15.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 11/39

1.1

ЕИСК изразява подкрепа за Зелената книга, която разглежда като крачка напред в посока към доброто управление.

1.2

Въпреки че е неоспорима необходимостта от ликвидност на финансовата система, която и преди финансовата криза зависеше в голяма степен от паралелната банкова система (ПБС), опитът от кризата показва, че е препоръчително в регулаторния процес да се даде приоритет на стабилността на финансовата система, която е абсолютно необходима.

1.3

Въпреки че това не е предвидено в законодателството, на практика правителствата, централните банки и публичните застрахователни институции трябваше да се справят със загубите, генерирани от структурите на паралелната банкова система (СПБС) (shadow banks).

1.4

Една от основните цели на Зелената книга следва да бъде избягването на риска от регулаторен арбитраж.

1.5

Ранните Базелски споразумения бяха движещата сила зад развитието на паралелната банкова система, защото балансовите отчети на банките бяха обект на стриктно регулиране, докато задбалансовите дейности не се контролираха. ЕИСК счита, че по-късните Базелски споразумения, транспонирани от ЕС в директивите „ДКИ III“ и „ДКИ IV“, ще затворят тези вратички в законодателството. На практика не би трябвало да съществуват дейности „в сянка“, поради което паралелната банкова система трябва да се подчинява на същите регулаторни и пруденциални изисквания, които са в сила за финансовата система като цяло.

1.6

Новата правна уредба трябва да има за цел да гарантира високо равнище на защита на европейските потребители.

1.7

ЕИСК изтъква важността на координацията на надзора в световен мащаб и обменa на информация.

1.8

Финансовата система във всичките си форми трябва да работи в услуга на реалната икономика, а не на спекулата.

1.9

ЕИСК изтъква жизненоважната роля на финансовата система за инвестициите, за създаването на работни места и за благополучието на обществото.

1.10

Новото регулиране на финансовите пазари е от ключово значение за възстановяването на една устойчива икономика.

—

две дейности:

—

пет вида структури:

—

взаимодействието между традиционните банки и структурите в паралелната банкова система (възложено на Базелския комитет по банков надзор – BCBS);

—

системните рискове, свързани с фондовете на паричния пазар (възложено на Международната организация на комисиите по ценни книжа – IOSCO);

—

изискванията в областта на секюритизацията (IOSCO и BCBS);

—

други структури в паралелната банкова система (СФС); и

—

заемането на ценни книжа и репо сделките (СФС).

3.1

ЕИСК счита, че Зелената книга е важна стъпка в правилната посока и представлява подходящ анализ на проблемите, свързани с ПБС.

3.2

По традиция банките финансират своите операции с акционерен капитал и търговски депозити. За да увеличат капацитета си за отпускане на кредити, секюритизацията на кредитните портфейли се превърна в стандартна практика. Секюритизацията може да бъде полезна в определени случаи, но с нея беше злоупотребено в периода преди кризата, тъй като кредитните портфейли бяха с ниско качество (рискови) и ценните книжа бяха рециклирани неколкократно (деривати), за да завишат банковите печалби. Обемът на дейностите, извършвани от банките, се определя от сумата, с която са кредитирани активите на банката. Докато споразуменията от Базел регулират финансовия ливъридж на счетоводните баланси, ливъриджът в задбалансовите операции не беше регулиран и се практикуваше в огромен мащаб. Злоупотребите с рискови кредити и прекомерният ливъридж бяха осъществявани чрез паралелната банкова система. Освен това основната дейност на банките – трансформацията на падеж, при която по-краткосрочни активи се превръщат в по-дългосрочни заеми, стана прекалено рискова, след като банките започнаха да разчитат прекомерно на краткосрочно вътрешнобанково финансиране. Тази зависимост ускори кризата на ликвидността, тъй като пазарът на деривати се срина. Не е изненадващо, че споразуменията от Базел ще регулират дериватите, финансовия ливъридж и ликвидността.

3.3

В резултат на дерегулацията в банковото дело се осъществи дълбока трансформация. Вследствие на кризата традиционното търговско банкиране, което в течение на десетилетия допринасяше за просперитета и увеличаването на жизнения стандарт на населението, беше в голяма степен осакатено. Премахвайки грубите ексцесии на паралелната банкова система, регулаторите следва сега да дадат приоритет на стабилността на финансовата система, която е абсолютно необходима.

3.4

Структурите на паралелната банкова система развиваха дейност, свързана с трансформиране на ликвидност и падеж, сходна с тази на традиционните банки. Въпреки че за разлика от тях формално нямат достъп до кредитори от последна инстанция (централни банки), на практика, и както стана ясно от последните събития, публичните институции трябваше с помощта на различни механизми да се справят със загубите, генерирани от структурите на паралелната банкова система. Това засегна в най-голяма степен данъкоплатците.

3.5

Паралелната банкова система не е подчинена на същите пруденциални правила, които са приложими за традиционните банки. Въпреки това съществуват многобройни начини, по които структурите на паралелната банкова система „дублират“ традиционните банки и повечето структури на паралелната банкова система биват контролирани от дадена традиционна банка. Една от основните цели на Зелената книга следва да бъде избягването на риска от регулаторен арбитраж.

3.6

Докладът на СФС правилно е насочен към възможната роля на макропруденциалния надзор за определянето на натрупан системен риск. Важно е да се наблюдават тази взаимна връзка и каналите, по които рискът може да бъде прехвърлен от паралелната банкова система към регулирания сектор. ЕИСК счита за целесъобразно да се прави следното разграничение:

Не би трябвало да съществуват дейности „в сянка“, поради което паралелната банкова система – доколкото новите разпоредби оставят място за нея – трябва да се подчинява на същите регулаторни и пруденциални изисквания, които са в сила за финансовата система като цяло. Реформите, които вече са в сила или са в процес на разработване – „ДКИ III“, „ДКИ IV“, „Базел III“ и „Платежоспособност II“ – следва да допринасят за тази цел.

3.7

ЕИСК счита, че регулирането на ПБС трябва да има за цел и защитата на европейските потребители чрез прозрачност на предлаганите продукти. Клиентите имат право на безпристрастна оценка и съвети. Комитетът вече се изказа в полза на създаването на Европейска агенция за защита на потребителите на финансови услуги, подобна на въведеното в САЩ от закона Dodd-Frank (1) Бюро за финансова защита на потребителите (Bureau of Consumer Financial Protection), с цел осигуряване на по-голяма защита на потребителите, подобряване на прозрачността и повишаване на ефективността при разглеждането на жалби.

3.8

От друга страна, с цел да се допринесе за санирането на финансовата система, ЕИСК също така подкрепи предоставянето на защита и стимули за жалбоподателите чрез правни формулировки, които гарантират техния имунитет, когато извършването на незаконни действия бъде доведено до знанието на властите.

3.9

Необходимо е да бъде приет глобален подход към проблемите на паралелната банкова система и да бъдат предложени политически отговори. Трябва да се изтъкнат координацията на надзора в световен мащаб и обменът на информация. Във всички случаи липсата на международно споразумение не бива да бъде пречка пред приемането на подходящи законодателни мерки от ЕС.

3.10

От сериозната финансова криза трябва да се извлече поуката, че финансовата система във всичките ѝ форми трябва да работи в услуга на реалната икономика. Премахването на традиционните правила, които уреждаха дейността на банковия сектор в продължение на десетилетия, даде тласък на експлозивен ръст на спекулативните продукти, което от своя страна се оказа твърде опасно за икономиката.

3.11

В исторически план банките и всички финансови институции, регулирани от държавата, изпълняват жизненоважна роля в икономиката като депозитари и канали за спестяванията на гражданите и предприятията, осигурявайки финансиране за инвестиции, за създаване на работни места и, в крайна сметка, за благополучието на обществото. Тази функция не винаги преобладаваше в годините преди кризата.

3.12

ЕИСК предлага социалната отговорност на финансовия сектор и целта „да се гарантира, че финансовите дейности допринасят за икономическия растеж“ да бъдат включени в целите на Зелената книга. Новото регулиране на финансовите пазари е задължителен инструмент за възстановяването на една устойчива икономика.

3.13

Като има предвид действащите през последните години правни разпоредби и тези, които предстои да влязат в сила, ЕИСК припомня целта за „доброто законотворчество“ с акцент върху простотата и яснотата. Необходимо е да се избягват дублирането и нарушенията, които могат да създадат регулаторна несигурност и възможности за арбитраж.

3.14

Създадените структури за пруденциален надзор – сред които на първо място Европейският съвет за системен риск (ЕССР) – би следвало да бъдат отговорни за наблюдението на развитието на финансовата система и по-конкретно на дейностите на структурите на паралелната банкова система с цел да идентифицират появата на системни рискове и да предложат мерки за тяхното смекчаване.

3.15

ЕИСК подчертава необходимостта Европейският съюз да допринася за работата на СФС във връзка със структурите на паралелната банкова система и да координира инициативите си с този орган с цел да гарантира тяхната съгласуваност както от гледна точка на съдържанието, така и на графиците.

3.16

ЕИСК подчертава необходимостта чрез пруденциалните регулаторни стандарти и надзор да се избегне нелоялната конкуренция във финансовата система.

а)

Съгласни ли сте с предложеното определение на паралелната банкова система?

Да. Широката формулировка позволява определението да отрази сложния набор от структури и финансови дейности, с които се характеризира ПБС. Във всички случаи липсата на прието определение не бива да бъде пречка пред действията на органите в областта на регулирането и надзора.

б)

Съгласни ли сте с предварителния списък на структурите и дейностите в паралелната банкова система? Трябва ли да бъдат анализирани други структури и/или дейности? Ако отговорът е положителен, какви да бъдат те?

а)

Съгласни ли сте с твърдението, че паралелната банкова система може да има положителен ефект върху финансовата система? Има ли други положителни аспекти от тези дейности, които трябва да бъдат запазени и насърчавани в бъдеще?

Паралелната банкова система допринесе за финансиализацията на икономиката и за създаването на балон при недвижимите имоти, които след 2007 г. засегнаха различни развити страни, довеждайки икономиките им до ръба на колапса и следователно може да им се припише основна – но не изключителна – роля за настъпването на голямата рецесия в САЩ и голям брой страни от ЕС.

Финансовата система като цяло трябва да бъде поставена в услуга на реалната икономика.

б)

Съгласни ли сте с описанието на каналите, по които дейностите в паралелната банкова система създават нови рискове или прехвърлят рискове върху други части на финансовата система?

Съгласни сме. Четирите групи риск съответстват на опита, натрупан във връзка с финансовата криза.

в)

Трябва ли да бъдат взети предвид други канали, по които дейностите в паралелната банкова система пораждат нови рискове или прехвърлят рискове върху други части на финансовата система?

а)

Съгласни ли сте, че съществува необходимост от по-строг мониторинг и регулиране на структурите и дейностите в паралелната банкова система?

б)

Съгласни ли сте с предложенията за идентификация и мониторинг на съответните структури и техните дейности? Смятате ли, че ЕС се нужда е от постоянни процеси за събиране и обмен на информация относно практиките за идентификация и надзор между надзорните органи на ЕС, Комисията, ЕЦБ и други централни банки?

в)

Съгласни ли сте с общите принципи за надзор на паралелната банкова система, описани по-горе?

г)

Съгласни ли сте с общите принципи по отношение на регулаторния отговор, описани по-горе?

Отговорът на предходните четири въпроса е утвърдителен. ЕИСК припомня, от една страна, необходимостта от глобален надзор, обхващащ всички области на финансовата система и, от друга страна, необходимостта контролните и регулаторните органи на различните равнища да бъдат осигурени с подходящ квалифициран персонал и материални средства.

д)

Какви мерки могат да бъдат предвидени за осигуряване на международна хармонизация при третирането на паралелната банкова система и за избягване на глобалния регулаторен арбитраж?

Координацията и пълната хармония в рамките на Г20 са от решаващо значение. Предложеният от СФС (08.06.2012 г.) „международен идентификационен номер за юридическите лица“ (LEI) ще допринесе за справянето със статистическите пропуски, за подобряването на управлението на риска в предприятията, за подобряването на оценката на макро- и микропруденциалния риск, за ограничаването на злоупотребите на пазара и за премахването на финансовите измами.

a)

Какво е мнението ви относно действащите мерки, взети на европейско равнище, с цел да бъдат решени проблемите, свързани с паралелната банкова система?

В редица свои становища ЕИСК подкрепи приетите от ЕС мерки, сред които могат да бъдат посочени Директивата за пазарите на финансови инструменти (2), Директивата относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции (3), регламентите относно агенциите за кредитен рейтинг (4) и др. Измежду тях следва да бъдат изтъкнати директивите „ДКИ III“ (5), „ДКИ IV“ (6) и „Платежоспособност II“ (7).

а)

Съгласни ли сте с анализа на въпросите, включени в петте основни области, в които Комисията продължава да проучва варианти за действие?

Да. От решаващо значение е да се постигне максимална регулаторна ефективност не само в Европа, но и на международно равнище. Фондовете на паричния пазар (ФПП), например, са базирани основно в САЩ.

б)

Смятате ли, че трябва да бъдат включени и други въпроси? Ако отговорът е положителен, какви да бъдат те?

в)

Какви изменения в сегашната регулаторна рамка на ЕС са необходими, ако има такива, за да бъде намерен ефективен отговор на рисковете и проблемите, описани по-горе?

Отговори на въпроси б) и в): десет предложения от Paul Tucker, заместник-гуверньор на Bank of England и член на Съвета по финансова стабилност (конференция в Брюксел, 27.4.2012 г.):

г)

Какви други мерки следва да се обмислят (като например засилен мониторинг или необвързващи мерки)?

ЕИСК предлага: