната сума е 15 % през първите три години на прилагане на настоящото споразумение, 20 % за следващите три години и 35 % след това.

2.   Лихтенщайн предприема необходимите мерки, за да осигури, че мерките, необходими за прилагане на настоящото споразумение, се изпълняват от агентите по плащанията, установени на територията на Лихтенщайн, и специално приема разпоредби за процедурите и санкциите.

Член 2

Доброволно разкриване на информация

1.   Лихтенщайн предвижда процедура, която позволява на бенефициер по смисъла на член 4 да избегне удържането по член 1, като изрично упълномощи своя агент по плащанията в Лихтенщайн да информира компетентните органи на тази държава за лихвените плащания. Това упълномощаване включва всички лихвени плащания, извършени към бенефициера от този агент по плащанията.

2.   Минималната информация, която се предоставя от агента по плащанията в случай на изрично упълномощаване от страна на бенефициера, съдържа:

а)	самоличността и местожителството на бенефициера, установен съгласно член 5;

б)	името и адреса на агента по плащанията;

в)	номера на сметката на бенефициера или, когато няма такава, идентифициране на вземането по дълга, пораждащ лихвата, и

г)	размера на лихвеното плащане, изчислен съгласно член 3.

3.   Компетентният орган на Лихтенщайн съобщава информацията, посочена в параграф 2, на компетентния орган на държавата-членка по местожителството на бенефициера. Съобщаването на информацията е автоматично и се извършва най-малко един път годишно, в срок шест месеца след края на данъчната година в Лихтенщайн, за всички лихвени плащания през тази година.

4.   Когато бенефициерът избере тази доброволна процедура за разкриване на информация или декларира по друг начин лихвения си доход, получен от агент по плащанията в Лихтенщайн, пред данъчните органи в държавата-членка по неговото местожителството му, съответния доход от лихви подлежи на данъчно облагане в тази държава-членка при ставка, приложима за подобен доход с източник в тази държава.

Член 3

Основа за определяне на удържаната сума

1.   Агентът по плащанията удържа определена сума съгласно член 1, параграф 1, както следва:

а)	при лихвено плащане по смисъла на член 7, параграф 1, буква а): върху брутния размер на изплатената или кредитирана лихва;

б)	при лихвено плащане по смисъла на член 7, параграф 1, букви б) или г): върху размера на лихвата или дохода, посочени в тези разпоредби;

в)	при лихвено плащане по смисъла на член 7, параграф 1, буква в): върху размера посочения в тази разпоредба доход.

2.   За целите на параграф 1 данъкът, удържан при източника се начислява пропорционално на периода, през който бенефициерът е притежавал вземането по дълга. Когато агентът по плащанията не може да определи периода на притежаване на базата на информацията, която има, той приема, че бенефициерът е притежавал вземането по дълга за целия срок на неговото съществуване, освен ако бенефициерът не представи доказателства за датата на придобиване.

3.   Данъци и данъци при източника, различни от предвидените в настоящото споразумение, върху същото лихвено плащане, се приспадат от размера на данъка, удържан при източника, изчислен съгласно настоящия член. Това по-специално включва Liechtenstein Couponsteuer в размер на 4 %.

Член 4

Определение за бенефициер

1.   По смисъла на настоящото споразумение „бенефициер“ е всяко физическо лице, което получава лихвено плащане или всяко физическо лице, на което е гарантирано лихвено плащане, освен ако не представи доказателства, че то не е било извършено или гарантирано в негова полза. Не се смята за бенефициер лицето, което:

а)	действа като агент по плащанията по смисъла на член 6 или

б)	действа в полза на юридическо лице, инвестиционно дружество, на подобен или равностоен субект за съвместно инвестиране в ценни книжа, или

в)	действа в полза на друго физическо лице, което е бенефициерът и което разкрива пред агента по плащанията самоличността на този бенефициер и държавата по местожителство.

2.   Когато агент по плащанията има информация, която предполага, че физическото лице, което получава лихвеното плащане или в полза на което има гарантирано лихвено плащане, може да не е бенефициерът, то агентът предприема разумни стъпки за установяване самоличността на бенефициера. Ако агентът по плащанията не може да идентифицира бенефициера, той разглежда въпросното лице като бенефициер.

Член 5

Самоличност и местожителство на бенефициерите

С цел установяване на самоличността и местожителството на бенефициера, съгласно член 4, агентът по плащанията води регистър, в който вписва фамилията, името, данни за адреса и местожителството, съгласно със законовите разпоредби на Лихтенщайн срещу прането на пари. При възникнали договорни отношения или при сделки, осъществени без наличието на договорни отношения на или след 1 януари 2004 г., за лицата, представящи паспорт или документ за самоличност, издадени от държава-членка, които заявяват, че са местни лица в трета страна, различна от държавата-членка или Лихтенщайн, местожителството се установява чрез данъчно удостоверение по местожителство, издадено от компетентен орган на третата страна, в която лицето твърди, че има местожителство. Ако такова удостоверение не бъде представено, приема се, че държавата-членка, която е издала паспорта или друг официален документ за самоличност, е страната по местожителство.

Член 6

Определение за агент по плащанията

За целите на настоящото споразумение „агент по плащанията“ в Лихтенщайн са банки съгласно банковия закон на Лихтенщайн, дилъри на ценни книжа, физически и юридически лица, с местожителство на Лихтенщайн или установени там, включително икономически оператори, регулирани от Закона на Лихтенщайн за лицата и дружествата (Personen- und Gesellschaftsrecht), персонални дружества и постоянно установени чуждестранни дружества, които дори и при отделни случаи приемат, държат, инвестират или прехвърлят активи на трети страни или просто изплащат лихви или гарантират лихвени плащания при осъществяване на своята дейност.

Член 7

Определение за лихвени плащания

1.   За целите на настоящото споразумение „лихвени плащания“ означава:

а)

лихви, изплатени или кредитирани на сметка, свързани с вземане по дълг от всякакъв род, включително доверителни депозити от агенти по плащанията на Лихтенщайн в полза на бенефициери съгласно член 4, независимо дали са обезпечени с ипотека и дали носят право на участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от облигации или дългови разписки, включително премии и печалби по такива ценни книжа, облигации или дългови разписки, но с изключение на лихви върху заеми между частни лица извън търговската им или стопанска дейност. Неустойки за закъснели плащания не се считат за лихвени плащания;

б)	лихви, натрупани или капитализирани при продажбата, изплащането или откупуването на вземания по дълг съгласно буква а);

в)

доходи, получени от лихвени плащания, пряко или чрез правен субект съгласно член 4, параграф 2 от Директива 2003/48/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно данъчното облагане на спестявания под формата на лихвени плащания, наричана по-долу „директивата“, разпределени от: i) предприятия за колективно инвестиране, установени в държава-членка или в Лихтенщайн, ii) правни субекти, установени в държава-членка, които упражняват правната възможност съгласно член 4, параграф 3 от директивата и които информират агентите по плащанията за този факт, iii) предприятия за колективно инвестиране, установени извън територията на договарящите се страни,

г)

доходи, реализирани при продажбата, изплащането или изкупуването на акции или дялове в следните предприятия и правни субекти, ако те инвестират пряко или непряко чрез други предприятия за колективно инвестиране, или правни субекти, посочени по-долу, повече от 40 % от своите активи във вземания по дългове съгласно буква а): i) предприятия за колективно инвестиране, установени в държава-членка или в Лихтенщайн, ii) правни субекти, установени в държава-членка, които упражняват правната възможност съгласно член 4, параграф 3 от директивата и които информират агентите по плащанията за този факт, iii) предприятия за колективно инвестиране, установени извън територията на договарящите се страни.

2.   Що се отнася до параграф 1, буква в), когато агент по плащанията няма информация, отнасяща се до тази част от дохода, която произтича от лихвени плащания, общата сума на дохода се счита за лихвено плащане.

3.   Що се отнася до параграф 1, буква г), когато агент по плащанията не разполага с информация относно процента на активите, инвестирани във вземания по дългове или в акции или дялове, определени в посочената алинея, процентът се определя на 40 %. Когато той не може да определи сумата на дохода, реализиран от бенефициера, се счита, че той съответства на приходите от продажбата, изплащането или изкупуването на акции или дялове.

4.   Доходи, свързани с предприятия или правни субекти, които са инвестирали до 15 % от активите си във вземания по дълг по смисъла на параграф 1, буква а) не се считат за лихвени плащания за целите на параграф 1, букви в) и г).

5.   Процентът, посочен в параграф 1, буква г) и параграф 3 е 25 %, считано от 1 януари 2011 г.

6.   Процентите, посочени в параграф 1, буква г) и параграф 4, се определят чрез позоваване на инвестиционната политика, формулирана в правилата за финансиране или в документите за учредяване на въпросните компании или правни субекти и, ако това не стане, чрез позоваване на действителния състав на активите на въпросните компании или правни субекти.

Член 8

Разпределение на приходите

1.   Лихтенщайн задържа 25 % от приходите, получени от данъка, удържан при източника на суми по настоящото споразумение и превежда 75 % от тях на държавата-членка по местожителство на бенефициера.

2.   Тези преводи се извършват за всяка година чрез единична вноска за всяка държава-членка най-късно в срок шест месеца след края на данъчната година в Лихтенщайн.

Член 9

Избягване на двойното данъчно облагане

1.   Ако лихвата, получена от бенефициера, е била обложена с данък при източника от страна на агент по плащанията в Лихтенщайн, държавата-членка по местожителство за данъчни цели на бенефициера му предоставя данъчен кредит равен на сумата на удържания данък. Когато тази сума надвишава сумата на дължимия данък съгласно националното право, държавата-членка по местожителство за данъчни цели връща превишението от удържания данък на бенефициера.

2.   Ако лихвата, получена от бенефициера, е подлежала на данъчно облагане и данък при източника съгласно предвиденото в настоящото споразумение и държавата-членка по местожителство за данъчни цели предоставя данъчен кредит за тези данъци и удържани суми съгласно националното си право или конвенции за двойното данъчно облагане, тези други данъци и удържани суми се кредитират преди прилагането на процедурата по параграф 1. Държавата-членка по местожителство за данъчни цели приема удостоверения, издадени от агенти по плащанията в Лихтенщайн като годни доказателства за данъците или удържаните суми при условие, че компетентният орган на държавата-членка по местожителство за данъчни цели ще може да получи от компетентния орган на Лихтенщайн потвърждение на информацията, съдържаща се в удостоверенията, издадени от агентите по плащанията в Лихтенщайн.

3.   Държавата-членка по местожителство за данъчни цели на бенефициера може да замени механизма на данъчен кредит, посочен в параграфи 1 и 2, с възстановяване данъка, удържан при източника, уредено в член 1.

Член 10

Обмен на информация

1.   Компетентните органи на Лихтенщайн и съответната държава-членка обменят информация за деяния, които съгласно законите на запитаната държава съставляват данъчна измама или подобни относно доходи, попадащи в приложното поле от настоящото споразумение. „Подобни“ включва единствено престъпления със същата тежест като данъчна измама съгласно законодателството на запитваната държава. В отговор на надлежно обосновано запитване запитваната държава предоставя, съгласно процесуалните си закони, информация относно въпросите, които запитващата държава разследва или може да разследва на гражданскоправно или наказателноправно основание. Всяка информация, получена от Лихтенщайн или държава-членка се разглежда като поверителна по същия начин както информация, получена по националното право на тази държава и се разгласява единствено на лица или органи (включително съдилища и административни органи), които имат отношение по оценката или събирането, изпълнението или съдебното преследване, или решението по апелативна жалба във връзка с данъци върху доходи, попадащи в обхвата на настоящото споразумение. Такива лица или органи използват информацията единствено за тези цели. Те могат да разкрият информацията в открити съдебни заседания или в съдебни решения.

2.   При определяне дали информацията може да бъде предоставена в отговор на запитване, запитваната държава прилага разпоредбите за давност, които се прилагат съгласно законите на запитващата държава вместо тези на запитваната държава.

3.   Запитваната държава предоставя информация, когато запитващата държава има достатъчно основание да се съмнява, че определени действия биха съставлявали данъчна измама или подобни. Основанията на запитващата държава да се съмнява, че може да е налице данъчна измама или подобни могат да се базират на:

а)	заверени или незаверени документи, включително (но не само) стопански регистри, счетоводни книги или информация за банкови сметки;

б)	декларации на данъчно задълженото лице;

в)	данни, получени от информатор или трето лице, които са били потвърдени от независим източник или по друг начин е изглеждат дотоверни; или

д)	косвени доказателства.

4.   При поискване от държава-членка, Лихтенщайн започва двустранни преговори с тази държава за определяне конкретните категории случаи, които попадат в определението „подобни“ съгласно процедурата за данъчно облагане на тази държава.

Член 11

Компетентни органи

За целите на настоящото споразумение компетентните органи са органите, изброени в приложение I.

Член 12

Консултации

При възникнал спор между компетентните органи на Лихтенщайн и един или повече други компетентни органи, посочени в член 11, относно тълкуването или прилагането на настоящото споразумение, те полагат усилия за разрешаването му чрез взаимно споразумение. Те незабавно уведомяват Комисията на Европейските общности и компетентните органи на останалите държави-членки за резултатите от техните консултации. По въпроси относно тълкуването, Комисията може да вземе участие в консултациите по искане на всеки от компетентните органи.

Член 13

Преразглеждане

1.   Договарящите се страни се консултират взаимно най-малко веднъж на три години или по искане на една от договарящите се страни за разглеждане и при необходимост по тяхна преценка подобряване на техническото функциониране на настоящото споразумение и оценка на развитието в международен мащаб. Консултациите се провеждат в едномесечен срок от отправяне на искането или възможно най-скоро при неотложни случаи.

2.   Въз основата на тази оценка договарящите се страни могат взаимно да се консултират с цел да проверят дали са необходими изменения в настоящото споразумение, като вземат предвид развитието в международен мащаб.

3.   Веднага след като натрупат достатъчно опит при пълното прилагане на член 1, параграф 1, договарящите се страни взаимно се консултират с цел да проверят дали са необходими изменения в настоящото споразумение, като имат предвид развитието в международен мащаб.

4.   За целите на консултациите, посочени в параграфи 1, 2 и 3, всяка договарящите се страни взаимно се информират за възможно развитие, което би повлияло върху правилното функциониране на настоящото споразумение. Това се отнася също така и до всички релевантни споразумения между договарящите се страни и трета държава.

Член 14

Отношение спрямо двустранни конвенции за избягване на двойното данъчно облагане

Разпоредбите на конвенции за избягване на двойното данъчно облагане между Лихтенщайн и държавите-членки не възпрепятстват събирането на данък при източника, предвидено в настоящото споразумение.

Член 15

Преходни разпоредби за прехвърлими дългови ценни книжа (1)

1.   От датата на прилагане на настоящото споразумение за срок докато най-малко една държава-членка също приложи подобни разпоредби, и най-късно до 31 декември 2010 г. вътрешните и международните облигации и други прехвърлими дългови ценни книжа, които първо са били емитирани преди 1 март 2001 г., или оригиналните проспекти за емитиране за които са били приети преди тази дата от компетентните органи на емитиращата държава, не се признават за вземания по дългове по смисъла на член 7, параграф 1, буква а), при условие че не са пускани следващи емисии от такива прехвърлими дългови ценни книжа на или след 1 март 2002 г.

В случай че преходният период по член 10 продължи след 31 декември 2010 г., разпоредбите от настоящия член продължават да се прилагат само по отношение на прехвърлими дългови ценни книжа:

—	които съдържат клаузи „брутен резултат“ и „предварително изплащане“, и

—	при които агентът по плащанията съгласно определението на член 6 е установен в Лихтенщайн, и

—	когато този агент по плащанията плаща лихви или гарантира плащането на лихви за непосредствена полза на бенефициер с местожителство в друга държава-членка.

При условие и когато всички държави-членки преустановят прилагането на подобни разпоредби, разпоредбите на настоящия член продължават да се прилагат единствено по отношение на тези прехвърлими дългови ценни книжа:

—	които съдържат клаузи „брутен резултат“ и „предварително изплащане“, и

—	при които агентът по плащанията на емитента е установен в Лихтенщайн, и

—	когато този агент по плащанията плаща лихви или гарантира плащането на лихви за непосредствена полза на бенефициер с местожителство в друга държава-членка.

Ако на или след 1 март 2002 г. е пусната следваща емисия от гореспоменатите прехвърлими дългови ценни книжа, емитирани от правителството или сроден правен субект, действащ като обществен орган, или чиято роля е призната от международен договор (изброени в приложение II към настоящото споразумение), цялата емисия от такива ценни книжа, състояща се от първоначалната и всяка следваща емисии, се приема за вземане по дълг по смисъла на член 7, параграф 1, буква а).

Ако на или след 1 март 2002 г. е пусната следваща емисия от гореспоменатите прехвърлими дългови ценни книжа, емитирана от друг емитент, който не е включен във втората алинея, тази следваща емисия се смята за вземане по дълг по смисъла на член 7, параграф 1, буква а).

2.   Нищо в настоящия член не пречи на Лихтенщайн и държавите-членки да продължават да облагат с данъци доходите от прехвърлимите дългови ценни книжа по параграф 1 съгласно своите национални законодателства.

Член 16

Подписване, влизане в сила и срок на действие

1.   Настоящото споразумение подлежи на ратификация или одобряване, съгласно процедурата във всяка от договарящите се страни. Договарящите се страни се нотифицират взаимно за приключването на необходимите за тази цел процедури. Настоящото споразумение влиза на първия ден от втория месец след месеца, в който е било извършена последната нотификация.

2.   При условие че са изпълнени конституционните изисквания на Лихтенщайн и изискванията на правото на Общността относно сключването на международни договори и без да се засяга действието на член 17, Лихтенщайн и, когато е приложимо, Общността ефективно привеждат в изпълнение настоящото споразумение до 1 юли 2005 г., като взаимно се нотифицират за това.

3.   Настоящото споразумение остава в сила до прекратяването му от някоя от договарящите се страни.

4.   Всяка от договарящите се страни може да прекрати настоящото споразумение като нотифицира другата страна за това. В такъв случай споразумението престава да действа 12 месеца след нотификацията.

Член 17

Прилагане и спиране на прилагането

1.   Прилагането на настоящото споразумение зависи от приемането и изпълнението от страна на зависимите и асоциирани територии на държавите-членки, посочени в доклада на Съвета (икономически и финансови въпроси), до Европейския съвет в Санта Мария да Фейра на 19 и 20 юни 2000 г., както и съответно от Съединените американски щати, Швейцария, Андора, Монако и Сан Марино, на мерки, еднакви или с равностоен ефект на тези, които се съдържат в директивата или в настоящото споразумение, които предвиждат същите дати за привеждане в изпълнение.

2.   Договарящите се страни решават по взаимно съгласие най-късно шест месеца преди датата, посочена в член 16, параграф 2, дали условията по параграф 1 ще са изпълнени по отношение на датите за влизане в сила на съответните мерки в съответните трети държави и зависими или асоциирани територии. Ако договарящите се страни не вземат решение, че условията ще са изпълнени, те по взаимно съгласие приемат нова дата за целите на член 16, параграф 2.

3.   Прилагането на настоящото споразумение или на части от него може да бъде спряно от всяка договаряща се страна с незабавно действие чрез нотификация до другата страна, когато директивата или част от нея престанат да се прилагат временно или постоянно съгласно правото на Общността или в случай че държава-членка спре прилагането на своето въвеждащо законодателството.

4.   Всяка от договарящите се страни може да спре прилагането на настоящото споразумение като нотифицира на другата страна ако, една от третите държави или територии по параграф 1, впоследствие прекратят прилагането на мерките, посочени в този параграф. Прилагането се спира не по-рано от два месеца след нотификацията. Прилагането на настоящото споразумение се възобновява възможно най-скоро след възстановяване на мерките.

Член 18

Претенции и окончателни сметки

1.   Прекратяването или пълното или частично спиране на прилагането на настоящото споразумение не засяга претенциите на частни лица съгласно член 9.

2.   В такъв случай Лихтенщайн създава окончателна сметка преди края на срока на приложение на настоящото споразумение и извършва окончателни плащания към държавите-членки.

Член 19

Териториално приложно поле

Настоящото споразумение се прилага, от една страна, на териториите, за които се прилага Договорът за създаване на Европейската общност и при условията предвидени в него, а от друга – на територията на Лихтенщайн.

Член 20

Приложения

1.   Приложенията съставляват неразделна част от настоящото споразумение.

2.   Списъкът с компетентни органи в приложение I може да бъде изменян чрез нотифкация до другата договаряща се страна от Лихтенщайн по отношение на органа, посочен в буква а) от списъка, и от Общността за останалите органи.

Списъкът на свързаните субекти в приложение II може да бъде изменян по взаимно съгласие.

Член 21

Езици

1.   Настоящото споразумение е съставено в два екземпляра на чешки, датски, нидерландски, английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, унгарски, италиански, латвийски, литовски, полски, португалски, словашки, словенски, испански и шведски език, като всички текстове са автентични.

2.   Текстът на малтийски език се удостоверява от договарящите се страни на основата на размяна на писма. Той има същата сила, както и текстовете на езиците, посочени в параграф 1.

---

(1)  Както в директивата, тези преходни разпоредби се прилагат и по отношение на прехвърлими дългови ценни книжа, държани от инвестиционни дружества.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ

Компетентните органи за целите на настоящото споразумение са следните:

a)	в Княжество Лихтенщайн: Die Regierung des Fürstentums Liechtenstein или упълномощен представител;

б)	в Кралство Белгия: De Minister van Financiën/Le Ministre des Finances или упълномощен представител;

в)	в Чешката република: Ministr financí или упълномощен представител;

г)	в Кралство Дания: Skatteministeren или упълномощен представител;

д)	във Федерална република Германия: Der Bundesminister der Finanzen или упълномощен представител;

е)	в Република Естония: Rahandusminister или упълномощен представител;

ж)	в Гръцката република: Ο Υπουργός Οικονομίας και Οικονομικών или упълномощен представител;

з)	в Кралство Испания: El Ministro de Economía y Hacienda или упълномощен представител;

и)	във Френската република: Le Ministre chargé du budget или упълномощен представител;

й)	в Ирландия: the Commissioners of Revenue или упълномощени представители;

к)	в Италианската република: Il Capo del Dipartimento per le Politiche Fiscali или упълномощен представител;

л)	в Република Кипър: Υπουργός Οικονομικών или упълномощен представител;

м)	в Република Латвия: Finanšu ministrs или упълномощен представител;

н)	в Република Литва: Finansų ministras или упълномощен представител;

о)	във Великото херцогство Люксембург: Le Ministre des Finances или упълномощен представител; въпреки това, за целите на член 10, компетентният орган е „le Procureur Général d'Etat luxembοurgeois“;

п)	в Република Унгария: A pénzügyminiszter или упълномощен представител;

р)	в Република Малта: Il-Ministru responsabbli għall-Finanzi или упълномощен представител;

с)	в Кралство Нидерландия: De Minister van Financiën или упълномощен представител;

т)	в Република Австрия: Der Bundesminister für Finanzen или упълномощен представител;

у)	в Република Полша: Minister Finansów или упълномощен представител;

ф)	в Португалската република: O Ministro das Finanças или упълномощен представител;

х)	в Република Словения: Minister za financií или упълномощен представител;

ц)	в Словашката република: Minister financií или упълномощен представител;

ч)	в Република Финландия: Valtiovarainministeriö/Finansministeriet или упълномощен представител;

ш)	в Кралство Швеция: Chefen för Finansdepartementet или упълномощен представител;

щ)

в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и в европейските територии, за чиито външни отношения отговаря Обединеното кралство: the Commissioners of Inland Revenue или упълномощени представители и компетентният орган на Гибралтар, които Обединеното кралство ще определи в съответствие с договореностите относно органите на Гибралтар в контекста на инструментите на ЕС и на ЕО и съответните договори, нотифицирани до държавите-членки и институциите на Европейския съюз от 19 април 2000 г., копие от които се нотифицира до Лихтенщайн от Генералния секретар на Съвета на Европейския съюз и, което се прилага към настоящото споразумение.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПИСЪК НА СВЪРЗАНИТЕ СУБЕКТИ

За целите на член 15 от настоящото споразумение следните субекти се смятат за „свързан субект, който действа като държавен орган или, чиято роля е призната по международен договор“:

СУБЕКТИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ:

Белгия

Vlaams Gewest (Фламандски регион)

Région wallonne (Валонски регион)

Région bruxelloise/Brussels Gewest (Брюкселски регион)

Communauté française (Френска общност)

Vlaamse Gemeenschap (Фламандска общност)

Deutschsprachige Gemeinschaft (Немскоговоряща общност)

Испания

Xunta de Galicia (Регионална изпълнителна власт на Галиция)

Junta de Andalucía (Регионална изпълнителна власт на Андалусия)

Junta de Extremadura (Регионална изпълнителна власт на Естремадура)

Junta de Castilla-La Mancha (Регионална изпълнителна власт на Кастиля – Ла Манча)

Junta de Castilla-León (Регионална изпълнителна власт на Кастиля - Леон)

Gobierno Foral de Navarra (Регионално правителство на Навара)

Govern de les Illes Balears (Управление на Балеарските острови)

Generalitat de Catalunya (Автономно правителство на Каталуния)

Generalitat de Valencia (Автономно правителство на Валенсия)

Diputación General de Aragón (Регионален съвет на Арагон)

Gobierno de las Islas Canarias (Губернаторство на Канарските острови)

Gobierno de Murcia (Губернаторство на Мурсия)

Gobierno de Madrid (Губернаторство на Мадрид)

Gobierno de la Comunidad Autónoma del País Vasco/Euzkadi (Губернаторство на Автономната общност на Страната на баските)

Diputación Foral de Guipúzcoa (Регионален съвет на Гипускоа)

Diputación Foral de Vizcaya/Bizkaia (Регионален съвет на Биская)

Diputación Foral de Alava (Регионален съвет на Алава)

Ayuntamiento de Madrid (Градски съвет на Мадрид)

Ayuntamiento de Barcelona (Градски съвет на Барселона)

Cabildo Insular de Gran Canaria (Островен съвет на Гран Канария)

Cabildo Insular de Tenerife (Островен съвет на Тенерифе)

Instituto de Crédito Oficial (Публичен кредитен институт)

Instituto Catalán de Finanzas (Финансов институт на Каталуния)

Instituto Valenciano de Finanzas (Финансов институт на Валенсия)

Гърция

Оργανισμός Тηλεπικοινωνιών Ελλάδος (Национална телекомуникационна организация)

Оργανισμός Σιδηροδρόμων Ελλάδος (Национална железопътна организация)

Δημόσια Επιχείρηση Ηλεκτρισμού (Държавно електрическо дружество)

Франция

La Caisse d'amortissement de la dette sociale (CADES) (Фонд за погасяване на социални задължения)

L'Agence française de développement (AFD) (Френска агенция за развитие)

Réseau Ferré de France (RFF) (Френска железопътна мрежа)

Caisse Nationale des Autoroutes (CNA) (Национален фонд „Пътища“)

Assistance publique Hôpitaux de Paris (APHP) (Публично подпомагане на Парижките болници)

Charbonnages de France (CDF) (Френски минен съвет)

Entreprise minière et chimique (EMC) (Минно и химическо дружество)

Италия

Региони

Провинции

Общини

Cassa Depositi e Prestiti (Фонд за депозити и заеми)

Латвия

Pašvaldības (местни власти)

Полша

gminy (общини)

powiaty (райони)

województwa (провинции)

związki gmin (сдружения на общините)

związki powiatów (сдружения на районите)

związki województw (сдружения на провинциите)

miasto stołeczne Warszawa (столичен град Варшава)

Agencja Restrukturyzacji i Modernizacji Rolnictwa (Агенция за преструктуриране и модернизация на земеделието)

Agencja Nieruchomości Rolnych (Агенция по земеделска собственост)

Португалия

Região Autónoma da Madeira (Автономен регион Мадейра)

Região Autónoma dos Açores (Автономен регион Азори)

Общини

Словакия

mestá a obce (общини)

Železnice Slovenskej republiky (Словашка железопътна компания)

Štátny fond cestného hospodárstva (Фонд за управление на държавните пътища)

Slovenské elektrárne (Словашки електроенергийни централи)

Vodohospodárska výstavba (Дружество за изграждане на водна икономика)

МЕЖДУНАРОДНИ СУБЕКТИ:

Европейска банка за възстановяване и развитие

Европейска инвестиционна банка

Азиатска банка за развитие

Африканска банка за развитие

Световна банка/МБВР/МВФ

Международна финансова корпорация

Междуамериканска банка за развитие

Социален фонд за развитие на Съвета на Европа

ЕВРАТОМ

Европейска общност

Андска корпорация за развитие (CAF)

Еврофима

Европейска общност за въглища и стомана

Северна инвестиционна банка

Карибска банка за развитие

Разпоредбите на член 15 не накърняват международните задължения, които договарящите се страни може да се поели по отношение на горепосочените международни субекти.

СУБЕКТИ В ТРЕТИ СТРАНИ

Субекти, които отговарят на следните критерии:

1.	субектът се смята за държавен субект съгласно националните критерии;

2.	този субект в обществения сектор е производител, който не работи за пазара и ръководи и финансира група дейности, главно предоставя непазарни стоки или услуги в полза на общността под ефективния контрол на правителството;

3.	този субект в обществения сектор е голям и редовен емитент на дългови ценни книжа;

4.	съответната държава е в състояние да гарантира, че субектът няма да упражни правото си на предсрочно изкупуване при наличието на клаузи „брутен резултат“

---

MEMORANDUM OF UNDERSTANDING

between the European Community, the Kingdom of Belgium, the Czech Republic, the Kingdom of Denmark, the Federal Republic of Germany, the Republic of Estonia, the Hellenic Republic, the Kingdom of Spain, the French Republic, Ireland, the Italian Republic, the Republic of Cyprus, the Republic of Latvia, the Republic of Lithuania, the Grand Duchy of Luxembourg, the Republic of Hungary, the Republic of Malta, the Kingdom of the Netherlands, the Republic of Austria, the Republic of Poland, the Portuguese Republic, the Republic of Slovenia, the Slovak Republic, the Republic of Finland, the Kingdom of Sweden, the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland and the Principality of Liechtenstein

THE EUROPEAN COMMUNITY,

THE KINGDOM OF BELGIUM,

THE CZECH REPUBLIC,

THE KINGDOM OF DENMARK,

THE FEDERAL REPUBLIC OF GERMANY,

THE REPUBLIC OF ESTONIA,

THE HELLENIC REPUBLIC,

THE KINGDOM OF SPAIN,

THE FRENCH REPUBLIC,

IRELAND,

THE ITALIAN REPUBLIC,

THE REPUBLIC OF CYPRUS,

THE REPUBLIC OF LATVIA,

THE REPUBLIC OF LITHUANIA,

THE GRAND DUCHY OF LUXEMBOURG,

THE REPUBLIC OF HUNGARY,

THE REPUBLIC OF MALTA,

THE KINGDOM OF THE NETHERLANDS,

THE REPUBLIC OF AUSTRIA,

THE REPUBLIC OF POLAND,

THE PORTUGUESE REPUBLIC,

THE REPUBLIC OF SLOVENIA,

THE SLOVAK REPUBLIC,

THE REPUBLIC OF FINLAND,

THE KINGDOM OF SWEDEN,

THE UNITED KINGDOM OF GREAT BRITAIN AND NORTHERN IRELAND

and

THE PRINCIPALITY OF LIECHTENSTEIN, hereinafter referred to as „Liechtenstein“

HAVE AGREED AS FOLLOWS:

1.   INTRODUCTION

Liechtenstein and the European Community are entering into an Agreement providing for measures equivalent to those laid down in Council Directive 2003/48/EC of 3 June 2003 on taxation of savings income in the form of interest payments (hereinafter referred to as the „Directive“). This Memorandum of Understanding complements that Agreement.

2.   DISCUSSIONS FOR SECURING EQUIVALENT MEASURES WITH OTHER THIRD COUNTRIES.

During the transitional period provided for in the Directive, the European Community will enter into discussions with other important financial centres with a view to promoting the adoption by those jurisdictions of measures equivalent to those to be applied by the Community.

3.   DECLARATION OF INTENT

The signatories to this Memorandum of Understanding declare that they consider the Agreement referred to in point 1 and this Memorandum to provide an acceptable and balanced arrangement that can be considered as safeguarding the interests of the parties. They will therefore implement the agreed measures in good faith and will not act unilaterally to undermine this arrangement without due cause.

If any significant difference between the coverage of the Directive as adopted on 3 June 2003 and that of the Agreement should be discovered, in particular with regard to Article 6 of the Agreement, the Contracting Parties will immediately enter into consultations in accordance with Article 13(1) of the Agreement with a view to ensuring that the equivalent nature of the measures provided for in the Agreement is maintained.

Liechtenstein undertakes to use its best endeavours to determine without delay the acceptability of a duly justified request for exchange of information under Article 10 of the Agreement, in accordance with its procedural laws.

The European Union and its Member States will take into account Liechtenstein's decision to provide for measures equivalent to those laid down in the Directive in their cooperation with Liechtenstein, including cooperation in fiscal matters. The signatories agree in this context that either party to negotiations provided for in Article 10(4) of the Agreement may raise in parallel with such negotiations other taxation issues, including issues related to the elimination or reduction of double taxation of income.

Drawn up at Brussels, on 7 December 2004 in duplicate in the Czech, Danish, Dutch, English, Estonian, Finnish, French, German, Greek, Hungarian, Italian, Latvian, Lithuanian, Polish, Portuguese, Slovak, Slovenian, Spanish and Swedish languages, each of these languages being equally authentic.

The Maltese language version shall be authenticated by the signatories on the basis of an Exchange of Letters. It shall also be authentic, in the same way as for the languages referred to in the preceding paragraph.

---