EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52012AE1253

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга „Паралелна банкова система“ COM(2012) 102 final

OB C 11, 15.1.2013, p. 39–43 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

15.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 11/39


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга „Паралелна банкова система“

COM(2012) 102 final

2013/C 11/09

Докладчик: г-н Juan MENDOZA CASTRO

На 19 март 2012 г. Комисията реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

Зелена книга „Паралелна банкова система

COM(2012) 102 final.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 25 октомври 2012 г.

На 484-тата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 ноември 2012 г. (заседание от 15 ноември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 208 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК изразява подкрепа за Зелената книга, която разглежда като крачка напред в посока към доброто управление.

1.2

Въпреки че е неоспорима необходимостта от ликвидност на финансовата система, която и преди финансовата криза зависеше в голяма степен от паралелната банкова система (ПБС), опитът от кризата показва, че е препоръчително в регулаторния процес да се даде приоритет на стабилността на финансовата система, която е абсолютно необходима.

1.3

Въпреки че това не е предвидено в законодателството, на практика правителствата, централните банки и публичните застрахователни институции трябваше да се справят със загубите, генерирани от структурите на паралелната банкова система (СПБС) (shadow banks).

1.4

Една от основните цели на Зелената книга следва да бъде избягването на риска от регулаторен арбитраж.

1.5

Ранните Базелски споразумения бяха движещата сила зад развитието на паралелната банкова система, защото балансовите отчети на банките бяха обект на стриктно регулиране, докато задбалансовите дейности не се контролираха. ЕИСК счита, че по-късните Базелски споразумения, транспонирани от ЕС в директивите „ДКИ III“ и „ДКИ IV“, ще затворят тези вратички в законодателството. На практика не би трябвало да съществуват дейности „в сянка“, поради което паралелната банкова система трябва да се подчинява на същите регулаторни и пруденциални изисквания, които са в сила за финансовата система като цяло.

1.6

Новата правна уредба трябва да има за цел да гарантира високо равнище на защита на европейските потребители.

1.7

ЕИСК изтъква важността на координацията на надзора в световен мащаб и обменa на информация.

1.8

Финансовата система във всичките си форми трябва да работи в услуга на реалната икономика, а не на спекулата.

1.9

ЕИСК изтъква жизненоважната роля на финансовата система за инвестициите, за създаването на работни места и за благополучието на обществото.

1.10

Новото регулиране на финансовите пазари е от ключово значение за възстановяването на една устойчива икономика.

2.   Контекст

2.1   Паралелната банкова система (ПБС) (shadow banking) може да бъде определена като „системата на кредитно посредничество, която включва структури и дейности извън традиционната банкова система“ (Съвет за финансова стабилност – СФС).

2.2   Два фактора допринесоха пряко за развитието на ПБС. Първият е дерегулацията на финансовата система, започнала през 80-те години на миналия век. Една от последиците от нея беше голямата концентрация на банкова дейност в големи структури. Вторият е въздействието от първите споразумения „Базел“, които, въвеждайки регулация за балансовите отчети на банките, доведоха до спекулативни дейности извън балансовите отчети.

2.3   В САЩ структурите на паралелната банкова система отбелязаха експлозивен ръст вследствие от отслабването на правилата, които забраняваха на банките да оперират на пазарите на ценни книжа, а от 1999 г. насам - поради значителното изменение на Закона Glass-Steagall от 1933 г.

2.4   В някои европейски страни банките и техните офшорни клонове работеха в рамките на реформата „Базел I“ и се превърнаха във важни инвеститори в ценни книжа и обезпечени задължения (CDO) с максимален рейтинг (ААА), за които капиталовите изисквания са по-ниски.

2.5   Обем на паралелната банкова система

В световен мащаб: 46 милиарда евро, което представлява между 25 % и 30 % от цялата финансова система (СФС). В Еврозоната: 10,9 милиарда евро, което представлява 28 % от цялата система (ЕЦБ, в края на 2011 г.).

2.6   В международен план политическият отговор на кризата беше даден в рамките на Г20, която на срещите на високо равнище в Сеул (ноември 2010 г.) и Кан (ноември 2011 г.) поиска съдействие от СФС. Зелената книга – европейският отговор – насочва анализа първоначално върху:

две дейности:

а)

секюритизацията;

б)

заемането на ценни книжа и споразуменията за обратно изкупуване (репо сделки), и върху

пет вида структури:

а)

структури, които извършват трансформиране на падеж или ликвидност;

б)

фондове на паричния пазар (ФПП);

в)

инвестиционни фондове;

г)

финансови дружества и структури, които извършват трансформиране на ликвидност или на падеж без да подлежат на банково регулиране;

д)

застрахователни и презастрахователни предприятия, които емитират или гарантират кредитни продукти.

2.6.1   От друга страна СФС предлага пет насоки за действие, по които през 2012 г. ще бъдат публикувани доклади, свързани с:

взаимодействието между традиционните банки и структурите в паралелната банкова система (възложено на Базелския комитет по банков надзор – BCBS);

системните рискове, свързани с фондовете на паричния пазар (възложено на Международната организация на комисиите по ценни книжа – IOSCO);

изискванията в областта на секюритизацията (IOSCO и BCBS);

други структури в паралелната банкова система (СФС); и

заемането на ценни книжа и репо сделките (СФС).

3.   Становището на ЕИСК

3.1

ЕИСК счита, че Зелената книга е важна стъпка в правилната посока и представлява подходящ анализ на проблемите, свързани с ПБС.

3.2

По традиция банките финансират своите операции с акционерен капитал и търговски депозити. За да увеличат капацитета си за отпускане на кредити, секюритизацията на кредитните портфейли се превърна в стандартна практика. Секюритизацията може да бъде полезна в определени случаи, но с нея беше злоупотребено в периода преди кризата, тъй като кредитните портфейли бяха с ниско качество (рискови) и ценните книжа бяха рециклирани неколкократно (деривати), за да завишат банковите печалби. Обемът на дейностите, извършвани от банките, се определя от сумата, с която са кредитирани активите на банката. Докато споразуменията от Базел регулират финансовия ливъридж на счетоводните баланси, ливъриджът в задбалансовите операции не беше регулиран и се практикуваше в огромен мащаб. Злоупотребите с рискови кредити и прекомерният ливъридж бяха осъществявани чрез паралелната банкова система. Освен това основната дейност на банките – трансформацията на падеж, при която по-краткосрочни активи се превръщат в по-дългосрочни заеми, стана прекалено рискова, след като банките започнаха да разчитат прекомерно на краткосрочно вътрешнобанково финансиране. Тази зависимост ускори кризата на ликвидността, тъй като пазарът на деривати се срина. Не е изненадващо, че споразуменията от Базел ще регулират дериватите, финансовия ливъридж и ликвидността.

3.3

В резултат на дерегулацията в банковото дело се осъществи дълбока трансформация. Вследствие на кризата традиционното търговско банкиране, което в течение на десетилетия допринасяше за просперитета и увеличаването на жизнения стандарт на населението, беше в голяма степен осакатено. Премахвайки грубите ексцесии на паралелната банкова система, регулаторите следва сега да дадат приоритет на стабилността на финансовата система, която е абсолютно необходима.

3.4

Структурите на паралелната банкова система развиваха дейност, свързана с трансформиране на ликвидност и падеж, сходна с тази на традиционните банки. Въпреки че за разлика от тях формално нямат достъп до кредитори от последна инстанция (централни банки), на практика, и както стана ясно от последните събития, публичните институции трябваше с помощта на различни механизми да се справят със загубите, генерирани от структурите на паралелната банкова система. Това засегна в най-голяма степен данъкоплатците.

3.5

Паралелната банкова система не е подчинена на същите пруденциални правила, които са приложими за традиционните банки. Въпреки това съществуват многобройни начини, по които структурите на паралелната банкова система „дублират“ традиционните банки и повечето структури на паралелната банкова система биват контролирани от дадена традиционна банка. Една от основните цели на Зелената книга следва да бъде избягването на риска от регулаторен арбитраж.

3.6

Докладът на СФС правилно е насочен към възможната роля на макропруденциалния надзор за определянето на натрупан системен риск. Важно е да се наблюдават тази взаимна връзка и каналите, по които рискът може да бъде прехвърлен от паралелната банкова система към регулирания сектор. ЕИСК счита за целесъобразно да се прави следното разграничение:

традиционна банкова система;

небанкови финансови институции;

паралелна банкова система.

Не би трябвало да съществуват дейности „в сянка“, поради което паралелната банкова система – доколкото новите разпоредби оставят място за нея – трябва да се подчинява на същите регулаторни и пруденциални изисквания, които са в сила за финансовата система като цяло. Реформите, които вече са в сила или са в процес на разработване – „ДКИ III“, „ДКИ IV“, „Базел III“ и „Платежоспособност II“ – следва да допринасят за тази цел.

3.7

ЕИСК счита, че регулирането на ПБС трябва да има за цел и защитата на европейските потребители чрез прозрачност на предлаганите продукти. Клиентите имат право на безпристрастна оценка и съвети. Комитетът вече се изказа в полза на създаването на Европейска агенция за защита на потребителите на финансови услуги, подобна на въведеното в САЩ от закона Dodd-Frank (1) Бюро за финансова защита на потребителите (Bureau of Consumer Financial Protection), с цел осигуряване на по-голяма защита на потребителите, подобряване на прозрачността и повишаване на ефективността при разглеждането на жалби.

3.8

От друга страна, с цел да се допринесе за санирането на финансовата система, ЕИСК също така подкрепи предоставянето на защита и стимули за жалбоподателите чрез правни формулировки, които гарантират техния имунитет, когато извършването на незаконни действия бъде доведено до знанието на властите.

3.9

Необходимо е да бъде приет глобален подход към проблемите на паралелната банкова система и да бъдат предложени политически отговори. Трябва да се изтъкнат координацията на надзора в световен мащаб и обменът на информация. Във всички случаи липсата на международно споразумение не бива да бъде пречка пред приемането на подходящи законодателни мерки от ЕС.

3.10

От сериозната финансова криза трябва да се извлече поуката, че финансовата система във всичките ѝ форми трябва да работи в услуга на реалната икономика. Премахването на традиционните правила, които уреждаха дейността на банковия сектор в продължение на десетилетия, даде тласък на експлозивен ръст на спекулативните продукти, което от своя страна се оказа твърде опасно за икономиката.

3.11

В исторически план банките и всички финансови институции, регулирани от държавата, изпълняват жизненоважна роля в икономиката като депозитари и канали за спестяванията на гражданите и предприятията, осигурявайки финансиране за инвестиции, за създаване на работни места и, в крайна сметка, за благополучието на обществото. Тази функция не винаги преобладаваше в годините преди кризата.

3.12

ЕИСК предлага социалната отговорност на финансовия сектор и целта „да се гарантира, че финансовите дейности допринасят за икономическия растеж“ да бъдат включени в целите на Зелената книга. Новото регулиране на финансовите пазари е задължителен инструмент за възстановяването на една устойчива икономика.

3.13

Като има предвид действащите през последните години правни разпоредби и тези, които предстои да влязат в сила, ЕИСК припомня целта за „доброто законотворчество“ с акцент върху простотата и яснотата. Необходимо е да се избягват дублирането и нарушенията, които могат да създадат регулаторна несигурност и възможности за арбитраж.

3.14

Създадените структури за пруденциален надзор – сред които на първо място Европейският съвет за системен риск (ЕССР) – би следвало да бъдат отговорни за наблюдението на развитието на финансовата система и по-конкретно на дейностите на структурите на паралелната банкова система с цел да идентифицират появата на системни рискове и да предложат мерки за тяхното смекчаване.

3.15

ЕИСК подчертава необходимостта Европейският съюз да допринася за работата на СФС във връзка със структурите на паралелната банкова система и да координира инициативите си с този орган с цел да гарантира тяхната съгласуваност както от гледна точка на съдържанието, така и на графиците.

3.16

ЕИСК подчертава необходимостта чрез пруденциалните регулаторни стандарти и надзор да се избегне нелоялната конкуренция във финансовата система.

4.   Отговори на въпросите, поставени в Зелената книга

4.1   Какво означава паралелна банкова система?

а)

Съгласни ли сте с предложеното определение на паралелната банкова система?

Да. Широката формулировка позволява определението да отрази сложния набор от структури и финансови дейности, с които се характеризира ПБС. Във всички случаи липсата на прието определение не бива да бъде пречка пред действията на органите в областта на регулирането и надзора.

б)

Съгласни ли сте с предварителния списък на структурите и дейностите в паралелната банкова система? Трябва ли да бъдат анализирани други структури и/или дейности? Ако отговорът е положителен, какви да бъдат те?

Да се включат агенциите за кредитен рейтинг заради тяхната отговорност в процеса на секюритизацията.

Да се изясни дали трябва да бъдат изрично включени суаповете за кредитно неизпълнение (CDS) и инструментите, емитирани от заемодатели от първи и втори ред.

Също така е необходимо да се насочи вниманието към съществуващия в някои страни пазар на застрахователни полици с инвестиционна цел („евро фондове“), които често могат да бъдат използвани от притежателите на полици като безсрочни влогове.

4.2   Какви са рисковете и ползите, свързани с паралелната банкова система?

а)

Съгласни ли сте с твърдението, че паралелната банкова система може да има положителен ефект върху финансовата система? Има ли други положителни аспекти от тези дейности, които трябва да бъдат запазени и насърчавани в бъдеще?

Паралелната банкова система допринесе за финансиализацията на икономиката и за създаването на балон при недвижимите имоти, които след 2007 г. засегнаха различни развити страни, довеждайки икономиките им до ръба на колапса и следователно може да им се припише основна – но не изключителна – роля за настъпването на голямата рецесия в САЩ и голям брой страни от ЕС.

Финансовата система като цяло трябва да бъде поставена в услуга на реалната икономика.

б)

Съгласни ли сте с описанието на каналите, по които дейностите в паралелната банкова система създават нови рискове или прехвърлят рискове върху други части на финансовата система?

Съгласни сме. Четирите групи риск съответстват на опита, натрупан във връзка с финансовата криза.

в)

Трябва ли да бъдат взети предвид други канали, по които дейностите в паралелната банкова система пораждат нови рискове или прехвърлят рискове върху други части на финансовата система?

Наред с другите, повторната употреба и повторното ипотекиране на финансовите обезпечения.

4.3   Пред какви предизвикателства са изправени надзорните и регулаторните органи?

а)

Съгласни ли сте, че съществува необходимост от по-строг мониторинг и регулиране на структурите и дейностите в паралелната банкова система?

б)

Съгласни ли сте с предложенията за идентификация и мониторинг на съответните структури и техните дейности? Смятате ли, че ЕС се нужда е от постоянни процеси за събиране и обмен на информация относно практиките за идентификация и надзор между надзорните органи на ЕС, Комисията, ЕЦБ и други централни банки?

в)

Съгласни ли сте с общите принципи за надзор на паралелната банкова система, описани по-горе?

г)

Съгласни ли сте с общите принципи по отношение на регулаторния отговор, описани по-горе?

Отговорът на предходните четири въпроса е утвърдителен. ЕИСК припомня, от една страна, необходимостта от глобален надзор, обхващащ всички области на финансовата система и, от друга страна, необходимостта контролните и регулаторните органи на различните равнища да бъдат осигурени с подходящ квалифициран персонал и материални средства.

д)

Какви мерки могат да бъдат предвидени за осигуряване на международна хармонизация при третирането на паралелната банкова система и за избягване на глобалния регулаторен арбитраж?

Координацията и пълната хармония в рамките на Г20 са от решаващо значение. Предложеният от СФС (08.06.2012 г.) „международен идентификационен номер за юридическите лица“ (LEI) ще допринесе за справянето със статистическите пропуски, за подобряването на управлението на риска в предприятията, за подобряването на оценката на макро- и микропруденциалния риск, за ограничаването на злоупотребите на пазара и за премахването на финансовите измами.

4.4   Какви регулаторни мерки са в сила за паралелната банкова система в ЕС?

a)

Какво е мнението ви относно действащите мерки, взети на европейско равнище, с цел да бъдат решени проблемите, свързани с паралелната банкова система?

В редица свои становища ЕИСК подкрепи приетите от ЕС мерки, сред които могат да бъдат посочени Директивата за пазарите на финансови инструменти (2), Директивата относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции (3), регламентите относно агенциите за кредитен рейтинг (4) и др. Измежду тях следва да бъдат изтъкнати директивите „ДКИ III“ (5), „ДКИ IV“ (6) и „Платежоспособност II“ (7).

4.5   Неуредени въпроси

а)

Съгласни ли сте с анализа на въпросите, включени в петте основни области, в които Комисията продължава да проучва варианти за действие?

Да. От решаващо значение е да се постигне максимална регулаторна ефективност не само в Европа, но и на международно равнище. Фондовете на паричния пазар (ФПП), например, са базирани основно в САЩ.

б)

Смятате ли, че трябва да бъдат включени и други въпроси? Ако отговорът е положителен, какви да бъдат те?

в)

Какви изменения в сегашната регулаторна рамка на ЕС са необходими, ако има такива, за да бъде намерен ефективен отговор на рисковете и проблемите, описани по-горе?

Отговори на въпроси б) и в): десет предложения от Paul Tucker, заместник-гуверньор на Bank of England и член на Съвета по финансова стабилност (конференция в Брюксел, 27.4.2012 г.):

Финансираните или ръководени от банки структури или фондове в паралелната банкова система следва да се консолидират в балансовите отчети на банките.

Приетата в коефициента на ликвидно покритие по „Базел III“ норма на усвояване на средствата трябва да бъде по-висока за ангажиментите към финансови дружества отколкото за ангажиментите към нефинансови дружества. С други думи, банките следва да държат повече ликвидни активи срещу такива експозиции.

Банковите надзорници да ограничат степента, в която банките могат да се финансират краткосрочно от парични фондове в САЩ и от други ненадеждни/променливи източници, включително парични фондове с постоянна нетна стойност на активите (CNAV), установени в други страни.

Ако се финансират в значителна степен чрез краткосрочен дълг, те трябва да бъдат предмет на регулиране от банков тип и надзор на устойчивостта на балансовите им отчети.

Единствено банки трябва да могат да използват парите на клиентите си и активи без тежести върху тях за финансиране в значителна степен на собствената си дейност; това следва да бъде ясно обусловена връзка принципал-агент. Правната форма трябва да бъде приведена в съответствие с икономическото съдържание.

Структурите, различни от банки, трябва да отделят парите на клиентите си и активите без тежести и не трябва да могат да ги използват за финансиране на дейността в значителна степен. На структурите, различни от банки, все пак трябва да бъде позволено да отпускат на такива клиенти заеми срещу обезпечение, за да финансират портфейлите си от ценни книжа (маржин заеми).

Необходима е по-голяма прозрачност на пазара, в идеалния случай посредством регистър на транзакциите с отворен достъп до обобщени данни, така че всеки да може да види какво се случва на тези толкова важни, но неразбираеми финансови пазари. (Това би било от полза за самите участници на пазара).

Финансовите дружества и фондове не трябва да могат да отпускат заеми срещу ценни книжа, които не им е разрешено да притежават или които не познават в достатъчна степен.

Използването на парични обезпечения от небанковите финансови дружества трябва да бъде обект на регулиране.

Органите следва да могат да се намесват и да определят минимални равнища на евентуални загуби или на маржовете за пазарите на обезпечено финансиране (или за части от тях). (Това ще трябва да се осъществи на международно равнище. Може да бъде обвързано с минималните равнища на евентуални загуби на централните банки.)

г)

Какви други мерки следва да се обмислят (като например засилен мониторинг или необвързващи мерки)?

ЕИСК предлага:

Защита на потребителите на финансови продукти от евентуални нелоялни търговски практики във връзка с такива продукти или услуги, като например подвеждащи промоционални продажби или пирамидални схеми, или формат на потребителските договори, в който не се съдържат неравноправни клаузи.

Да се вземе предвид предложението на професорите от Чикагския университет Eric A. Posner и E. Glen Weyl („An FDA for Financial Innovation: Applying the Insurable Interest Doctrine to Twenty-First-Century Financial Markets“): всеки нов продукт да подлежи – като предпоставка за пускането му на пазара – на одобрение от страна на правителството, да се преценява дали е в услуга на реалната икономика и да се отказва разрешаването му, ако целта му е чисто спекулативна.

Брюксел, 15 ноември 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 108.

(2)  ОВ C 220, 16.9.2003 г., стp. 1.

(3)  ОВ C 18, 19.1.2011 г., стp. 90.

(4)  ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 117 и ОВ L 145, 31.5.2011 г., стр. 30.

(5)  ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 62.

(6)  ОВ C 68, 6.3.2012 г., стр. 39.

(7)  ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 11.


Top