20.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 44/33

(1)

През март 2000 г. Комисията научи, че са били дадени три гаранции за доставка от страна на испанското публично холдингово дружество SEPI на Repsol/Gas Natural (наричано по-долу „Repsol“) във връзка със строителството и доставката на три танкера за ВПГ, възложени на две публични корабостроителници, тогава собственост на Astilleros Españoles („AESA“), прехвърлени в последствие на групата IZAR. AESA и IZAR бяха изцяло притежавани от SEPI.

(2)

С писмо от 9 юли 2003 г. Комисията уведоми Испания за решението си да започне процедура съгласно член 88, параграф 2 от Договора по отношение на трите мерки, за които не е било изпратено уведомление.

(3)

С писма от 5 август 2003 г. и 22 октомври 2003 г. испанските власти внесоха мнението си по отношение на писмото на Комисията. Комисията получи мнение от една заинтересована страна (Repsol) през октомври 2003 г. и февруари 2004 г. Тя ги препрати на Испания, на която беше дадена възможност да реагира. Коментарите на Испания бяха получени с писма съответно от 12 януари 2004 г. и 10 май 2004 г.

(4)

В контекста на две решения за държавна помощ, които нямат връзка с настоящата процедура (2) и са взети през 2004 г. (т.е. след откриване на официалното разследване по отношение на гаранциите за танкерите за ВПГ), Комисията е на мнение, че държавната помощ от 864 млн. EUR, която Испания е дала на IZAR е несъвместима с Договора и нареди нейното възстановяване.

(5)

С писмо от 5 август 2004 г. Испания се позова на член 296 от Договора за ЕО (3) с цел да се спаси дейността, свързана с военното корабостроене, от очакван фалит на IZAR вследствие на нареждането за възстановяване. В последваща кореспонденция испанските власти обясниха също така на Комисията как би функционирало новото дружество за военно корабостроене („Navantia“), очертаха техните задължения, свързани с проблеми на конкуренцията, и предложиха методология за проследяване на тези ангажименти.

(6)

Междувременно влезлите в сила нареждания за възстановяване срещу IZAR, възлизащи на 1,2 млрд. EUR (4), доведоха дружеството до отрицателен капиталов резерв и технически фалит. С оглед на това, на 1 април 2005 г., Испания обяви в несъстоятелност гражданските корабостроителници, останали в IZAR (т.е. корабостроителниците извън периметъра на новосъздадената Navantia: Gijón, Sestao, Manises и Sevilla), и стартира процедура за приватизация на тези корабостроителници.

(7)

През 1999 г. Repsol сключи с три корабособственика по един договор с всеки за наем на по един танкер за ВПГ и с опция за по още един допълнителен танкер в режим на дългосрочен „time-charter“.

(8)

В последствие бяха започнати преговори между корабособствениците и корабостроители, включително и корейски корабостротелници, за строителството на три танкера за ВПГ. На 31 юли 2000 г. на две публични испански корабостроителници, които току-що бяха прехвърлени от Astilleros Españoles (наричана по-долу AESA) на IZAR (5), бяха възложени трите договора за строителство на танкерите за ВПГ и бяха подписани окончателните корабостроителни договори.

(9)

На същия ден AESA подписа допълнителна клауза към всеки корабостроителен договор, която я задължаваше да обезщети Repsol за всички разходи, които Repsol би направил, ако по вина на корабостроителниците корабите не бъдат доставени в съответствие с условията на договора.

(10)

Все така на същия ден (31 юли 2000 г.) SEPI даде на Repsol гаранция за доставка за всеки един от трите корабостроителни договора, покриващи същите повреди и щети, за които AESA се ангажира да обезщети Repsol (6). Таванът на загубите беше поставен на максимално circa 180 млн. EUR на кораб, т.е. събирателното общо максимално беше circa 540 млн. EUR. Гаранциите бяха дадени за период, започващ на 31 юли 2000 г. и завършващ 12 месеца след доставката на всеки кораб (7).

(11)

В решението си от 9 юли 2003 г. за започване на официалната процедура за разследване („решението за откриване“) Комисията заключи, че трите мерки за помощ представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора и постави под въпрос тяхната съвместимост с общия пазар. Комисията счете, че бенефициерите на помощта бяха корабостроителниците, но не изключи, че Repsol е могъл да се възползва от помощта и реши, че процедурата по член 88, параграф 2 следва да включи Repsol с цел да се даде възможност да се представи допълнителна информация, за да се отхвърлят тези съмнения.

(12)

В коментарите си Repsol настоява да се прави разлика между положението му като получател на гаранции по договор и всяко твърдение за ползи, произтичащи от държавната помощ. Според Repsol:

(13)

Подаденото от Испания съвпадаше с горните аргументи по отношение на позицията на Repsol. По този начин испанските власти заключават, че Repsol не може да се счита като бенефициер на държавна помощ.

(14)

Една от целите на решението за откриване беше да се идентифицира получателя на всяка държавна помощ, която има отношение към гаранциите за доставка, дадени от SEPI.

(15)

Комисията отбелязва, че съгласно общото гражданско право, доставчикът на стока или услуга е отговорен за изпълнение на договора, подписан с купувача. Тази отговорност включва както качеството на продукта, така и договорения срок за доставка. По този начин, ако дадено договорно споразумение не е спазено и като следствие от това купувачът понася щети, същият може да поиска обезщетение. В настоящия случай, това обезщетение би трябвало да се понесе от корабостроителницата или от притежаващото я дружество IZAR.

(16)

С оглед на това излиза, че Repsol, който наема съдовете, произведени от (корабостроителниците, притежавани от) IZAR, е бил в положение на кредитор спрямо корабособствениците и IZAR. Като резултат от това то не може да носи отговорност по чартърните и корабостроителните договори, включително и допълнителната клауза към тях.

(17)

Имайки предвид горното и в съответствие със забележките на Repsol и на Испания, Комисията прави заключение, че Repsol не може да бъде считано като бенефициер на помощта, тъй като не е получило никаква полза, на която не е имало право въз основа на общите правила на гражданското и търговското право.

(18)

Комисията счита, че ликвидацията на активите на IZAR беше подходяща мярка по отношение на изпълнението от Испания на трите очаквани решения за възстановяване. По специално тя счита, че поетите ангажименти и действията от страна на Испания бяха достатъчни, за да се гарантира избягване на вредното нарушаване на конкуренцията.

(19)

Комисията също е на мнение, че тръжния процес за продажба на 4-те корабостроителници е бил проведен по удовлетворителен начин от Испания, посредством отворена, прозрачна и безусловна процедура. По-специално на 3 ноември 2006 г. министерският съвет на Испания разреши продажбата на корабостроителниците Sestao, Gijón и Sevilla в съответствие с трите спечелили предложения. Приватизационните договори бяха подписани на 30 ноември 2006 г. По отношение на останалата корабостроителница (Manises) се стигна до заключение, че вариантът, който дава максимална стойност на ликвидацията, се състои в затваряне на корабостроителницата и прехвърляне на останалите активи на SEPI.

(20)

Като резултат от процеса на ликвидация и продажба на IZAR дружеството окончателно преустанови всякаква икономическа дейност. Единственото основание за продължилото съществуване на IZAR е да изпълни задачите, свързани с дейностите по затваряне, особено по отношение на освобождаване на персонала. Веднъж след като тези задачи бъдат изпълнени, IZAR ще бъде закрита. Тези дейности нямат икономически характер, който би оправдал прилагането на правилата за конкуренция от Договора. Впоследствие, възприемайки, че проучваните мерки са донесли полза на IZAR и са нарушили конкуренцията, Комисията стигна до заключение, че такова нарушение е престанало веднага щом IZAR е прекратило търговската си дейност и щом корабостроителниците са били затворени. При тези обстоятелства решение на Комисията, което да класифицира въпросните мерки като помощ и което да определя тяхната съвместимост, не би имало практически ефект.

(21)

Следователно започналата официална процедура за разследване съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО не преследва полезна цел.

(22)

Въз основа на горното Комисията е на мнение, че Repsol не може да се счита като бенефициер на спорната помощ и че процедурата срещу корабостроителниците на IZAR не преследва полезна цел.